Galahad

Траките са имали държави, но не една, а много. Същото важи и за гърците. Траките са ползвали гръцката азбука и са пишели на гръцки, както германците са пишели на латински, а на немски са говорили с конете си. За монетите на тракийските царе е излишно споменавам - има доста емисии и са доста популярни.

Въпросите трябва да са по-конкретни. В някои периоди двете са доста близки - кралете са си рода и говорят един език - френски. Предполагам, че е някъде около ревобюциите, където в някои моменти едните са по-напред, другите по-назад и има по-ясни разлики.

И още една полска песен Моята първа бригада http://www.youtube.com/watch?v=FeSDZbRstu4&feature=related

Един полски марш "Пехота, сива пехота"

Ами схизмата означава, че една църква е отделена, отцепена от христ. свят и действията й не могат да го ангажират. Затова и решенията на католическата църква след схизмата не важат за християнските църкви - напр. за непогрешимостта на папата, макар това да е по-скоро еретично, отколкото схизматично решение, тъй като противоречи на Св. писание. Иначе по времето на княз Борис І макар да е преди схизмата католиците също за започнали да кръжават повторно и това разбира се не останало без последици, защото за този период се говори за т.нар. "малка схизма". Що се отнася до тайнствата, то определено не е вярно и на християните не е разрешено да взимат безквасен хляб, нито на свещениците им да служат в кат. храм (става дума не за всичко, напр. и за службите, които се правят по домовете, на гробищата или в полето, а за тези, които се извършват върху осветен св. Престол).

Това не важи за сериозните историци, а за представителите на т.нар. "социалистическа историография". Знаменитата мисъл си е социалитически продукт, защото мозъкът на соц. гражданин трябва да бъде мускул. От него се изиска да повтаря зазубрени фрази и да изпълнява без да мисли. Пък "ами ако..." е свързано с разсъждение, което е крайно ненавиждано от соц. номенклатура. Защото в учебниците по история имаше раздел "Значение на събитието" и там бъкаше от шаблонни, кухи формулировки. Но какво се получава в задачката на тази тема, при един отговор: "Ами в периода 1945-1989г. в България можеше в магазина да има банани повече от два дни в годината, ако СССР беше загубил." Това веднага разбива на пух и прах хубавите приказки, за велика победа на прогресивното човечество и пр., и пр. Та какво е положението в края на ВСВ. Съюзниците печелят, но са изтощени от войната. Чърчил губи изборите, макар да печели войната. Франция също печели войната, но се прощава с Алжир. Антиколониалното движение се разраства и ресурсите на някогашните велики сили се стапят. В добавка не е без значение, че в много държави, дето не стават комунистически е имало мощни комунистически движения. Подялбата на света е поредния компромис за да може Рузвелт и Чърчил да спасят каквото може. Русия си има голяма територия, население и природни богатства. Тя ги има и по време на ПСВ, а и тогава си има самодържавие. Но изтощената от войната империя вдига революция. Ще рече, че едно е дали на Сталин му пука за народа, но това никак не е пречело да се озове в положениетона Николай ІІ. САШ е в сравнително по-спокойно положение - те са голяма държава, имат ресурси и са воювали малко. Войната във Виетнам обаче показва, че една по-дълга война дори и да не засяга границите на страната може да създаде сериозни проблеми за правителството на страната. И това във война с един Виетнам. А какво би било положението на САЩ, ако трябва да воюват със СССР и Китай, а във Франция, Италия, Гърция, Италия и Португалия се води гражданска война, а Англия се мъчи колониите й да не обявят независимост? Войната е била продължила твърде дълго и всеки, който би се опитал да я продължи е щял да изгуби ако не на външния, то на вътрешния фронт.

Ами по принцип това по-скоро не са две противоположни понятия, а общо и частно понятие. В смисъл, че представителите на духовенството са си част от интелигенцията. Сещате се прослувутата нашенска формула - кмета, даскала и попа (в соца председатела на ТКЗС, макар на него по-често да се гледаше като на властови, а не интелектуален елемент). Между другото преди Освобождението са искали даскалите да имат хубав глас, защото са пеели в черквите като псалтове - това е било сред задълженията им. Втори е въпросът за "прогресивната комунистическа интелигенция" от рода на др. Тодор Живков, проф. Божидар Димитров и др. под. интелектуалци. Тук по правило се наблюдава класическото развитие на парвенютата-новобогаташи. В началото са доста враждебно настроени към всичко учено, което разбира се включва и попа. След това, като побитуват в културна среда, радикализмът им спада, макар до края на живота им да продължава да си личи откъде са произлезли - примерно могат да псуват по телевизията тъй, че да засрамят дори сръбски професор по библиотекарство. Като цяло БПЦ никога не се е противопоставяла на науката и е играла важна роля в просветното дело. Това, което се приписва на църковната институция се отнася до римокатолическата църква в периода, в който й е била наложена схизма и папата е бил отлъчен и предаден на анатема. Сиреч строго погледнато, те не може да се приписват на християнската църква, защото са вършени от хора, които са били отделени от нея.

Ами мисля, че това ще се реализира трудно, клонящо към невъзможно. И как би приключила една дискусия по въпроса "Траките българи ли са"? Как технически това ще стане достъпно за опонентите и публиката? Защото не всичко е в нета, ама и не всичко може да се качи заради авторските права. Доколкото разбирам траките все пак ще се окажат българи ... поне според тази дискусия. Според мен е по-добре да се стимулират обстойните и добре аргументирани мнения. Случва се и така, че понякога това, дето днес е научно, утре ще се нарича "грешка от миналото", като напр. че Земята е център на Вселената или че е с формата на тепсия. Но колкото и да се променя научното познание, придобитото умение да се води дискусия винаги ще е от полза.

За съжаление много от решенията на еврократите говорят по-скоро за лобизъм, отколкото за грижа за потребителя. Едно от най-оспорваните решения да речем е за ел. крушки. Идеята е да се изтеглят тези с нажежаема жичка и да се заменят с енергоспестяващи, но струващи много по-скъпо. Наред с това има сериозни опасения, че енергоспестяващите крушки за разлика от тези с нажежаема жичка не са безопасни за чов. здраве. В момента енергоспестяващите крушки се употребяват в домашни условия ограничено, а и са в употребя неотдавна. Затова и потребителите са сериозно обезпокоени от перспективата да бъдат постоянно и повсевместно изложени на тези осветителни тела. Но когато лобисткия интерес е в обратна насока, то еврократите изобщо забравят за правата на потребителите. И не става дума за нещо от рода на "Водата предпазва от дехидратиране", което си е вярно и не е използван заблуждаващ елемент от рода примерно на "Единствено водата предпазва от дехидратиране". А става дума за нещо, което си отива по-скоро на мамене на потребители. При това правено масово и то големи мултинационални компании. Става дума за това, което доби популярност като "Европа на двата аршина". В смисъл, че еврократите допускат в интерес на тези компании да предлагат една и съща по название стока с различно качество в различните държави. Разбира се не разрешават и да се заплаща с евро от различно качество, т.е. с прочутите български фалшиви банкноти, макар последните да са много по-близки от истинските от стоките с едно име и различна цена.

Не само километрите имат значение. За успешен щурм по днешните стандарти съотношението трявла да е 3:1 обсъждащи към обсадени. Иначе обсъждащите лесно може да станат пленници. В случаите, за които говорите Василий ІІ понася загуби, които са намалили числеността на армията му. А той с търпение и постоянство е постигнал своето. Не е важно само да се спечели битката, но и войната.

Надявам се, че правиш разлика между равенство и това жената да има някакви права. Защото то и робите са имали свое имущество и даже са можели да се откупуват от господарите си, но това не означава, че правата, които са имали робите са еталон и връхна точка на човешките права. А и като става дума за късно римско право трябва да се прави сметка колко е късно, защото Юстиниановия кодекс си е направо от християнския период. Едно малко сравнение. Римската юриспруденция стига до извода, че жената може да свидетелства пред съда по аргумент на противното, защото в закона пишело, че жените прелюбодейки не можело да са свидетелки. В християнството няма място за умуване дали жената може да е свидетелка, тъй като Мария Магдалена е свидетелствала за възкресението. Посланието до Тимотей не е целия нов завет, но щом стана дума за него нека погледнем един пасаж: На пръв поглед излиза, че жените трябва да се държат доста изкъсо. Но в текста не пише, че мъжете трябва да следят това да е така: "мъже, обличайте жените си прилично и не им купувайте накити...". Той казва, какво трябва да правят мъжете и какво жените. Християнката трябва да има собствени добри дела, а не да зависи от делата на мъжа. В Рим жената е под властта на pater familia. Ако той се спомине и няма под чия власт да е и се назначавал попечител като на непълнолетните. Докато и в това послание жената към вечното царство има свой собствен път, което е същественото за християните. Ето още един интересен пасаж: Това на пръв поглед изглежда като да е слугувала на мъжете. Но това, което е написано за вдовицата са общите напъствия към християните. Примерно Христос лично е омил нозете на учениците си. Що се отнася до филма "Агора" Agora (2009) Агора Жанр: Драма, Исторически, Приключенски, Романтичен Държава: САЩ, Испания Година: 2009 Времетраене: 126 минути Режисьор: Алехандро Аменабар В ролите: Рейчъл Уайз, Макс Мингела, Оскар Айзак, Рупърт Евънс, Ошри Коен и др. Технически погледнато даже езика е английски. Иначе и във филма за Хари Потър играе българин, ако това решава въпроса. А Ипатия е жена-учен, но в една империя, в който надмощие вече имат християните. И човек като се замисли колко са били жените-учени като нея в античния свят ... Е, определено в това отношение светът 2000г. след Христа много се отличава от света 2000г. преди Христа.

Позициите на Великите сили не са нещо вечно. Великобритания е подкрепила Съединението, а пък Германия и Австро-Унгария са били съгласни България като техен съюзник да си вземе това-онова. Пак в това време е обединението на Италия, Германия и Румъния. А в един по-късен момент е създадена голямата Югославия и е допуснато да се създаде обединена Полша. Тъй че нещата опират малко и до късмет. Възможно е било Левски да опита да създаде по-подготвени въстаници и при едно по-раншно избухване на ПСВ Русия щеше да настъпи срещу Турция, после ВОСР и тук остават белогвардейците, а шашнатата от загубата на европейските си територии империя не само да се реформиря, но и да се опита да оцелее сближавайки се със СССР. В такъв случай на победилата Антанта вече ще им е трябвало сигурно убежище за белогвардейците и силен противовес на Турция и СССР. Тогава една България със Северна Добруджа, Одрин, Солун и Македония можеше да е съвсем реалистична. Нещата се развиват динамично и ако изместим събитията малко-по-напред или малко по-назад опциите може да са различни. Напр. ако въстанието беше позакъсняло и Александър ІІ беше убит, то е много съмнително доколко неговите наследници биха направили същата реализация. Левски както е карал сам е било въпрос на време да го споходи такъв край. Щеше да е друго, ако тогава му бяха станали помощници Бенковски и Стамболов, но както казах годинките си казват своето. Ако са повече хора, турците по-трудно са щели да се концентирарт, а и той можеше по-дълго да е в безопасност в Румъния. Но реалистичното е това, дето е станало - сиреч докато хората в комитетите узреят, Левски да бъде хванат и обесен.

И аз не разбрах много кога е успял да разкаже на приятелите си какво се е случило, след като е изчезнал. Възможни са редица варианти, макар че никой не ми изглежда мистериозен. В неговото положение може да е бил отвлечен от кредитори, бавачката да е убита за да види, че не се шегуват, а съпругата да е била сплашена, но оставена жива, защото след като ликвидират и лорда все пак някой трябва да им плати нещо. Възможно е фалиралият лорд да е искал да забегне с бавачката и оставащите пари, а съпругата да ги е ликвидирала (не е задължително да го е направила лично) и да е спретнала някоя съшита с бели конци история. Е, може да е станало и както го е описала съпругата или пък както е разказал лорда пред приятели. Драматичните събития не винаги следват нормалната логика. Но лорда едва ли би объркал бавачката и съпругата, тъй че по-вероятно и той не е действал лично, а съпругата се е съмнявала в него и е казала така, защото ако признаела, че е видяла друг човек трудно е щяла да се докаже връзката с лорда и тя е трябвало да живее с човек, за който знае, че дебне сгоден случай да я ликвидира.

За Светослав се пропуска какви ги е "натворил" преди да нападне Дунавска България. Уточнявам за Дунавска, щото той не е прескочил и Волжка. А и от друга страна битката с другите гиганти не е така безопасна. Да не забравяме, че двете глави, дето замислили и стартирали идеята, довела до превземането на Преслав не останали на раменете си - освен Светославовата, била резната и главата на Никифор ІІ. Василий ІІ се оттегля след няколко иначе успешни битки, защото губи хора. Той печели "големите сражения" на загубите от проблемите на Константин Диоген и Теофилакт Вотаниат не са без значение. Но пък в ситуацията, в която е била тогава България и това си е било добър изход. Разбира се съобразителността на Василий ІІ да си изтегли армията и да я прегрупира за нов поход в крайна сметка си казали думата. Войната с България си е била тежко изпитание за империята и тя е трябвало да загърби някои проблеми на юг, разрастването на които векове по-късно довело до завладяването и на двете държави.

Сещам се за един виц за бай Тошо. Трабвало да му се направи мозъчна операция. Запитал в София колко време ще отнеме, а нашите му отговорили 1 ден. Той заявил, че бълг. народ не можел да изкара цял ден без него. Попитал и в Москва, но и офертата, че бълг. народ ще е 12 часа без него не го устроила. Най-накрая в САЩ уредил операцията да протече за 3мин. Като свършили и дошъл в съзнание погледнал часовника и видял, че наистина са минали 3 минути, ама датника показвал, че са минали 2 дни. Лекарите му отговорили, че самата операция я направили наистина за 3мин., но един ден им трябвало да му отворят главата, че била много дебела и още един да му намерят мозъка, че бил много малък. Та май и с потапянето на бълг. флот нещата са по същия начин - трябват ден-два докато се начудят дали това не е прочутия проблем с българските отпадъци или е славната бълг. екскадра и две минути за самото потапяне. За съжаление коритцата са доста старички. Вярно, че надпреварата се позабави, ама пък защо да пращаме на рали стар "Москвич" да се мери с последен модел "Мерцедес" - ще е само излишно хабене на бензин? В момента флона върши работа да се поддържат някакви кадри, та в по-добри времена да може да си направим някакъв приличен флот.

Водата не пречи на обезводняването Щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Звучи направо като виц, ама е директива на ЕС. Гледам и не вярвам на ушите си... Каквото и да кажем дейността на еврократите не само набута ЕС в сериозна икономическа и политическа криза, но и продължава да твори безумия. Водени от добрата идея да защитят потребителите, в което няма нищо лошо, еврократите обаче преминаха границата на здравия разум. И то във време когато ЕС е изправен пред изключително сериозни проблеми. Вместо да се заниват с тях обаче, еврократите са се заели с нещо, което явно им изглежда много по-важно и належащо - да забранят на производителите под страх от 2г. затвор да пишат на бутилките, че водата предотвратявала дефидратиранет она организма. Разбира се това не означава, че ако човек се акаже в ситуация от филмовите драми да остане продължително без вода, организмът му няма да се хидратира. За съжаление социализмът умря, но не и идеите му за тоталитарна намеса на държавата във всяка човешка дейност.

Ами по привцип Левски е имал опция за по-добър живот - да стане свещенник и да бъде елита на някое село. Разбира се като се знае какво е станало с прослувутия му вуйчо и това не е било гаранция, че го е чакал друг край. Тъй да се каже човек и добре да живеел, не значело, че турците няма да го заколят. Ама не трябва и да забравяме, че у нас медали носят не Левски и Паисий, а Ахмед Доган и Елена Йончева. Иначе Цариградската конференция след Априлското въстание предвиждала една доста по-голяма България, но разделена на две части - Източна и Западна. Ако Великите сили са били наясно, че новата държава няма да застрашава Проливите (най-вече давайки превес на някоя от тях) е можело и да се съгласят на една по-широка България. Но това трудно би станало при една България освободена от Русия. Австро-Унгария наистина има разни мераци, но те е можело да окажат и обратния ефект, защото не всички Велики сили са мечтаели за по-голяма и силна Австро-Унгария. Тъй че това е можело и да помогне за създаване на една голяма България в противовес на тяхното разширение на юг. Все пак Румъния си е с доста прилична територия, макар и част от нея да е придобитана по-късен етап.

Струва ми се, че преди това трябва да минем през лустрация на комунисти и доносници. Горните неща са невъзможни без работеща икономика -> работни места -> нормална заплата. За целта пък трябват по стабилни обществени условия, за което пък трябват по-стабилни закони, за целта пък трябва не постоянен парламент, а такъв дето работи сесийно, та да не прави постоянно пакости, пък и депутатите повече да са под ръка на избирателите си.

В случая правим сметка ако България е освободена какво е щял да прави. Иначе, ако нещата се бяха развили долу-горе по същия начин, т.е. с едно неуспешно въстание, въпросния "почти равен" на султана и царя, можеше да си е почти редови опълченец (примерно капрал) под командването на някой руски офицер, защото военната му подготовка не е кой знае колко добра. После общо-взето нещо като Захари Стоянов. Или пък като брат си и майка си. Или пък като капитан Петко войвода. Много от героите са се задоволили със съвсем обикновен живот - напр. Райна Княгиня и нейто копие Недялка Шилева са станали учителки. Докато хаджи Иванчо Пеннчович бил калесван за важни държавни постове, а дяконът Григорий дето прелъстявал ученичките си станал митрополит Доростоло-Червенски. В различно време, различни хора просперират. Общо взето тези, дето добре се адаптират към всяка ситуация не подготвят революции, а се възползват от резултатите им.

Комитетите, които правят Априлското въстание са си продължение на тези на Левски и за това не е имало никога спор. Несъмнено като нещо ново след обесването на Левски настъпва спад, но все пак се оказват достатъчно устойчово явление за да се продължи по предприетата от Левски линия на създаване на вътрешни комитети. Разбира се Левски никога е нямало да говори със султана и руския цар като с равни. Но ако въстанието беше станало в друго време и с по-голям успех или пък с по-голяма външна подкрепа, то можеше да ги няма опасенията, че Русия чрез България ще настъпи към проливите и да би било възможно държавата да е по-голяма. Тъй или иначе е допуснато не само обединението на Германия и Италия, но и на Влашко и Молдова в Румъния. Но точно тук вече при Левски имаме наистина сериозна празнина - няма си "външен министър". Това донякъде е добре, защото прави въстанието независимо от всяка от Великите сили и дава шанс последиците му да не бъдат обвързани със страхове, че някоя от тях ще добие надмощие при по-голяма България. Но пък пълното игнориране на вън. фактор не ми се вижда удачен. При предишните въстания се набляга много на външните контакти, докато той ги игнорира напълно, а това прави начинанието му доста трудно предвидимо като завършек. Иначе не знам защо Левски ви се вижда авторитарен. Докато е жив организацията му е доста млада, за да може да излъчи някаква представителна структура. То и при събранието на Оборище Бенковски иска повече правомощия - тъй да се каже демократичен почин с авторитарен резултат. Но все пак иска демократично нещо, а не като Браилския комитет да раздава хартийки с правомощия, без той самия да е признат в страната. При всички случаи обаче оцеляването на Левски ми се вижда трудно постижимо. Ако турците не го хванат сами, то пак е щяло да се стигне до оная позната ситуация от филмите "Смело сърце" и Жана д'Арк. Той е бил твърде наудобен за някои заможни кръгове в бълг. общество. Но иначе той самият е казвал, че ако България се освободи няма да става цар, а ще иде да се бори за свободата на други народи. И при оцеляване това би било най-вероятното, защото просто трудно би седял на един ред в парламента с бай Ганя. Както става с Че Гевара - в Куба витае сред върховете, но просто това не е неговото поприще. А ако е бил твърде стар - то по-скоро като Гарибалди би останал малко по-настрана от политиката.

Ако може малко по-конкретно да се зададе въпросът, че не разбрах за какво точно става дума. За гробовете на "вампирите" (или по-суховато казано надгробна могила № 4) ли става дума или за нещо извън темата? Това, до което в момента има свободен достъп за посетители е общо-взето банята и района около нея, както и част от крепостната стена.

Доста бурно развитие на темата. За годежа на императорите Василий ІІ и Константин VІІІ пише техния съвременник Лъд Дякон, който замалко с първия не останал завинаги в Ихтиманския проход. Авторите от Комниновата епоха обаче предпочитат да не говорят много за детството на двамата императори. Псел смотолевя, че Василий прекарал младините си разгулно, но после се стегнал. Като се знае на колко години се е стегнал, определено не е имал много време за веселби. Тъй че не е ясно какво става с годениците. Скилица само казва, че когато цар Роман е починал другите му роднини били починали. Най-вероятно момичетата са умрели рано, защото Византия много обичала да използва подобни фигури за да създава разцепление - Светослав превзема Праслав - Борис и Роман са пуснати да си ходят, после Самуил почва да прави проблеми - същата работа, а след това Петър Делян прави въстание и се появява Алусиан. Въобще Византия винаги умело е използвала властолюбието на принцовете. Тъй че ако девойките са били под ръка, то те са щели да бъдат омъжени и мъжете им щяха да бъдат изпратени да покоряват бълг. земи и да внясат разцепление кой е начело на държавата след смъртта на Борис. Но девойките просто изчезват. Но въпреки преврата може бракът все пак да се е състоял, защото в една по-далечна перспектива заради бълг. традиция това е гарантирало по-голяма устойчивост в завладените от Цимисхий земи. Възможно е константин да е овдовял по-рано и да е сключил нов брак, от който е имал деца, а Василий да е овдовял на по-късен етап и да не е встъпил в нов брак. Императорите не винаги се женят по желание, както станало и със сестра им. Бракът е бил и полит. сделка, тъй че трябва да има някакво обяснение защо не е бил оженен още преди да разкара другия Василий. Иначе и Василий има поражения - едното е при Траянави врата, а и при Ключ нещата не се развиват чак толкова добре, щом след като е пленил 14-15000души и ги е ослепил е трябвало да прекрати похода си. При него емоциите не са били неконтролируеми, тъй че е имал доста сериозна причина да извърши ослепяването. Ако е можел, е щял да продължи. За предаването на болярите - това става след смъртта на Гаврил-Радомир. Ако той е бил осиновен от цар Роман, то убийството е можело да предизвика ефекта на доминото - бутането на една плочка събаря всички други. Ако Ваоилий е бил женен за бълг. прицеса, а Роман е бил осиновен, то за болярите резултата е бил, все едно че в борба за трона е бил убит единия претендент. Иначе престолонаследника Прусиан е бил енергична личност и за малко не станал византийски император. За разлика от сестра си, която успяла да свърши тази работа.

Тогавашна България се простира от Драч до Сремска Митровица, тъй че похода не толкова е безцелен, защото далматинското крайбрежие съвсем не е било някаква далечна периферия. Просто столицата се измества на запад и интересите също. Както Византия в Никейския период обръжа много по-голямо внимание на юга, отколкото докато столицата е в Цариград. Тази територия не е била само обект на ресурси, но и тил. Тъй че не е било без значение при проблеми от изток да се подсигури тила до морето и да се набавят повече ресурси. Пък Византия по това време има проблеми в италийските си владения, тъй че крайбрежието е било важно и за правене на опити вниманието на Василий да бъде раздвоено на двата полуострова.

Ами то за държавата все не ставало добре от това, дето вършел, но пък е било много добре за него и родата му. Не случайно на два пъти е бил натирян и никой не е съжалявал за него, докато накрая с помощтна на братския СССР задържал и той и родата му. Кимон Георгиев е крайно непоследователен и на практика е основополжник на комунистическия модел на управление у нас, който действа и в момента: не е важно какво правиш, важното е да останеш на власт. Тъй че ако трябва прави комунизъм, ако трябва прави демокрация, но радата му си е на власт. Не че се получи социализъм какъвто трябваше да бъде, нито демокрация, каквото е на запад. Все си е олигархия. Днешните учебници са доста близки до тези непосредствено преди 1989г. и се различават с по-обстойната си фактология от тези от един по-раншен соц.период. Напр. още тогава беше посочено, че за присъединяването на България към Третия райх не е имало кой знае какви алтернативи, макар и значението на бутафорната "Соболева акция" да беше силно завишено. Иначе казано днешния тип учебници се появиха в началото на периода на упадъчния социализъм, т.с. след смъртта на Брежнев. Предишните, от периода на "развития социализъм" се с малко фактология и много клишета и лозунги. Като предтеча на този "ренесанс" може да споменем също книгите "Кобургът" и "Хроника на едно управление" на Иван Йовков. Има тенденциозност в изложението, но също има места, където се дава възможност читателя сам да направи някоя сметка. Напр. за смъртта на Борис ІІІ са изложени различните версии. Но все още има много да се осмисли за попълнението на учебния материал, както и за вниманието, което следва да се отделя на различните събития.

Опасявам се, че Левски и Бенковски не са от същото тесто като Г. Димитров, та да офейкат докато все още е безпроблемно, тъй че шансовете им за оцеляване не са били големи. Но да приемем, че въпреки всичко са оцелели. Левски наистина е можело като Че Гевара да иде в някоя друга страна да прави въстание - примерно в Албания. Бенковски пък е по-скоро нещо от типа на водачите на двете сръбски въстания, тъй че нищо чудно да беше оглавил държавата, да беше детрониран заради деспотично управление и начело да беше застанал пак Фердинанд. Аз по-скоро се чудя дали да не пусна една тема, какво би станало, ако Левски прескачайки оградата, вместо в ръцете на турците беше попаднал във времеви портал и се беше озовал в днешното време. Това разбира се няма да е толкова моделиране, колкото по-скоро една морална оценка на състоянието на днешното ни общество.