Galahad

Вече разгледахме въпроса как би могла да завърши руско-турската война, ако турското командване е било приело плана на Осман паша да прехвърли военните действия на север от Дунав. Тъй че предлагам да разгледаме и още една алтернативна възможност - бойните действия да се изместят на юг от Балкана. При един такъв ход Осм. империя е щяла да загуби цяла северозападна Мизия, но все пак въпроса е да се спечели не битката, а войната. Удържайки западна Мизия Осман паша се оказал в доста сложно положение. От север на Дунав се намирала воюващата с него Румъния, на запад реваншистки настроената заради загубата от 1876г. Сърбия, а от изток го атакувала мощна руска армия. Единствената "топла връзка" бил Балкана, който обаче зимата ставал трудно проходим, а турските войски нямат склонността на руските към подвизи и епични преминавания на Алпи и Балкани. Ще рече, че избирайки да брани региона на Плевен-Видин той се е обрекъл да попадне в "чувал" и е въпрос на време да капитулира. Как стои въпросът обаче, ако е било взето по-непопулярното решение да се измести на юг? Това е можело да стане в удобно за преминаване на планината време за него, но и за руската армия. Но ако войната се проточи до зимата, то руските подкрепления е трябвало да минават негостоприемния Балкан, а турските да маневрират из доста по-удобния терен на Тракия. Изместването на юг е давало възможност за прегрупиране на турските сили. "Четириъгълникът" отбраняван от Мехмед Али е гарантирал, че няма да има руско преминаване през източната част на Балкана, а благосклонният английски флот е можел да бъде от помощ по море както при снабдяването, така и при евакуация при необходимост. При това положение с изместването на Сюлейман паша на изток и при една изтегляне на Осман паша на юг Османската империя е щяла да разполага със значителни сили в Тракия за да спре руското настъпление в Тракия. Протакането на войната е от полза за Турция, но не и за Русия. Още повече, че на кавказкия фронт действията на руската армия не са особено успешни. С избора на Плевен обаче турските сили се оказват разпокъсани - източната армия е блокирана и бездейства, централната е спряна при Шипка от значително по-малки сили, а върху западната се стоварила цялата руска мощ и в крайна сметка Осман паша капитулирал, като по този начин били извадени от строя значителни турски сили. Сюлейман паша и Вейсел паша вече не разполагат с достатъчно сили за да удържат руската армия на юг от Балкана при София и Шипка-Шейново. А капитулацията и на Вейсел паша предрешила изхода на войната. Агонията на турските сили при Плевен била последвана от обрат и на Кавказкия фронт, където руските войски отново пренесли бойните действия на турска територия. Лишана от армиите си на Балканите, Турция била спасена от пълен погром от Великите сили, които спрели Русия пред самите врати на турската столица. Но ако тур. командване не беше допуснало армиите на Осм. империя да бъдат разпокъсани и изолирани една от друга, то войната можеше да завърши при доста по-благоприятни условия за тях.

Темата е общо за Априлското въстание, а както сам казваш: "Ако някой учебник спомене нещо за този бунт, тези думи изчерпват информацията за него в книгата." Тъй че имам друга идея - отиваш в библиотеката, прочиташ Разловското въстание (1876) http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=10226 Автор: Дойно Дойнов Обем: 96 стр. Формат в мм.: 130х195 Издател: ИК "Македонски научен институт" след това написваш една епитома или иначе казано по-подробна статийка и я пускаш тук, пък аз ще трийна останалите отговори. Какво ще кажеш?

За езика - макар триезичната ерес да е съществувала по онова време на Запад, то тя не е била господстваща дори в католическата църква и както се вижда лично папа Адриан ІІ е одобрил славянските книги. За България по-скоро въпросът е бил чисто технически, защото в момента, в който приема християнството няма развита християнска книжнина, а е необходима богуслужебна литература, която е на гръцки или латински. Другият въпрос е с архиепоскопията. Нейната относителна самостоятелност не е чак такава даденост - Русия се е покръстила след България, но има митрополити и епископи подчинени на Цариград без опосредяването от местен архихиепископ, примас или нешо подобно. В един по-късен момент се заформя "митрополит всея Руси", макар и да не е съвсем такъв и вече доста късно Русия се сдобила с патриарх. Тъй че Борис и Петър определено имат заслуга при нас нещата да се развият по-рано. В периода на тяхното управление се оформя българската нация в днешния смисъл на понятието, което позволило да се говори и за цар на българите, патриарх на българите, богуслужение на бълг. език и т.н. При доста европейски народи тези процеси се развили много по-късно и те не са имали никакъв проблем да си нямат своя национална църква, свой богуслужебен език или пък кралят им, макар и формално да е васал на западния император. Затова и в периода на развития феодализъм, на Запад има Бургундия, Саксония, Навара, Арагон, докато тука има много Българии (три в Мизия, архиепископ на България в Охрид, а също Вълкашин и Марко понякога също ги таксуват за владетел на българите). Кирил и Методий отиват при папата не заради България, а заради подчинените му германски епископи, които вилнеят из Великоморавия и Панония. Не че и папата не срещнал трудности с озаптяването им, макар и не за дълго, но на останалите патриарси е щяло да е още по-трудно да го направят.

Още един пример, че най-добре умеят да дерат кожи правителствата на тези страни, в които е имало социализъм. Не става дума за грижа за здравето, а за въвеждане на нови данъци за пълнене на хазната, за да има повече пари за еврократите и за издръжка на хранениците Гърция, Испания и Португалия. Ако беше грижа за здравето за сметка на това щяха да намалят примерно ДДС за здравословните храни (не говоря за храната за по-бедните, защото в ред европ. държави, ако въобще се облага с ДДС, то той е под 10%, а за разните "биопродукти", "екопродукти" и т.н.).

За мен големият успех на Турция е, че успява да ревизира клаузите на Севърския мирен договор. Иначе с Гърция нещата са по-прости. Гърците нямат шанс да победят сами Турция, но разчитат на кризата в Осм. империя и на подкрепата на Антантата. За разлика от ВСВ обаче, ПСВ не е приключила с чак толкова решителен успех за Англия и Франция. Те са на ясно, че не могат да притискат до безкрайност загубилите войната, защото тя може да се поднови и този път да не е чак толкова успешна за тях. Ататюрк изважда Турция от кризата и съвсем естествено по-силният побеждава. Разбира се подкрепата на Антантата за Гърция не е съвсем без значение, защото иначе е можело гърците да загубят доста повече.

А коя е другата тема, че нещо не мога да я открия?

За съжаление за част от преписката съдим точно по сведенията на виз. хронисти, тъй като не всички писма са се запазили. Те разбира се са ги използвали като източници при написването на своите съчинения. http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/bolg_dok/dok_bolg_zare/index/gramoti_index.htm При средновековните писма проблемът е, че стилът е доста витиеват и натруфен, а от друга страна доста беден на кратко, но обстойно описване на фактическите обстоятелства. Това не е чак толкова случайно, защото се разменят между добре информирани хора и не е необходимо да си обясняват кое как е станало. Но писмата не са само източник на информация във връзка с някое събитие по повод на което са изпротени, но покрай своето натруфено изложение дават информация за познанията на хората, които са ги писали, което също си е интересно от гледна точка на концепцията за царящото тотално невежество през мрачното средновековие.

Искам да ви покажа някои от мозайките в Opus sectile. Не ги сложих в основната част за да избегна недоразумението, че става дума за някаква зидария за мозайки само. Забележете, че мозайките не са направени от малки камъчета, а от големи парчета разноцветни материали. "Хилас и нимфите" - ІVв. Basilica di Giunio Basso(Basilica of Junius Bassus) За зидарията с пълнеж (opus implectum) май нещо не обясних както трябва. При тази зидария имаме да го сажем условно три стени, средната от които се явява пълнеж (emplecton), а двете външни се явават като облицовка. Имаме отново редуване като при смесената зидария, но не във височина, а в дебелина. Обвивката примерно може да е изпълнена с квадрова или смесена зидария, а за пълнеж да се използва някоя от по-безредните техники.

Историята на Блазиус Клайнер е лишена от полемичността на Паисиевата, но пък в замяна на това изложението е направено много качествено, и въпреки някои неточности, които са неизбежни при конкретната ситуация, тя си остава една от най-хубавите истории на България. Въпреки, че е сравнително малка като обем, в нея се съдържа изключително много информация. Първата и част е обща история на България до падането й под турско робство. Втората част е историята на българското францисканство, като има и някои сведения за Чипровци и Чипровското въстание. За огромно съжаление, както от изложението му се вижда, при потушаване на въстанието библиотеката-архив на архиепископията била унищожена. Тъй че сведенията са заети предимно от печатните издания, които са познати и достъпни и днес. Но все пак е имал под ръка и нещичко, дето не е от масовия тираж:

Ами ето един интересен пример какви са последиците от пожарите, макар този да е със щастлив край. Става дума за летописа на поп Петър от Мирково. Летописът съществува само в един екземпляр и унищожаването на този екзампляр е означавало и безследното изчезване на този исторически паметник от ХVІІ. Макар и с няколко откъснати листа (при това май в най-интересната си част) обаче той е оцелял по чудо. Книгата е била собственост на библиотеката на бълг. община в Панагюрище. Преди Априлското въстание Марин Дринов е заел ръкописа от библиотеката, но преди да го върне избухва въстанието и както градът, така и библиотеката изгорели. Иначе и през ХХв. има загуби, но тогава вече много от текстовете са били публикувани. Примерно през ВСВ са пострадали Белградската библиотека (вкл. ръкописната колекция), а също и нашия етнографски музей.

Докторката е била селска лекарка. Къщата в Говедарци съм я виждал - не е по-голяма да речем от тази на Митко Палаузов или родната къща на Георги Димитров. Пък човекът е бил напорист и амбициозен, което си е за оценяване.

Имплектона е външна обвивка с вътрешен пълнеж от разтвор и камъни. Лентовата зидария вече е външната облицовка, където камъните са в редове. Да не се бърка с инцертума, където има подредба, но тя не е на редове. Оpus craticium пък е близък до Opus africanum, при който имаме редене хоризонтално и вертикално. Opus albarium - това е за луксозна мазилка с мраморен прах.Витрувий (VII.3.4- 11) Тук пак ги има като рисунки и снимки, с Opus africanum: http://historyofarchitecture.weebly.com/stone-masonry.html

В интерес на истината комунистите в Гърция са имали сравнително силни позиции, но са "освободени" не от СССР, а от Англия и САЩ, което променя доста положението. Иначе военните действия след ВСВ са в райони населени с българи. Но за откъсването на тези райони от Гърция и присъединяването им към соцзоната, Сталин по-скоро не е трябвало да обявява война на България (тя е воювала само със САЩ и Англия), а да се опита само да се постави марионетно правителство. Тъй Англия и Франция ще трябваше със сила да изтласкат бълг. войски от Гърция, СССР да напредне повечко на Запад и после по-лесно ще се договори някоя-друга дребна ревизия. Чърчил след ПСВ е заявявал, че бълг. претенции са били основателни, пък и Гърция е имала някаква готовност да ни върне част от Беломорска Тракия. Все пак за съюзниците е по-добре част от гърция да е социалистическа, отколкото част от Австрия и част от Италия (за италианците важи правилото, че родината им свършва там, докъдето се чува камбаната на техния град - те не се чувстват съвсем като една нация, както примерно ние).

Основният проблем е сградния фонд, защото той създава условия за съхранение на книгите. Надписите на камък дари фрагментарно, но все пак оцеляват и на открито и такива си имаме доста. А да се пише на камък е доста по-трудно, отколкото на хартия. Имало е доста големи пожари в Лондон, Москва, Цариград. Същото важи и за у нас - в Пловдив, в Търново е имало и пожари и наводнения. За "Св.40мци" проблемни са наводнанията, защото дори да е имало нещо зазидано, то при едно наводняване не е ясно какво е останало. Ето че дори през ХХв. във Флоренция сериозно пострада библиотеката, макар много от жителите да се се стекли да изнасят книгите. А Арно не е пощадила дори в галерия Уфици. Та представете си какво е било положението в Търново при наводненията преди ХІХв., след като през ХХв. става мазало в модерни и добре финансирани библиотеки и галерии. Дали да не се натегна на Бойко и да напиша книга "Големите пожари и наводнения в бълг. земи в периода ХVІ-ХІХв."?

Нека разграничим няколко момента в луноверството и луноатеизма: 1. Дали е кацало въобще нещо на Луната - било човек било апаратура. Ако луноатеистите приемат, че има кацане на апаратура, то тогава налочието на следи от колелата на тази апаратура, а също и пробите лунен камък и лунан прах не засягат с нищо тяхната вяра. 2. Дали филмът е правен на Луната или в студио на Земята. Може би разказах за речта на Сталин на Червения площад, при която техниката се скапала и се наложило др. Сталин да повтори речта си, макар армията да я е нямало. Но именно второто е познатата на всички ни от документалните филми реч. Само дето се е случило след като вече присъствалите на истинската са си били заминали. Но едно е да накараш дори др. Сталин да направи втори дубъл. Какво обаче става, ако си на Луната и техниката се скапе. Не можеш да кажеш: "Я някой да даде друга камера, че тая не работи". Просто няма филм. Но може ли като се върнеш, гордо да заявиш пред нацията и света, че най-великият космически миг на НАСА е останал незаписан защото техниката се е скапала? Тъй чеи може да има мисия до Луната, но филмът да си е правен в студио на Земята, което обаче е станало причина да бъде компрометирана както тази, тъй и следващите мисии. 3. Дали се спори само за първата мисия или се отричат и следващите. Луноатестите, които отричат първата мисия, но признават следващите няма как да бъдат убедени и от "лунните стъпки" на астронавтите от следващите мисии. Значи неща като лунен камък, лунан прах, следи от гуми, следи от стъпки са аргументи само срещу твърденията, че на Луната никога нищо не е кацало. Ако приемем дори само кацането на техника, те вече не са никакви аргументи. Между другото се сетих - като малък бях гледал някакво детско филмче за лунен камък и лунен прах, които имаха направо вълшебни свойства. Великия Мерлин направо нищо не беше пред тях. Не се сещам за заглавие и националност, защото бях доста малък и нямах големи съмнения не само в донасянето на лунния камък, ами и в неговите вълшебни свойства.

Не знам доколко ви направи впечатление, но Татовата биография си е едно кариерно израстване на определен човек, в което няма място за България. И два вица: Учителката пита: - Деца, кой е основният принцип на социализма в България. Иванчо: - Всичко в името на човека, всичко за благото на човека. Учителката: - Браво Шванчо, седни! Иванчо: - Ама аз другарко мога да кажа и името на този човек. И още един, за който Шкумбата твърди, че го е бил разказал лично на Тато: - Тодор Живков е роден на 7 септември, а народната революция е станала на 9 септември. Е, не можа ли революцията да избърза два дни, та сега трябва да се правят два масрафа за два празника. И не плачи за Тато, Българиьо, а се радвай, че днес към светлото бъдеще те ръководи неговия гард с другарите Цецо и Цецка.

Opus vittatum simplex - проста лентова (редова) зидария. Просто материала е по редове - ако е от един вид е прост, ако са примерно камъни и тухли е смесен. Opus sectile - при него става дума за мозайка, но от големи парчета. Може да е даже като картина. Opus signinum. Agusteum, Cartagena - тук отново е като мозайка, но се използва и за друго заради здравината. Оpus craticium - пропуснах, че "решетката" е дървена, а пълнежът може да не е само камъни, ами и кал и плява. Той е популярен стил, старите германски къщи са от този тип.

Шансът на Германия е Берлинският конгрес и Бисмарк го пропилява. В смисъл, ако Германия и Австрия решително бяха подкрепили Сан-Стефанска България, то Русия щеше да се конфронтира с Англия и Франция. САЩ и Италия са доста млади, за да имат някакаква дума, а Турция е бита. Да не говорим, че зад Русия стоят всички Балкански държави. През 1905 - 1906 г. не виждам някакъв реален фактор, който да промени съотношението на силите, а от там и да има различно развитие в историята. Има изостране на отношенията, но всички разбират, че не са готови и не става нищо.

Александър Велики е бил много дипломатичен - със сравнително малко битки и много умела дипломация е постигнал нещо, което не е правил никой друг европеец преди него. Тимуджин също не е постигнал всичко със сила. Със сила са действали там, където са били достатъчно силни. Иначе са имали и друг подход.

Има още няколко вида зидарии, повечето от които не са така популярни поне по ташите земи. Решетъчна зидария ( Opus craticium ) - при тази зидария имаме подравняване както по хоризонтала, така и по вертикала. Прилича на решетка и от там иде названието. Мрежестата зидария (Opus reticulatum) се дали на вида - Opus quasi reticulatum - разпространен ІІ-Ів.пр.н.е. и Opus reticulatum - след това. Имаме и смесена мрежеста зидария Opus reticulatum mixtum. При него мрежестата зидария е подравняване с хоризонтални редове тухли. Иначе това, дето у нас (пък и от мен самия) обикновено се нарича Opus mixtum, то е разновидност на Opus vittatum. Той също има две разновидности Opus vittatum simplex (проста, несмесена) и Opus vittatum mixtum (смесена). При него имаме пак подравняване с тухли, но на каменни блокове. Opus sectile - това е от разноцветни плочи, например за подова многоцветна настилка. Opus signinum - това е зидария от тухли и парчета теракота смесени с хоросан.

Ами това не са "стъпки", а следи от апаратура, каквато и СССР е изпращал там. За това, че на Луната и имало апаратура няма големи спорове. Споровете са дали са стъпвали там хора и дали има "стъпки".

Горчивата и все още неосъзната от българите истина е, че битките се печелят на зеленото бойно поле, а войните на зеленото сукно (т.е. на масата за преговори). И Хитлер жъне успехи докато преговаря, но щом почва да воюва претърпява пълен разгром.

Князът е бил и доста богат човек, което ще рече, че живота му е бил интересен. Но що се отнася до мемоарите му, то според някои, тук-таме той ги е поукрасил, та да станат още по-интересни. Тъй или иначе въпреки всичко си остава "Убиецът на Распутин", а както казвал последният, ако бъдел убит от член на царското семейство, след това нямало да има нито цар, нитово царския двор, нито Русия. Тъй че великият хипнотизатор и да не е бил велик пророк е бил доста прозорлив човек.

Изкачат и нови неща. Но вече не толкова много. Например Кратката история на Псел намерена в Синайския манастир през 1911г., ръкописите от Мъртво море, Сказанието в кратце, за което говорех, началото на историята на Петър Богдан, историята на Блазиус Клайнер ... Палимпсестите, които са известни отдавна са и прегледани. Тъй че по-интересното е с частните библиотеки на Запад, дето не е имало национализация. Щом цяло сандъче с мощи може да си седи незабелязано, какво остава за книга написана на кирилица.

Вероятността да има запазена българска история е малка, защото тя е представлявала малък интерес. Зонора и Манасий са написали от т.нар. "Световни хроники", тъй че е обяснимо защо интересът към тях е друг. Именникът е бил включен в списък на езически царе попогрешка и така се е сдобил с преписи. Т.е. се е запазил пак по линия на "световните хроники". И като си говорим за тях, аз и друг път съм го споменавал, че преди 20-тина години в "Труд" беше писано за намиране на "История" по-стара от Паисиевата. От цялата работа имам само началната страница, снимка на която беше сложена във вестника. Доколкото разбирам от нея и от статията става дума за препис на т.нар. "Сръбски родослови и летописи". Това все пак си е интересно, защото различните преписи имат и различни добавки - примерно като за бана Михаил Шишман, за пожар в Пловдив и т.н. Но дали е от известните преписи или е нещо ново така и не разбрах. При едно от ходенето ми в София търсих този, за който в статията пишеше, че е преглеждал ръкописа, но го нямаше в момента, пък аз нямах време да го търся пак. Но ето че от време на време изкача нещо ново. В случая се казваше, че е била открита в частна библиотека. Тъй че надеждата е по-скоро в домашните библиотеки. Липсващите мощи на св. Кирил Философ примерно са били открити в библиотеката на князете Матея. За изгарянето на библиотеката в Търново - историята е доста разпространена, но май по-скоро става дума за повече от една библиотека. В смисъл на Великата Лавра и на "Петър и Павел". За великата лавра се казва, че шейхът открил библиотеката и продал някои книги, но търците научили, руснали донос и той им дал останалите, които били изгорени. Действително на "Св. 40 мци" е бил правен ремонт, при който покривът е бил повдигнат и даже са смятали да махнат каменните колони и да ги заменят с дървени. За "Свети Петър и Павел" - там се сочи помещението до олтара. За там се твърди, че е била библиотеката и мощите на св. Михаил Воин, чийто череп Иларион продал във Влашко. Мощите на св. Михаил действително са били сред реликвите на патриаршеския храм. Но пък се говори за 2 скелета в това помещение. За тези книги се твърди, че били изгорени при гроба на един епископ, който според едни се самоубил, а според други бил удавен, за да не издаде заговор за бунт. Но в интерес на истината докато от царската библиотека има пръснато това-онова, то книги, с надписи, че са принадлежели на патриаршеската библиотека определено не са толкова често явление. Но пък по-стория препис от Синодика изглежда е от там, защото е доста луксозно изработен и има празни места за дописване на нови владици сред починалите. Тъй че ако е имало горене, то воже и наистина нещо да е било измъкнато преди това. Но пък на "СВ. Никола" в Търново надписа от времето на Иларион е двуезичен, което показва, че не е бил чак толкова враждебен срещу всичко написано на български. Възможно е да е горил наистина цанни за нас, но безинтересни за него ръкописи - примерно кондики, разписки за платени от владиците вноски и т.н. В смисъл както и днес много учреждения след определен срок за съхранение унищожават архивите си. Но тъй като времето е било такова, да са сметнали, че гори български ръкописи. За съжаление обаче си е зобре известно опропастяването на турската библиотека в Търново, в която поне според Славейков е имало книга, в която било описано превземането на Търново. Може да е бил някой сиджил, но тъй или иначе щеше да е интересен. И това е станало вече в освободена България.