Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Galahad

Потребители
  • Брой отговори

    8801
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    66

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Galahad

  1. И като стане северно от Анхиало, каква ще е разликата от тези: На Анхиалското поле - в северната му част На Анхиалското поле - в северната и в централната му част Южно от Анхиало, защото някои стигнаха чак до Свещеното (Атанасовското) езеро.
  2. Латинските изрази по традиция се вмъкват като цитат и те обикновено са много популарни изрази и се слагат точно затова. Напр. много хора не знаят латински, но знаят какво значи In vino veritas. Ако е топоним, който произхожда от дума от персийски или там какъвто и да е друг език, тогава може (както примерно е бръшлянът), защото топонимите са известни и на българите, и на гърците. Тъй че ако някой дето знае гръцки чете надписа ще разбере за кое става дума, дори да не разбере на какво точно е наречен топонимът. Ако Ирник е Йернакх, то района му е някъде около Онгъла дето е бил кхан Йесперикх.
  3. Ами примерно Южно от Анхиало При Анхиало При Масемврия На бряга на Ахелой от страната Поморие (пропускам юг-запад, че ще стане объркване). На брега на Ахелой ат страната на Несебър При Каблешково (ако има такива идеи Другаде
  4. Римляните дават названия на използваните строителни техники в римската епоха, но съвсем не е задължително те да са ги открили. Даже напротив. Техните автори описват различни строителни практики и приоми на други народи, за да може да бъдат приложени и в империята, ако това е целесъобразно. Конкретния градеж като изпълнение е с ниска стойност, което за определен тип сгради си има голямо значение.
  5. Тези въпроси нещо не ги разбрах. На изток от Каблешково са устието на Ахелой, Поморие и Несебър. Между Поморие и Ахелой е Анхиалското поле. Северната част и централната част, включват само северната и само централната част. Месемврийското поле е между Несебър и Ахелой. Та каква е идеята?
  6. Майтапиш ке, нали! Това да не е ВСВ, та да се бият по протежение на стотици километри. Ако Лъв направи такава голяма глупост, загубата му е в кърпа вързана. Пръсне ли си войската, ще я изколят парче по парче. Явно си във весело настроение. Симеон е знаел за печенегите, защото са били в армията му при Ахелой. Най-вероятно точно те са били скрити, за да не разбере Фока какъв сюрприз го очаква. А изхранването на българската армия наистина е труден проблем, но за този, дето мисли наполовина. Защото проблемът има и друга страна - византийската армия не кара на една фотосинтеза. Тя също трябва да се храни. Тъй че ако не се стигне до битка, става примерно като при Кардам - и двете армии се оттеглят. Елементарно. Двете армии са приблизително еднакво големи и с приблизително еднакви нужди от храна. Рила е още по-висока от Биберната - и сега какво, Симеон е трябвало да иде при Рила и там да чака ли. Би ли обяснил защо виз. патрул няма да провери зад биещата на очи Биберна, но непременно ще ходи да гледа да няма някой зад едни преливащи се с терена възвишения? А възвишенията може да не може да скрият Крали Марко от легендите, но спрямо нелегендарвния човешки ръст са досататъчно високи. А не мие много ясно как точно патрула ще огледа възвиженията при положение, че между тях и виз. армия е войската на Симеон. Може би патрула ще иде при Симеон и ще каже: "Извините В.В., ама ако обичате да се поотръпнете, че шефа иска да огледаме онези възвишения и ако всичко е наред ще се бием, ако сте скрили обаче нещо там, ще ви се обидим за нечестната игра и ще се върнем в Цариград" Аз добре знам какво бише в хрониката на Лъв Дякон, ама добре знам, че в хрониката на Лъв Граматик пише, че това са костите на Копронимовата армия и че макар да а описана битката при Ахелой въобще не е споменал за кости. Бе колко оборваш е дискусионен въпрос, но определено развеселяваш. Оше малко ще изкараш битката при Ахелой морско сражение или поне, че българия е имала достатъчно голям флот та да се бие по море с Лакапин. В текста става дума, че единия води морските сили, а другият сухопътната армия, което не пречи последната да е била транспортирана по море до Несебър. "били изпратени да нападнат мизите - единият по суша, а другият по море" - да нападнат по суша и море, а не че са изминали целият път поотделно. Ако Фока е стоварен в Несебър, той пак напада по суша, макар и да се е повозил на корабите по море. Навигацията по онова време не е била много добра и флота се е движел каботажно. Не виждам логика да изтощават армията с пеш преход, а в същото време флот пригоден за превоз на войска да премине празен по същия маршрут. За фронта. И какъв е фронта докато византийците са бягали, а българите са ги гонили? Юг-юг ли? Прикачвам една карта и се надявам това да улесни малко нещата. Спрямо полето, реката наистина е на запад, заради извивката на залива, но през нея минава пътя за на юг, за Византия. Спрямо полето морето е на изток и юг заради извивката, но то има значение на ограничител от изток за възможността да се маневрира. Възвишенията са на северозапад и спрямо полето. Независимо от къде точно византийците се движат по суша (Цариград, Поморие, Несебър), ако идеята им не е битката да е точно там, а смятат да минат Балкана, то посоката им на движение е на север. Поради извивките на бреговата линия към даден момент може да е изток или запад, но идеята е север. Опцията за отстъпление е юг, макар заради извивките в някой момент по компас да се пада изток или запад. В даденият участък изтокът е отразян от морето, а флота го няма. Заради извивката от юг също е море. За да се придвижат в посока "бягство на юг" трябва да минат през реката на запад. Остава северът, в който от североизток е Несебър, а от северозапад е Симеон. Ше рече, че в момента в който Фока е преминал реката, единствената опция за бягство е Несебър. Но избягалите в Несебър може да се върнат във Византия само на кораби, защото и самият град се оказва отрязан. Та пита се, след като се е заформил един такъв чудесен чувал, защо Симеон трябва да пречи на византийците да влязат в него и да ги спира на реката? Да не говорим, че възмишенията са идеални - не прекалено високи и стръмни, тъй че войската му лесно може да премина в контраатака, без да се налага да пъпли и да се търкаля по нанадолнището. Просто идеална позиция за една голяма победа. А наличието на храбър, но не и добър военачалник на противниковата армия е било един чудесен бонус.
  7. Защо ми се струва, че Рождество е в неделя, а не днес? Ако подкараме сметките по този начин, ще излезе, че на 9.9.1944г. празнуваме на народната социалистическа революция, а Рождество Татово.
  8. Елементарно, Уотсън! Аз вече го писах, ама кой да чете. Пропускайги ги през реката, Симеон ги вкарва в капан. Не север е България, на юг реката, на изток морето, а на запад бълг. армия. Месемврия е превзета веднага след битката, тъй че определено не е място за спасение. Ако печенегите са нападнали, то тогава е щял да брани реката, защото византийците са щели да имат смазващо превъзходство. Но при почти равни армии вече му е трябвало не да удържи византийците, а да ги смаже за да осигури плячака на съюзниците си. Това, че баирите са големи си е твоя фантасмагория. Никъде не е казано, че е имало големи баири, а само че е имало баири. Разлика огромна. Въпросните възвишения могат да се видят на снимките на полето във филмчето. Достатъчно високи са, за да се скрие зад тях необходимият резерв. Ами като ни интересува 917г. защо вадиш аргумент от кости, дето може да са 766г. ? Има и друг Лъв от тази епоха. Това, че армията не е превозвана с кораби не го пише. Но пише, че армията и флота са пътували в една посока, което дава възможност за едно основателно предположение, че е пътувала с корабите. Пък и имаме достатъчно данни от предишни кампании. Значи флота ще превозва печенегите, а ромеите ще бъхтят пеша по трасето, а? И то при положение, че флотът и без друго минава по този път. А и не разбрах аз кога съм твърдял, че Лъв Фока е отишъл в Месемврия през провлака. Никога не съм твърдял такова нещо. Така, както си почнал и до Ааахен ще стигнеш! За фронт - ще е много по-добре да не използваш думи, с чието значение не си много наясно. Оше повече като има доста по-недвусмислени български аналози - с лице на север и тил на юг, челен удар и т.н.
  9. Ако българското кино не беше гола вода, то кърджалийският период можеше да е нещо като уестърните или филмите за Ал Капоне. Но за съжаление тези бандитски звезди от миналото ни днес са почти забравени и неизвестни. Иначе кърджалийството на практика изиграва ролята на революция в Османската империя, макар самите разбойници и водачите им да са били много далеч от идеите са прогресивни промени. Но нуждата от ресурси на страните в тази по същество гражданска война значително притъпява възгледите за християни и мюсюлмани. Тъй че там където свършва историята на кърджалийството започва историята на Танизмата, т.е. реформите в Османската империя. Движението започнало като реакция срещу опитите за реформи на султан Селим в крайна сметка сринало устоите на противниците му. Тъй че по чудо оцелилият Махмуд ІІ успял с един замах да ликвидира еничарския корпус в прослувутата "Нощ на дългите ножове". Набирането на бойци независимо от народността и вярата размива старите етнически и религиозни граници. Това позволило да се издадът безпроблемно ред реформени акотве, които доближили съществено статута на резличните верски и етнически общности в империята. И както може да се види след този период имаме повсевместни строежи на внушителни черковни и училищни сгради.
  10. Добре де, ама ако една дума е на български или някакъв друг език, а всички други са на гръцки какъв е смисълът да се слага. Знащите гръцки няма да е разберат, знаещите български ще разберат само една дума. Това е все едно да напишете някакъв текст на английски, но една от думите да е на български. Като във вицовете. Льо 2 филийки льо хляб - льо ако не бях льо българин льо гладен щеше да си останеш ... асансьор бачкает - неть он зекекенечился ...
  11. Опасявам се, че Римската империя не е имала достатъчно олово, та да направи толкова тръби, че да изтровят населението й. Повечето граждани на империята не са имали възможност да пият от оловни водопроводи. Става дума зе екстра, достапна за сравнително малка част от населението на империята. Иначе при това разкопаване на Арчар иманярите що олово щяха да предадат на вторични. Повечето от населението е ползвало естествени водоизточници. Големите градове са били захранвани от водопроводи, но за тех керамиката е била предпочитания материал. Водопровода се излива в някой фонтан и населението черпи вода от там. Фонтаните не са били само за украса, но и водизточници на града. Просто са ги поукрасявали. Аз даже често се чудя някой от обектите фонтан ли да го пиша или чешма - красиво направен като днешните фонтани, но вложената идея е да е красива чешма. Но пък от друга страна, като се се замисля колко разпространени са у нас азбестовите водопроводи, които са вредни също като оловните и като гледам накъде отиваме ...
  12. Опасявам се, че между родната Месемврия и родната Византия се е падала колещата българска армия. А че Месемврия е ромейска извода се прави освен по известието, че Лъв избягал там, също и от това, че българите я превзели веднага след битката. И тъй като на Роман Лакапин за малко не му извадили очите за дето не помогнал за евакуирането на бегълците, то най-вероятно под ножа са минали и тези от спасилите се там, за които не стигнали наличните в пристанището кораби. Това, че легара е бил при Анхиало си е твоя най-чиста проба измишльотина. Не е известно къде е бил лагера. Може да е бил при Анхиало, може при Ахелой, може при Айтос, може при Несебър, може при Равда, а може и да не е имало, а току-що да са били слезли от корабите. Споменатия Лъв Граматик сочи и Ахелой сред местата където Копроним е стоварвал своя армия. Ами дискусионно е, защото неговият съвременник и съименник пише, че костите дето били там са били на армията на Константин Копроним. Същият макар да разказва и за разгрома на Лъв Фока въобще не споменава, че и от неговата армия останали там кости. За крила също не пише, тъй че кое крило отстъпило, а кое не си са 100% безпочвени фантасмагории. А за това що е фронт - за предпочитане е да не се използват не много ясни думи, защото се получават големи смешки.
  13. В началото на темата има рисунка, макар нещо да е непълна, а и аз два пъти вече слагам снимка на тази част. Значи "К" е от едната страна на копитото,а СИНА е от другата, после има нещо като Г или С и от там насетне е нечетливо. За мен обаче съществен е въпросът и за това какво има пред К. На рисунката няма нищо, но на снимката се вижда, че май има и други букви, по точно са: Т (може и да е друга) - още по-неясна буква - К
  14. Опасявам се, че това, което си сложил е вечния лагер на преминалите в другият полк, дет няма бой ни зов за война и т.н. и т.н. Не знам дали забеляза малката но съществена подробност - там са били костите на БЯГАЩАТА виз. войска, а не на сражаващата се. Пък то от р. Ахелой си е нормално да се бяга на юг към родната Византия, което пък няма как да не стане през Поморийското поле. Та за лагер при Поморие в изворите на става дума. Става дума за кости на бягащи от бойното поле, но не и че там е било бойното поле или поне лагерът. Туй че там е имало лагер си е чиста фантастика. Що се отнася до костите, то е малко дискусионно на коя точно армия са. Примерно Лъв Граматик, който вероятно е съвременник на Лъв Дякон също говори за костите, ама не във връзка с битката от 917г., а с тази през 766г. Според него това са костите не на Лъвовата, а на Копронимовата войска. (ГИБИ, т. 5, стр. 151-152). Тъй че аз лично не бих наблягал точно на костите като аргумент за мястото.
  15. Ама тя думата си е на гръцки Κισσός (Κιττός). Но не самия топоним, а като селища в района, както примерно страндагските села, рилските езера, пиринските гори ... Просто в превод е бръшлян. Както примерно Стара планина, Искър, Росица.
  16. При конвенциите по правило дефинициите важат само за самата конвенция, а не са общовалидни. Това е така, защото те се договарят между страните за всеки конкретен случай и при друг конкретен случай обикновено се налага да се направи друго определение на понятието. Затова и в случая има разни такива уговорки: не е от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна // да получи материално възнаграждение, значително надвишаващо онова, което е обещано или се изплаща на военнослужещите със същото военно звание (военен чин) и функции от въоръжените сили на тази страна Защото наемната армия, т.е. платената армия, каквато в момента е нашата също се състои от наемници. Но за целите на конвенцията те са изключени, макар по същество да са такива. Макар че примерно това ми се вижда доста гумено: д) не е от състава на въоръжените сили на участваща в конфликта страна Защото наемника по правило си се включва в състава на въор. сили на страната, от която е нает.
  17. То може кисинии с малко стъкмяваме да го изкараме къща/къшла. Въпросът е защо след като целият надпис е на гръцки, точно дом/селище/къща и т.н. непременно трябва да е на персийски, арменски, прабългарски, тюркски, чувашки и т.н.? Какъв е смисълът да се направи надпис, в който половината е на един език, а другата половина на друг, та никой да не го разбира. По-логичното обяснение е да е топоним и си има подходящ кандидат за мястото.
  18. Какъв лагер при Анхиало, какви флангове? Такова нещо никъде не пише в изворите. Има разни книжлета и брошурки със забавни планове и едни ми подразделения на бълг. войска - чети, дружини, отряди, орляци (направо се чудя как не са сложили в Несебър и един райком на партията, щото то цялата чавдарческо-пионерска структура е вкарана). А и ако Лъв е при Анхиало защо не избяга там с опция да продължи на юг, а хуква на север - къде смята да ходи, в Преслав ли? Че даже и реката прецапал. А за тези километри - все си мисля, че на мераклиите да дращят във военна история първо трябва да им се прави един марш на скок за приемен изпит, че после да правят преходи с такъв мащаб. За съжаление е казано твърде малко. Известно е, че битката е при р. Ахелой, че има хълм и изворче. Последното разбира се трудно може да е критерии след толкова години, макар че във филмчето има каптаж, за да се види, че терена става за извори. Сега малко сметки. Симеон щял да спре византийците да минат реката? И защо трябва да им пречи да влязат в капана, който им е спретнал? Да развием два варианта: Вариант 1. Вогас и Лакарин са успели и печенегите и маджарите нападат България. Тогава не само няма печенеги и маджари в бълг. армия, ами даже една прилична част от нея се опитва да ги спре. В този случай Симеон ще е можел да изпрати при Ахелой между 20 000 - 30 000. Колкото по-близо до долната граница, толкова по реалистично. Тогава има логика Симеон да се опитва да ги спре преди да преминат реката - при съотношение 3:1 трябва да търси отбранителна позиция. Лъв обаче в никакъв случай не би си хванал на атакува през реката, а би я заобиколил от запад. Той бърза работа няма, България е нападната от север. Симеон няма да чака да го наврат между морето и реката, макар с опция за бягство на север, а би заел отбранителна позиция в проходите на Балкана, където при съотношение 3:1 би имал някакъв шанс. Вариант 2. Това, дето е станало - печенегите и маджарите са със Симеон. Работата е там, че те не са тръгнали с него, защото е имал много хубави очи, а заради плячка. Сиреч Симеон се нуждае от победа, за да плячкосат Византия и да му останат съюзници. За едната негова слава няма да проливат кръв. Какво става, ако се опита да попречи Лъв да мине реката обаче? Лъв също ще му пречи да премине реката. Стига се до патова ситуация, защото съотношението на силите е приблизително 1:1. Минава време, припасите свършват и двете армии се връщат иначе се задава глад. Маджарите и пученегите остават без плячка, което ще рече, че следващия път ще премислят по-задълбочено офертата на Византия. Какво става в този случай обаче, ако Симеон ги пропусне да преминат реката и след това се появи от запад? Тогава Лъв е в капан, защото от юг е реката, от север България, от изток морето, а от запад - бълг. армия. Съотношението обаче е 1:1. За Симеон е важно първо Лъв да не побегне към по-изгодна позиция и на второ място да промени съотношението. Двата заека обаче могат да се гръмнат с 1 куршум - засада. Лъв мисли, че бълг. войска е много по-малка и влиза в бой. При отстъплението на българите византийците хукват да преследват, но на различни скорости. Конницата е напред, пехотата - назад. Така когато конницата попада в засадата, пехотата е назад и докато се дотътри уморена, вече няма конница, а нови пеши глави за сечене. Тези, дето се влачат накрая като виждат какво става удрят на бягство. Равни армии, но в хода на битката византийците идат на порции и Симеон има смазващо числено превъзходство. След победата - маджарите и печенегите грабят Византия и продължават да помагат на Симеон. В Теофановото продължение писано по поръка на царстващия по време на битката император само е смотолевено като причина за погрома, че Лъв бил храбър, но не и добър военачалник. Ще рече, че е налетял на засада, която с повече внимание е могъл да избегне.
  19. Доста обширна задача. То само наемците свързани с тъдявашните земи е проблемно да се изброят, та какво остава за нещо по-мащабно. Тракийските царе редовно са ползвали гръцки наемници, както примерно Севт е ползвал споменатия Ксунофонт. Това съвсем не означава, че гърците не са използвали траките - те особено са си падали по леката тракийска пехота наречени пелтасти и поради честата им употреба, това станало нещо като название на този вид войска. Имаме наемана не авари от Крум срещу Никифор. Имаме неуспешен опит за наемане от византийците на печенегите срещу Симеон и успешно наемане на Светослав срещу Петър І. Норманските наемници са ползвани при потушаването на въстанието на Петър Делян. Превземането на Цариград от кръстоносците е станало, защото Алексий ІІІ им обещал прилична сума, ако им помогне да върне трона на баща си, макар в случая да се обърнали срещу човека който ги е наел. Което напомня за наемането на турци от Иван Александър, които после покороли България. Преди това има едино изпълнение на каталаните във Византия с доста вредни за империята последици, при което има сродяване на водачите им с Иван Асен ІІІ, а после и преговори за задомяване на вдовицата на Чака (на български са преведени съответните откъси от хрониката на Рамон Мунтанер). За битката при Велбъжд стана дума. Та както казах - дълго може да се говори по този въпрос. То даже е доста дълго и само да се изброява.
  20. Борджиите определено не са светци, но част от тъмната им слава е плод на поукрасяване, че даже и на съчиняване. Папа Александър и чедата му са си били любовчии. Но някои неща са си и резултат от времето, в което живеят. Враговете на папата са били опасни както за него, така и за децата му и обстоятелствата около смъртта им е показателна. При папа Йоан-Павел ІІ има доста злоба към комунистите, но тя преминава в сляп фанатизъм. Такъв е случаят с бълг. връзка. Дали е имало такава връзка или не папата трудно може да каже. Това ще се разбере когато наистина се разсекретят нашите и съветските архиви. Защото какво е било и какво той е научил са две съвсем различни неща. Но когато Йоан Павел ІІ дойде в България на доносниците не се гледаше вече като на някакви патриоти и герои, а като на отрепки, които са служили на чужди интереси срещу страната си. И хората очакваха да каже, че България, т.е. българските граждани нямат отношение към атентата, което вече си е вярно. Защото отношението към този атентат не е същото, като примерно към направеното от Владо Черноземски. Но фанатачинта омраза взе връх и Йоан Павел ІІ зае една по-друга позиция. И това, при положение, че беше доста добре посрещнат, при все че БПЦ изобщо не беше във възторг от идеята му да дойде в България. Позицията му е донякъде разбираема. Аз все се каня да пусна тема с клипчета за личностите от полската антикомунистическа съпротива. Поляците са направили за тях песни, паметни плочи са сложили, а не като при нас дето се пусна нещо смътно в началото и после всичко се спотаи. Но и при останалите папи нещата не са толкова прости, та да бъдат претеглени така категорично дали са зли.
  21. Думата е направо от фреш-българския език и бе пусната в оборот във връзка със смъртта на Ахмед Емин в Догановия сарай. С употребата на думата се намеква, че не става дума за самоубийство, а че са му помогнали. Когато някой прави нещо сам не се използва "самоубит", а "самоубил се" - примерно "изкъпан"-"изкъпал се"; "бебето е напранено"-"човекът се нахранил".
  22. А не може ли да направиш демо пешком? При набелязаните скорости и разстояния ще стане такъв хубав марш на скок, че и на мен ще ми е драго да гледам (от някой хълм примерно). Иначе всичко си е край днешното село - реката се пада южно, морето източно, а на запад има два невисоки хълма. Разстоянието от морето до тези възвишения не е голямо, но е досаттъчно по-бързите конни части да се окажат откъснати от пехотата в момента, в който симеоновите войници спират бягството, а резерва атакува. Тъй като от запад е Симеон, от север е България, от юг е реката, а от изток е морето византийците се оказват в капан. Ролята на засадата освен за разкъсването на виз. армия е имала значение и Лъв да приеме сражението на това място надявайки се, че има смазващо превъзходство. Ако е знаел действителната наличност на Симеон вероятно е щял да маневрира и да избегне сражението точно там.
  23. И кои точно от буквите в гръцката азбука са използвани за това С и Т. В надписа са използвани главни букви, което го правят и по графиките, но иначе си се изписва с главни и малки. Сиреч в надписа е ТЕСАЛОНИКА, но в публикациите е Тесалоника. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B0
  24. Струва ми се, че не е толкова удачно човек толкова да се задълбава в правописа. Достатъчно е да се хвърли поглед из нета и ще се види, че дори медии, които имат щатни коректори бълват тонове грешки. Смятате ли, че във време, в което правописните речници не са се срещали на път и под път е било толкова лесно всичко да се направи точно до буквата? Да не говорим, че Тервел едва ли е бил хванал филолозите от Виз. академия на науките да му оформят надписа. За да е граматически верен надписа би трябвало: 1) този, дето го е писал да е бил с много добър правопис; 2) да е знаел много добре имената на геогр. обекти в една все още доста обширна империя и да е можел да ги пише правилно (сега у нас понякога по офиц. обозначение е трудно да се нацели някоя буква - примерно по надписите на печата на кмета и табелата на селището). 3) каменоделеца да е бил грамотен, а ако не е бил поне да не е третирал двойно изписаната буква като излишна и дая е пропускал. Но много по-реалистично е надписа да е дело на някой пленен писар, дето не се е задълбавал чак толкова в граматика, а надписа да е дело на неграмотен каменоделец, който просто е копирал нещо, което е написал друг и на свой ред е добавил при изпълнението още грешки. Ами на това Г дългата част е поизвитичка като на Σ, а и май долната чертичка е направена доста дълга. Погледни пак снимката, която прикачих. Все пак реших да добавя още една снимка на която с червено съм очертал ТЕСА-та. Другата част вече не се чете така добре. Предполагам, че е от ъгъла на снимката, което при качеството на надписа си е голям проблем.
  25. Ами при нас има разни такива числени обрати като Родопа-Родопите, има също Динари, Алпи, Карпати. Все в множествено число. Но в случая по-скоро става дума за някакво регионално обозначение. Не на самата планина, а на региона. Затова при превода добавят в скобички селища - примерно става като старопланинските селища или пиринските селища. Това вече е малко по-сложен въпрос, защото τας, може да е само последното Т от някоя дума. κισσινОς - с О обаче означава бръшлянов, изплетен от бръшлян. КισσινОς = КισσιОς (без ν и с О) - т.е. Кисийски, ама това вече отива направо към част от провинция Сузиана.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.