Galahad

Ирод Стари си е бил един предтеча на касапина Сталин, което ще рече, че е бил избил доста хора, като в сметката разбира се влиза и първосвещенника. Въпреки това са канонизирани само младенците, а не и по-видните фигури. Това показва, че канонизирането не е правено просто на принципа, че някой е убит от някой лош човек.

Цитира Павел и Маврубир, Зонора е цитиран за по-общи изказвания. По-точно май е ползвал основно Маврубир и по него цитира Зонора и Павел. За Бузан говорихме наскоро в една друга тема, във връзка със съобщението на Енодий за битката му с Теодорих. Тоя май трябва да го добавя в списъка с царете, че май редовно взеха да питат за него. Втори е въпросът, че споменатия от Раич Маврубир след като е постъкмил по автохонному името на Бузан (не че и тази дума не звучи по-славянски от някои славянски имена от онова време) и с малко усилие Безан си е станал направо на Борис. Това става към 488г. Но ако някой си мисли, че Маврубир се е спрял до тук - бърка. Тези двамцата Вулгеръ II Краля, или Драггона са си станали направо илирийците Вукич и Драгич. Иначе в този случай е малко спорно дали става за лични имена или за название на племена - българи и драгувити. Това вече е през 539г. Казва се, че начело с двама свои царе българите с ДРОНГА нападнали Скития и Мизия, които по това време били управлявани съответно от стратилатите Бадуарий и Юстин.

Светата Църква е Христовата невеста и тя е вечна. Оцеляла е в години на гонения, ще оцелее и без да угодничи на пишман-патриоти. Църквата не е партия, която да привлича гласоподаватели. Не Църквата трябва да се нагажда към нацията, а нацията към Църквата. Защото повече от хилядолетие българите съществуват като православни и надживяха много народи, страшни и силни по някое време, а днес вече безследно изчезнали. Но ето че днес, когато българския народ се полъга от едно нечестиво безбожно учение, той изчезва като нация. И ето че днес нацията изчезва и още в края на настоящия век броят и ще се свежда до този на населението на Пловдив. Няма нищо патриотично в това да се подкрепят идеите на хора дето една хилядолетна нация ще я затрият само за век. За да ни има, трябва да бъдем, каквито бяхме, а не каквито станахме. Нима България загина като не бяха канонизирани Симеон І и Иван Асен ІІ и нима Византия оцеля, като канозира Никифоровите войници? Трайна е нацията изградена върху здравите основи на вярата, а народите, дето се люшкат от преходната политическа конюнктура един ден изчезват. Та за Батак - опасявам се, че споменатия Захари Стоянов разказва и друго за батакчани, което ги показва не като мъченици за вярата:

Валовете в района на Киев не променят много ситуацията. Първо, това е територия, върху която са се навъртали българи. В по-късен етап възниква Киавска Рус, която от една страна е била доста повлияна от двете Българии, а от друга е имала опит при войните срещу тях за това, за какво служат валовете.

Карвуна и Карнея не са епископски центрове, а крепости в диоцеза на Варненската митрополия. Тъй че и да се намери в някоя от тях катедрала, тя не е била на митрополит. Карвуна е по-споменавана не на последно място и защото е по-близо до морето и има по-голямо значение като пристанище. Но като селище през ХІVв. може да са били в съотношение примерно като днешните Каспичан и Каварна.

Е, не се срещат в западно-европейската! Вартоломеевата нощ и похода срещу албигойците, при който се родил знаменития израз "Избивайте наред, Бог на небего ще познае своите" какво са? Да не говорим за дейността на Светата инквизиця в Испания.

Проблемът с Левски е, че през соцпериода се опитаха да го направят икона, която да стои в редицита портрети на непогрешимите вождове на пролетариата. И когато се оказа, че вождовете не само, че не били непогрешими, ами са били и доста грешни, то и за Левски почна ровене да се извадят на яве кирливите му ризи. Но в старите му биографии има друг подход - Левски си е герой, но не някакъв съвършен и непогрешим супермен. А това е важно, защото по този начин гражданите се възпитават да възприемат лидерите си реалистично и трезво да преценят техните качества и недостатъци. Докато в соцпериода байганьовщината взе връх и според ситуацията се минаваше от "Този Цицерон на бълг. небосклон", на "Този Нерон на бълг. небосклон". Та Левски веднъж възвеличен до немай къде пропагандно, беше и обявен за някакъв върл републиканец, какъвто не е бил. Но много ме съмнява да би продпочитал една държава от типа на социалистическа Югославия пред Великобритания или пък на социалистическа Албания пред кралство Белгия.

Да, съоръжения от типа на валовете и Великата китайска стена са една демонстрация за мощта на държавите, които са ги изградили. Те демонстрират сила и постоянство. Сиреч врагът дори да успее да навлезе в земите на държавата, то е въпрос на време да бъде прогонен. През късното средновековие както казах границите в Европа са вече относително устойчиви и всеки си знае възможностите на съседите. Когато идват турците, те променят стабилността на границите, но тогава вече влиза в употреба барута и идва времето на друг тип отново землени укрепления, като редути и окопи.

От мен една мелодия като поздрав за днешния ден. Тя е към една кратка песничка свързана с мартениците. На баба Марта се връзват мартенички и децата ги носели докато видели щъркел. След това окачвали мартеничката на дърво, а майките им слагали там ризка (кошуля), която уж щъркелът бил донесъл. Затова като видели щъркел, децата пеели: Щърк, щърк, балабан, полна пушка шарлаган, на ти мартинка, дай ми кошула. Щърк, щърк, балабан.wav Мартинка е вариант на мартеница. Носи се за здраве. А също, тези дето си удрали пръстите (във времето, когато е имало и работа и тя е била най-вече физическа и ръчна) си слагали мартеница, за да не се удрят. Въпреки студа и кризата и тази година неразделната червено-бяла двойка Пижо и Пенда не пропуснаха да цъфнат по ръцете и гърдите на хората.

Републиканските възгледи на Левски са силно преувеличени. Републиките в днешния смисъл на думата по онова време са били малко и думата се е изполвлава в класическия си смисъл - държава (рес-публици - обществено дело). Ще рече, че републиканските идеи на Левски не са надхвърляли онова, което е било Третото БЦ. В интерес на истината Левски определено не е имал и силно развито демократично чувство. За сравнение да речем Бенковски свиква "народно събрание" на Оборище. Левски е по-близо до "войводската структура" на Раковски. Левски и Ботев може да са ползвали някои по-модерни думи, но изграждат структура на принципа на единоначалието. Централните комитети са си по-скоро самоизбрали се, отколкото продукт на някаква избирателна система в която участват поместните структури. Левски не се е и виждал като бълг. държавен глава, а е смятал като се освободи България да участва в борбата за свобода и на други народи. По-скоро един български Гарибалди, отколкото българския Обренович. В соцпериода просто бяха изопачавани възгледите на Левски, защото НРБ беше формална република, но с диктаторско управление. Затова и акцента се слагаше на върху същността на държавата, която желае Левски, а върху шапката на държавния й глава.

Ами информацията не е много, защото крепостта е проучена частично, от една страна, от друга информацията в изворите е съвсем малко. В смисъл, че е спомената в два синодални акта на Царигр. патршиаршия от 14в. (Добротица също подчинил владенията си на Цариград и са правени някои корекции на диоцезите). Вероятно е нямала пристанище, защото не е била отбелязвана на морските карти (освен на една от 1408г.). От късноантичната епоха частично са били проучени през 1951г. останки от голяма сграда и част от кр. стенаа, с дебелина 2.60м., облицована с квадри. Югозападната кръгла кула е била използвана през V-VІв. като работилница (изработвани са били керамични матрици за лампи). През 1976г. са били проучвани и някои от средновековните сгради, адна от които е с верижен план, изградена от камък със спойка от кал. Открита е сграфитокерамика от времето на ВБЦ. За съжаление няма кой знае колко за добавяне.

Бивша ромейска бановина България. та да са доволни всички съседи, но може пък за радост на тамошните управници Свободна Северномакедонска-Скопска Република (СССР)

Ами горенето на каквото и да е, което не съответства на догмите на вярата е определяно като акт на вярата - книги, еретици ... всичко, което може да е източник на ерес.

Със Скопска област ни делят не армии, а тайните служби наследени от соцепохата. Берлинската стена не рухна нито от занемареност, нито от барут, нито защото беше превзета от някоя армия.

Канонизирането на моченици би трябвало да е, когато някой е убит докато е отстоявал вярата, а не просто когато християнин е убит от друговерец. Не че няма такива хора от времето на турското робство, които да не са канонизирани. А и може малко да се разнообрази и БПЦ да не канозира само мъченици. Аз например съм за канонизиране на йеромонах Неофит Калчев: http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=9705 Днес е известен заради написаната от него книга за народна медицина, която е и най-популярната. Но освен, че е бил монах и лечител, той още е бил и учител. Наричали са го Дядо Даскал. С неговото спонсорство е била издадена историята на Преображенския манастир. Би бил един чудесен пример за духовник, който е по-близо до хората отколкото до политиката. А защо не да се канонизират и от администраторите, като патр. Кирил. След възобновяването на бълг. патриаршия патр. Йоаким е бил канонизиран. Ако бъде канонизиран, предполагам, че заради спасяването на евреите ще може да очакаме съдействие от правителството на Израел да се направи в Йерусалим бълг. църква на негово има. През средновековието е имало там и бълг. храм, но и него сме загубили като много други неща.

Добрата приспособимост на хората се дължи не малко и на способността им да се нагаждат към всякаква храна. Зависимостта от един вид храна може да докара вида до изчезване, ако тя изчезне. При добре приспособимост - трябва да изчезнат всички видове храна. Тъй че интереса към тези деликатеси е доста показателен за способността на нашия вид да оцелява.

То и в другите ни области положението не е по-различно: Доган говори предизборно на турски в Добрич

Зъберите са по-малки, защото предназначението на тази кула е да е площатка за катапулт. Ако са високи и гъсти, площадката няма да е много удачна за основното предназначение - ще пречи на прицелването и изхвърлянето. А и така по-добре се вижда каменомета. На този вариант прозорците нямат капаци. Затова откритата площ нараства с височината - мазгали, големи прозорци, открита площадка. Лошото е, че е запазена само частта с пълнежа и не е ясно за какво точно е служела кулата. Асо имахме писмено известие за употребата й щеше да е по-ясно. Все пак ми се струва, че основния вариант трябва да е първото, което показах - кула с покрив и капаци на прозорците.

Новото име ми допада, тъй като с една крачка се доближава до названието, което използвам за този регион: нашата Скопска област.

Още един вариант, който разглежда версията кулата да е служела като площадка за катапулт, с който е можело да се обстрелват вражески кораби (евентуално и салове, при опит да се премине оттока с тях). За да не хабя лимита за качване на снимки, ТУК можете да видите някои от вариантите за реконструкция.

В откъса от Дуклянеца, който сложих не става дума за кораби от Византия или от Италия, а за кораби, които са си на хората от Далматинското крайбрежие, които виждат в смъртта на цар Иван Владислав възможност да са независим. Не че не се оказало грежка, но това е втори въпрос. Иначе Василий ІІ е водел военни действия и в Италия. Но все пак остава въпроса защо византийския патрул ще пази Драч, дето при липсата на бълг. кораби биха могли да влизат само подвластните му византийски кораби или кораби от Италия. Но пък що за византийски кораби са тези, дето трябва да бъдат спирани от виз. флот. Ако пък са италийски, защо виз. флот не блокира вражеските пристанища в Италия, а крайморски град на държава, която няма никакъв интерес към морето. Иначе виз. флот се е командвал от друнгария на флота (още дукс на флота или катепана на флота), по-точно императорския флот. Другия си е бил под началството на съответните регионални управители - дуксове, стратези или катепани). Великия друнгарий на флота е въведен чак при имп. Алексий І. Мегадукса е имал по-широки функции. Р. Мунтанер във връзка със заемането на поста от Роже дьо Флор казва, че мегадукса бил шеф на адмирала на флота, а освен това надзиравал островите и крайбрежните крепости. Като се замисля, големия брой виз. кораби се дължи не на последно място и на обстоятелството, че повечето от тях не били кой знае колко големи. Вазинтия имала и големи кораби, но доста хеландии събирали по около 12 коня. До Хв. както се вижда и от названието "бегач" дромоните са били леки кораби. След това вече се разделили на леки и тежки. Тогава вече дромоните са с 200-300 души екипаж, памфилите са с 120-160 и монеритеу които имали до 110 души екипаж. Периода на ПБЦ е период, в който флота макар важен за Византия е в състояние на деградация. Триерата във виз. период да речем вече не е кораб с три реда гребци, а двумачтов кораб, на който всяко гребло се задвижва от трима гребци. Въобще средновековния флот не е нещо внушителто.

Е, какво значи бълг. флот - 100% българска собственост на кораба и 100% от екипажа да са 100% автохонни българи? Роман Лакапин като е бил арменец, но е командвал виз. флот да не е станал флота арменски? А ако капитана на кораба е ромей, ама повечето, т.е. гребците са пленени българи и славяни какъв е кораба? Става дума за кораби, на които бълг. цар е можел да нареди къде да го возят. Това не е ли достатъчно?

Няколко нови попълнения. Те не са съвсем нови, защото просто са извадки от иначе добре познати извори. Подбрани са няколко откъса, в които се споменава сключването на българо-византийски договори в писмена форма. Сюлейманкьойския надпис възпроизвежда част от текста на 30-годишния мирен договор сключен по времето на хан Омуртаг. Договора обаче не е запезен изцяло, тъй като липсват горната и долната част на колоната, върху която е бил изсечен надписа. Добавена е и извадка от Продължението на хронографията на св. Теофан, в която се разказва как е бил сключен този договор. Другото сведение вече от Хронографията на св. Теофан Изповедник за българо-византийския договор от 774г..

Ами нещо няма как да е така, защото в Житието на Методий пише: Разбира се няма пречка да има навлизане на диалект или местна практика, тъй като средновековните преписвачи са имали доста творчески подход. Но това е по-скоро проблем за липсата на единен стандарт, какъвто примерно създава книгопечатането. Сега да речем с появата на радиото и телевизията разликата в диалекните говори доста се стопи и езика на всички се доближава до медийния (за съжаление с цялото му изпростяване в последните години). Това не говори толкова за школи, колкото за отклонения с каквито се е опитал да се пребори Евтимий.

А за владетеля на коя държава става дума и какво е, като не е юрта? Ето още за владетеля и неговите "хранени люде":