Galahad

Нещо не разбрах за какво става дума?

Защо не прикачи текст от книжката и за твърде любопитния надпис. Че в началото ми се вижда нещо като Гай Юлий Реметалк, син на краля на кралете Рескупорис ...

Константин предприам поход, защото на северната граница има проблем. Няма как от Цариград да види за какво става дума. Пък и никога до тогава там не се е настанявал народ след римлянвите, дето да прави валове. Такова нещо няма да речем при аварите. Пък и в крайна сметка от много преминали през региона народи, само българите са останали. Големият проблем е, че ако тази перспектива е била видима за всеки, то в трудните години на Велокото преселение на народите Византия е щяла да има много по-спокойни години. Двамата Константиновци - Погонат и Копроним си приличат по това, че с непопулярни мерки осигуряват сигурност за империята. Единия като отстъпва територия и приема да плаща данък, а другият като посяга на църковните земи. Но дали съвремениците оценяват постигнатото - ами не. Те наблягат на загубите, без да се замислят дали е имало друг начин да се успее. Иначе св. Теофан и св. Никифор са били благоразположени към Поганат по религиозни причини. Да не говорим, че както те, така и авторите от времето на Македонската династия е трябвало да изпитат на гърба си какво е означавало да се пренебрегне мира с България, тъй че колкото и да им е била неприятна загубата, са си давали сметка, че дори в тяхното по-спокойно време едно такова решение е необходимо за бъдещето на империята.

Първо става дума за рядка монета в световен мащаб, тъй като в този период паричния оборот не е бил много бурен. На второ място се вижда, че колкото повече неизвестни селища се проучат, толкова по-голям ще става броят на откритите монети. Пробити или не, важното е, че ги има. И в осм. период масово се носят от нашенките пробити монети, което съвсем не означава, че няма паричен оборот. Нека не бъркаме двете неща. Във всеки втори дом в България може да намерите пробита монета, вкл. такива от ІІІ БЦ. Просто са по-срещани в некрополите, тъй като са носени като накит и са използвани са погребален дар. Сведенията за вместимостта на руските кораби варирала между 40 [ПВЛ за 6415 г.] до 100 души [Macoudi. Les Prairies d’Or / Ed. C.Barbier de Meynard. Paris, 1864. T. II. P. 18] Патр. Фотий във втората си хомилия във връзка с руското нападение на Игор казва, че "варварските кораби ... им предоставяли удобно и приятно плаване". Употребената дума предполага, че става дума за по-голям кораб от еднодръвка. Иначе хората на Заверган при нападението на Херсонес направили 150 тръстикови сала за 600 души, но 20 виз. кораба се оказали съвсем достатъчни да ги разпердушинят. (ГИБИ,2, 198-200) А флота на Игор има същата съдба.

Ами става дума за много дълги ровове, което обикновено се нарича вал. Те затварят ъгъла в Сев. Добруджа, който се образува от морето и реката и откъм сушата. Тъй че се получава един доста голям триъгълник, достоен да се нарече и Оглос.

Първият е надгробен надпис и в него се говори за Луций Дексий Клавдий Марцел, който е бил на 55г., бил е квестор, баща му е се е казвал Клавдий Енколп, жена му Антония Антигона и т.н. Във втория става дума, че крепостта Филипи е била възстановена при упревлението на Никифор ІІ Фока, Василий ІІ и Константин VІІІ през 6470г. от Сътворението (982/963 от Рождество), по времето когато имп. протоспатарий Роман е бил Стратег (в скобите допълване на издателя - на тема Стримон), а турмарх е бил Лъв. Превод на прима виста, че не ми се играе да го докарам да е по-точен.

Константин ІV е бил много прозорлив човек, но това не означава, че автоматично такива са били и поданиците му докато той е бил на власт. Първо, защо не е останал в Константинопол. Защото от там Константин не е можел да види каква е ситуацията. Докладват му, че някакви варвари, сиреч неромеи са в Онгъла. Само дето не е имало други варвари, дето да са имали валове. А валовете означава, че тези хора пазят своята територия. Това пък означава, че с тях може да се сключи мир. А това си е доста проблемно нещо. Защото когато настъпват турците и Византия и България са готови да им отстъпят големи територии, но така и не успяват да постигнат мир. Разбира се и те станали по-желани партньори, когато освен да превзечат крепости се научили и да строят такива. Та Константин вижда, че може да изгуби значителна територия, но да подсигури на импераията дълготраен мир, какъвто неговите предшественици така и не могли да постигнат, макар и да изгубили много повече. Звучи добре, но как ще се приеме от поданиците? Има например значение дали България ще опрости на Либия 4 мибиарда просто ей така, или пак ще ги опрости, но за да спаси бълг. медици от смъртна присъда. На и Константин не е можел да хариже просто ей така територията, а е трябвало да има удобен предлог. И тъй като територията, подобна на Либийския дълг са били за поданиците нещо изгубено отдавна, то е можело да се отстъпят, ако изглежда, че друг изход няма. А иначе Константин съвсем не е бил в безизходица - армията му е избягала, а не унищожена, успял да умиротвори границите и наскоро след битката да проведе успешно църковен събор. Тъй че ако е искал, е нямало никаква пречка да организира нов поход. Но пък Юстиниан ІІ е типичния пример как с безумни походи може да се хвърли империята в тотален хаос - войни по всички граници и серия от преврати вътре. Но какво би се случило, ако Константин беше предприел серия от походи срещу България? Двете държави са щели да се изтощят взаимно, арабите да настъпят от юг, хазарите да подчинат Аспарух и да почнат да нападат с новоподчинения тарод Византия от север. А то и се е случваило - двете суперсили Византия и Персия се изтощили взаимно и станали плячка на арабите. Сметката изглежда сложна, ама ако толкова лесно се прави, можеше да имаме Равенска империя, авария и Хазария днес.

Нещата се променят - лека полека с проучването на регионите илизат съвсем непознати селища със съответните монети При разкопки на прабългарско селище край каварненското село Топола е открита византийска милиаренсия на император Лъв Трети http://www.newshub.bg/news.php?id=209279

Тервел се е намесил спещу арабите защото са нападнали земите му. Ако не се е бил намесил, като са привършели събраните припаси е щяло да се върнат в бълг. земи за още, та да им върви обсадата. Находчивостта на Лъв е била, че е оголил околностите на Цариград и огромната арабска армия е трябвала да търси провизии все по на север, сокато стигтала до бълг. земи.

За авторството на Шекспировото творчество има много сандидатури, вкл. и кралица Елизабет, макар че Н.В. въобще не харесала сцената с отричането на краля от трона, тъй като била болезнено-чувствителна по този въпрос. Мен лично ме впечатли изобилната литература писана по въпроса, докато у нас си остава скромния принос на Златарски с отъждествяването на Йоан Екзарх със св. Иван Рилски и Симеон І с Черноризец Храбър. Оставям настрана появилата се в по-ново време идея, че Ивайло е бил дребен болярин. Та да се върнем на Шекспир. Основната идея е, че аристократите не искали да се излагат с това, че пишат худ. литература и затова са си взели Шекспир за прикритие. Да речем, че дори да не е точно това причината, то все пак е възможно някой просто да е искал да ползва псевдоним. Пита се защо обаче истинския автор си е скрил името за веки-веков. Приживе - добре. Обаче защо нее оставил сведение, ако творчеството му го надживее. За този проблем е търсено забавно решение - четене с код. В смисъл "изследователа" си избира през колко букви да брои и неизбежно успява да изброи буквите на желаното име. Разбира се по този метод няма пречка всеки да изброи и своето име. Всъщност, като се замисля, няма сериозни аргументи, че творчеството не е на Шекспир, а скалъпено от съмнителна сбирка на данни съшити с бели конци. Примерно, да приемем, че Шекспир наистина е спрял да пише в дадена година. Ами той е творец - ако изчезне нещо вдъхновяващо - настава срив. Или просто в един момент да е решил, че се е изчерпал и е предпочел да запази реномето си, вместо да направи "Рамбо 8".

Във всеки случай е интересно, че броим апартаментите на хората, а не хотелите и заводите. Пък то не е един Лупито дето изцоца "Кремиковци" и ЦСКА. Има още много от тази серия.

Всичко зависи от разпространението на статуетките - някоя може да е попаднала по различни пътища, без обаче да има връзка с вярата на преобладаващото мнозинство. Пътя на коприната си го е имало, тъй че освен коприна може да е дошло и друго. Както сега има разни китайски фикурки на Хотай, слончета, драканчета ... Да си призная и аз имам две. Но това не променя основната вяра.

Това е във връзка с Велика България и Меотийското езеро. Иначе зависи какво се влага в понятието риболовен флот - ака става дума за рибарски лодки - да. Втори е въпроса доколко може да свършат работа за превземането на Цариград. Вероятно хановете са имали под ръка някой-друг кораб, защото примерно Паган бяга към Варна, но едва ли е смятал да се спаси с плуване по гръб до Цариград. Втори вече е въпроса доколко тази бройка кораби е можела да се изправи срещу виз. флот без перспективата да се превърнат в подводници с единствен еднопосочен курс надолу. Има разлика между това дали сме имали лодки или дори някакви кораби и това дали сме имали най-силния морски флот в света. Опасявам се, че като изключим тракийския период, то България никога не е била нито най-голямата, нито сред най-големите морски сили.

Американската компания "Кока-кола" отрече твърденията, че рецептата на прочутата газирана напитка е разкрита, предаде Ройтерс, като цитира говорителя на компанията Кери Треслър.

При всички случаи е пълно с другари с високи доходи, които по една много голяма случайност са родители или рожби на малоимотни, които са били оземлени с ... хотел край морето. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2010/05/14/900952_dom_za_tehnite_deca/ Бай Митьо не можа да осигури Районен съд за Приморско, ама направи Върховния административен съд местен - всичките зам. председатели на най-висшата съд. институция гледаща адм. дела се оказа с оземлени роднини в морското градче.

Едва ли Омуртаг е имал страстта на Симеон и Калоян за титли. Макар че и при двамата интереса към титлата се е дължал по-скоро на конкретната порит. обстановка. Симеон е искал да е василевс на ромеите, за да продължи разширението на държавата си на юг - ромеите нямало да са никак доволни да станат поданици на васелевс на българите. Калоян си е имал царска титла и готовност за утвърждаване и на патриарх от виз. страна. Но поставен между кат. Унгария и Лат. империя той се е нуждаел и от признание на титлата от папата, за да може да осигури мир по границите. Омуртаг няма такива проблеми. Пък поне борис е имал титлата каган, която си отговаря на императорска. А едва ли е бил първия, който я е носил.

Константин ІV е един от най-способните виз. императори. Струва ми се, че той си е направил сметка, че едно такова поражение може да се окаже успех. Той е тръгнал на поход срещу варвари, но се сблъсква с държава. Валовете в Северна Добруджа се отнасят към това време. Константин ІV бързо се е ориентирал, че това е държава, която си пази границите, тъй че с нея може да сключва договори. В резултат на мира той наистина губи територия, но реално тази земя е загубена за империята много преди него. Но пък благодарение на този мир, той стабилизира размирната от векове северна граница, сключва мир на юг, с Вселенския събор слага ред в църквата и в края на живота му империята е във вътрешен и външен мир. Точно обратното на онова, което заварил. При управлението на династията Дуло мирът на север е позволил Византия на насочи усилията си за решаване на проблемите на юг. Това разбира се ни най-малко не омаловажава бълг. успех. Аспарух е в сходна ситуация заради натиска на хазарите и аварите, които за него са това, което араби и перси от юг за Византия. Двете държави опират гръб една о друга и оцеляват - за разлика от западната империя, аварите и хазарите. Ще рече, че не е от значение само дали ще е победа или поражение, а и как всеки ще се възползва от тях.

Кока-Кола първоначално се правела с вино, но тази съставка май още докато рецептата си е била при изобретателия й е била махната, тъй като е щяла да се възприеме зле от пуританите. Иначе на кутийките и бутилките кола също ги има съставките, макар и не в пропорция. Там фигурира да речем фосфорна киселина. Тъй че тайната отдавна не е кой знае каква тайна. Но тайнствеността се отразява добре като реклама, тъй че идеята продължава да се лансира, докато по-специализираните книги са по-сдържани що се отнася до мистичната част.

Май открих защо извънземните се появиха чак сега. Взех да се чудя, откъде се знае, че извънземна армада пътува светлинни години за да стигне точно до Земята, а не примерно до Юпитер, защото е с по-царско име и по-голям? И дали ако по пътя им към Земята попаднат на друга сходна планета няма да отбият там, а ние напразно да чакаме през 2112 края на света? Та след много чудене защо трябва да е Земята, при положение, че щом има другаде живот, значи ще има и другаде услловия за него, реших да се поровя в архивите. Така попаднах на Коболгската ми теория и всичко си дойде на мястото: http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=historical&Number=1947133722 http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=historical&Number=1949028769 Значи пиели са си ракията извънземните, въртели са си броениците и са си мислели, че ако си кротуват, няма да бъдат разкрити. Но в един момент, като са видели Коболгската теория са разбрали, че са разкрити и са решили да се върнат барабар с гастарбайтерите в Родината. Догодина като се изсипе цяла армада няколкокилометрови доказателства натоварени с автохонни българи, те тогава ще питам кой още ще оспорва Коболгската теория.

Според мен успеха на Кока-Кола не се дължи толкова на тайната рецепта, нито дори на патентната закрила, колкото на прецизно подържаното качество на напитката. Нашенска фирма ще гледа да изкяри на дребно, като ту ще намали захарта, ту лайма и накрая ще остане една газирана водица с лош вкус. Не че не го правят и от кока-кало икономисването, но с умение. Намалят захарта и пускат Лайт. Така успешния вариант си остава, а икономичния си намери нови почитатели. А при Швепс не се получи така. Имаха страхотна серия - Златен портокал, Мандарина, Ананас, Битер-Лимон, Грейпфурт и Тоник. От това което се появи след "завръщането" на Швепс единствено "Тоника" бива и донякъде новия "Лимон". Портокала обаче е гаден и няма нищо общо с някогашните Мандарина и Златен портокал. Както се вижда поддържането на доброто качество на един продукт е много по-важно от това рецептата му да е тайна.

Е, как така е изоставена през 9в., а няма в нея живот през 7-8в.? Освен това разкопаното за метрото минава точно между ЦУМ, "Св. Петка" и "Шератон" и кат. черква, което ще рече, че теренът е бил проучен по-скоро сондажно и само някои изолирани обекти са проучени малко повече. Самата "Св. София" е извън крепостта, което пък показва, че там е имало и други обекти - също непроучени. Но може би археолозите не трябва да проучват там, където са живели хора, а хората от миналото е трябвало да живеят там, дето бъдещите бълг. археолози са щели да копаят, та да може и родната археология да открива повече от "случайни находки" (каквито изобилстват в музеите).

Тервелополис с това име или просто същото селище? Тервелополис го измислих аз заради статиите за "Градът на Тервел", в комбинация с Термополис, което вече си е името му през Средновековиято. В смисъл, че иронизирах глупостите, дето ги пишат днешните ни археолози. Г-ца Археология и г-жа Световна Византистика са две дами, дето по всички въпроси могат да пошепнат на ушенцето на някои избранници единното мнение на всички видни учени (и дори на обсолютно всички титуловани учени, независимо дали разбират нещо по дадения въпрос) от дадената област по даден въпрос. А това е нещо много забележително, защото обикновено въпросните учени не само нямат единно общо мнение, ами и доста от тях имат по няколко виждания по един и същи въпрос. Но за своите любимци двете дами изготвят единно мнение, което във всяка дискусия е железен и необорим аргумент.

Искаш да кажеш, че Крум е превзел един призрачен град? А колко са огромните площи се видя съвсем ясно, когато при разкопаването на метрото се откриха съвсем непознати сгради точно в район, който по скици и чертежи изглежда ама много добре изучен. Да, ама не. Даже в самата "Св. София" тепърва експонират гробниците. Тъй че колко добре е проучена София са големи приказки, без реално покритие - нещо типично за днешната бълг. археология.

Възможно е опустошението на земите да се отнася за намесата на виз. флот за евакуацията на преселените от Крум ромеи на север от Дунава. Наистина, говори се за Борис и Владимир, но по тяхно време Василий І вече просперира във Византия, тъй че бягството трябва да е станало по-рано. Поради близостта на Владимир и Маламир се счита, че е допуснато смесване, тъй като Владимир като по-късно управлявал е бил и по-познат на виз. автор. За Пловдив се предполага, че е бил предаден на Маламир, тъй като в надписа на следващия владетел се говори за военни действия по на юг, като бълг. армия отново се води от Избул и пак се говори, че българите били правили добро на ромеите, а те забравили, т.е. настъплението на юг отново може да се разгледа като продължение на войната започнала при Маламир.

Маврубир говори за война между двамата, което естествено е подето от възрожденските историци. Относно края на ХІVв. Маврубир дава ред подробни сведения, но заради тяхната детайлност тяхната достоверност трудно може да бъде проверена с други, по-ранни извори. Но е напълно възможно да е имало такъв сблъсък, свързан и със сходни проблеми между Дан и Мирчо във Влашко - в смисъл, че Шишман е подкрепил Мирчо, а Страцимир - Дан. Тъй като това става в периода 1384-1386, а след това турците настъпват към Пловдив и София, то сведението на Маврубир има връзка с някои други данни. Що се отнася до превземане на София от Страцимир - то това не се е състояло. Има недатирана грамота на царигр. патриарх, с която на митрополита на видин се придава и епархията на "Триадица". Местоположението на грамотата обаче насочва датировката на събитието към 1386г. в периода, който според султанските писма от сборника на Феридун е непоследствено след превземанетона София от турците. Иначе казано още щом турците превзели София, то царигр. патриарх възложил надзора на епархията на Видинския митрополит. Нещо подобно се случило и в самото Търново, където наскоро след заточаването на Евтимий бил поставен заместник от царигр. патриарх.