Galahad

Царигр. патриарх, кесаря, нобилисима, василеопатора, патриция-зости, магистрите, ректорът, синкелът на Рим, синкелът на Цариград, синкелите на останалите изт. патриарси и бълг. архиепископ са били извън извън класовете. Както много пъти съм писал, царската и патр. титла не се дава от някой, а се признава от равните на владетелят на някоя държава, респ. на предстоятеля на някоя църква и приемниците им вече я получават по наследство. Симеон е признат за император на българите от регенството начело с патр. Николай Мистик, а самата коронация вече патриарха я е извършил сам. Симеон обаче е искал да е василевс на ромеите, за което са били споровете. При управлението на Петър на бълг. архиепископ е било признато патр. достойнство. Едва след 4 века с тази чест бил удостоен и ср. архиепископ, после руския и после останалите. За разликата между данък и заплата е в това кой е шефът. По принцип васалът дава пари на сюзерена и затова св. теофан удря такъв рев, че виз. император е станал данъкоплатец на българите. Получаващия данък ако иска помага при нужда, ако не иска не помага. Тези дето са на заплата, ако не отидат като ги викат им спират париците. И тъй като париците са били получавани регуларно, то и често са били викани на помощ. Тервел е помагал, ако е имал сметка. За арабите помогнал, защото след като флота им бил потопен те имали неблагоразумието да си съберат провизии като ограбят земите на Тервел.

Както казах маджарите са постъпили по същия начин при р. Лех. Но докато за крал Людовик изненадата е била оправдана, но оценката на царстващия император и Дафнопат в Теофановото продължение за Лъв Фока, че е бил храбър, но лош военачалник е съвсем основателна, тъй като в Тактиката на имп. Лъв VІ изрично е посочено, че българите и маджарите са постъпвали по този начин. Не знам какво друго е очаквал да се случи. При Ахелой жертвите са били повече, защото Фока е бил преминал реката, а по онова време изглежда долното течение на реката е било по-бързо и силно

Че то случвало ли се е Лъжливото Овчарче да открие гроб или саркофаг и той не просто да е царски, ами и да не на някой от най-известните царе? Тъй като гробниците на "Св. София" в София се подготвят за експониране предполагам, че съвсем скоро ще открие там и гробът на имп. Галерий.

Има изследвания за гореши точки - места, където има голямо струпване не сражения и места, където ако изобщо се случват, то това е много рядко. В района както вече многократно го обсъдихме са станали доста сражения и е трябвало след всяко да прекръщават околните хълмове и поляни. Ако на някой му се рови може да си поиграе, но ще е трудно да се познае кой топоним от коя битка ще е точно. А по темата. При р. Лех маджарите изиграват същия номер на крал Людовик, макар Лиутпранд Кремонски като описва и двете да не прави връзка между приложената тактика (все пак човека е бил епископ и преди всичко любител на качествената храна). Но там жертвите съвсем не са така катастрофални. Ще рече, че засадата сама по себе си е трудно да причини такива жертви.

Ами по принцип думата означава и двете. Както примерно Ирод Велики може да бъде прочетен и като Ирод Стари, но и двете може да се разглеждат като вярно, защото "Младия" Ирод Антипа е владеел само част от земите на предшественика си. Или пък немците наричат Карл Велики "Грос", което значи не само велик, но може да се разчете и просто като Голям, Стар. А Велика България определено си е била голяма. От нея са се практали няколко Българии, като 2 от тях са създавали серизони ядове на настоящи и бъдеши империи.

Би трябвало да се свика църковно-народен събор и доносническите митрополити и епископи да бъдат низложени, тъй като са заели постовете си с помощта на държавната власт. Но много ме съмнява да се случи. Ако българите се бяха отървали от политиците-доносници и бизнесмените-доносници сега нямаше да сме най-бедната държава в ЕС.

Ако българин произхожда от бургарий, то това щеше да е отбелязано. Да, ама не. Имаме заселване на Ернах в Малка Скития и след това думичката "българи" (без пояснение, че това значи граничари) започва редовно да се появява в хрониките. А това предполага, че между двете неща има връзка. Когато имаме класически случай на издигане на император от федерати, то и класически си е било посочвано буквално, че са федерати. Нито Аспарух, нито следващите са посочвани като федерати. Същото важи и за Ернах. Византия наистина е имала една концепция за "семейството на народите" и техния духовен "баща" василевса, но до ХІІв. Византия е била твърде силна, тъй че изобщо не се е церемонила да го казва в прав текст по възможно най-безочливия начин. Тъй че ако Тервел е бил федерат, това е щяло да бъде посочено. Даже ако просто е имало опция да го изкарат, че мяза на федерат, то пак са щели да го отбележат. Човекът е имал интерес към въпросът, но едно е интересът, а друго са възможностите. В онова време не е имало интернет, та да може да си смъква книги на воля. Ползвал е това, дето го има на руски, а пък по негово време имало преведени доста неща, както от византийските, така също и от арабските автори. Доста е застъпено и онова, дето го има в руските летописи. Отделно, че е решил да спретне мистификация, вместо да се изяви като Фоменко или Добрев. Както много пъти съм казвал, Именника значи нещо днес, но когато са правени преписите е бил нещо почти неразбираемо. Предполагам, че е бил по-дълъг, но преписвача просто се е отказал да копира един толкова непонятен текст. При Доагфара е точно обратното - той подобно на монография фиксира научното познание към даден момент и в обхвата достъпен за даден регион, но новите открития го правят неактуален. При Именника става точно обратното - колкото повече открития, толкова по нараства значението му. Примерно както с Библията - в един момент атеистите са твърдели, че Вавилон и Ниневия не са изчезнали, а просто не ги е имало никога и са били измислени. Но градовете били намерени. Тъй че когато имаме стари текстове, то при новите проучвания винаги има шанс те да бъдат подкрепени от нови находки. Все пак на автора на Джагфара трябва да се признае, че доста се е мъчил да заобиколи всичко, което може да постави на изпитания мистификацията му. Кое и е митичното? Така я наричат Никифор и Теофан, а и има бол находки.

По-скоро кои от отрядниците дето са патрулирали пред входа са бляли по преминаващите девойки и са допуснали някой да се промъкне в църквата. Народната власт не само санкционираше стореното, но взимаше и превантивни мерки да няма достъп до "опиума за народа".

След като Луканов беше убит на 02.10.1996г. в 09.20ч. имаше един много популярен виц: Агент Дунав (с преддоносническо име Жан Виденов) изглежда нервен и пита свитата си: - Колко е часът? - 09.00ч. Той продължава да е нервен и скоро отново задава същия въпрос: - 09.10ч. След малко отново задава въпроса. - 09.15ч. Чакате ли някакво обаждане. Агент Дунав: Чакам, но не ми е ясно защо още не са ми съобщили тъжната вест, че Луканов е убит. Приятелски кръгове, "Орион" ...

Има една малка, но много съществена подробност - по това време император е бил Тиберий ІІ Апсимар а, Юстиниан ІІ е бил само мераклия. За сравнение Виталиан не е полагал клетва за вярност към някакъв мераклия за трона, ами направо се е опитал да го вземе за себе си. Е, то технически погледнато и за Аспарух не е отбелязано. Това дето забил меча и казал: "Тук ще бъде България!", изсипването на торбичката с пръст донесена от прабългарската родина, коленето на куче и козел заедно със слав. княз и т.н. са съвременни творчески приумици. Но все пак трябва да е и достатъчно малко, та да може Кубрат да е подчинен на аварите, които след това се озовали между Дунавска България и франките, нали? За синът на Атила е известно, че се е настанил в Сев. Добруджа.

Когато става дума за българските ДС-носници винаги съм очаквал най-лошото и въпреки това истината винаги е надхвърляла очакванията ми. За съжаление държавата и нацията вече се задушават от желязната прегръдка на ДС. Октопода ДС е обхванал не само Светия ДСинод, но всички звена на държавната власт и ключови позиции в това, което е останало от икономиката ни. Измежду доносниците и кадрите на УБО са голяма част от ръководните кадри на страната - президентите агент Гоце и агент Виктор, министър-председателя агент Дунав, личния охранител на Тато Бойко Борисов ... Това е милата родна картинка на най-бедната държава в ЕС: Ако историята се движи не от Божия промисъл, а се развива съобразно схващанията на диалекническия материализъм, то изглежда ни предстои това: И като стана дума за търговия, то прочутия агент Мишо се оказа, че не само раздавал архонтски титли, ами и въртял търговия с трупове! Дето се вика, не само се грижел за душите на паството си докато са били живи, като казаното от тях по време на изповед отивало право от неговите уши в архивите на ДС, ами е намерил начин и като се разделят с душата да изтъргува смъртното им тяло.

Само дето туй за заклеването във вярност го е пропуснал не само Тервел в Мадарския надпис, ами дори и виз. автори, които са писали за Тервел. Къде пише, че се е заклевал във вярност? За тези от Аспарух до Симеон - все някой от тях е трябвало да се усети, че бъг. владетел е бил само граничар. Завещанието е за нещо, което ще се получи след смъртта на завещателя. Пък Юстиниан не само го е дал докато е бил жив, ами и се е опитал да си го върне с война. За сравнение - на Виталиан е сменил длъжността по класическия бюрократичен начин. Българската архиепископия си е православна и следователно изобщо не е ясно защо тогава трябва да е забита като клин. За това, кои са патриарсите и че папата е един от тях, както и за статута на бълг. архиепископ е писано доста и не е имало спор, та да се твърди, че "изкочила". В документите си фигурира с особен статут.

Житието си е биография и съдържа ист. сведения най-вече за нашите земи, което е и целта на темата. Не съм писал, че е Йоан, нито пък някой друг го е твърдял. От това, което разказва в житието не изглежда да е бил редови чиновник в Софийско.

Ама ти съвсем мързеливата я подкара, можеше да изброиш поне по-известните: св. Герман - основател на манастира Козница край Драма св. Климент Охридски В този град Лихнида или Охрид той изградил и други божествени храмове и от основи свет манастир на великомъченик Пантелеймон(22), където се отдавал на аскетически подвизи. една съборна и две на св. Климент - св. Теофилакт Български Княз Борис І 7-те съборни църкви Едната е на тиверопулските мъченици в Брегалнишката епископия, построена под надзора на комит Таридин. цар Симеон Тия благочестиви книги, наречени Атанасий, преведе по поръка на нашия български княз Симеон на славянски език от гръцки епископ Константин, ученик на Методий, архиепископ на Моравия, в годината от сътворението на света 6414 (906), индикт 10. По поръка на същия княз ги преписа черноризец Тодор Доксов на устието на Тича в годината 6415 (907), индикт 14, гдето е съградена от същия княз светата златна нова черква. Цар Роман намери царството ми манастира на великомъченика Христов Георги Бързи, създаден от светия цар Роман на Виргино Цар Самуил "Св. Ахил" на о-в Преспа Архиепископ Лъв Охридски Лъв, пръв от ромеите, (бивш) хартофилакс на Великата църква (в Цариград). Той съградил долната църква в Охрид, на името на светата божия Мъдрост (т.е. „Св. София”). Архиепископ Теодул Охридски Теодул, ... Той съградил горната голяма църква (в Охрид) с помощта на Йоан Анза.

Рим, базиликата "Сан Клементе" Всеки българин знае за базиликата "Сан Клементе" в Рим тъй като там е бил погребан равноапостолния св. Константин-Кирил Философ, а и сега в посветения на него параклис се пази това, което е било открито от мощите му. Но не толкова е известно, че това е един уникален стратиграфски комплекс. Когато става дума за стратиграфските пластове при разкопките, то рядко може да се види как е изглеждала една сграда през вековете. В резултат от засипването без събаряне на по-старите постройките, те са се запазили в една значителна част. Базиликата далеч не може да се мери с монументалността на Колизеума, Пантена, Латеранската архибазилика и останалите три главни базилики "Свети Петър", "Свети Павел" и "Санта Мария Маджоре", нито с височината на колоната на Траян. Но при влизането в нея се минава от един модерен град с летища, метро и луксозни магазини назад във вековете. Надземната базилика е построена през ХІІв., а под блясъка на позлатената мозайка на абсидата са олтарните прегради от VІв., богатоукрасения таван от ХVІІІв., фреските от ХVІІ-ХІХв. На по-долното ниво посетителят попада в ІV-ХІв. в старата базилика където са оцелели няколко фрески от ІХ-ХІв., сред които са и изображенията на св. Кирил и св. Методий от ІХв. и ХІв. На това ниво е бил погребан и св. Кирил и мястото, където се предполага, че е бил гробът е отрупано с паметни плочи донесени от различни славянски държави, вкл. и от България. Под черквата се намират две сгради изградени след Нероновия пожар, които са били разделени от тясна пътека. Едната е била преустроена в митрариум, а другата е била голяма обществена сграда, която по-късно е служела като частен дом на консула Тит Флавий Клеменс. Усещането човек да се намира в антична сграда на два етажа под земята трудно може да се сравнява дори с поглед към Рим от купола на "Св. Петър". За съжаление това е и една от най-строго пазената от фотографи сгради. Следи се с камери и при всеки опит някой да извади фотото започва конско направо по високоговорителя. Това обаче не е толкова фатално, защото има направен чудесен офиц. сайт с интерактивни планове и видоклипчета с графични модели на разположението на постройките една върху друго.

Както казах - винаги когато е имало основание да се твърди такова нещо, та дори и на базата на 100%-ва приказка, византийците на драго сърце са го отбелязвали. Ако Тервел е бил вожд на федерати, то това също е нямало да бъде пропуснато да се посочи. Само дето византийците съвременници на тези федерати не са знаели, че са ги наричали българи, докато Михаил Сирийски не ги открехнал, макар когато той е живял времето на федератите да е било отминало отдавна. Примерно, че Тервел присъединил Загоре към това, което имал, а Виталиан получил просто друг пост, но не и допълнителна територия към тази, която имал. Ако е неук, значи не може да пише, което ще рече, че текста не би трябвало да го има. Ако е малограмотен - пак не виждам това по какъв начин се отразява на титлата? Византийците не използват нито хан, нито княз. Та каквато и да му е грамотността би използвал друга титла. Що се отнася до мнението на сър Стивън, той безспорно е много интересен автор, но все пак в много отношения оценките му са със стойността на твоите за английските историци относно английската история. За сгрешени се приема, че са годините на Авитохол и Ирник. Има и още някои грешки и допускането им е съвсем обяснимо, тъй като преписите са от време и място когато и където повечето от думичките не значат нищо. Сиреч и за преписвача важи това, което казах за Рънсиман. Не се наемам да правя корекции, тъй като вариантите са много и без прототипа е трудно да се предвиди. Напр. възможно е да е имало повреди и преписвача при колебание да се сложил една по-библийска възраст на най-ранните. Напр. вместо ВН=52 (веди наш) да е сложено РН=150, съотв. вместо Г (глагол) =3 е разчетено Т (твердо) =300. Това разбира се, ако тектста на прототипа е направен на кирилица. Ами аз си ги подбирам. Папа и патриарх означава едно и също. Патриарсите/папите и императорите тъй като няд тях на земята няма никой не се назначават от друг, а за да стане някой такъв трябва да бъде признат от равните. Примерно както независимостта на Косово - става независима, защото е призната от други независими държави, независимо че Сърбия на чиято територия е било автономия не го е признала за отделна държава. В крайна сметка Борис е получил самостоятелен архиепископ, което си е било също голямо изключение.

Ами зависи какво влиза в понятието "посещавал"? Той Скилица направо е и управлявал област. А и какво ще рече "нашите земи"? Защото примерно Йоан Кантакузин е водел военни походи примерно срещу Момчил в Родопите.

Там е работата, че при Кана е станало точно обратното на плановете - римската армия е била напълно обградена. А и въпреки пълното обкръжение при Кана, там са успели да избягат доста повече хора - 16 000. В плановете за Ахелой обаче византийците откъм реката не са застрашени. А това вече дава опция за прегрупиране и пробив. Дори и някакви части на Симеон да са се били появили в тил (както при Кана), то все пак има доста празно пространство за да избягат доста повече хора в посока не към Несебър, а към Поморие. Двете формации трябва да затворят една доста дълга линия до морето. При положение, че на тези планове бойните действия са разпънати на площ по-голяма от тази, на която са се сражавали армии с огнестрелни оръжия не виждам как точно ще се попречи на византийците да избягат. Накакви по-възможни варианти са или пълно обкръжение от трите страни или притисване между морето и реката и плътно обграждане от две страни.

Ами то и Аспарух първоначално е държал властта от другата страна на Дунав: Настаняването на Ернах в Малка Скития е последното сведение за него. Преди това е бил на север от Дунава. Ако имаше и грам истина в това византийските автори непременно щяха да го отбележат. Имаме точна поредност на владетелите, данните които се дават за тях съвпадат с тези от наверените надписи и със сведенията на виз. автори. Докато Джагфара не кореспондира с намерението надписи у нас, а са ползвани достъпните по време на списването му (първ. пол. на ХХв.) руски летописи и руски преводи на византийски истроии. Нито на Джагфара, нито на Ведата е намерен по-стар екземпляр - в първия случай ръкописите неизвестно защо изчезнали веднага след превода, а във втория всички певци скоропостижно измрели веднага след записването на песните (след излизаето на сборника са били търсени и не са открити). По-скоро става дума за запис от времето на Борис-Симеон и е записана актуалната владетелска титла. Иначе да речем при превода на Манасиевата хроника навсякъде василевса е станал цар, както и Крум. Тъй че примери има, че е правено такова нещо. Изглежда папа Николай е останал със съвсем друго впечатление:

При положение, че реката е трудна за преминаване точно в този участък, то естествения път за бягство е по протежение на реката, а после на морския бряг на юг. Симеон не е имал толкова голямо числено превъзходство за да притисне византийците от три страни. Може да използва реката и морето, та да ги затвори от две страни, но само по суша е трудно клонящо към невъзможно да се получи. По брега са щели да избягат доста хора.

Май и сега католиците имат обичай да се дават златни медалиончета при кръщение.

ПОНЯТИЕТО ДЪРЖАВА Макар на всеки да се струва, че е съвсем наясно какво означава понятието „държава”, то при опита да се дефинира значението на тази дума, се оказва, че това не е толкова лесно. Макар понятието да стои в основата на ред хуманитарни науки до сега така и не е намерено общоприето понятие. Това не означава, че не е имало изследвания по въпроса и не са предлагани дефиниции. Напротив в речниците, а и в специализираната литература може да се открият множество дефиниции, но също така и много сериозни критики относно тяхната точност, правилност и обхватност. Затрудненията не са обаче някакъв резултат от неразбирателство между учените от съвременността, а са много по-дълбоки. В исторически аспект вижданията за същността на държавата са се изменяли значително с етапите на развитие на човешкото общество и политическите системи. В различни епохи се е акцентувало на един или друг елемент. Затова и се оказва твърде трудно да се намери едно общовалидно понятие за държава. Но доколкото все пак това понятие е важно за разглеждания въпрос, то трябва да обърнем внимание на някои елементи на държавата. Днешната държава се характеризира със своя империум и доминиум, т.е. властта над определена общност от хора и над определена територия. Доколкото държавата е преди всичко едно обществено явление, то в античността се е отдавало основно значение на властта над хората. Примерно, считало се е, че полисът продължавал да съществува, дори и ако самото селище бъдело изоставено и населението се преместело на друго място. С процесът на затвърждаване на държавните граници обаче въпросът за територията на държавата се оказал толкова значим, че днес е немислимо да си представим държава без територия. Това е разбира се правилото, от което има изключения. През ВСВ да речем правителствата на някои окупирани от германците държави са се установявали в друга държава и са продължавали да се считат за представители на страната в изгнание. Близко беше и положението на Палестина при признаването й, тъй като тя беше призната като държава, но нейните органи нямаха територия над която да упражняват власт. Тъй като все пак говорим за средновековието, то трябва да се посочи и какво е виждането за държавата в този период от човешката история. През средновековието е господствала т.нар. патримониална теория за държавата, т.е. държавата е била разглеждана като имущество на владетеля. Дори преди Освобождението са констатирани случаи, в които това понятие е използвано за обозначаване на частните имоти на един човек. Доколкото е имало подобно виждане за държавата, то се е случвало да има обединяване и разделяне на държави като последица от сключване на бракове или поделяне на държавата между децата на покойния владетел. Типичен случай за второто е подялбата на Велика България между синовете на хан Кубрат. Последица на същата концепция за държавата е и посочената от Скилица българска традиция владетелите да се избират измежду тези, които произхождат от царския род. Затова и не е случайно, че Петър Делян и Константин Бодин са потомци на Самуиловия род, а и Калоян е твърдял в преписката си с папата, че е бил потомък на някогашните български царе. Същото се случва и през Второто царство, когато ред владетели си прикачват към името Асен за да покажат приемственост с по-старата династия. ИМЕНАТА НА ПРЕТЕНДЕНТИТЕ Точното произнасяне на имената на Аспарух и Ирник е доста спорно, но пък спорните части се дължат на общи проблеми. Първата буква изглежда е била подобна на ЙЕ, което е станало причина първият да се среща в Именника и като Исперих, и като Есперих, а вторият като Ирнах (Приск) и като Ернак (Йорданес). Последната буква пък навярно е звучала като КХ, което е станало причина да се среща и в двата варианта. Това е и причината за доста спорове как се е произнасяла титлата КХан, като спорещите отдават приоритет на едната или на другата буква. И при двамата е засвидетелствано и изпадане на КХ от името Испор (БАЛ) и Ирна/с/ (Приск). При Ирник няма засвидетелствано изписване на началната буква като А. Доколкото предмет на темата не са имената на двамата предводители, то изложението ще се ограничи с този кратък преглед на вариантите, които са използвани за името им. По-натам в изложението ще се използват като работни названия утвърдените в днешната историческа литература имена Аспарух и Ирник. ТЕРИТОРИЯТА И НАРОДЪТ В началото стана дума, че в основата на съвременното виждане за държавата стои властта над земята и поданиците. Установяването на Аспарух и водените от него българи на земята, която влиза в територията на днешната българска държава е добре изяснено и не е случайно, че именно този владетел се сочи като основател на Дунавска България. БЪЛГАРИ НА ОСТРОВ ПЕВКИ ПРЕДИ АСПАРУХ „И така споменатият Ахил заминал заедно с Атридите, като водел своя собствена войста от 3 000души, наричани тогава мирмидонци, а сега българи.” (Йоан Малала, ГИБИ-2, стр. 206). Този текст на Йоан Малала е породил ред спорове. Проблемът иде от там, че територията на Ахил се е намирала в Тесалия, а проникването на българите там е станало доста по-късно. В римската епоха обаче Ахил се „сдобил” и с друга територия на Дунавската делта. В своя Периплус римския автор от ІІв. Ариан пише следното: „32. (21 H). Почти срещу това устие, ако се плава направо по море с вятъра апарктий, лежи острова, който едни наричат острова на Ахил, а други – Бягът на Ахил, а трети – по цвета – Белия. Има предание, че него го е издигнала [от дъното на морето] Тетида за своя син и че на него живее Ахил. На острова има храм на Ахил с негова статуя, [която е] древна изработка. Хора на острова няма; на него се пасат само немного кози; те, казват, се посвещават на Ахил от всички пристигащи тук. В храма има и много други приношения, – чаши, пръстени и скъпоценни камъни, а също надписи, едни на латински, други на гръцки език, съставени по различни мерки във възхвала на Ахил. Някои, впрочем, се отнасят и до Патрокъл, защото всички желаещи да угодят на Ахил заедно с него почитат и Патрокъл. Много птици гнездят на острова, – чайки, кафявоглави потапници и корморани в несметно количество. Тези птици почистват храма на Ахил: всеки ден рано сутрин те отлитат към морето, после, намокрили криле, бързо летят от морето в храма и го поръсват; а когато това стане достатъчно, те помитат с крила пода на храма.” Именно в Дунавската делта според арменският географ Ананий Ширакаци се е бил установил и Аспарух. На пръв поглед това е чудесно обяснение на написаното от Малала. През средновековието често са наричали даден народ по името на по-рашно название на територията на която живее. Маджарите например са били наричани панонци, а българите мизи. Тъй че при положение, че българите обитават района на Дунавската делта, т.е. островът на Ахил, то в духа на епохата е било съвсем нормално да се отъждествят с мирмидонците. Но има един съществен проблем – Йоан Малала е живял един век преди Аспарух. Следователно е невъзможно по негово време да има българи в Северна Добруджа. Невъзможно да са аспаруховите българи, но на и да се е случвало и преди това там да са се установили трайно българи. НАЧАЛОТО СПОРЕД ИМЕННИКЪТ Но в именникът на българските ханове историята започва много по-отрано с мистериозният Авитохол. Често се изказват мнения, че зад тази тайнствена личност се крие предводителят на хуните Атила. Едно такова виждане съвсем не е изненадващо, защото в изворите прабългарите често са наричани хуни или хуно-българи. През античността и средновековието много владетели са извеждали своя произход от видни личности и дори от самите богове. Както вече стана дума в писмата си до папата цар Калоян се е представял като потомък на владетелите от ПБЦ. Дори представителите на светородната династия на Неманичите не са се задоволили със св. Стефан Немат като основоположник, а са се върнали векове назад и чрез мнимия Бела-Урош да се обявят за потомци на император Константин І Велики. Но причините да се издирва или направо измисля произход при Калоян и Неманичите е ясна, тъй като те са се стремели към царска титла и са търсели начин да намерят авторитетна личност, която да обявят за свой праводател. Но естествено възниква въпросът защо е трябвало да се изберат Атила и Ирник- Наистина Атила е бил велик завоевател, но той нито е имал трайна държава останала след него каквато е Дунавска България, нито за разлика от Симеон не е имал призната императорска титла. Докато Борис І е преговарял да се сдобие със собствен папа, то Атила се е задоволил само с това да преговаря с папата. А и дори Авитохол да е Атила, то защо е избран именно Ирник, а не някой друг от многобройните му синове? ПРОРОЧЕСТВОТО ЗА ИРНИК Приск, който лично се е срещал с Атила е записал и едно пророчество, за което му било разказано докато бил при него: „Само когато влезе най-малкият от синовете му, на име Ирна [Ήρνάς], той го пощипна по страната и го гледаше с весел поглед. Аз изказах удивление, че [Атила] пренебрегва другите си чеда, а само към тогова проявява внимание. А варваринът, който седеше до мене и разбираше езикът на авзоните [византийците], след като ме предупреди да не казвам нищо от онова, което щеше да ми съобщи, рече, че гадателите били предсказали на Атила, че родът му щял да пропадне, но ще бъде въздигнат [отново] от този негов син…” (Приск Тракиец, ИБИ-І, ГИБИ-1, стр. 117). Това разбира се вече е някакъв мотив да се избере именно Ирнах за предтеча на родът Дуло. Ако Кубрат не е бил действителен потомък на Атила и Ирна и това не му е било осигурило по обичайното наследяване господството над подвластните му племена предсказанието едва ли е щяло много да им помогне при положение, че от могъщия военно-племенен съюз на Атила е останал само спомен. Затова възниква въпросът дали с изборът на Ирна не е търсено нещо повече от пророчество. СЪДБАТА НА ИРНИК Що се отнася до разпадането на военно-племенният съюз на Атила, то записаното от Приск пророчество се оказало съвсем вярно. След смъртта на Атила голямата племенна организация се разпаднала. Съдбата на Ирник обаче съвсем не била толкова славна. Дори когато византийският император отказал да търгува с поданиците на синовете на Атила и Денгизих искал да започне война против него, то Ирнах [Ήρνάχ] го разубеждавал в приготовленията му за това, тъй като вътрешните войни отвличали силите му. (Приск Тракиец, ИБИ-І, ГИБИ-1, стр. 125). За съжаление съчинението на Приск не е оцеляло изцяло и за по-натъшната съдба на Ирник научаваме съвсем малко от Йорданес (Гетика, ИБИ-2, ЛИБИ-1, стр. 358): Също и Хернак [Hernac], по-малък син на Атила, заедно с хората си избрал за заселване най-отдалечената част на Малка Скития. Неговите родственици Емнецур и Улциндур завзели Утус, Искус и Алмус в Крайбрежна Дакия. Тогава мнозина от хуните, като нахълтали на различни места, се предали в Романия. От последните произлизат тези, които и досега се наричат сакромонтиси [т.е. жители на свещенната планина] и фосатиси [т.е. жители на окопа] ”. Сведението е изключително кратко, но много интересно. Малка Скития е Северна Добруджа, т.е. именно онази част от Балканския полуостров, където първоначално се е бил укрепил и Аспарух. Така благодарение на краткото сведение на Йорданес все пак става ясно, че по признака „територия” между Аспарух и Ирник има нещо общо – и двамата са се установили на една и съща територия. Но за да се твърди, че Ирник е основателят на Дунавска България според съвременните критерии, то е необходимо да се установи не само, че Ирник се е заселил там където и Аспарух е положил началото, но и че и той е предвождал българите. За съжаление Йорданес не споменава българи. Той дава две латински названия, които обаче може да се тълкуват многозначно. Фосатиси може дори да е неточно интерпретиране на използваното по онова време название за „дунавци”, тъй като Дунав е била наричана и Фисон. ЕДИНСТВЕТО НА НАРОД И ТЕРИТОРИЯ В търсенето на имената на двата тайнствени народа ще трябва да се върнем отново на извора, с който започнахме – Малала. Във връзка с бунта на Виталиан през 514г. Малала разказва, че в неговата войска участвали хуни и българи: „По време на неговото царуване Виталиан Тракиецът вдигнал бунт, като изтъквал, както казват, за причина заточаването на епископите. Той превзел Тракия, Скития и Мизия до Одесос и Анхиало, като водел със себе си множество хуни и българи.” (Йоан Малала, ГИБИ-2, стр. 209). Същият текст е възпроизведен почти буквално от св. Теофан: През същата година (6006 св. г., т.е. 514г. ) Виталиан превзел цяла Тракия, Скития и Мизия, като водел със себе си много хуни и българи. (Теофан, ГИБИ-3, 233-234). Прави впечатление, че Малала и Теофан също като Йорданес говорят за два народа. Но ако едните хуни са българите, то кой е втория хунски народ? Отговорът се оказва разбира се и най-близо до очаквания, но е даден от друг автор описващ събитията Йоан Антиохийски (ГИБИ-3, стр. 34-38) „Виталиан … прекарвал по-голямата част от времето си с хуните … Когато Антемий поел длъжността консул, Виталиан отново вдигнал глава и ужасно измамил Анастасий. И така нар. хуни-сувари, поощрени от по-раншното нападение, нахлули почти във всички области на Понтика с много по-голямо множество, като отвличали цели тълпи от пленници и извършвали хиляди убийства.”. Суварите се описват като сроден, но все пак различен от българите народ. Във Волжка България двете групи имат собствени политически центрове – градовете Болгар и Сувар. Предполага се, че в Дунавска България е имало също подобна автономна суварска общност – Седмоградско или Трансилвания. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Би било хубаво данните, с които разполагаме да са по-обилни и категорични. Макар да е извън съмнение факта, че след като Ирник се е установил в Северна Добруджа в изворите регулярно са започнали да споменават за българите, то засега може само да се надяваме, че бъдещето ще донесе нови данни за това, което се е случвало в този регион по времето на Аспарух и два века по-рано. За съжаление „историчарите” не са само на югозапад, но и на североизток и те искат да прескочат в историята от античността направо в новото време. А последното пък изглежда се дължи на обстоятелството, че все пак това е манталитета на един и същ народ, който за кой ли път се опитва да промени бъдещето опитвайки се да забрави някаква част от миналото си. А що се отнася до вписването на Ирник в Именника на българските ханове, то изглежда, че зад това се крие не само съчиняване на славен прародител, нито нагаждане към пророчество за светло бъдеще, а е търсен континуитета (правоприемството) между Аспарух и установилите се два века по рано българи в Северна Добружда.

Тъй като направих малки промени в съдържанието на фотоалбумите, ето как изглежда сегашния вариант на променените: Антична и средновековна крепост - северна крепостна стена и юго-източен участък от крепостната стена Замъкът „Барут-хане” – архивни снимки и 3D реконструкция Старата крепост „Ески кале” (разрушена 1828г.) Новата крепост Йени кале” По всичко личи обаче, че може би трябва освен албумите да се сложат и няколко статии с малко снимки и много текст. За съжаление галерийния формат има ограничения за текста и дори и така както са разделени на 4 се наложи да отпаднат част от надписите във връзка с изграждането на новата крепост "Йени кале". Тъй че по-натам във фотоалбумите ще се добавят само изображения, но за повече информация ще трябнат статии.

Търся ги още. В смисъл, че имам сканирани сгънати карти и на практика почти нищо не се вижда. Тъй че издирвам сканове с разгърнати карти за Варна.

Крум е превзел Месемврия и Дебелт почти едновременно. Одесос е византийски, защото в началния етап въстаниците бранят Търново и околния регион, а когато минават в настъпление и съдбата на Одесос е била решена. По времето на константин Тих Византия е била сложила ръка на целия източен регион до Балкана, а не Дебелт да е български, а Несебър византийски. За картите - Симеон трябва да е имал голямо числено превъзходство, за да обгради по показания начин византийците от три страни, та да не наложи да бягат през реката на изток. При опция да бягат през полето на юг към Византия е изключено да хукнат на изток и то през труднопроходим участък от река само за да се скрият в град, който малко по-късно е превзет от българите. Ако просто са искали да избягат в някой град, то е щяло да е Анхиало, където се твърди, че е бил и лагерът им. Все пак са били наясно по кой път са дошли току-що. Ако битката е западно от реката византийците нямат никаква работа в нея. А и не е ясно защо Симеон, след като е хвърлил огромно число хора да ги огради от три страни, не е блокирал и реката, което успешно е могло да стане със сравнително малко войници, които просто отстрелват тези, дето не са се удавили докато преминават реката - щяло е да е нещо като в електронните игри, дето се стреля и противниците падат на гроздове.