Galahad

Ако не я бяха продали, щеше и до сега да е руска, но да е с реномето на Чукотка.

Говори се за участъка, в който е направена корекция на границата. Не е посочено дали е на север или на запад. Ако е крайна западна точка на описана подробно граница ще трябва да е някъде към Босилеград. Със севера става още по-сложно, защото ако е проход около Айтос не става ясно къде върви северната граница на Византия след това на запад. А така от източната точка Дебелт до Сидерокастро и после вече са си старите граници.

Това е известно - бащино име, но се опасявам, че му е прикачено от днешните историци, а той се е задоволявал да е само Константин Асен. По-неясен е въпросът за Теодор, дето е наричан освен Кало-Петър още и Славо-Петър, защото после пък имаме един Алексий Слав дето има претенции към трона. Има я в Синодика и традиционната добавка Асен Стари и Тертер Стари. Но това е офиц. документ и са по-тактични, тъй че няма много прякори. Напр. на виз. имп. Михаил не са му добавили прозвището "Пианицата".

За Сидера се говори като граничен пункт. Тъй че ми се струва, че трябва да се насочим към местенце където традиционно минава границата ни. Тъй че Сидерокастро/Вальовища/Демирхисар ми звучи доста подходящо за обекта. То и днес е на 15км от ГКПП-то. Тъй да се каже една традиционна гранично-преходна зона. Сиреч границата е вървяла по Еркесията, а после по билото на планината без обаче да навлиза в стопански важния за Византия крайморски район. Но пък от друга страна като погледнете картата и теглите поглед по паралела ще видите, че това, което влиза в България я свързва с важния пък за Борис І регион на Охрид.

Съмненията са в "човешките стъпки", а не в непилотираните полети. Тъй че това определено няма да реши проблема, а съвсем оправдано ще се приеме като поредната шашма за да се замаже мегаизмамана. Той пак ще е нещо, което една заинтересована организация ще пусне. За сравнение чудесата с мощи са базирани на широкоразпространен вековен опит; даже бих казал граничен със знание, защото като видиш някой, дето го знаеш като болен от години, че се е оправил след някое поклонение, на което пък е отишъл, защото е чувал, че се е случвало на много от тези дето ходят ... ами някак си е нормално да почнеш да се замисляш защо не е станало преди това или няколко години след това. Тъй че скептицизма ще е оправдан докато не се намери начин всеки със собственото си познание да провери факта. Що се отнася до луновярващите и луноатеистите , то нито първите са имали лично посещение на Луната, нито вторите разполагат с апаратурата на тези, на които са били последователи. Начинът, по който се отхвърлят аргументите свързани с декоратори и фотографи показва по-скоро някаква фанатична вяра, която кореспондира на простото и упорито повтаряне, че човек не е стъпил на Луната и всички аргументи за противното са менте. Ние сме масови фотографи и декоратори, сиреч подреждаме маси и се снимаме с чаша. Тъй че по-скоро ще се опитам да дам пример с нещо по-масово (в смисъл свързано с маса), та дано стане по-ясно. Който примерно знае, че вилицата трабва да е от едната страна на чинията, а ножа от другата като иде в ресторанта и види, че масата му е заредена по този начин се досеща, че който го е направил си има представа как се подрежда маса. Ако пък види, че на снимката от събитието има бой на негри в тъмна нощ, то тутакси му минава през ума, че масовия фотограф май е забравил да използва светкавицата. Та декораторите и фотографите си работят по някакви правила на занаята и се радват като видят, че са спазени и се ядосват, като видят, че не са. Та те доловят както разни недодялани неща, така и къде колегата е пипнал. Тъй че и непрофесионалзма и професионализма може да се окажат издайнически при някоя шашма. И някоя наглед дреболийка може да има фундаментално значение за тях и да ти се дзверят, като математик, на който му разправяш, че числото пи е равно на 3, пък туй след запетаята няма значение. За снимките от луната по-конкретно позицията е, че това е студийна декорация и някои неща по снимките се получават при работа в студио. Не е необходимо да ходят до Луната за да разберат, че нещо е направено студийно. За кацанията на Луната - говорех за общоприети, вкл. и от скептиците на човешки стъпки, а не за обявените от НАСА за такива. Все пак нали трябваше да отговоря на въпросите като луноатеист.

По всяка вероятност не става дума за отмъкване на цялата хазна, а само на трофеите пленени при разгрома на Исак ІІ Ангел. Те били демонстративно показвани в двореца, което било голямо огорчение за византийските пратеници.

Има все пак някаква разлика между държавите създадени според идеите на Левски и на Димитров. В тази на Левски не само остават турците и евреите, ами и българите получили образование в най-престижните европейски университети не остават в чужбина, а се връщат, дори и да трябва да идат на фронта. От тази на Димитров през 40-те избягаха евреите, през 80-те турците, после училите на Запад не искаха да се върнат за да не влязат в казармата, а при Георги ІІ Първанов и казарма няма, но те пак остават там, дето са учили. Имало е много "герои на деня", но сметката кой се помни се прави след около половин-един век.

По-принцип има прилепи-вампири, макар и не у нас. Втори е въпросът дали покрай контрабандата на редки животни не са вкарани и изтървани няколко бройки. Но по принцип един от тях не може да източи всичката кръв, а трябват множество ухапвания, като на практика много рядко се случва да причинят смърт. По-сериозен проблем се оказва заразяването с бяс. Трети е въпросът, че тиражът на родните медии е плачевно нисък и те се чудят с какво да метнат читателя, та да пробутат някой-друг брой повече.

Сега да отговоря на 10-те въпроса от гледна точка на неверието. Целта ми е по-скоро да покажа, че който не вярва, че американците са стъпили на Луната хич няма да му е трудно да отговори. Общо от 1 до 4 - дори САЩ да са били по-добри от СССР това не доказва, че са стъпили на Луната. 1. Но все пак са успели да изпратят, докато "стъпването" не се е повторило дори от самите американци. 2. Защото това, което е по-рано е с по-ниско качество. То и на първите самолети пътниците и пилотите са си били на открито, а не като сега в комфортен салон. 3. Да, ама всяка се съвзема според възможностите си, а не се изравняват. То България и Франция също се съвземат от икономическата криза, ама все пак има някаква разлика. 4. СССР навлиза в криза и изостава. Но пък като започнаха разпродажбата се оказа, че в ред проекти са били доста напред. 5. Има разлика между човешки крак и кацане от съветски тип, т.е. само на роботи. Във втория случай връщането не е чак такъв проблем - робота може и да си остане лунянин. 6. Совалката е от времето след първата стъпка, тъй че няма отношение. 7. най-сетне въпрос по същество. СССР е диктатура, САЩ - демокрация. Ако данъкоплатците в САЩ бъдат хвърлени в шок, че страната им изостава, може за жертват още някой друг $. Това пък е зле за СССР, защото в космическата надпревара и въоръжаването те заделят от залъка си, докато САЩ дават излишъка си. Ако американския данъкоплатец се бръкне по-дълбоко в джоба има риск СССР да могат да им дишат само прахуляка. Примерно за атомните бомби САЩ са се поежили в Япония, на СССР са напънали мускули и са ги догонили навреме. 8. Ами примерно защото не искат да попаднат в категорията "фенове на великите конспирации". 9. Нискобюджетна продукция 10. Вж. 4. 11. Компаниите са печелели от поръчките и нямат сметка да кажат, че трябва да им се спре кранчето. Обичайния начин за приемане на нещо за достоверно е неговата повтаряемост, а "стъпването на човешки крак на Луната" няма такава. За разлика от някои атеистични "аргументи", като несъществуването на Вавилон и Ниневия, които се сринаха тотално,то срещу първата стъпка има доста сериозни аргументи, които така и не са сериозно опровергани. За кадрите - има мнения на специалисти, че става дума за декори. В смисъл, е при увеличение на един от камъните се вижда означение характерно за декорите - по тези означения става подреждането им на сцената. Също и заради осветлението - сещате се, че при снимки то има значение за достоверността на снимката. При фалшификации се получават доста странни сенки. Това, че парите са причина да липсва повторяемост е несериозно. Като е такъв проблем, значи СССР са били прави, че кацането на човек е безмислено и е трябвало да се прави само с роботи. Но след като самото кацане е под съмнение и се оспорва толкова дълго и обосновано, то това вече налага второ стъпване, защото съмненията компрометират в очите на данъкоплатците цялата космическа програма. В смисъл данъкоплатците не искат да дават огромни суми за нещо, което смятат, че Джордж Лукас е постигнал много по-добре с много по-малко пари.

БАН и сега е една голяма и безполезна социалистическа "шапка". Основният идеен принцип е всеки да работи колкото си иска (научна работа, не говоря за въртенето на частен бизнес), а всички да получават по равно. Вместо да се набута и университет, то кадрите му по-скоро трябва да избират дали да идат в някой университет и да преподават или да участват в проекти и да се занимават с изследвания. Проблемът е в "шапката" - някои и да са по-активни и да привличат приходи, те се засмукват от "шапката" и се появява уравниловката. Ако кадрите на БАН се захванат с преподаване и зарежат научната работа, то това просто ще си е още един университет и само едното име ще остане от това, дето е било. При всички случаи БАН в сегашния си вид е нещо напълно излишно.

Ами в интерес на истината много от големите събития в историята съвсем не изглеждат толкова велики, ако този, дето е тръгнал да ги описва се завре в кокошкарските дреболии и изтърве същината. Но винаги "Голямото" е ефекта от дадено събитие, а самото фактическо протичане е низ от дреболии. Но като цяло няма събитие, което да е само по себе си необратимо. Всяко "Голямо" събитие е можело да не доведе до нищо, ако е било последвано не от това, което се е случило, а от други, макар те да са били и плод на случайност. Освобожданеито е резултат от турските насилия, те пък от въстанието, въстанието най-вече се дължи на организираните комитети, макар а най-успешно да е било в ІV окръг, а тези пък комитети са направени на база на по-старите на Левски. Що се отнася до това де то изпълва соцлитературата за разни комитети и устави между Левски и подготовката на Априлското въстание - ето това е скучната и безполезна част. Десетина души за каквито и да се самообяват, шом нямат признание сред населението, техните устави и програми са без никаква стойност. Едно е Караджата, ама друго си е Екзархията със своята структура да ме извинява Каравелов. Мисля, че Стефан Богориди като дава старта на Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Раковски и Гаврил Кръстевич правилно е сметнал, че не може да се чака някакво успешно развитие, ако се тръгне само в една насока, а не във всички - църковна йерархия, българи по високите места в турския апарат и бунтовници сред масите. А за залавянето на Левски както казах не е много ясно кой от разказвачите на кого и кога още е разказвал - в смисъл дали не е казал това-онова за залавянето на Левски още преди да е заловен. По малките часове на нощта е нормално човек да е бос и неопасан, че и да не чува, че навън става нещо.

Като се замисля, щеше да е интересно да се поизследва и мумията на Димитров да се види от какво е умрял. Защото и за него се говори, че е бил отровен по нареждане на Сталин за да не присъедини България (или по-точно разпарчетосаната България на Мизия, Тракия, Добруджа, Шопско и Родопско) към отцепилата се от него Титова Югославия. Все пак трябва да сме доволни, че Тито се е скарал със Сталин преди да отмъкне една прилична част от юго-западна България.

Малко библиография Списък на издадени книги свързани с различни ист. обекти, вкл. крепости. Състои се от няколко раздела. В Общия раздел са включени книги отнасящи се по-широк кръг обекти, вкл. за археология, нумизматика, манастири. Негов подраздел са книгите по региони - става дума за ист. паметници, групирани по някакъв регион, съвременен или стар - по окръзи, провинции, пътища. В списъка по обекти е дадена литературата за отделни крепости, градове, черкви, манастири, могили и т.н. Лошото е, че по-голямата част от книгите ги няма в електронен формат.

По-скоро му дай чип "Правец". Иначе трудно ще разбере правилно филм правен от комунисти за комунисти. Явно и Германия го има този проблем, щом са опрели до децата.

Опасявам се, че се дава прекалено голяма вяра на истории, които са достъ съмнителни. По-специално на "събраното" и разказаното от фамилията Луканови, за която се смята, че освен че са "събирали" след Освобождението за залавянето на Левски, преди това и са занесли необходимата информация, та да бъде заловен. Та какво се получава. Левски е навън, нощ е, тихо е и той въобще не усеща, че ханчето е обградено от турци. Влиза вътре и почва едно дълго опасване, достатъчно турците да опашат ханчето, пък той все още да си е неопасан. Картините обикновено не търсят историческа точност, а целят да представят някои виждания на художника. Примерно ако фигурата на Левски изпъква, то не е задължително фотографски да е била такава ситуацията, а просто по този начин се показва, че той е една по-значима фигура от останалите. Това го има още на египетските рисунки - фараонът голям, а останалите - малки. Втори е въпросът какво са притурили останалите разказвачи - кой от благородни подбуди, кой да придаде повече натурализъм на историята си, кой за да замаже каква я е свършил.

Чип "Правец" - създаден от българската социалистическа техническа мисъл да прихваща радио "Москва", точно да възпроизвежда и послушно да изпълнява. След спирането на радио "Москва" при тези, дето не са си сменили чипа се появява бъг - прихващат, възпроизвеждат и изпълняват всяка пропаганда носеща се в ефира. Много ми е интересно дали в джобовете на плеядата творци и фенове на филма все още не стои червената партийна книжка. Иначе май се задава "ренесанс" на старите комунистически практики да се пускат филми с убийства по училищата, тъй като по-възрасните трудно възприемат модерните леви идеи. Но от друга страна се усеща и доста анахронистичния подход, който виждаме и в дейността на сергейската младеж. В случая се се вадят практики от 50-те, когато не е имало интернет и телевизор във всеки дом и това, дето се е пускало в училищата е било без алтернатива. Сега хлапетиите, дори да вярват в дядо Мраз и че щъркела носи бебета, като пуснат в в някой форум как са се опитвали да им промият мозъците, лесно ще се светнат, че нещо ги премятат.

Затъмненията са си обичайните, но са правели тогава впечатление и са ги слагали в хрониките. Иначе интересното е, че през ХVв. се говори за превземане на Търново, Никопол, Видин, посичане на Шишман, пленяване на Страцимир, но едва похода на Муса през 1413г. вече се свързва с някакво подчиняване или поне разораване на българите. А не да допуснем, че голкова независими източници грешат, при това някои от тях е трябвало да са добре информирани е малко трудно. За София Дука пише, че през 1454г. султанът я предложил на Бранкович заедно с бащините му владения срещу Сърбия, деспота естествено не приел, макар че трябвало да бяга.

Дука и Халкондил съдържат наистина доста интересни сведения за България, но интересното е, че доста малко от тях е преведено. Този, дето е интересен не е Сфранцес, а Псевдо-Сфранцес, т.е. не Малката, а голямата хроника. Самият Сфранцес е интересен заради сведенията за някои издънки на византийските Асеневци и за последното превземане на Несебър непосредствено преди завладяването на Цариград. Там е и за преговорите с Янко да му бъде отстъпен Черноморския апанаж. Освен това са интересни и някои от кратките византийски летописи. Една от най-интересните е хроника 72а. Там се говори за военен поход на Муса Разбойника срещу българите през 1404г. и за завладяването на София през 1426г. от султан Мехмед Бореца. За превземането на Несебър от турците през 1397г., а след предаването му от Сюлейман на Византия за последвалата обсада от Муса през 1410г. пък говори хроника № 29.

Сложи една втора част за римската дипломация в Тракия и няма да има нужда да я местиш. Тацит, Летописи, ІІ, 67. Доста е информацията и е добре да се обработи в някакъв по-кратък и смилаем вид.

Коя точно държава? Смятате ли, че ГДР е давало пари без в Берлин да постъпва информация за какво точно се дават. И че българската страна не е предоставила тогава изобилна информация на германската за случилото се. Не за да бъдат информирани опечалените близки разбира се, а за да бъдат предприети репресивни мерки както срещу тях, така и срещу хората, които са оказали някаква помощ на бегълците. И възниква елементарния въпрос защо германците питат нашата държава, след като данните (и бележката за платено възнаграждение) си ги има и в тяхната? Много ми е интересно и как точно се разбира дали някой влиза в българия или бяха от България? Може би бегълците като Хензел и Гретел са ръсили камъчета по пътя, та да се види посоката? Или са били убити докато са си чакали на ГСПП-то на опашката за напускащи? Или може би със софийското метро са слезли на станция "Кльона" и от там са подкарали в дясната лента на магистралата за бегълци в посока чужбина? Мислите ли, че беглец-германец толкова добре знае нашите гори, та през ноща, без осветление и в участък дето няма пътеки да кара по най правия път? А може би пее високо, та граничарите навреме да разберат, че не влиза, а излиза от страната. Реалността е съвсем друга. Има гора и пущинак. Беглецът се лута и е изплашен. Налита на наряда като му изкача изневиделица. Образа на чичко Ленин може да грее като слънце, но там не свети нищо. Граничарите си мислят не за др. Димитров, а за онези убити граничари, за които сложих линка. Германеца бърка в джоба - може би за да извади пистолет, а може да е за да провери дали не се е изпуснал. Но който не стреля първи, няма щанс да стреля втори. Мотивацията не иде от 2000лв. За хванатите живи също се получават. А живи са по-ценни, защото може да разкажат доста. Клюките, които са събирали германските журналисти си имат две насоки. Те са събирали едностранното - само това, което е за да плаши да не бягат. Има и други - как диверсанти убиват граничари. Една такава историйка може и да не впечатлява на поста до знамето, но чута в тъмното и шубрака прави всичко да изглежда по съвсем друг начин. А има и още една страна, която говори много що за стока са били бегълците. Всички те са тръгнали към по-добър живот, като много добре са знаели, че близките им, които остават в страната ги очакват много лоши неща - много от тях никога няма да получат нито образование, нито работа. Това показва и защо във всичко, което се лепна да тук като извадки липсва постоянното присъствие на онова, което би трябвало да е основната движеща сила - организацията на близките на загиналите българи. При процеса в Либия, а и сега, за българските моряци за които говорех близките постоянно присъстваха и присъстват в новините. Но защо близките на бегълците не присъстват по същия начин в откъсите, които са сложени?

Битката е интересна от гледна точка на териториите, от които са набрани сражаващите се армии - практически това е почти цялата Източна половина на Европа. От днешна гледна точка това не е нещо толкова впечатляващо. Но по това време региона се преструктурира и армиите и народите не са си напълно познати. В най-изгодна позиция е Византия, която по правило има навика да проучва близки и далечни народи. В най-неизгодна позиция е Светослав, защото Киевска Рус има твърде малък опит във войните с Византия. За Византия друг плюс е, че нейната армия е хомогенна и защитава страната си, докато Светославовата се състои от народи с твърде противоречиви интереси. Не става дума само дали до вчера са се сражавали, но и дали едни бранят нещо, други са просто по принуда, а трети са само за плячка. Последните се нуждаят от особен подход, защото иначе в разгара на сражението може да хукнат да ограбват някое село. На практика преди походите срещу България Светослав със своите хора е имал изключително успешни военни кампании. Симеон пък е победил при Ахелой само с печенегите и маджарите. В един момент обаче същия Светослав се проваля имайки и тези, с които той е побеждавал и тези с които и Симеон е побеждавал. Тъй че явлението е доста интересно, защото през късното средновековие, когато армиите са малки и се правят сложни съюзи често се вижда как една голяма съюзна армия понася неуспех от доста по-малка.

Много се опасявам, че нещата у нас ще се развият като с масовата приватизация. Думата на феновете ще се чува толкова, колкото примерно на акционерите придобили акциии от нефтозавода ги питат на каква цена да се продава бензина. В Англия е друго, защото там имат големи традиции в акционерните дружества и изключително добра защита на обикновените акционери. В България дребните акционери са напълно безпомощни и беззащитни пред мажоритарния собственик. Дори в чисто имуществено отношение, да не говорим да могат да играят някаква роля в ръководството на дружеството.

Византийский толковый словарь Пощенските разходи са доста високи, тъй че повечето предполагам няма да имат възможността да се сдобият с него, макар че доста понятия отнасящи се до Византия са свързани и с нашата история. Пък и да се появят няколко бройки на нашия пазар, те ще са в някоя от софийските книжарници. Тъй че представянето в темата по-скоро е покрай протичащите по разни места международни конгреси за Византия и тук да се появи нещичко за някожашната ни съседка. Средновековието има за свое формално начало краят на Западната Римска империя и за свой формален завършек краят на Източната Римска империя, която днес е известна под името Византия. През този хилядолетен период Западът и Изтокът на Европа не само са влезли в общение помежду си и са се опознали, но благодарение на мисионерската дейност на Византия те били обединени и от една обща вяра. Империята обаче е мост не само между териториите, а и между епохите. Оцеляла от варварските нашествия, империята успяла да съхрани и много от културните и научни достижения на античния свят и да успее да ги предаде на Запад преди и тя самата да загине. Това обяснява и защо макар отдавна да е изчезнала от политическата карта на света империята продължава да привлича интереса на много хора. За тези, които пък са от източната част на Европа интересът е още по-голям заради значителните културни, икономически и политически връзки на предците им с Византия и разбира се най-вече заради общата православна вяра. Но интересът на един широк кръг от хора интересуващи се от Византийската империя се оказа препречен от съществуването на понятия и термини, които обаче не са разпространени в днешния свят, но изобилстват в публикуваната литература. И често се случваше, различни хора да питат за смисъла на някоя дума на форума „Византийская держава”. Но отговорите само увеличиха броя на въпросите и се наложи да се помисли за създаването на терминологичен речник. Като всеки терминологичен речник и този не е революция в дадена област на познанието, а само отразява съществуващите дефиниции във вида, в който са се утвърдили в научната литература. За изготвянето на речник със задоволителен брой понятия разбира се някои от тях са съставени и дефинирани специално за него, поради липсата на такива, които да подхождат по обем и достъпност на езика и на предназначението му. Изготвянето на справочника на руски език също налага свои специфики, които затрудняват използването на подобни образци издадени на други езици. Единият основен проблем е, че речникът трябва да изяснява понятията във вида, в който са използвани в публикациите на руски език до момента на излизане на настоящия справочник. Вторият основен проблем в тази насока е, че тези, които ползват руски език заради общата православна вяра и културно-политическите връзки от миналото се нуждаят и от допълнителен обем информация свързана с православието и различни обекти намиращи се на територията на страните им. Наред с това информацията трябва да е синхронизирана и хармонизирана, тъй като в някои случаи в литературата се срещат разминавания в данните (напр. при датирането на нечие управление). Сега, когато „Византийският речник” вече е факт, той със своите повече от 4000 статии, кратки хронологична и библиографска справка предлаганият речник ще бъде полезен за един широк кръг от ползватели интересуващи се от Византийската империя.

Кратка византийска хроника № 14 Хрониката по същество представлява списък на византийските императори с посочване не годините на управление. В това последното ще ви напомни на Именника. Съборуването на годините на няколко места пък напомня за нещо, което говорихме в темата за Развиделовския летопис. В частта от началото на Македонската династия до края на династията на Ангелите изложението е по-обширно, като се дават някои по-важни събития от управлението на съответния император. За бълг. история се говори при братята Исак ІІ и Алексий ІІІ Ангели, но няма нищо повече от казаното от Хониат. Интересното е, че завладяването на България се съдържа като намек в споменаването на прозвището на Василий ІІ Българоубиец, при това при началото на управлението му, когато е дете, а после, като възрастен е само Багренороден. За всеки император има и по няколко думи за личността му - иконоборците естествено отнасят лошите епитети. Във всеки случай е интересно как според византийците е изглеждала една хронологична таблица на владетелите им.

Айде сега, станахме и приятно разсеяни. Говорех за проблемите, които се случват на българските граждани сега като са в чужбина и че в тези случаи може да се помогне - като примерно на задържаните моряци. И че сега не си поплюват с българите, както с оня с ножчетата. Какъв режим те е подгонил през 2011г.? Или и ти като оная баба дето викала да помощ, че я изнасилват, защото и било приятно да си спомня? Ех туй нашенско дисиденство, дето се пробуди чак 20г. след комунизма и дето има пред името си титлата "агент". У нас селяните най-много се обиждат, като им се каже че са селяни, и комунистите, като им се каже че са комунисти. Или дето ве вика: "Най-страшни са еничарите" или "Родените във вярата са много по-толерантни към друговерците от новопокръстените".