Galahad

Вероятно като нашия бай Ганьо ходажа е имал няколко прототипа, което обяснява и различните периоди на живота им и различните претендиращи места.

Освен Акрополит и тези, дето са го ползвали за извор, т.е. Скутароит, Катрари също говори за Клокотница. Действително всички те не казват, че това е река. Но не казват и че е крепост или село. Възможното място на битките следователно е там, където Клокотница се влива в Марица - така се покриват и при двата споменати топонима.

Значи твърдиш, че днес християните няма, така както е изчезнала сектата, на която са тези книжки? Това е просто смешно. Не е важно кой е, а какви са му аргументите. А човекът е дал наистина сериозни аргументи: Ако просто пише, че млада жена ще роди, а не примерно баба-столетница, то кое е необичайното и уникалното, та да имаме знамение? По време на библейските събития момите дето не са били девици са ги пребивали с камъни като блудници. В Израел, де. На други места и имало и други способи, но със същия краен резултат. Тези, при които мома не било тъждествено на девица не живеели дълго след настъпването на разликата. Човек не трябва да кара само на четено-недочетено, ами трябва и малко да знае и малко да мисли.

http://ald-bg.narod.ru/materiali/Klokotniza.htm Дори армиите да са били равни, това не обяснява как епирската се е озовала в плен. Тъй че решението е капан, чувал. Сметките обаче трябва да се направят така, че да излязат всички данни, а не да обявим половината за неверни, защото противоречат на нечия хипотеза. В много случаи изхода на битката не зависи само от хъса на армиите, но и от добрия план военачалника. Ако има значително числено превъзходство, той трябва да гледа да обгради противника, защото ако са мо го разбие, той ще се прегрупира и ще има нови и нови битки. По-сложното е ако армията е по-малка, но трябва да се окаже по-голяма. Изглежда невъзможно, но не е. Но тук влизат в употреба военните хитрости. Основната им цел е по някакъв начин да разпокъсат противниковата армия и тя, макар по принцип да е значително по-голяма, да бъде бита на части, т.е. в няколко сражения, като всеки път частта е по-малобройна. Разбира се опциите зависят от ред фактори. Един начин е, ако примерно по-малката армия се настани на удобна и труднодостъпна позиция. Така противника трудно ще завземе позицията и. След това се набляга на протакане. По-голямата армия има нужда от повече ресурси, което ще рече, че ако се протака, тя ще трябва да почне да отделя фуражори за нови ресурси. По-малката армия вече може да напада именно тези малки групи, да ги унищожава и да принуди по-многобройния противник в крайна сметка да се изтекли. Може при преминаване на проход да се пресече пътя и така по-многобпойната армия става на няколко разпокъсани по-мабройни армии, които може да се унищожат на части. Ако численото превъзходство не е прекалено голямо, то може просто в хода на самата битка да се потърси начин част от противниковата армия да бъде обърната в бягсство, при което на бойното поле остават вече по-малко хора и или и те побягват, или става лошо за тях. Та варинати разни. Това, което ще видите при линка разглежда възможностите при конкретните данни - в случая имаме сведение за река. Ако Иван Асен е нападнал византийците при преминаване на реката, когато една част от тях са на единият бряг, а другата - на другият, то в такъв случай с по-малко хора може да обърне тези от едната страна в бягство, а другите да плени. По принцип не е трудно всяка река да се премине, но това отнеме повече време, отколкото да се измине същото разстояние без река и тази времева разлика, ако се използва удачно, може да донесе победа.

В интерес на истината, като изключим религиозната литература византийците нямат голяма склонност да превеждат неща, които са писани извън границите на империята им, включая разбира се и наследството на Рим. В това отношение житието на Ромил Видински е класически случай - произведение с религиозен характер и с елемент на съвместност. С такъв елемент на съвместност е примерно Морейската хроника, която има версии на гръцки, италиански и арагонски.

Интересен е въпросът за това чия е била Месемврия преди похода на Лъв Фока. Нямаме данни Лъв Фока да я е превзел, но пък от друга страна походът му е бил заради честите успешни действия на Симеон на юг. При всички случай Лъв Фока е щял да гледа да си осигури коридор от крепости както се прави при всеки поход. По принцип границата минава при Дебелт. По време на унгарското нашествие Симеон е бил принуден да сключи мир с Византия. Обаче дори и тогава да е върнал градът, то при следващите успешни походи вероятно го е завзел наново. Възможно е разбира се Месемврия да е била оставена като търговски град на Византия, за да може българските търговци по-близичко да въртят търговийка. Съдейки по първата война на Симеон с Византия той е държал и на търговските центрове. Статута на Месемврия е съществен, защото ако Лъв Фока е превзел Месемврия, то значи лагерът му е бил там, а не при Анхиало.

За времето на султан Баязид І Светкавицата са достигнали до нас ред анекдоти, но има и други шегобийци. Един от тях е да речем шейх Хамиди Аксарайъ. Според анекдота алкохолика султан Баязид го запитал дали харесва новопостроената джамия. Шейхът му отговорил, че постройката била здрава, красива и съразмерна, но имала един недостатък, който пречел падишахът да изпътва радост и наслада при посещенията си там - от четирите и страни не била направена по една кръчма. Туй е от Ходжа Сааддедин, а ето нещо и от мевляна Мхемед Нешри: Настрадин се споменава в някои анекдоти свързани с Тимур. След битката при Анкара настъпила тежки криза за Османската империя и задявките с Тимур явно особено допаднали на османците (не казвам турци, защото другите турски емирати си върнали благодарение на Тимур предишната самостоятелност). Хитър Петър на свой ред е противник на турците и на техния герой Настрадин. Но противник и същевременно двойник, защото и той на свой ред погажда номера на завоевателя. Затова понякога се получава и така, че наш Петър не надхитря Настрадин, а двамата действат като побратими. Но понякога пък копието се сблъсква със своя прототип, влизайки в конфликт със завоевателя, както някога Настрадин се е сблъсквал с Тимур.

Ами вижте какво пише имп. Лъв VІ за българите и маджарите - че се управлявали еднолично. По-натам, заявявайки, че ще говори само за маджарите, защото не било редно да пише за воюване срещу българите тъй като били едноверци, той все пак отбелязва, че двата народа много си мязали. И казва за унгарците, ама читателят да се сеща, че говори и за българите: "Прочее това племе се управлява еднолично; то понся жестоки и тежси наказания от управниците си за своите прегрешения и понеже се управлява не с любов, а със страх..." ГИБИ - 8, стр. 168

Значението на думите се променя с времето. У нас примерно преди светлата датата 9.9. девойка си е било нещо като синоним на девственица (щото ако не е девствена се брои обезчестена). След като обаче властта е поета от партизанките, които най-вече са се били боричкали с партизаните нещата се попромениха. Днес само "грозничка девойка" може да мине за някакъв синоним на девица, пък партизанка в края на периода си беше друго название на проститутка. Евангелските текстове са били предназначени да се проповядват на първо място сред юдеите. Тъй че ако е имало толкова фрапираща разлика, християнството е щяло да се окаже още една изченала секта, като тази, дето е събирала ръкописите. Иначе казано прочита на думата като "девица" явно не е пораждал съмнения за евреите от времето на евангелските събития.

Теофилакт Охридски борави с прабългарските титли тъй добре, както Бешевлиев. Това не е чак толкова проста задача, защото дори учителят му Михаил Псел (личен познайник на чедата на цар Иван Владисав), нито дори Скилица, който е бил в българските земи не са се справили. Несъмнено св. Тефилакт Български (както е по-популярното му название) е много ерудирана личност и е един от най-значимите християнски писатели през средновековието. Но също така несъмнено е ползвал доста богата българска литература. Напр. описанието което той прави на Симеон много прилича на това, което се среща в бълг. литература и няма нищо общо да речем с начина, по който го представят виз. хронисти от обкръжението на Константин VІІ Багренородни, т.е. като кръвожаден и военолюбив владетел. Но да се върна на темата. Особено дискусионен е въпросът за житието на св. Ромил Видински. То е на два езика - български и гръцки. Приема се, че авторът му Григорий Доброписец е грък, но друг ученик на Ромил вероятно е направил паралелно бълг. превод. Работата е там, че бълг. превод има доста топографски подробности, което показва, че преводачът е добре запознат с бълг. земи. Но аз лично не съм се задълбавал по въпроса, тъй че не мога да кажа дали някъде е намерено името на автора примерно като Григориос Калиграфос, а не като Доброписец.

И колко пъти някой е давал половината си войска на единият противник, а другата на другият. Веселяк. Не е ли много тъпо да си говорим за Крит, при положение, че си имаме изрични сведения как Копроним е карал по море войска до Ахелой и точно от ная са костите там? Пък то й няколко пъти е карал войската. Ама имаме сведения и при Симеон византийците да са карали войска. Ама и при Погонат са карали. Въобще редовно са го правили, ама ние ще си говорим за Крит. Доколкото разбирам спец е този, който е фантазьор като тебе и Лъжливото Овчарче. Не ви трябва нито да четете, нито в окоп да влизате щом имате развинтено въображение. Фронт у нас се използва с различно значение, вкл. като лице/чело и бойна линия. Това е пряк резултат от мерака нашенските писачи да се правят пред баламите на разбирачи, като използват чуждици, без много да са схванали какво точно означават. Проблемът е, че трябва да се съобразяваме с общопроетото, т.е. с многото значения, а не кой както го е разбрал или му допада.

Ами при положение, че могат да гледат на пазара произведенията на същия производител съвсем безплатно, а срещу заплащане направо да се сдобият с "експонат" със същата автентичност като оня в музея? По принцип музеите са място, дето може да се видят оригиналите, а копията са си за украса на поличките по домовете. Забавното е, че когато ходих да гледам местия природо-научен музей се оказа, че повечето по-екзотични животни са от гипс или пластмаса, а препарираните са си предимно нашенските, тъй да се каже тези, дето може да се видят и без да се ходи в музея. Иначе слухове наистина имаше. Например, че Батето е носел истинския Калоянов пръстен, което може и да е вярно, след като в три музея има по един и нъкаде не пише че е копие. Георги Мамалев имаше една смехурия за един репресиран номенклатурчик, дето от мъка пие уиски с черен етикет и разказва патилата си, сред които и това, че преди години жена му отишла в чужбина да придружава едно от съкровищата на изложба и от тогава нямало следа нито от нея, нито от съкровището.

От другата страна извити назад - на нивото между устата и окото. Едни такива, като на овен, но извити назад.

Елементарно: 1. Армията им е при Симеон и няма какво да пратят; 2. Ако все пак пратят това, дето им е останало за собствена защита, Симеон е щял да използва предоставената му печенежка армия като заложници, т.е. те веднага ще станат военнопленници и ще заминат за робските пазари. А Симеон ще ги гледа как се разхождат и се радва. Що да ги ликвидира, да не е тръгнал на война я? Ами най-успешния нашественик в България преди Цимисхий и Василий ІІ редовно е ползвал флота. И Константин Погонат също. Византийците освен, че са смятали да превозят печенегите, при предната война са превозили маджарите. Но тоя път може да са се консултирали с теб и да са направили друго ... и опа,претърпели са катастрофално поражение. А какви са фактите - като побягнали (т.е. назад към това дето е зад тилът им) се издавили! Ехо, битката при Ахелой. Българската войска бяга ... смятай колко си наясно кое какво е.

В момента в България няма смъртни присъди, но това не промени положението в сравнение с времето, когато ги имаше. Дали става дума за религиозен култ или за изпълнение на наказание е по-скоро игра на думи, защото и едното и другото са продукт на общественото съзнание. Чиста подробност е дали някого му вадят сърцето за да умилостовят боговете, дали го изгарят на клада за да спасят душата му или го пребиват в Белене в името на светлото комунистическо бъдеще. Крайният резултат е един и същ и винаги съвсем не обективно необходим, а измислен от конкретното общество. За инките е писано много, а когато е много, често има много небивалици. Някои рисуват едно почти утопично общество "а ла Атлантида". Наистина напоителната система на инките е впачетляваща, а също създаването на плодородна почва. Но е силно преувеличено, че наред с оръжието и вирусите високата смъртност се дължала и на крахът на императия поддържала иригационните системи и създаването на плодородни земи. Друга теория пък разглеждаше жертвоприношенията като начин за набавяне на месо в иначе не много богатия на месни продукти животински свят на Централна и Южна Америка. Но имаме данни за убиване, а не и за правене на луканки и пастърма от труповете. При инките не се е наблягало толкова на убиването, колкото на пускането на кръв. Последното го правел и инката, т.е. владетелят, но разбира се не в такова количество, че да умре. В религиите на Централна и Южна Америка е било заложено, че ще се появи нов бог. Темошните жители видели в лицето на конквистадорите тези нови богове. На практика много от индианците оцелели, но променили вярата си смятайки, че това е предопределено от старата им вяра. Испанците се възползвали от ситуацията и по-скоро извършили нещо като преврат - с малко сили завзели централната власт и така подчинили самите империи.

Имаме 2 армии по 60 000 души в най-голямата жега. Пък те имат и коне. Смятате ли, че 2 кладенеца вода са достатъчни да се напоят всички? За лагер трябва голям сладководен източник, което ще рече, че поморийските солници едва ли са най-доброто място. При големите армии и малките проблеми стават големи. За "краката на пехотинец" има и друга приказка "На чужд гръб и сто тояги са малко". Тъй че само едно тактико-строево може да внесе необходимата доза реализъм в някои кабинетни идеи. За стрелба с лък от 200м. - опасявам се, че са имали чак такъв излишък от метални върхове. Замислял ли си се защо по филмите на стрелците преди "огън" има едно често повтаряне на "не стрелайте, изчакайте". Освен докъде може по принцип да стигне една стрела има и други фактори като поразяваща способност, точност ... По принцип при престрелка се прави едно изнасяне на стрелците напред, в един момент стрелците на двете войски си се трепят един други и вече при атака те се прибират зад строя. Но ако лъковете имаха фантастична далекобойност окопната война нямаше да чака да се роди Симеон ІІ, а щеше да се появи още преди Симеон І. Хълмовете се използват в битките и дават предимство, но е много важно какъв е хълмът. При голяма войска е по-важно да може да се маневрира по него, а при по-малка да е трудно достъпен. В случая трябва нещо по-полегато, иначе баира ще заприлича на стъпалата пред дискотека "Индиго" преди 10 години.

Аз като си напрегнах въображението открих още един дявол: Бе много гяволи станахме май, а?

Благодаря на Mont Ferrand. Но определено с преводите не е чак толкова лесно, защото всички чуждоезикови имат отклонения от гръцкия текст. Още три нови попълнения АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 36 АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 46 АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 48

Базиликата "Свети Йоан" в Ефес - на табелите се твърди, че ако е била оцеляла, сега е щяла да е 7-та по големина катедрала в света. РЕКОНСТРУКЦИИ И ПЛАНОВЕ БАЗИЛИКАТА „СВЕТИ ЙОАН” ВЪТРЕШЕН ДВОР И АТРИУМ БАПТИСТЕРИЯТ ПАРАКЛИСЪТ РИЗНИЦАТА

Повдигни очи към небето на Рождоство и пожелай всичко онова, за което мечнаеш ти ...

За разглеждания период унг. хроники са си нещо от от рода на Българския апокрифен летопис и Видение Исаево, но с по-широко застъпен фолклорен елемент.

За съжаление не е чак толкова категорично. Имаме и сирмисийски българи, т.е. от Сирмиум. А и това, че има поле не означава, че не е имало планински укрепления. Полето дава храна, но в планините отбраната е по-лесна. Пък едва ли всички Куберови българи са се побрали в едно поле. Да не говорим, че там е имало и някакви туземци. В политиката няма вечни врагове. А куберовите българи най-вероятно са поискали Солун, отрязали са ги и са се прибрали. Едно е да се даде опустошеното Загоре, а друго е цветущ град като Солун.

При марш на скок има и други "екстри", които на теория не се забелязват. Примерно ножницата по не особено приятен начин потупва тук и там. Тъй че висчки тези дрънкулки по колана на бълг. воини от миниатюрата в Менелогия на Василий създават една особена атмосфера при по-дълго бягане. Та има куп такива дреболийки, които в своята съвкупност правят прехода невъобразимо преживяване. Но бягането не е единствения проблем. Поразяващта сила на тогавашните оръжия е с малък обхват и ако армиите боравят с километри ще им е много трудно да се сражават. Тогава битките са компактни - на всяка от страните хората са един до друг и щит до щит. Нещо като на парадите или манифестациите. Битката реално започва когато двете армии се доближат на не повече от 100м.

Що се отнася до костите, то Георги Монах цитирайки патриарх Никифор (+ 829) също говори за тях - ГИБИ, т. 4 стр. 52. Пък те двамцата са живели през ІХв., битката на Симеон при Ахелой е през Хв.

Защото ако битката е на другия бряг няма как като се тръгне да се бяга към Византия да се давят в реката. Предполага се, че ромеите са били с всичкия си и са тръгнали да бягат към своята държава, а не към противниковата.