Galahad

Воденския надпис изглежда е възстановителен надпис. Подобен има публикуван и от Захариев, естествено не за района на Македония. Предполагам, че тези, които са го правили са се опитвали да реконструират някакъв действителен надпис, като използват познанията си за времето на Самуил. Така се появява да речем "Шишман", който както вече стана по онова време е бил обявен от някои от авторитетите, с които според някои съм спорил за баща на Самуил. Говоря за фрагменти, защото надписа не следва практиката на времето от списването му за такива надписи, а е доста объркан, което показва, че по-скоро са превине опити да се реконструира. Григорович говори, че като посетил Воден, научил за новооткрит надпис на славянски, но не можал да го види. Прегледах от Йордан Иванов за Воден, но не намерих нищо за такъв славянски надпис. Тъй че трябва да се поровичкам и да видя какъв точно "славянски надпис" ми се губи. Но едва ли ще е реконструкцията - тя по-скоро е стояла на някоя черква и като са се разбушували гърците е била скрита някъде. Те и Воден са го палили както Поморие, Мелник и Солун.

Има си един хубав виц: Питат Живков дали можело соцаилистическата революция да победи на 9.9.44г. без подкрепата на Съв. армия. А той отговори: "Можеше, ако тогава имаше толкова партизани, колкото сега борци против фашизва и капитаризма получават народни пенсии". Първо разбира се е помощта на Съв. армия. Иначе БКП никога не е била водеща по численост партия, а правото и да управлява беше уредено в Конституцията. Най-голямата партия беше ОФ, контролирана от олигархическата фамилия Кимон-Георгиеви-Гиньо-Ганеви. В соц. България имаше избори, но сама с по един кандидат на район, като местата се разпределяха на квотен принцип - по партии, полове и т.н. След преврата има Народен съд, после громят опозицията, после са концлагерите ... И до днес ни управляват "правителства без алтернатива" съставени от "бивши" комунисти. Ликвидира се опозицията и после Партията няма алтернатива. Тъй че всичко постигнато от БКП е станало чрез силата на една голяма чужда армия. Затова и така милеят за монументите на армията дарила ги за толкова дълго с властта.

Марцианопол е унищожен още при Великото преселение на народите, тъй че определено няма как да е някакъв ориентир. В замяна на това в повечето случаи действията през Сидера са свързани с действия в района на Одрин. А за да се стигне до Айтос от Цариград или Одрин по суша няма как да не се мине през Странджа (разбира се ако не се предприеме някакво съвсем безмислено обикаляне, което при нуждата от продоволствия прави мисията почти невъзможна).

За стаите - по мое време комсомолът беше взел дал, тъй че "стаята с телевизора" имаше друго име, май беше свързано нещо с динамично менящите се названия на ЗКПЧ-та; стая за морално-психическа подготовка ли беше или "клуб" - вече ми се губи. Но не на всякъде ги е имало. Някъде телевизора си беше просто в спалното. Иначе подбора на фазаните не беше много ясен (изключая връзкарите), но "командния състав" от училищата не беше идентичен с този от фазанарията. А това за шашнатите разпределени фазани - то е при самото пристигане, защото в школата са ги плашили много какво ги чака (сапунка за добре дошли и т.н. и т.н.). След това много бързо разбират, че са ги лъгали. Разбира се при демокрацията и по-свободния обмен на информацията разпределението вече се посрещаше с ентусиазъм. А и хората вече почват ди мислят и да си задават въпроса как ще ги чанчат, като при разпределението вече не са новобранци. А певци в казармата много. Даже си има и думичка във войнишкия жаргон: "дънят". Разбира се ЗКПЧ-та много обичаха да се пробват да прелъжат някой да натопи другите.

Идриси не се отличава с особена точност при буквеното изписване на названията. Това "Ф" вероятно е някакъв опит да се уподоби "Б". Иначе това е популярно име с доста варианти на произнасяне, наши и гръцки: Верея, Берат, Бер. Ако на някой му се играе, може с търсачката да прерови руските издания на Ана, Кинам, Теофановия продължител ... да види колко пъти ще изрови Сидера и съответно в какъв контекст се употребява. Но като изключим случката около покръстването, то когато се споменава за Сидера в текста наоколо има събития свързани с района на Одрин. Тъй че ако някой има по-голям интерес по въпроса, може да си поиграе с търсачката и да извади каквото има и какви събития са развиват около споменаването на това място.

От този период, но вече в България излезе двутомника "Хроника на едно царуване" от Иван Йовков, която пък е продължение на "Кобургът". В интерес на истината са сносно написани. Дори сегашния цар като го бяха питали за смъртта на баща му се беше позовал на тази книга - в смисъл, че в нея добре били разгледани версиите за смъртта.

За фазанарията в Плевен съм чувал много лоши неща, които обаче изглеждат съвсем верни съдейки по шашнатия вид на възпитаниците й когато ги докарват на ново място. То това пък тъй като се знае добре беше използвано от някои недобросъвестни типове, да страскят още повече и без това доста наплашените новоразпределени фазани. Та в школата заради дългия период на обучение на практика старите войници са само обучаващите, тъй че след работно време може да се каже, че не е имало чанч. Но пък в работно време са влизало в пълно действие онова, дето се обобщава с изразите: "изпиване на мозъка", "правене на диви и щастливи", "превръщане на мозъка в мускул" ... В смисъл усилено обучение, при което се използват всички научни постижения на изтънчения съдизъм.

Честит рожден ден! Много здраве и успехи!

Проблема не е толкова в липсата в миналото, колкото в незнаенето в настоящето. Летописи, че има има. Но като се правят сметките се пропуска доста. Например има средновековни български преводи на Малала, Георги Монах, Зонора и Манасий. За сравнение - на новобългарски всички са преведени само частично. Вторият момент е, че примерно това, което знаем като хроника на Скилица не е написано всичко от него що се отнася до бълг. история, а макар и той да е бил управител на област тъдява, все пак по-обширните сведения са дело на деволския епископ Михаил (един от неговите предшественици пък е инициатор да се напише житие на Наум, но това още докато я има бълг. държава). На трето място иде ползването на бълг. извори. Тук е Теофилакт Охридски. Той да речем борави изключително добре с българските титли, нещо, с което неговият учител Михаил Псел изобщо не се справя, въпреки че се съдира да се хвали, колко бил близък с децата на Иван Владислав (Алусиан е Екатерина). Вярно, че Теофилакт е забележителен интелектуалец, ама и Псел не е за подценяване. Прецизността му може да се сравнява само с ханските надписи. Едва ли е случайно, че Теофилакт описва цар Симеон не така, както е във виз. хроники, а какъвто ни е познат от старобълг. литература и като се чете между редовете от преписката му с Николай Мистик. Но за сега ще ги оставя, защото смятам, че Теофилакт и Михаил Деволски заслужават повече внимание и по-натам ще пусна за всеки отделна тема. Именника също си е вид хроника - за сравнение анонимна виз. хроника 16. За оцеляването - проблемът е, че са оцелили доста малко манастирски и светски сгради у нас, та да има къде да се съхраняват книгите. Достатъчно показателен пример е, че Рилският манастир, който макар да бил доведен до запустение, но все пак се били запазили кулата и черквата, та именно там са се и запазили доста ценни неща - хрисовула на Шишман, големия панагирик със съчиненията на Евтимий Търновски и продължението на неговото житие за св. Иван Рилски от Владислав Граматик за пренасянето на мощите в Рилския манастир ... А в житията написани от патр. Евтимий има и ред сведения за ист. събития, които пък подсказват, че и той е черпил това от някакви извори. Та ето колко малко малко е било необходимо, но без което днес представата ни щеше да е още по-оскъдна. Вторият не по-малко проблемен момент е, че турците правят поразии не само в България, но и из териториите, където бълг. книжнина представлява по-голям интерес - Сърбия, Влашко и Молдава. Това-онова се изнася към Австрия и Унгария, но турците стигат чак до Виена. С византийската литература положението не е точно такова. Превземането на Цариград от кръстоносците въпреки всички техни пакости, става причина от там да се изнесат разни неща, вкл. и книги. Предполага се примерно, че най-пълния ръкопис с "Алексиада", заедно с запазената част от историята на мъжа и Никифор Вриений е изнесена именно тогава. Цариград е защитаван от западни контингенти, които изнасят също това-онова. Турците като превземат Цариград също вече са достатъчно култивирани, та да са наясно, че от продажбата на книги също могат да препечелят, тъй че вместо да унищоват, отмъкват и продават на търговците. Така също доста книги попадат на Запад. Освен това на Запад са учили освен латински, също и гръцки, тъй че текстовете на гръцки са им били достъпни. При нас оптималните условия се оказват в Русия. Но там около княжеската библиотека се върти една мистерия (даже мислех и за нея да пускам тема). В смисъл, че княжеската библиотека в Москва е изгоряла при пожар, но един от учените е решил, че тя била зазидана в подземието и може да е оцеляла. Сега, дали е имало и бълг. истории там представа си нямам, но покрай другото се върти, че там имало преписи от някои от съчиненията, които се смятат за загубени завинаги - примерно някои от липсващите томове на Тит Ливий. И накрая, макар и не по значение иде немърливостта и нихилизма на соцпериода и наследеното мислене от това време. Така и не се направиха примерно усилия да се направят висококачествени цветни снимки на родословното дърво на царица Елена (сестрата на цар Иван Александър) в Матейче преди там да се развилнеят албанците. Та едно е дали нещо го има, второ е как то се усвоява и опазва.

Ами знамето отгоре също е опънато на пръчка, за да изглежда развято. Все пак в студиото няма вятър, а ако пуснат ментилаторите, ще бъдат ответи и "първите стъпки" преди да са заснети. Това е моя шега разбира се, не е от аргументите на фотографите и декораторите. Те гледат за "по-невидими" неща от тези, които виждат простосмъртните. Всеки специалист вижда нещата различно - една сграда за художника е светлосенки и цветове, а строителя е трегери и керемиди, за обикновения човек е жилище, за брокера - обект за продажба, за данъчния обект за облагане ... Едно и също нещо го виждаме различно, в съответствие на своите опити и познания. Отговора на въпросите е просто демонстрация, че по този начин нито някой може да бъде убеден в нещо, нито пък някой може да научи нещо полезно. За "формулата" - същото. Иначе до сега да бях пуснал това унищожително оръжие срещу дарвинизма, СТО и хелиоцентричната система. Даже и Америка мога да закрия. Нещо забавно по този повод. Имало фейлетон за руски диктатор, дето решил да обави САЩ, за закрити, защото сравняването с тях не било в негова полза. Забавното е, че др. Сталин, след като оразял опциите на верноподаниците си да опознават света на капитала чрез екскурзии, взел че разказал този фейлетон, но в смисъл, че САЩ искат да закрият СССР.

Ами античния и средновековия владетел обикновено е и военачалник, защото ако повери войската на друг, то другия моментално чрез правото на силата придобива правото на трона. През средновековието дори и висшия ешалон на властта също трябвало да са военачалници и провалът им на бойното поле обикновено означавал и край на политическата им кариера. Тъй че бълг. владетели не правили изключение. При римляните в случай на войне през републиканския период единия консул оставал в града, а другият отивал с войската като главнокомндващ. Император пък си е било военачалническа титла, тъй като военачалника (консул, диктатор) извън стените на града разполагал с пълния империум на властта, т.е. с пълна власт над хората и е можел дори да ги осъди в на смърт, което в Рим нямало как да стане по същия начин. Разбира се единствено комбинацията добър военачалник и ловък политик е осигурявала дълго властване.

Стара Загора си има други имена - Берое или Иринопол. Тъй че няма как да е Сидера. До колко на дървена ограда върви желязна врата е втори въпрос. Нямаме данни за някакви железни укрепления в Айтоско. В това с крепостите така мащабно е развит района на Айтос, че още малко са щели да добавят всички крепости от Изт. България. Примерно вкарали са Русокастро, което си е малко далече за тогавашните транспортни стандарти.

Ами със школите се правеше едно голямо прецакване. Набиваха в главите първо колко е хубаво да си старшина-школник, а пък за тези за отдельонни, колко е хубаво да останеш там. Хубаво, като чест и слава. Само дето старшините-школници по-често ги викаха в запас. Тези пък, които останат в школата за командири на отделения не само нямат разпределение, ами си остават бойци до уволнение. В смисъл, че в школите до уволнение има гърч незавосимо колко старо куче си, а по другите поделения е по-разпасанко и може спокойно да прилага правилото: "В казармата единственото време, което не е загубено е проспаното".

Това може да се каже за всеки проход, но няма как всички да са Сидера.

Доста рисковано бъзикане, защото са постреляли в посока на идващите камъни. Можело е да стане от играчка - плачка и щеше да има още една тема да се обясняваме дали били криви майтапчиите, демокрацията или от наряда.

Напротив, при почти всички случаи споменаването на Сидера е свързано с нещо при Одрин или околностите му.

Хайде и от мен една случка, тъй като покрай темата за граничарите ми стана ясно, че явно няма много спомени с по-проблемни ситуации. Макар тая да си е направо за паранауки, защото случката е "Полтъргайст напада пост". Лично не съм я наблюдавал, но ще карам по разкази на очевидци. Та пост като пост, поделение на прилично място - между града и вилната зона. По едно време през ноща, се чува пукотевица. Тъй да се каже, девиците от града и вилната зона още не са се прибрали от нощна разходка, пък в поделението вече е почнала стрелба. Оказва се, че се появил полтъргайст. Пък то времето беше едно такаво - то не бяха кашпировски, не бяха Чокита, не бяха екстрасенси, Джуни и кой каквото му дойде на ум. И човек а да си каже, че времето на чудесата свършило, ей ти нова звезда. Та въпросният полтъргайст започнал да хвърля камъчета по постовия. Той дига паника в караулното и при намиращите се наблизо дневални по парк. Който пак си мисли за магаре - греши. Камъните падат почти като в песента, а няма никой. Вадят дежурния влекач да освети с фарове района - пак нищо. Даже погърмели по полтаргайста, но нищо. Доколко ефективно са стреляли обаче не знам. Щото единия от шефовете (или началник караула или дежурния по парк) като се шашнал, предимно презареждал пистолета и повечето му патрони просто си изпаднали на земята. После 1-2 дни имаше подсилен наряд. Тъй и не се разбра какво точно е било станало. Та ето как една особена ситуация променя възгледите. Иначе по празници на този пост малко му удължаваха периметъра и стигаше до една паднала част на оградата, през която се прибираха отпускарите. Тъй че постовите уж навикнали някой да им навлезе в охраняваната зона по тъмно, ама няколко камъчета променят доста възгледите.

Само дето Едуин Олдрин се бори с депресията и алкохолизма и доказва невербално с юмруци, че е стъпил на Луната. Между другото е автор на два научно-фантастични романа "Среща с Тибър" и "Завръщането".

Ами ако са на юг от Странджа, за да стигнат до Балкана трябва първо да преминат през Странджа. А пък Сидера обикновено се споменава във връзка с Одрин.

Ана наистина нарича Сидера клисура и на едно от местата говори, че след преминаване от там армията стигнала до Вичина. Но на другите места където се споменава за Сидера се говори за Еврос, Одрин, Аврилево и Голое. В единия случай имаме куманска войска при Аврилево недалеч от Скутари и Одрин, която побягнала, била настигната при Сидера и от там императора отишъл в Голое. В другия случай имаме военни действия при Пловдив, после едните се изтеглили през Сидера, а другите се върнали в Одрин. В третия случай наистина вече се споменава Вичина, която някои идентифицират с Тича, тъй като от описанието е близо до Плиска, но после пък се говори за Силистра, а на Дунава също има Вичина. Тук отправната точка също е Голое, което пък го идентифицират в Карнобатско, като отново е намесено Одринско, по конкретно крепосттта Никица. Както се вижда при споменаването на Сидера обикновено се споменава и Одрин и по-рядко региона на р. Камчия.

На теория владетелите и са васали на този, дето им дава деспотската титла. На практика са си една фактически независима държава. Подчинавянето на Цариградската патриаршия е интересен въпрос, заради правилото: "Чиято територията, негови и епархиите". Ще рече, че май по-скоро става дума за васалитет към Византия. От друга страна обаче Добротица подкрепя Иван Александър за отвоюването на Видин, а също съвместно воюват със савойците. Нешри пък поставя Иванко в пакет с Шишман. Тъй че е възможно подчинението на Цариград да се дължи и на обстоятелството, че Черноморският регион традиционно е към цоригр. патриаршия, а не към българската.

Статийката е малко тюрлюгювеч. Значи имаме Скилица, според който имаме един поход от Хризопол и Абидос през Босфора и Сидера, при който се стига до Стомогилието и място, което се идентифицира с Девня. Марцианопол естествено по това време вече не съществува. Имаме Аталиат, който пък говори за действия отсам и оттам Сидера, като отсам е района на Одрин. За Балкана, сиреч Хем/ус, който той нарича и Загос, Аталиат казва, че имало клисури, но въобще не споменава, че Сидара е една от тях. Тъй че Сидера е по-скоро нещо по линията Странджа-Сакар-Родопи. Сиреч се получават следните линии от север на юг - Мизийската равнина, планинската верига Балкан, Горнотракийската низина, планинската линия Странджа-Сакар-Родопа и равнината на Беломорска Тракия.

Като се сменят няколко думички, нуй спокойно може да влезе в работа и за "доказване" на обратното. С оглед на изнесените 'аргументи' от 'лунните вярващи', бих направил кратко обобщение на тяхният комплекс за малолунноценност. За разработването на 'първата стъпка на Луната' има няколко причини: 1. /и най-разпространена/ - повечето симпатизанти на вярващите са глупави/в смисъл че не разбират от материята, която се опитват да критикуват/. Да изпопачиш очевидни факти, за да направиш от тях нещо съвсем невероятно, но и пък същевременно лесно смилаемо за непредубедената маса, е лесно. Винаги има доверчиви. А доверчиви и тъпи - дал Бог. 2. луновярващите и тяхните 'прозелити' обичат да си представят, че знаят нещо важно /дето другите не го знаят/. От това тяхно имагинерно чувство те се мислят за още по-важни и по-умни. И когато тръгнеш да им обясняваш някои простички факти, не могат по никакъв начин да се приземят от висините на тяхната 'хиперинформирана' мисъл. Дежурната им контрааргументация е от типа: 'На Луната има извънземни, американското правителство крие тези факти, а ти щом твърдиш обратното: значи или си наивник с промит от телевизията мозък, или си конспиратор'. 3. Колкото повече околните не се хващат на глуповатите им приказки, толкова повече луновярващите се чувстват по-значими и умни. Уви, тяхното поведение се дължи на най-тривиално избиване на комплекси за малоценност, съчетано с липсата на базови познания в областта, в която 'спорят'. Свидетели сме на такива 'пробиви' в областта и на други науки: биологията /дарвинизъм/, в областта на историята /Мартино-Балевизъм/, в областта на физиката /приказките за липсата на божествена намеса в гравитацията и многобройните твърдения за 'верността' на СТО/, и пр. А ако пък околните се поведат по акъла на самонабедилия се за спец в гореизброените области, то той се чувства още по-велик /защото вече е проповедник, създал паство/. По разните форуми е пълно с такива гаражни гении и месии. .... (пропускам тази част за да не давам лош пример за персонално заяждане) 4. Повечето луновярващи не искат да приемат, че американците не са стъпили на Луната просто от завист към успехите на СССР. Също както доста русофили се попикават от яд като им кажеш, че ВВ2 е спечелена освен от СССР и от другите държави воювали с Германия. Човешкото тъпоумно пристрастие не признава никаква фактология /дори и най-аргументираната такава/. 5. НАСА искат да оправдаят отмъкнатите от американските данъкоплатци милиарди твърдейки, че са отишли за несъществуващи мисии. Там това е модерно - отмъкване на пари от данъкоплатците има под път и над път. Като почнем от "присвояването на еврофондове" и завършим със "Сергейската магистрала". 6. Някои хора имат много развинтено въображение. Обичат да си измислят нещо, да го преплетат с реални факти и от получения буламач, който е еднакво интригуващ както за автора му, така и за читателите, да оформят поредната конспиративка. Или както казват братушките - накарай глупака да се моли на Бог, той и черепа ще си счупи /от усърдни теманета/. Но така или иначе - да си глупав не е противозаконно, но пък е толкова весело. Както се вижда това е универсална формула и с малко труд и подмяна на малко думи може да служи за всичко, даже за доказване на обратното.

Статията е малко мешанийка. Теофановия продължител казва, че била дадената от Сидера, където е била границата между България и Византия до Дебелт. Сиреч от областите Кутмичевица и Котокий до Дебелт (ГИБИ-5, 117-118), също Псевдо-Симеон (ГИБИ-5, 175). Скилица говори за придвижване на виз. армия от Абидос и Хрисопол и в този случай Сидера би трябвало да ни е Демиркапу в Странджа. Аталиат също говори за отсам и отатък Сидера, като отсам е района на Одрин. Оттатък в такъв случай би трябвало да е участъка между южните склонове на Странджа и Балкана, който е наречен от него още и Зигос. За Балкана говори само за "клисури", без да ги споменава поименно.

Струва ми се, че се прави някакво объркване на сегашното окаяно състояние на Русия, което си е типчино за всяка страна, която е имала нещастието да бъде споходена от комунисти с някогашното. Достатъчно е да се погледне картата на света и веднага ще се види, че територията на Русия е доста обширна за държава, която постоянно е ограбвана от великия Запад. Преди светлата дата Русия уж била мачкана от Запада, ама се оказва цял подвиг някой да вземе и да и се опъне. Не че не му е излизало през носа. Поляците проявили агресия, но после дълго време са били руска губерния. Шведите нападнали и това бил крахът на иначе доста успешната им завоевателна политика по на запад. Германците/прусаците на два пъти губили Берлин след като имали неблагоразумието да се позакачат. Подвигът на Наполен е, че накарал руската армия да се поразходи до Париж. Тъй че православна Русия си е била доста едричка и доста тежичка ръка. Комунизмът си е социално зло и Русия губи огромни подвластни територии и когато идват на власт болшевиките и когато навлиза в етапа на упадъчния социализъм (подобно на нас). То няма държава дето да е имала силна компартия и да е прокопсала. Тъй че и Русия няма как да не е в отбора на прецаканите.