Galahad

Нека не намесваме Нерон в темата. Опасявам се, че не е присъствал на погребението, но ако е бил разбрал какв зночение ще се отдава на това събитие в бъдеще непременно е щял да напише тропар и да го изпълни като протопсалт. Но да се върнем на въпроса. Аз лично не разбрах много добре какви точно кости са намерили. На едно място се казва: Но по-нагоре има изброяване и там фигурират части от черепа. Това вече е твърде смушаващо, защото както казах в архибазиликата има череп и ако липсващите части на едното място, не са на другото, то излиза , че си имаме 2 черепа. Но в интерес на истината има доста голяма тенденциозност в изложението. Напр. септиците са обвинени в прибързаност, особено един от учените, който е казал, при това съвсем основателно "Костите може да бъде всеки" (Science Digest ", декември 1968 ). Все пак около въпросния гроб е имало още 30, макар докато са били разкрити само 11 била пробутана идеята, че това били 11 папи след св. Петър. А истината е, че сензацията продава книгите, докато учените са по-предпазливи в преценките си.

Човека се е консултирал да вземе меч и да убие царя. На това обикновено му се вика заговор. То вярно, че на Цецовите и Догановите консултации едно време им се викаше рушвет, но колкото и многозначна да е днес думичката, но по онова време за такива консултации като Иванковите са режели глави, ако ги спипат преди консултирания да е изпълнил проекта си докрай. А дали Исак има нещо общо - ами пояснението, че Исак е бил умрял и нямал нищо общо с покушението е ама точно след думите, че Иванко е разчитал да успее с помощта на императора. По-ясно казано от това - здраве.

В списанията, които съм дал има много археологически статии, а също подборки от разни извори. Защото в самите извори, често откъсът за Варна е доста малък и е по-удобно, ако някъде са събрани повечко на едно място. Ето напр. какво има в "Обиколката" на Ариан: http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/anticni/ArianObhodEvksPont.htm Превземането на Варна от Калоян го има в Историята на Хониат, като откъси от нея, вкл. с това има в ИБИ. В тази поредица още от началото има още неща за Варна и региона (примерно за Аспарух, че стигнал до там), но са все от по няколко изречения. Арх. статии също са важни, защото дават много информация, която допълва изворите и така за миналото на Варна може да се научи доста повече.

Исак може да е умрял преди убийството на Асен, но това не означава, че докато е бил жив не е насърчавал Иванко. Най-вероятно Исак е пуснал мухата в главата му и още при първия случай, щом на иванко положението е станало напечено е пристъпил към действие. Самото убайство, макар предварително Иванко да е говорил с близките си, най-вероятно има елемент на спонтанност, защото въпреки успешното убийство не се стигнало и до успешен преврат и той е трябвало да бяга без да може поне за някой месец да поцарува. Изглежда е очаквал и някаква подкрепа от Византия, защото въпреки че нещата му не вървели, все пак не побягнал веднага, а се поослушвал. По принцип в подобни случаи преврета обикновено излиза успешен, но Петър е бил съцар, тъй че нещата се развили по-иначе. Без елемента на спонтанност обаче е можело да бъде извършено покушение едновременно срещу двамата братя и тогава можеше да има успешен преврат. Тъй като Исак е бил починал, това пък се е отразило на адекватната намеса на Византия. Ако е бил жив, най-вероятно с виз. помощ Иванко е щял да опита да стане цар - разбира се ако съюзниците му не го прецакат и ликвидират, което в крайна сметка изглежда все пак го споходило на по-късен етап. Сиреч имаме подстрекателство от Исак, заговор на Иванко с близките му за евентуално покушение, покушение и неуспех да бъде удържана властта.

Бе то и с военните ценности я оплескахме. Преди време имаше много хубав концерт с военни песни съвместно с предаването "Като лъвовете", но от него нищо няма в нета. Това предаване го бяха направили с военен оркестър и тогава май за последно гледах концерт с толкова много наши маршове. Едва ли е пречка по празниците да правят такива концерти и да ги пускат по-телевизията. Но вместо това ни пускат "Моята полиция ни пази". При маршовете, хората които ги правят са доста ентусиазирани, което създава една особена атмосфера и за тези дато ги слушат. Още една хубава полска песен - "Хей, улани!" http://www.youtube.com/watch?v=QGJprWPh3AM&feature=related

Ако гробът е запазен има доста възможности за датиране или набавяне на друга ценна информация - погребалните дарове, позата, монетите дето са ги слагали на очите или в устата ... Ако имаше добре запазен скелет в непокътнат гроб, вече можеше да се каже евентуално дали има някакви следи свързани с изтезания и екзекуция - от позата и евентуални наранявания по костите. Но в случая има цяло гробище, а няма непокътнат гроб, което прави невъзможно да се направи някакво по-категорично допускане.

Въпроси за монети задавайте в темата, която е за тази цел. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11017&st=220 И не може да се пита за цени. Иначе за качването монетата трябва да се снима, а под прозореца за писане на тема от ляво и дясно са бутоните за качване на снимки (ако не се виждат, до бутона за пускане на мнение има бутон "Повече опции" и тогава излизат за снимките. По възможност снимките да са по-качествени, защото буквичките и изображенията имат значение да се каже какво е. А тази тема я заключвам, тъй че използвайте темата за въпроси.

Ами информацията не е никак малко, дори бих казал е много, тъй че е трудно да се изброи всичко. Известия на Народния музей - Варна броевете от 1908 до 1921г. "Годишен отчет на Варненското археологическо дружество"] за периода 1908-1915г. Всичко това може да се свали в нета от сайта на библиотеката - линковете са за там. Останалите броеве може да се разгледат вече в самата библиотека. Вече като книги в библиотеката За Варненската битка Паметна битка на народите Бистра Цветкова Варна 1444 - Сборник от изследвания и документи в чест на 525-та годишнина от битката край гр. Варна Колектив под редакцията на Дим. Ангелов, Ив. Дуйчев, полк. М. Михов, Бистра Цветкова Пък като статии из разни списания или раздели от книги - бол. Най-лесно може да събереш данни от последните броеве на списанието на Варненкия музей. И малко фотоалбуми за различните обекти. Но за Варна още няма христоматийна сбирка, като за някои други градове.

Ами в духа на оформящия се ЕС еврооптимистите бяха започнали да критикуват Жана д'Арк, че провалила стартиралото обединение на Европа още тогава. Според техните виждания имало голям шанс ЕС да се оформи още тогава и сега вместо провалили се референдуми сме щели да имаме единно европейско съзнание. Но тези възгледи са по-скоро утопичен анахронизъм. Защото при Вилхелм Завоевателя все пак е станало едно подобно обединение и един от мотивите за войната е, че много от английските барони са смятали, че имат права и върху феодите на континента. Но тъй или иначе единението на Нормандия и Англия не било трайно. Тъй че дори авглийския крал да беше присъедил Франция напредващия феодален разпад на Европа е щял да сложи край на обединението. Пък дори да бяха преживели разпада, то и по-натам е имало случаи на подялби - Хабсбургите успели да направят едно значително обединение, но от него не излязла една държава, тъй че си се разпаднало. Според Нострадамус Обединенотот кралство щяло да се разпадне на 4 държави. Доколко това ще се случи е втори въпрос, но и някои други обединения и завоевания на англ. корона не са успели да сформират хомогенна нация - става дума, че англичани, шитландци, уелсци и ирландци така и не са успели да сформират един народ. Тъй че крайният резултат е бил неизбежен - просто е можел да настъпи по-рано или по-късно.

И каква е идеята, при положение, че при радиовъглеродното датиране толерансът е между 70-300г.? Евентуално при наличието останки с ДНК може да се направи сравнение, с черепа в табернакъла на архибазиликата, но и в този случай евентуално ще може да се установи само, че черепа е взет от този гроб. Това разбира се едва ли ще бъде разрешено, защото метода е деструктивен. Въпросът е каква е гаранцията, че това е гробът на св. Петър, а не оня дето е примерно три гроба по на север. Има цяло гробище с тленни останки от Ів. Напълно задоволително е решението с голяма вероятност да се установи, че това е мястото, където през ІVв. се е считало, че е гробът на св. Петър. Примерно, както при нас стои въпросът с гроба на Левски - а е минал едва век.

Мога да откоментирам конкретни текстове, но нямам намерение да направя коментар на цели книги, само за да се види, че в тях няма това, което твърдиш. За новелата от кодекса на Юстиниан се видя, че няма нищо общо с въпроса. Актове с такова съдържание са издавали и турските султани, но това не прави последните християни. Ето откъс от фермана за бълг. екзархия: Просто си наблъксал заглавия, за да впечатлиш тези, дето си нямат представа какво има вътре. Някои може да имат чудесни изследвания, ама те нямат нищо общо с темата. Известността на св. Кирил не иде нито от филма "Агора", нито от съдбата на въпросната дама, нито заради гонение на езичници, а за написаното от него по догматични въпроси с вътрешноцърковно значение. Както вече стана дума, за случая с Ипатия си имаме сведението на изключително авторитетния и на изток и на запад историк Сократ Схоластик, който пише по въпроса следното: В интерес на истината някои изследователи стигат до там, че считат, че живота на Ипатия е бил използван за написването на житието на една от най-значимите александрийски, а и християнски светици - св. Екатерина Александрийска. Но дискусията в случая няма значение, защото тъй или иначе е ясно, че учените жени като Ипатия са били ценени в епохата на християнството. Император Теодосий е издал някои по-радикални актове, но именно под въздействие на представителите на църквата е трябвало и да смегчи някои неща. Напр. след жестокото потушаване на един бунт под въздействие на епископа Амвросий бил въведен 30-дневен срок между издаването и изпълняването на смъртната присъда, та да може страстите да улегнат и въпроса да се прецени и с разума. Християнството е променило света, но това няма как да стане в мига на кръщението на владетеля. Григулевич го споменавам, заради лошото влияние, което ти е оказал. Богатството на епитети в книгата му (много повече са от това, че Изабела е свиня) е сигурен признак, че от такава книга няма какво да се научи. Франките не почват борба срещу иконите, но същинската причина се реализира и при тях, макар в доста по-мека форма. Там положението на Каролингите е било все още нестабилно и по тази причина при секуларизацията на църк. земи се стигнало до компромис - те оставали собственост на църквата, но щели да се дават на военнослужещи, срещу което последните трябвало да дават оброк на църквата. Императорите-иконоборци искали същото, а не че толкова се вълнували за иконите. И в двата случая били необходими бъдещите феоди на появяващото се рицарство.

Опасявам се, че това не е предаването на Божо, та да показва всичко, което е прочел в книгата на Григулевич. Пък то при такъв речник, кой знае защо дори на самия Божо интелекта е под съмнение. Е, не аз включих и вечните мъки на оня свят към гоненията на езичници. изчисляването на полагащите се кубици дърва под казана е във форума за религия. Гоненията често се обличат в някаква религиозна или въобще идеологическа форма, но това не значи, че не преследват чисто политически цели. При иконоборческата криза повода е чисто религиозен, но идеята е да се използва имуществото на църквата за създаване на армия, която да се противопостави на арабите. Затова при франките има подобно нещо, макар да протича в много по-смегчена форма. При въвеждането на християнството за императорите и за Борис І е важно, че то създава хомогенност. Има категория римляни, ама въпреки това един е наричан трак, друг ибериец ... С новата вяра всички са едно, всички са християни. Тъй че хомогенността е нещо, което е важно за държавата и в името на постигането й са били предприемани ред масови репресивни мерки като геноциди и етнически прочествания, без да е задължително те винаги да са на религ. основа, дори не е необходимо репресиращи и репресирани да са от различни вероизповедания. Познат пример е подхода на гърците и сърбите спрямо българите в Македония. Или пък на турците спрямо кюрдите. Тъй че при отделните случаи трябва да се хвърля поглед и каква е била полит. ситуация. Най-често става дума за моменти, в които къде успешно, къде не да се засили централната власт.

Май трябва да го кажа по-прсто за да се схване. Проблемът на въпросният автор не е само, че е комунист, а и че е доста прост. В този смисъл беше и цитатът ми и той е доста показателен що за стока е автора и доколко си заслужава да се занимаваме с него. Книгата определено не е обстойна и изчерпателна, но пък човекът се е юрнал да лепи етикети на Изабела при това ни в клин, ни в ръкав. Просто си ругае, което единствено показва колко му е багажа в главата. Твърдението, че Борис само от една религ. ревност без да влага никакъв полит. мотив е избил боилите, дето са се вдигнали на бунт и са искали да му резнат главата ... просто нямам думи. Никой не иска преразказване на книги, защото това е точно толкова безмислено, колкото и слагането на линкове към самите книги. Прочетените книги позволяват на хората да оформят свое мнение и да си формулират аргументите. Линковете имат стойност само като библиографска справка за използваната литература относно даден текст, а не за да заместват текста. Изброяването на заглавия вместо аргумент обикновено е признак, че този който го прави злоупотребява с доверието на тези от читателите, които няма да си направят труда да проверят какво има там, а ще се вържат. Но стига толкова по спама и да се върна на темата. За християнството водеща е вярата на отделната личност. В много от евангелските разкази някой получава помощ с израза "Да бъде според вярата ти". Тъй че за това вероизповедание е важно човекът да вярва, а не да ходи да пали свещи, да носи половинкилограмов златен кръст на врата си и други подобни. За римляните-езичници си е било напълно достатъчно някой да извършва религ. ритуал, пък дали вярва или не не е имало голямо значение. Затова от христ. гледна точка ако някой бъде покръстен насила, то ползата от това е никаква. Втори е въпросът как гледа на нещата светската власт. Едноверците са си по същество и еднопартийци. Тъй че владетелят е гледал да смаже опозицията, независимо дали е била на религиозна основа, дали са "сини" и "зелени" или пък нещо друго. При споменатият имп. Теодосий Римската империя е била обединена за последен път. На практика много често религ. гонения са от един период на политическа стабилност и дори просперитет на държавата. Алексий І също измъква Византия от доста трагична полит. ситуация - разсипани финанси и вражески нашествия по всички граници. Полит. гонения обикновено са правили държавата по-силна, но не и църквата икономически по-богата или властна. Напр. в Русия след разправата с разколниците и самозапалванията, за които стана дума се засилила царската власт за сметка на драстичен спад на ролята на твърде влиятелните до този момент патриарси. Същевременно обаче именно от средите на христ. църква се излизали водачи на движения, които са се застъпвали за едни или други обществени групи. Мартин Лутър Кинг е бил свещенник. Срещу избиването на евреите в България кампанията е била подета от Синода, а папата дори е канонизирал някои католици за такава дейност. Показателно е, че сред светците преобладават мисионерите, а не владетелите, които със сила са покръствали.

Той хиндуизмът може да е миролюбив, ама как се е разпрострял на такава територия? Вярата е едно, а владетелите, които я въвеждат са нещо съвсем друго. Пък като се замисля за Кали и сектата на удушвачите, нещата никак не ми изглеждат миролюбиви.

Технически погледнато религиозните култове са се появили много преди писмеността, да не говорим за Библията. Да не говорим, че Библията стига до Америка през ХVв., пък там си има религия векове преди това. А и защо всички измислят все Бог, а само ние си имаме и Дядо Иван?

Не разбрах много защо когато говорим за това, какво е променило християнството и за гоненията вършени от християни е набъркан Старият завет. Все пак са били преследвани и евреите, за които Старият завет е цялата Библия. На второ място не е много ясно какво общо има Божието възмездие на оня свят, с гоненията на тоя, които са предмет на обсъждане. Ако темата беше за отвъдния живот - друга работа. И защо да е спам това, което се отнася до покръстването напр. на българите? Или по-скоро е неудобно, защото папата е изразил неодобрение за избиването на семействата на боилите? Защото действията на новопокръстения владетел показват как се възприемата старата езическа традиция от лидерите на новата вяра. Предполагам, че другите причини ще са нещо много забавно в обосновката на тази теза. Може би християните не съществуват, няма Йерусалим, не е имало римляни ... ? Примерът не е удачен най-малкото защото не всички, които са писали за Иисус са били християни. Възгледите на авторите, които се използват не са без значение, защото те не представят християнството каквото е, а каквото го представя друга идеология. Защото си има един израз: "както дявола чете евангелието". А цитата си е много уместен, защото е много показателен не само за възгледите му, а за възпитанието му или по-скоро за липсата на такова. Ако трябва да се изразя меко, не го препоръчвам като образец за писане във форума. Използваната не много качествена литература е създала голяма каша, макар безразборното пускане на цитати и да впечатлява някои. Но текста между цитатите е доста противоречив. Значи имаме гражданско и църковно право, вкарани в два сборника Corpus Iuris Civilis и Corpus Juris Canonici. Но това далеч не всичко. През средновековието е обичайно ред общности да имат свое право. Не държави, а различни слоеве намиращи се в една държава. Затова в грамотите на бълг. царе може да се види, че чуждите търговци получават ред имунитети. Именно от тези статути се получава и другият основен конкурент на Гражданския кодекс - Търговския кодекс. Тъй че не само за духовниците е имало специални съдилища, но и за много други общности. Що се отнася до "Семейното право" то по ред обществени отношения просто няма как да е общодържавно. Защото ако е християнско и общодържавно, то всички верски общности в държавата ще трябва да минават през християнска венчавка. Бракът винаги е имал религиозен елемент и когато социализмът го изпразни от него, този институт се оказа замиращ. Обстоятелството, че различни общности ползват свои правила обаче съвсем не означава, че правото не е едно единно цяло. Дори и днес макар в конституцията да пише, че Църквата е отделена от държавата, не значи, че между правилатана двете не съществува никаква връзка. Тъй че "симфонията" не е нещо различно. Това, което е новост е отделянето на Църквата от Държавата, т.е. двете имат своя отделна йерархия. Докато примерно в Рим има Велик понтифекс, ама това си е просто една от публичните длъжности по пътя на кариерното израстване до консул. В Йерусалим в началото има теокрация, а след това има едно подобно отделяне, но първосвещенника е просто главният служител на храма, но няма епископат, който да надзирава синагогите и равините. За сложените линкове. Да хвърлим поглед върху нещо конкретно, защото и ти като Глишев си почнал да даваш заглавията на цели книги, пък че в тях обикновено няма това, дето твърдиш си е пробрем на този, дето се е вързал да ходи да търси. Тъй че нещо неголямо, което всеки лесно може да прегледа и да види какво има там. Сложен е един за Новела VІ на Юстиниан. Новелата се отнася до подбора на духовници. Глава І се отнася до качествата и статута на епископите, гл. 2 е за случаите, в които епископ може да отсъства от епархията си, следва подбор на духовници, ръкополагане... Гонения на езичници няма. Изброявам това, за да стане ясно, че линковете не потвърждават твърденията, а са сложени за тези, дето няма да си направят труда да ги отворят, ами ще се вържат на сляпо. Но явно и сред невярващите са блажени вярващите. Поне за VІ вселенски събор е добре известно у нас, че на заседанията е бил Константин Погонат. Иначе в интерес на истината и Юстиниан не е бил шеф на комисията, която е изготвила кодекса носещ неговото име. Но както кодекса е направен по поръка на императора, тъй и съборите са свиквани от императорите, което е доста показателно доколко не са се мешали в работата на църквата. И е много интересно как този цитат пасва на иконоборческата криза във Византия?

Не разбрах какви точно линкове на Ханибал се губят. Но новите, които е сложил напълно потвърдиха предположението ми за литературата оформила възгледите на някои за християнството. От този безценен линк Иосиф Ромуальдович Григулевич. Крест и меч напр. се вижда здравото подковаване с идеите на марксизма и ленинизма: Християнството променя света и създава равенство между хората, но това не става отведнъж. Главите на хората на се твърд диск на компютъра, та да може да ъпдейтваш Виста на Уиндос 7. Промените стават бавно, защото е необходимо самото християнство да се утвърди, а после и с поколенията да се променят хората. Както и е със сегашна България - мислеше се, че декомунизацията ще стане за година-две. А ето, че вече 20г. мизерстваме и ще ни трябва поне още едно поколение да мине, та да може да почнем да изплуваме. Християнството не е нещо, което се е спуснало отгоре. В България има доста ханове и боили езичници преди да стане покръстването при Борис. В Русия има т.нар. "Малко покръстване" при управлението на княгиня Олга, а голямото е едва при внукът й. Често пъти в старите религии е била заложена идеята за появата на новия Бог - Вергилий пише за пророчеството на сибилата от Куме, индианците са очаквали "пернатата змия", траките са имали възкръсващия Залмоксис. Тъй че обикновено християнството става офиц. религия след като вече е имало една широка основа. В хода на някои процеси на преструктириране на държавите някои от плановете на светската власт са получавали и религ. одежда. Гоненията на хугенотите във Франция са част от централизирането на държавата, действията на Инквизицията в Испания са в периода на Реконкистата и конквистадорите, споменатия Алексий І също предприема ред действия за стабилизиране на политическото, военно и икономическо положение на Византия и споменатия събор е част от тези действия. В повечето случаи цевтралната светска власт е гледала да ликвидира някои автономни формации в държавата. В този дух е било и увищожаването на ордена на рицарите на храма от Филип Хубави. Това, което е в Юстиниановия и Теодосиевия кодекс е цивилно право, което е различно от каноничното право. През средновековието дори каноничното право е било противоположното понятие на гражданското. Позоваването на тези кодекси е все едно да се обвинява БПЦ за убийството на кат. епископ Евгени Босилков от комунистите.

Да, филмът е Музикалва кутия. http://www.btv.bg/movies/movie/612485408-Muzikalna_kutiya.html А както казах, предателството е сложно нещо дори и през Средновековието. Популярна из нета е историята за еврейското предателство за падането на Търново. Втори е въпросът доколко е основателно, защото според част от легендите жидовете не са евреи, а легендарните великани основали Търново и въпросния "Жидов гроб" е на един от тях. Но кой кого предава? Дали примерно евреинът, помогнал на турците е предател? При Иван Александър има гонение на евреите - не внушително като на Запад, но като за България все пак заслужаващо внимание. А пък турците, които са завладели Търново са доста по-веротърпими и дори са приели изгонените от Испания евреи. От друга страна причината и за двете гонения - в България и Испания са по едно лице от еврейски произход: новопокръстената царица Теодора и отец Торкемада. Алусиан се сочи като предател, защото ослепил Петър Делян и това позволило въстанието да бъде потушено. Но самият Алусиан разказал на Махиал Псел историята по малко по-друг начин. Според него Петър Делян бил менте-царски потомък и той като истински наследник си поискал своето. Та случаи има много, но и често не е чак толкова лесно да се каже дали това е предателство. По-точно често зависи от гледнната точка. Е, понякога има и по-чисти случаи, но често етикета се лепи и на такива, за които доста може да се поспори.

По-скоро май ти подменяш моята теза. Списъкът, който даде за античността обхваща период от 3000г. Неизвестно защо средновековието е свито до V-ХІв. - период, в който по-голямата част от Европа е езическа. По-точно това, което арабите не са завладяли от Византия и околностите на Рим. Пъкръстителите на франките, бритите, българите, русите са именно от този период. И защо от тези сметки е изключен точно периода от средновековието, през който християните са преобладаващи в Европа - ХІІ-ХVв. Нали все пак говорехме какво е променило християнството, а не какъв е бил научния прогрес сред езичниците, които са преобладавали в Емропа през V-ХІв. Ако сведеш средновековието до 6 години несъмнено може да се окаже, че не е имало и една жена-учен. "Конкретно - мисля приносът на християнския изток откъм учени дами е доста по мижав от западния де." И това е аргумент, че може да ги пропуснем като изброяваме жените-интелектуалки? Изключваме няколкото века, в които християнството вече определено има някакво надможие, изключваме жените от изтока ... Е то какво остана за изброяване? "Ана Комнина има единствената заслуга, че написала история по познатите образци (Алексиада), и то за да възхвали баща си колко бил велик и богоугоден." При все това е по-известна от всички антични дами-интелектуалки взети заедно. А това все значи нещо. За религиозните борби, както казах голямо значение има политимеския елемент и императорите често не са се вълнували особено много дали клира одобрява прилаганите от императорите методи и средства. Римляните също са преследвали чуждите култове - не само християни и юдеи, но също така друидите или ще мие по-лесно да кажа, какво не са преследвали - освен традиционните италийски култове са възприели гръцките и покрай тях са проявили някаква търпимост към тракийските и също донякъде египетските в доста елинистичен вариант. При това, за разлика от християните съвсем не винаги са се задоволявали с това езичниците да приемат тяхната вяра, а често са прибягвали до по-радикални решения като "огън, меч и сол". И това го е написал човек, дето надълго се е обяснявал с какъв хъс имп. Алексий е горил еретици. Що се отнася до папата и неговата безгранична власт - опасявам се, че светия отец често не е можел да опази папската област и глава от владетели-католици, та какво остава неконтролируемо да вилнее на територията на тези крале. "Император Юстиниан се счита от източноправославните християни не само за "правоверен" но даже и за светец. Някакъв богослов даже беше се изцепил че бил славянин с име Управда?! и така се поменавал в литургиите" Обикновено сред епитетите на въпросната особа стои "някакъв автохонец" и творчеството му е любим обект за повсевместно триене, което обяснява данякъде защо тази тъй често пускана по форумите идея се среща тъй рядко неизтрита. В Русия самозапалванията наистина имат по-масов характер, но хората не са палени, а сами са се събирали в някоя постройка и са я запалвали. Освен това действията се развиват в период на засилваща се централизация на Русия и централната власт вече е гледала за смазва всякакви волности, независимо дали са дело на старообрядци или на стрелци. Иначе източните патриарси въпреки зависимото им положение от Русия са препоръчвали на Никон и Алексий сериозно да ограничат амбициозните си планове. От Петър І до револяцията в Русия не е имало патриарх, а само местоблюстител на патр. престол. Тъй че след като монархът е възпирал гоненията, а е нямало патриарх се пита кой точно ги е организирал? "както и историите с отсичането на ухото на един от стражите на Синедриона в Гетсиманската градина, влизането в Йерусалим, когато Исус почва да вандалства из храма и" Не е вандалствал, а е изгонил търговците, които определено не е трябвало да са там. По тази причина деликатния въпрос не е бил повдигнат пред Пилат нито от първосвещениците, нито от търговците, дори когато е имало сериозна опасност Христос да бъде пуснат на свобода. Петър е отрязал ухото на слугата, но постъпката му е била порицана, че който нож вади, от нож умира. "Иначе каса има и касиера май беше Юда, ама не ми се ровичка.Тя касата се не е пълнила сама от небето." Щом Юда охотно се разделил с нея за 30 сребърника определено няма да е била пълна като касата на БКП. "Нали според християнската вяра господ ръководи църквата И СЛЕД Новия завет, и СЛЕД официалното приемане на християнството за задължително..." Господ е глава на Църквата, а не командир на всеки, дето е кръстен, независимо доколко е бил съгласен с поселдното. Опасявам се, че някои бъркат християнството с несъстоялия се комунизъм, през който всеки щал да работи, колкото можа, а да получава колкото му сърце иска. Може би се дължи на обстоятелството, че представата за християнството е добита посредством комунистическата агитлитература. Равенството е равен старт, а не равен финал. Комунистите обешават равен финал, ама още на старта се оказва, е някои ще са по-равни. Християнството е дава именно този равен старт и това е позволило в църквата да просперират много хора, които са били със съвсем обикновен произход.

Не е трудно да се види, че в този иначе тъй пренебрегващ нашия христ. изток списък (липсват дори най-известните и близки нам Ана Комнина и Елена, жената на деспот Йоан Углеш), жените в античността са доста малко, макар да обхваща период по-дълъг, отколкото е минало от раждането на Христа до днес. А сравняваме с период, в който християнството тепърва се налага по света. Едва след края на средновековието християнството вече е разпространено на няколко континента. На практика до Хв. Европа източно от Германия и северно от Византия е езическа, Испания и Сицилия са ислямски, франките и германците са в етап на покръстване. Да не говорим, че за христ. епоха доста са пренебрегнати монахините, пък все пак именно манастирите са разполагали с доста богати обществени библиотеки. Гоненията срещу езичниците, доколкото ги е имало са били не толкова дело на църквата, колкото на светската власт, която е преследвала чисто земни цели. В ред случаи дори при борбите между теченията в християнството, надмощие са придобивали тези, зад които е стояла дадена династия или император и със смяната им и те са губели сила. Ловът на вещици и горенето на клада са вършени от такива, дето са обявени от пристияните за схизматици и дори за еретици. Споменаването им като аргумент е все едно да обявим Калигула за изразител на ценностите и достойнствата на езичеството или по-точно за липсата на такива. Защото технически потледнато на много места, където през средновековието е имало пишещи жени, през античността дамите са живеели в пещерите или по дърветата. Странен въпрос? Нима днес има робство? И нима през средновековието робите са били основна производствена сила както през античността? Един от основните способи за освобождаване на роби е бил "в църква", което е доста показателно дали християнството има някакво отношение към залеза на хилядолетното робство. Пърженето в пъклото не е на този, а на онзи свят. А и не виждам как ще изплащи накой, който не вярва, че има пъкъл. То си е като днешната ситуация с НОИ - плашат, че който не се осигурява няма да има пенсия, но много хора си дават сметка, че така както се дига възрастта няма да доживеят от нея и хич не ги е страх да не се осигуряват. За съжаление за всеки идва мигът, в който може да провери дали поклото съществува и тогава винаги му се налага да изостави семейството и близките си. Не е известно Христос да е оставил на близките си дори апартамент от 200кв. в центара на Париж (или пък Рим, или Йерусалим), та какво остава за някаква богата каса. Ако трябва да сме коректни, Христос е поучавал богатството да се раздаде на бедните, а не на Партията и на него като неин любим вожд, та те да го раздават на най-достойните начиная със себе си. Не е много ясно за какви безредици и въоръжена съпротива става дума. "Отдайте кесарювото кесарю, а Божието Богу", "всяка власт е от Бога" и "Който нож вади, от нож умира" не ми звучи като подкана за бунт. И къде точно в Новия завет са тези изрази? Другото го написах малко по-горе. Будика не е точно водач от типа примерно на Жана д'Арк. Дори не е като виз. императрица Теодора, дето написала нахакано писмо на княз Борис І и върнала иконопочитанието. Будика се оказва нечело на бунта по-скоро като един печален образ. И се проявява като такава. За хетерите - може да ги наречем и куртизанки, ако този нюанс толкова много променя основанта идея, че предназначението им е било наслада и забавление на мъжете, примерно като футболната топка или електронната игра днес. Не разбрах много щащва е идеята за фразата " Имаш да вземаш заплата за тоя месец". В смисъл, че според християнството работника има право на заплата за труда си, което пък го прави несъвместимо с безплатния робски труд? Но ми се струва, че доста се отклонихме от темата за езическите гонения и преминахме в една друга тема, която беше свързана с промените настъпили от появата на християнството. Въобще за гоненията източник на вярата е Библията, а не Теодосиевия кодекс. Защото ако трябва да смятаме какво е вършил този или онзи император от новата ера, още малко ще обвиним християните за това, че Калигула е направил коня си сенатор, а Нерон се е оженил за мъж.

Ми просто не е имало начин - щом има паметник на Левски висок 3м., как да не сложат паметник на Съв. алмия висок поне 30м. От друга страна като се замисля докъде я докарахме - от Монголия да получаваме като дарение паметник на Аспарух.

Предполагам, че ще можеш да дабавиш и имената на 20 видни антични готвачки, което да потвърди правилото, че мястото на жената е в кухнята и спалнята. Ето тук е разликата с християнството. В някои религии раят е място, където има множество "хетери" задоволяващи потребностите на мъжете. Всички християни са равни пред бога, тъй че във вечния живот жените не са просто обслужващ персонал на мъжете. Християнството изравнява един неравен свят, но не тръгва от някакъв радикализъм. Земният свят е неравен, но равенството е пред бога. От там вече се ражда идеята, че щом всички са равни пред бога, значи трябва да са равни и на земята. Християнството не заварва променен свят, а го променя. За говоренето на жените - бълг. архиепископ Теофилакт Охридски тълкува тази част от посланието, че жените не трябва да говорят в църквата, а не че въобще не трябва да говорят. А в една бълг. църква най-лесно може да се разбере какво значи жените през цялата служба да го ударят на конушмак. Във връзка с Теодосий нещо интересно. В Ефес, в храма на Адриан той е представен сред езическите богове. Храмовете не само са били затваряни, но и рушени, както и статуите. Макар че примерно Зевс Олимпийски - едно от чудесата на света си е бил прибран в Теодосиевия дворец и е изгорял с палата. А храмовете в повечето случаи са били превръщани в черкви - пантеона в Рим все още си действа. Езичеството не било е толерирано, но и определено не става дума за някакви драстични гонения, като напр. при Нерон срещу християните.

Доста труден въпрос, а той поражда още много. Павлик Морозов издава баща си - кой е трябвало да зищити той: Родината или на близките си? Имаше подобна холивудска версия - дъщеря издава баща си, че е нацистки военнопрестъпник, за неща, които е правил преди тя да се роди, а тя вече имаше свои деца? Кому стори добро героинята във филма? Кого предаде и кому остана вярна? Доносничеството е друго нещо. Там няма трудни решения, няма дилеми - просто възпитание и нрави. Затова се прави всеки ден, а не веднъж.

Винаги може да се съберат 30-тина души да викат нещо. Яне направо с автобуси си разкарвше такива екипи да викат примерно за нова конституция - като ги питаха какво точно искат да е новото в нея нищо не можеха да кажат. Наскоро стана нещо доста забавно, но да се надяваме, че няма последиците да са трагични. Имаше питане до Конституционния съд дали новоскалъпения Специализиран съд не е извънреден. Отговорът беше - не. Та кое е забавното - един от членовете на Конституционния съд беше написал преди 1989г. доста обширна статия, че и Народния съд не е извънреден, а революционен.

Лустрацията няма отношение към темата, защото става дума за нещо съвсем различно. Идеята е да се приложи лустрация към хора, които продължават да следват предишното поведение. Сравнението щеше да е уместно, ако граничарите продължаваха да отстрелват германците където и да ги срещнат. Иначе днешна Германия продължава да иска от България строг граничен контрол, което опасявам се означава същото като преди, но вече правено от гравични полицаи - демократи обслужващи демократична Германия, в която е създаден филма за който говорим. Иначе казано лустрацията се прилага към едни и също хора, за да им се попречи да правят онова, което са привили винаги, докато предишните граничари не правят същото, а го правят новите български гранични полицаи (даже ново название си имат) за сегашната Германия.