Galahad

Четенето на апологетите на българските даскали в тази тема няма как да не породи усещането, че българското даскалство е един бюджетен апандисит за държавата, при това възпален и нуждаещ се от скорошно орязване. Излиза, че възпитанието не е работа на учителите, защото първите 7 години зависят от родителите. Но платеното майчинство е 1г., а след това държавата плаща за ясли и детски градини, чийто кадри също се титулуват учители, втори е въпросът доколко това е уместно. Но тъй или иначе заплатите на въпросните лелки са винаги върху знамето когато се повдигне въпросът за учителските заплати. Но макар техните заплати да са знамето в борбата за повишаване на учителските заплати, не се обелва думата, че именно на тях, а не на родителите държавата плаща за възпитанието между първата и седмата година. От седмата година до изкласяването пък не е работа на учителите да обясняват на учениците уроците - това пак е работа на родителите, които трябва да работят и двамата, за да плащат данъци, с които да се издържат учителите. Не е ясно тогава всъщност с какво трябва да се занимават учителите, освен да искат по-високи заплати и да реват, че на никой друг не трябва да се вдига заплатата. Виновни били лекарите, че давали болнични на учениците, а не учителите, че не мотивират учениците да им посещават часовете. Виновни били родителите за телефоните, а не общата култура формирана от училището. От цялото словоизлияние така и на става ясно, защо в крайна сметка на държавата й е необходимо да плаща на такива учители?!? Очевидно проблемът с образованието на децата си е изцяло на родителите и всеки, който може да си позволи си праща децата да учат в чужбина. Това е много показателно за качественото съотношение между образованието у нас и в чужбина. Защото макар всички сектори в държавата да се плюят основните причини за емиграцията в страната са продукт на три министерства - икономиката, образованието и здравеопазването. Отделно оплакванията на инвеститорите в страната, че тук има хора с дипломи, но те изобщо не са подготвени да вършат някаква работа. Та ето още един ясен показател за ползата от българското образование. Разбира се не всичко е по вина на самите учители. Основната заслуга е на разни екземпляри, дето харчат бюджета на министерството на образованието примерно за рекламни плажни чадъри и значки. И разбира се пълната липса на чуваемост между представителите на коя и да е професия в България и 240 политически номади в българския парламент, които са едни и същи, като само от време на време се превъртат от една партия в друга. Но пък от страна на учителите липсва изразяване на някаква позиция какво да се промени, за да се подобри не само финансирането, ами и качеството на образованието, което е напълно негодно не само за работа в чужбина, на и за работа в рентабилно предприятие на инвеститор у нас. Що се отнася до родителите, на някои места училищата зависят не толкова от министерствата, а от училищните настоятелства, които пък се формират от родителите. В интерес на истината българската традиция по време на турското робство е била точно такава - образованието на българите не е било грижа на падишаха, а на местните общини. Но тогава сегашните подобия на училищни катаджии екзаминатори ще им се наложи да се превърнат наистина в учители.

Нещо ми се губи идеята на дискусията. Петър има трима братя - Михаил, Йоан и Петър. С положителност Михаил, който е кръстен на дедо е от първия брак, тъй че е зачетено името на покръстителя. Това име носят цар Михаил ІІ Асен - сина на Иван Асен ІІ, след това провъзгласения за съцар на Константин Тих негов син Михаил (ІІІ), след това Михаил Шишман, който се пада ІV и накрая съвладетеля на Иван Александър и негов син Михаил V Асен. За другите двама вече не е толкова ясно, от кой брак са. Тъй или иначе единия носи любимото на владетелите от ВБЦ Йоан. Ако трябва нещо да се чудим за имената, то името Вениамин е в малцинство. Боян се носи от няколко по-големи хански братя, тъй че може да не е име, а титла, защото трима от тях си имат друго име. Прави впечатление, че някои от най-популярните имена у нас като Николай и Димитър изобщо не се сдобиват със свой цар, а присъстват само периферно. Като цяло името зависи от ред фактори, но като цяло едното което се следва е линията дедо-внук, а другото е натягане на господаря. Така в Русия след Петър І имаме бързо никненене на Петровци, което секва след злополучния мъж на Екатерина. През ХІХв. пък ударно се изреждат Александровци и Николаевци. Във Великобритания пък през ХІХ-първ. пол. на ХХв. ударно се пръкват Георгевци. У нас това име също се появява и изчезва ударно с Тертеровци. Преди латинците да превземат Цариград има бол Алексиевци, башка нашите Слав и Иванко, след това секват и ги има само в Трапезундската империя. Иначе Петър не е чак толкова рядко срещано име - носят го освен владетелите на иберийските държавици, също кралете на Кипър, дожове на Венеция и Генуа, влашки и молдавски воеводи. Но както казах, в различните държави разни имена са хит. Във Франция са Луита и Карловци - аха, аха носителите на тези имена са колкото общо самостоятелните владетели на Дунавска България (без съцаре и претенденти). В Англия пък си падат по Уйляци и Анрита. Сърбите задължително лепват по едно Стефан към името, докато при нас е само един и то син на сръбкинята Ана-Неда. Власите и молдавците пък си падат по Йоан. Поляците по Болеслав и Мечеслав (Мешко). Та както се вижда има бол християнски и славянски имена, които съвсем не са се удостоили у нас с августейшо влияние. А за Петър равносметката у нас никак не е лоша - Петър І, Петър Делян, Петър - Константин Бодин, Петър-Теодор, севастократор Петър (това все още тогава е втората по значение титла) Петър - епикерний и братовчед царев. Та в лицето на севастократор Петър поне в онези смутни времена се е криел още един потенциален цар с това име, макар и да не му излязъл късмета.

Технически погледнато българите от времето на Атила (независимо дали той е или не е Авитохол) се навъртат около днешните български земи и се християнизират. Печатите на Тервел и Мавър определено са си християнски. По времето на Кормисош че има вече силна християнска партия у нас си е факт, както и че и Телериг става християнин. Гоненията на християни при Крум са всъщност разбиването на буйстващата армия на Никифор, която разпаряла коремите на бременни жени и деряла кожите на още живи животни. Другото гонение е, когато след покушението срещу крум той взима реципрочни мерки и е убит одринския епископ. Само дето на съвестта на тогавашния византийски василевс тежи смъртта на много повече епископи, монаси и свещеници. При Борис вече има една езическа върхушка, която няма никаква опора. Затова той не само лесно потушава бунта, но също тъй лесно сваля и Расате. А че е имало езическа реакция показва и обстоятелството, че в Плиска има точно по това време изграждане наново на наскоро издигнати черкви (владетелската черква и мартириума на Енравота, който след това е възстановен, но като Голямата базилика) - сиреч те скоро след построяването са били бутнати, но пак скоро след това са били възстановени наново. Тъй че езическата реакция на Расате е видима както изворово, така и археологически.

Какво значи защита на Родината. Дали синовете на Георги Първанов, Цецка Цачева и Корнелия Нинова ще се върнат от Франция и САЩ за да идат в родната казарма, където техните родители искат да пратят децата на останалите българи? А как си представяте патриотите Красимир Каракачанов и Слави Бинев като запасняци?!? А какво ще стане с държавата, ако всеки младеж последва примера на тези чеда и се изнесе от България за да не служи в казармата? Защото този, който се изнесе, за годината, която е спестил от служба и е работил на Запад, ще е с кола, а този, дето е отишъл в казармата, като се уволнява, ще чака майка му и баща му да му дадат дрехи и обувки, с които да се прибере, след като е служил на родината. Та кое му е родолюбивото да се призовава българите да бъдат принуждавани да се изселват от България?!? С какви пари ще се издържа безумно голямата армия, която някои предлагат да се направи. Дори малките деца схващат, че когато майка им има в вомента в джоба пари или само за сладолед, или само за шоколад, те ако получат едното, няма да получат другото. Та докъде сме я докарали тогава, щом у нас таткото на въпросното дете не схваща това, което схваща детето му - че ако парите се дадат за една излишно голяма армия, то това означа, че трябва да се съкрати някой разход - напр. да се закрият училища и болници, за да се отворят казарми. А трябва ли да има реформа в насока парите за армия да не отиват за генералски лимузини, секретарки и пресаташета, а да се вдигнат заплатите - да трябва да има. А за недостига на войници - там нещата вече са резултат и от простотията на управляващите. Измениха нещо, което беше стимул и не струва почти нищо - ранното пенсиониране. Това навремето беше стимул млади хора да седят 25г. в армията + опцията да получат жилище. В началото обаче заплатата е ниска и се гледа този стимул. Като минат тези 25г., тези които са останали вече са с една по-висока заплата и не бързат толкова. Така в началото се натиска, за да изкара 25г., а после пък се натиска да не го пенсионират по-рано. Сега апартаменти не дават, ранното пенсиониране практически е изпразнено от съдържание и остава ... една мизерна заплата. Все пак има и някаква надежда - с МВР е същото и когато народната любов се надигне, между електората и избраниците може да се окаже, че няма никаква преграда. Тогава вече в България ще настъпят истински промени. Пък докато при международен конфликт има НАТО, то НАТО определено няма да прати полицаи да пазят българския парламент от народната любов.

Някои явно забравят, че в България майчинството е платено само до първата година (това, дето се дава между първата и третата година определено не стига за изхранването на детето, ако в семейството няма съпруг с добри доходи или друг спонсор). Държавата не дава повече платено майчинство, за да има пари за заплати на учители. След това децата отиват в ясли и детска градина, където ги поемат едни лица, чиито заплати редовно се показват като еталон за тежкото положение на българските учители (защото са най-ниско платените от занимаващите се с деца). На второ място педагог, с което се кичат родните даскали означава възпитател на деца, каквито те очевидно съвсем не искат да бъдат. А циничната фраза за първите седем години определено няма да мотивира останалите български граждани да подкрепят идеята за по-високи учителски заплати. А доколко точно българските учители заслужават европейски заплати при положение, че който може праща децата си да учат в чужбина е един съвсем втори въпрос. Не случайно поставих въпросът за заплатите на хората, които вършат съвсем същото в съвсем същата верига, но взимат много по-ниски заплати. Не трябва ли да жалим първо тях, а после тези, които всеки който може да си позволи предпочита да замени с други?!?

Легализирането на наркотиците няма да намали, а ще увеличи престъпленията: 1. Дрогираните шофьори ще са повече и ще има повече сгазени; 2. Дрогиращите се за да си набавят пари за да си купят наркотици ще вършат грабежи, някои от които ще приключат с убийства. 3. Както стана дума дрогирането води до психическа лабилност, т.е. тези хора ще вредят повече на околните. Тъй че ако трябва да се избира между уругвайския и филипинския модел, втория определено е по-разумния. А ето какви могат да ги сътворят разни дрогиращи се елементи, като теза за разбисъл каква би била ползата за целия свят, ако овреме за тях се беше приложил филипинския модел:

Няма как заплатите на българите да са много по-ниски от тези на съответните професии на Запад и само на учителите и лекарите да се равно на тамошните. Обяснението за по-ниската производителност у нас разбира се напълно нелепо. При положение, че примерно има магазин Била в София, Прага и Виена и от персонала се изисква една и съща работа, то явно нещата не зависят от производителността, а че някъде трябва да се плаща повече, другаде може по-малко, а другаде още по-малко. Вече втори е въпросът, че в белите държави е много по-добре регламентирано работното време и има много по-малко пречки един човек да работи и втора работа и да си вади допълнителен доход, ако основното му възнаграждение е малко. В това отношение учителите и лекарите съвсем не са толкова засегнати, колкото други професии и си имат дори частни кабинети. Много други хора работят със същия процент по-ниска заплата спрямо тази на колегите им в чужбина, но им е забранено не само да имат такива частни кабинети, но и да работят каквото и да е друго. В чисто икономически аспект парите са просто средство за размяна. Ако изкарваш повече, харчиш повече, така правиш по-голям оборот на другите, те изкарват повече, харчат повече, правят по-голям оборот и когато кръгът се затвори ти изкарваш повече. Идеята за мен да има, а другите не заслужават повече води до резултата, който в момента е в България. Докато не се промени този кръг, няма начин да се промени и останалото. А учителите имат заслуга българите да са възпитани по този начин и всички дружно да си седим на дъното.

Преходът е не просто време за промяна, но и време да се научим да живеем според новите условия. В началото за хората в България етикета беше всичко. Сложи се етикет на една партия "Патриоти"и те се броят за такива, независимо, че по снимките лидерите обикновено се случват все на фона на чуждо знаме. На друга пък се сложи етикет, че са демократи, ама то ръководните й кадри са все с авторитарно-тоталитарно минало и с такива управленски разбирания. Комунистите пък станаха капиталисти, които обвиняват пролетариите, че не искат да им работят за без пари, а вместо това предпочитат да бъдат експлоатирани в омразния Запад, само защото там срещу работата ще им дават заплата. Та за България промените тръгнаха от време на реалности маскирани с етикети. Нещо като театъра на Шекспир, където е нямало декори, а табелки с надписи какъвто точно има на това място - дърво, планина и т.н. В хода на упадъчния социализъм, в който живеем в момента бавно и мъчително в България хората осмислят, че трябва да гледат не етикета, а и съдържанието. Та какво са родолюбците? Това определено не са хората от партиите в парламента обявени за патриоти, които утре я пак са в парламента, но в редиците на ДПС, а пак са в парламента, но в редиците на БСП. България си има свои интереси, които отчасти съвпадат с интересите на една държава, отчасти на друга, отчасти на трета. Руското нашествие в Крим е заплаха за България поради опасното приближаване на един агресивен режим, още повече, че всъщност е окупирана Таврическа България - последното не отърва да се каже нито от Русия, нито от Украйна. Да, това е Крим, но кой живее на тоя Крим. Позицията, на един от политиците от САЩ относно Македония и съединението й с България преди 1944г. щеше да се приеме с всенародно въодушевление. То и сега го има, но медиите не го отразяват, защото те служат другиму. С Тръмп пък имаме различия относно визията му за издръжка на военните бази на САЩ от страната домакин. Подобна васална позиция европейските държави да станат данъкоплатци на Тръмп също е неприемлива за нас. Ако военните бази вместо да ни пазят да не станем данъкоплатци на Путин ни превърнат в данъкоплатци на Тръмп, то в такъв случай за нас полза от тях няма, което ще рече, че е по-добра да ги няма и базите. Предполагам, разбира се, че Тръмп ще преосмисли сериозно тази си идея, защото той пари няма да вземе, но ако си изтегли базите, това би намалило значително политическата и икономическата роля на САЩ по света и икономията, в този случай наистина ще стане майка на мизерията. Путин също ще има полза да се оттегли от Крим, защото ако не го стори навреме, оттам майдана може да се пренесе и на Червения площад. Но всеки си гледа своите интереси, тъй че и България също трябва да го прави - да вървим заедно докъдето имаме общи интереси, а където се разделят интересите ни, се разделят и пътищата ни. Управляващите, медиите и научните институции до такава степен са се посветили на обслужване на чужди интереси заради палите, които идат отвън, че според тях родолюбието е нещо вредно, и срамно, и лошо. Но помните ли преди години като идеха избори какви митинги имаше и как бяха пълни площадите? А забелязвате ли, че сега повече се обръща внимание не на това, което пише в статията на някоя медия, а на коментарите под нея, във фейсбук или по форумите. Обществената тежест на "феодалните старчета" пролича най-добре когато един министър ги нарече така, а неговите действия по принцип се възприемаха враждебно дори когато бяха срещу институции, които навсякъде по света традиционно са с най нисък рейтинг. Тъй че нещата не бяха добре, не са добре, но се променят към по-добро.

Ъ?!? И колко езически ханства и хаганати е имало в Европа по време на ПБЦ и колко от тези, дето не са се покръстили са останали досега като независими държави?!? Катастрофа е при авари, хазари, печенеги, кумани и пр., някои от които са били не по-малко силни от българи, руси или маджари, ама отдавна вече няма такива държави. Цар е титла, президент е длъжност. Нашите президенти като толкова им се иска титла да си ползват доносническата, тъй като повечето са били такива. А бивш доносник няма. Докато бившия президент е като всеки друг чиновник, нищо че е първия сред чиновниците в държавата. Когато му изтече мандата отново е гражданин като всички други. Останалото е болни амбиции и остатъчно заслепение от властта. Що се отнася до Расате е твърде вероятно да е починал наскоро след ослепяването. Поне така е според Теофилакт, но според него излича, че и Борис се е споминал със сдаването на поста, а за него вече е ясно, че е живял по-дълго. Ако обаче Расате е бил останал жив, като ослепен е можело той самия да не става за владетел, ама не е бил и кастриран. Тъй че е можело да избяга при ромеите, а те да го задомят като братята на Петър и да използват родилото се отроче като претендент за бълг. трон при войните със Симеон.

Това не е по логиката на задаващия въпросът, а на отговарящия. И става дума не да го прави държавата, а останалите граждани да отстрелват наркоманите. Защото логиката на отговарящия е, че държавата не трябва да се меси. Обаче тези дето се дрогират по-често газят като карат коли, по-често вършат грабежи за да си набавят пари за закупуване на наркотици и като правят последното по-често се случва да убият обирания. Та проблемът с наркоманите е, че те вредят не само на себе си, но и на околните. Тъй че след като държавата няма да я има за наркоманите, защо тогава да я има и за другите и те да не вземат един пистолет и да се пазят от наркоманите радикално? Все пак и убиваните от наркоманите са хора. Та щом всеки ще си прави каквото иска, защо те да не могат да решат проблемът с рискът, като гръмнат наркомана?!? Ако наркотиците бяха легални, касапницата пак щеше да я има - прегазени от дрогирани шофьори, убити от наркомани, които са обрали жертвата за да си купят доза с наркотик и др. под. Разликата е, че при филипинският модел в резултат от радикалния подход ще изчезнат наропроизводителите и наркодилърите, след тях наркоманите и проблемът ще се реши трайно. В другия случай касапницата ще е безкрай, защото дрогираните ще продължават да газят и грабят докато останалите не потърсят някакво друго решение. В Мексико и САЩ не го правят като във Филипините, тъй че при половинчати мерки и резултатите са половинчати. Мафията в САЩ си я е имало и преди сухия режим, като се е занимавала с рекет и контрабанда. Сухият режим просто и вдига доходите. Примерно преди това едно бутилка ако се е продавала заради акциза за 7$, те благодарение на контрабандата и безбандеролната търговия са я продавали за 5$ и са печелели къде от това, че не е платен акциза и митото, къде от оборота. При сухият режим си продължават контрабандата, но тъй като няма на легалния пазар бутилка за 7$, те вече не я продават за 5, а примерно за 20. Оттам им скачат доходите. Бързият растеж обаче се оказал не толкова здравословен за мафията. Защото тя пренасяйки се от кокошкарското на мизерната Сицилия започват да се развиват на територията на една обширна икономика. Бързият скок обаче привлича внимание и следва ответен държавен удар върху все още неукрепналата мафия. И мафията се свива до едно много по-скромно ниво от това, което би достигнала при един по плавен тих растеж. А сухият режим не е бил чак толкова безполезен. В началото на сухия режим политическата тежест на САЩ на международната сцена е била кажи-речи колкото тази на България, но в края му значението нараства до световен лидер. След като е премахнат сухия режим ролята на "огнената вода" в социалния живот на САЩ се оказва значително спаднала. В смисъл дотогава в Дивия Запад кръчмите и пиенето са тъй да се каже центърът на обществения живот, а след това значението на "огнената вода" е доста по-малка.

Тийнейджърите, които редовно пушат канабис като тийнейджъри развиват когнитивни увреждания и са по-склонни да развият тежки психични разстройства, показва ново проучване, публикувано в „Индипендънт“. Водещият изследовател Асаф Келер твърди, че тези, които редовно пушат наркотика между 13-тата и 15-тата си година, е по-вероятно да развият състояния, включително шизофрения и синдром на дефицит на вниманието, както и постоянни намаления на интелигентността. https://vesti.bg/lyubopitno/lyubopitno/pushite-redovno-kanabis-procesite-sa-neobratimi-6066099 А защо държавата да казва де не се стреля по наркомани? По сърни и зайци, които не са заплаха за останалите може, а по наркомани, които често нападат останалите защо да не може?!?

Охрид не става столица след Преслав, а след Скопие и може би Преспа. След като Василий ІІ завладява окончателно страната управителят на византийската адм. единица България си резидира в Скъпие - там, дето е бил цар Роман. Българския църковен глава също не стига право в Охрид, а се минава през София, Воден, Преспа, та чак последните са в Охрид. Василий оставя архиепископа там, дето го е заварил последно. За сравнение с Преслав ситуацията е друга - през ВБЦ там е първопрестолния митрополит, а също така там резидира Теодор, преименуван на Петър за приемственост с предишните царе.

Съдейки по названието на линка, някой явно се опитва да пробута невярна информация под миловидния предлог, че това е някакво студентско упражнение, та лъжите в текста са тъй да се каже някакви неволни грешки на недоучил младеж. Но от текста се вижда, че някой внимателно е селекционирал съдържанието, като в него има само угодни за мераците на българските олигарси неща, но липсват тези, дето не им отърват. Например не става дума да съотношението професионална : политическа квота в аналозите на нашия ВСС. Обикновено в другите страни професионалната квота е поне 2/3, а политическата не повече от 1/3. Как е у нас: "Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители и единадесет - от органите на съдебната власт." Освен тях по право членове на ВСС са назначените от президента трима главни: Чл. 129. (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Излиза, че политическата квота е 11 от парламента + 1 министър от парламента + 3 главни от президента = 15. Освен това у нас има и инспекторат, който уж е към ВСС, но всъщност си се назначава от парламента: Или както е прието да се казва: Съдебната власт в България е независима - от нея нищо не зависи. Та именно това е от нещата, което се критикува от ЕС - твърде голямата политическа квота. Но този проблем някак се е оказал маловажен за статията и липсва квотното сравнение. А сега да посоча няколко неща, които не са верни - няма да изброявам всички, защото ситуацията е като със статията на Мартина Балева за Батака - когато съвсем малко е вярно, то обясняването ще трябва да е няколко пъти по-дълго от статията: Всъщност моделът е съветско-руски. Сиреч имаме главен прокурор - батюшка или както се превежда у нас - бащица. Сиреч той е нещо като самодържец на съдебната система. Казано по-просто - може всичко и навсякъде в страната. Та именно това в евродокладите искат да се реформира - да се въведат инстанционни нива и да се премахне института на самодържеца-батюшка, който може да се меси навсякъде и във всичко. Тук едното изречение изключва другото. Както вече споменах, у нас пък главния прокурор се назначава от президента по предложение на ВСС. Това означава ли, че българската прокуратура е част от изпълнителната власт? А, да останалите прокурори у нас се назначават от ВСС, ама пък в САЩ се избират пряко от избирателите. Сиреч докато у нас имаме двустепенен избор подобен на този на президента на САЩ - сиреч една избирателна колегия като ВСС доминирана от посочени от политическата квота електори избира прокурорите, докато в САЩ те си се избират направо от народа. По тези объркани сметки в момента българската прокуратура в изпълнителната или в съдебната власт е? Да вметна също, че за САЩ у нас за министър на правосъдието се говори с приблизителна точност, защото тамошния не е точно такъв, а е нещо средно между нашия министър на пръвосъдието и правния съветник на нашия президент. ЪЪЪЪ, авторът явно не се оправя много добре с това, що е държава и що не е. Действително във Великобритания Англия има свой парламент, а Шотландия свой и доста по-различна система. След това обаче е наредена Германия, която също е федерация и там също си имат собствени съдебни структури на лендерите със свои главни прокурори. За най-добър модел се смята баварския. Казано по-просто не се прави никаква разлика между унитарни държави и федерации. Защото то и България е в ЕС и за нея имат значение решенията на съда в Люксембург примерно. Що се отнася до т. нар. кралски адвокати в Англия те са си прокурори. Между другото думата прокурор си значи точно пълномощник - такъв, какъвто е и адвокатът на частните лица. Даже някои доста се бъркат от названието прокурист на търговския пълномощник, заради сходството на думите. А че там не е единна, централизирана и субординирана н Англия показва и фактът, че най-висшата съдебната инстанция е Тайния съвет на кралицата, който всъщност е крайна инстанция не само за поданиците на кралицата във Великобритяния, но и на други държави от Британската общност (или по новому ОН). Камарата на лордовете като съдебна инстанция не е горната камара на английския парламент. Самата горна камара не правораздава, но лорд-съдиите може да участват в работата й тъй да се каже като депутати. Всъщност в белите държави практически съдът, прокуратурата и разследващите са доста обособени от изпълнителната власт и в интерес на истината много по-несменяеми от българските си колеги. Когато чужди магистрати се запознаят с това, което може да върши у нас правосъдния министър по отношение на правосъдието и за широтата на неговите възможности предизвиква у тях такива физиономии на изненада, недоумение и ужас, все едно пред тях се е появило чудовището от Лох Нес и с човешки глас им е казало: "Сега ще ви изям". А иначе и в Сирия правосъдния министър беше главен прокурор - та гледайте колко добре са се уредили в момента и си правете изводи що за идеи се пробутват.

Не ми е ясно какъв е проблемът относно понятията "договор" и "покорил". Договорът не е задължително да е писмен. Дори и днес може да има договор с мълчаливо съгласие по международното публично право, което най-често се ползва, ако оформянето на писмен договор би предизвикало популистки прояви. Аз лично не намирам противоречие между договаряне и покоряване. По времето на Аспарух, че и доста след това не само към България, а и примерно към Византия и франкската империя имаме такива покорявания чрез договор. Сиреч владетеля е върховен бос, но с договор се урежда (условно да го наречем с едно близко понятие от днешно време, макар и не особено точно) автономията на разните вождове - князе, дукове, херцози и т.н. Сещате се, че той и Методий преди да се замонаши е "работел" като княз на славянско племе. Въобще в изворите доста е писано за славянските племена в солунско и техните князе. Та с договора славяните са приели Аспарух за свой върховен шеф и какви задължения имат към него, като е уговорено и в кое той няма да се бърка. От по-късните периоди вече имаме сведения, когато някой от князете започне да създава проблеми, че бил натирван и заменян с български управител. Какъвто е случаят например със споменатия Чеслав и предците му за които се спомена по-рано. Що се отнася до чичовци, това може да са Кубер и Мавър. Мавър определено е по-видна фигура и не е изключено да е бил роднина на Кубер и Аспарух и в някакъв широк смисъл чичо на Тервел.

Когато има хищно животно, дори да не е причинило смъртта на човека, а да го е намерило мъртъв, то си похапва от него. Сиреч в случая щяхме да имаме наядени и изядени части от тялото. Що се отнася до местните, те не са създавали проблеми. Тази група не е единствената, която е минавала оттам. И отново ако е убийство, то по тъканите и по скелета остават особени следи, благодарение на които патолозите може да преценят дали се касае за насилие или са резултат от друго въздействие. Ще рече, че определено нито е животно, нито са местни. А и труповете нямаше да са долу, ако ги е гонило животно, а по дърветата. В случая е имало изпитание на оръжие и като са събудени от гърмежа, какво точно очаквате да направят, след като палатката им е на открито място?!? Ами естествено да се облекат максимално бързо, да се изнесат и да отидат на място, не толкова открито и равно, за да могат да се прикрият. Тъй като са се страхували, че опитите може да продължат още, не са се върнали в палатката, а са се опитали да палят огън и да правят лагер на по-скътаното място. Мястото, където са намерени не е можело с нищо да им помогне при мечка или местни, но като по-закрито е давало по-добра възможност да се прикрият от обстрел. Вие как бихте реагирали, ако се окаже, че сте опънали палатка на полигон, на който се правят нощни стрелби?

Официалното съобщение на сайта на Конституционния съд Поне засега дойде края на унизителното положение уж суверенът на държавата да бъде подкарват като стадо овце с камшика към изборните урни да гласува. Правото да гласува, т.е. да избира управниците си е един от основните белези, които правят от човека гражданин на държавата. А белезите от камшика върху гърба пък са сред основните признаци, че човекът е роб. За щастие този път развоят на събитията приключи мирно, защото предишния път, когато е било въведено подобно нещо, на тогавашния министър-председател Стамболийски първо е била махната главата, а чак след това е било махнато и задължителното гласуване.

Всяка промяна е свързана с период на адаптиране и преоценка. В началото например много често се даваше на вересия и се отпускаха банкови кредити като само се гледаше в търговския регистър какъв е вписания капитал на едно търговско дружество. Оказа се обаче, че вписания капитал съвсем не означава наличен капитал, от който кредитора да си вземе парите. Също не беше ясно, че това че имате договор с някой, съвсем не означава, че като изпълните вашата част и другата страна ще изпълни своята, да не говорим, че може да няма нищо, тъй че да няма начин да си върнете това, което сте дали. Но в началото такива сметки не се правеха и доста хора изгоряха. Това стана не само с фирмите (фирма всъщност означава наименованието на едно търговско дружество, но в Указ 56 така наричаха търговците), а и с работниците. Оказа се, че може да има договор, но това не значи, че ще си получат парите. Това разбира се в една голяма степен вече е преодоляна наивност. Но някои неща, които вече са ясни, в миналото са закривали други. Когато обществото направи крачката напред и преодоля част от своята наивност, пред него се откри, че има още наивност, за която дори не е подозирало, че я проявява. Навлизането в сегашния период на упадъчен комунизъм българското общество се оказа в положение близко до това, когато започвате на играете нова непозната компютърна игра. Колкото повече се играе, толкова по-малко грешки се допускат и по-бързо става движението напред. Но преди това е ставало много по-бавно и по-трудно. Та същото е и с прехода. Има още неща, които трябва да се усвоят. Напр. че по-скъпото не винаги е по-хубавото и критерии като маркова стока, надежден продавач и страна на произход имат много по-голямо значение. И разбира се доста по-трудното - българинът да разбере, че не е грях да си търси по-добра работа и по-висока заплата, така както работодателя може да си търси по-добри и по-евтини работници.

Първо за автора - попитайте различни групи ваши познати доколко са му чували името. Така ще прецените дали това не е поредната реклама на поредния продукт № 1, който докато го хвалят по другата медия върви реклама на конкурента, че техния продукт е № 1. На второ място се замислете колко пъти когато сте организирали прехрана за повече хора, сте поръчвали кашерна храна. А колко пъти са ви питали дали искате кашерна храна. Може за някой банкет да са ви питали дали пържолата да е пилешка или свинска, ама дали всичко да е кашерно?!? Чудомир имаше един интересен израз, че в Сливен на площада малцинството било мнозинство. Сиреч това малцинство с кашерната храна има думата там, където е някакво мнозинство. А какво малцинство е в САЩ където няма официална Американска протестантска църква или отдел по Атеистична пропаганда към ЦРУ за борба с опиума за народите? Иначе казано отделянето на една обособена група от другите все още не означава, че другите са компактна и хомогенна група, а не просто сбор от други малцинства. Една малцинствена група може да има някакъв превес там, където мнозинството или е незаинтересовано, или е в криза. Във втория случай неизбежно се появява нещо, което да вземе превес - може да е малцинство, може да е много по-голяма държава. Типичен пример са червените тролове: относително марки групички, действащи компактно и организирано - цъкат си плюсчета, след изказването на някой от тях се израждат всички останали тролове само за да кажат, че е напълно прав. Номерът минава, където има мнозинство, но от незаинтересовани. Там където обаче мнозинството е настроено да запази форума от тролове подобно нещо не се случва. Малцинството успява там, където мнозинството е в криза. В подобни случаи обаче не е задължително някой да бутне мнозинството, то може и да се саморазпадне от вътрешния дефект.

Може ситуацията да не е толкова апокалиптична. Първо трябва да се направи едната крачка, за да се направи следващата. Българското общество не беше подготвено за настъпилите промени. То очакваше, че е достатъчно Тодор Живков да подаде оставка, след което автоматично заплатите ще се вдигнат, магазините ще се напълнят, ще изчезне режима на тока, претъпканите влакове и градски автобуси и т.н., а после народонаселението ще се радва на благата и ще марширува под трибуната на новия любим вожд. За хората преди политиката беше просто мач между Левски и ЦСКА, сиреч нещо, за което да си почешат езиците, но напълно независещо от тях и някак далече от живота им. Сега нещата се променят, но трябва опит, а за опита трябва време. Всички искаме да имаме опита без да губим времето за придобиването му, но уви, в живота не става така. Нещата ще се променят. Може да не е в близките 1-2г. и пътят хич да не е лек, но ще се променят.

Ами то имахме цветна есен, когато съдиите и съдийките под брой и строй ги водеха на протест. И след като бяха прокарани законодателните промени заваляха оправдателните присъди на Христо Бисеров, Масларова и т.н. Сега оправданите на долната инстанция са изправени пред по-горната, а към съдебната зала май отиват също Иво Прококопиев и Трайчо Трайков. Тъй че няма съмнение, че пак ще има законодателни промени последвани от оправдаване на милионери, ама не ми е ясно защо това нещо се нарича пролет. На тази ситуация по би отивало заглавие от типа на: С пролетното затопляне ще засмърди ли пак тоалетната на Европа.

След леката артилерийска подготовка атакува тежката конница - лично Домусчиев заклейми мързеливите млади, че не искали да ходят да му робуват без пари, като разбира се взимат пари от родителите си за пътни, защото няма той да им плаща транспорта до работното място. Ето тук може да се потопите в тази наслада за зрението и слуха: https://nova.bg/news/view/2017/02/07/173163/домусчиев-в-българия-безработица-няма-има-огромен-проблем-с-кадрите/

Не веднъж се е случвало, някой наш деятел да се изцепи неподготвен за някой новооткрит артефакт. На Запад първо се правят изследванията и за медиите се дават само работните хипотези, а едва след резултатите от изследванията се дава вече едно по-категорично мнение. У нас обаче самородните гении и всестранно развити личности първо се изцепват неподготвени, а после за да убедят всички в правотата си започват да редят благословии към колегите и народа. Достатъчно е да спомена бисерите с лъжемощите на Йоан Кръстител (в смисъл те са си мощи, ама не са на Йоан Кръстител, ама заради изцепката съвсем се орезили находката и се пренебрегна значението й) или пък със созополския Castrum Domini, или "Крепостта на господаря", който се оказа не донжон, а трикорабна черква. Но да се върнем на рисунките. Изображенията стилово действително приличат на образци отпреди 1700г. това разбира се не означава, че са дело на Леонардо от ІІІв. Изпълнението не е особено сложно, нито има нещо особено характерно, за да бъде изпълнено няколко века преди това или през останалите 1700г. до днес. Датировката е направена по околните обекти, което всъщност е сред основните методи за датиране. Струва ми се, че в раздела Археология преди време започнах тема по въпросът. Мистификациите не са от вчера, а датират от дълбока древност. Сещам се примерно в Богове, гробници и учени се разправяше за един от археолозите разкопаващи в Египет, който като приключел с някой обект при засипването мятал по една статуетка на слонче, та ако бъдещите поколения решели пак да разкопават там да се шашкали. Тъй че ако някой реши целенасочено да спретне фалшификат, то това не е толкова сложно. Разбира се като много фалшификати от миналото в някакъв момент в бъдеще може да се открие нова методика, с която да се установи, че са менте. такива са случаите примерно с Константиновия дар, или пък у нас Пинценовите грамоти и фалшивата грамота на Юстиниан за Охридската архиепископия. В случая това ако не е древно изображение е имитация на такова, а не волна творба на майстор-резбар (втори е въпросът дали не е от тези, дето им викат майсторе само когато не им знаят името, защото поне като музиканти и групи са доволно неизвестни) Ключът естествено е дали творците ще покажат примерно снимки или видео за създаването на това произведение, респ. дали наистина има хора, които са виждали тези изображения преди повече от 20г. Казано по-просто нещата опират и до това дали има воля да се направи по-сериозно проучване. Примерно когато е бил повдигнат въпросът дали мощите на патриарх Евтимий не са мистификация са били направени доста изследвания въз основа на познатия по онова време научен апарат - антропологически, химически и т.н. А причина да липсва воля има, защото възниква въпросът за какво са ни подобни научни дейци и той засяга и двете страни - и тези, дето са го обявили, че е на 1700г. и шегаджиите. Макар и това да не е сигурно, съдейки по кариерата на някои от най-честите автори на гафове.

Въпросът е кой каква полза има от такова примирие. Хитлер сключва примирия и ги нарушава както му дойде. Това, че е офертирал Албион за мир не значи, че няколко месеца след сключването му не би подновил войната, че даже и още докато вървят преговорите. Всъщност точно Хитлер има полза да се съсредоточи върху Англия, а не да я оставя в тила си и да тръгва срещу Сталин. Да, ще загуби време, а СССР ще е по-готова. Но без острова десанта в Нормандия щеше да е доста по-трудна задача. Също и ако Северна Африка овреме беше разчистена. Вижда се след ВСВ алжирците колко са си падали по френското колониално управление. Дори да не беше завладял самия остров, то поемането на контрола върху повече колонии би било доста по-добра начална база за война срещу СССР. А СССР има доста сериозни проблеми, та да може да се справи с всички. Втори е въпросът, че на Хитлер му е липсвал здрав разум. Ако примерно имаше по-добро отношение към руснаците, можеше да се направи някаква Власова Русия и най-малкото да разцепи СССР и така на се подсигури от изток. Но в нашата задачка приемаме офертата на Хитлер за даденост, тъй че няма да се задълбочавам дали идеята на Хитлер е била добра. Та как стои въпросът с Англия?!? От една страна един такъв мир би я върнал в позицията от Мюнхенското споразумение - "мирът е спасен". И този път за още по-добре войната наистина да започна на изток, каквито са били изначалните британско-френски надежди. Това е почти връщане към изначално набелязания план. От друга страна обаче ситуацията коренно се е била променила - британците са разчитали на французите, но останали без тях, те вече не са толкова склонни да позволят на Хитлер да се справи и със СССР и след това да останат да си воюват в Европа насаме с него. Та макар и тази идея да е лоша и за англичаните, тъй като е в услоето на задачката я приемаме и нея за даденост. Сглупили - сторили. Правилното решение за Хитлер е да удари френските колонии - в началото те са доста объркани след загубата на Париж и биха били по-лесна плячка. После вече се окопитват. Но Хитлер действа откачено, тъй че по-скоро би направил това, което е направил - т.е. оставяйки проблеми и пропуснати чудесни моменти зад себе си би нападнал СССР. Мирът с англия евентуално би осигурил МИР и със САЩ поне до време, което пък значи, че Япония би могла да удари СССР в гръб. Втори е въпросът дали щеше да го направи, тъй като и иначе е можела и е било голяма грешка, че не го е сторила когато с Германия е можело да натиснат от две страни, като по-този начин се е поставила в положение сама да воюва със СССР, САЩ и Англия. Сталин, който и при историческия под на войната е имало момент, в който е обмислял сепаративен мир с отстъпване на Германия на по-голямата част от Европейска СССР, вероятно още по-охотно е щял да го стори, ако Англия не воюва. Още по-сложно става ако заради мира Англия и САЩ не изпращат помощи за СССР. След сепаративния мир Хитлер би ударил отново Англия, а САЩ щяха да намерят повод да подкрепят британците. Сталин също можеше да се включи. тук вече зависи как е подходил Хитлер с окупираните земи. Ако е възникнала Власова Русия, Сталин щеше да зацакли във война с нея и всичко да зависи от това какво ще постигнат Англия и САЩ. Може би е щяло да стане като станалото, но по-вероятно би се стигнало до някакви мирни условия близки до тези от ПСВ с отстраняване на Хитлер от властта (и евентуалната му екзекуция).

Ами както казах - за шофьор трябва книжка, а за пешеходец - не. Ако шофьора не иска да се съобразява с правилата може да му се прибере книжката и да стане пешеходец. Ако реши, че може да кара без книжка, то затворът е едно чудесно място, на което може да разбере, че е по-добре да е пешеходец, отколкото да е затворник и да не може да ходи изобщо по улиците. Що се отнася до дрехите, махането с ръка ... Нали се сещате, че говорим за България - държавата, в която колите се движат по тротоарите, по алеите в парковете, паркират и маневрират на детските площадки? Живеем в държава, в която ако гражданин мине на червен светофар го глобяват, но ако миналия на червен светофар е племенника на президента наказват катаджиите, които са го хванали. Живеем в държава, в която отговора на зададен от катаджия въпрос: "И ся кво шъ праим?" е подаване на 50лв. После се чудим, защо в бели градове с население по-голямо от това на България задръстванията са много по-малко и пътуването е много по-бързо от това в държава с оредяващи и застаряващо население, скъп бензин и оскъдни доходи за купуване на гориво и коли.

Кадрите са неподготвени, защото българските работодатели не са никакви бизнесмени, а обирджии на мандри, случили на обстоятелства да присвоят и самата мандра. Само дето човек научен само да краде няма начин да започне да произвежда кашкавал. Та какво значи подготвени кадри?!? Погледнете обявите за работа в хипермаркитети. Управата е с български манталитет, но сайтовете са направени по един тертип за всички държави - и бели и България. Та там се говори не за "работа", а за кариера, т.е. за развитието на персонала. Какво ще рече това?!? При постъпване в белите държави има стартова заплата. След това работникът има възможност за развитие - говорим за реално поетапно увеличение на заплатата, а не като у нас да си остава само предизборно обещание. Има ред екстри, които растат колкото е по-дълъг стажа. Има го и нашето "стаж", което толкова тормози съня на нашенските пишман-бизнесмени. Има ги и заплатите при напускане и то в размер, от който целия ни тристранен съвет, вкл. представителите на пишман-синдикатите ще получат удар. Всички тези блага за трудещия се в белия свят не се наричат така, а инвестиция. Всичко това работодателя го дава и прави не за благото на трудещите се, а най-вече и преди всичко за благото на своя джоб. Кариерното развитие и обучителните курсове създават тези подготвени кадри дето у нас ги няма и няма начин да ги има. Каквото и образование да получи някой от учебното заведение работното място си има свои специфики. Освен това постоянно има нововъведение и това, което е научено в учебното заведение след няколко години е станало къде повече, къде по-малко негодно. Капиталиста подновява не само своите сгради и машини, но и подготовката на своя персонал. За истинския бизнесмен е ясно, че няма никаква полза от работник, който ще избяга ако не му се плаща с една заплата назад, та да има гаранция, че няма да изчезне внезапно. Каква мотивация има за работа работник, на който се гледа като на роб, готвещ се за бягство от своя господар? У нас пишман-бизнесмените са някогашните директори на комунистическите предприятия - сега приватизирани и станали техни. манталитета стария - държавното предприятие - монополист не фалира дори шефа му да не става за нищо, а на границата се стреля, та персонала да не избяга в друга държава. И като не може да се избяга и навсякъде е зле, работника от немай-къде се хваща където може. Но нещата се промениха и може да се избяга не само от пишман-бизнесмена, но и от държавата на пишман-бизнесмените. Но те си карат по инерция, защото манталитета не се променя лесно и се надяват, че благодарение на безработицата ще се намери кой да им работи без пари. И като не намират, започват да плюят мързеливите млади, които не почват работа при тях, а като все пак се наканят най-възмутително са отишли да работят в чужбина за истинска заплата, вместо да идат при тях да работят без пари и да понасят всякакви гаври. А работниците - ами теглят им по една псувня и си гледат живота. Та какви са шансовете нещата да се променят у нас?!?