Galahad

Я да вземем де обобщим някои западноевропейски възгледи: 1. Запазените стари мостове не се знае точно чие дело са, но непременно трябва да са римски или турски и в никой случай български. Даже за ремонта римските мостове устискали 1 хилядолетие да дойдат турците, че да ги поправят. 2. Ако се случи така, че славните западноевропейци не могат да запушат няколко дупки в крепостната стена, та кой да е преминаващ виз. отряд като реши да ги стресне с демонстративна атака, направо да се озове в града и да се окаже, че е превзел виз. столица - трябва всички такива случаи да се третират като ирелевантни. Туй, че Византия след като е била сведена до един град е успяла да поддържа стените в такова състояние, че с много по-малобройни сили е успяла да го отбранява от турците също е ирелевантно. Както и че Никопол 1г. след посичането на Шишман е имал крепост, която не била превзета от славната западна армия, дето се биела в гърдите, че и небето да паднело, щели да го задържат на копията си. Това са все ирелевантни неща. 3. За това пък, че великите западноевропейски градежи са били завършени през 15, 16,17 ... век или са били основно преустроени (сиреч направени изцяло на ново) въобще не трябва да се споменава, защото също е съвсем ирелевантно. Не стана много ясно римляните, след като са владели тези земи 3-4 века де са им мостевете - определено големите реки не са в Родопите. Или великите римски архитекти ги е бивало колкото да направят мост над някое поточе. Като се замисля - имаме сведение за кратко просъществувал мост над Дунава. При това положение илзиза, че римляните са могли да строят мостове точно толкова, колкото и прабългарите. Споменатия мост над Скафида най-вероятно е направен по времето на Борис І или Симеон І. Основите са унищожени при направата на сегашния мост, но Шкорпил ги е бил заварил и счита, че не са римски, а от по-късно време. До Борис І Дебелт е значим градски и епископски център, но след това значението му драстично пада - на практика той е единствения пристанищен епископски център, който губи значението си. Това ще рече, че се е появило нещо, което е започнало да пречи. Моста над Скафида затваря оттока към езерато, а именно от там е трябвало да се премине, за да се стигне по вода до Дебелт. По време на битката при Скафида обаче този мост рухва. И след това, макар и не Дебелт, но Скафида, която се намира в Мандренското езеро отново се появява - градът е атакуван от савойския флот, който пък заварил там турски кораби. Иначе съвсем правилно се отбеляза, че има голяма разлика между мост правен докато бълг. земи са под турско робство и "Турски мост" (в смисъл на мост направен от турски майстор и турци-работници). Прикачвам един надпис, макар и по-късен (1872), за да се види, че при подобна дейност често ролята на тур. власти е била ... че не се пречели.

Пропускам автентичното заглавие на статията Истината за гибелта на Гагарин, защото в България фразата звучи изтъркано и обикновено гарантира някоя дивотия. Но в случая не става дума за поредната "истина", сиреч мистично-извънземна фантасмагория, а за разсекретяване на документи. Не знам дали това ще учеди всички, че става дума за нещастен случай или ще има много дето да продължават да вярват и да доказват, че Гагарин е взет от извънземните. Не че някои от съмненията са съвсем неоснователни. Понякога големите герои като Гагарин в СССР или пък Лорънс Арабски се оказва, че биха "служили" на своите държавни ръководители по-добре мъртви отколкото живи. Такива харизматични личности лесно може да се превърнат в лидери на големи промени в страните си. Но по документите версията е това:

Точно спартанците определено не са се плашили от това. Де се е чуло и видяло куче да се уплаши от кокъл. Благодарение именно на спартанците, хомосексуализма в Гърция е бил известен като Лакадемонска любов (от о-в Лесбос където пък иде и другото). Но в случая просто се прави сензеция -нещо като "маската на Ситалк", "хански гроб" и мощи на свети Йоан Кръстител. При скелетите проблема е, че липсват някои кожно-мусколно-млечни издатини, които да позволяват надеждно да се определи полът. Разбира се има методики, които позволяват да се прави принципно различаване, но то не е така надеждно. В смисъл, че в случая може да си е жена с по-мъжка структура на тялато, но приживе да си е имала всички женски подутости и вдлъбнатини и да и е липсвала 1 характерна мъжка издатина.

Кое точно е ирелевантното на примера? А, да, великият западен строител не може да закърпи няколко дупки в стените на Константинопол! Той по принцип твори велики неща, а когато не може да се справи, то тогава става дума за ирелевантни случаи. Пак както вече е ставало дума цивилизацията е преди всичко социална организация, способна и в случай на миграция да продължава да гради както там, където е била преди това. Например да направи валове или пък монументалне релефи, каквито по това време не се правят никъде в Европа. Пък ние не говорим за огромни валове, а за няколко дупки в стената. А да се сравнява правенето на мостове по Долното течение на Дунав и по горното е като идеята да се правят опити да се прескочи Марица в Рила и при Пловдив. Иначе и Рилския манастир се води от 10в., обаче страдите не са от тогава. Сградата на Учредителното събрание в Търново е построена от Кольо Фичето - само дето тая сграда, в която е музеят е от бетон. Е, това не е ли строителен гений - още в турско и вече се строи с бетон. Но понякога човек трябва да се замисли какво означава като пише, че една сграда е многократно реконструирана и преустройвана. Катедралите и мостовете на запад във вида, в който ги виждате днес, много често не са изглеждали така през средновековието. Парижката Света Богородица все още не е завършена - на двете кули трябва да има стрели като в Кюолн.

Акве калиде - начален етап на разкопките. Преди това - просто полянка каквато се вижда около изкопа. Същата полянка в по-напреднал етап на разкопките: А да, появиха се две доста големи сгради. Проблемът е, че много наши научни дейци предпочитат вместо да проучват да си седят в кабинетите и да пишат глупости. Има си го селището в изворите, има го и на Певтингеровата карта даже с изображение на сграда ... и доскоро си беше просто полянка. А в интерес на истината площта е много по-голяма. Та при толкова непроучена площ само на едно селище мен ме удивлява смелостта на някои да твърдят какво точно нямало в България ... Та за римляните говорех какви мостове са оставили по бълг. земи? Или може би и римската империя е била протоцивилизация и ако траките-беси не им бяха направили някой мост в Родопите, тъй и е нямало да разберат, че е можело да се мине и по сухо над реката. А за западните строителни успехи. Прощавайте, ама латинците не успели дори само да поддържат крепостните стени на Константинопол, та се стигнално до куриозната ситуация, че когато преминаващ край Цариград виз. отряд решил да ги стресне и атакувал града, за своя изненада и още по-голяма на никейския император сложил края на Лат. империя. Та това е на практика западния строителен и военен гений, тъй много хвален тук. Тъй че нека зарежем клищетата, защото те са просто нелепи и смешни.

Ако става дума за този Людовик - ами историята около него е доста мътна, макар да е влязъл в оборот още от зората на съвременната историография. Сиреч Маврубир пише за него, после Дринов и Иречек, а след това вече не можеш да им хванеш бройката. Иначе в едно свое писмо от 10 юни 1281г. Карл І Анжуйски говори за пратеници на бълг. цар. разбира се този Лодовико де Монте, дето е трябвало да ги посрещне е друг, а не сина на бълг. цар. Тъй че взаимоотношенията с Неапол са по-отдавна.

Идеята е много лоша. Ако бъде препогребан тук с нашенската народо-психология след няколко години тленните му останки ще последват съдбата на тези на синът му Борис ІІІ и Левски (предполагаемите - а са предполагаеми не на последно място защото ги изгубиха) или пък на патриарх Евтимий. Сега знаем къде е гробът поне на един от царете ни, макар и да не е от от тези, дето ще бъдат номинирани за приз за ной-добро цялостно управление.

То тъй като гледам, май и римляните не са можели да правят мостове, защото у нас и римските са кът - освен в Родопите, никъде другаде на римляните не им е стигал умът да направят някой мост. Защото в Западна Европа има запазени римски мостове, но явно римляните като са идвали на югоизток са си губели по пътя културата и цивилизацията. Пък то като се замисля и византийските мостове никакви ги няма. Пък то като се замисля, нито византийците нито ромеите дето са владели из нашите зами не са написали тука някаква светска литература. Като гледам, май присъствието на римляни на територията на днешна България е измислица и не се подкрепя от основните индикатори за наличие на цивилизовани управници на дадена територия. Възниква въпросът след като Търново е на двата бряга на Янтра, с плуване ли са минавали реката всеки ден в столичния период на града?

В крайна сметка сега не ни ли управлява агент Сава, който определено не е българин? Но в крайна сметка не трябва да забравяме, че на доносниците определено не им допада да се показва, че основната им дейност е насочена не срещу друга държава и друг народ, а срещу собствената им страна и сънародници. То затова и се наричат доносници, а не супергерои като агент 007. А иначе основното дело за атентатите е водено от ... да, този дето е известен като "човек на Доган". За съжаление и днес българското доносничество продължава да работи срещу България не по-малко злотворно.

Ако става дума за мост над Дунава, то ние сега не може да направим, че какво остава през средновековието. Иначе като направим сметка за Мизия, която е територията трайно присъстваща в пределите на България, то там няма кой знае колко големи реки, та да има мостове. Там няма нито Темза, нито Сена, нито Нева, нито даже Висла или Тибър. Пък изглежда са нямали странните идеи да се правят монументални мостове над софийските канавки. За мостове над по-малките реки, както стана дума пише Омуртаг. В Търново владишкия мост се счита, че е бил поддържан от митрополията, докато другия, дето е между Френкхисар и Света гора се еподдържал от турците. Но това е от турско. Как е било по-рано просто няма сведения.

На Васильовден се носят сурвакници, но няма разпространена практика да има по тях звънчета. Тъй че асоциацията сурвакари-звънари не е много удачна. Дървото за Сурваки е дрянът, който се използва и за Васильовденската баница - т.нар. баница с късмети, по която се гадае каква ще е годината. На времето не са пъхали вътре листчета, а както и до скоро се правеше се чупеха клончета с различен брой пъпки и се наичаха за разни неща. Нашите нестинари носят в ръцете си икона, което навежда на предположението, че в древността е носена оброчна плочка (естествено дървена, а не каменна) и на нея най-вероятно е била изобразена божествената двойка на Сабазий и Бендида - слънцето и луната, денят и нощта. Но пък не се сещам да има разпространи подобни оброчни плочки от камък - с двамата заедно. Траките също малко са си падали по огъня.

Благодаря! Ето го и останалото: Фотоалбума и филма Тъй като поразкопаха още из Акве Калиде, по конкретно част от стената в края на ноември 2011г. филмчето ще бъде изтеглено. До тогава ще вървят паралелно с новото:

Нямаше да е лошо да се добави и трети въпрос - на какво се дължи слабото посещение: 1. Висока цена 2. Бедна експозиция 3. Малко изложби на атрактивни експонати 4. Лошо обслужване (вече имаше оплакване за работното време и нежеланието на музейните работници да ходят на работа, макар и да има желаещи да заемат мястото им и за получаваните от тях заплати) 5. Малка известност на ескпонатите (често дължаща се и на забраната да се снима) ...... Току-виж някой от музеите преразгледа стратегията си; Не може само да виним гражданите, а музейното ни дело да го няма никакво.

Сграда от Акве калиде (Бургаски минерални бани). Тъй като Акве калиде е още в процес на проучване и на този етап е трудно да се направи реконструкция примерно на термите, като най-съществена сграда, то ето една реконструкция по рисунка в Певтингеровата карта. Разбира се въпросът доколко на картата е изобразена действителна сграда и още повече доколко точно е изкопирана е съществен. Ако кописта е работил сравнително точно, доли да не е конкретна сграда от селището, изображението би могло поне да покаже макар и схематично някои белези на сградите от епохата. От друга страна дори да е действителна сграда, то въпросът е коя е тя - дали са термите или на пътната карта е изобразено някоя по-голяма страноприемница. Но тъй или иначе ако разкопките продължат ще се види, дали е възможно да е съществувала такава сграда там.

Гледам, че miroki беше хвърлил доста писане, но не по темата, а като публична изповед-оценка на друг участник в дискусията. Не знам колко време го е писал, но премахването му отнема секунди. Тъй че е за предпочитане да не хвърляте толкова труд за нищо. Иначе що се отнася до бройката на армията на Византия при Константин Погонат, то това от една страна е малко осветлен период, а от друга преходен и много динамичен. Ираклиевата и Исаврийската династия правят ред промени, за да направят виз.армия адекватна на променилата се ситуация. Но момента на битката си е просто някакъв междинен момент, което пречи да се приложи тъй любимият ми сравнителен метод (защото в момента Византия нито прилича на другите, нито на себе си преди или след това), а от друга страна е ввреме слабо осветлено в изворите. Това, че Аспарух е загинал в битка с хазарите (БАЛ) е толкова вероятно, колкото и че е умрял от треска леглото си (Маврубир) - късни източници със съмнителна точност.

Византийската армия, както и турската по-късно се делят на европейска и анадолска, наричани съответно Западна и Източна (Анадол е производно от гр. дума за Изток). Но над Босфора не само ги е нямало двата моста, ами го е нямало дори единият. И се пита в задачката как изт. войски са преминали в Европа. С кораби естествено. И защо тези кораби не са ги откарали до бойното поле, а са ги стоварили при Цариград, та да бъхтят пеш до Дунава? Айде сега да видим как стои въпросът със Западната войска. Южните части може и да се съберат в столицата. Но пита се защо северните части трябва да бъптят пътя на юг само за да го вземат след това в обратна посока с останалите? Вярно е, че някои теми са били създадени да речем при Юстиниан ІІ. Това не означава, че територията, която са обхванали преди това не е давала войници на империята. Похода няма как да е второстепенен по една много проста причина - по другите граници на империята цари мир, което ще рече, че първостепенен фронт ... просто няма. Пък и не виждам как може да е второстепенно нещо, което засяга цялата северна граница на империята? Пита се защо българите са били изненадани. Ами българите от самото начало на VІв. се навъртат из района и Византия си е в хаос. При Константин ІV обаче всички граници без северната са мирни, което ще рече, че той може да извади на бойното поле ресурси, каквито преди това не са виждали. Иначе ногавашните армии не са воювали на фронтова линия както през ВСВ, а компактно. Тъй че изненадата обикновено не е била чак толкова голяма, макар едва ли на този етап българите са били успели да изгрядат по-сетнешната си превантивно-отбранителна система за охрана на границата. Иначе Георги Монах не е чак толкова късен автор и е напълно възможно и той да е имал достъп до общия извор на Теофан и Никифор или пък да е ползвал независим.

Ето няколко нови попълнения, макар да ги направих по на бързо отколкото смятах, тъй че се надявам някой ден да добавя малко повече бележки към тях. Тъй като са доста за да сложа към всеки линк, ще трябва да се мине през основната страница. ХАН КОРМЕСИЙ Приложение: Св. Теофан Изповедник за мирния договор от 715г. Втори Мадарски надпис ХАН ТЕЛЕРИГ Приложение: Св. Теофан Изповедник за мирния договор от 774г. Св. Теофан Изповедник за преписката между хан Телериг и император Константин V Копроним ХАН КРУМ Приложение: Св. Теофан Изповедник писмо на хан Крум до имп. Михаил от 813г. ХАН ОМУРТАГ Сюлейманкьойски надпис Приложение: Продължителят на Теофан за 30-годишния мирен договор ЦАР САМУИЛ Приложение: Дуклянския презвитер за преписката на цар Самуил във връзка със залавянето на княз Иван-Владимир ЦАР ГАВРИЛ-РАДОМИР Приложение: Скилица-Кедрин за писмо на цар Гаврил Радомир до Василий ІІ ЦАР ИВАН ВЛАДИСЛАВ Приложение: Скилица-Кедрин за писмо на цар Иван Владислав до Василий ІІ ЦАРИЦА МАРИЯ Приложение: Скилица-Кедрин за писмо на царица Мария до Василий ІІ И в Приложение на раздела ДОКУМЕНТИ НА ФЕОДАЛИ: Скилица-Кедрин за писмо на Василий ІІ до воеводата Ивац Лошото е, че нещата са доста разпиляни из книгите и трябва да се събират едно по едно.

Текста за договора от времето на Кормесий е набран, но ги пускам в пакет за да ги вържа с линкове, а за него комплекта не е готов. Същото е положението и с Омуртаг. Списъкът се попълва, но за момента първите владетели само са дадени като имена без документите. Кормесий фигурира в списъка, но още не е попълнено. Липсва и посочване на намерените вледетелски печати, защото те са стояли на писмо, макар и то да не се е запзило. Но ще отнеме време, защото списъкът макар да изглежда голям, документите не са никак малко, та да може да се пуснат накуп.

Конете са били два вида - товарен и боен. То и сега ги има, но не са вече така масово разпространени. Скъпите са бойните коне, защото храниш кон само за време на война, а товрания ти върши работа цялата година. Разбира се не чакай бързина от него. То си е като сега танк и камион - танка си е непотребна екстра, но мине се не мине някой богаташ си купула за удоволствие. Иначе добитък е имало доста, но разбира се не е бил разпределен равномерно и по братски, а някои са имали доста, а други мъничко. Що се отнася до свинете - имали сме си цял цар-свинар, тъй че да не подценяваме този сектор. Тъй или иначе повече сведения за всичко свързано със селото имаме от периода на турското робство, тъй като от тогава са запазени повече регистри. От по-рано регистрите ги няма, тъй че може само да гадаем и налучкваме. Но за сградите и за добитъка роля играят много фактори - периода, региона... Юртите да речем сериозно се подценяват. Да, не са Нотр Дам, ама в Търново няма непострадала от земетресени средновековна сграда. Дори "Св. София" в Цариград на няколко пъти доста тежко е пострадвала от земетресение. Ако в даден период има по-голяма земетръсна активност, то подобни жилища съвсем не са за пренебрегване, защото при срутване няма жертви. Но ако се случи в по-масивна сграда, пък дори да е дървена може да затрупа и убие хората. Тъй че като правим сметки за масивни сгради трябва да мислим и доколко са адекватни на обстановката.

Ватиканския анонимен разказ е житие на светите Никифорови воини дето били избити от лошите българи-езичници, само защото вършели разни християнски неща като да премазват пеленачета с диканите, да дерат добитъка жив и др. подобни богоугодни дела. Но тъй като разказа е доста подробен, той прилича на текста от другата частично запазена хроника по своето детаилно изложение. Това кара някои да предполагат, че липсващата част е служила за източник, въз основа на който е написан Анонимният ват. разказ. В интерес на истината е напълно възможно да е преразказ на незапазена част от въпросната хроника, защото сред останалите извори няма други от този тип подробни изложения на събитията. Те двете си приличат, но АВР е възможно да е само преразказ, а не оригинална част.

Опасявам се, че Дажгфара е художествена фантастика с изключително ниска художествена стойност, а историческата и стойност се равнява на никаква. Разбира се шмекерията не мина без полза за автора, защото ако го беше пуснал просто като исторически роман никой нямаше да чуе за него. Мистификаторът явно е имал някакви интереси към материята, но не и достатъчно литература, та да направи нещо, дето поне да мяза на вярно. Тъй че това е по-скоро Списъкът на новоизмислените царе.

Ако някой се чуди къде са двете последни мнения на monte christo - изтрих ги, защото бяха посветени основно на двама други потребители. Тя темата мине се, не мине се отклонява доста от целта си, но идеята да се мине направо на обсъждане на участниците в дискусията нещо хич не ми допадна. Та. Корабите не са превозвали само конници, а конници и пехота. Твърдението, че този път флота е превозил само конниците, а пехотата е вървяла по сушата са също тъй безпочвени, колкото и че пехотата я е нямало. В изворите просто е посочено, че слухът за бягството на императора е тръгнал от конниците, което пък по-скоро означава, че е имало и пехота до която на по-късен етап да стигне. За корабите и тяхната вместимост го обсъждахме в темата за бълг. флот, тъй че нека не се отклоняваме - там говорихме за българските, византийските, че и руските плавателни съдове от онова време. Св. Никифор и св. Теофан не са първите автори, които са описали събитието, а са ползвали общ извор, за който се предполага, че е Великия хронограф - столичния летопис. Затова в тази част сведенията им са изключително сходни. Но по принцип Теофан явно е съкращавал, защото неговата Хронография е доста по-дълга, а Никифор е давал малко по-обширни преразкази. Георги Монах и продължителя му на някои места проявяват известна самостоятелност – напр. за Василий І нещата са описани малко по-различно отколкото в дворцовите хроники що се отнася до престоя му в бълг. земи. Иначе идеята, че флота ще закара само конниците и после вместо да се върне за пехотата и обоза, за да ги докара по-бързо, моряците ще вземат да правят лагера - не е ли малко нелогична? По-скоро първо ще се закара пехотата да копае лагер, а после ще докарат наготово конниците, които са и богаташчетата и не умеят да копаят, пък слугите им трябват за да не се лишат от лукса на който са свикнали. Но дори пехотата да е вървяла пеш, а флота да е закарал конниците, то пак поне част от пехотата е щяла да пристигне. Мислите ли, че примерно ако е имало гарнизон в Силистра и Варна то той е отишъл до Цариград само и само да се върне обратно с останалите? Пехотата и конницата от по-северните региони си се е насочили направо на север и са изчакали в някоя от най-северните бази на империята да дойдат останалите за да се присъединят към тях. Дори да е имало някакво избързване на флота, то те са пристигнали не повече от 1-2 дни след него. Тъй че пехота с положителност трябва да е имало.

Явно след като втората му жена, еврейката, е поостаряла се е замислил да и направи някое аутофиде и да си вземе трета поред царица, но по-млада. И е почнал да черпи идеи от фюрера. Иначе това с свестиката естествено, че е натъкмяване. В смисъл, че не е търсена свастика, а текста е даден в хоризонтални и вертикални редове, но очертани по подходящ начин се получава свастика. По същия начин е "открито", че Бейкън е автор на шекспирото творчество - Шекспир има доста обемно творчество и няма начин ако изберете подходящ код (през колко букви да броите напр) да откриете, че той е написал и собственото ви име, като предсказание, че един ден у вас ще се всели неговия талант. По липса на раздел за игрословици, това "чудо" май трябва да име в Мистерии и затадки.

В случая е използван флота, тъй че основната част от провизиите е транспортирана с него, а вероятно и поне част от войската (най-вероятно само частите дислочицарани по на север и запад са се придвижили по суша). Тъй или иначе сведения за проблеми с прехода или провизиите няма. Та кампанията е приключила доста бързо. Провизиите са щели да се окажат проблем при една по-дълга обсада, тъй като до тогава не се е налагало в този район дълго да се блокира някой, та да се налага цялата армия да трябва да седи на едно място. В смисъл не е било проблем флота да ги докарва, просто едва ли Константин е подготвил достатъчно припаси, които да се возят, за да се изхранва една сравнително голяма за времето си армия. И синът му Юстиниан успява да избяга в крепостта след като е разит от Тервел, но предпочита да избяга, защото макар да има достатъчно войска да удържи крепостта, но не е реквизирал нужните провизии, та да има какво флота да докарва. Освен транспортиране, стои въпроса и за събиране. Напр. ако четете за похода на Василий ІІ, ще видите, че той попада и на места, където българите са трупали припаси за водене на война.

Патриарх Николай описва съвременно нему събитие. Това описание попада в Теофановото продължение, което е направено от съвременници на патр. Николай, но за нещо, което е станало по времето на Крум, а то пък е описано по-различно от автор, дето е бил ако не съвременник на Крум, то поне е бил заварил живи негови съвременници. А сега нека погледнем някои обичаи извън християнството днес и христ. обичаи. Христ. обичаи дори да имат езически корени са обвързани с единната култова система - на Йордановден се хвърля кръста в реката защото на този ден Христос е бил кръстен в река Йордан, на Великден се червят яйца, заради Мария Магдалена ... т.е. всичко се свежда и извежда до християнството. Но имаме и други обичаи - мартеницата, кукерите, баенето за уроки ... Може да включим и суеверията като черната котка, това че не трябва да се връщаме ако сме забравили нещо и т.н. Няма обединяващо звено между тях или между някои от тях, за да говорим за някаква стройна и единна религия. Ето неща, които в наше време ги практикуваме всички реално и доколкото е възможно и виртуално (във фейсбук имаше и мартенички), но от тях не можем да навържем цялостна религия. Разликата може да се види и от писмото на папа Николай І - докато питанията на Борис за разни практики са накъсани и без обща връзка между тях, то в папските отговори нововъведенията (за българите) са обвързани с догмите на христ. вяра.