Galahad

Както вече казах има два момента на обрати - смъртта на цар Роман и смъртта на Гаврил-Радомир. Преди Роман да бъде пленен е големият успех при Траянови врата, където без арменската пехота можеше самият Василий да се окаже пленникът. За Гаврил-Радомир също казах, че другото си име Роман вероятно го получава в резулатат от осиновяване от царя. Краткото управление на Гаврил-Радомир също не е от най-успешните периоди за Василий. Скилица смотолевя само, че че превъзхождал баща си по сила, но му отстъпвал по ум и разум. Дуклянеца далеч не е толкова тактичен и съвсем директно казва какво значи това - нещата на Василий ама хич не вървели добре и той решил да подходи по друг начин, като подбудил Иван Владислав да убие братовчед си. После вече било лесно. За българите важал династичния принцип. След Роман и евентуално осиновения Гаврил-Радомир иде Василий ІІ, който е бил сгоден, а напълно вероятно и женен за принцеса от бълг. цар. род - напълно достатъчно да се окаже легитимния наследник на трона. При такава наследствена доктрина си е нармално да настъпи срив. Като при войните за трона по онова време - със смъртта на единия претендент свършва и войната. Да не говорим, че след няколко века съседство двете държави са почнали да си замязват. Станало е нещо като при 100 год. война във Франция - война между държави, но по същество война за наследство върху трона.

Тъй да се каже - 100% грешно. Да не е взето от тамошната тема за майтапи? Не е ясно какво точно се разбира под слаба или липсваща външна политика - има претеничество до герм. император, брачен съюз с унгарците, опит за брачен съюз с Василий ІІ, подчиняване на сръбски княжества. Може би са мислели, че Самуил е трябвало да скючи договор за взаимополомощ със САЩ? Второто е също тъй мътно. Има всевластие само на един комитопул, което ще рече, че няма никаква анархия. При Василий ІІ Византия е сила и ако в България е било анархия и всевластие на местните управители, то е щяла да бъде пометена за нула време. Стопанството наистина е било натурално както при Крум и Симеон І, но това никак не попречило на последните двама да често да обсаждат Цариград. Тъй че логика никаква. Оскъдни ресурси - плод на непознаване на изворите. В тях се говори ту как Василий завладял някое селище, чийто складове били пълни с хранителни припаси, ту как в двореца намерил достатъчно пари да се разплати с цялата си армия. Да не говорим, че българия продължава да се съпротивлява дори след като 14-15 000 са били ослепени. Воденския надпис вероятно е имал силно повреден прототип, но са си личали накои думи като "кавхан". След като възстановяват храма, възстановяват и надписа, като според познанията си запълват празнините. Затова някъде надписа звучи като от Самуилово време, а на други места определено си е някъде от 19век. За Воден сме говорили - гърците палят и събарят всичко неудобно ( малко снимки, по специално това за храма Сретение ). Който е разглеждал примерно книгата на Бешевлиев за прабълг. надписи е видял, че при толкова стари надписи често липсват доста части и се прави реконструкция, която понякога е доста спорна. При споменатия автор се появяват едни жертвоприношения на Тангра, едни ми ти години на вълка, та направо на човек ум да му зайде. А хората направили реконструкцията на Воденския надпис просто са възстановявали и не са мислели, че някой ще реши че фалшифицират. Станало е примерно като с гроба на Калоян - сега отгоре има плоча с надпис, макар че не е открит фрагмент за нито един от надгробните надписи, които могат да се видят на сегашните плочи. А идеята е да се знае къде са намерени скелетите с пръстените с имена около "Св. 40 мци", а не да се направят "автентични гробове".

Акве калиде - Термополис - крепостта. Като изкопаят още от стената ще има продължение. Или както забавно беше обявен в медиите за Тервелополис, щото бълг. следи били западно от византийското Анхиало.

Не знам как точно изглежда един актуален учебник в момента, защото те се сменят всяка година, като се привнася елемент съответстващ на възгледите на управляващите в момента. Като цяло авторите са си старите и основната им идея е да угодят на тези, които в момента са на власт. А в интерес на истината това не е никак лесно когато държавата се управлява от псевдодемократи с червени партийни книжки. Трите преврата - на 9 май, на 9 юни и на 9 септември са дело на едни и същи хора. В интерес на истината представител на олигарсите Кимон-Георгиеви успешно се лансира и след 10 ноември. Тъй че събитията още дълго ще тънат в мъгла в учебниците. Идеята, че народа се е борил с капитала и неговата армия е доста силно скалъпена. Заради Ньойския договор положението с размера и въоръжението на бълг. армия е било твърде сложно. Имало е офицери, но някаква огромна и най-модерно екипирана армия е нямало. В замяна на това пък е имало "оранжева гвардия". Това, за някакви селяци въоръжени със слънчогледи звучи много поетично, но далеч не е и вярно. Армията през ПСВ е била наборна, което ще рече, че много от "гвардейците" са имали практически военен опит. Като "гвардейци" не само са им раздали оръжие, но са им провеждали и обучение. Освен на "гвардейците" Стамболийски е залагал и на външна помощ от Югославия. Той им е отстъпил формално Западните покрайнини (те фактически са си ги били взели сами) и се е надявал, че при преврат Югославия ще го подкрепи, защото иначе новата власт, в която било твърде вероятно да попаднат дейци на ВМРО е можело и да ревизира дарението му. Като цяло управлението на Стамболийски е преходен етап от демократично управление към диктатура. В края на процеса вече има оформил се силен властови център, който обаче лесно може да бъде завзет. За сравнение превратите преди Фердинанд макар да успяват да постигнат същото, в крайна сметка се оказват неуспешни. Причината е, че тогава има демократично устройство и промяната във властовия център не води автоматично до промяна в периферията. След войната БКП и БЗНС по стечение на обстаятелствата се оказват водещи полит. сили. Затова и гледат едни на други като конкуренти. Разбира се в тогавашна България водеща сила са били земеделците, а комунистите са имали само шансове да станат голяма опозиционна партия. В Септемврийското въстание участват по същество доста земеделци. Земеделците се включват от реваншизъм, а комунистите следват указанията на Москва за "революционен кордон" от Варшава до София за защита на СССР от буржуазните интервенти. Не случайно водачите на Септемврайското въстание побягват към СССР. Та какво да кажа - чакат ни още много нови учебници, но ще са наистина нови, когато започнат да ги пишат и нови хора.

1. Свети Франциск (1989) Режисьор : Лиляна Кавани ## В ролите : Мики Рурк, Хелена Бонъм Картър, Домициано Арканджели ## IMDB : Линк към IMDB ## Държава : Италия, Германия ## Година : 1989 ## Времетраене : 02:30:15 ## Резюме : Това е биографичен филм за свети Франциск от Асизи (1181-1226). Филмът е на противоречивата Лиляна Кавани, която тук е не само режисьор, а и сценарист. Ролята на свети Франциск се изпълнява от Мики Рурк и превъплъщението му е наистина изумително. Това е едно от най-сериозните му предизвикателства като актьор и един от най-големите му върхове, заедно с „Муха на бара”, „9 седмици и половина” и „Годината на дракона”. Историята разказва за пленяването на Франсис по време на кръстоносните походи, обръщането му към религията и приемането на живот в бедност. Той събира след себе си множество последователи, като всички те приемат да оставят светската суета и да живеят в глад и мизерия. Отшелническият живот и духовните и физическите страдания на героите са съпроводени с религиозен екстаз. Сред учениците ще видим също Киара, която ще се превърне в света Клара. 2. 1997 : Seven Years in Tibet / Седем години в Тибет или 2001 : The Mexican / Мексиканеца и в двата случая е с Брат Пит. 3. Островът на съкровищата - класика в жанра. Имах го даже на едно детско "кино"-апаратче - в смисъл проектира няколко картинки с текст, като въртенето става ръчно. Но в днешно време не е необходимо да се прави това. Die Schatzinsel / Островът на съкровищата (2007) Режисьор: Ханс-Йорг Турн В Ролите: Франсоа Госке, Диане Уилямс, Тобиас Морети, Александър Йованович, Кристиан Трамиц Година: 2007 Държава: Германия Времетраене: 195 минути Описание: Екранизация на знаменития роман на Робърт Луис Стивънсън – любимо четиво на поколения, вече 125 години. Юношата Джим Хоукинс научава от стария морски вълк Бил Боун за несметно съкровище, скрито на тайнствен остров. След смъртта на Бил, Джим открива картата и се впуска в търсене на богатството. Но по следите му са още свирепи пирати, предвождани от безпощадния Джон Силвър. И една красива девойка. Героите са във вихъра на невероятно приключение, в което се преплитат смъртни опасности и романтика. 4. За да не кажат, че съм пренебрегнал българското, ето нещо, макар наистина да не си струва да се гледа. Тъй или иначе ако се изгледат по реда, по който са написани определено ще се види колко далече е бълг. кино от професионалното. Но след като критерия се покрива, нека пък да има и бълг. сериал. http://bnt.bg/bg/movies/details/911/jrebijat_tv_film_5_serija Жребият По книгата на Свобода Бъчварова "Земя за прицел", разказваща за банкера Борис Скарлатов, чийто прототип е Буров. Биографична драма. България, 1993 г., 50 мин. 7-сериен телевизионен филм. Сценаристи: Любен Станев, Иванка Гръбчева Режисьор Иванка Гръбчева Оператор Виктор Чичов Музика Митко Щерев В ролите: Коста Цонев, Атанас Атанасов, Марин Янев, Вълчо Камарашев, Йосиф Сърчаджиев, Кирил Варийски, Мария Каварджикова и др. 1 серия 1912 г. Скарлатов е глава на голяма банкерска фамилия. Синът му Борис учи в Женева и не се интересува от делата на баща си. Старият Скарлатов умира, Борис поема банката. Кюлев е лихвар. Списъкът на длъжниците му се съхранява в банката. Главният счетоводител Георгиев издава списъка на Карасулиев, фигура от черния пазар, който купува част от полиците. Същото прави и Борис и двамата искат от Кюлев да ги осребри... ..

В случая някои изследователи поставят под въпрос дали става дума за дунавските или за вардарските българи, тъй като действието се развива при Солун. Но тъй като се казва, че Сисиний е бил изпратен при българите заради съюза срещу арабите, както и че императора приканил българите да се придържат към мира се приема, че става дума за дунавските. При св. Теофан сведенията са по-ясни, защото той в прав текст говори за Тервел, като приписва на българите и предаването на ексимператора и избиването на привържениците му. Та по този въпрос св. Теофан и св. Никифор имат някои различия в изложението.

Голяма колекция от снимки за рицарско въоръжение http://www.flickr.com/photos/roelipilami Една наистина чудесна сбирка от снимки на доспехи, гробници, печати и всякакви други старинни изображения или експонати. Колекцията от снимки показва доста добре развитието на военната екипировка през средвонековието. Голям плюс за сбирката е също, че снимките са описани много добре - какво е изобразено, датировка, къде се намира.

Щерни 1 и 2 при черква № 12 на Царевец. Като гледам въпроса за водата е мътен, тъй че малко данни за двата резервоара до южната стена на Царевец смятам, че ще са полезни. В текста са поорязани доста спорни моменти, примерно дали двете щерни са от едно и също време, дали са се ползвали едновремено, датировка, дали щерната се е ползвала едновременно с черквата. Като цяло май не е много известен въпроса за каптираните извори на Царевец.

Действително се счита, че в самото начало са били в бойните части, но това е по-скоро един преходен етап, когато са бълг. войници, към същинския период, когато са част от обоза, макар да продължават да се ползват старите названия "войнуци" и "бащина". С времето задълженията ставали все повече, а привилегиите им по-малко, което започнало да ги демотивира да се явяват за поход. Но това е обща криза на армията на осм. империя. Турците не са искали християни да служат в армията, но пък походите им коствали много жива сила и е трябвало да прибегнат до компромис, като пратят християните в обоза - хем не са в армията, хем ги ползват за войните.

Войнуците (войнуганите) са население със специален статут, което било освободено от някои данъци срещу носене на военна служба. Има обаче една съществена подробност - те служели предимно в обоза, тъй че няма как да са на предната бойна линия. В мирно време се грижели за държавните коне и конюшни. Били групирани в оджаци по 25-30 души. Що се отнася да османската армия въобще, то до Ататюрк кога повече, кога по-малко, ама си е включвала една прилична част сбирщина. Тъй че много не трябва да се набляга на османски униформи. Ще рече, че обичайното облекло на населението може да мине и за облекло на войнуците.

При гръцкото "откритие" на кивота и гробът на Александър Велики, Агире направо гълта прахуляка на конкурентите с представяне на постройката като дворец на второразряден владетел като Керсеблепт, да не говорим за опцията да се окаже даже не примерно триарх, ами редови парадинаст. Не искам да двучи като проява на заинтересованост, ама при тази ситуация не може въпросният замък да е поне Камелот? Ако намери и някоя чаша за Граал, направо ще почне да диша във врата на гърците. Тъй да се каже може да повтори познатата история - де е "Спасителят на Азия", де е "Сивса Тиритос".

Опасявам се, че за империя простираща се върху толкова много пясък, липсата на изобилна паша на север от Париж ще е някаква съществена пречка. Анклавчето на франките е нямало да оцелее не защото територията му е била някаква ценност, а за да не се превърне в някакъв център за реконкиста. Без християнските Византия и Германия и при наличието на ислямска Волжка България съдбата на Дунавска българия е лесно предвидима. Като ислямска държава най-вероятно намаше да бъде нападана от арабите, чиято огромна империя и без друго страдала от центробежни проблеми. Що се отнася до населението - не е от значение какво е населението на арабите. Като се излямизират франките бройката на мюсюлманите ще нарастне без да е необходимо да нараства броят на арабите. В крайна сметка Северна Африка си е била по-християнска от Албион или това, дето е сега територия на Франция. В този ред на мисли най-забавното е, че в България отъждествяваме исляма с турците, а при едно такова развитие на нещата точно те е можело да се окажат сред най-дълго отлагалите обрязванията.

Ето ви една статия за мешерето и кардарашите (ромските аристократи) http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=785006 Според статията излиза, че считая от 2007г. и на този цар трябва да му викаме бивш. Представям си как би изглеждала статия във вестник за среща между двамата "бившия цар Симеон се срещна с бившия цар Киро".

Гърци открили гробницата на Александър Велики и кивота? Тасоските археолози-елини засенчиха созополския елин Божо. Той откри мощи само на св. Йоан Кръстител, а тасоските елини са намерили кивота на завета и като бонус гроба на Александър Велики - тъй да се каже, 2 в 1. Аз разбира се стискам палци като покопаят още малко на намерят също Светия Граал и меча на Марс, който е използвал Атила (разбира се и гроба на Атила). Излишно е да споменавам, че руския сайт публикувал сензационната вест има нещо общо с туристически турове в Гърция. http://www.grekomania.ru/

Не ми е ясно обаче защо са оставили част от франките и цял Албион неарабски. Опасявам се, че английската военна мощ идва чак след нормандското нашествие. Но ако елитния арабски флот беше атакувал острова, опасявам се, че нямаше да има ни разгром на непобедима армада, ни Трафалгар, ни германски неуспехи по море, а един арабски остров. Единствено студеният Скандинавски полуостров като доста безинтересен е можело да бъде пропуснат от сметката. От друга страна в картата е изтървана още една ислямска България, която евентуално да е присъединила към себе си Дунавска България в малко по-големи граници. Което ще рече, че волжките българи и арабите вероятно са щели да си поделят земите на хазарския хаганат, тъй че да има зелено и на изток от Черно море. Русия е обмисляла варианта да приеме исляма и ако Византия я няма, а Дунавска България е последвала Волжка, то общо взето е нямало да има и алтернатива. А народите населяващи земите, където сега са Полша и Германия обградени от ислямски държави са щели да имат лесно предвидима съдба.

За водоснабдяването на крепостите в различни теми сме говорили много, но тъй като пак стана дума, ето още няколко: Кладенците в Калиакра Още няколко снимки за водохранилището в Плиска и тръбите пред него Кладенците в Созопол За базиликата на Скаминос не е готов албума, иначе и там има цистерни, макар и малки. А тук е кладенецът зад Патриаршията в Търново. Цистерната при черква № 8 на Трапезица Скелетите ги няма вече като е правена снимката, тъй че може да гледате спокойно.

Предполагам се досещате, че както и днес, чисто финансово заместването на водата с алкохол не е по всеки джоб. Да не говорим, че както се спомена, тогава са пийвали по-чисто винце, а не като сегашното произведено от вода и захар с малко гроздов сок за аромат. Сещата се, че преди ГМО добивите са били не като сегашните. А и схващането, че средновековните не са подозирали за ефекта на преваряването не е никак точно. Вярно, че са били далеч от идеята за бактерии, но митологично са се прекланяли пред пречистващата сила на огъня, което е било и причината за твърде популярните клади за еретици и вещици (редом с хуманната идея, че така не се пролива човешка кръв). Освен чайовете забравята е ошафа. Във времената преди стъклените буркани и конселвантите плодовете се сушели и от тях се правел ошаф - хем десерт, хем напитка. Те знам защо, докато бях в казармата бяха станали големи традиционалисти и тогава съм изял повече ощаф, отколкото през озстаналия си живот. Но водоизточниците имат много сериозно присъствие в средновековните книги - като се почне от стратегикините и хрониките, та се стигне на художествено-легендарните творби. Но алкохолът определено не е бил чак толкова популярен. Примерно е един от бълг. охр. архиепископи е носел прозвището Трезвеникът, но е преживал доста по-дълго от обичайното време, което може да се изкара без течности.

За средновековието се пишат много небивалици, та и с алкохола - същата работа. Предполагам, че статиите за поголовното пиянство са писани от недоосведомени за напълно неосведомени. Ако трябва да сме по-конкретни тезата страда от един много сериозен недостатък - пълното откъсване от каквито и да е доказателства и наблягане на изводи плод на алкохолен делириум. Най-малкото някои хора не са съвсем наясно примерно от какво се приготвя бирата, т.е. дали в нея се слага вода (иначе производителите казват, че водата прави бирата, т.е. колкото е по-хубава водата, толкова по-добра е и бирата). Не ми е много ясно какво точно се влага в понятието, че водата не е била много чиста - в смисъл, че като днешната има мазут в нея или е силно хлорирарана? Речната и езерната вода както днес, тъй и в миналото не била особено чиста. Но практиката е била селищата да възникват около даден извор. Има извор - има и населено място. Друг вид често употребявана вода е била кладенчовата, а също дъждовната. Някои от крепостните резервоари са се захранвали точно с такава вода. Ето примерно как след 3-4дни дъждсравнително добре запазените резервоари на цитаделата в Ефес (дн. Селчук) са покрили дъното си с вода. Макар изворите да не са кой знае колко изобилни, все пак са достатъчни да се види, че основното за пиене си е била водата, а не алкохола. Големия брой кладенци, цистерни, акведукти и други съоръжения свързани с подсигуряване на вода в противовес на алкохолните от типа на шарпаните да речем също потвърждават, че тя е била основната питейна течност.

Ясно е обаче, че в случая никой не иска да заклейми режима, а като не може да прихване гласът на радио Москва се припява на каквото се улови из ефира. Ако ще се заклеймява режима, то е много по-удачно да се разгледа за съдбата на близките на "невъзвръщенеца". Беглецът е направил своя избор. Постъпката му - много лоша или много добра и сполетялото го, заслужено или не са си били последица от собствените му действия. Но режимът не се задоволявал нито с това, че той се оказвал изгнанник докато падне ражима (за някои практически до края на живота им), нито дори с това, че е убит. Неговите роднини са попадали под ред ограничения за образование, работа, пътувания в чужбина ... та до някои дребнави заяждания. Ако сега някой зареже жена си с малко дете за да си направи ново семейство с нова изгора си е пределно ясно, че детето няма да обича този татко (ако изобщо го познава). Ако обаче това е станало преди 1989г. въпреки това същото това дете попада под ред ограничения, макар че за майка му е имало и бонус, че даже не е можела да взима и издръжка за детето от бащата. Но ето че и тези хора е трябвало да споделят нерадостната участ да са близки на враг на народа. Но за тази страна на социализма нещо се бяга в темата да се говори. Защото хората, дето са репресирали близките на беглеца не само не са били в някаква ситуация, която да застрашава живота им, но са прилагали доста голямо усърдие да мачкат и унижават тези хора. И пита се защо тези, дето са мачкали остават в сянка? А, да? Защото това не са обикновените хора като граничарите, а представителите на същата тази номенклатура, която в момента ни води към демокрация. Че накрая и се чудим, защо все не можем да стигнем до пустата демокрация.

Ами това са от доста популярните у нас пендари, които имитират разни монети. В началото на ХХв. даже е имало фабрика за тях. Франц йосиф е бил любим сюжет не на последно място заради достата изсечени при управлението му монети, което ги правело доста популярни. Месинговите пендари се правели за по-бедната част от населението. По-богатите използвали златни. Не е монета, а имитация на монета предназначена да служи за накит.

България не е декомунизирана, защото мисленето на самообявилите се евродемократи си е 100% комунистическо. В случая просто има жажда за една нова сесия на Народния съд за граничарите. Даже може да не се хаби лента за нови кадри, ами направо да се преупотребят старите за "черните забрадки" дето искат кърваво възмездие. Пък то за нови може и да няма желаещи. Както нямаше трогателни кадри на събиране на разделени семейства. Живота на роднина на "невъзвръщенец" беше доста черен, тъй че не всички скърбят толкова за човека, който ги е поставил в това положение мислейки само за собствения си кеф.

Без Лепанто можеше да има повторение на арабската инвазия, т.е. настъпление както на Пиринейския, така и на Апенинския полуостров. А когато вече са минали Балканите, това межеше да се окаже много сериозен проблем, защото на завоюването на периферията се гледа по-лекомислено, отколкото ако се забият в центъра. То и на Балканите става така - като тръгват към Пловдив, София и Одрин идат битките при Черномен и на Косово. Като е движат по периферията на полуострова успехите им са някак по-незабележими. Унгарците дават по-сериозен отпор, защото получават и доста по-голяма подкрепа. На Шишман не са помагали нито поляци, нито венецианци. Докато на унгарците вече мнозина помагат.

Първото е на Франц Йосиф І - линка е за статията в Уикипедията за него. Той има доста голямо монетосечене, тъй че не ми се рови. На монетата от едната страна е неговия образ.

По-скоро става дума за слаба медийна стратегия, сиреч за некачествения състав на ръководството и журналистите в някои медии, които нямат таланта да схванат потребностите на обществето и да покажат съпричастност към зрителите си. При положение, че в този ден на гробищата можеше да се видят да отиват много повече, отколкото предните седмици гласоподаватели отидоха до урните, показва, че една качествена медия би трябвало да отговори на този интерес. Да не говорим, че в последните години не останаха много събития, които да имат такова масово гражданско участие. Но пък може би така е по-добре за българския нет. Защото българското присътвие в нета ще спадне драстично при по-качествени медии. А ето че у нас макар много хора да не могат по една или друга причина да ползват интернет все пак има доста голямо българско присъствие във виртуалното пространство.

Виждането в "хляб и зрелища" на благотворителност е все едно да се отчита в България като социална дейност купуването на ромски гласове. Да не говорим, че по съдържанието си въпросните зрелища са нещо досто неприемливо за християнството - става дума за гладиаторските борби. Да се лекува добитъка, а римлянита са гледали на робите точно като на такова, не е някаква любов към ближния или благотворителност, а същата необходимост, като в днешно време да се ремонтира и поддържа лекия автомобил. Рим на даден етап от развитието си е имал някакви да ги наречем условно социални дейности. Те обаче не са с християнската насоченост за помощ на ближния, а са насочени към по-конкретни задачи - предотврятяване на бунтове от гладници, купуване на гласове и др. под. Конкретно римляните работят в ползу роду преди всичко за лична прослава и някои чисто материални изгоди свързани с нея - добиване на постове, чрез които могат да крадат от държавата и да получават пай от новозавладените земи и т.н. При християнството принципът е съвсем друг "Давай и отплата на този свят не искай". По тази причина християнската благотворителна дейност може да се осъществява и в условия когато липсва добре организирана и богата социална държава. По-скоро става дума за заблуждение, но широко тиражирано от комунистическата пропаганда. Не се прави дори простичката сметка, че тези явления не са разпространени в целия християнски свят, а предимно сред тези, които може да се разглеждат като схизматици и дори еретици. А и споменатите явления имат съществена връзка с някои други процеси, например централизацията на държавите и появата на националните държави. Не бива да смесваме това, което е християнството с някои чисто държавни актове. А и новопокръстените не винаги са ставали от раз християни и са били необходими поколения докато преминат от старите си традиции към християнските възгледи. Както много пъти съм казвал без едно от емблематичните имена на инквизицията - отец Торкемада (той самият от еврейски произход) можеще Америка още да не е открита. Често се търси връзка между юдейските течения и секти и се търси връзката им с християнството. Правени са много опити да се изкара християнството като продукт на едно или друго течение. Но идеята за равенството определено липсва както сред юдеите, така и сред езичниците, които не били много склонно да приемат чужденци да общуват с "отечествените им богове". Римланите дори си имат "ius civilis" и "ius gentium", т.е. право, което се прилага между римските римските граждани и право, което прилагат спрямо чужденците. С приемането на елинистичната теология настъпва краят на римската верска толерантност, която се проявила в гонение на вероизповедания на новозавладени народи или новопоявили се - те са преследвали освен християните, също да речем и друдите. Идеята, че всички са равни пред Бога обаче липсва. Евреите доста трудно са възприели дори, че християни могат да стават и неюдеи - по-точно някои все още не могат да приемат, че към богоизбрания народ могат да се присъединят и други без да са с еврейско родословие. Дори и католическата църква, колкото повече е затъвала в схизмата, толкова повече е била податлива на триезичната ерес (един от съществените проблеми с хугенотите и последвалата знаменита вечеря), т.е. че богуслужението не може да е на всички езици, а само на три. Но като цяло това са били отклонения, които са се преодоляли с утвърждаването на християнството.