-
Брой отговори
8801 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
66
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Galahad
-
Филмът за Брестката крепост е много атрактивно направен. Като малък в един календар имах картината за отбраната на крепостта и ми беше много интересно какво се е случило там. Но във време оно информацията не беше много. Др. Сталин нещо не е обичал Брестката крепост - дали заради унизителния Брест-Литовски мир или защото се е видяло, че хората може да се бият не само за негова прослава не е ясно. Някои от оцелелите след като преминали през германските лагери след войната били пратени и в съветските и умрели там. Тъй че това е един филм, който по времето на тиранина Сталин не е можело да се направи.
-
Не ще и дума, че медийните магнати няма да финансират правенето на филми възхваляващи Че Гевара. И ако зависише от тях, той щеше да потъне в забравата. Както стана дума него го тачат по-скоро обикновените хора, а не медийните босове. Що се отнася до хубост, то е имало и други хубавци, които са се борили не за Великите революции, а срещу техните "дарове". Но те съвсем не са толкова известни като Че. Макар да са се борили тъй да се каже на противната страна на барикадата, тези хора са много по близки до Че от много от днешните социалисти, като агент Гоце, олигарсите Ганеви-Кимонгеоргиеви, Живкови, Бокови. Това са вандейските въстаници - със синя кръв, а някои са и хубавци: А това е Zdzisław Badocha "Żelazny" - участник в полската антикомунстическа съпротива. http://www.youtube.com/watch?v=HHP4NEcypqo Както се вижда, те са се борили за краля и бога или срещу комунизма. Но в клипчетата няма президенти и охранени бизнесмени да поднасят цветя на паметниците им. Олигарсите не обичат такива, дето са защитавали правата на обикновените хора. Техните герои са тези, дето са пратили хората от държавата си да окупилат петролни кладенци или Суецкия канал. Та нека оставим на страна творчеството, което е дело на медийните магнати.
-
Аз сега гледам руския сериал "1942" - 16 серии за малък партизански отред в окупираните от немците територии през ВСВ. Не е най-великият филм, но определено в бившия СССР пак се правят военни филми, които са доста стносни за гледане, а не като нашенската кинобоза, дето я произвеждат през последните години.
-
При Черномен си имаме класическо акънджийско нападение - разузнавателния отряд се възползва от ситуацията, на своя напада през ноща противниковия лагер и удържа победа. Лала Шахин естествено се погрижил след това Хаджи Илбеги, който ппровел оперецията да бъде отровен. Това предполага, че някой на Балканите се е справил добре - кой? В началото най-вероятно Шишман е имал превес, тъй като е държал най-голямата държавица, а турците все още са били малобройни на Балканите. Прави впечатление, че до 1384г. турските автори съвсем бегло описват военните действия срещу бълг. земи, макар иначе и охотно да разказват примерно как в М. Азия градовете и крепостите доброволно капитулирали. Някои стигат до там, че от превземането на Стара Загора и Пловдив през 60-те години скачат направо на "второто разорение" 1408-1413г. (сиреч на горната граница на покоряването на България, която днес е доста трудна за възприемане) Първият, дето казва нещо повечко и за завземането на бълг. крепости - Нешри, се скъсва да ругае Шишман само защото не се явявал по време на походи и не предал Силистра. Другите васали, които правят много повече поразии на султана обаче съвсем не са описвани с такава злоба. Тъй че е напълно возможно до 80т-е години военните действия на турците не само да не са били много успешни, ами и сключването на мира да е станало направо при унизителни за тях условия (най-малкото, че султанът е трябвало да се задоми с царска сестра, която обаче изглужда я е получил вече втора употреба, т.е. дали са му вдовица).
-
Съвременното определение за терорист изглежда е: някой, който върши лично рискувайки собствения си живот същото, което прави и американския президент, но без ни най-малко да рискува своя живот, а с голяма армия от изпратени на смърт граждани на САЩ и съюзници, потенциална жертва на "приятелски огън". Тъй че нека оставим настрана новоизпечените клишета. Някои си мислят, че е достатъчно да говорят лошо за Че и това вече да е достатъчно показателно, че те са демократи. За съжаление у нас комунистическите идеи банкрутираха наскоро след идването на социализма и за пълнеж бяха заменени с завистническо епикурейство, чийто "философски камък" е "депутатското кюфте". Тъй че е нормално Че да е доста трудно разбираем, защото и трудно може да бъде обяснен с "кюфтета". Някои смятат, че 8 часовият работен ден, почивните дни, отпуските са плод само на спонтанно споходила богатите работодатели филантропия. Според други са дар на света от добрия другар Сталин. Но добрите идеи са много по-стари, обаче докато не са подкрепени със сила не се реализират. И това важи не само за Изтока, но и Запада. Двуполюсния модел създаде конкуренция между две системи, което доведе до подобряване на положението на хората и от двете страни. Направи го добрата стара пазарна конкуренция, а не Сталин или Брежнев, Труман или Рейгън. А тези четиримата вместо да си държат снимката на Че под възглавницата по-скоро биха направили необходимото да съкратят земния му път. Брожението на хора като Че стимулира Изтока и Запада да се конкурират и да подобряват живота на населението си. Без тях в името на опазването на човешките права някой слага ръка на петролните кладенци, петролът поскъпва, настъпва световна криза, съкращават се работници ... Конкуренцията на политически пазар също се нуждае от катализатор. Дали Че и Кастро са направили всичко идеално - определено не. А дали Батиста е искал единствено и само по-голямата част от населението на Куба да се гърчи в мизария - едва ли. Първите завдемат властта, но разбират, че света има два полюса и нямат щанса да оцелеят, ако не гравитират към единият от двата - за предпочитане по-отдалечения, защото има по-малка възможност да оказва натиск. Вторият получава подкрепата на САЩ и разбира, че няма безплатен обяд, а за голяма порция трябва и голямо плащане. При Че изборът е между властта и героизмът. В политиката често има много компромиси и е почти невъзможно те да се направят и да се остане герой. Другият вариант да да си остане революционер - далеч от властта, но с ореола на героизма. Първото носи лукс и омраза, второто обич и мизерия. Първите нагаждат положението към реалните възможности според личните си заложби, възгледи и способности, а вторите носят живеца на прогреса, който е свалил хората от дърветата. Та отъждествяването на Че с комунизма и на бомбата над Хирошима с демокрацията е остатък по-скоро на оформяното в условия на реален социализъм черно-бяло виждане: съветските ракети са добротворчески, а американските са проява на злото. А какво мислят кубинците? Ами Кастро още са си на власт, а СССР отдавна го няма. Пък тя и на Батиста диктатурата не е била нежна, та това да е единствената пречка да последва участта на Чаушеско.
-
-
Става дума за периода, в който е само флотски командир, а не водач на райха. Хитлер се е сетил че трябва да се гръмне едва когато всичко вече е било загубено. Все пак идеята е да се направи оценка на дейността му според реалните възможности, което както казах доста ограничава приложното поле за критика.
-
Не, стената определено не се е свлякла. Както вече писах не е изключено да е имало някакво укрепяване на брега покрай военната почивна станция, като за целта са били довлечени материали от някои руини (примерно от Акве калиде) и да са били употребени вторично. Но в този случай пък освен за чешмичката би трябвало да се знае и за стената, ако е имало достъп и до нея за външни лица поне докато не е била засипана от свличаша се пръст. Иначе точно там е трудно да се слезе отгоре - трябва да стане при почивната станция или при селото и да се стигне покрай морето.
-
Територии не се печелят само с генерални битки. А в интерес на истината големите битки в ранния, но най-успешен етап на нарастване на османската империя не са чак толкова много и големи. Акънджиите опустошават противниковата територия, отвличат население. Ако не можеш да рекрутираш армия, няма как да водиш успешна битка с акънджиите. А няма как да рекрутираш армия, ако посевите са изгорени, а младите мъже и жени са откарани като роби. Нямаме сведение за нито една голяма битка на България срещу турците в изворите (изключая разбира се легендата). Когато няма никаква битка, няма как да посоча битка спечелена благодарение на аканджиите. А няма битка благодарение на това, че са опустошили земята и не може да се рекрутира армия.
-
Какво е трябвало да сменят немците е доста обширен въпро и може много да се каже в тази насока. По-трудния и сложен въпрос е какво е можел да направи Карл Дьониц? Разбира се нямало е как Германия да спечели войната с откачен вожд и оскъдни ресурси, макар то и първото да е достатъчно обяснение, защото без него нямаше да го има второто. Та какво е можел да направи Карл Дьониц при ресурсите, които има за да има по-големи успехи (въобще не поставяме въпроса за невъзможното - Германия да спечели войната)? В началото подводниците вършат отлична работа. Конвоите, ако въобще ги има са слаби, неопитни и зле организирани. На практика някои от потопените търговски кораби са били без каквато и да е охрана. Не е честно и геройско, но пък както се казва, на война всичко е позволено. В хода на войната антифашстката коалиция променя тактиката си по отношение на конвоите - сформират се големи флотилии с мощна охрана и все по-добра тактика за елиминиране на подводници. Така от един момент насетне конвоите са почти недосегаеми, тъй като всеки опит за нападение завършва с огромни загуби за германците. САЩ и Англия разбира се имат по-големи ресурси. Но поне САЩ започва да се учи след Пърл Харбър. По отношение на самолетоносачите американците в началото на реалните военни действия са доста неопитни и имат не малко жертви не само от японците и германците, но и докато се обучават (напр. самолета не каца, а се разбива в самолетоносача). СССР също доста се модернизира в хода на войната, докато в началото нещата са технически зле. При германците е по-скоро обратното - много силен технически начален старт и по-късно нещата доста забавят ход. Разбира се основната вина е на Хитлер, доколкото можем да говорим за вина на пълна откачалка. Защото примерно е можело да направи една "Власова Русия" в противовес на тираничния СССР, но вместо това той предпочитал да вилнее и тероризира населението на окупираните земи. Но да се върнем на нашата си тема. Та на Дьониц определено му е трябвала и някаква алтернативна тактита и дори няколко. Той обаче има шаблонна стратегия, което позволява към нея да се пригоди и успешно да противодейства тактиката на антиэашистката коалиция. Ако имаше някаква динамика, дори и неуспешна, това би дало шанс при всяко нападение да има възможност противника да се обърка. Но в случая се стига до шаблонна атака, шаблонна отбрана и големи загуби за германците.
-
Не само България е разпокъсана на Видинско царство, Търновско царство, Добруджанско деспоство ... Турците също са разпокъсани на много бейлъци - Айдън, Караман ... Османският е един от турските бейлъци. Но бейлъка на османците е най-бедният, което подтиква населението му към разбойнически набези. Така се появяват акънджиите - движещата сила на ранното османско завоевание. Дори бих казал "стартера" на осм. инвазия. По-късно турците постигат все по-трудно успехи и то благодарение на ресурсите на една огромна империя. В началото акънджиите живеят в нещо, което по-скоро може да се нарече катун. Самите османски историци от ХV-ХVІв. дори наричат хората на Ертогрул номади. Това са гладници, които ако се бият добре се сдобиват с жилище в някой град, свое село или дори стават областни управители. В по-късен етап османците заприличват на останалите бейлъци и на християнските държави - феодали, които си имат сарай и достатъчно зърно взето от зависимите селяни, та да има не само за хляб, ами също за боза и баклава. Те вече нямат същия хъс да зарежат сарая с харема и лакомствата за да се бият за славата на султана там и да живеят във военен легер, където условията са такива, че дори падишасите умират от дизинтерия. Успехите на турците в ранния етап се дължат на хъса на акънджиите, до Сюлейман Велики на огромните ресурси, а после вече иде тоталната криза. Но хъсът на аканджиите не е достатъчен, ако в новозавладените земи турците не се вкоренят. Защото през Балканите са минали и заминали готи, печенеги, татари и какви ли не още. Но много малко са оставили трайна демографска следа. Едната линия за вкореняването е потурчването. Но тук идва и ролята на чумата, защото тя не само намаля християнските ресурси, но също така освобождава терени за нови заселници, които да променят етническия облик на Балканите.
-
Дьониц е типичен представител на недостатъците на германската военна мисъл. Германците знаят как да започнат една война, но не знаят как да я докарат до победен край. В началният етап всичко е добре за германците, защото Съюзниците все още не са изградили стратегия за безопасността на военните транспорти. Германците създават успешна тактика, но залагат на приципа, че щом печелят не трябва да мислят за промяна. Съюзниците обаче мислят иначе. Те правят ред промени и в крайна сметка изтърканата германска тактика направо се срива. Разбира се глупостта на Хитлер също си казва думата и много от направените от него недоразумения е било трудно да бъдат преодолени от генералите и адмиралите. Но и това, че решенията на германския команден състав са лишени от гъвкавост и това е позвалило да се окажат твърде лесно предвидими за противника си остава един неприятен факт. По море японците също залагат на светкавичния удар, но като островна държава имат по-реалистична визия за воденето на войната. Но Япония дълго време е била далеч от голямата колониална игра, което я е направило твърде неопитна в подсигуряването на ресурси за водене на войната. Разбира се и обстоятелството, че в крайна сметка се оказала сама срещу всички си казало думата.
-
Ами датировката на ръкописа е малко относителен критерий. Може да имаме много стар ръкопис на белите страници на който по-късно са дописвани други неща - примерно ръкописът да е от ІХв., но да бъде преписана през ХVІІІв. по-стара хроника обхващаща събитията от 1356г. до 1578г., но може и да е преписана хроника от VІІІв. нагодена към книжовния или говоримия език към момента на преписа. Тъй като до сега ставаше дума повече за съдържанието на хрониките, то някои технологични въпроси наистина се оказаха малко настрана. Но това се дължи и на обстоятелството, че има един голям сбор от хроники и е трудно да се оформи нещо подобно на критично издание на конкретна хроника. Защото освен някои по-външни признаци като воден знак, вид мастило, почерк, разглеждан период, има също примерно и езикови въпроси. Започналата дигатализация на ценни ръкописи в библиотеките по света може би един ден ще позволи бързо и лесно да бъдат прегледани всички преписи, при това с едно задоволително качество на изображението. Да се надяваме, че този процес ще продължи и един ден ще може да се разглеждат тъй безпроблемно книги, както беше проблемно примерно преди 25г. да се погледнат много от книгите излезли 5-10г. преди този период.
-
Чумата също е важен фактор, защото обезлюдява региони и на опразнените места се поселват турци. През Балканите и М. Азия са минали много велики заватели, но са останали само в историята. Чумата засяга много тежко градовете и крепостите, защото там населението е притиснато от градските стени. Гъстото заселване на градовете улеснява предаването на болестта. Ще рече, че опорните пунктове са се оказали най-засегнати. А точно крепостите и гладовете контролират околните селища. Турската инвазия в М. Азия е започнала много по-рано от ХІVв., но ударната й мощ е била отслабнала и Румския султанат доста заприличал на Балканските държавици - сиреч се разпаднал на множество емирати. Може би пак трябва да напомня, че в този период има разлика между турци и османци, като общо към частно, т.е. османците са само един от емиратите и то далеч не от най-значимите. Но османците са си по-скоро номади, докато християните на Балканите и турците в другите турски емирати са трайно свързани с градовете и крепостите, т.е. местата с концентрирано население най-засегнато от чумата. Темата по-скоро трябва да се разгледа като влиянието на чумата за успешното османско завоевание. Основната причина не, но по правило винаги има много причини по веригата и пак обикновено основната сама по себе си е твърде вероятно и да не доведе до този резултат. Освен върху живата сила, чумата има голямо психологическо влияние. Според някои именно под нейно влияние Ренесансът си пробива път, тъй като се вижда че Църквата е безсилна да се справи с масовия мор. Такава криза има е на Бълканите, вкл. и у нас - сещата се, че само при цар Иван Александър има поне 2 църковни събора. Именно еретиците след това се оказват най-лесната плячка първо за насилственото покатоличване от унгарците през 60-тег. на ХІVв., а след това и за началния етап на потурчването. А бумът на ереси както в България, тъй и в околните страни също е плод на криза във вярата, породена от безсилието на култа да се справи с болестта.
-
За остъклените балкони и климатиците. Виждал съм по-отдалечен квартал на Рим. Сиреч от тези, дето са панелки като нашите. Фасадите на въпросните панелки си мязат ама точно на нашите "Младост 1,2,3...". Също така съм виждал западната крепостна стена на София и руините на Рим - те тука вече е разликата. Там всичко е чисто и добре поддържано, тук са буренясали неофициалини сметища. Но туристите нямат в маршрута си крайните квартали нито на Рим, нито на София. Тях ги водят да видят останките от миналото. Тъй че представата на чужденците за нашата столица никога няма да от това дали в "Младост" има остъклени тераси и климатици по фасадите, а ще е от кочината около античните останки в центъра, бездомните песове по центарлните улици и лунния пейзаж по шосетата. Терасите се остъкляват, първо защото жилищата на българите са много малки и гледат да се разширят. При жилище от 150-200кв.м. никой няма да си остъкли терасата. Втора причина за остъкляването е за да се попречи от там да влизат в жилищата крадци, защото държавата и общината ги няма никакви. Отново нещо, което много ни отличава от белите държави. На трета съществена причина е, че гл. архитект като е давал разрешение за строеж въобще не е мислел, че терасите са точно там, дето не им е мястото - сиреч срещу вятъра, което ще рече че при вятър и дъжд те са напълно неизползваеми. За общежитията. Ами сградата си има портиер. Удряло се е, блъскало се е по вратата ... Реакция от портиера никаква. То не че е можели и да направи нещо, защото и да се обади на полицията, полза никаква. Та проблемът не е във вечерния час, защото каквото се е случило, се е случило в стаята, в която момчетата спят. Дали нещата щяха да са се променили, ако се бяха прибрали в 11.30часа, но със същото алкохолно съдържание в кръвта? Когато може безнаказано да вършиш поразии, нито вечерен час помамага, нито ровене в чантите за алкохол. Като почнат да ровят в чантите, направо с един дрегер да почнат да проверяват прибиращите се. Ама като установят алкохол в огромно количество на някой прибиращ се какво ще стане - ще го оставят да спи на пейките пред общежитието или пак ще го пуснат да си влезе в стаята. Та каква е файдата от милиционелския час и сухия режим, след като при цялото блъскане портиера и полицията ги е нямало никакви? Пак ще имаме на думи мерки, на дело - нищо. У нас както обикновено се приемат закони, но те не се спазват от никой, най-вече от тези, дето са гласували лично за тях.
-
Някои от турските джамии имат формата на куб. Например джамията на Ибрахим паша в Кавала, макар да е построена на мястото, където ап. Павел е проповядвал. Като махнем притвора, такава е ситуацията и с джамията на Халил бей в Кавала, а при нея вече са разкопани и руините от християнската черква, върху които е построена. Отново като махнем притвора и Баня баши джамия в Софиясъщо е с напомня куб, но с купол отгоре. Тази джамия е дело на Синан - този дето е направил джамията Селямие в Одрин. Ротондата "Св. Георги" не е била първоначално черква, а част от по-голям комплекс, част от който сега се пада под "Шератон". И пак във връзка с куполите обърнете внимание и на осмогона на сградата източно от Ротондата. В Солун също има такъв осмоъгълник към двореца на имп. Галерии и също има Ротонда "Св. Георги", макар и да е по-голяма от нашата. Та куполи в Римската и късноримската епоха доста. Джамиите поне в Дунавска България се появяват сравнително късно. Може да говорим разбира се доста за джамиите в България и на Балканите, но те са кажи-речи на хилядолетие след ранния период, за който е темата. Вярно беше посочено, че подобно на други вероизповедания в ранния етап не се държи толкова на култовите постройки и с успехите просто се преправят наличните култови, а и въобще всякакви подходящи постройки. Местните архитектурни стилове също си казват думата. При джамиите съществена особеност е и че имаме две големи империи - Арабския халифат и Османската империя, които обединяват за известно време значителни мюсюлмански общности и това също дава отражение, тъй като изтъкнати архитекти са канени по различни места, което води до появяване и на сходни сгради в региони с иначе различна една от друга традиционна архитектура. Вече стана дума за Синан.
-
АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 33 Вече в аванс стана дума в темата за чумните епидемии и ролята им за успеха на турското нашествие за тази хроника във връзка с бележките за 10-те мора в региона на Пелопонес. Други две сведения от хрониката, на които в бележките е борнато малко повече внимание е за Асеневци във Византия. Едното сведение (№ 5)се отнася до вторият син на цар Иван Асен ІІІ - Андроник Асен. Другата е по-скоро косвена - за взимането в харема на внучката на Павел Асен - Елена, родена от брака и с деспот Димитър Палеолог.
-
Ето едно кратко филче за това, което морето изрови край "Сарафово".
-
Проблемът е, че у нас безобразията и тъпотиите се леят от правителството тъй, както вода от язовир по време на управлението на надзорната агенция от човек без образование, но с пълно свидетелство за съдимост. В София огласиха личните данни. Естествено пак лъсна, че докато народа мизерства, управниците богатеят - гл. архитект на София се оказа със 7 апартамента. При потънали в боклуци и осеяни с кратери улици с шляещи се по тях бездомни песове столичната управа се захвана с климатиците и остъклените тераси. Тъй да се каже всичкото е Фандъкова втасала, та ... Бонусите от 78 000лв в държава, в която МРЗ е 270лв., а пенсиите 100лв. Дали пък не е виновен този, дето взима за министърки срещнати на кръстопътя или "от оная държава"?
-
В България или в света? В света разбира се «Байт ал Атек» - "най-ранния и древния". Сиреч става дума за Кааба, който според мюсюлманите бил построен още от Адам. По точно той опънал палатката над метеорите, а вече постройката е дело на Сиф, след потопа мястото било загубено, но било открито отново от Аврам и т.н., и т.н. Това е статията в Уикипедията, но както обикновено препоръчително е да се погледнат чуждите статии и линковете към тях: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B0%D0%B1%D0%B0
-
Милиционерски час и сух режим в Студенски град
темата публикува Galahad в Съвременна и обща проблематика
Вечерен час и сух режим в Студентския град Ако написаното ви звучи невероятно си припомнете, че начело на България и София са Бойко Борисов, Цветанов и Фандъкова. Несъмнено поводът е неприятен, но и по всичко личи, че няма нищо общо с причините да се въведе вечерен час. Убийството не е станало на улицата и от непознат, а в стаята, в която са спели и убитият, и убиецът. А идеята, че студентите след 22.00 часа трябва да седят пред телевизора и да гледат филми изпълнени с убийства. едва ли ще реши проблема. По-скоро ще го задълбочи. По-удачна мярка би било да речем да не се дават парите на данъкоплатците за да се правят скапани български "екшъни" изпълнени с убийства Алкохолът определено е повлиял на случилото се. Несъмнено някогашния охранител на Тодор Живков - Бойко Борисъв изпитва някаква носталгия за времето, когато Тато беше въвел някакво нашенско подобие на сухия режим на Горби. Но сухият режим на Горби не свърши никаква работа и не само не върна руснаците в правоверния комунизъм, ами направо срина соцсистемата. В САЩ сухия режим също се оказа пълен провал - янките не спряха да пият, но пък се роди мафията. А у нас мафията ръководи държавата, тъй че няма какво да създаваме, а сухият режим друга работа не върши. Дали може и трябва да се направи нещо. О, да. Може вместо да се милиционизира държавата и да се подписва АСТА да се разгледа с тъй ощетените носители на авторски права да ограничат малко насилието в творчеството си. Не може да правиш филми и компютърни игри за пирати и после да се сърдиш на вдъхновените фенове, че са направили абордаж и са ти отмъкнали авторската творба. Доста се критикуват турските сериали. Не ще и дума, че те носят ред прелести на сапунките. Но с тях се правят и опити да се култивира зрителската аудитория и да се приучи на някои обноски. Те са пълни с изрази: "Заповядайте", "Да ви е сладко" ... Но това има значение. Защото днес Турция все повече заприличва на Европа, а България на Анадола. -
Да, Ганьо е прав. Във фолклора няма точни дати и няма как да разберем дали чумата, за която се пее в някоя песен е била през 1369г. или през 1789г. или през 1809г. Но пък си имаме сведения в хрониките. Туй е откъс от анонимна виз. хроника 33: Тя засяга региона на Морея, но косвено това засяга и България, защото оредяването на населението в която и да е част на Балканите улеснява турското нашествие и заселване в обезлюдените региони. Тук са изброини 9 епидемии, но в един от другите преписи са 10. Цялата хроника обаче ще я пусна до краяна другата седмица.
-
Проблемът е, че всички чужди майстори строят в държавите си по един тертип, но в която и от Българиите да попаднат, почват да строят по друг начин. Ако строи завареното население, то продължава старите традиции, евентуално със някакво снижаване на качеството. Сиреч ако са строили местните, то Плиска е щяла да прескочи дървения период и да старитира от "опус микстум", защото местните тъй са строяли векове за Римската империя. От арабите наистина са поискани майстори, но архитектурата на Волжка България малко прилича на тази в Кайро и Багдад. Същата работа и с персите. Има паралели между бълг. градове по разни места, но не и между тях и съответните византийски, арабски или персийски градове.