Galahad

Епископът на Византион е бил опстовен от апостол Андрей - поне до толкова, доколкото св. Петър е бил римски папа. Апостолите са били по-скоро проповедници, отколкото бюрократи устройващи църковна йерархия. Християнската концепция е, че глава на Църквата е Христос, т.е. нито цариградския, нито римския патриарх е шеф на всички християни. Папството и патриаршеството не са установени изначално, а по-късно. И то идеята е всяка страна да си има един епископ, който да първенствува, т.е. да е принцепс - пръв сред равните. Тъй като християнството е разрешено на практика в епохата на тетрархията, то и "страните" са 4 - Рим, Цариград, Антиохия и Александрия, а Елейския патриарх е поставен по-скоро от почит към Йерусалим. Дебата кой да е пръв е само по почит - сиреч името да е по-напред в диптихите и да е на по предно място на имп. трапеза. Значението на папската институция нараства постепенно - след случката с Атила, след сближаването с Каролингите, след откриването на Новия свят. Но нито св. Петър е бил шеф на апостолите, нито папата на останалите патриарси. Дори епархиите на патриаршиите са се поделяли от светската власт, а не от църковен събор. До арабското завоевание позициите на Александрийския и Антиохийския патриарх са били доста силни и те също са се противопоставяли на Цариград или Рим. Но в началния етап на офиц. християнство положението на Александрия, Антиохия и Елея не било много по-различно от това на Рим.

Може би последното развитие на дискусията изглежда отдалечаване от темата, но само изглежда така. Постави си въпросът защо не се излезе с някакво офиц. становище по въпроса за майката на Левски. В миналото кладенците са били основен източник на вода, но също така и много опасни съоръжения. Някои са се самоубивали в тях, но много повече са ставали неволна жертва. И както стана и при неотдавнашното водно бедствие, най-често такива жертви са били старите хора и децата. Разбира се добитъкът също често ставал жертва на тези водоизточници. И днес понякога в новините излиза съобщение примерно как някъде по света някое дете било спасено от кладенец, но доколкото тези съоръжения не само, че рядко се употребяват, но и много от съществувалите са били запушени за безопасност, то и злополуките са сравнително малко. Действително из нета и някои медии се появяват литературно оформени разкази, в които творческата фантазия атрактивно допълва многото неизвестни и невидяни от никой факти. В тях майката и брата на Левски са представени едва ли не като като царската дъщеря и нейния син, дето загубили палат и охолство е трябвало да живеят сред простолюдието. Дали животът им е бил лек - не. Но и преди това не е бил чак толкова лек. И не е бил по-различен от живота на околните. Димитър Петков - Свирчо, при все че често го критикувам съвсем неук и с една ръка е успял да стане министър-председател. Но е почнал съвсем от дъното и постепенно се е издигнал. Та когато говорим за време, в което злополуките с кладенците са били чести и когато повечето хора са изпитвали трудностте на следвоенен период е нормално позицията по въпросите свързани с края на живота на майката на Левски да са доста предпазлива.

Твърде пресилено. Християнството е легализирано в епохата на Тетрархията, когато центровете определено са повече от два - както на светската власт, тъй и на църковната. Надмощието на Цариград в политически аспект се появило с успехите на варварите и упадъка на Западната империя. По отношение на Църквата обаче папата никога не е имал някакво върховенство, а само честта името му да е на първо място в диптихите. А и до Великите географски открития папския диоцез съвсем не е бил толкова голям в сравнение с този на останалите църкви. Прановславните църкви наистина губят територии в Африка и Мала Азия, но пък се разширяват значително в Изт. Европа. Последното разбира се доста усложнило въпросът за решавана не въпросът със схизмата, защото става дума за христ. държави, които обаче не са подчинени на виз. император, а някои от тях и на царигр. патриарх. За разлика от Великата схизма, когато диоцезът на папата е обявен за схизматичен, т.е. отделен от всички християнски църкви, то при някои от предишните сблъсъци между Рим и Цариград, които са изброени, папата е имал подкрепата както на някои от другите патриарси, така и на много от епископите подчинени на Цариград.

По печатно издание. Става дума за 116 хроники (+ 10-тина приложения), които се намират в различни библиотеки по света (като някои имат няколко преписа, което прави бройката на ръкописите още по-голяма). Тъй че технически би било доста трудно да се борави с оригиналите. Една сравнително малка част от тях са достигнали до нас само като печатни издания, а прототипа не е запазен (в повечето случаи само на някой от преписите, а не въобще). Що се отнася до това как стои въпроса с преводите от гръцки - не всички имат превод на някакъв друг език. Това, което е преведено от хрониките на български е с линкове в тази тема.

Кратка византийска хроника № 47 – Тиванска хроника Кратка византийска хроника № 49 – Солунска хроника Кратка византийска хроника № 50 А Кратка византийска хроника № 50 Б Кратка византийска хроника № 51 Кратка византийска хроника № 52

Предполагам, че и в бълг. лагер е имало хора, които с удоволствие биха си сложили короната на Асеневци. При всички случаи не обяснява големият брой пленници. Варианти за победа много, но пленяването на толкова много хора, че и целия елит вече не е толкова лесна задача.

Както вече писах, Частният съд не може да е от по-рано, по простата причина, че самата стена я е нямало когато Кирил и Методий са били деца. До тогава двете помещения са били отделени само с колони. Може някои части от фреската с Частния съд да са повредени, но имената на папа Климент и апостол Андрей са идеално запазени, а на двата архангела отчасти. При това св. Климент е без котва. По принцип когато се изобразява пренасянето на мощи не светци, светецът се изобразява в състояние, все едно че току-що е починал. Ако се идобразяваше каквото се вижда, то тогава трябваше да е нарисувано това: Не е вярно, че в текста пише, че е изобразено погребението на папа Николай. Иначе освен в капелата "Свети Кирил и Методий", техни изображения, но вече от ХVІІІв. има в централния кораб на надземното ниво (първите от ляво и дясно на прозореца над входа горе), дело не Пиетро Разина. Можете да ги видите на 360 градусовата снимка като завъртите към входа и нагоре. Там е и картината на Джовани Одаци с пренасянето на мощите на св Климент (последната отляво на абсидата, срещу картината мъчението на св. Игнатий на Колизеума. Ето и една книжка по темата: Изображенията на Кирил и Методий през вековете Автор: Божков, Атанас

Котвата я има на фреската с пешерата. А при пренасянето не е донесена котва, та да се изобрази такова нещо. В храма има мощи на св. Климент, но не и котвата. Опасявам се, че св. Климент е станал папа след смъртта на св. Петър, тъй че последният е нямало как да го ръкоположи. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%B0%D0%BF%D0%B8 Освен това във фреската с Частния съд ясно се различават папа, Апостол и другите две лица кой кой е.

Винаги съм казвал, че от ДС все очаквам най-лошото, но въпреки това винаги успяват да ме изненадат с повече. Та и този път. Все си мислех, че са изчаквали поне до пълнолетие, за да приемат някой в редиците си. Ама не - не са чакали толкова дълго. 16-годишни ученици вербувани от ДС За кой път трябва да се завърти шлагерът "Павлик Морозов" и да излезе поредната книта за българското образование, в която вместо да са описани ученици прославили България по света и техните учители, ще става отново дума за мръсните дела на ДС? Е, това е днешна България - бедна и засрамена. ________________ На въпрос 2 от анкетата може да се дава повече от 1 отговор.

По принцип наистина не трябва да се допускат задгранични секции. Първо, защото хората зад граница не винаги са съвсем наясно каква е ситуацията в страната. Второ, защото дори да знаят какво е положението, не е редно да решават съдбата на тези, дето ще трябва да живеят според правилата, направени от спечелилите изборите. Ако искат да гласуват, поне да имат добрината да дойдат до България и като видят какво се случва, тогава да решават за кой да пуснат бюлетина. Вярно е, че гласовете им не са решаващи. Ама като ще се изнасят избирателни секции, защо избирателната комисия не тръгне направо по домовете с уните да събира гласове? Така най-малкото ще се вдигне избирателната активност с вота на тези, дето ги е домързяло да идат до избирателната секция. Иначе фалшифицирането на последните избори вече (за първи път) е потвърдено дори в евродоклада. Тъй че няма смисъл да се вайкаме кой е гласувал и кой не. То като се подменят бюлетините в урните, няма значение кой и как е гласувал.

Има и вариант да си напишете текста в Уорд, като си вмъкнете желаните символи. Проблемът е, че при скоростно писане, а повечето правят именно това, използването на някои от посочените способи забавя доста. Посоченият от Христо Серафимов вариант е вече подходящ за скоростно писане, но трябва да се усвои навика за ползване на още една буква.

Обикаляли острова със светилници и намерили тялото. Що се отнася до написаното от Натан, то опасявам се, че няма чудеса. След земетресението през 847г. по нареждане на папа Лъв ІV била направена стена между притвора и кораба, които до тогава били отделени с колони. Фреските са точно по тази стена. Тъй като през ХІв. някои от фреските не са се били запазили, със средствата на сем. Рапиза били нарисувани "Чудото в Азовско море" и донасянето на мощите в Рим. През ІV-VІІІв. не само не е имало фреските, ами даже не е имало и стената, на която са.

Не разбрах какво пречи източните войски да слязат за да положат клетва и после да продължат с останалите? Най-малкото е бил необходим престой в пристанище за набавяне на нови провизии, защото някои вече са били попътували доста. На корабите редовно се случва да спират извънредно само за да се запасят с храна и вода. И турма да сложат, какво пречи на 60 000 армия да я изколи и да прибере плячката? Да не говорим, че ще е много тъпо от страна на византийците да оставят по трасето турми, които войската на Симеон да коли една по една. Защото от преписката на Симеон с патриарха се вижда, че той се е усетил от рано, тъй като войската, която се събирала била доста голяма. Та едва ли е седял да чака да се съберат всички, а не да изколи турмите по трасето и да прибере плечката, дакато му донесат и останалото за ограбване. По времето на Симеон І Византия има много крайморски владения - на Балканите, на Апенините, има острови, а и ако се погледне книгата на епарха, ще се види, че се върти доста голяма търговия. Как може да стане всичко това без търговски флот? Не знам защо трябва да са в гилдия. Има бол сведения за този или онзи дето пътувал по море. И не е задължително флота да с реквизира. Може просто да се наеме - сделка като сделка. За фантасмагориите как мюсюлмани нямало да търгуват с християни - ами те търгуват. И мирни договори с Византия сключват. За маджарите си е казано ясно, че ласата са били при превозването им. тъй че не е имало движение но ширината на реката, а по дължината.

За фреската от "Сан Клементе" за чудото в Азовско море с детето. Макар панелът да е един, за разлика примерно от картините от Ренесанса в рамките на едно поле са изобразени няколко сцени в развитие. В случая няма 2 майки с 2 деца, а една и съща майка и едно и също дете, като в средата тя го намира живо и го поема в ръце, а във втората вече го е прегърнала. Вижда се и процесията, в която участват епископ и друг свещенник, носещ книга. Възможно е просто да е ежегодното шествие, но е възможно изображението да е комбинация от другата сцена, в която Кирил и Методий намират мощите. Тази фреска вече е по-късна, т.е. след смъртта на Кирил и Методий, тъй че обстоятелството, че единият е изобразен като епископ, а другият като духовник е обяснима, макар към момента на мисията и двамата да не са били такива. Това, което е същественото, като аргумент, че нито в тази сцена, нито в Менелогия двете лица, които се открояват нямат ореоли на светци. На "Частния съд" е нормално, защото тя може да е прижизнен портрет, тъй че няма как да са канонизирани. Но другите две изображения са от достатъчно по-късен период, за да се появят ореолите. Разбира се и техниката копи-пейст си казва думата. Може процесията с намирането на мощите примерно да е копирана за сцената с детето, а може и обратното. За това, кога са канонизирани. Освен канонизиране от патрарих/папа, може да има и по-регионално канонизиране. При положение, обаче, че двама епископа, говоря за Константин Преславски и Климен Охридски наричат Кирил и Методи светци, това означава, че са станали такива скоро след смъртта си: К. Преславски Климент Охридски Храбър също нарича Кирил светец: Във връзка с настояването Кирил да бъде погребан в Рим най-вероятно е бил канонизиран от папата наскоро след смъртта си и идеята е била мощите да останат в Рим. Те са били извадени с реликвите на третото ниво след като второто е било затрупано.

Това, че реформата е дело на Крум и Омуртаг е измишльотина, защото не се базира на нищо. Комитатите разбира се ги е имало. Бе аз ли нещо недовиждам, ама тук ми се струва, че пише по-малко "съборни решения":

Идеята за бунта да не е почерпена от филма за Хан Аспарух, дето на византийската армия единствената грижа им беше да палят дървета с окачени кози черепи (разбира се и да изнасилят някоя славянка, но това за удоволствие)? Византия стабилизира границите си едва след мирния договор с Аспарух. На север от Балкана земите са се ползвали от езичници, тъй че е нямало защо да вдигат бунт. При толкова проблеми по онова време Византия едва ли е щяла да тръгне да ги покръства. В по-добри времена, може би. Но към 680г. е имала доста както военни, тъй и религиозни проблеми, та да си създава и още.

Свети Георги в Курбиново също претендира в нея да е първото изображение на Методий. Има още спорни кандидати: Двамата са в архирейско облекло, пък Кирил е бил само монах, тъй че по-скоро не са. И нещо съвсем журналистически оформено На фреската наистина над Кирил е Методий, но е под въпрос дали става дума за съставителитена азбуката, тъй като отново Кирил е облечен не като монах, а като владика. Климент Охридски и Константин Преславски са техни ученици. Като се види какво са писали за Кирил и Методий кога смятате, че може да е възникнал култа към тях?

Сцената е на поле близо до море. Тъй че нищо не пречи след сцената да са се качили на корабите. Ако сцената беше станала в Пловдив или София - друга приказка. По принцип не само тогава, ами и през античността, та до сега при нападение, първи поемат удара граничарите, но същинската отбрана се води от частите, които се намират край съответната граница докато дойдат останалите. Същността на вала е, че България има голяма конница (през ВБЦ, когато има конница, ама тя вече не е голяма и значението на валовете отпада). Тя може да избърза пред останалата армия, а може и да маневрира по трасето на вала и да отбранява различни нападнати участъци. Ако Византия нападне с флота и извърши десант на север от вала обаче, то тогава граничните части изобщо не влизат в бой, а се изтеглят и съединяват с останалите части. Крум въобще не е бранил Плиска. Когато противника има голямо превъзходство и няма шанс в кратки срокове да дойде подкрепление, което да промени съотношението, то тогава бълг. армия се изтегля и прегрупира, като търси сгоден случай да нанесе удар. При похода на Никифор има малко повече сведения и е малко по-ясно, макар и да не е най-обстойно описания пример. Византийците могат да направят десент при вала с подобаващо голяма армия. Ако пратят малки части поетапно (превозване по твой модел през Босвора) просто ще се получи клане на порции. Търговските кораби са превозвали роби, добитък и какво ли още не. Това им е била работата. Тъй че нищо не им е пречело да превозват войници при положение, че няма противников флот. Военните кораби трябва да са по-бързи и маневрени, а и по-добре защитени, но това се все неща, които в случая нямат никакво значение, защото шансове за морска битка не е имало. При военни операции срещу арабите положението е коренно различно, защото те имат голям и силен флот, който може да направи ромейските търговски кораби на подводници. Що се отнася до това колко струва 1 каруца и 1 кораб не трябва ли да се замислиш каква е товароподемността на една каруца и един кораб? Дали ако една каруца струва по-малко от кораб, то тя може да превози и същия товар. Защото империята се нуждае от транспорта за превоз на товар, а не имперските мутри да имат на какво да повозят мутресите си. Мулетата и воловете също струват пари, както и храната им. Да не говорим, че и за тах трябва храна и вода. Което да се отразява в централния печат ли? А защо това обществено мнение не се е противопоставилона сключване на мир с Византия, а е позволило на противникът да се опита да се разправи със своите врагове, та после да стовари върху тяп цялата си мощ? Май бъркаш халифската библиотека с халифската хазна - в тях витаят различни идеи. И какъв е проблемът двойно по-голяма бълг. конна част да изколи тези момци дето са на сред полето и да прибере плячката. Значи войници ползващи вал не могат да спрат византийците, ама ромеи насред полето може да отблъснат всякаква бълг. войска. Няма нищо по-лесно и приятно от това да се прибере плячката и пленниците (щото то от пазачите друго няма да стане). И как точно ласото може да спре кораб пресичащ Дунава по ширина? Като го пуснат свободно да плува и да изплаши ромеите, че това е опасна зона ли?

Световно известният комплекс от сгради в Пиза едва ли се нуждае от представяне. Строежът на всяка от знаменитите сгради е продължил векове. КАТЕДРАЛНИЯТ ПЛОЩАД (ПЛОЩАДА НА ЧУДЕСАТА) БАПТИСТЕРИЯ „СВЕТИ ЙОАН” НАКЛОНЕНАТА КУЛА Кулата в Пиза дължи известността си най-вече на обстоятелството, че е наклонена. За щастие за разлика от камбанарията на площад "Сан Марко" във Венеция не е паднала. Но в замяна на това във района на Венеция има още наклонени кули, които макар и много посещавани, далеч не са и толкова известни. Причината за всичко това е, че на времето италианците са правели много плитки основи и при мека почва са започвали фаловете. И като си говорим за наклонени сгради, баптистерия също има крен, макар и доста по-малък и незабележим.

Пасажът е интересен, защото е публикуван доста отдавна, когато нямаше някакво сериозно основание да се очакват проблеми със Сирия. Днес с казаното от Ванга много се злоупотребява и не е за подценяване и факта, че май филма с най-продължителни видеозаписи на изказвания на Ванга не е български, а руски. Красимира Стоянова също си позволява разни интерпретации и в една от книгите й пасажът за Сирия е сложен като отговор на въпрос на Людмила. За много от писанията наистина може да се поспори, защото са неща казани ва 4 очи, а после има подбрано публикуване. Сиреч не са водени записи за всичко, а има само отбрани разкази. Разбира се дори понякога да не познава, достатъчно е, че има и значителен брой случаи, в които познава. Та пасажа със Сирия е интересен, защото беше публикуван отдавна и нямаше основание да се очакват проблеми точно там. Съществено е и обстоятелството, че е свързан с природни и обществени катаклизми. А проблемът със Сирия се появи между големи обществени вълнения в ред арабски държави (Тунис, Египет, Либия) и необичайно студена зима, при която цяло поколение за първи път в живота си видя сняг. Дори и у нас през тази година зимата докара национален траур. При всички случаи размиряването на арабския свят от американските правозащитници може да има доста неприятни последици. Да си припомним, че след като освободиха Афганистан от руснаците, а благодарния Осама им бутна два небостъргача се наложи отново да се изпратят окупационни войски (със славния наш теляшки батальон).

Ами за това, че при Еркесията няма сведения битка преминаването на византийците по море си е доста разумно обяснение. Както и това, че битката не е по на юг - ако византийците са стоварени при Несебър или Ахелой, то това е и най-ранното място за "първа кръв". Разбира се нито сега България държи цялата си армия, нито го е правела тогава. При нападение се прави сбор, а частите най-близо до границата понасят първият удар и гледат да удържат докато дойде помощ. Цялата ни соц. стратегия срещу Турция беше да се удържи противникът докато дойдет братушките. В случая границата се отбрянава при вала от тези, които живеят на юг от Балкана, докато дойде подкрепление и тогава вече се мисли за битка и победа. А че Симеон е бил добре осведомен и подготвен за войната е повече от ясно. Ако византийците са се движели само по суша, при конкретните обстоятелства са се тътрили достатъчно бавно, та да може да се разбере и организира отбраната на вала. И защо да не може с други кораби, а само със специално направени точно за тази камнапия транспорти? Ами ако не правят кораби, трябва като Крум да правят каруци. Това не е ли също излишно и не струва ли пари? Да не говорим, че трябват и волове да ги теглят. Но за корабите и каруците ако има достатъчно дървения, то воловете няма как толкова ударно да нарастнат до необходимия брой. Абе я направо да се откажат от тази война.

Заобикалянето на Ерсесията източно може да стане по два начина - с плуване и летене. Опасявам се, че по онова време Византия не е имала авиация. Имаме Скафида, езерото, Дебелт и Еркесията. По суша може да стане преминаването или през моста на Скафида или през вратите на вала. И я да си припомним кой разправяше, че Симеон нямало да пусне византийците да минат през моста? Или Симеон е имал особено отношение само към Ахелойския мост, но не е имал против да минават през другите? Волските коли не могат да прескачат валове и ровове, както ти си го мислиш. Не ще и дума обаче, размахът, с който загърбваш преминаванет она вала е смайващ. Ако ти водеше армията и с така мащабно елиминираше подробности като вала много ме съмнява да успееш да закараш армията не до Ахалой, ами и до Дебелт. Това, което ние пишем тук като Цариград, тогавашните му жители го наричат "Полисът", т.е. "Градът". Нещо като "Библията", "книгата". Сиреч за тях те са нещо уникално, единствено, неповторимо. Не се съмнявам, че Византия не е имала нищо против да владее разни острови и островчета като Сицилия, Кипър, Крит, че и някои континентални градове като Александрия и Антиохия. Но когато някой хлопа по Златната порта, това е много по-голям приоритет, от някакво островче, пък даже не да е Кипър или Крит, ами и Албион да е. За Василий І каквото си чел изобщо не си го разбрал. За него сведенията са, че когато идва на власт е намерил хазната празна, но е успял да я напълни доста добре, защото макар да бил калпав военачалник, бил отличен финансист. Още при Лъв Мъдри проличават последиците от стабилизираните финанси - има мащабно разкошно строителство и се планират и извършват мащабни военни операции. Втори е въпросът, че за да има резултат трябва и добър военачалник, та успехите започват да идват едва при Никифор ІІ. Гледам, че освен че си открил подробни планове на битката, в които да е дадено кое крило какво точно е правило, са ти попаднали под ръка и счетоводните книги от онова време. В някои книжки за повече образност и с много фантазия се правят разни чертежи и прогностични сметки, но тяхната стойност е само на предположение. Те са изградени на сравнителния принцип, според който след като Константин ІV, Юстиниан ІІ, Константин V извършват поход по море срещу България, а при Симеон се превозмат маджарите и е пратен флота да превози печенегите, то в такъв случай само въз основа на тези данни се прави извода, че и през 917г. походът е бил с флота. Разбира се говоря за изчисленията, които си гледал в някоя книжка, а не за твоите кръчмарски сметки. Много ме съмнява да си имаш и най-малката представа какво точно се крие зад тези цифри. Ако Византия с такава лека ръка се отказва от контингентите си от разни обширни провинции, то едва ли ще успее да събере армия. Дори италийските контингенти и тези от континентална Гърция да не са големи, то те дават важен превес в числеността на армията, който може да се окаже решаващ, тъй като двете армии са приблизително еднакви. Не виждам никакъв проблем да се наемат кораби и от арабите. Има си причина военният флот да е много по-малък от търговския и тя е, че той се използва доста по-рядко. И след като арабите са сключили мир с Византия, то те имат сметка да отдадат под наем корабите на Византия срещу съответно заплащане. Така бездействащият флот не само тренира, ами и от излишен разход се превръща в полезен приход. През Средновековието си е било нормално да се наемат чужди контингенти, което се прави и при конкретната битка. Не ми е ясно защо за теб не е проблем печенегите да дадат част от армията си на българите, а друга та ромеите, при положение, че както и да завърши войната,все едната част ще погине, а е толкова голям проблем да се наеме арабския флот, който е имал сериозни щансове да не претърпи по-голяма вреда от тази при тренировките, които и без друго е трябвало да провежда. За складирането на провизии по протежение на брега ти зададоха въпрос защо симеон не е отмъкнал оставената му плячка, ама гледам, че не ти отърва да отговориш. А обозът колкото е по-голям, толкова по-бавно се движи. То сега на магистралите стават задръствания, а какво остава по разнебитен път, по който провизиите се превозват на дървени каруци. А и я виж колко време Крум е приготвял каруци за похода си, че не е и доживял да го осъществи и си направи сметка дали и това не е свързано с разходи като корабите. Аз съм на мнение, че виз. император е бил по-наясно от Графа как точно е действал скъпоструващият му виз. флот, съотв. онази част от състава му, която след това е служила и на императорския кораб. Корабите са превозвали маджарите по протежение на реката, а не по нейната ширина. Иначе няма как да се прегради пътят им с ласа.

Този пасаж от книгата на племенницата на Ванга - Красимира Стоянова, дълго време оставаше напълно неясен. Дори в книгата си "Ванга - истината" самата Красимира Стоянова казва, че не знае какво означава, но времето ще покаже. Проблемът е, че дълго време не беше ясно за какво падане на Сирия става дума. Даже бях попаднал на разсъждения, че може би Ванга объркала държавата Сирия с планетата Сириус. Тъй да се каже изглеждаше по-вероятно планетата Сириус да експлоадира, отколкото държавата Сирия да падне. Но времето дойде. Днес вече е ясно от какво може да падне Сирия. САЩ създават коалиция за подкрепа на сирийската опозиция Засега това остава само перспектива, заради ветото на Русия и Китай. Оказа се, че когато нещо идва, то съвсем не идва само. Интересното е, че събитието съвпада с природен катаклизъм - необичайните зимни студове. Сняг и жертви този път имаше дори в иначе слънчевата Северна Африка: И над всичко отгоре това се случва точно през 2012г., която макар и на майтап посрещнахме с приветствието "Честита 2012г. Празнувайте като за последно. С обич - маите!"

Макар и за един по-западен участък и да е само легенда, но все пак си имаме сведение, че при един от опитите да минат Еркесията в т.нар. топоним "гръцки дол" са паднали 17 000 византийци. Легенда, но все пак някакъв източник, а не само фантазии. За успешен щурм на Еркесията при 62 000 ромеи е трябвало валът да се брани от по-малко от 20 000 българи. Сиреч мобилизационните възможности на България на юг от Балкана да са били под 20 000. По принцип идеята на вала е да се забави нашествието, за да може да се мобилизира армията и врагът да се пресрещне колкото е възможно по-близо до границата. Така както правиш сметките, все едно, че Византия не е напънала цялата си военна мощ, ами се е захванала с третостепенна операциайка, която хубаво ако я спечели, ама и да не я спечели - голяма работа, най-много да претърпи някоя дребна загуба като да и отнемат Цариград. Излиза, че за някакво си островче Византия охотно е готова да троши луди пари, но за да се попречи да някой да им хлопа редовно по Златната порта са решили да се стискат, като Дянков да им е финансов министър. Иначе фактите са други. В случая Византия е развързала кесията и още преди похода са били раздадени заплатите. Не е ясно и защо Византия ще положи толкова усилия за да осигури печенеги и анадолските войски, но няма да си докара хората от Италия и континентална Гърция? За бройката на корабите - не виждам проблем при необходимост да се наемат търговски транспортни кораби и от други държави. България не е Халифата, та да има мощен военен флот. Корабите служат само за транспорт, тъй че спокойно могат и да се наемат. А и не виждам защо армията да не бъде превозена на части, а непременно трябва да се придвижи наведнъж? Когато армията се движи по суша и е голяма, ако не е на територията на противника се избягва да е на куп, защото поражда проблем със снабдяването. В такъв случай трябва да се мъкне голям обоз, вкл. с вода, което означава колосално много каруци, защото по пътя трудно може да се набавят ресурси за 60 000 души. Ако се движат на части, то част от ресурсите може да се набавят по трасето и на колкото повече части е, толкова по-малък да е обоза, тъй като част от провизиите ще се набавят в движение. Това е така, защото примерно вместо цялата армия да мине само през 10 различни села, тя минава през 30-50. Това, че армията се движи по суша не означава, че не са необходими транспортни средства. А фактите са, че Византия никога не е желиля пари да изпрати флота срещу България. Що се отнася до унгарците, те са превознани не по ширината, а по течението на реката, тъй че тези сметки няма как да са верни.

Ето малко информация за базиликата "Свети Климент". Няма снимки на стенописите, но в един сбит вид има някои основни данни, тъй че става ясно кое, кога и защо е правено. Що се отнася до книжовните сведения за Кирил и Методий, Бильбасов ("Кирил и Методий по документальн,м източникам, С-П, 1868г." ги групира така: А. Славянски: І. Пространни жития; ІІ. Съкратени (Проложни) жития; ІІІ. Похвални слова и похвали; ІV. Църковни песнопения: служби, канони , тропари; V. Разкази VІ. Летописни разкази VІІ. Сказания в кратце VІІІ. Разкази в Хронографи (временници) ІХ. Санаксирни разкази Х. Сведения от различни лица и времена. ХІ. Сръбско-хърватска литература; ХІІ. Чешка и друга Б. На гръцки І. Жития ІІ. Служби ІІІ. Сведения В. На латински І. Летенди или жития ІІ. Послания и писма ІІІ. Летописни разкази ІV. Разкази и др. Втори е въпросът доколко в А. е удачно да се обособят отделно VІ-VІІІ. Но тъй или иначе е ясно, че през средновековието двамата братя са се радвали на голяма популярност. Все пак не трябва да се забравя, че изображенията от средновековието не са чак толкова изобилни. От ХІVв. насетне са запазени повечко неща, тъй че си е нормално и масовката на образи на Кирил и Методий да е от един по-късен период. И разбира се у нас придобиват по-голяма популярност в епохата на Възраждането, когато в цяла европа се оформят националните държави и се търсят образи за национални светци. След като падна желязната завеса вече двамата отново възвърнаха своя общославянски и общоевропейски облик. И сега вече на гробът на Кирил може да се видят възпоменателни плочи и на други езици освен на български.