Galahad

За съжаление много хора не си дават сметка за същността на българското доносничество. Тук не става дума за Щирлиц или Джеймс Бонд. Не става дума за учени или воъбще хора, които са решили да направят нещо за държавата си. Става дума за в най-дбория случай посредствени хора, които "социалния асансьор" ДС е издигнал вместо други. Те си знаят, че като учени не струват нищо и тяхното развитие зависи само и единствено от доносничеството. Получава са ДС-зависимост - в смисъл доносникът-учен без подкрепата на ДС е кръгла нула. Така доносникът си знае, че ако не служи на системата, той не става за нищо и това го кара да е готов на всичко за да остане в играта. Е, не всички остават, защото системата има много кадри и никога не е проблем да жертва някой в името на по-големи интереси. Та от там идат и проблемите с бълг. наука. Доносниците не могат да правят наука, но пък могат да правят доноси за да пречат на тези, които могат. Това е трагедията на днешна България.

Това са групи за систаматизация, с цел изучаване на типовете държави. Но всяка държава си има ред свои особености и все в нещо се отклонява от общия режим. Затова и границите са малко условни - примерно казваме, че при федерацията обединението е по-голямо отколкото при конфедерацията, но няма точни критерии, които да трябва да се покрият. Но без тази обощени катогории трудно може да добием обща предства за дадена държава, пък да изучим особеностите на всяка една е трудно за масовия тип хора. Сега като се каже, че дадена държава е унитарна или федерация, то човек се ориентира, дали се състои от федерати или не. Освен федерати (носещи разни названия като щато, лендери и т.н.), то е възможно да има етно-културни региони, които обаче обикновено нямат самостоятелен статут. Примерно Франция има Прованс, Бургундия ..., Италия има Лацио, Тоскана ... То и при нас има едно делене на Мизия, Тракия и Македония, но това е по римски провинции, иначе няма разлика при тях, като в някои други държави. Както се вижда - а, рекат да се отделят, а не можем да си поделим царете. В другите страни регионите нямат такива проблеми с деленето, а си имат доста спецефични особености.

Има такива имитации, които се свързват с цар Борис ІІ и цар Роман. Става дума за имитации на монета на имп. Йоан Цимисхий.

Опасявам се, че нямаме автентичния текст, а само латинския превод. Затова "ъ" в края на думите не придава по-голяма автентичност. Тъй като латинския не е бил много употребяван у нас кореспонданцията на Калоян с Инокентийе минавала през гръцки превод. В смисъл всеки превежда писмата на гръцки и след това получателя от гръцки на свой език. За да се избегне това и за в бъдеще Витлеем и Василий били изпратени в Рим да учат латински. Симеон, а вероятно и Петър са контактували с папата, тъй като това е било преди Голямата схизма, пък точно тогава има един момент, в който малко са си били стоплили отношенията след разправията на кой да е подчинена България. За Симеон е ясно. За Петър сведението за това, че е умрал в Рим е в БАЛ, тъй че не е ясно доколко е надеждно. Но в службата на цар Петър се говори, че се е "върнал" (като мощи) но не е много ясно откъде - дали от манастира в дворцовия храм, дали от двореца в неговия манастир, дали от Новия Рим (Цариград) в България или от Стария Рим не е посочено и дава възможност за голям брой тълкувания.

Той Корана и сега се чете публично в джамиите, стига да има кой да го слуша. За нашите библиотеки за мен по-проблемен е въпросът за ниската им посещаемост от българските граждани. Или пък за атаката срещу "Читанка", при която махаха и книги с отдавна изтекъл срок на авторските права. А не че не можеше някои изпадащи от политическия живот "патриотични" партии да не подкрепят министъра, който прави такива "операции".

След месец - нови правила в правописа За съжаление медиите, пък и Институтът по български език на БАН въобще не си правят труда да разгласят по-подробно какво са нововъведенията. За огромно съжаление правописът се превръща все повече в някакво сакрално тайно познание достъпно за малцина, които реват колко голяма била неграмотността в България (туй последното е, че не че въобще не знаят да пишат, а че не се пише правилно). Разбира се всеки може да си купи новата книжка, но никой не се замисля как точно ще се получи това при пенсия от 120 лева или при минимална заплата от 200-300лв (за храна отиват поне 10лв. на ден, а месеца е 30 дни). Тъй че да са ни честити новите правила и още по-големия рев за растяща неграмотност. Което пак показва, че има нещо сбъркано в съществуването на БАН в сегашния му вид.

Ръстът на вноса и износа може да е чисто ценови, тъй като данните са в пари, а не в тонове или бройки. В смисъл цените в България нарастват, което се обяснява с по-високите международни цени. Примерно горивото расте - ще дам примера произволни цифри за да е по-ясен, а не с точни цифри. Значи, ако внасяме литър бензин за 1лв едната година, а другата година го внасяме за 2лв, то какво се получава, ако едната година вноса е бил 1000т., а другата 600т. Стойностно едната година е бил за 1000лв, а другата е бил за 1200лв., т.е. имаме стойностен ръст от 200лв. Това като оскъпи вътрешното производство, вече изнасяме и по-скъпи стоки, които пък вече са и по-малко търсени. Значи реално вносът и износа намалят, но стойностно се покачват. А балансът все пак е по-добре да е положителен, а не перманентно отрицателен. Иначе е трудно да има само износ. Иначе е възможно икономиката да процъфтява от туризма, но да има голям внос - примерно ако всеки китайски гражданин реши веднъж годишно да е за по няколко дни на почивка в България. Но нещата с родния туризъм макар да бяха спасени от някои кризи в Африка ще продължат да се влошават. Вече дори българите не искат да са на почивка в България.

Като погледнете турските пътища и ги сравните с нашите, ще видите, че там повече замязват на Европа, а ние все повече замязваме на запазевния облик на Ориента. Да не забравяме в коя държава си имат "Атака", президенска партия от доносници и генерали и постоянно се завърта из медиите дали няма да се оправим, ако станем диктатура. Ако има проблемна държава, то тя е на север от Турция. За сравнение две статии: Българска камбана отново заби над Одрин „Атака” нападна джамия заради тонколони А познайти на коя от двете държави икономиката и благосъстоянието на народа са в по-добро положение?

Има разлика между печати и монети. Печата е просто на някой, пък бил той и "болярин от масов тип". При печатите няма стопански оборот (не говоря за аукционите сега). С монетите е друго, те трябва да са конвертируеми. А конвертируеми са познаните монети. Затова в подобни случаи се предпочитат имитациите. Това не са точно фалшиви монети, а нови монети приличащи на конвертируеми монети. Те се използват за преходни периоди - в началото на ПБЦ, на Латинската империя, в периода след превземането на Търново. Ще рече, че по време на ПБЦ и в началто на ВБЦ това, което е реалистично да търсим като монетосечене е имитациите. Лошото е, че зарида иманярите трудно ще може да се хване дирята. В смисъл, че ако даден вид имитация се върти твърде много на територията на България и не толкова извън нея, то вероятно е местно монетосечене. Сиреч е възможно това да е ставало и по време на хановете. Тъй че имитациите на виз. монети заслужават специално внимание от тези, дето се интересуват от въпроса. Аз на монетите повече гледам като на "царски портрет", тъй че много не съм се задълбочавал та тези иначе интересна страна на монетните находки по нашите земи. Не трябва да се забравя обаче, че вътрешния и по 3/4 от границите ни оборот е натурален, а не паричен. Тъй че не очаквайте огромни серии.

Защото числеността на ЩАЗИ в процент към населението беше много по-малка отколкото на ДС в България. Функция на това е, че там орязаха доста бъдещето на германските доносници. Това в сравнение с България, която си е в перманентна криза, от която няма излизане. Преди 1944г. иначе България също се е оправяла добре с кризите, при все че е претърпяла 2 нац. катастрофи. В сравнение с другите държави германците са научени да разчитат на собствените си ресурси, а не на чужди. Испанската империя да речем в даден момент е била най-великата, но са се научили да разчитат на колониите. Това довело до слабо развитие на собствената икономика и виждате каква е ситуацията днес и там. При Гърция се получи подобно, но там вместо да лочат от колониите, смучеха от ЕС, възползвайки се от противостоянието Изток-Запад. Но с края на двата блока кранчето секна и проблемите се появиха. Колониалните държави и САЩ (те нямат колонии, но си прават бананови републики), макар и в по-малка степен разчитат на фактори извън границите им, което пречи на вътрешното развитие на страната.

Ами по време на ВБЦ се появява една тенденция към титлите да се добавят и названията на народите, които попадат в държавата, тъй като се търси персоналната връзка на владетеля с народа. Когато унгарците завладяват Северинкия банат си добавят към титлата "и на българи", а Русия като завладява Волжка България, владетелят им също си дабавя това към титлата. Душан, тъй като по негово време не е имало опити да бъде искарано населението, дето е на територията на сегашната БРЮМ нито "прави срби", нито "антички македонци" също ги е третирал като българи. При нас формулата се появило по стечение на ред обстоятелства. ВБЦ е резултат от отделяне от Византия, а превземането на Константинопол от латинците допълнително усложнило нещата, защото известно време на Калоян се е гледало като на общ владетел. После титлата си остава, но византийците наричат бълг. владетел само "цар на българите". Сърбите по-скоро механично следват примера, като Душан освен сърби добавя и народите, които имат цар.

Може би трябва някой път да пусна отделна тема за обединенията на държави, защото са доста видове, пък то и някои ново процеси увеличават значението на тези структури. Най-широката група са разните съюзи, премирно като Антантата. В тях участват няколко държави и действат съвместно, но всяка си запазва пълната самостоятелност. По-тясна група се различните обединения на държави, на които обаче се прехвърлят по-широки правомощия - напр. ООН. Държавите си запазват пълната независимост, но пък Съвета за сигурност може да приеме резоляция, от която за дадена държава да последват доста неприятни последици като ембарго или дори въоръжено нападение. Обединения с прехвърляне на правомощия от държавите-участници към съюза. Тук вече е ЕС. на практика държавите са независими, но в някои сектори част от функциите на държавите членки са преминали към съюзи - примерно има първоинстанционни съдилища на обшността не ги бъркайта със съда в Страсбург). Униите - при тях няколко държави имат общ монарх. Тук вариантите са два - унията да е лична и реална. При личната уния по стечение на обстоятелствата даден монарх става владетел на няколко държави. Полската република е била често в това състояния, тъй като са си избирали за крал чужд владетел. При реалната уния вече е уредено, че владетелят на едната държава е владетел и на другата. В такава позиция се оказал у нас княз Александър, а след това и Феринанд до независимостт, тъй като били княз на България и губернатор на Изт. Румелия. Общото е, че в двата случай имаме две отделни държави, но с общ монарх. Често това не е трайно положение, а или държавите прекъсват монархическата връзка или минават към някой по-близка форма. Конфедерация и федерация - това е съюз от няколко държави, но ред функции са прехвърлени на общо правителство (САЩ, ФРГ). При конфедерацията обединението е по-слабо, докато при федерацията вече имаме приближаване до унитарната държава. Федератите запазват ред органи и функции (парламент, местно правителство), но в ред важни сектори властта принадлежи на федералните органи. За резлика от местното самоуправление федератите имат доста по-широки възможности, вкл. и да се отделят, както се получи със СССР, Югославия и Чехословакия. При местното управление такава възможност няма как да се постигне по законен път (примерно с решение на общинския съвет). Федератите могат да въвеждат собствени правила в ред области, различни от тези на централната власт и да водят в ред насоки собствена политика. Затова може да се получи някои федерати да са по-развити от други, без обаче да има неполитически преспоставки за това. Унитарна държава буквално означава единна. В нея има само органи на местно самоуправление, но не и федерати, които да имат собствени съдилища, парламент, правителство (във федератите също има местно самоуправление).

Папските легати са посредничели единствено при преговорите за мир. Няма сведения бълг. цар да е искал признание от Рим. Имал е контакти с Рим, не не са водени такива преговори. Симеон е признат за цар от Византия и наследниците му получават титлата по право, без да е необходимо ново признаване. Трябва да се признае първият, а другите просто наследяват. Тъй че папата е нямал въобще думата. Туй е все едно някой да се роди и да води преговори да го родят втори път. Титлата, който получава Симеон е император на българите, а всеки уважаващ себе си емиаргос би искал да е василевс на ромеите (не на българи и гърци, а на ромеите). Симеон значи може да води преговори не бъде признат за цар, защото вече е признат, а да бъде признат за цар на ромеите. Иначе цар, кайзер, василевс и император са 4 думи с едно и също значение. Но във всеки език думите повече или по-малко се отличават от останалите.

Нещо не хващам идеята. Има един среберъне Печат на Петър І от Перник, макар че не знам защо обикновено не го показват и му пускат развазани снимки в нета. http://www.ipernik.com/novini/kultura/srebren-pechat-na-car-petr-se-pokaza-prez-noshtta-snimki Абе то е възможно да са изработени и от извънземни, ама няма доказателства нито за едното, нито за другото. Втори е въпросът, че намерените примерно калъпи за отливане на метални ядра се обявяват за византийски: http://www.museum-preslav.com/seals.html Това, което може да е правено в Цариград е матрицата, но данни за да се обосноват такива изводи няма. Вече с матрицата всеки си е правел на място печатите с булотирона.

Ами примерно: http://badamba.info/BySource/Boyana.html Тези парцалки и дрънкулки си имат имена: http://en.wikipedia.org/wiki/Sebastokrator

Ако не се лепне такава дивотия не може. В Рим е показано много повече и смятат още да разчистят, а в Солун не само че има много повече сгради, но сега покрай метрото ще излезе още. Но все пак хубаво е, че този път се усетиха да гледат какво правят хората по света.

Опасявам се, че няма кой знае колко разкопани и идентифицирани монетарници от археолози не само за ПБЦ, ами и въобще по света в сравнение със броя на сериите монети. Сочат се монетарници в каталозите, но това не значи, че самите сгради, където са сечени монетите не са открити. Все пак това не е фабрика за лъжици, та да има непрекъснато целогодишно производство.

Ще е доста по-лесно да кажеш за кои си събрал, защото няма смисъл да се ровим и да търсим неща, които имаш. Втори е въпросът, че за някои личности спорим дали са съществували, пък какво остава за сантиметрите и килограмите им. Но примерно от преполагамието гробове на Самуил и Калоян може да се вземат някои мерки. Също и за Левски, Евтимий и иван Александър, но се опасявам, че родните учени не са измерили всички преди да им загубят тленните останки (пък те в последното са най-добри).

Основно е развит поклонническия туризъм. Има нещо като пътеводители от къде до къде колко дни има път. Но основната цел естествено е Йерусалим. Такъв се приписва на К. Костенечки. Но имало е и до Цариград, за да разгледат реликвите там. Такъв е бил руския монах Антоний (светско име Добриня Ядрейкович), който ни е оставил ценно описание на Цариград, преди златотърсачите от ІVср. поход да съсипят града.

Наименованието е вкарано в обръщение от Л. Стоюнович, който е систематизирал една сравнително голяма група летописи, които в началната си част отнасяща се до средновието са доста близки по съдържание. Зараждането на родословите се свързва с Житието на Стефан Лазаревич от К. Костенечки, а също с "Лозите на Неманичите" и серията на архиепископ Данило и продължителя му с жития на "светородната" династия на Неманичите и на сръбските архиепископи. Въпреки сходствата, преписите имат и някои различия свързани с времето и мястото на издаването им. По-късните преписи съответно включват и бележки от по-късно време, а в зависимост от мястото на изготвяне на преписа са били включва и преписи с регионално значение. Наред с някои сведения значими за целия регион като битките при Никопол и Косово, в някои от преписите има и важни бележки за българската история - за превземането от турците на Пловдив и Търново, за окончателното подчиняване на българските земи през 1413г., за смъртата на цар Константин Страцимир. В Габаревския препис например се говори за пожар в София през 1578г. и за убийството на Михаил Кантакузин през същата година. Захариев е публикувал препис от такъв ръкопис, като в него говори за убийството на бана Михаил Шишман. Сръбски родослови и летописи - подчертаното е линк: По изданието на В.И. Григорович (Габаревски, Хилендарски, Дерптски и Бечки летописи). Бранковичев летопис Връхобрезнички летопис Вукомановичев летопис Верковичев летопис Давидовичев летопис Дечански летопис Загребачки летопис Карловачки летопис Ковилски летопис Копорински летопис Магарашевичев летопис Печки летопис Подгорички летопис Раванички летопис Рачански летопис Сарандопорски летопис Сенечки летопис Сечански летопис Студенички летопис Троношки летопис Хаджи-Йорданов (Скопски) летопис Цетински летопис ПРИЛОЖЕНИЕ: Захариев препис - тук е за бана Михаил Шишман Търновски фрагмент

Това казано с други думи е: държавата е на червено, ама има спад, защото вътре в страната оборота и потреблението отчайващо са се свили. Човек да се чуди, кое от двете е по-лошото. Защото в пазарната икономика нарастването на потреблението на вътрешния пазар е моторът за формиране на излишък, който да се реализира навън и да доведе до положително салдо. Иначе казано ситуацията е: зле сме и в момента нямаме никакъв шанс да почнем да се оправяме.

... печенегите са я използвали за мостра какво да правят с неговата глава. Опасявам се, че за мъките с евнусите в леглото не канонизират.

От това дето е в блога двете са печати, а третото е руска монета. Търсенето е в съвсем погрешна посока. Основния проблем е неумението да се прави сравнително изследване, а то е важно. Какво е сравнително изследване. Ние знаем, че всички хора се хранят и че Петър І е човек. Но нямаме сведение дали Петър І се е хранел или е карал на фотосинтеза. Но като знаем, че всички хора се хранят, то правим извода и че Петър І също се е хранел, а не е карал на фотосинтеза. Надявам се примера да е достъчно прост, за да стане ясна същността на тази методика. Защото като се приложи, някои се чудят какво е това прескачане във време и пространство - това което е общо, важи по всяко време и място. Как стои въпроса с монетосеченето. В България няма развит паричен оборот, но хазната на Самуил се оказва пълна с пари. Тъй че ако е имало със собстев лик, те не са се въртели по пазарите, та да ги намерим, а са били в хазната, нещо като кюлчета и са били прибрани едните от Цимисхий, а другите от Василий. Та какво се прави, ако бълг. владетел иска да сече монети, които да влязат в някакъв оборот. Решението е имитативните монети. Точно такива монети секат и лат. императори, макар в страните, от които идат кръстоносците монетосеченето да е познато през ХІІв. В началото на тур. робство също се появяв един преходен тип монети - от едната страна цар, а надписа турски. Та български монети от тези период може да търсим в имитативните. За пероида на ПБЦ монетния оборот в цяла Европа е доста проблематичен. Ако не беше така, доста лесно примерно можехме да правим сметки за границите - там където са на едната държава, територията е нейна, където са смесени от едно време - гранична търговска зона. Е, не може да се определи съвсем точно, но все пак дава някаква ориентация.

Всъщност никой не е обвинявал някаой че не е потриат, а някой дето не може да посочи факти за твърденията си и вместо това обвинява в патриотизъм. Включвам се и аз, защото днес чета писанието на една "жертва на социалистическото интернационалистическо образование" и се чудя да се смея ли на глупостите му или да плача за състоянието на днешния български псевдоакадемизъм. Та човека само преразказва своя "опонент" и като развален грамофон вместо смислено опровелжение лепва по едно, че това било резултат от патриотизъм и може би смята че е убедил всички, а може и просто да е запълвал страница и да е отчитал публикация. В един момент аха да се появи малко разнообразие. В смисъл, че някакъв негов колега го уведомил, не разбира се че той самия е открил нещо (де ги вече тез български учени), а че сръбски колега (някак типично по сръбски) го светнал откъде иде това. И ако някой си мисли, че нашето момче е имало развило информацията, то жестоко греши. Човека лепнал на метеното пак любимата си мантра за патриотизъм. И това не става в някакъв форум или блог. На това се чудя как да отговоря? Може би: За съцарствие по време на ПБЦ и сам ще си намериш. Това предполагам, че убеди всички, че е имало съвладетели по време на ПБЦ. Да не говорим, че никъде не съм твърдял, че Самуил и Роман са били съвладетели. В изворите Смауил е бил определян като "роб" на Роман. Пък аз следвам изворите. Много търсих сред византийските императори William the Bastard , чиято система на престолонаследие и за права на трона според теб ние следваме неотлъчно. И не открих нито един с такова име. Излиза Вилхем Завоевателя, но първо той не е наследил, а завоювал англ. трон, както показва прозвището му и второ за разлика от византийската система, в нормандската традиция децата от християнски брак са приравнени на децата от традиционен нормандски брак без църковен обряд. В смисъл Вилхелм е рожба на традиционен нормандски брак, но между родителите му е нямало църковен брак. Но в нормандската система двата брака са приравнени по отношение на наследяването - можел е да наследи и трон и колиба, докато ако беше във Византия, нямаше да получи дори лъжица по наследство (освен по завещание, разбира се не в престолонаследието). За аргумента за неблагородните на трона на Византия - то си е като от това, че е имало бездетни (Александър, Василий ІІ и двете му племеннички) да направим извод, че не е имало проблем скопец да стане владетел. за разлика от папите в България и Византия не е известна процедура със стол за проверка дали кандидата е скопец. А при липса на проверка, то липсата на деца е единствената индиция, че някои императори може да са били в това положение не от християнско въздаржание. А това, че св. Теофан по едно и също време нарича Тервел и Кормесий владетел на българите какво е съвладетел, наместник, регент и управител. Или че по Именника има съвпадение на периодите, в които са били ханове? Ами имаме три извора на хора въртяли се в двореца и нито един от тях не казва, че Роман е кастриран. Става дума за Петровия, за Константиновия пише. Но пък добре че в темата има "Стенописи, монети, медальони, каменни надписи, релефи, грамоти, печати" та които е изобразено и описано кастрирането на Роман. Впрочем както казах монети на цар Роман има, това че някой не ги харесва си е негов проблем. Може би защото на тях не е изобразено кастрирането му.

Опасявам се, че Рънсиман и Острогорски не са извори и не може да се ползват като аргумент, а само като източник на информация къде може да се търсят аргументи, ако ги има. Да не говорим, че и от текста на Острогорски лъха доста поезия - как Комитопулите щели да завземат по-голямата част от Балканския полуостров , как братята на Самуил паднали в борбата (за единия как да е, ама това че другия е убит от някакви власи не значи, че е било заради борбата, а не примерно заради големия му златен пръстен). Скилица както е известно, къде от сбиване, къде от натъманяване на места пише доста странни неща, та да можем да му се доверим безусловно. Та пита се, откъде един съвременник на автора н БАЛ ще знае неща, дето хора дето се въртят в имп. дворец по време на събитията не споменават? За бастарди-царе или императори все още се очаква списъка с имената им. Иначе за съвладетелите е лесно. Не са упоменати пряко, но данните сочат, че са такива. Примерно Кормесий като хан сключва договор, а преди и след това като хан пак си се споменава Тервел. В Именника също сбора на годините управление е по-голям от периода, в който са управлевали, което също показва, че става дума за съвладетели. Ако случайно Именника и Теофан се окажат съмнителни като Яхъя и целия дълъг списък, се опасявам, че автохонците-коспиратори ще предяват претенции да им се плаща лицензионна такса за използване на патента им, че всички извори са руско менте от 18в., а истината е само в автохонните писания от днешно време. Във всеки случай идеята, че Лъв Дякон, Теофановия продължител, БАЛ, поменниците и грамотата, житието на св. Ищван, Асохиг, Яхъя ... не са независими източници е доста забавна, явно са си съгласували писанията по интернет. Тезата, че има монети от времето на цар Роман си е съвсем обоснована. Показателно е, че сведението в БАЛ, че Роман е управлявал в Преслав не противоречи на Скилица, според който тъкмо по времето докато не е бил в плен е бил в български ръце. По-скоро БАЛ казва в прав текст това, дето Скилица увърта и усъква, та да го замаже. Примерно както с преговорите на Василий и Иван Владислав за преврата - Скилица увърта за ролята на императора, а Дуклянеца си го пише в прав текст.