Galahad

В изворите пише друго - укрепления, а не че са се укрили примерно в недостъпни места. При всички укрепления се гледа по възможност да са и на природно трудно достъпно място. Това го пише и в Стратегиконите. Но има разлика между труднодостъпно място и труднопроходимо място и укрепление. Даже в случая става дума за няколко. Иначе не се сочат причини за неуспеха от рода на закъсняване/липса на пехотата, слухове за преврет, бързане заради събора или други подобни. Причините са си ясно посочени - византийците не успяват да преодолеят укрепленията, императорът заминава за Месемврия, войската побягва, сключен е мир с България, след който северната граница е трайно умиротворена и до края на живота на Константин за империята цари мир. Ако Юстиниан ІІ не беше имал глупостта да провали мирните отношения с българите и арабите е можело да не се стигне до едногодишната обсада на Цариград. Та ето как единия е постигнал онова, дето изглегдало непостижимо, а другия за нула време съсипал всичко - хвърлил империята във война по границите и вътре. Ще рече, че доста хора може да се озоват на трона, но не и да постигнат свършеното от Константин. В някои случаи трудно може да говорим за посрещане, защото тъй въобще не успява да влезе в столицата. Загубата е неприятна за византийците, но по онова време никой от живите ромеи не е помнел северната граница да е мирна.

Това го е писал Клари, който го няма в ЛИБИ, но пък в замяна на това му издадоха цялата книжка на български. Лошото е, че не се намира добър човек да я пусне из нета в електронен вариант. За щастие същото вече не важи и за т. 9.2 от ГИБИ, защото се появи. Жалко, че братушките не правят същото и с "Малката история" на Михаил Псел (да не се бърка с Хронографията, която я издадоха и на български изцяло). Другата поредица, за която се говори е на ГУА, изключая гръцките извори, които ги издаде СУ. Гръцките извори съдържат основно актове на царигр. патриаршия. На латинските ще прикача съдържанието, макар да е с ужасно качество. Дубровнишките - началото за да се добие представа:

Наблюдателите обикновено се консултират за видяното с тези, които го извършват. Когато е част от някакъв строен култ, то наблюдаваното се свързва от обясняващия с цялото - християните ги погребват така, но се вярва, че ще възкръснат, на елините има монети на чите за да платят на лодкаря в подземния свят. Но имаме и обичай с мартеницата - тя не е част от строен религ. култ. Просто знаем, че си слагаме мартеници и че ги окачваме на цъфнало дърво като дойде щъркел. А с Поклади (от обичя да се палят огньове) нещата отчасти са свързани с христ. култ в частта на прошката и говеенето със сирене, но отчасти не - що се отнася до огньовете. За да се пристъпи към причастието, човек не трябва да е ял през постите млечни продукти и трябва да се е помирил с околните. Та ето, че и днес като трябва да опишем част от някаква стройна религия и някакъв изолиран обичай си има разлика в това, дето може да се каже за него.

С или без пехота виз. войска е била достатъчно голяма за да накара българите 3-4 дни да си стоят в укрепленията без да шават. Ако е закъсняла, то конниците са очаквали да дойде и дори императора да си заминеше, те щяха да са наясно, че не само внушават респект на криещите се българи, но и ще станат още по-силни като дойде пехотата. Ако Византия е имала функционираща укрепителна система, то шеше да се случи нещо подобно на това, дето е станало когато Тервел е разбил Юстиниан - импретарора са скрил в крепостта и после по море се изтеглил. То няма сведения нито Аспарух да е превземал крепости, нито византийците да са бягали в свои крепости. Та какво е новото и различното, което е видял Константин отивайки на поход. Да - укрепленията. Изминал е цял век в който византия има проблеми на север, но не и се налага да обсажда укрепления. Но в един по-раншен период, когато варварите проявяват склънност да ползват заварените градове Византия прави Теодорих дори консул, слага му статуя в Цариград и какво ли още не, а накрая му дава възможност да стане крал на Италия. Констанитн V тръгва на един от многото походи на север, но там заварва укрепления, каквито преди е нямало. Константин няма как да е знаел, защото се е оказал в ситуация сходна с тази да видиш чудовището от Лох Нес в цял ръст - повечето са чували за него, някои даже твърдят че са го виждали отчасти, о никой не го е виждал цялото. Каквото и да са му били докладвали, тъй едва ли е очаквал да види укрепления дето да трябва да ги обсажда. До тогава доколкото е имало някакви укрепени лагери, те са били от такова естество, че съвсем не е било необходимо да се обсаждат 3-4 дни. Това просто означава нова ера на северната граница на Византия - вече с новите съседи ще си обсаждат крепостите, а няма да има просто набег на територията на империята, а след това когато армията се събере варварите да се запилеят някъде из степите. Ако днес при наличието на толкова снимки, чертежи и рисунки е трудно да се добие представа пред какво се е изправил Константин, то какви са били шансовете му да го схване в Цариград от оскъдното описания на някой едва оцелял и видял каквото е могъл разузнавач. Естествено, че не е тръгнал от Цариград с идеята да изгуби, но видяното го е накарало да промени мнението си. Разбира се укрепленията освен че показват, че може с притежателите им да се установят трайни мирни съотношения изискват и едни по-дълги военни действия, за какавито Константин едва ли е бил подготвен. Голямата армия изисква и големи провизии. Византия по това време има великолепен флот, тъй че не е голям проблем, но просто е трябвало по-рано да бъде събрана повече храна по пристанищата, за да се осигури непрекъсната обсада на българите. В случая Константин прави нещо, което толкова много липсва на Третото БЦ - трезва оценка на политическата и военната ситуация. Ама наш Фердо като е ходил по фронтовете май е гледал най-вече къде да си направи някоя снимка за семейния албум.

Армията на Константин Погонат не е била унищожена поголовно, а в по-голямата си част е избягала. Ако обаче военните действия се бяха проточили същата армия щеше да понесе повече жертви и да струва повече ресурси на империята. Тъй че ако е бил упорствал е рискувал наистина да загуби армията си, а заедно с нея и мира по всички граници. Защото мирните договори не струват много, ако владетеля не съумее да опази войската си. Виждам, че има изброяване на някои римски обекти в Мизия. Проблемът е, че век и половина преди Аспарух точно в този регион българите са имали толкова визити, че едва ли някой може да ги изброи. Владяла ги е Византия на теория, ама на практика българите често са и ползвали владението. Управлението на Аспарух не е началото на българското заселване на Балканите, а началото на краят.

Тайнството на причастието е установено от самия Иисус Христос на Велики четвъртък по време на Тайната вечеря, когато причестил учениците си за първи път. За това събитие свидетелства евангелист Матей (Евангелие от Матей, Гл. 26): Още по време на своята проповед в синагогата в Капернаум, обаче Христос говори за светото причастие с хляб и вино (Евангелие от Йоан, Гл. 6): По време на св. Литургия при Проскомидията (приношение) се подготвят светите дарове. Свещеникът с копието отделя частици от просфората (пшеничено хлебче), първата от които е наречена Агнец, а другите са в чест на св. Богородица, пророците, светците и др. Тези частици впоследствие при причестяването се поставят от свещеника с молитва в св. чаша. Освещаването и претворяването на св. дарове в плътта и кръвта Божии се извършва по време на св. Евхаристия. Тогава свещеника се моли трикратно като призовава Св. Дух да слезе над молещите се и над принасяните дарове, благославя хляба и виното, които се претворяват в тяло и кръв Христови. Чрез благодатта на св. Дух светите дарове се претворяват в тяло и кръв Божии, така както Сина Божии се е въплътил в човешко тяло. В случая има не физическо превръщане на хляба в месо и на виното в кръв, а духовно претворяване в тяло и кръв Божии. Първо се причестяват свещенослужителите в олтара, а след това започва причестяването на богомолците в храма, които са се подготвили чрез пост, изповед и взаимоопрощение. Св. Причастие могат да получат само тези, които са приели св. Кръщение. Ето какви други изисквания тези, които искат да се причестят е необходимо да спазят:

Няколко подробности, които май нещо убягват. В по-старите книги противно на достиженията на съвременната ни историография пише, че не Аспарух е бягал от хазарите, а че след като братята се разделили, хазарите подчинили отслабения от раздялата народ останал под властта на Безмер. Сведения за мотаене на българи на Балканите има поне от самото начало на VІ. Ще рече, че Аспарух определено не си е довел всички българи, а си е имало от по-рано. Възможно е при Маврикий наистина да е имало заселване на българска група на Балканите, тъй като подобно събитие не е необичайно. Но от всички само след Аспарух остава държава. Флота на Константин се е състоял от много кораби, но малки. При по-късните походи се споменават 3-4 цифрени бройки. Не става дума обаче за линкори, каквито в един друг форум се оказа, че подложили Дръстър на мащабна бомбардировка, а на флот с преобладаващ брой малки кораби (някои клонящи към понятието лодка). При Константин Погонат няма грешки. Ако просто беше загубил, то е можело да направи нов поход, защото е умиротворил останалите си граници. По-скоро не намерил начин на умиротвори и северната. Дали е сгрешил? Ами не. Дори велекият Юстиниан ІІ се опитва плащайки данъци и заселвайки федерати в мизия да засили северната граница - безуспешно. След Константин ІV за цялото управление на династията Дуло следва един мирен период, който позволил на Византия да си опази столицата от арабите. Когато проблемите от юг намалели както се вижда следващия Константин Копроним се опитал да изтласка българите. И в крайна сметка вече при 8-мия поред Константин, но благодарение на неговите съвладетели Никифор ІІ, Цивисхий и Василий ІІ територията била дори върната, но сама за да стане обект на непрестанни нападения от маджари, узи и печенези. Така Византия трябвало да хвърли отново силите си срещу все още несекващия поток от народи на север и на южната и граница процъфтяла и нейната гибел - турците. Много подценявате колко трудно е било по времето на Погонат да се сключи мир. Византия желае мир, но не може да го осигури. Погонат успял да постигне точно това. За сравнение по време на турското нашествие - всички правят отстъпки на турците, но никой не успява да постигне траен мир с тях и да спре настъплението към територията си. Тъй че при Погонат има по-скоро добре направена сметка. Видял е онова, което другите не забелязвали и е постигнал това, което другите не могли.

Писмата на Роман Лакапин не са запазени в оригинал, защото оригиналът е бил изпратен в Преслав и най-вероятно е изгорял при пожара на двореца, когато Цимисхий го е щурмувал. Текста е препис в ръкописен сборник. Самия сборник, както и много други интересни ръкописи поне аз не съм ги намирал дигитализирани, макар са се надявам един ден да стане и да си имаме напр. достъп до дигитално копие на целия Мадридски препис на хрониката на Скилица. Но за сега е това - трябва да се задоволим с превода на Златарски. Другото за което трябва да съжаляваме, е че заради иманярските набези доста оловни печати напускат страната и е неизвестно къде са намерени. С тях, макар да ги няма документите може да се проследи с кои пунктове е водена кореспонденция, което все пак щеше да е нещо, но сега ще са изгубени не само документите, но и възможността поне мъничко да се проследи кореспонденцията.

Теофилакт Охридски както се нарича днес у нас или Теофилакт Български както го наричат в по-старите книги е доста информиран автор. По всичко изглежда, че е ползвал български извори. Данните с които борави поне на базата на известното до сега не се покриват от гръцките и лат. извори. И до днес за някои периоди намиращи се във времето след Крум и преди Борис историята ни се крепи основно на Теофилакт и епиграфските паметници. Макар и по народност "ромей", той е български архиепископ и това си дава отражение върху творчеството му свързано с бълг. история. Ако представлява интерес може да пусна тема за него.

Преписката на имп. Роман І Лакапин с цар Симеон І. За съжаление са запазени само изпратените от Византия писма, а не и тези на цар Симеон. Въпреки това е хубаво, че са се запазили толкова много писма на патр. Николай Мистик и Роман Лакапин. Без тях въпреки намерените оловни печати един славен период от бълг. история щеше да изглежда съвсем бездокументален.

Чета тук разни странни неща. Значи в селата в Европа през Средновековието не са живели феодали. И там, както и в България са живеели в админ. центрове и замъци които са били извън селата. По-малките укрепления, които у нас обикновено се вкарват под общите знаменатели крепости или градища са си именно такива феодални замъци. Дървото е много популярен строителен материал, но за нашите земи сведенията на пътешественици за такива къщи са от периода, когато българските земи вече са в пределите на осм. империя. Волжките и дунавските българи са един народ и това, което го има при двата показва, че не е продукт на византийско да речем влияние. Та основите на две такива сгради като описаните от ибн-Фадлан са открити и в Плиска.

Там има две монети с И, но те и двете са от 1в. Тъй като за едната данните са по-малко, пък не мога да ги видя една до друга, ми е трудно да кажа дали са една и съща серия. Но тъй или иначе обикновено на монетите се среща А, а не И. Докато с Т и С има от всеки вид сравнително голям брой.

Само че двата надписа не са на една и съща монета, а на две различни монети. Несебърските монети обикновено са с А, а не с И.

Хайде пак да се повторя. До ІІв. пр.н.е. е меТа, след това е меСа. Втори е въпросът доколко шлемът е атрибут на основателя Мелса. По-скоро става дума за атрибут на Атина, която и се среща на по-ранните монети. И в тази насока вече може да разсъждаваме, дали името не иде от това на майката на Атина - Метида (от гр. дума "метис", т.е. "мисъл"). Монетите на снимките са различни - тези в ляво са с Деметра и житен клас, а тези от дясно са с Атина Алкис.

Кадафи финансирал предизборната кампания на Саркози България опрости дълга на Либия, а някои хора са получили комисионна от сделката. Раята винаги губи.

Основният проблем на написаното са фактите, дето ги няма. Думи, които в изворите са дадени с определено значение са заменени с думи, дето не е ясно на кого са служили. Говори се за две селища, но няма никакви данни да е имало две селища на полуострова, камо ли да са се слели и да да са носили двете имена. Различното предаване на името на легендарния основател са дължи на обстоятелството, че е правено от различни по народност и време автори, които са внасяли изменения. Днешното Несебър е версия на Месембрия, макар и да няма 99% съвпадаемост.

Още един бункер. При него има някакъв елемент на приемственост, защото се намира недалеч от бурга, който е дал името на Бургас. Сиреч в южния край на града. До преди години попадаше във военна зона, но сега вече е недалеч от туристичестия обект. Както се вижда се различава от другите, които ги има на снимка в темата. Точната датировка на бункерите разбира се е малко проблемна, защото както и този дето го сложих попадат в зона, в която до неотдана не можеше да се влезе, пък камо ли да се набавят точни данни за бункерите. С появата на "умните ракети" обаче и тези съоръжения са на изживяване и вече отиват към от актуална фортификация към история. Проблевът е, че "умните ракети" вече могат да се промъкнат и през амбразурите, а после ако не от пряко попадение, то от рикошет вътре става мазало. Войната в Ирак, а най-вероятно и сегашната в Либия показват, че е време да се мисли за нещо по-ново като отбранително съоръжение, което да е по-ефективно срещу нововъведенията. Тъй или иначе в момента дистанционната война днес е в разцвет и е изместила бойните поля.

Доколкото разбирам си снимал поделението. Ако беще фотнал и бункерите, щеше да се получи северния паралел на темата ми за бункерите по южното Черноморие. Това, вкопаното с кръглата форма е съвременно съоръжение. Мисля че се водеше нещо във връзка с химиците - за правене на завервания. В момента не се сещам думичката - има си термин. Явно съвсем скоро преди снимките сградния фонд е бил опустоиаван от мародери, защото захвърленото съчинение на Вожда и Учителя не би останало в това състояние с години, а би се разложило. Ей на, докъде води материализма - дори напътствията на вожда след като не се котират добре на пазара биват захвърляни.

На който му се чете повече на руски - фон Молтке. Грешките са основно политически и командни. 1. Допуснато е прусите да бият начасти френската армия при Бомон (20 август) и при Седан (1 септември). То колкото и голяма да е една армия, като я бият на части няма как да я разбият. 2. Набутали са се така, че да ги обкръжат. Вече сме говорили в други теми, че е много важно една армия да може да маневрира. В случая французите си оставили само път през Белгия, където поради неутралитета й ако влезели трябвало да бъдат разоръжени. 3. Това, че са били обградени не е толко стращно. Съотношението е било 2:1 в полза на прусите, докато за сигурен успех на шурмуващата армия оптималния минимум е 3:1. Да, ама Наполеон се е набутал в обръча и Франция останала без правителство. А не че липсвало толкова желание на французите. В отбраната на Седан се включили и гражданите му, макар че по отношение на тях прусите хич не си поплували, ами направо ги разстрелвали. Та фр. армия се оказала не само бита на части и блокирана, но и без шанс да са формира нова помощна армия. 4. С боеприпасите и мунициите положението не е било много розово и станало по-лошо след като неразумно използвали и това, дето им останало за отчаяни и безнадеждни опити да пробият едва ли не "На нож". Та дълго може да изброяваме причини, защото гафовете френското правителство са много, ама то и тези дето ги сложих са достатъчни за да гарантират погром на всяка армия.

Ами то не е трудно да си представим за какво трябват. И като си представим, въобще не изглеждат много. Значи, ще трябва поне екип от 10 души, които да получават месечно хонорар от поне 1 000лв, за да правят в работно време онова, дето би трябвало да го правят срещу основната си заплата без хонорар. До тук 10 000лв. на месец. За 10 месеца работа отидоха парите и ще трябват още, защото иначе от целия труд и харч нищо няма да излезе на бял свят - тъй да се каже, ще се получи една Станишева магистрала (сиреч къса магистрала, но по нея за заминали безследно много пари ). Въобще не искам да споменавам колко ще са полезни няколко командировки на екипа до Хаваите, Лас Палмас и Лас Вегас, за да се проучи дали названията на тамошните напитки имат някакви тракийски корени. Най-вече тези на винена основа, защото Дионисий все пак е бог на виното. Тъй че Дянков въобще да не се стиска, ами да си има на ум поне още 500 000лв. за това родолюбиво начинание (в смисъл, че положението на нечий род ще се подобри много благодарение на този проект).

Като стана дума за Хр. Димитров и българо-унгарските отношения, случайно някой добър човек да е качил някъде из нета: "Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и лит. паметници от ХІV-ХVІІІв., С. 1989г.?

Едно е някой да е Наполеон, друго е да е племенника на Наполеон. Но освен императорската некадърност, аз пък не мога да разбера защо във всяка по-крупна битка французите повтарят една и съща грешка. Виждаме го и при Одрин и при Никопол - оставят се да ги бият на части. Е, в случая, че французите са успели да направят такава маневра, че сами да си отрежат пътя за отстъпление си е било голям майсторлък. Но пък благодарение на тъй бездарното френско командване и германците да спечелят някоя война.

Биографията на Дион от Корнелий Непот. Тази биография е и някак актуална. Показва каква е съдбата на тираните, които се надяват, че армията им ще ги спаси. Самият Дион, въпреки че е представен като борец срещу тиранията е държал властта не печелейки демократично избори, а обирайки първо политическите си противници, а после и привържениците си, за да може да издържа войската, на която се опирал. Така погледнато в по-предната част събитията напомнят ситуацията в България, а като се чете по-натам съчинението, започват да напомнят и за случващото се в една до скоро братска джамахирия. Или както се казва, като се повторят предпоставките се повтарят и последиците. Та и в тази история е така - Дион прогонил тиранина Дионисий Млади, но няма и 5г. по-късно самия доста дотегнал на сънародниците си.

Ами след като имаме Катюшата на китайски, ето я и на иврит, та да се запълни колекцията: Армейския оркестър на Израел през 70-те и 80-те години е имал явно доста добър организатор, защото са направени много хубави хорови изпълнения. Тези от по-ново време са вече доста слаби. Ето още една от старите, която пак е по руски марш: "Прощание славянки" Има още няколко много хубави песни, като мелодия и изпълнение. За съжаление гугъла превежда отвратително от иврит. Едната на английски е написана като vase of flour, пък от иврит излиза маймуница и "кръгло". Другата на английски е изписана като Turn your eyes to the east, пък от Гугъла от иврит се получава нещо от рода на "Огнено зарево на изток". Въпреки това заглавията изглеждат интересни и сигурно ше са хубави и като текст.

Крепостта на град Кавала е един сравнително добре запазен образец за укрепено селище - състои се от двуделна градска крепост и двуделна цитадела. Един град, който нашите политици така глупаво загубиха през Балканските войни. Но пък като се замисля как мащабно са рушени старинни сгради в България, то се чудя, дали щеше днес да има крепост за показване, ако градът беше попаднал за по-дълго в бълг. ръце. То и така гърците обвиняват бълг. войски за събарянето на една от портите на градската крепост (без да е било необходимо от военна гледна точка разбира се). Много пъти съм говорил за структурата на укрепените градове, но не съм имал възможност подходящо да го илюстрирам. Тъй че ще се възползвам от вече създадената възможност да кажа няколко думи отново за крепостите, а за самата Кавала ще може да прочетете достатъчно от текстовете към всеки от албумите. Списъка с фотоалбуми за Кавала Както вече е ставало дума при укрепените градове може да имаме няколко дяла на крепостта, резултат от разширението на селището. В случая крепостта заема почти целия морски нос. Заради разрастването различни постройки често са оставали извън укрепленията, тъй като за тях не е имало място. Така напр. джамията на Ибрахим паша попада в Долтия град, който е укрепен най-късно. Градската крепост Акведукта е построен на мястото на дългата стена на имп. Андроник ІІ и е предназначен да снабдява с вода градската крепост. На форума имаме тема за водоснабдяването на Търново, но ето тук и един друг вариант за доставяне на вода. Акведукта Камарес Във вътрешния дял на градската крепост е цитаделата/ акропол, кремъл/. Тя на свой ред също е двуделна с вътрешно и външно укрепление. цитаделата - външното укрепление Цитаделата - вътрешното укрепление Цитаделата в 3D Заради тази структура понякога в изворите пише, че даден град бил превзет, но не и примерно "горното укрепление" и при по-дълги обсади на цитаделите понякога се получават 2 превземания - на града и на цитаделата.