Galahad

Ами навсякъде за колкото им се плаща, толкова работят. На запад получават много и работят добре. В България работят почти без пари и работата им е толкова. При положение, че днешния ти масраф е бил за 50лв, защо ти се виждат много 600лв - това стига за 12дни, а месецът е 30? Между другото една съседка се е хванала като детегледачка. Не знам колко и дават, обаче тъй като не и се плащат осигуровки - я успее да се пенсионара на 70, я не. А в момента България не е в някаква демокрация, а в упадъчен социализъм. Номенклатурата в развития социализъм може номинално да не е взимала големи заплати (не че при въпросните 20ст. татовите 1000мв. като пръв държавен и още 1000лв като пръв партиен раководител са малко), но тъй като магазините бяха празни, благодарение на т.нар. "връзки" те получаваха дефицитни стоки на народни цени. Тъй че представителите на номенклатурата по отношение на реално получаваните блага за живот са били доста по-облагодетелствани от феодалите. Втори е въпросът доколко това се оповестяваше.

И аз призовах Турция ... ама ето минаха 2-3 години и резултат .... никакъв.

Ами те са няколко свързани помежду си и водещи едно до друго. 1. Липса на приемственост - всеки открива топлата вода и Америка и не интересува, че са известни отдавна. 2. Чуждопоклонничество - това не е следване на модерни тенденции, а механично възприемане на понятия, които ги има и в българския, но всеки си ги ползва на чуждия език, който е учил. Така за едно и също нещо имаме множество "термини" или по-точно нямаме никакъв термин, защото неговата същност е да се даде кратко и еднозначно обозначение на нещо. 3. Лошо образование - учат се много излишни неща и не се учи това, дето трябва. Така известното не се научава в образователната система, а всеки го "открива" в хода на работата.

Ами да кажа, как би станало това през социализма. За таксито. Тогава не такситата чакаха на опашка, а за такси се чакаше по 1 час за опашка. Тъй че днеска от тези 3 часа, 2 щяхте да ги изкарате на опашката. За киното. Ако филмът е бил хубав (сиреч не български или съветски) е трябвало да си купиш билет поне 1 седмица по-рано (за такива като "Завръщането на джедаите" поне половин месец). Билетчето можеше и да е 50ст., ама ако не е купено по-рано, спокойно щеше да си спестиш и тях. Е, щом в тази тема сме в соца, такива животни няма. Двойка кебапчета с лютеница и боб, пък ако имаш късмет в добавка наливна "Загорка" и жълта лимонада (или коопкола, т.е. Алтай) в някоя "Скара-бира". По сегашни цени (т.е. извън контекста на темата) можеш да минеш и с 3лв. Разпределението и в двете системи не е било еднакво. През ранния феодализъм, когато в основата са свободните селяни, разликата не е голяма, както е и при ранния социализъм. В късното средновековие, както и в момента при упадъчния социлизъм у нас разликата е драстична и се случва това, за което говориш - един може да похарчи 50лв. на ден за удоволствия, а друг и веднъж в годината не може да си го позволи. Последните естествено няма как да се включат в дискусията, защото нямат пари и за такса за интернет и за компютър.

Ревю на православната мода в Москва Да си призная заглавието леко ме смути и ми се стори, че става дума за нещо, което Фелини беше иронизирал в един от филмите си - монахини каращи ролкови кънки и в случая евентуално патриарх, седящ на стол с много лампи, та светия отец да грее. Снимките на танцуващи манекенки, по-скоро в руско национално облекло, а не на хора, облечени в дрехи, с които да могат да излязат по улицата и докато вървят да не им подмятат разни неща, дето няма да искат да чуят също създават негативна нагласа. Но ревюто съвсем не е това. Идеята не е да се покаже нова модна линия на раса. Става дума за ревю на обикновени дрехи, като православният елемент не е като религиозността пайнерките, т.е. на някое от оскъдните парчета плат на роклите им да се прикачи лъщящ кръст, а да се покаже скромно и прилично облекло. Интересното е, след като в православните държави толкова се критикува холивудската култура, как ще се възприеме новата идея? И дали след толкова говорене за духовни ценности, обществото е готово да се рездели с онова, дето у нас е известно като "мутренски барок"? По-вероятното е обаче модните тенденции да продължат да се диктуват от утвърдените световни модни подиуми и само евентуален интерес на водещите дизайнери към едно по-скромно и прилично облекло да е в състояние да промени външния вид на хората.

Между средновековието и соца има доста голяма прилика и това не е случайно. Повечето социалистически държави "преминаха" в социализма след много кратък "капитализъм", а Монголия направо прескочи този етап. Естествено, народите дето имаха по-голям времепрестой като чехи, унгарци и гермянци, някак по-трудно понесоха "светлите години" и още по-бързо, лесно и безболезнено се разделиха с тях и ги забравиха. Паралелите са много. От номенклатурчици-феодали, през резпространеното натурално стопанство за самозадоволяване и религиозното образование (всички кандидатстуденти държаха изпит по обществознание, за да покажат дали са изучили достатъчно творчеството на другарите Маркс ,Енгелс, Ленин и Живков), та до религиозните процесии-манифестации. И крайният резултат е един и същ - и от двете последните дето са излезли се оказват най-бедните и изостаналите.

Венеция, "Сан Марко" Текста обаче по-натам. Като кача снимките за останалите обекти. Сиреч - няма да стане скоро.

От това, което е известно и ако изобщо е имало такова нещо - да чуят повелята на владетеля. Все пак не е имало по онова време "Държавен вестник". За светлата дата 1 април ме домързя - канех се да напиша и пусна "протокола" от Преславския събор на Борис и Симеон. Що се отнася вече до болярски и църковни събори, на които много не са се вълнували от народния вот - е, има сведения за някоя друга такава сбирка, на която присъстващите вече е можело да обсъдят, че и решат нещо, а не само да чуят какво е решил някой друг и при повече смелост да извикат едно "уууууу".

Като видях, че в темата има нови мнения помислих, че агент Мишо е обявил архонт Бинев за блажен, та да не излезем по-малко католици от папата.

Гледам, че темата е отишла към политика. А днес и 1 май. Та как щеше да мине денят ни, ако поредната светла дата 10 ноември не се беше състояла. Та за 1 май възторжените трудещи се и учащи се щяха да са манифестация. Поне 15дни по-рано щяха да са започнали репетициите с отделяне на подобаваща част от учебното и работно време, за да се подготвят да минат в подножието на трибуната и да докажат своите верноподанически чувства към намиращите се горе номенклатурчици. Иначе на самата манифестация всичко щеше да си се повтори като всяка години - въпреки дългите репетиции на марш и песен, преминаването щеше да е като на стадо овце. След това иде по приятната, но не по-малко дълго подготвяна част. Почерпушката за празника. За да се направи въпросната почерпушка, всяко семейство поне от месец по-рано пускаше в ход "връзките" за да се набавят из "под щанда" необходимите продукти, като месо, салам, олио, червен пипер ... (не съм пропуснал банани - но това не е нова година, че да има банани на масата). Въобще подготовка за празник в условията на хроничен дефицит. Ще рече, че след като се купи хляба за 20ст. започва люта борба за останалите продукти. Мнозина родени след 80те си нямат представа какво означават понятията "опашка", "ограничение" ... В смисъл, че който няма "връзки" за да си набави продуктите из "под щанда", го чакат по 2-3 часа чакане на някоя опашка, а ако докарат стоката и много юнашко бутане (направо си е истинска битка, в която не се жалят ни деца, ни жени, ни старци в името на добиването на заветната стока). И ако някой си мисли, че решението е да си купи повечко, то трябва да е наясно, че има "ограничение" - т.е. до 1-2 кг за тези, дето нямат "връзка". Та ако си беше останало старото положение, сега щяхме да се обясняваме кой с какви връзки и хитрини какво е успял да докапа - един щеше да е успял да намери кило месо, друг половинка шпеков салам... И всеки сега щеше да разказва с гордост за проявената хитрост, сила и находчивост, благодарение на които трапезата му не е останала празна. Иначе видях по-напред, че не трябвало да критикуваме отговорните партийни другари, че от номенклатурчици са станали бизнесмени, демек капиталисти. Ама нали те щяха да ни водят на борба с капиталистите. Пък те тъй се бориха с капиталистите, че сами станаха такива. Ето това говори и много за морала на ръководителите от онова време и показва, колко добър би могъл да е живота при такива управници.

Поправих го. Идеята ми беше за аварите. Това разбира се не означава, че не е вярно за хазарите - Бат Баян попада под тяхна власт, Волжка България също имат сериозни проблеми, а бълг. историография твърди, че Аспарух е загинал в битка с хазарите. Но струва ми се това е широко известно. Ето и откъс от писмото на хагана Йосиф по въпроса:

Император отговаря на хаган - това го говорихме във връзка с титлата на Борис-Михаил дали е коректно да бъде наричан и цар. Кан или хан вече не отговаря на император, а на крал, рекс, султан. Дали трябва да е кан или хан? Много пъти сме говорили за това. Езика се мени с времето и всички думи се изменят във взаимовръзка. Като се наруши тази взаимовръзка, става каша. В конкретния случай в сегашния ни език кана не е владетел, а съд за вода. Хан наистина значи и друго - хотел, но тази връзка не е случайна. В много езици тези големи и представителни сгради носят названия, показващи че са достойни за вледетел - напр. палас, керван-сарай. Било е кан, но сега е хан. Това е съдбата на старите езици, сред които за добро или лошо е и българския. Много пъти сме говорили, че ред названия и думи в сегашния бълг. език не отразяват точното звучене на аналозите им в съответното време и пространство, но са съобразени с особеностите на сегашната реч. Обикновено опитите за "прецизиране" на практика създават огромна каша. Примерно Рим трябва да е Рома и става "Отивам до Рома" (само дето при говоренето няма главни букви).

А случайно забеляза ли, че в соц. България и братския СССР нямаше "Метро"? Или китайското "Метро" е общонародна собственост? В момента в Китай има социализъм, колкото и в България. При социализма средствата за производство са държавна собственост, частна собственост няма, а само лична. За щастие на някои народи, като напр. унгарците, при тях социализма протече по-леко и те си запазиха селското стопанство.

По-скоро има едно голямо неразбиране какво е робството. Имало е много роби през античността, които са се откупували от своите господари, т.е. докато са роби имат свое имущество, печелят, събират пари и сами се откупуват за да станат свободни. Имало е и много влиятелни роби. Дори виден администратор и военачалник като Веспасиан е дължал просперитета си на обстоятелството, че бил покровителстван от роб. Не Веспасиан е покровителствал роб, а бъдещия изператор на Римската империя е имал за покровител роб. Що се отнася до данъците, има огромна разлика дали едните плащат 10% повече ДОД примерно или дали плащат "кръвен данък". Едно е да ти смъкнат 10% в повече, съвсем друга е да ти вземат детето. Но при робството принципа е, че децата на робите стават роби. Що се отнася пък до тези, дето са били събрани като кръвен данък, не всички са ставали еничари - първоначално всички са били прислуга, а след това едни си оставали такива, а други вече ставали войници. Излишно е да обяснявам, че докато са били а са били ползвани за всякакви потребности, вкл. и такива, като на Владо Кузов. Тъй че що се отнася до етапа на ползването им за всичко, поне на мен хич не ми се вижда добър този статут. Да не говорим, че е имало много народи в периода ХV-ХІХв., които са били под чуждо владичество като унгарци, чехи, поляци, швейцарци ... но на тях не само не им е събиран кръвен данък, но дори не са били поставени в различно положение спрямо останалите народи в империите. Дискриминацията и някои други форми на различно третиране като апартейда често е преходен етап в следробския период. Затова те се проявяват обикновено в държави, в които определена голяма група е с робски статут - напр. в САЩ след Гражд. война (робите стават свободни, но не и равноправни). През ХІХв. след "Нощта на дългите ножове" и началото на Танизмата когато в Осм. империя започва реално да се реформира, нещата вече са други и тогава вече може да доближим нещата повече до дискриминация. Но това е вече в последните десетилетия. До тогава положението е друго.

Правилното е Османско робство. Османско - османците покоряват и други турски емирати като напр. Айдън и Караман, които отстояват своята независимост не по-малко упорито и решително, отколкото европейските християнски държави. Поне в периода, в който османците покоряват България използването вместо това на думата турци е доста объркващо. То е като вместо германците, да кажем, че на европейцте социалните помощи били 300 евро - да ама има европейци, дето само могат да сънуват такива помощи. Та същото е положението и с употребата на турци и османци. През ХІV-ХVв. не всички турци са и османци. По-късно вече не е толкова объркващо, но за този период трябва ясно да се разграничанат турци и османци. Робство - заради статута на християнското и в частност българското население. За сравнение, в периода, в който бълг. земи са в пределите на Византия между ПБЦ и ВБЦ, като изключим адаптационния период при Василий ІІ през който българите са си плащали данъците по стария начин, но през останалото време не се различават принципно по нищо от останалите народи в империята. В смисъл, че като права и задължения са равни на всички останали, а не че не са имали например различни лични имена. По време на тур. робство ситуацията е била съвсем друга - християните и в частност българите са били в принизено положение в много аспекти - данъци, опции за издигане в държавната власт, за свободно изповядване на религия и т.н. Макар робството да има някои различия в различните страни и периоди, то има и някои общи неща. Кръвния данък например не е проява на типичен феодализъм. Взетите деца попадат в системата "кул", т.е. са роби на султана. Въпреки че Осм. империя била сравнително веротърпима държава като за средновековна Европа, то отношението към християните в нея е било доста особено. Евреите макар и друговерци са били в по-благоприятна позиция. Тъй че робство не е романтично название, а отразява някои особености на статута на поробеното население в Осм. империя.

Титлата таркан е сравнително популярна. Най-вероятно прониква сред прабългарите по времето когато са подчинени на тюрките или аварите и се запазва известно време в Дунавска България, като постепенно е измествана от виз. титли. По всичко изглежда, че основната титла "таркан" е била изместена от "комит" (комес), което е преминало от Римската империя през Византия у нас. От времето на Борис и Симеон на сетне до края на ПБЦ се споменават само някои степенувани варианти на таркан. По време на ВБЦ таркан и производните му не се споменават въобще. За сревнение обаче напр. комит си е в употреба и днес, макар и леко изменено и с по-ниско йерарфично значение - кмет. Що се отнася до дръпнатите очи на прабългарите - според генетиката днес поне мъничко трябваше да ни личи, че предците ни са били с такива очи. Все пак си го има фактора наследственост. Иначе при бунта на боилите ще трябва Борис І да е избил всички дръпнатооки. Въобще дръпнатооката теория понакуцва откъм факти.

Съдейки по опушената основа и двата кръста са си още в активен оборот. Тъй че трябва да има хора в региона, дето да ги ползват. Туристите обикновено не си носят свещи в раниците. Някой все още ходи там.

Доколкото разбирам, следващите заложници, за които ще даваме откуп на Кадафи, няма да се медици, а екипажа на "Дръзки". Опасявам се, че старата и разнебитена бракма няма никакъв шанс да избяга, ако либийците решат да я прихванат. Тъй че парламента направо да глусава още 4 млрд за откуп на моряците, та данъкоплатците да почнат отсега да събират поредната субсидия за тамошния режим. Пък пловдивския кмет - търкулнало се гърнето, намерило си похлупак. Много ми е интересно един такъв умник какво е измислил - да направи червена гвардия и будьоновска конница за да брани Пловдив от либийците? Ще рече, че в случая по-скоро въпросът е пловдивчани дали да не си сменят кмета.

Ама то това не е за ист. моделиране, а за съвремие - президент ни е агент Гоце, премиер ни охранител на Тато, парламента си гласува единодушно като по Татово време, БСП и сателитите й са си все на власт ... Пък то у нас няма никаква демокрация. Може ли един обикновен човек да си направи партия и да иде на избори без черни каси и палични помощи от "бившата" ДС. Като сме демокрация, защо има имотен ценз за "народните избранници" и изборна балиела, благодарение на която за която и некомпрометирала се партия да гласуваш, вота ти отива за БСП и ДПС. Пък за цените няма какво да мечтаем. Ето списък на магазините на Метро в Европа - лесно можеш да сравниш нашите цени в тази верига с цените на демократичните държави в Европа и да видиш на какъв хал сме в условията на реален социализъм. Сега с мултинационалните компании лесно може да се види съвсем реално къде сме. Така погледнато, моделиране щеше да е, в случай че заглавието беше "Ако червените бабички можеха да работят с интернет и да сравняват цените на мултинационалните компании в различните държави?" Те тогава вече, можеше и да сме демокрация и в България да не същуствува социализма.

Ами някои от кръстовете са били поставяни на гробове. Но при тези гледам, че е опушено от свещи в долната част, което ще рече, че продължават да се ползват. Ще рече, че в случая може би става дума за т.нар. оброчища (става дума за християнски, а не за езически оброчища, макар понякога първото да е направено на мястото на второто). Тъй или иначе не е било лошо да питаш местните какво представляват. Това което ще ти разкажат едва ли ще е ист. истина, но пък щеше да събереш някои интересни легенди за тази местност, които щяха да изглеждат чудесно възпроизведени в темата и илюстрирани със снимките.

Шегичка е, че не е трябвало да има деца. Синът му Петър І също е бил като монах, кореспондирал си е с духовници и дори е бил канонизиран, но също е имал деца. Тъй че тази част от дискусията о повече към хумора.

Предполагам, че проблемът на въпросния гуру е, че нямама никакви следи, от които да се види, че Самуил е бил истинен македонец. Иначе надписите си ги има - и неговия на гроба на родителите му и Битолския на иван Владислав. Опасявам се, че там рано и скоро нищо няма да намерят. За съжаление това, което от Самуиловата държава е останало в днешна България е периферията, която е обект на военни действия. Тъй че тук не може да очакваме кой знае колко конкретни находки от времето на Самуил от типа на негови надписи или печати. Що се отнася до оловните печати, то тяхната изработка е по-сложна, защото отпечатъка се прави с булотирон. Много по-популярни са били печатите само от восък (мателните също са имали кухина, в която са слагали восък), но те пък са били много по-нетрайни. Тъй че ако този гуру не е някой клоун от типа на някои родни "учени", то може би е имал на ум нещо много по-тясно - с смисъл да са намерени оригинални документи на хартия, печати или монети, на които да пише: "Самуил, по волята на Коминтерна цар на македонците"

Сведения разбира се има, но средновековната техника въобще в Европа е била такава, че много рядко е позволявала успехи като по време на обсадата на Варна от Калоян. Дори и при византийците опитите за постигане на успех чрез използването на техника са обикновено неуспешни - както например при споменатата вече обсада на София или пък при обсадата на Пловдив, когато кулата пропаднала в стара цистерна. Дори употребата на огненосните кораби си е било доста опасно и рисковано за ползвателите им, но били вкарани в действие заради риска Византия за загуби столицата си. Но в повечето случаи техниката е давала слаба ефективност и затова не е била кой знае колко позвана. Защото изграждането и транспортирането и било сложно, а ефекта обикновено е бил незначителен. Военната техника започнала да играе по-съществена роля от 17в. насетне.

Симеон е живял като примерен християнин, пък те са имали деца, при това доста. През средновековието е имало доста християни, дето са водели праведен живот. Но разбира се далеч не всички били така. Имало е и много палавници. Употребяваната днес формулировка "живял като монах" е по-скоро за да се обясни начина му за живот на нашите съвременници, сред които праведните миряни са доста по-малко. Тъй че да се надяваме шегичките във връзка с децата на Симеон да приключат, та да не са налага специално за тая тема да се отвори форум "Майтапи".

Туй си е вярно колкото и останалото. Сложил съм нещо, в което съвсем ясно си е написано, че Симеон прекъснал преписката с Лъв и я подновил чак като решил въпроса с унгарците. Това решава кое е станало първо и кое е станало второ. Пък да правим изводи от ненаписаното ... В какъв смисъл да го познава? В смисълът в който 2мл. софиянци живеят в София и те знаят кой е Георги Първанов, ама той представа си няма, че съществуват ли? Вероятно е бил поканен на някоя-друга почерпка редом с "приятелите-българи" и евентулно заради татко му и духовния му сан му е било спестено просването по очи пред симператорите и толкова. В продължение на векове даскалите са си били слуги и даже роби. Тъй че не господарите им са ходели на уроци, а те са ходели при господарите, където редом с останалата прислуга изпълнявали задачите. Тъй че за Лъв е била в двореца, за Симеон - там където живеел. В интерес на истината няма сведение, че е учил в Магнаурската школа/двореца. Като се пише из книгите става дума, че му преподават същите преподаватели, но не е задължително да го правят в имп. дворец, а не там дето е отседнал Симеон (примерно в манастира). Технически погледнато, тъй като монасите са били образованото съсловие, то е възможно Симеон да е живеел в някой от манастирите с част от учителите си.