Galahad

Изследването на Тургут Йоазал за турския произход на Омир и героите на Илида и Одисея беше къде-къде по съдържателно. Чак в гръцкия парламент му баха чели книгата - паднало голям смях, но все пак си е четене пред престижна аудитория. Друго си е в Илиадата да го има цар Рез/ос, а още преди 1000г. да бъде написано, че Ахил бил българин.

Често се поставя въпросът за документите на българските царе или по-точно за оскъдицата им. Броят им наистина не е голям, но пък в изворите са запазени сведения за български писмени документи, които не са достигнали до нас. Тъй че един списък на запазените документи, а също и за сведенията за наличието на писмени документи, дори и те да не са достигнали до нас (не са включени сведения, в които не е посочено изрично, че е оформен писмен документ). Има още това-онова за допълване, но и на този етап се вижда, че документите са били доста повечко, отколкото се смята на обикновено. ХАН ТЕРВЕЛ Мадарски надпис ХАН КОРМЕСИЙ Приложение: Св.Теофан Изповедник за мирния договор от 715г. Втори Мадарски надпис ХАН ТЕЛЕРИГ Приложение: Св.Теофан Изповедник за мирния договор от 774г. Св. Теофан Изповедник за преписката между хан Телериг и император Константин V Копроним ХАН КРУМ Приложение: Св.Теофан Изповедник писмо на хан Крум до имп. Михаил от 813г. ХАН ОМУРТАГ Сюлейманкьойски надпис Приложение: Продължителят на Теофан за 30-годишния мирен договор Из „Живота на имп. Людовик” за писмо на императора до хан Омуртаг КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ І Отговорите на папа Николай І от 866 Преписката между княз Борис и патриарх Фотий Преписката между княз Борис І и папа Йоан VІІІ ЦАР СИМЕОН І Преписката на цар Симеон с патриарх Николай Мистик Преписката на цар Симеон с император Роман І Лакапин Преписката на цар Симеон с Лъв Хиросфакт ЦАР ПЕТЪР І Послание на цариградския патриарх Теофилакт до свети цар Петър І Писмо на свети цар Петър І до свети Иван Рилски Писмо на свети Иван Рилски до свети цар Петър І Приложение: Из житието на Павел Латърски Нови Из продължението на хрониката на свети Теофан Изповедник ЦАР САМУИЛ Приложение: Дуклянския презвитер за преписката на цар Самуил във връзка със залавянето на княз Иван-Владимир ЦАР ГАВРИЛ-РАДОМИР Приложение: Скилица-Кедрин за писмо на цар Гаврил Радомир до Василий ІІ ЦАР ИВАН ВЛАДИСЛАВ Приложение: Скилица-Кедрин за писмо на цар Иван Владислав до Василий ІІ ЦАРИЦА МАРИЯ Приложение: Скилица-Кедрин за писмо на царица Мария до Василий ІІ ЦАР КАЛОЯН Преписката между цар Калоян и папа Инокентий ІІІ ЦАР ИВАН АСЕН ІІ Дубровнишка грамота Ватопедска грамота Своден Зографски хрисовул Писмо на митрополит Христофор до цар Иван Асен ІІ от 1233г. Преписката между папа Григорий ІХ и цар Иван Асен ІІ Приложения: Георги Акрополит за мирния договор между Иван Асен ІІ и Теодор Комнин Из”Атоно-ватопедското сказание” ЦАР КАЛИМАН І Калиманова грамота Преписката между цар Калиман І и папа Инокентий ІV ЦАР МИХАИЛ ІІ АСЕН Договор с Дубровник от 1253г. Приложения: Батошевски надпис Врачански надпис ЦАР КОНСТАНТИН АСЕН ТИХ Виргинска грамота ЦАР МИХАИЛ АСЕН ШИШМАН Приложение: Хрисовул на император Андроник ІІ Палеолог от 1325г., с който потвърждава направено дарение от цар Михаил Асен Шишман в полза на Зографския манастир Йоан VІ Кантакузин за писмо на цар Михаил до българския военачалник Иван Русина ЦАР ИВАН СТЕФАН Приложение: Круйска грамота на Стефан – крал на българите (на латински) ЦАР ИВАН АЛЕКСАНДЪР Зографска грамота от 1342г. Мрачка грамота от 1347г. Договор с Венеция от 1347г. Писмо-грамота до Венецианския дож Андреа Дандоло от 1352г. Грамота дадена на несебърския митрополит Грамота дадена на несебърския манастир „Св. Богородица Елеуса” Грамота дадена на емонския манастир „Св. Никола” Приложение: Из решение на венецианския сенат от 19 юли 1343г. за изпратени писма до цар Иван Александър Патриарх Калист за съборната грамота от 1359/1360г. (около) 1365г. - Писмо на цариградския патриарх Филотей до цар Иван Александър ЦАР ИВАН ШИШМАН Витошка грамота Рилска грамота от 1378г. ЦАР ИВАН СТРАЦИМИР Брашовска грамота на цар Иван Страцимир Приложение: Из синодален акт на цариградската патриаршия от 1392г. за преписките с Иван Страцимир ДОКУМЕНТИ НА ФЕОДАЛИ Сигилий на деспот Алексий Слав от 1220г. Писмо на деспот Яков Светослав до киевския митрополит Кирил от 1262г. Договор на Иванко с генуезците от 1387г. Приложение: Скилица-Кедрин за писмо на Василий ІІ до воеводата Ивац ПРИЛОЖЕНИЯ: Сводна Зографска грамота Повиквателни заповеди на „Господин Търновски”

За съжаление на този етап нямам техническа възможност да покажа по желания от мен начин битката при Ошел, където много добре се илюстрира за какво служат валовете. В Дунавска България малко по-добре е описана тактиката във връзка с разгрома на Никифор І, когато действа успешно и малко по-бегло е описана при превземането на Преслав, когато не се получава да сработи. Велика, а после Волжка и Дунавска България се развиват на места, където преминава всякаква паплач. Сещате се, че ако всеки път решението се търси в открити битки, то в началото ще има победи, но населението ще се обезкърви, а ще идат още и още нови племена. Тъй че тактиката е сражение-маневриране-прегрупиране-издебване на подходящия момент-удар. Не върши винаги работа, но достатъчно за да може и двете държави да оцелеят в условията на Велико преселение. Докато армиите са по-големшки това се прилага и в началото на ВБЦ. При малките феодални армии обаче ефекта се губи и тактиката излиза от употреба. В основата стои голямата конница, която бързо може да се мести. Получава се така, че конницата брани голяма площ, което пък пречи за бъде обградена. За да се направи обход и пробив в слабо защитен участък трябва голяма армия, което пък изисква доста провизии. Ако все пак се направи обхода, конницата се мести на нова позиция и всичко започва отначало. На всички погледа се спира на Еркесията, тъй като от валовете на сегашната ни територия е най-големият. Но по-силно укрепената Мизия се пазела както от валове край морето, така и от валове в по-достъпните места на Балкана.

Архелогическата карта на България е информационна система, а не някакво графично изображение както подвежда заглавието: НАРЕДБА № Н-2 от 6.04.2011 г. за създаване, поддържане и предоставяне на информацията от автоматизирана информационна система "Археологическа карта на България" Издадена от министъра на културата, обн., ДВ, бр. 32 от 19.04.2011 г. Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С тази наредба се урежда редът за създаването и поддържането на автоматизираната информационна система "Археологическа карта на България" (АИС АКБ) и предоставянето на информацията от нея. Чл. 2. (1) Автоматизираната информационна система "Археологическа карта на България" представлява база данни, която съдържа информация за археологическите обекти в Република България. (2) Базата данни на АИС АКБ се създава в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ при БАН), поддържа се и е достъпна чрез интернет. Чл. 3. (1) Информацията от база данни АИС АКБ се ползва само за дейности, свързани с проучването, опазването и популяризирането на археологическото наследство. (2) Редът за достъпа до базата данни на АИС АКБ е определен в глава трета. Чл. 4. Методическото и научното ръководство на дейностите по създаване и поддържане на АИС АКБ се осъществяват от НАИМ при БАН. Чл. 5. Финансирането на дейности по създаването и поддържането на АИС АКБ се осъществява в рамките на бюджетите на Министерството на културата, Министерството на образованието, младежта и науката, Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), НАИМ при БАН, Центъра за подводна археология (ЦПА), регионалните и общинските музеи. Чл. 6. (1) Базата данни на АИС АКБ е защитена по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права. (2) При използване на информация от АИС АКБ задължително се посочват авторът и номерът на регистрационната карта в базата данни. Глава втора СЪЗДАВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА АИС АКБ Чл. 7. (1) Базата данни на АИС АКБ се създава чрез регистрационни карти за всеки археологически обект след извършено теренно археологическо проучване. Регистрационните карти съдържат данните, посочени в приложението. (2) Регистрационните карти се изготвят и за всички археологически обекти, независимо дали са открити в резултат на теренни археологически проучвания или са станали известни при строителни, земеделски, добивни, благоустройствени, подводни или други дейности, свързани с нарушаване на земната повърхност, или след разкопки, проведени без разрешение по чл. 148, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН). Чл. 8. (1) Регистрационните карти за АИС АКБ се изготвят от лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от професионално направление "История и археология" и са в договорни отношения с българска културна или научна организация или университет, осъществяващи дейностти, свързани с опазване на археологическото наследство. (2) Достоверността на информацията, въведена в регистрационната карта, се удостоверява с подписа на автора. Чл. 9. (1) Управлението на база данни АИС АКБ се осъществява от национални и регионални администратори. (2) Национални и регионални администратори могат да бъдат археолози, притежаващи образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от професионално направление "История и археология". (3) Националните и регионалните администратори се определят със заповед на министъра на културата по предложение на Съвета за теренни проучвания. (4) За всяка административна област се определя по един регионален администратор от държавен, регионален или общински музей. Чл. 10. (1) Националните администратори са двама археолози, които са в трудово правоотношение с НАИМ при БАН и имат най-малко пет години професионален опит в извършването на теренни проучвания. (2) Националните администратори: 1. управляват цялата база данни; 2. одобряват регистрацията на заявителите за ползване на информацията от базата данни на АИС АКБ и предоставят правата за пряк достъп; 3. приемат попълнени регистрационни карти за нови археологически обекти по чл. 13, ал. 2; 4. нанасят поправки в регистрационни карти, когато са установени фактически грешки при попълването им или е постъпила нова информация за археологически обект; 5. провеждат въвеждащо и периодично обучение за работа по създаването и поддържането на АИС АКБ на регионални администратори и на други археолози; 6. изготвят предложения за подобряване на базата данни и за осигуряване на финансирането й; 7. изготвят и предоставят справки от базата данни АИС АКБ за нуждите на юридически и физически лица по реда, определен в глава трета; 8. отчитат дейностите, свързани с поддържането и развитието на АИС АКБ, ежегодно с доклад до министъра на културата и на националните археологически конференции. Чл. 11. (1) Регионалните администратори са археолози от държавни, регионални или общински музеи с най-малко три години професионален опит в извършването на теренни проучвания. (2) Регионалните администратори отговарят за приемането и поддържането на информацията в базата данни на АИС АКБ за територията на съответната административна област. (3) Регионалните администратори: 1. приемат попълнени регистрационни карти за нови археологически обекти от съответната административна област; 2. нанасят поправки в регистрационни карти за АИС АКБ, когато са установени фактически грешки при попълването им или е постъпила нова информация за археологически обект; 3. провеждат обучение за работа по създаването на АИС АКБ с археолозите от музеите в съответната административна област; 4. изготвят предложения за подобряване на базата данни и за осигуряване на финансирането й в региона, за който отговарят; 5. организират и провеждат издирвания на археологически обекти по реда на ЗКН с цел попълване на база данни на АИС АКБ; 6. изготвят и предоставят справки от базата данни за нуждите на юридически и физически лица по реда, определен в глава трета; 7. отчитат дейностите, свързани с поддържането и развитието на АИС АКБ, ежегодно с доклад до националния администратор. Чл. 12. Дейностите, осъществявани от националните и регионалните администратори по чл. 10 и 11, се вписват в длъжностните им характеристики. Глава трета РЕД ЗА ПРИЕМАНЕ, ПРЕДОСТАВЯНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА ОТ АИС АКБ Чл. 13. (1) Попълнените регистрационни карти за археологически обекти се приемат в електронен вид от регионалните администратори. След приемането регистрационните карти се разпечатват в два екземпляра и подписват от авторите. Единият екземпляр се предава на националния администратор по реда на ал. 2, а вторият - в съответния музей. (2) Националните администратори приемат регистрационните карти на хартиен носител по време на годишните отчети за проведени теренни археологически проучвания, като предават един екземпляр в архива в НАИМ при БАН. (3) Копие от регистрационната карта се предава в Националния документален архив на НИНКН, а за археологически обекти под вода - и на ЦПА. (4) Регистрационните карти се съхраняват в съответствие с изискванията на Закона за националния архивен фонд. Чл. 14. (1) Информацията от базата данни АИС АКБ се ползва чрез пряк достъп и чрез справки. (2) Министерството на културата и НИНКН имат достъп до цялата база данни за ползване на информацията от АИС АКБ, а ЦПА - за информацията, свързана с подводни проучвания. (3) Министърът на културата определя до три длъжностни лица от ведомствата по ал. 2 с право на достъп, които ползват информация при изпълнение на служебните си задължения. (4) Правото на пряк достъп до базата данни на длъжностните лица по ал. 3 се определя за срок от две години. Чл. 15. (1) Пряк достъп до информация в АИС АКБ имат археолози, които са в трудови или служебни правоотношения с българска културна, научна организация, университет или ведомство, дейността на които е свързана с опазване на археологическото наследство. (2) Археолозите от регионални и общински музеи имат пряк достъп до базата данни за съответната административна област, в която се намира седалището на музея. (3) Археолози, които са в договорни отношения с институти към БАН, Националния исторически музей или университети, получават достъп до информация за определена регионална база на АИС АКБ след аргументирана заявка до национален администратор. (4) Лицата по ал. 1, 2 и 3 получават статут на потребител, след като регистрацията им бъде одобрена от национален администратор. (5) Потребителите: 1. ползват информация в базата данни, за която са получили достъп; 2. въвеждат информация за археологически обекти чрез попълнени регистрационни карти; 3. добавят нова информация в своите регистрационни карти; 4. правят предложения до регионалния администратор за редактиране на регистрационни карти от други автори; 5. получават достъп до част от информацията в цялата база данни на АИС АКБ след аргументирана заявка до национален администратор. (6) Потребителите са длъжни да ползват информацията от база данни АИС АКБ само за дейностите, свързани с проучването, опазването и популяризирането на археологическото наследство. Чл. 16. (1) Справки от базата данни на АИС АКБ се предоставят от националните и регионалните администратори, НИНКН, както и от ЦПА - за археологически обекти под вода, на ведомства, общини и на физически и юридически лица. (2) Справки от АИС АКБ се получават въз основа на заявка и при представяне на някои от следните документи: 1. разрешение за теренно археологическо проучване; 2. договор за извършване на консервационно-реставрационни работи по културни ценности; 3. акт за собственост върху недвижим имот; 4. договор за участие в колектив за изготвяне на доклад по оценка за въздействието върху околната среда; 5. договор за изготвяне на устройствени или инвестиционни проекти; 6. разрешение за строителство, монтаж на съоръжения или за извършване на други дейности в определена територия. (3) Справката по ал. 1 представлява извадка от база данни от АИС АКБ за наличието на археологически обекти в територията, обект на заявката. (4) Справките по ал. 1 се заплащат по тарифа, одобрена от Министерския съвет, в организацията, която предоставя услугата. Глава четвърта ФИНАНСИРАНЕ Чл. 17. (1) Източниците за финансиране на дейностите за създаване и поддържане на АИС АКБ са: 1. бюджетите на Министерството на културата, Министерството на образованието, младежта и науката; 2. бюджетът на общините; 3. Общински фонд "Култура"; 4. приходи от държавни такси по чл. 16, ал. 4; 5. проекти и програми; 6. дарения. (2) Събраните средства по ал. 1 могат да се използват само за дейности, свързани с поддържането и развитието на АИС АКБ. Чл. 18. Решения за финансиране на дейности по развитието на АИС АКБ от бюджета на Министерството на културата се вземат от министъра на културата въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания по предложения, подготвени от националните администратори. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Отменя се Наредба № 26 от 1996 г. за развитието, ползването и управлението на автоматизираната информационна система "Археологическа карта на България" (ДВ, бр. 34 от 1996 г.). § 2. Наредбата се издава на основание чл. 155, ал. 2 ЗКН и влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". § 3. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на културата. Приложениекъм чл. 7, ал. 1

Навсякъде в Дунавска и Волжка България са идвали майстори от чужбина да строят крепостите - араби, перси, сирийци, франки и какви ли още не, но са строили по един и същи начин. Няма как българи да могат да направят крепост, която да стои с векове, след като дори магистралите градени под мъдрото ръководство на Партията още преди да бъдат открити, вече мязат на повърхността на Луната.

Параклисът "Преображение Господне" в Солун. Той си е бил все християнски и не е превръщан в джамия. Оше 2 от Солун, които са или вероятно са съществували в средновековието, но страдите са от по-късно - 18в. На доста места са отбелязани като византийски. "Сретение Господне" и "Света Богородица Нова". На "Света Богородица" камбанарията е съвсем нова и я няма дори на някои от сравнително новите сайтове.

Ако авторът е бил толкова наясно кой е Арон и кой е потомъкът на Арон е нямало да напише името на потомъкът, а на Арон. Но пък ясно е казано, че имаме един цар и двама комитопули/воеводи. Тъй че е ясно кой е Роман и кои са воеводате Арон и Самуил.

Ами то никак не е трудно човек да се сети кой е патрона - в нея са се намирали мощите на св. Иларион Мъгленски (при положение, че в Търново е имало над 50 черкви те му е била направена отделна) и там е погребан Калоян, който е донесъл мощите в Търново. Най-вероятно е била замислена като храм, който да инкорпорира гробът на Калоян и да е посветен на светията, чийто мощи е донесъл. Но непредвиденото нашествие на Теодор Комнин довело до появата на други патрони - победата по време на строежа била възприета като знак свише да се препосвети храмът на светите 40 мъченици.

Шишман си е било име като Асен. Ако Шишмановци са потомци на Шишман, то тогава всички Асеновци са потомци на Иван Асен. Но тези твърдения са по-скоро плод на мания за величие примесена с оня възрожденски патос, благодарение на който образите на бълг. царе масово са се рисували дори в черквите.

Това, че шишман се е наричал "Господин Търновски" си е измишльотина на Лъжливото Овчарче: http://harrybg.blogspot.com/2007/09/blog-post_18.html Наистина Мокса използва за Шишман и Страцимир не цар, а господин. Но той нарича така и цар Иван Александър и по тази логика и той ще трябва да е спрял да се нарича цар и да се самоназовава само господин. Мокса черпи сведения от ББХ http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bbh.htm , а там те са наречени царе, а не господин. "Господин Търновски" по скоро ще е оня, дето през 1426г. е наречен "Сеньора на Загора".

Вероятно под "Алусиан, техния господар" разбира цар Роман, а Арон и Самуил са в графата "и на всички воеводи". Ясно е, че не става дума за предателя Алусиан дето ослепил Петър-Делян. Просто докато потомците на Самуил паднали в борбата, предателското коляно на Арон се вляло в редиците на виз. аристокрация. Посочен е Алусиан, защото тай се е подвизавал в М. Азия и е бил известен там като виз. чиновник. Това вече сме го обсъждали във връзка с темата за имената на цар Роман: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2017 Друг арменски историк - Самуил Анийски също използва близко до Курт название, но за Алусиан:

Няма такова нещо. Проектирания брак е между царят наречен Курт и сестрата на Василий ІІ. Това че Роман е бил скопец едва ли е проблем при положение, че след като в крайна сметка била дадена на преплодовития Владимир пак си умряла бездетна. Става дума за династичен брак. В извора пише, че след като се разбрало, че е изпратена принцеса менте двама синове на комита изгорили митрополита и че ПО-СТАРШИЯТ от тях се казвал Самуил. Арон там въобще не е споменат по име за пореден път. Никъде не е казано, че благодарение на Арон е било спряно настъплението. Иван Владислав загива при малко мътни обстоятелства - най-вероятно за пореден път се е опитал да спретне някое предателство на 4 очи и го е споходило онова, което често се назовава в средновековната литература като "гръцко коварство".

Ами явно заради това нещо се получава масова хипноза, че интересите са съвсем други: За останалото - ами на базата на цялата обстойна информация, която представи мога да ти кажа, че тези неща дето сте ги намерили в двора, са кето онези неща дето са ги намерили в онова село - същия период, същото племе и т.н. и т.н. А гробовете пък са същите като онози, край онова градче. С това смятам, че съм отговорил толкова изчерпателно, колкото е зададен въпросът. Керамиката се датира по типология, в която всеки детайл е важен. Костите - не знам на каква точно база ги определи на човешки. Както казах - в двора някои са си погребвали домашните любимци. В миналото във всеки двор е имало куче, чиято функция днес се изпълнява от алармена иснсталация и котка за да лови мишките. Да не говорим, че в някои периоди и в някои населени места хората (по-бедните разбира се) са си живеели с добитъка в едно помещение. Сиреч няколко хубави снимки въобще няма да са излишни, да не говорим за информация за града, името на местността и т.н. Все пак си в чужбина, няма да копаеш там и не копаеш там, тъй че не виждам какъв е проблема да се вкълючи във въпросът малко повече информация.

Сигурно това би трябвало да е смешно, но се оказа дълго като виц от в-к "200 вица" в СДС-арския период, който обикновено заемаше цялата първа страница и в него се обясняваше колко добре управлявало правителството на Филип Димитров. Та това нещо беше толкова дълго, че забравих началото, затова не разбрах средата, но определено не съм съгласен с края. Ако администрацията почне да раздава такива титли не виждам как потребителите ще разберат, че същината на една дискусия не е да си разменят този епитет.

Мирът между Комнин и латинците е от септември 1228 до 14 септември 1229г.? Войната с Иван Асен е след половин година. Връзката клони по-скоро към волно фантазиране. Както стана вече дума, ако Комнин е нападнал латинците, то те са щели да се включат в армията на Иван Асен ІІ. Нямаме и никакво сведение, да е нападал латинците нито да е тръгнал да ги напада.

Ако се отнася до държавните - добре. Ама не ми е ясно защо Световната банка се бърка и за частните. У нас наистина ВУЗ-овете са много, но и има голям наплив да ги завършат. В някои други държави човек и без висше образование може да си намери работа с доходите от която да може да живее нормално. Тук обаче е трудно да се намери работа без квалификация, а пък на Запад все още не пускат всеки българин с мерак да работи същото, но за много повече пари, а само такива с квалификация. Съвета на Световната банка е по-скоро неадекватен и по-скоро показва, че там трябва да се направят някои кадрови промени.

Искаш да кажеш, че на Арон прадедите са били едни и на тях принадлежал трона, а брат му Самуил е имал съвсем други прадеди по бащина и майчина линия, които не са имали никакви права върху трона ли? А че Арон е всъщност синът му Иван Владислав, а Комитопул е всъщност комито-внук и не е раб, а син Самуилов е доста показателно доколко автора е бил наясно кому точно принадлежи по право короната. За Псел и Скилица рода на Арон определено е бил старши, защото когато са пишели Византия се е управлявала от потомците им. Арон и Иван Владислав са имали претенции за трона, което съвсем не означава, че са имали и предимство да го получат. Комит Никола не е бил цар, тъй че синовете му са имали еднакво основание да наследят престола - никакво.

Не трябва ли тези от нашичките дето са с шапки вместо знаме-хоругва да носят конска опашка? А и нашите конни стрелци не би ли трябвало да стрелят назад (в краен случай поне да се вкарат наемници-кумани да го правят).

Ако камъните в тези гробища край вашия малък град са като камъните в онези гробища край онзи малък град, то значи в гробовете ще има същото. За опита за разкопаване. Имаме една хубава поговорка: "Един българин - юнак, двама - чета, трима - чета с предател". Сиреч докато копаеш все ще се намери доброжелателен съгражданин да те издаде. Ще рече, че имаш голям шанс да откриеш, че дължиш 1000лв. на адвоката си. Ако се почудиш дали да му ги дадеш и си симпатяга, то в един следващ момент в затвора може да откриеш много любов, а вече покрай нея да изкараш някой лев. Вместо да минаваш по тая скъпа, сложна и трудоемка процедура ще е по-добре да се замислиш дали да не пристъпиш направо към крайния резултат и да се огледаш дали край вашия малък град не минава някое по-оживено шосе. Ако делвите приличат на онези, дето ги изкопаха край оня град, може да не са делви, а погребални урни. Ако обаче са като онези, дето ги намериха в оня двор в онуй село, то няма да е лошо да попиташ баба си дали не са погребали в двора Шаро, а после и Маца. Послепис: Ако в някой от следващите дни усетиш, че органите на народната полиция блъскат яко по вратата ти, гледай да избягваш резки движения, че на последък тези момчета бързо палят и дълго бият.

Ами не виждам колко по-ясно и недвусмилено може да се каже от Скилица, че е бил предател: Това, че Арон е имал някакъв шанс да предаде Средец си е някаква измишльотина без грам опора в някакъв факт. За разлика от този художествен пасаж Дуклянеца описва съвсем друга история: Излиза, че на Василий ІІ кавханът от измишльотината въобще не му е бил приблемът, а Гаврил Радомир.

Не е вярно, че ГДБОП стои безучастно - участва в иманярските набези и в трафика, а каналите за изнасяне през границата са си на онова дето се нарича Бивша Държавна сигурност (само дето по каналите й кадрите и все още изнасят артефакти). А се изнасят зад граница, защото закона за опазване на културното наследство е така направен, че това, дето е намерено да отиде в каналите за трафик на ДС. Но пък от друга страна Бившата ДС така управлява България, че в момента не само печатите, ами и младите българи се изнасят от страната и след 50г. тука ще е Романия и на никой няма да му пука за бълг. царе. Та след това лирично и трагично отклонение да минем по темата. Това е нещо интересно, но така и не можах да намеря по-голяма снимка. Според сайта на музея в Перник това е сребърен печат (аргировул) на цар Петър. Моливдовул на цар Петър І Един смачкан екземпляр на цар Петър и царица Мария-Ирина Матрицата от Големия дворец в Преслав

Ротондата "Св. Георги" в Солун Подобно на софийската ротонда "Св. Георги" и солунската е част от по-голям представителен комплекс. В него влизат също дворецът и арката на римския тетрарх Галерий. Дворецът в Солун също има октагон както в София. Но в Солун мащабът е доста по-голям. Двата комплекса са близки по време на изграждане и структура, а и по последваща съдба - двете ротонди първо станали черкви, а после джамии.

Родът на Арон не е по-старши, защото комит Никола не е цар. Ако комит Никола беше цар, то по реда на майората Арон трябваше да наследи трона. Но в случая цар е щял да стане този, дето е завземел трона, пък ако ще да е син на някой друг комит. Освен това ако цар Роман е бил осиновил Гаврил Радомир (защото той е споменат и с това име), то тогава след смъртта на царя властта е преминала към Гаврил Радомир и този, който той си направи съвладетел. А какво щял да направи Арон ако той вземел властта? Ами Иван Владислав и Алусиан как са се представили - с юнашки поражения. Успехите са до пленяването на цар Роман. След това вероятно Самуил се е сблъскал с факта, че освен него има и други комитопули, които се чувстват еднакво достойни за царската корона. При Гаврил Радомир изглежда има успехи, защото Скилица смотолевя едно, че превъзхождал баща си по сила, но му отстъпвал по разум и започва да разказва за успехите на Василий след убийството, но омешано, та да изглежда, че са почнали по-рано. Дуклянеца е по-прям и направо си пише, че Василий съвсем го окъсал и започнал да подбужда Иван Владислав да убие братовчед си, защото в открита война нещата не вървели добре.

Базиликата "Санта Кроче" във Флоренция Базиликата е една от най-големите черкви на францисканския орден. Разбира се и тя е добила днешния си вид след много преустройства. И разбира се е била доста уголемена в сравнение с двете по-стари сгради от началото и средата на ХІІІв.

Ами след като Иван Асен го е тикнал в затвора е нямало как да ги нападне и не му останало нищо друго освен да го спази. Ако е победял,следващите са щели да са латинците независимо дали срокът на примирието е изтекъл. В случая обаче България просто е смятал да я неутрализира, а за латинците е имал по-големи планове - да си вземе от тях Цариград и затова ги е оставил на второ място.