Galahad

Ами ролята на християнството в днешна Европа е нещо малко далечно от идеите на Платон. Християнството се обявява за равенство пред бога, което в крайна сметка дава началото на днешните възгледи за робството и въобще срещу дискриминацията на хората. Говоря за идеалистичния вариант на тези идеи, а не за някои извратени форми прилагани от някои лобистки организации, които са водени главно от идеята да смъкват регулярно 30-те си сребърника. Опасявам се, че Платон не е бил чак толкова разкрепостен на тема равенство. Въобще християнството е променило ред възгледи за отношението към човека. Например за убийството - не толкова като престъпление, защото това навсякъде и винаги си е било такова, а за ценността на живота - днес са доста неприемливи примерно гладиаторските борби.

Родните археолози както обикновено показват изключително развито въображение, което пак както обикновено ги праща доста далеч от фактите. Единият като гледам е дал нов живот на детските си фантазии, които тъй като е "татин" на времето даже бяха публикували. Вижда се, че годините не са му се отразили никак на познанието и мисленето. Доколкото разбирам от статията става думи за монети от малко по-ранен период, т.е. управлението на Иван Александър съвместно със сина му от първия му брак. Тъй като синът му Михаил е починал към 1354г., то ще рече, че монетите може да са и преди раждането на Иван Шишман. Иначе легендата за Иван Шишман е разказана още от Паисий Хилендарски и доколкото е единствената тъй подробно описана, то е напълно възможно той да е бил от този край. При разкопките правени от татю-Овчаров като са потвърдени сведенията на Паисий за съществуването на обекта в края на ВБЦ. А от Кокалнския манастир е чашата-чирпак. Това, което е интересно, но много малко показвано са намерените от Овчаровия татю фрагменти от стенописи - поради ниската киселнност на почвата там, те са с доста добре запазени цветове. А за готите - че ги е имало, имало ги е в този край. Ама не е ли малко пресиленко от един калъп да се извадят такива гръмки изводи, та да пасват на гръмките медийни заглавия? Разбира се и калъпът като всичко намерено от бълг. археолози напоследък е "уникален" - сиреч точно на това място, точно по това време и точно от този археолог не е откриван такъв.

Ами явно Прощаването е много харесвана песен, защото са направени много клипове с нея. Ето още един с кадри от филма "Героите на Шипка" (в началото почва с кадри от "Гибелта на империята") с атаката срещу редутите при Плевен.

Е, вие пловдивчани сте достатъчно много за да си направите регионален клуб. Предполагам, че Fallen_Angel няма да има нищо против да отдели една страница на портала си за да пускате обяви за датите и мястото на сбирките. Пък ако сте сговорна дружина все ще измолите я университета, я някое читалище да ви приюти с някоя стая за сбирките.

На мен името ми прилича на Деодат, което обаче е име, по често срещано сред духовниците, но пък в средата на пръстена няма кръст. Не ми е зного ясно дали няма някакво завъртане на пръстена, защото би трябвало да е негатив е да не е Деодат, но пък посоката на Е сочи да е така. Предполагам, че ще е намерен в района на Добруджа или Силистра, тъй като се говори за Мирмо Стари, но същевременно се сочи, че е намерен на територията на България. Иначе за някаква библиография може би трябва да се потърси тук Златни пръстени-печати от времето на Второто българско царство 1185 – 1396 Константин Тотев Макар от прегледа, който направих на книжката едва ли в нея ще има нещо повечеко за този пръстен. Тъй че май ще е най-добре да се глада направо в библиографската справка.

За съжаление хубавите неща не стават лесно. Военните изучават сраженията по-малко по-различен начин и виждат неща, които за останалите са незабележими. Дори участниците в клуба да не напреднат много във военната история или като завършат да работят друго, за тях ще е много полезно и само това, да се научат да работят с други специалисти. Днешния бълг. учен се вживява в ролята на всестранно развита личност тип "Божо" и резултата не е трудно да се види по разликата в качеството на българските и чуждите издания. Да не говорим, че българина по начало е трудно възприемчив за чуждото мнение и като самороден талант е готов щедро да ръси всякакви глупости и да псува юнашки заради последвалото бурно осмиване. Излишно е да припомням как се датира лодка, как под светия престол се откриват мощите на св. Йоан Кръстител и как се разчита надпис на пръстен като "Спасителят на Азия".

А ето Прощаването на славянката на иврит През 70-те и 80-те години музикалните състави към израелската армия са направили доста успешна серия с песни в продължение на няколко набора. Но новите определено не са толкова сполучливи. За съжаление не мога да намеря в нета превод на останалите песни на някакъв по-популарен език, а Гугъла превежда иврит доста безобразно и почти нищо не може да се разбере. Но на тази песен текста е известен, тъй е ясно за ккаво се пее.

Отново същата песен със снимки на генералитета и епископата, но изпълнението на песента не е толкова хубаво

Встань за веру русская земля Клипа също е интересен. Докато при нас гледаме как Гоцета и Боцета правят бутафорни избори и смятаме колко десетилетия още остават на държавата ни да изчезне от лицето на земята, в днешните руски клипове се вижда волята за промяна и връщане на някогашното велечие на държавата им. Хубаво за тях и жалко за нас.

Разбира се това дали един продукт удовлетворява в задоволителна степен нечии потребности е едно. Но в случая става дума да се обсъди нещо, което е ново на нашия пазар. Първата уловка, която открих, е че със прослувутия ситен шрифт е написано, че срокът на договора е за 12 месеца. Интересно е, че родните депутати така и нямат намерение да вземат мерки срещу шашмите със ситния шрифт. В някои държави се приема, че той не важи, ако е във вреда на клиента и продавача не може да докаже, че клиента е бил съвсем наясно към момента на покупката за трудновидимото съдържание на договора. Но това не е по темата. Та освен тази популярна уловка, с която стартира "за пръв път в България" (ако трябва да се изрязя с езика на родните медиии) "бисквитката", да видим какви радости и скърби покрай няе ще споделят опиталите. В подобни случаи това е един много лош съвет. Доста хора изгоряха с космически сметки защото бяха решили първо да опитат, а после да проверят какво се случва, ако си пуснеш мобилен интернет от мобилните оператори.

Предполагам, че всички сте чули за "бисквитката". Това, което се чете в рекламните съобщения "неограничен 4G мобилен интернет с абсолютно нелимитирани скорости, навсякъде в нашата мрежа. И когато казваме, че нашият интернет е неограничен и нелимитиран, без скрити клаузи и такси" без съмнение радва всяко сърце. Това обаче е новост и по понятни причини опиталите бисквитката са доста по-малко от прочелите за нея. Практиката от миналото обаче показа, че мобилния интернет се оказа, че крие и някои финансови капани. Преди време бях са замислил за офертите на мобилните оператори, та да си имам интернет дори да си променям положението. Но като се порових изнета се оказа, че това (както често се случва при общение с нашенските мобилни оператори) си е един финансов капан. Излезе, че ако предплатения лимит се превиши то без никакво уведомление сметката си расте. И се оказа, че доста ентусиасти се оказаха ужилени с космически сметки. В по-стари времена пък имаше проблеми с непълното покритие на страната за мобилните телефони. Тъй че ако някой някой е опитвал "бисквитките" няма да е лошо да сподели радостите и скърбите покрай тях без рекламна маска и грим.

Интересна инициатива, но не трябва ли да потърсите някаква връзка и с военните училища? Там преподават военна история и дори когато армията беше по-голяма печатаха за нея военно-историческа литература. Сещам се да речем за един доста удобен малък наръчник с доста хубава подвързия, в който бяха описани по-известните битки от бълг. история с чертежи, а имаше и за въстанията. Сравнително малко по обем, но като информация доста повече от това в учебниците за средно образование. Освен това по-старите полкове си имаха и собствени музеи в рамките на поделението, но с много ограничен достъп. На практика ги гледаха само войниците от съответната част и то понякога само по веднъж за цялата служба. Та в армията винаги е имало един елемент на преподаване на военна история не само във ВУЗ-овете, но и на срочнослужещите. По въпросите на военната история в някои отношения военните са по-наясно от кабинетните историци. Тъй че ако идеята е да се научи нещо, а не само някои да се вирят като антени, дето ни приемат, може би няма да е лошо да се помисли за някакво коопериране с военните училища.

Освен че е казано не убивай, има и още нещо: Ще рече, че е грях не само извършеното, но и пожеланото убийство. Що се отнася до компютърните игри, то наистина компютрите са нещо ново. Но що се отнася до игрите - те определено са си много отдавна. Но когато играеш с някого не само не го убиваш, но и не желаеш да бъде убит, най-малкото защото после просто няма да има с кой да си играеш. Втори е въпросът колко време човек трябва да отделя за игри и дали да не го използва за нещо по-полезно.

Ползвам програмата Carrara. С нея може да се прави мъничка анимация. Е, може и по-голяма, но нямам време. Това е и целта за храма в Ефес. Моделът е по-скоро груб щаблон, който да използвам за една малка демонстрация на едно от "чудесата" на храма, но не става дума за внушителните му размери. Иначе ще отнеме много време, примерно ако трябва да се направят и релефите по - колоните.

Храмът на Артемида в Ефес. Все още си е работен проект. В крайна сметка цветът на стените на сградата ще си е малко жълтеникъв мрамор, защото с тези бели редове само се губят детайлите.

Синята джамия в Истамбул о наречена така заради сините плочки, които обаче са от интериора на джамията. Тя е по-голяма от Селямие Capacity 10,000 Length 72 m Width 64 m Dome height (outer) 43 m Minaret(s) 6 Май и Сюлеймание беше по-голяма от Селимие. Тук има много интересен списък на уикипедия с известните джамии по света http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_mosques

Да, съвсем правилно. Срещу Егер не е била хвърлена цялата 100 000 армия - тя като цяло е завладявала Северна Унгария, но е действала на части срещу различните опорни пунктове. Това не подобрявало кой знае колко положението на тези в Егер, защото нито императора, нито съседните гарнизони са можели да им помогнат с нещичко. Но една толкова голяма армия, макар и пръсната си има и някои недостатъци, като например снабдяването. Унгария от години е измъчвана от войните, тъй че изобилието не е голямо. Освен това турската армия така и не е успяла до края на осм. период да си набави добре екипирана армия и винаги къде повече, къде по-малко е разчитала на някаква сбирщина - като се почне от акънджиите и се свърши с башибозука. А и разбира се това е началния период на нарастване на армиите. През ВСВ една 100 000 армия си е нещо съвсем нормално. Но през ХVІв. е време на преход от малките армии, каквито са били и на турските бейлъци към доста големи, което ще рече, че механизмите за управление още не са били много добре отработени. Тъй че не бива турците да бъдат критикувани толкова остро, че с много хора са постигнали малко. Те правят прелом във военното дело, тъй като след успешната осм. инвазия европ. армии отново стават огромни в сравнение с тези от късното средновековие.

Турците в ред случаи попадат под влияние на местните традиции. Байракли джамия в Самоков издигната в чест на майката на дарителя, която била българка е билзка до българската архитектура, а на купола й казват, че имало освен полумесец и кръст. Доста трудно обяснимо за мен е, че на тавана е издрацкан графит с план на черква. Тези в Одрин и Цариград като например Селимие доста напомнят на византийския стил. Може би тук трябва да се каже, че турски стил е малко обобщено понятие. Сулджукския стил на градене на джамии донякъде се различава от османския, макар това не винаги да е така лесно забележимо. Пример за селджукска джамия е да речем джамията Иса бей в Селчук (на мястото на Ефес) и за сравнение Старата (Ески) джамия в Одрин.

Има изказано становище, че след изоставянето на Никополис ад Иструм е направен опит градът да се измести на естественозащитения хълм Царевец в Търново. По-точно градът и епископския център се е изместил, то това си е факт, предположението е, че в ранновиз. период селището на Царевец също е носело името Никополис ад Иструм. Големият Никопол на Дунава вече е споменат за пръв път в БАЛ, а след това вече има и други. Това с велможата Богдан е много интересен епизод, но за съжаление Владислав Граматик е и единствен извор за него. Предполага се ,че е Големия Никопол на Дунава заради това, което се пише за този Богдан - в смисъл, че имал боляри. В Големия Никопол е бил санджак-бея - по традиция, защото градът е бил последна резиденция на Шишман. Иначе Никополис ад Иструм наистина по-отговаря на описанието за преминаването на р. Росица. Но както се вижда от гравюрата на Каниц, Никюп си е селце, а античния град е бил само обект на иманярски "проучвания".

Ами то и Виена не е бранена от самия император. По време на обсадата той се е бил изтеглил от града. Но пък без поляците е щял да бъде пленен и така превземането на столицата съчетано с пленяване на императора е щяло да улесни още повече тур. настъпление.

Ами това са си проблемите на прехода. Феодалните армии са си били на феодалите и те са ги водели да служат на своите сюзерени. Та и по това време издържаните от командирите все още са си били съществен фактор. Императорите пък се опитвали да създадат централизация, като подчинят местните ентусиасти на единната владетелска воля, но това не ставало хич лесно. Е, Фердинанд и наследника му наистина са можели да пробват нещичко, но за това е било необходимо време. Малка армийка в полето отиваща на помощ е щяла просто да бъде изколена от турците и императора да се лиши от и без друго оскъдни сили. При Егер има и друг момент за мотивация на защитниците. При Темешвар Лошонци все пак капитулура, но въпреки договорката за свободно изтегляне щом оцелелите излезли били избити. Тъй че още при Дрегел мъничкия гарнизон от 150 души предпочел да се бие до последно, вместо да чака милост от турците. По-късно и Зрини прави същото - когато виждат, че не могат да удържат Сегетвар излизат и атакуват турците при което са били избити. Тъй че при Егер е щяло да е същото положението - на защитниците е било ясно, че няма да има пощада и ще оцелеят само ако удържат крепостта. Разбира се имало е и друга опция - коменданта на Солнок си предал крепостта. Но несъмнено Соколович е допуснал фатална грешка с избиването на оцелелите от Темешвар. Така е предизвикал доста отчаяна съпротива, а ако не беше направил тази безмислена касапница може би доста повече крепости са щели да капитулират след известна съпротива.

Ами то и аз се чудя защо не легализират търговията с гласове и да се направи борса. Като се замисля, заедно със зеленчуковата, това ще са единствените работещи борси в България. Това разбира се е шега. Купуване на гласове у нас не може да има, защото е явление срещано в демократичните държави. Докато сегашна България е постсоциалистическа държава и тук изборния вот просто се фалщифицира. Два автобуса екскурзианти и купуването на 1000 ромски гласа може да променят вота в някое кърджалийско село, но няма как да са решаващи за цяла България. Та как е тази ситуация при Тиберий. Там нещата се движат точно в обратна посока. Вместо социализъм в упадък има демокрация в упадък. Ще рече, че народния вот не е бил от особено голямо значение. Достатъчно е било просто плебса да не се бунтува. Това е позволило на Тиберий да съкрати пилеенето на пари и да използва средствата за по-разумни разходи, което пък е давало по-голяма стабилност на държавата и по-голямо мируване на народа. При Тиберии продължили да съществуват ред републикански институции като консулите и сената, но ролята им ставала все по-малко решаваща. Анкирския паметник, в който са описани делата на Август показва, че Тиберий си е давал сметка какво значи понятието "хляб и зрелища". Но за разлика от републиканския период, през който мнозина политици са угодничели на народа за да вземат неговия вот, то за Тиберий е било достатъчно народното търпение. Това разбира се не го прави много обичан, но пък разумните разходи го правели необходим. Дори и приписваните му грехове да са верни, то те поне финансово определено не са били никак обременителни за възможностите на държавата. Тъй че не е случайно, че се е задържал сравнително дълго на власт.

Възможно е наистина турската армия да е била 100 000. Това е зенита на османската мощ, макар съвсем скоро когато при обсадата на Сегетвар Миклош Зрини умира като герой, а султан Сюлейман от дизентерия започнали да се появяват първите признаци на настъпващата криза. В защитата на Егер участвало и населението от околността, което се било укрило зад стените, като дори жените участвали в отбраната. Разбира за отбраната се разказват и доста патетични легенди. Битката при "вратата на горната земя" Егер наистина пресича една много успешна военна кампания, при която е бил завладян и значимия Темешвар. Действително от една страна прави впечатление хъса, с който Лошонци брани Темешвар, Гьорг Сонди - Дрегел, а Добо - Егер и от друга страна поведението на Фердинанд, а след това и на Максимилиан. Те не само не се напрягат кой знае колко да помогнат на отбраняващите се крепости, но и постъпват доста зле с някои от хората, които полагат доста големи усилия в борбата срещу турците като Сигизмунд Батори и Михаил Витязул. Историята донякъде напомня онова, дето социсториографията пише за завладяването на България - съпротивата идела по-скоро от крепостните гарнизони, а не толкова от царската армия. Но дори и в средата на ХVІв. процесът на централизация на християнските държави не бил чак толкова напреднал, та австрийските императори да могат да вадят армии, които да са противопоставими на турските както става вече през ХVІІв. Но за ХVІІв. вече си казва думата и задълбочаващата се криза в Осм. империя, която в края на века вече пречупва настъпателния устрем. Но в средата на ХVІв. положението все още е било друго и положението на императорите не е била чак толкова лесно.

Не мисля, че става дума за някаква легенда от типа на тези за Мойсей и Саргон. По-скоро е начин за пренасяне на малко дете. Възможно е в източника на автора на БАЛ да се е говорело за някакво събитие във връзка с което е имало придвижване на семейството на Кубрат и тъй като Аспарух е бил дете е бил носен в кошница или кош. Посочено е само, че е носен в кошница три години. Венедиков е направил доста свободни парарели с Парис, Крали Марко, Кир и пр. и пр. Но в летописа не е казано, че Аспарух е бил изоставен от своите родители, че е пускан в река, че е намиран от някой и т.н. Единствено, че като е бил дете по някаква причина три години е бил носен в кошница.

ЧИД!