Galahad

Гърците имат малко сложно виждане за монарха си. От една страна им е хубаво да е император, но от друга го броят за крал, та да се види, че още не са си върнали Цариград. Но то няма как вижданията им да не странни, след като идеята им докъде трябва да се простре държавата им удивително съвпада с тази на нашите автохонци. Но удобството е, че тъй като Византия не си е развила някакъв специален аналог за крал, като в славянските царства, то василевс се оказва и някак по-гумено, та да се вмести в идеите им.

Великото Народно събрание бе открито в Търново, където обикновено са правени хубавите промени в конституциите. Но продължи в София, пък обикновено когато е заседавало извън Търново (София, Свищов) обикновено се е получавала една никаква конституция. Та и с тази се получи нещо такова - трябваше да мяза на Търновската, но я направиха да мяза на Живковата. Единият от големите проблеми е, че за разлика от Търновската се допусна ОНС да променя Конституцията. По принцип това трябва да го прави само ВНС ( с разпускане на ОНС ). Става трудно, но това е идеята - конституцията да се пипа колкото може по малко, защото ако се пипа често, това просто не е конституция. Разбира се има и други причини - да не се допусне непопулярен парламент да променя конституцията и да увековечи властта си. Друг проблем е, че липсва надеждно развито разделение на властите. По принцип разделението на властите означава, че парламента създава правилата, правителството ги прилага на практика, а съдебната власт следи дали докато правителството бърка в кацата с меда не си облизва пръстите. Затова сега се получава абсурдната ситуация, че полицаите би трябвало да разследват баш шефа си Бойко, ако и той почне да дава консултации като Цецо. Защото в момента за да стигне някое дело до съда, то първо минава през полицията. Сещате се дали минава, ако е бойконеугодно, нали? Предполагам се сещате защо България е толкова критикувана, че няма независима съдебна власт (някъде на 80 място сме, тъй да се каже в последната третина или иначе казано с най-дивите и изостанали държави). Друг проблем е, че парламента е постоянно действащ, а не сесиен. Парламента по принцип е представителен орган. Там не би трябвало да са хора упраоняващи професията "депутат", а хора с различни професии и дори безработни и пенсионери. Два три месеца са на заседание и после си получават доходи от основната работа. У нас обаче не е така и парламента бълва закони, по-точно променя стари в промишлени количества. Но закон в материалния смисъл на думата е само този нормативен акт, който трайно урежда обществените отношения. И при положение, че различните правилници и инструкции на министерствата са с много по-малко промени (макар те да са по-динамичната част), то предполагам се сещате, че в момента в България на практика няма закони (не че не си личи де). Пак по принцип законите се приемат по Нова година, за да се съгласуват с бюджета, т.е. всеки законопроект трябва да съдържа данни какви пари са необходими за реализацията му и тези пари се гласуват в бюджета. Това разбира се не се прави и много от законите тръгват с фалстарт, като си остават само на хартия. Сегашния парламент е кастов, а не представителен орган. Заради т.нар. "изборен праг" много групи не могат да вкарат там свой представител, а гласовете им отиват за хора и партии, за които въобще не са искали да гласуват. Затова в момента от гласуване за парламент няма голям смисъл. Та какво да кажем за сегашната Конституция - поредното (за съжаление съвсем не още и последното)социалистичесто дело, поредното безумие. В момента предлагат да се направи нова конституция. Но ще я правят пак същите, дето направиха старата. Тъй че това дето ше го напрявят, ако не е по-лошо, то в най-добрия случай ще е същото. Но по-скоро ще е по-лошо, защото сегашната е правена в момент, в който имаше някакъв момент на идеализъм, а сега се иска да се махнат всякакви спирачки, та още по-стремоглаво да летим по нанадолнището. Та калпава си ни е конституцията, ама при това дето ни готвят и тя ще ни се види хубава, ако приемат новата.

Това го има на по-предните страници. Също е разглеждано и в темата за прабългарските езически храмове и жертвеници.

Още 6 кратки византийски хроники, но линкът ще е само към Индекса, защото не знам дали ще мога да вкарам толкова хипервръзки. Кратка византийска хроника № 11 Кратка византийска хроника № 15 Кратка византийска хроника № 17 Кратка византийска хроника № 18 Кратка византийска хроника № 19 Кратка византийска хроника № 20

Тъй като обаче братята са умрели преди 2000г., за тях се прилага старият закон, т.е. 50г. от смъртта им. Но Гугъла работят на друг принцип - 100г. от издаването, защото са пуснали много книги и им е трудно да проследят кой кога е починал. Тъй че доста от заглавията ще ги качат след 20-30г.

Българската наука е навлязла в дълбока криза. Сервилността към СССР в соцпериода доведе до там, че бълг. учен е този, който не прави открития, а който само съобщава за челния съветски опит. Това разбира се беше докарано до крайност и дори в спорта не беше никак прилично български отбор да победи съветски. Да не говорим, че заради склонността на Людмила да спи с титулувани доста хора от харема й се сдобиха по липсата на други опции с научни съкращения пред името си. Та това е плачевното положение на "академичната" наука у нас. БАН в момента е съвсем ялова. Показателно беше и отношението на бълг. граждани, които подкрепиха атаката на Данков срещу тази институция, макар след това той да претърпя пълен крах при опитите си да атакува други органи, които в наш и световен мащаб не са от най-обичаните. Получи се така, че докато имуществото на БАН е натрупано не на последно място и от дарения на граждани в миналото, днес обществото се оказа твърде готово да позволи на Дянков да му направи частична национализация, докато на други места трябваше да ходи с "бялото знаме". Получава се така, че в момента научното знание се поделя между три паралени свята, които взаимно не се признават: 1. Академичния - това са научните институции с парите, сградите, книгоиздателствата. Продукцията им е затворена и насочена към един тесен кастов кръг, като цяло без никаква полза за обществото. 2. Ефирен - това е светът на медиите. Тук също играят много пари, а звездите са не толкова учени, колкото артисти, мъчещи се да впечатлят публиката. За част от обществото, навикнало от соцпериода на принципа че щом във вестника го пише, значи е вярно, това са големите учени на България. 3. Виртуален - светът на интернет. Докато достъпа до предните два свята е селективен и ограничен, то интернет е най-свободния за публикации. Тук може да намерите всичко, а не само творчеството на миропомазаните. а това си има плюсове и минуси. От една страна може да се пише и за неща, за които фондация "Бош" няма да отпусне пари за издаване на книги, статии или за пресконференции. Но от друга страна може да се намерят и всевъзможни глупости, което разбира се не значи, че това не се случва и другите два свята. В момента трите свята или се правят, че не се забелязват или се забелязват, колкото да се разкритикуват. Но пък от друга страна съществуването им не е толкова лошо, защото ще позволи закостенялата бълг. наука да се реформира и да стане отново продуктивна.

Скилица казва, че потомците на Петър били измрели и след Роман практически не оставал никой. Заложничеството на Борис ІІ и Роман във Византия е доста съмнително. Но пък самият Василий ІІ е бил сгоден за бълг. принцеса. Ако бракът все пак се е състоял, дори тя да е починала по-късно, то излиза, че властта е преминала към Василий ІІ. Работата е там, че книгите за Василий ІІ изчезват и за периода черпим информация от автори писали в епохата на Комнините, които са си рода с Комитопулите. Михаил Псел, който да речем е бил доста близък с децата на Иван Владислав, като е описал живота на Василий ІІ тактично е пропуснал ... цялото покоряване на България по време на неговото управление. Скопяването на Роман е възможно да е станало едва след последното му пленяване.

В гугълската библиотека от братята има още за Могилите (поредицата "Паметници из българско")1898г. и за Плиска в т. Х на ИРАИК. В интересн на истината има още доста техни статии из разни списания и сборници, но не съм им направил списък.

Темата я има преди раздела за изворите и затова е тук. Пък и някои нови неща има, които ги няма примерно в ГИБИ, както от последните за похода на Константин VІ срещу славяните. И затова е добре първо да минат от тук, та да не се запълва раздела за извори с дискусии за някои от сведенията. Тъй че нека първо втасат малко тук и после ще ги сложим там.

Това ми напомня на един виц за правдивия в-к "Правда". Брежнев и Рейгън играли на шах. И уви, др. Брежнев изгубил. На другия ден в-к "Правда" правдиво отразила събитието: Вчера др. Брежнев игра шах с Рейгън. Другаря Брежнев се класира на 2-ро място, а Рейгън - на предпоследно. Та и с този автор ми се струва, че нещата стоят така. Той не е просто писател с хомосексуални наклонности, а автор-гей, което вече си е друго. Ще рече, че ако някой си купи 1 негова книга, ще стане и най-продавания автор-гей в България. Тъй че който иска да зарадва др. Станишев с поредния удар срещу "опиума за народите", това ще е най-подходящия подарък.

Кратка византийска хроника № 2 – хрониката обхваща събитияато от периода 730-820г. и съдържа сведения за битката при Маркели през 792г. и за смъртта на император Никифор І през 811г. Най-интересно е сведението за похода на император Константин VІ срещу славяните през 797г., защото за него не се споменава в други извори. Кратка византийска хроника № 5 – хрониката съдържа записи за датите на раждане на децата на имп. Алексий І. Кратка византийска хроника № 21 - Хрониката обхваща събитията от 1204г. до 1282г.

В момента изнасилвате американска кинотворба в отчаян опит от нея да се роди смислен филм. Идеята е нишката, която свързва всички епизоди. Тя присъства във всеки от тях. Ако липсва в два от епизодите, значи изобщо я няма. Ще дам още един пример с "Робинята Изаура". Това беше първият голям латиносериал на бълг. екран и той хвърли в шок българския зрител със своята продължителност, както става с всяко начало. Иначе сега филми като "Дързост и красота" са в пъти по-дълги. Но да се върнем на Изаура. Филмът за нея е направен по едноименния роман на Бернарду Гимараес и по обем е една книжка джобен формат. Та автора е бил аболюционист. Затова във филма имаме една почти бяла и доста красива като за региона жена, която можге да пише и свири на пиано ... но е робиня. При това е в ръцете на лош господар. Във филма няма някой да държи дълги отвлечени речи като в ИТ, но в крайна сметка се получи така, че в Лат. Америка бяха замеряли артиста, който играе главния герой (лошия робовладелец). Разбира се в унгария пък него и актрисата с главната роля ги посрещнатаха като да е дошъл папата. Та в многобройните серии на този филм се вижда колко е лошо тази жена да е робиння и по този начин в обществото се прокарва идеята, че робството е лошо нещо. Въобще идеите са важни за книгите и филмите. Някои от големите, макар и не винаги по обем книги, като "За духа на законите" на Монтескьо или "За престъпленията и наказанията" на Ч. Бекария са променили много обществото. Даже и малка книжка примерно като "Тимур и неговата команда" е довела до това през соца да се правят "Тимуровски коменди", като в някои райони на Русия доколкото разбирам ги има все още. Втори е въпросът, че народната власт в Русия не останала равнодушна към тази демокрация в книжлето и на Аркадий Гайдар му се наложило да напише сериал за продължение, в което Тимур се заклева да служи на Партията. Но това е друга тема. та големите книги и филми имат идея, коато се стреми да промени обществото в някаква насока. Разбира се, такива неща правят цивилизации, зад които стоят повече от два века минало делящо ги от голата прерия.

В градовете, където са били лекувани ранени съветски войници и са починали има такива паметници. Но са си типични войнишки паметници. Хората ги знаят, вкл. и некомунистите, но за тяхното събаряне никой не повдига въпроса. Което пак ни връща в положението, че ПСА не е войнишки паметник и няма нищо общо с тях. Отношението е функция на предназначението.

Да, само като си помисля на какво са готови нашите пенсионери като чуят вълшебните думи "безплатно" и "промоция" - направо започват да преливат от готовност за саможертва в името на това хем да икономисат нещо от мизерните български пенсийки, хем да получат някаква духовна или материална храна, пък ако ще и да е менте.

Е, краят всички не са го видели, та да го преценим. Така погледнато не трябва да се пуска тема докато не свършат всички сезони. Иначе и "Дупнишката Мадона" я харесват мнозина и даже няма да се изненадам да има повече фенове в България от филма. Втори е въпросът дали това е новото попълнение към българската класика, респ. световната кинокласика?

Тя София тотално ще изгуби облика си и без боклуците, дупките по пътищата и бездомните песове по тротоарите на централните булеварди? Защото мнозина са минавали покрай тях (или са пропадали в тях съответно) на път за някъде. А и на мен определено ще ми е трудно да си представя как вървя по чиста софийска улица, как пресичам софийско шосе без да трябва да заобиколя дупка ... Въобще видимо на доста софийнци ще им е трудно да живеят в София каквато е била преди 1944г. - без паметник, без боклуци, без дупки и без бездомни песове. Някогашната столица И София, която някои софиянци не искат да бъде друга

В какъв смисъл титлата на Симеон ІІ не е призната? Той си е бил цар, макар и малолетен. Ако става дума вместо цар да се използва думата император, то това не става с външно признание. Руския Петър І примерно само се е допитал до руския Синод дали е проблем да ползва западната чуждица и след като му било тоговорено, че няма проблем обявил, че ще ползва император. Коя точно от думите за император ще се ползва вече е вътр. полит. въпрос. Пък и в 20в. няма голамо практическо значение, защото държавите са си суверенни дори с крал начело.

Смисълът на един филм е нещо, което присъства в целия филм. И тъй като почнах с "Листопад" ще дам примера от него. Много хора критикуват филма, че представя кандидатката за ЕС Турция като една типична европ. държава и пропуска многото орианталски елементи там, които ги има. Разбира се една от идеите на успушния сериал донесал на Турция сериозен приход е да представи страната не в орианталски краски, а като достоен нов член на ЕС. Но другата цел на популярния в Турция сериал е да възпита самите турци в един по европейски дух. Затова ще видите цялото семейство на масата, а не булките да седят даван-чапраз и само да слугуват. И станалото вече популярно и у нас "да ви е следко", което се конкурира с емблематичното "дообре" на Жоро Бекъма. Та какво виждаме в "Игра на тронове" - изобилно рязане на глави и леене на кръв. Това по какъв начин възпитава зрителите на филма? Или голите сцени от филма, чиято роля очевидно беше просто да се запълни квотата за порно. Ще дам и друг пример от сериалчето за Мерлин. В него за разлика от легендата доста повече герои са чернокожи. Въпреки различния цвят, те играят ролята на фигури, които в популярната легенда имат определено значение. Така се получава един интересен ефект - всички герои са еднакви независимо от цвета на кожата. Достатъчно е да се изгледа само една серия от този филм за да се види това. Никъде във филма не се крещи: "Имам една мечта... Какво значение има че съм чернокож". Просто във филма цвета на кожата няма значение. Филчето разбира се не е американско, а е дело на ВВС. Та това имам предвид като говоря за съдържание. Иначе и "Мерлин" си е приказка. Смисълът е нещо по-голямо от "Зимата идва" или някаква съшита с бели конци първопричина за всичко. Той изпълва целият филм и може да се види във всеки епизод. Точно това липсва на "Игра на тронове". Липсва каква е поуката за обществото от гледането на всеки един от епизодите на филма. Няма поуката, няма и смисъл да се гледа. За съжаление живота е твърде кратак, за да се изгледат и изчетат всички глупости.

Май това е вярното решение на проблема.

По-скоро сме в категорията: овчедушно племе. Радваме се всеки път, когато се намери някой Дядо Иван дето е готов да добива от нас кожи, месо и мляко, като се уташеваме с мисълта, че няма начин да взима и трите неща едновременно. Все чакаме някой да ни оправи и не ще и дума - хубаво ни оправят. Сегашното ООД"ГЕРБ" със събственици БСП и ДПС е сложено за да води политика на тоталното национално ограбване. Тъй че от него не очаквайте друго освен да вдига цени и данъци и да намаля доходи. Всяка цена е резултат от разходите за нея - т.е. от заплатите, които се дават, за да се произведе. След като не се вдигат заплатите на произвеждащите, а цената се вдига, то това означава, че разликата отива в черните партийни каси за изборни екскурзии и купуване на гласове на предстоящите избори. Гледам нещо се одумват и за нова Конституция, тъй че ще трябва да се купуват още много гласове, което пък ще рече, че за ръст на доходите и спад на цените не питайте. Та дари в Гърция благоденствието е изкуствено. Ами вече неколцина заявяват, че са ходили в Гърция. Предполагам, че са забелязали също, че там се чува доста бълг. реч по туристическите маршрути. Както и че има много повече туристи отколкото в България. А се замислете дали огромния туристопоток не носи много приходи на Гърция? И когато има хубави пътища и достатъчно хотели, то Гърция и занапред ще цъка плюсчета на външнотърговското си салдо. Докато туризма в България се крепеше на ниските цени и ръста им може в един момент да докара и тази част от бълг. икономиката до крах. И то ще се случи, защото нас ни управляват комунисти, които са навикнали да крадат от мандрата кашкавал и да не се замислат, че това не може да продължи дълго и мондрата ще фалира.

Върни се в България. Тогава постоянно ще мислиш, че утре може да вдигнат цената на парното, на тока, на водата, на хлаба, на транспорта, абе въобще Фсчики (както се казваше в един виц за бай Тошо) цени и да ти намалят заплатата. Когато на другия ден това се окаже действителност и разбереш, че всичко около теб са се тревожили за същото ще разбереш, че опасенията ти са били съвсем основателни. Или както станало с един чевоугодник-другоселец, който опитал спартанската храна и после заявил, че нямало нищо чудно спартанците с такава готовност умират в боя. Иначе казано когато човек е добре е съвсем нормално да се тревожи, че един ден това ще свърши. Просто въпросът е пуснат в погрешната държава.

Преди време си разглеждам "Арената" и ми се мярва реклама, че в някаква медия имало статия, че 50 или 75% от мъжете били хомосексуалисти, ама не си го признавали. Естествено първото нещо, което ми иде на ум, е че става дума з апрослувутите 5%, ама медията се е объркала и е сложила една нула или седмица (не си спомням кое от двете беше). И пак естаствено второто нещо, което ми иде на ум е да се замисля къде да изтипъсам въпросната медия - ако е телевизия в "Господарите на ефира", пък ако е вестник става по-сложно ... Та докато едното полукълбо на мозъка ми пресмята къде точно да се пусне, за новината, другото вече списва атрактивното съобщение. Но линкът се отваря и се оказва, че светът е несправедлив. Статията е "Според Елза Парини ....". Дааа, как бързо саква творческия ентусиазъм. Всичко се оказа само една жълта боза. Всъщност християнството наследява от юдизма враждебността към хомосексуализма, макар и не в същия аспект. Християнството критикува въобще отдаването на телесни наслади и сексът се разглежда основно като средство за правене на деца. Затова за християнството е греховен не само хомосексуалният секс, но и хетеросексуалния, когато с оперецаията не се цели създаването на бебе. Всички се сещата за доста дискусионните въпроси при католиците за презервативите и абортите. В Чехия може и да е приета добре, защото там от една страна са доста отзивчиви към хомосексуализма. От друга е доста популярно схващането, че мъжете-чехите доста попийвали и тъй като от това ставали нефункционални в някои отношения, съпругите им в такива моменти си намирали заместник, а при това си падали по някои по-нестандъртни изпълнения. Та като гледам, че на тоя майка му е чехкиня, въобще не се изненадвам за насоките, в които се е развило въображението му.

Не е съвсем така. Турският филм "Листопад" да речем му бях изтървал доста серии, но като гледах една веднага ми направи впечатление. После разбрах, че в основата му стои произведението на известния турски писател Решат Нури. А с другите турски сериали нещата някак не вървят - нещо не мога да ги изтрая. Та и от една серия класата си личи. Може да не се хване на целия сериал смисъла, но и всеки от епизодите трябвада има смисъл. Тъй че "Игра на тронове" е ясно, че има фабула, ама си е като на американски филм - сиреч баластра между рязането на глави.

Гледах 2 серии от него (8 и 10). След това докато бях още под въздействието на филма направо останах изумен, колко смислени и стойностни са песните на Азис и Пайнерките - как не го бях забелязал преди да гледам този сериал? Типичен американски филм - 30мин. бой, 15мин. секс и още 45мин баластра (тъй като този е с по-малка продължителност от 1-30м. следва да се направи и съответна пропорционална редукция на схемата). Ще рече, че филмчето е доста недодялано, клонящо към много скапано. Ето една малка разбивка по параграфи: 1. Атмосфера: мрачен и потискащ 2. Като съдържателност - сценарий като за деца, но изобилито от отрязани глави, лееща се кръв и порно-пиянски елементи показват, че и за деца не става. 3. Сценарий - да има секс и бой, смисълът не е важен. Не е много ясно какво и защо става, въпреки че мине се не мине има доста скучни и тъпи диалози, които явно е трябвало да минат за философски. 4. Ефекти - амер. филми обикновено не биват, но спец. ефектите обикновено замазват положението. Тук има спец. ефекти, но са употребени неуместно и я няма магията на киното. А този филм е доста далеч във всяко отношение примерно от Хари Потър или "Властелинът на пръстените". И в него има магьосници, но липсва магията. "Игра на тронаве" дори за американски филм е прекалено голяма боза. Заглавието ми напомняше една ТВ-пиеса. В нея липсваше динамика, но въпреки това остава в главата. В нея имаше среща на френския и английския крал, които бяха със семействата си. На срещата всеки почна да крои заговори срещу всеки, включително и най-близките роднини. Накрая обаче се оказаха в патова ситуация и се разделиха в мир. Примерно англ. крал попита френския какво ще направи, ако нападне земите му. англ. крал отговори, че щял да капитулира, защото англ. крал бил стар и щял да става все по-немощен, тъй че след време по-лесно ще си върне загубеното. Не си спомням точно заглавието, но определено не беше американска. И тъй като заглавието на филма ми напомни за този фил изгледах 2 серии.

Българската армия присъства на него като васалната дружина от Задунайска губерния ли? Това не е паметник на падналите във ВСВ, а на великата и славна съветска армия окупаторка. И няма нищо общо с войнишки паметник. Войнишките паметници са или там, дето са погребани войниците, или там откъдето са. Съветската армия нито е набрана в София, а за съжаление не е и погребана целокупно там. Ето например паметника в Арамашево в Русия на падналите във ВСВ местни жители - най-голямата част от него са списъците с имената на загиналите. Такова нещо няма на паметника на съветската армия. А що се отнася до международния опит за справяне с паметници като софийския кич, той е следният: Бутането на паметника на главнокомандващия на английската армия-освободителка Джордж ІІІ в заатлантической губернии.