Galahad

Струва ми се, че има някаква връзка с обстоятелството, че ефектите от правозащитните и антитерористичните войни се поизчерпиха. Пък и "Студената война" свърши. За защита от извънземните, ще ни трябва антиизвънземна армия, космически флот, подобаващ чиновнически апарат ... това би осигурило работни места за доста хора, които в мирни години биха останали безработни.

Не е открил Ерик, защото е бил достатъчно знаещ, за да е наясно, че не може тепърва да открие нещо, известно от 800г. (по негово време са били по-малко) - втори горен ред http://www.kroraina.com/knigi/gibi/8/gal/8_160.html "Тервелополис" е рожба на оная г-ца Археология, дето говори на някои хора . Тези хорица по "чутото" от нея могат да направят фундаментални изводи за Тервелополис при разкопани 20кв.м. от поселищна структура разположена на 2000.

На мен по ми е интересно, как Гиньо Ганев след като освободи поста на омбудсман, не зае длъжността главен преговарящ на България с извънземните? Едва ли не търсят пост за Човека? Щото те извънземните от ООН, направо в България ще дойдат, да видят дали космическите кораби ще могат да се приземяват на Станишевета магистрала. И ако не е готава до 2012г., Земята няма да бъде приета в ГС (Галактическия съюз) и земляните няма да ги пускат в Сириуската зона (нещо като космическия Шенген)

Групата, която е избягала според Амартол при преселването си е била 10 000 души. Тъй че на Византия определено не й е трябвал чак толкова голям флот за да ги извози. Имаме сведнеия и за ромеи, които са били пръснати и на юг от Дунава. Не всички ромеи преселени в България, са били прехвърлени на север от Дунава. Византийците също местят население, за да хомогетизират поданиците си. Василий І, бъдещия император, който е бил сред преселените е от род, който преди това пък е бил преселен от Армения в темата Македония (Одринско).

Защото Гюзелев за разлика от Златарски не обосновава твърдението си. Единственото, което споменава, че през 816г. императорът е бил на поход срещу варварите. Да, ама за византийците всички извън империята са варвари. От друга страна, ако с такъв хъс и усърдие е сключил 30г. мир с българите, то си е съвсем нормално да се опита да оползотвори мира на север, за да предприеме други действия. Тъй или иначе няма значение кой е казал нещо, а как го е аргументирал. Златарски доста добре е обосновал своето виждане. Пък и в интерес на истината, неговата история доста добре са я качили в интернет. Иначе казано, качественото винаги се котира добре, а боклука винаги не върви.

Със спада на интереса към програмата "Звездни войни" (СССР го няма, пък с ислямски терористи нещо трудно ще се води война от космоса), накои хора си търсят как да оправдаят съществуването си за да избегнат съкращаване на разходите за тях. Най-нелепата новост беше идеята за главен преговарящ. Защото не е ясно на какъв език ще преговаря въпросния преговарящ. Единственото, което е ясно, че ще получава заплата докато чака да се появят извънземните. За евентуалните извънземни не е много ясно доколко ще имаме допирни точки. Напр. хората не възприемат магнитните вълни - нито ги подушват, нито ги виждат, нито ги чуват. Ако да речем са видими само в инфра-червения спектър, главния преговарящ ще трябва да ги търси гледайки през чаша вино. Един доста голям кораб идещ към Земята все в един момент трябва да стане видим и за по-простите далекогледи. Все пак 2012 не е толкова далеко, че да не са в по-достъпен обхват.

Ами с техниката се случи следното - излезе Вистата, ама се оказа толкова калпава, че потребителите си останаха на ХР. Добре, че това дето си го писал никой не го приема на сериозно - само като си помисля как творчеството на Божо ще е меродавно докато излезе досаттъчно обемна книга, в която се обяснява за всяко негово изречевие, че е абсолютна глупост. Избил гражданите и напълнил града със селяни. София още не може да се съвземе от случилото се. Нека оставим София - там няма ни море, ни плавателна река.

Въпросният обект е проучен точно до под кривата круша - донякъде банята, донякъде една средновековна черква, наколко могили, група сгради изгорени когато Ерик напада града и всичко друго е сондаждно. Незначително малка част от някогашното селище. При предишното проучване е открит най-емблематичния за селището артефект - оброчната плочка с трите нимфи. Селището иначе си съществува през ПБЦ. Старите публикации ги похвалих не защото всичко е проучено в миналото, а защото в тях няма безумни фантазии за неща, за които автора си няма ни най-малка предства.

Тъй като анкетата нещо не тръгва, ще представя две песни един не много популярен у нас певец Chayanne Chayanne - Salomé Chayanne - Caprichosa Разбира се в неговата страна си го харесват, тъй че ще намерите още негови песни. Но аз поне харесвам тези двете.

Най-вероятно бооколобър е неточно изписване на боил-колобър или багатур-колобър. Връзка с бакалавър - никаква. http://ald-bg.narod.ru/materiali/recnici/titli/protoboltitli.htm

Имаш ли си представа въобще за какво спориш? Ти взе да оспорваш това: Както стана ясно, дори и Гюзелев е посочил същото - че у нас е прието мнението на Златарски, ама той си харесал едно друго, само дето не обяснява защо се е спрял точно на това. А като прочетеш повече от половин книга, ще видиш, че по въпроса за мира датировките варират между 814-817г. Напр. в мнотогомната история е 815г. Въобще г-жа История страда от раздвоение на личността.

У нас статистиката се нарича стъкмистика и всеки път, когато се отваря възможност изследванията на родните статистици да се проверят с реалните резултати (сиреч всеки път като има избори), крайният резултат винаги е: "Статистиците пак не познаха". Та и с родната аархеология нещата стоят по сходен начин. А след като всичко е било пустош, как тогава родните археолози откриха "Тервелополис" http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-08-16&article=244435 Г-ца Археология и г-жа Световна Византистика май нещо са се пообъркали благодарение на нашенските археолози. И в заключение отново любимата мантра за бълг. наука: "Статистиците пак не познаха".

На страница стр. 164 в бел. № 9 Гюзелев е написал същото като мен. Това че си чел само една книга как да е. Ама поне да я беше прочел цялата.

Става дума за търговското използване на изображенията. За научно-оброзователни цели в конституцията пише: По всичко личи, че лобито на т. нар. "музейна мафия" при изработката на закона направило каламбур, та това, дето не може да се забрани, да изглежда забранено, та някои хора да си присвоят монополни права (каквито нямат) и да богатеят за сметка на иначе общонародното богатство. Ами щом така ще печелят музеите по този начин, да им затворят кранчето от бюджета и да ги оставят на самоиздръжка, пък да намалят данъците на гражданите за сметка на това, а? Не може цял народ да плаща, а само шепа тарикати да печели на негов гръб.

Книгата е издадена през 1999г. и за доста ще е много трудно да е първата им прочетена книга, след като са се научили да четат доста по-рано. Все пак да се прочете бъдеща книга не е лесна работа. Втори е въпросът, че ако се чете задълбочено и се търсят обосновките, тъй като в самото изложение ги няма, то трябва да се иде на бележките на стр. 164 и там в бел. № 9 пише ... а да, точно това, което написах и аз. Не е лошо човек да чете какво точно цитира. А пък Златарски доста обосновано е разгледал въпроса кога е сключен договора: http://www.kroraina.com/knigi/vz1a/vz1a_prit_13.html

Много ми е интересно при положение, че повечето крепости не са проучени, както точно ще ги караме една по една, може би на принципа тука има - тука нема? И защо да ходим до Ямбол, като не сме приключили с Карнобатска община. Едната крепост е проучвана, а другите 3? Възстановяващ се район е този, при който структурата е била нарушена - не се използват традиционните търговски пътища, центрове ... Има неселение, но то няма необходимост да изполва някои традиционни центрове, които са просперирали например заради търговските пътища. След като спира бурния търговски поток, търговските центрове вече до голяма степен имат функциите на редовите села - населението се препитава с обработка на земята около него. Крепостите като опорни пунктове също представляват система, която съществува с някакво предназначение. Те пазят да речем пътя водещ на някъде, но ако се промени значимостта на крайната дестинация, то може да отпадне напълно необходимостта от подръжката на дадена крепост. Напр. с преместването на столицата спада значението на едни крепости и нараства значението на други. За да се възстановят по-значимите търговски центрове трябва стопански оборот, а не население по селата, което почти не извършва обмен.

Именно, региона е напуснат от християните едва през ІХв., което ще рече, че през въпросния VІІІв. за който говорим определено не е бил пустош. "Световната византинистика" издава и преиздава списъците, което надеждно показва, че те не са отречени от действителните учени (за фантастите на гарантирам).

Борил е роден в заможно царско семейство (трима от вуйчовците му са работили като цар) и от рано е закърмен с идеята, че добре е този, дето има корона. Когато третия поред вуйчо работещ като цар се споминал от плеврит, Борил, брат му и братовчедите му пожелали да имат короната, но не заедно, а всеки за себе си. Проблемът обаче бил, че те били няколко, а короната - една. Само Борил обаче бързо се ориентирал, че в името на короната, човек трябва да умее да прави и жертви. Тъй че се оженил за наскоро овдовялата си опечалена вуйна (за опечалена на е много сигурно, защото известно време преди това се е пробвала да смени вуйчото, с негов колега, който имал офис на по-хубаво място) - това значително увеличило правата му върху трона, особено тъй като вероятно вуйна му се е ползвала с подкрепата и на куманската войска. Пък практиката винаги е показвала, че правото на силата надделява над всяко друго право. Що се отнася обаче до хрониките и документите - е, те доста мълчат за предцарския период на Борил.

Аз проблеми с източниците нямам: http://www.kroraina.com/knigi/gibi/3/gal/3_288.html Шо се отнася до ромейския десент през 815г. няма да е зле да покажеш какво си гледал, защото мнозина считат, че 30-годишния мир е от 814г., т.е. 1г. преди това. Втори е въпросът, че едно е да направиш десант до някой град, а съвсем друго е да го владееш. То тогава Крум е стигнал чак до Цариград, ама това означава ли, че го е и владеел?

Зависи какво се твърди. Ако имаме намерено нещо и твърдим, че има такова нещо, то значи изкопаното е напълно достатъчно. Ако твърдим, че в даден район няма нещо, но този район въобще не е проучен, то това си е чисто фантазиране. Пък за частичното проучване - е, както се казва в такива случаи: полуистината си е чиста лъжа. Като говорим за Маркели дали е ясно, че в района на община Карнобат са 4 крепости. Добре, ако една е проучена, а другите 3 не са и в тях се открият български артефакти (грънци) от VІІІв. и монети на виз. императори от този период, макар и малко? Цялостното проучване е важно, защото при застрояване по новия градеж повече или по-малко засяга по-старите стратиграфски пластове. Напр. ако едно селище от землянки (много популярен през средновековието тип жилище) е изградено върху руини от античността, а след това в относително мирни условия е основно престроено, то от землянките не остава следа, дори да са служили векове. Типичен пример е Царевец, където заради масираното строителство на големи каменни сгради е бил унищожен пласта от времето на ПБЦ и само на няколко места са останали малки части от този период. Ако пък няма до копаем, а ще караме на вяра, защо да не приемем, че щом имаме Плиска, значи и цяло Загоре е било застроено с монументални бълг. сгради? Щом са могли да построят един град, значи е можело да построят и 30 - нали? Защото тогава да трябва да търсим такива градове за да може да се твърди, че ги е имало, а не да кажем, че е имало поне 30 български града в Загоре през този период, пък Качо да доказва, че ги е нямало? И какво променят данните от 3 проучени крепости при 103 непроучени? Втори е въпросът доколко крепостите са мястото, където да търсим следи от живот в един въстановяващ се район. Първо се появява селището, после се вдигат стени, после се правят по-масивни сгради, после се прави по-голяма външна стена ... Не го твърдя аз - имаме си сведения за договор при Кормесий с търг. клаузи. И тъй като територията е между България и Византия е нормално да минава от там потокът. Имаме изричното сведение на съвременника на събитието св. Теофан кога християните изоставят региона http://www.kroraina.com/knigi/gibi/3/gal/3_284.html - Берое, Анхиало, Пловдив - 812г. Що се отнася до еперхийските списъци, те дават сведения за епархиите, а не за полит. власт над територията. При положение, че имаме категорични сведения, че дори по върховете на властта в България е имало християни, то не виждам нищо изненадващо да се споменават епархии и в България. До покръстването просто няма отделен център като българската архиепископия и епископите са си подчинени на цариградския патриарх. Ето че и днес, дори самият патриарх е в ислямска държава, а не в християнска Гърция. Нима днес Цариград е безлюден град, защото има епископ, но е на територията на ислямска държава? Тъй че няма пречка епархиите да са останали и в ПБЦ и да са обслужвали християните в него.

Може да има някакво гръцко или римско влияние, както и някакъв внос, но едва ли из цялата страна има еднотипни артефакти, каквито обаче не се онкриват с такава честота в Италия или Гърция. Втори е въпросът, че намиращите се в търговската мрежа китайски чинии, гръцки домати и турски "Сейковци" са част от бита на днешните българи, макар да са внесени. Тъй че не виждам някаква причина за драматично развитие на темата.

Ами що се отнася до войните зависи от периода - при Петър, Омуртаг и Борис І имаме дълги мирни периоди поне на част от границите. Медицината може да е била на по-ниско ниво, но пък от друга страна въздухът е бил много по-чист, а храната си е била истинска. Тъй че уврежданията от лош въздух, храна и вода ги е нямало. Да не говорим за стрековия фактор и Чернобил. При положение обаче, че през средновековието не се е водила точна статистика и не е имало регистри на населението, то нещата отиват повече на гадаене. Да се говори за цялото средновеквоие е твърде условно, защото има периоди на епидемии и войни, но има и периоди, в които такива проблеми няма. Ще рече, че някои данни в книгите са силно преувеличени.

Втори е въпросът, че нито има сведения за палежи, нито е открит някакъв приличен слой от пепел. Не е задължително градът да е пострадал при превземането, може да се направи при напускането. Какъв смисъл има да бутнеш стена на крепост, която трябва да отбраняваш, а да оставиш стена на крепост, която трябва да превземаш? Сведенията, които дава св. Теофан показват, че по-скоро българите са държали град с изправни стени, защото импратора не се решил да се отправи да го отвоюва.

Има голяма разлика между "проучили Маркели/Цоида" и направили извод, че цяла Тракия е била пустиня. Та фантазьори са тези, дето при положение, че са проучени няколко обекта са направили фундаментални изводи за един многократно по-голям регион. Както и тези, дето не са прекопали всеки сантиметър от региона, но твърдят, че въобще е нямало монетна циркулация. За да се твърди такова нещо, означава да е проучено всичко и да е сигурно, че няма да се намели нито една монета. На едно друго място си мислят, че всеки продукт на човечеството от дадена година се депозира в НАМ и примерно ако някъде пише, че от даден регион са били добити 500 тона зърно, то може да отворим шкафа и да го изтеглим дали е толкова или с 2 кила по-малко. В действителност това, дето се намира при разкопки е функция от разпространеността и материала. След като имаме сведения за пари, дето Тервел ги е пръскал, значи най-малкото някакви пари са минали от там при връщането на бълг. войска. Но не е задължително бълг. войници да са си изпилели всички пари по пътя между Цариград и Балкана. Ще рече, че едно е в даден район да се завъртят някакви пари, друго е дали археолозите ще намерят следи от това.

Ами не аз съм този, дето борави с тайни писания. На мен ще ми е много интересно да посочиш кой е този "археолог" или "учен" дето е написал, че са открити абсолютно всички монети от Стара Загора или Цоида. Ако започнеш да четеш да речем книгите и статиите на Шкорпил ще видиш съвсем друг подход - сведения за налични паметници, за местни легенди, описание на находки ... но фундаментални изводи какво е било в цяла Тракия на база на една изкопана дупка - няма. Ето я голямата разлика. Едното е източник на информация, а другото си е направо ненаучна волна фантастика. Затова всички цитират Шкорпил, но фантастите разчитат най-вече на самоцитиране.