Galahad

В Османската империя със земята нещата са били по-особени. Там идеята е била, че тя принадлежи на султана, а другите са само ползватели. Тапиите, които някои нашенци пазят и до днес, не са документ за собственост, а само че им е предоставено право да ползват даден поземлен участък. В Турция се провеждат някои реформи, които водят до въстанията в Северозападна България, като до Освобождението въпросът с придобиването на истинска собственост върху земята не е съвсем решен. Това става след Освобождението. В суматохата около войната са вилнеели доста мюсюлмански банди, та се стигнало до там, че местната власт започнала да въоръжава мирното население наред, но не да се бие с руснаците, а с бандите. За целта са били въоръжавани и християните. Много от турците остават, защото виждат, че Османската империя е скапана държава. По понятни причини някои естествено се изнасят - военните със семействата си. Ясно е, че няма как да се оставят в България цели турски военни части при това със семействата им. Също представителите на турската администрация. Остават тези, които са по-малко свързани с държавната власт и не са били длъжни да я следват когато се изнася. Що се отнася до медийните публикации, то не всички в Европа са се радвали на руските успехи и е бил търсен начин да се охлади ефекта от статиите за кланетата по време на Априлското въстание. Но процесът с деислямизацията на сегашните български земи явно е започнал доста по-рано, защото примерно броят на джамиите непосредствено преди Освобождението е доста по-оредял в сравнение със славните времена на Евлия Челеби. Явно е имало проблем с намалелия брой вярващи, които да ги поддържат. Някои са съществували и тогава, но в много лошо състояние. По-читавите по онова време повечето са запазени и до днес.

Имаме тема за храмовете и жертвениците. Работата е там, че жертвениците са с плана на капищата и дори с плана на столицата Плиска. Столицата също се състои от вписани четириъгълници с приблизително еднаква ориентация, доколкото размерите и теренът са позволявали - имаме Външен град, Вътрешен град, цитадела, в нея капище, в което пък има резервоар, в който вероятно се е събирала някаква течност. А за езика има един много интересен факт. Находките свързани с Алцек са от региона на Молизе. В диоцеза на Италийската епархия на българската Охридска архиепископия освен гръцките селища на Апенините е имало и славяноговоряща енория именно в Молизе. В такъв случай възниква въпросът дали българите не са били славяноговорящи поне преди Алцек и Аспарух?

Разбира се като се промени един фактор, ще се променят и много други. Освобождението на България позволява Балканските войни, това пък дава тласък на младотурците, а геноцида е последица от този реформаторски дух. Та да се върнем в началото. За Априлското въстание това, което се казва е за медийния ефект от турските зверства. Но има и други последици - Османската империя банкрутира - буквално, султанът е детрониран и убит. Следващия е луд, тъй че пада и той и така стигаме до Абдул Хамид. Та да речем, че Априлското въстание не беше избухнало. Гърция и Сърбия са твърде слаби за да изкарат сами Балканска война. Стигаме до ПСВ. Успехите на Централните сили са там, където са българите - Румъния, Сърбия и Гърция. Българите се бият и с руските войски, тъй че имаме заслуга и за излизането на русия от войната. Но ако България я нямаше? Турция щеше да е по-голяма, но с бунтовно население на Балканите. При това положение Русия щеше да освобождава братята-славяни и ситуацията да се развие по-скоро като при Освободителната война, като Англия пречи по-малко. Има разбира се малък проблем - че Николай ІІ не е Александър ІІ. Турците щяха да натиснат яко гърците, но Вилхелм щеше да спаси зетя си. Най-тежко щеше да е на сърбите и черногорците. Тук имаме 2 опции и то заради не особено способния Николай ІІ - избухва или не избухва революция. Тъй като Русия е в по-благоприятна позиция, то и войната за нея ще е по-лека, т.е. е имало вероятност да не избухне революция или поне да е само една и не особено успешна. В тази случай нещата е можело да заприличат повече на Освободителната война - Англия, Франция, Германия и Австрия да предпочетат да се сближат, вместо да допуснат нарастване на руското влияние. Тъй че Гърция, Румъния и Сърбия можеше да получат нещо повечко, но за България не е много сигурно. Втория вариант е с революция заради липсата на качества у Николай ІІ. В такъв случай вече е можело да се разсъждава, че срещу СССР трябва по-як буфер и освен големи Полша и Румъния е добре да има и голяма България, която да пази Цариград вместо "болния човек". Но докато Румъния и Полша имат късмета да са заобиколени от изгубили държави, то около България повечето са от печелившата страна. Сиреч Полша и Румъния се разширяват за сметка на загубите на Русия по Брест-литовския мири това онова от Австрия и Германия. Сърбия, Гърция и Румъния обаче са на страната на Антантата и тъй като тя е воювала с Турция, то няма алтернативна опция. Тъй че остава варианта те да резнат по-големи парчета, вкл. за сметка и на някои днешни български територии. Е, разбира се има значение дали турците не са им спретнали някой геноцид докато е траела войната.

Нещата не са чак толкова прости. През реалния социализъм у нас имаше две програми и всяка пускаше по 1 филм дневно, освен в понеделник, когато имаше театър и в сряда когато имаше опера. В петък филмът беше руски. В кината имаше по 1 филм за цялата седмица, тъй че в зависимост от кината в градът в който се живее, толкова и филми може да се видят. Сега като влязохме в упадъчния социализъм има много телевизии, но повечето им програмно време е заето с мантри и заклинания на медийните шамани. Да щастие на други народи не навсякъде е така. В смисъл, че още преди много години е имало възможност да се наслаждават на много филми. Тъй че някои сюжети са от изтъркани по изтъркани. Затова няма как да се направи вече нов филм, ако той не е някаква по-модна интерпретация на стария сюжет. Затова имаме разни документални филми, където освен диктора има и артисти, които разиграват документалните сцени. Има и игрални филми, където вече се търси по-голяма ефектност, тъй като зрителите вече са изгледали и документалния филм с актьори и класическия вариант. Втори е въпросът доколко е удачно примерно Херкулес и древните елинки да са с кожени панталони и елеци. Туй е такава прелест, като да покажат Азис в пищна рокля. Но не трябва да се забравя, че в Холивуд киното е бизнес, който печели от зрителите и плаща данъци на държавата, а българското кино е поредната пиявица увиснала на празния държавен бюджет. Не че като е така произвежда нещо качествено. Та в тамошните филми се слагат и някои допълнителни неща, които примерно спонсорите смятат да продават после на сметка. Но в природата няма безплатен обяд. Спонсорът не е един добър човек, който ръси пари на всеки, който му поиска, а бизнесмен, който дава пари за да получи срещу тях повече пари.

С епархиите в региона проблемът е, че там центърът е бил не особено значимо селище и като се преместел в съседното подобно се сменяло името и на епархията. Напр. в Грачанската грамота на Душан Морозвизд е посочен като селище граничещо със село Брегалница. Трябва да се внимава доста с названията. Защото имаме примерно Проватска (Ончеполска) епархия и Овечка епархия, която е кажи-речи в противоположния край на Балканите. Имаме също Велес и Вела, като и двата са били епархийски центрове. За Главиница - както се спомена за нея е казано, че в диоцеза и влизала и Канина. Освен това изглежда в някои периоди е била обединявана с Авлонската и владиката се титулувал - на Авлона и Главиница. А че Климен е бил "пръв епископ" - авторът на житието на св. Наум пък говори за "сам се насилих, а повече ме подтикна владиката, който също така беше ученик на този блажен Климент, Марко, който беше епископ в Деволската епископия, четвъртият епископ бе [той] сред славянския народ на Девол "

Както се вижда в Италия нестинарството е практикувано като почитане на Аполон, което отново ни връща към тракийските божества Сабазий и Бендида. Аполон не е италийско божество, а е пренесен там от Гърция, където пък е отишъл от Тракия. Обърнете внимание на битката на боговете в "Илиада" кои се бият на страната на гърците и кои на страната на троянците и техните съюзници траките. На страната на троянците са именно боговете, за които Херодот пише, че били почитани от траките. То и единични екземпляри от оброчните плочки има из цяла Европа, но това не значи, че не са тукашни, а единиците не са разнесени от траки, изпратени на военна служба в тамошните легиони. Култовите ритуали на Рим по правило винаги са си били доста опростени. На римляните дори Дионисиите им дошли в повече, при положение, че иначе били доста отворени за педофилия, кръвосмешения, еднополова любов и групов секс. За произхода на името може да се поспори доста. На гърците така им харесало, така го нарекли. Имаме обаче река Нестос (дн. Места). Може да иде също от "нести-на-ръци" - в смисъл, че основната част ритуала е по същество литийно шествие с иконата на св. Константин и Елена. Не го бъркайте с автохонен произход - под това име са наричани в български села и то през ХІХв.

Смятах да се поизбъзикъм с новия епизод, който се оказа доста слаб с един сценарии за сапунка. Но по-натам. Днес, 27 декември 2016г. в 8.55ч. в Лос Анджелис почина на 60г. актрисата Кари Фишър, която изпълняваше ролята на принцеса Лея Органа. По този повод на сайта на филма, както и в профила му във Фейсбук е пуснато съобщение с изказване на съболезнования.

Честит Стефановден. По случай днешния празник - последната част снимки за Виенската катедрала "Свети Стефан", в който са показана част от украсата на интериора Олтарът "Свети Петър и свети Павел" А на снимката на Ребека е созополския параклис "Христос"

Весело изкарване на коледните празници и успешна 2017г. Реконструкция на Еленскета веркирхе (укрепена черква) край Пирдоп. Вероятно стената обаче е от по-късния период, когато тухлена е била вече само източната фасада (част от която може да се види и днес като най-добре запазена част от сградата), а останалите са били със смесена зидария.

Щом според теб някой става учен с назначаването на такъв що не пуснеш малко линкове с обяви за назначаване на длъжност учен? Ако трябва ще намеря обяви за назначаване на длъжност учител. Не съм казал, че учителят може да стане учен, а че може да постъпи на работа примерно в някой институт. имаш сериозни проблеми с познаването на българския език и затова няма как да схванеш какво ти се говори. Същото и с лектор. Явно не забелязваш, че това е съвсем друга дума. Лектора не е задължително да е преподавател или учител. БГ наука имаше съвместен проект със СУ и се изнасяха съвместни лекции. Това не значи, че всички лектори бяха преподаватели или учители. За лекторите не е необходимо да покриват изискванията за назначаване на учители. И нещо за съществително и прилагателно. Учен е съществително, хабилитиран е прилагателно. Явно ще да има някакво значение дали една дума се употребява с прилагателно или без него. Но това се усвоява в началното училище.

Отговорът на въпросът съвсем не е толкова кратък. Причините са много и комплексни (достигащо до много комплексирани ) 1. Чуждо влияние - автеннички древни македонци в БЮРМ, даки и чистокръвни римляни в Румъния, еструски които били руски, елини в Гърция, според Тургут Юзал Омир се оказа турчинът Омар и пр., и пр. 2. Личен вкус на Людмила и нейните любимци. 3. Реакция на комплекса за национална малоценност, според който нямаме връзка с траките. Французите примерно нямат фанатици претендиращи че са изразители на общата академична мисъл, според които днешното население на страната ама ама абсолютно никаква връзка с галите. Не твърдят, че гали и франки са 100% едно и също, но и не отричат, че има генетична и културна връзка между друвните гали и днешните французи. 4. Комплекс за национална малоценност - като българи не се котираме, да пробваме да се пробутаме като траки. 5. Криворазбран патриотизъм - за да са наши тези земи, непременно трябва да се първите на тях. Тогава никой няма право да ги завладява.

Както вече казах проблемът е в сериозни пропуски в началното образование, да не говорим пък за домашното възпитание, което съвсем липсва. Защото множествата се учат в началното образование, както и значението на думите. Човек може и да не е запознат със значението на всички думи, ама ако е завършил начално образование трябва да е наясно, че явно ще да има някаква разлика дали едно съществително е употребено с прилагателно или е употребено само съществително, към което иначе по принцип може да се сложи и прилагателно. Сиреч, че явно ще да има разлика между учен и хабилитиран учен. А като гледам проблема иде от сериозно непознаване на българския език. Има разлика между длъжност, образователна степен, научна степен, специалност и пр., и пр. Иначе казано някой може да работи в научен институт, ама като чистачка и изобщо да не е учен, а друг може да работи като учител, но да е достоизбираем за най-високите научни постове. В смисъл някой, който работи като учител може да е хабилитиран и да има право да заеме висок изследователски пост, докато работещи в същия институт при това като учени-изследователи тъй като не са хабилитирани може да нямат право да кандидатстват за него. Учителите имат необходимата квалификация да бъдат назначени в изследователско научно звено на изследователска длъжност. Въпрос на класиране в конкурс (чистачката за там също трябва да се класира на конкурс, но не става учен), заплащане (у нас по правило ниско в научната сфера и доста по-високо за същите специалисти в други сектори) и т.н. Учител е длъжност. Декан е длъжност. Доктор е академична степен. Главен лекар е длъжност. Назнание на разликите между "всички", "повечето" и "някои". Това са различни думи с различно значение. Няма как някои да означава всички. Не означава дори повечето. Да не говорим, че след като е употребено в дискусия кой трябва да бъде допускан до форума и отделните му раздели не е задължително да са повече от един с опцията евентуално да се появят и други. Незнание на разликата между "глупав" и някой, който не знае нещо. Първото си е природна даденост, която уви е непоправима.. Второто е нещо, с което всеки се ражда, но при някои се променя, при други не. Никой не се ражда с пълна глава със знания и вместо акт за раждане да му издават направо диплома. Но дори да стане академик, съвсем не означава, че е задължително да знае името на всички спирки в Шумен, а още по-малко на тези в Зимбабве. Между другото никъде не видях в цитатите, които уж би трябвало да коментираш аз да съм употребил думата "глупав", та да я повтаряш постоянно.

Кратко включване, тъй като Върбанов започна да спами и в останалите теми с дискусията за тази. Тъй че ще се позанимавам само с него, защото днес е Никулден. За другите коментари - по-натам. При научното изследване, когато се прави дефиниция се изследва какво обикновено се включва под дадено название, а после се обобщава. Дефиницията в Уикито както посочих визира само онова, дето едно време се наричаше "научен работник". А че не обхваща всички учени е показателен факта, че като опция е посочено членуването в определена наша организация, което ще рече, че в такъв случай не би трябвало да са учени хора, членуващи в подобни, но чужди организации, при това много по престижни в световен мащаб заради научните си постижения от формациите на разни феодални старчета. На второ място като се дават дефиниции, в някои случаи се слага в широк смисъл, в тесен смисъл и като термин, защото понякога те се разминават. Напр. термин навлиза в речта и има значение различно от това в науката. Та учен в широк смисъл е човек, който нещо е учил. В тесен смисъл е човек, който знае повече от средното ниво. Ще рече, че ако повечето са неграмотни, то учен може да е и някой, който само умее да чете и пише. Дадено определение трябва да обхваща всички случаи на употреба на дадена дума, за да е нейна дефиниция. Ако има неща, които се обозначават с нея, но са извън дефиницията, то в такъв случай това или е понятието в някакъв тесен смисъл, или изобщо не е дефиниция на понятието. Използвах множествено число, за да намекна тактично, но той като не се усещаш, ще ти го кажа направо - става дума само за теб.

Всъщност е известно какво е правил в Никопол преди да бъде нападнато Търново - има го в клипчето и статията, която бях посочил в другата тема за Търново.

Ами за съотношението Шишман-Страцимир ми се струва доста показателно чие име се помни в легендите. Първият е много популярен, вторият - напротив, макар че технически погледнато именно той е последния цар, а не Шишман. Колко лошо е станало, че цар е станал Шишман, а не Страцимир е напълно необоснован мит, тъй като и двамата са имали шанс, но е бил запомнен само единия от двамата.

То пък при тебе една задълбоченост, детайли и всеобхватност. За уикипедията и казах нещо друго, ама то трябва и да се мисли, и да се чете. Ще рече, че няма да се занимавам с глупостите, които е написал Върбанов, защото не само са много, но и са твърде големи, за да може повечето да ги схванат. Българският език не е беден, втори е въпросът доколко е познат. Тези, които са погледнали и чуждите статии предполагам са видели някои интересни моменти. Някои понятия не са си дума, а понякога съчетание от думи. Други пък, най-често термини са производни от латинския защото в зората на университетите това е бил езикът на науката и на него се е преподавало. Затова и някои понятия свързани с университетите на много езици са си латински думи. Просто са се утвърдили в латиноговорящия период и после са си останали в употреба, когато езикът е бил заменен с националния за съответния ВУЗ. Та у нас си има разни думи с разно значение, втори е въпросът каква част от тези дето имат самочувствието, че знаят, са им известни разликите. Та има учен, грамотен, специалист, изследовател, преподавател. Има и някои други като интелигенция, инженер (с нея има проблем в руската статия) и др. Но нека се спрем първо на тези, защото както се видя кашата е огромна. Освен това няколко човека се опитахме до обясним, че вътре в групите също има йерархия, но то и това да схване трябва някаква основа на информираност. Сиреч имаме образователни степени, научни степени, академични степени и т.н. Специалиста може да е среднист или висшист. Ученият според някои се покрива с понятието от едно време "научен работник". Именно това е дефинирано в Уикипедията. Когато станаха поредните промени у нас просто едното понятие беше заменено механично с другото, втори е въпросът доколко и двата са удачни. НР е лице, което в авторитарната държава се занимава с определен тип дейност, определена като научна - работещи във ВУЗ и научните институти, както и членуващи в разни казионни организации с определен статут. Според други учен е синоним на изследовател. Сиреч някой , дето се занимава с научни изследвания. Последното пък според тях е свързано с откриването на нови неща. Причините за какафонията е печалното състояние на българското образование и научно-изследователска дейност. А те са на такъв хал, че България я няма никъде в големите научни открития, а много млади българи отиват в чужбина за да получат добро образование, при това не само висше, но също средно, че и основно. А тука трагедия - от една страна пълно с безработни висшисти или такива дето изобщо не са работили по специалността си (да не говорим пък за среднистите), а от друга остър недостиг от качествени специалисти. Сиреч пълна липса на връзка между образование и пазар на труда. Тъй че за да си изясним понятията е най-добре да се насочим към по-нормално време или страни. Първото и най-ниско ниво е грамотен. Сиреч да може да чете и пише, както ни някои по-елементарни познания. На това ниво се гледа повече като на подготвително и затова макар да има обучение и някакви знания обикновено не се схваща като част от понятието учен. Това ниво отговаря на началното образование. Основното образование е по-скоро междинно ниво, в което човек се запознава с широк спектър дисциплини и се ориентира за по-нататъшното си обучение. В по-старата ни система е имало прогимназия и гимназия. Нивото на подготовка е било изключително високо и завършилите ги са били доста добри специалисти. После идват полувисшето или това което сега дава степан бакалавър и висшето, сиреч това, което дава степен магистър. Тук имаме една по-тясна и задълбочена специализация. По принцип идеята е от това ниво да се формира преподавателския, изследователския и ръководния състав. За някои учен е всъщност хабилитирания учен. Сиреч този, дето е защитил дисертация. Обаче са в дълбока грешка за това, което работят хабилитираните учени. Има и то не малко учители в училищата, които са хабилитирани учени. Има го и обратното - за най-ниските преподавателски и изследователски степени не е необходимо да е хабилитиран, а само за заемането на най-високите. Примерно асистента може да не е, но за да стане професор или доцент - трябва да е. Изследовател е учен, който се занимава с научни изследвания. Пропускам абсурдната ситуация у нас. Много от значимите открития, на които и ние са радваме на сътворените от тях технически джаджи се правят не от някакви феодални старчета, а от изследователските центрове на самите предприятия. В смисъл тези изследователи си работят примерно в някой завод и често пъти в тясна връзка с останалия персонал. Парите идат от завода. И естествено, тъй като те правят откритията, са канени на всички елитни научни конференции като докладчици. Хайде малко да се осмисли това и после ще продължим.

Относно това, че втората съпруга на царя е еврейка Маврубир както пише той самия просто преразказва Халкондил. Препис означава брой ръкописи с даден текст. В някои случаи някой от преписите може да е самия прототип. С Бориловия синодик нещата стоят точно така - единия от преписите най-вероятно е самия оригинал. Затова в поменика има празни места, за да се допълнят следващите. Туй че Страцимир и Шишман може да са воювали не е новост. Иван Александър примерно воюва с видинския деспот Белаур, който подкрепя детронирания си племенник Иван Стефан, като в случая ползват и татарите за съюзници. По проблемни са нападенията от маджари и савойци срещу България, защото това дава възможност на турците да превземат Стара Загора, Пловдив и Одрин. Савойците правят още една голяма беля, защото преди да нападнат България и да отворят пътя за османците тук и развързват ръцете, като удрят конкуретния им турски бейлък в Анадола и така им укрепват и тила за да настъпват тук. И да - като говорим за този период е добре да се ползва думата османци, защото те воюват с всички други турски бейлъци, които по правилото враговете на моите врагове са мои приятели се явяват наши съюзници. И в интерес на истината срещу османците се бият доста повече турци, отколкото християни поне до един момент. А Шишман не бива да се подценява. Не случайно Нешри за него се изказва много остро, което едва ли се дължи на обстоятелството, че обещал Силистра на султана, ама после не искал да я даде. Всъщност Шишман разработва модела, който макар и след векове първо спира османското настъпление, а после води и до освобождение на българските земи - коалиция. Всеки поход срещу България неизбежно завършва с една голяма интернационална битка - 1371 - турците настъпват, Шишман идва на трона и се стига до битката при Черномен; 1386- турците подновяват настъплението срещу България и се стига до битката при Косово, която е последната за Мурад; 1393 - турците превземат Търново и се стига до битката при Никопол през 1396г. После Виена е спасена от поляците, при Лепанто флота си е съвсем интернационален, Руско-турската освободителна война се води от Русия, Румъния, Сърбия и българско опълчение, а след това и в Балканската война пак терците имат интернационална противникова армия. Тъй че Шишман определено е по-способния брат. Страцимир - който мине го пленява.

Преди бяха аспирант (сега е докторант), кандидат на науките (сега е доктор по ... ) и доктор - преди и сега. След доктор по се слага спецаиалността му, другия доктор на науките всъщност пак си има тясна специалност и тя си е същата. Най-вероятно несполучливото решение се дължи на лобистки начин на тези дето не са били доктори да се сдобият с по-звучна титла. Същото с изследователите - те пък бяха научни сътрудници, но им се видя по престижно да се титулуват доцент и професор (и двете думички са производни на преподаване и означават преподавател), а пък те не преподават. Учен е общото понятие, а преподавател и изследовател са две негови разновидности. Тъй като частното винаги се съдържа в общото, то винаги преподавателят е учен. Обратното разбира се не е вярно - ученият нито винаги е преподавател, защото може да е изследовател, нито винаги е изследовател, защото може да е преподавател. А учителите разбира се, че са учени. Вече въпрос на качество на образователната система. Преди, когато образованието е било много по-качествено и на европейско ниво много учители са пишели в списанието на БКД, както се е казвал БАН тогава. Правели са разкопки, описвали са растителните и животинските видове в България и т.н. Няма пречка учител за защити доктурантура и да стане доктор. И в интерес на истината има много, които са го направили, но не работят в изследователски институт или университет..

Когато има и/ или, това означава, че може да са двете заедно или може да е само едно от двете. Т.е. в случая учения може да е само преподавател, само изследовател или едновременно и двете - изследовател и преподавател. Ще рече, че при всички случаи преподавателят е учен.

Кантакузин не е посочил какво точно са нападнали саруханците и османците, но все ще трябва да са нападнали нещо за да се огорчи царя. Това, че на едното място се говори за няколко нападения, но не е посочено какво точно е нападнато дали значи, че не е нападнато това, което е посочено в друг извор?!? Факта, че по време на едното нападение изчезва от изворите Иван Асен, а след другото се сключва нов династичен брак с Византия, при положение, че вече има такъв с Михаил Асен дали значи, че смъртта им е напълно изолирана от походите?!? В кой извор тогава е посочено какво е станало с Иван Асен и Михаил Асен от първия брак на царя?

Нещо не те разбрах. Какво такова нападение няма фиксирано в извор?!? Кое от всичките го няма?!? Кантакузин, ГИБИ. Т. 10, стр. 371 турците (саруханците) опустошават България, а след това помагат на Кантакузин да убие Момчил. стр. 374 турците опустошават България "както никога" стр. 379 Орхановия син Сюлейман опустушава България стр. 391 - Иван Александър се огорчил от нападението стр. 392 - Иван Александър приема предложението на пратениците на Кантакузин за военна помощ стр. 393 - Душан разубеждава царя и той казва на Кантакузин, че няма да му помогне стр. 394 - битката, след която Кераца се жени за Андроник; явно Михаил Асен вече е мъртъв, защото преди това той е в династичен брак

Ами ако ще е разни фестивали, от фолклорния арабите, турците и грузинците; ако пък ще е Ути готви сред непознати, и такова има. Ако пък ще е гърбове на непознати - абе нямане няма:

Май дилемата не е дали някой чете научно-популярни списания или монографии, а дали някой иска само да пише, без изобщо да чете. Има примерно един ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ. Щото нали все пак ние си говорим тука уж за научни изследвания. И там примерно си е казано: "Млад учен" е лице, което извършва научноизследователска и научно-образователна дейност във висше училище и/или научна организация след придобиване на първа образователно-квалификационна степен "магистър", но не повече от 10 години след придобиването й." Това по-скоро защото може да заинтригува някой и да му бъде полезно. За още по-лесно и достъпно може да се погледне в Уикито (с опция да се погледнат и чуждоезиковите статии):

Относно преговорите с Кантакузин събитията са в следния ред: Кантакузин и Палеолог се бият за трона. Кантакузин вика на помощ турците. Кантакузин се скарва с Момчил. Турците нападат България. Някъде от това време е миниатюрата със смъртта на сина на Иван Александър от първия брак Иван Асен. Кантакузин и турците убиват Момчил. На жена му е разрешено да се завърне в България. Идват пратениците на Кантакузин при Иван Алексанъдър. Започват да се оправдават, че Кантакузин викнал турците за друго, ама те на своя глава нападнали България. Офертирали Иван Александър да подпомогне Кантакузин срещу турците. Търновското население, изплашено от скорошното турско нашествие скандирало царя да се съгласи и той се съгласил. Душан упрекнал Иван Александър, че без да е бил победен е станал данъкоплатец на Кантакузин и го светнал, че тези пари може да бъдат използвани от императора и за набиране на армия срещу България. Иван Александър размислил и не дал парите. Кантакузин и Палеолог продължават да воюват. Има едно сражение, в което се бият Кантакузин с турските си съюзници и Палеолог, подпомаган от сърби и българи и Кантакузин с турците печели. Тук вече се губи и втория син от първия брак на Иван Александър. Налага се Иван Александър пак да се сродява и през 1354г. Кераца се жени за Андроник ІV. И оттук нещата обаче тръгват на зле. Душан умира, а империята му изпада в криза, а силно земетресение разрушава крепостите по Проливите и турците слагат ръка на Галиполи. Българската хроника явно вече прескача на това място. Тук вече цар е Урош, Вълкашин е крал, а Углеша е деспот. А пък Филотей се опитва да помири Йоан Палеолог и Йоан Александър. писмото разбира се може да е от второто патриаршестване на Филотей, когато Палеолог е задържан в България, унгарците на които императора е гостувал нападат Видин, а савойския му роднина черноморските градове. Та момента със споменаването на майките е тук. Хрониката фиксира отделни събития, но те не са дадени година след година, а има къде по-къси, къде по-дълги периоди между тях. Затова има скокове.

Една статийка за падането на Търново и едно клипче: За да съм по-точен, статийката е по-скоро нещо като сценарий на клипчето. Ще я удължа, но обмислям да разделя битките между двата сайта: на единия да са българските, но не само по-важните, а всички, а на другия да са свързани с България, ама не съвсем наши, като напр. руско-турските войни, Австро-Турските войни, битката при Лепанто и др. Иначе не е изключено Търново да е предадено от роднина на Иван Шишман по майчина линия. В смисъл не да е отворил портата през нощта, а да е бил лидер на групата за капитулация. Дори в дворът на католическите крале на Испания, които изгонват оттам евреите преди това е имало такива на ръководни държавни постове, естествено свързани с пари. Така че е възможно и по това време в Търново да е имало такива евреи на високи постове в управлението ако не на страната, то на града, които да са повлияли за предаването му. При това положение "грехът надделя" може да означава, че надмощие е взела групата за капитулация. Иначе срещу евреите е имало събор в Търново и те са били подложени на гонение, докато Османската империя дори на един по-късен етап е приела изгонените от Испания евреи. Но е малко вероятно Търново да е паднало от някоя отворена потерна. Нешри действително описва как крепости са превземани от турците от тайно промъкнали се в крепостта, но става дума за малки крепости. Те са труднодостъпни, но при изненадващо настъпление, каквото е било това на Али паша те е трябвало да разчитат на щатния си гарнизон, който обикновено е бил съвсем малък. Той успява, но става дума за крепости само с малка охрана, а населението живее в селата наоколо. При Търново това е малко вероятно. По-скоро Асенова махала по някакъв начин е капитулирала, защото там е запазения храм "Св. св. Петър и Павел", където е отишъл патриарха. Мазалото е при другите. Но като цяло при доста от градовете в Северна България средновековните черкви са разрушени, което ще да се дължи и на земетресенията, като това от 1913г. Защото тям няма и руини като Беловската базилика, Червената църква и др. под. А Царевец изглежда е горял и през турско, поне според това, което пише Славейков, но неговото е с елемент на легендарност. За върховете на стрели. Чел съм разни забавни идеи за тях. В Трудовете на ВТУ да речем един студент беше писал статия и според нея те са се счупили докато турците са избождали очите по стенописите. Най-вероятно обаче са просто част от оръжейния арсенал на двореца. Върхове на стрели има, ама няма примерно намерени черепи или кости със забити в тях върхове. А че двореца не е бил изгорял е показателно от това, че мощите на св. Петка, които са били в дворцовия храм си ги има и днес и не са изгорели.