Galahad

Опосявам се, че за сега такива детайли като вторично употребени материали няма да има. Даже няма да има и релефната украса. Всичко ще е от по-далеч, защото за детайлите всичко трябва да се прави доста бавно.

Стенописи свързани с житието на св. Петка, като една от сцените изобразява внасянето на мощите и в Търново и посрещането им от царя и патриарха. Хубаво изображение, но сравнително късно, което естествено поставя въпроса доколко става дума за изобразяване на автентични сгради, макар и схематизирано или изображението е просто измислено от зографа. Но ако се погледне формата на крепостта (предпоследната), се вижда, че изображението напомня за Царевец. Макар още да не съм сложил всички покрити кули. http://historicalcities.narod.ru/photo_VTernovo_dvorez.html (последната снимка).

Предполагам, че някои вече са го видели в новините на страницата на "Бълг. древност", но все пак да го покажа и тук. Мисля да си направя нова шапка за филмчетата и реших с малко старички неща да спретна нещо. Надявам се обаче да мога да задвижа тази шаренийка. И разбира се някой ден да направя виртуално разходка, защото това е доста грубичко и няма да може да се покаже в близък план. Дворецът го няма, защото не мога да измисля дали да му ударя една мезилка или да е неизмазан. Най-вече за "Света Петка", защото на фреската в Роман е близка до някои измазани образци в Сърбия. Макар за далечен план детайлите на са толкова важни.

Вината е функция на избора. Ще рече, че виновни са тези, дето са могли да избират свободно и нищо не ги е принуждавало да направят друго. На първо място това са германците-бегълци - имали са кола (има го във филма), семейство, но им се е искало нещо повече, макар че нищо не ги е застрашавало, та да бягат през границата. Имали са избор, избрали са и са си отнесли последиците. Причина и последици. Да проследим веригата за вината на граничарите. Технически, причината за смъртта не са граничарите, а прострелната рана. Тя не си е избрала сама да е такава, а е причинена от куршума. Той също сам не е тръгнал, а е бил изстрелян от автомата. Автомата е стрелял, защото някой е натиснал спусъка. Граничарът го е направил, защото така му е заповядал командира. Големите шефове са го направили, защото така са наредили от Москва. Трябвало е да слушаме Москва, защото 300 000 герм. армия ни е нападнала и те са ни "освободили". Армията ни е нападнала, защото Хитлер така е наредил. Той е можел да нарежда, защото германците са го избрали. Изборът на германците си е бил свободен и нищо не ги е принуждавало да го направят. Причина и последици. Ако толкова са държи вината да не на истинските виновници, а да е нещо по веригата, що пък да не осъдим тези лоши патрони (може да са били дори съветско производство в предказанлъшкия период). Предлагам, ако патроните се пазят да се претопят и да се направят на капачки за Кока-кола. Надявам се това да реши проблема с тъй належащото търсене на сметка.

В интерес на истината проблемът е, че германскат идеология е несъвместима с наличието на "друг" - това просто е невъзможен брак. Ако идеологията на Хитлер е била по-интеграционна, примерно като на Римската империя няма особенно значение дали Сталин е бил съгласен на съюз или не. Имало е богата Германия и мизерстващ СССР, в който е имало много, дето са ненавиждали режима. Ако германците нямаха особено отношения към славяните лесно можеха да станат освободители на СССР и да се уредят с марионетно правителство. Тъй че без германския национализъм, ако не беше станало по единия начин, щеше да стане по другия. Но хората от СССР са знаели, че ако загубят от германците не ги чака нищо добро, а ако обърнат оръжие срещу Сталин ще се озоват между два огъня. Ако нещата опират до това германците да бачкат или да маршируват - цена нямат. Но не стават за лидери. Ето че дори Бисмарк, който е имал ясна визия за съюза с Русия е изтървал идеалната възможност по време на Сан-Стефанския договор да уреди Германия с място под слънцето. В смисъл, че Русия и Австро-Унгария са имали апетити, към победена Турция, но е имало мощна опозиция от Англия и Франция (САЩ и Япония тогава никой не ги е слагал в сметката). А това е бил идеалния момент - Русия е победила, но и изплашена от нова Кримска война, Австо-Унгария гладна, Турция - аут (с една нова, но все пак Сна-Стефанска България срещу себе си). Една решителна подкрепа би втърдила руската позиция и насърчила австрийците ... и колониите можеше да се преразпределят. Иначе социалистическия строй в противовес на капитализма не е проблем. Като не е станало с Хитлер, Сталин доста добре се е договорил с господата капиталисти Чърчил и Рузвелт.

Сиреч до тук бяхме с водевила за човешките права - всеки можел свободно да се движи, ама то не било същото, щото едните влизали, пък другите излизали, пък едните били роми, пък другите германци ... А никой не заслужава повече куршума от германците на нашата граница. Точно родителите, а ако не те, техните баби и дядовци са гласували за Хитлер. Защото той идва на власт с избори - за него са гласували родителите или бабите и дядовците. България е станала съюзник на Германия, защото е била оставена съвсем сама да се оправя с 300 000 германска армия. Ако германците не бяха избрали Хитлер и той не беше нападнал България (защото ни е убедил не с 3 парламентьора, а с 300 000 армия), нямаше да сме в зоната на СССР и границите ни щяха да са като турските. Нито сме им калесвали армията, нито сме им калесвали келешите на нашата граница. Получили са точно това, което са търсили. Айде сега, рискували кариерата си? И как точно? Ако работодателят им е щял да ги уволни, просто нямаше да допусне да бъде пуснат записа. Но пък имаше подобен запис за Васа Ганчева - човек с големи връзки в телевизията, благодарение на които екипът, който я беше заснел как си иска парици можеше да остане без работа. Имаше и един филм "Баклава". Колко е бил способен създателят му като кинотворец е едно, но пък това, за което става дума във филма си е вярно. Но ние сме си тоалетната на Европа - щом иде нещо отвън с радост го облизваме, пък ако ще и да е изхождане. Когато го направи някой българин, просто не го забелязваме. Днес на почит у нас не са героите, а памперсите. Това е жалката картинка.

Е, нали си говорихме за правото на хората свободно да се придвижват? Или то принадлежи на германските, но не и на българските граждани? Освен това "депортираните" не са нападали охраняван обект (като границата) нито са оказвали съпротива на органите на власта за да бъдат депортирани. Просто за българите важи едно право, а за германците - друго. А за загиналите граничари - ТУК. Хората са направили цял форум.

Марко Тотев е бил много известен адвокат, което спомогнало от една игра на карти да търгне историята за прослувутия неудачник. В смисъл играели на карти и на него все му идвали лоши карти. Когато най-сетне му се паднали хубави карти и аха да спечели, се оказало, че близък на компанията е починал и всички хукнали на погребението. На него не му останало нищо друго освен да каже: "На Марко Тотев все така ше се случи" и от там тръгнал израза. Иначе е имал доста дела в София и може известно време да се е водел като адвокат там. Тъй като често пътувал до София има и няколко случки във връзка с това: Пътник докато чакал на гарата в Г. Оряховица решил да хапне. Седнал в ресторанта и видял, че един от клиентите си поръчал гулаш. Дояло му се и поръчал същото. Сервитьора обаче след малко се върнал и казал, че другия клиент е бил взел последната порция. Разочарован човекът изрекъл сакралната фраза: "На Марко Тотев все така ше се случи". Оказало се, че този дето бил взел последния гулаш бил самия, автентичен и неподправен от митове и фолклор Марко Тотев. Нещо подобно станало и във влака - в смисъл един от пътниците казал знаменитата фраза и се оказало, че в купето е Марко Тотав. Не мисля обаче, че Марко Тотев се е виждал като някакъв герой. По-скоро е човек, чието име щастливата съдба е обезсмъртила като на пръв сред наудечниците. Но си остава факта, че Търново е дало прототипите на най-известния български адвокат (Марко Тотев) и най-известният български прокурор обезсмъртен в образа на бай Ганьо).

Ако давността е минала за граничарите, тя не е минала за Саркози. Защо не направят филм, в който да искат Саркози да бъде снет от президенския пост и да бъде тикнат в затвора задето репатрира ромите? Нали си говорим за човешкото право за свободно придвижване? Ама едно е като се прави политика и да се насърчават младежи от ГДР с риск за живота си да минават границата. Значи нашите граничари лоши, че ловили немските келеши и ги тиквали в затвора. Ами защо тези, които все пак са успявали ФРГ не ги е репатрирала като Саркози нашите роми? Да, ама авторите мълчат. И това прави постъпката им нагла и долна. Защо се ровят в далечното минало, което хубаво или лошо не можем да променим, но угоднически мълчат, че същото става и днес? Защото им отърва, нали? Интереса клати феса. Ми рисуват ни, щото всеки се изхожда, а ние го забърсваме. Направили швабите филче и ние с радост лижем там дето са се изходили и плюем по тези, дето са рискували живота си за да са сигурни границите ни. Нещата не са толкова прости, но швабите просто гледат къде да излеят малко помия, за да си направят шоуто. Ако ги беше еня за човешките права щяха да правят филми за гастарбейтерите - те работят нелегално, което ще рече, че им се плаща мизерно и живеят в мизерни условия, но от това печелят германските граждани, защото си имат евтина работна ръка. Защо не направиха филм срещу Буш или Клинтън, че нападнаха независими държави и убиваха мирни граждани? Защото бият през пръстите. Друго си е да се чукне по България и то по някой обикновен човек. И не всички са били невинни. Съветската армия е можело въобще да не влиза в България - България и СССР не са били във война до септември 1944г., тъй че ако САЩ и Англия бяха по-сговорчиви при опитите България да излезе от войната и е бил сключен мир преди това е можело да не сме в Източния блок. Виновните са тези, дето са си гледали интереса и са оставили България на Сталин. Това е политически неудобната истина. Но е много лесно помията да се изсепе върху няколко войника, които просто са правили това, което трябва. Въпросът има и друга страна. Има и убити граничари, но създателите на филма премълчават това. И те са убити от точно такива като техните "герои". Единствено военната служба на граничарите и в мирно време си е като на война - застрелваш или те застрелват и трето положение няма. Каквото са търсили германските келеши, това са и намерили. Не търсете морал във филма, това е нещо съвсем непознато на създателите му.

Че гарманците във филма са пофантазирали - не ще и съмнение. Те сами признават, че не им е оказано съдействие от бълг. власти, т.е не се видели документи. Какво е станало знаят умрелите и граничарите. Последните едва ли са разказали точно това, за което се говори във филма. Та какво остава - а, да, фантазирането може да допълни всичко. Границата е охраняван обект и преминаването й си е нападение на поста. Вярно, че сега сме много толерантни и когато някой изнасили и убие някоя баба в дома й, си казваме - ежедневие, но ако се случи собственика да убие нападателя - те тогава вече е голямо убийство. Кучета, кльон ... наряда, който обикаля са двама души и като изкочи нещо от дърветата хич не е толкова весело. То в по-спокойно време мине се на мине на съвсем спокоен обект наряда гръмваше някое магаре изкочило при поста, пък сега някак много лесно съдим за момчетата, дето се гръмнали някой немски келеш дето е отишъл там, дето не му е работа. Като иска свободно да пътува, да си прескочи Берлинската стена и няма да има проблеми с бълг. граничари. А като не е станало веднъж, да се бяха пробвали пък втори път да се обединят. Да, ама не им стискало да се опълчат на властта в собствената си държава, а искат нашите граничари да го направят заради техния кеф. Вместо да са бягали, да са правили митинги в Германия. Поне е нямало да ги съди военен съд. Ми да им прантим на германците ромите, дето ни ги върна Саркози. Те предполагам на драго сърце ще заменят Франция с Германия. Или само германците имат присъщи свободи? Що не направиха филм, в който да искат да тикнат Саркози в затвора заради депортирането?

Османската империя се отличава с изключително голяма веротърпимост. Та да речем приема изгонените от католическа Испания евреи. Показателно е, че над 50 % от църковните и манастирските сгради в България са точно от времето на тур. робство. Докато за 50г. социализъм можеха само да се поправят съществуващите сгради (освен ако манастира не е станал примерно почивна база за някои другари, като Роженския). Нови не се строяха, което не значи, че от неличните не се събаряха и взривяваха. Което пък напомня, че е имало и доста заможни българи. Защото сега, макар вече да може да се строят черкви, най-много да се спретне някое параклисче или будка за продаване на свещи, но не и да се направи нещо от рода на Рилския манастир, Бачковския манастир, да не говорим за това, дето пък днес става в някои православни страни - "Свети Сава" в Белград, "Свети Наум" в Скопие" и даже да не мислим за възстановяването на "Христос-Спосител" в Москва. До средата на ХVв. си има доста българи-спахии. Проблемен се оказва периода, в който османската империя е в криза. По принцип идеята е била еничарите да са на база на пленниците във войните. В смисъл, че султана е взимал 1/5 от плачката и от там е дошла идеята, че той трябва да взима и от пленниците и да ги прави еничари. Но като идва кризата и вече има само загуби, но не и пленници, се търси друг начин за попълнение и се стига до кръвния данък. Османската империя е била силно централизирана, но на най-ниско ниво е имала силно развито самоуправление (в сравнение с него в сегашна България трудно може да говорим въобще за местно самоуправление). Османската империя е била и един доста голям свободен за поданиците й пазар, което обяснява защо от ЕС толкова им се иска и Турция да влезе и тя ще влезе. За съжаление медала си има и обратна страна. Не всички векове в историята на Османската империя са славни и не всички султани са били умни (някои даже са си били напълно луди). Ще рече, че дълги години е имало добри условия, но не и всичките пет века - някои периоди са били доста кошмарни. Проблемът е, че става дума за робство, т.е. за общество, което е на етажи по религиозен и етнически принцип. Не отиваш на кладата, примерно като в Испания или Италия, но пък си човек второ качество. Друг проблем е, че в Осм. империя от значение е само един род и се гледа да няма множество изтъкнати и влиятелни фамилии, както са примерно западните аристократи.

Опасявам се, че и на някои хора от ГДР главите им са все още пълни със социализъм. Въпросните потърпевши що не са направили революция в ГДР, ами са бягали от родината си? А, не им се мряло, а искали да живеят по-добре. И авентуално да го направят за сметка на граничарите, които ще отнесат наказанието, че са ги пуснали да минат през границата. да, социалистическата държава е голям затвор с телени мрежи за собствените си граждани. Но създателите на филма атакуват не режима, а потърпевшите. Защото граничарите са отивали да служат в джандемите със същото желание, с което заловените германски келешчета са отивали в Софийския централен. Въобще става дума за един типично социалистически филм - критикува се не толкова самата система, колкото "врагът с партиен билет". В соца бъкаше от такива идиотизми. Примерно според Маркс и Енгелс базата определяла надстройката, ама според нашите комунисти се оказа, че българите нямали необходимото съзнание, за да изградят базата. За дефицита в магазините примерно нападките бяха не срещу бъгавата "планова икономика", а заради "опашкарите" - сиреч тези, дето предизвиквали дефицит като се презапасявали. Сещате се, че ако социалистическите магазини не бяха в перманентен дефицит, това, че някой се е презапасил нямаше да е проблем. В ГДР примерно, като се присъединиха, магазините им се напълниха със стъки като във ФРГ - няколко дни чудо и се опразваха щандовете и след това магазините вече си бяха тъй пълни, както в запазната половина. А и у нас стана така - сега в магазините има всякаква стока, а не само празни рафтове. Та както се вижда не са виновни "опашкарите", дефекта е в комунизма. И от този дефект страда и филма. Та в случая герменските келешчета вместо да бягат да си бяха направили революцията в Германия, а не да искат нашите граничари да обират пешкира заради тях.

Развитието на темата и заглавието й май се оказаха две различни неща. Ако стратегичиски го разглеждаме в смисъл на важни, значими крепости, положението е едно. Това са по правило най-големите градове, защото имат голямо население и по-дълго може да се отбраняват - София, Сдрин, Пловдив, Солун, Видин ... В смисъл на полустолици пък са Силистра, Мадара, Видин, Никопол, Битоля, Преспа ... Стратегически, в смисъл да контролират някакъв важен регион вече е съвсем друго: Дебелт - Дебелтската митница. Това май говори вече достатъчно - да не цитирам бай Ганя. Белград и Бранчево - контролират северозапазната граница. Ихтиман (Щипон) - контролира важен проход. Но изброяването ще е дълго, защото те варират с времето. Примерно стратегически са тези, които контролират пътищата за столицата - като се смени столицата, се сменят и крепостите.

Че няма приета конвенция е ясно, както и че няма възприето заглавие. В ръкописите има и двете заглавия, което значи, че и двете заглавия са валидни. Тъй че няма проблем да се ползват и двете. Иначе по същество си е "История на Британия" и ако не беше така нямаше никакъв смисъл да правиш този списък, защото една "История на британските крале" би представлявала един такъв по-обемен списък.

Швейцария е била конфедерация, но от известно време е федерация. Понятия като унитарна-федеративна държава, монархия-република са доста условни, но ни помагат по-лесно да добием представа за дадена държава, защото за обкновените хора е трудно, пък и безмеслено да изучат устройството на всяка една държава. Иначе примерно Полската република си е имала крал, Венецианската република си е имала дож (т.е. дук, херцог, княз), пък в някои социалистически републики не само, че любимите вождове управляха до краха на социализма, ами и ако не беше този крах, доста можеше да бъдет наследени от чедата си.

Независимо какво е казвно някъде из книгата си остава факта, че ръкописите изпълзват и двете заглавия. Освен това съчинението на Галфрид си е история на Британия, а не история на британските крале. Каква е разликата може да се види примерно от Хрониката на св. Теофан и продължението й - първото е хроника, а второто по същество е история на византийските императори от Василий І до Роман ІІ. В смисъл св. Теофан проследява събитията хронологично, а продължителят му описва живота на императрите. Тя разликата не е фундаментална, просто акцента е на различно място. Едните описват историята на държавата и по необходимост говорят за кралете, а другите описват кралете и по необходимост говорят за състоянието на държавата. Разликата си иде още от римската традиция - Ливий, Тацит и Амиан пишат история на държавата, докато Светоний и Непот пишат историята чрез биографии на императорите. А Именникът си е една типична кратка хроника, като Никифоровата и тази на Константин Преславски. Само дето летоброенето освен типичното пресмятане по продължителност на управлението на владетелите, то при иначе типичната алтернатива, вместо годините да са от сътворението, по индикта или от Рождеството, те са по прабългарския календар. Национална особеност на Именника разбира се е и израдното посочване на рода на владетеля, нещо което в чуждите хроники не се спазва много стриктно.

Още 3 кратки византийски хроники Кратка византийска хроника № 9 Кратка византийска хроника № 13 Кратка византийска хроника № 16

Откриха запазена мозайка в дом на знатен гражданин на Сердика А още по-хубавото е, че най-накрая местната управа е стоплила, че не може да се бием в гърдите "Хилядолетна София", пък туристите да могат да видят само някое социалистическо недоразумение като Паметника на Съветската армия. Пък и при нарастналите акцизи за алкохола и цигарите, съвсем щяхме да я окъсаме без новото алтернативно политическо решение: "...културният туризъм трябва да замени алкохолния туризъм."

Ами има си един хубав виц по въпроса. Питат Т. Живков, дали комунистите е можело да победят през 1944г. е без помощта на Съв. армия, а той отговорил: "Можеше, но ако тогава имаше толкова партизани, колкото са сега активните борци против фашизма." Това не е въстание. Докато Стамболийски е бил на власт си е направил партийна армия - т.нар. "Оранжева гвардия". Става дума за сблъсък на държавната армия с партийната. Това през септември по-може да се нарече въстание, макар и в него основната сила да са оратжевогвардейците. Др. Димитров през септември даже не дочакал държавната армия да атакува и побягнал, оставяйки последователите си на произвола на съдбата. Та и тогава повечето са от селата, пък комунистите като пролетарии са от градовете. Тъй че ако БКП през септември е имала кой знае какви ресурси е щяло да има баркади и в доста от градовете - да, ама не.

Цариградския храм Хора Екзонартексът Вътрешния притвор и параклисът За тези, които искат да научат повече за Хора или Карие джами както я наричат турците, може да погледнат в четиритомника: P. Underwood, The Kariye Djami (1966-74) Мозайка с изображение на св. Петър при входа от езонартекса към наоса

Хубаво е, че се издава и съдържателна литература. Иначе са намерени в торфа ритуални жертвоприношения - меч поставен в лодка, която след това е потопена. Това не е съвсем така. Има към 200 ръкописни преписа на историята, но в тях няма единно виждане за заглавието. В едни е "История на бритите", а в други е "История на британските крале". Тъй че съкращението в заглавието ако не е дело на самия Галфрид, то все пак е направено векове преди да се роди българския преводач.

И още една от най-известните средновековни черкви - Хора в Цариград. Хора, екстериор Хора - наоса и ризницата Тъй като вътре е забранено да се снима със светкавица качеството на снимките не е много добро. Но това повече ще проличи като сложа двата нартекса и параклиса, тъй като там осветлението е по-слабо. За съжаление някои от по-зле запазените фрески от параклиса няма да може да бъдат показани, а пък те не се срещат много из нета. А са интересни, защото това са семейни портрети на византийски портрети. Но това по-натам. Повече е наблегнато на снимките, защото черквата е много известна и е писано страшно много за нея. Затова информацията е по-скоро сбита. Основният текст е в албума за екстериора, а в останалото е само за съответното помещение. Черквата Хора е малка, а световната си известност дължи заради добре запазените мозайки и фрески от епохата на Палеологовия Ренесанс. Те са направени по поръчка на Теодор Метохит - оня дето прецакал Смилецовата вдовица и вместо нея уредил стария сръбски крал с много младата по това време виз. принцеса Симонида.

Фискалната самостоятелност може да я има и в унитарни държави във връзка с политиката по регионите. При нас се бяха опитали да направят Странджа-Сакар един по-особен район с оглед да се спре обезлюдяването, но реализацията на иначе добрата идея се оказа поредното социалистическо недоразумение. В смисъл, че един по-западнал район получава стимули за да се появи оживление. Испания е по-друго. Там е имало обединение, но преди векове. Има някакви остатъчни елементи от някогашната обособеност, но това е по-близко до унитарна държава. Втори е въпросът доколко на всички допада това - по-специално на баските и каталонците. Но процесът на формиране от федерация в унитарна държава е дълъг и сложен и е трудно да се определи точния момент, в който се преминава от едното в другото. Просто в един период е като едното, а в друг повече прилича на другото.

Ами то възможностите не са големи. Сиреч - каталога на Радушев - страници 35-38. По-натам са други анонимни.

Средновековието не е тотален регрес. През Средновековието да речем европейците опознават Европа и научават за света много повоче, отколкото се е знаело и в най-славните години на Римската империя. Представите на хората от анточността за територията на днешните Русия и Украина са били по-скоро фантастично-метологични. В края на Средновековието са Великите географски открития. Пак през средвокевоето се е появило огнестрелното оръжие. Но за това си имахме отделна тема. Та и в случая като говорим за регрес, не трябва да очакваме той да е пълен. Но бурното развитие на технологиите от ХХв. вече определено зацикли. Разбира се социалистическото недоразумение "всестранно развита личност" е абсурдо, защото информацията вече е толкова много, че трудно може да се поеме от един човек. Специалиста по всичко на практика е специалист по нищо. Затова в страната на широките специалисти България нищо не е наред - улиците са разнебитени, производството е нарентабилно, образованието изкарва неподготвени кадри ... Иначе европейско-североамериканската цивилизация определено изпадна в криза и то във всяко отношение - културно, научно, демографско и технологично. Гледам от известно време даже не може да се появи някакъв музикален хит и по радио и телевизии въртят само стари песни.