Galahad

Много хубава сбирка. Дава интересни данни за бита и вярванията на траките. Ако имаш още снимки с релефите по съдовете ще е пубаво ако сложиш и тях. Макар някои съдове да са добре познати, то релефите на тях не се публикуват много. А е добре да се знае и какво се изобразява като сцени по съдовете, а не само да се пресмятат като килограми злато. Тракийския култ е бил твърде мистичен, за да бъде възприет в своята цялост от другите народи. Тъй че изображенията съдържат и много непознати от артефактите от другите страни особености.

През цялото средновековие неукрепените селища значително превъзхождат по брой укрепените. А че района е проучен тези мини Марица-Изток явно ще да са се прострели от Пловдив до Черно море или магистралата на Станишев ще да има освен видимите 5км, поне още 495 невидими. За паричния оборот - ами дори плащането на мита, за които се говори в договорите си е паричен оборот. Може да не е голям и да е с виз. монети, но не е нещо, дето го няма. Що се отнася до спада на качеството на археологическите и исторически изследвания, то за това вече е ставало дума много пъти. За съжаление напоследък все по-често се появяват издания на големи "фирми", но с много лошокачествено съдържание. Въпреки това, в случаите, в които не говорим за журналистическа интерпретация на нечие изказване, но обикновено се пропускат разните изцепки за пустини. Разбира се доста далеч е от качеството на публикациите от преди 1944г., които съдържат информация повече за откритото и по-малко примери за богатото авторово въображение.

За сега са измислили вируси, които могат да ти натоварят джажите на компютъра с операции, тъй че да прегреят и компютъра да изгори. Даже тези вируси си имаха име, но в момента не знам къде съм го пъхнал в главата си. Ами то това и сега си е добре развито - по местотегленето с банкова карта се разбира къде сте; по ползваната потребителска карта за супермаркетите се отчита къде сте и какво купувате; по телефонните разговори с кого говорите и от къде. На много ог тези места има и охр. камери, които са един допълнителен бонус за добрата информираност на заинтересованите.

Византия трайно проявява интерес към Черноморието. Дори по време на ВБЦ императора е бил изключително доволен, че е разменил черноморски градове, за градове във вътрешността с бълг. цар. По време на ПБЦ силния виз. флот е можел ресно да подпомага крайбрежните градове, докато тези във вътрешността са били по-уязвими. Тъй или иначе в епархийските списъци продължават и в този период да фигурират селища между Балкана и днешната ни граница с Турция, което ще рече, че е пресилено да се твърди, че е било пущинак. Може би има някакво неразбиране на някакви публикации. Когато Аспарух се настанява на юг от Дунава наистина градовете и крепостите са били в доста окояно състояние и възстановяването им определено не е станало кой знае колко бързо. Но това не означава, че територията е пущинак, а че докато трае възобновяването на укрепените пунктове селищата се от по-примитивен тип (сиреч най-популярния тип селища от това време в Европа). Тези селища за да се установят би трябвало да се прекопае цяла южна България. Причината е, че от една страна поради нарушената инфраструктура те не са обвързани с някои традиционни фактори за формиране на селища (пътища, хортификационна система). От друга страна те не са масивни - от една страна следите са малко, а от друга и в случаите, когато са на мястото на устойчиво селище при последвалото по-масивно строителство са заличени следите от по-нетрайните сгради. Освен това паричния оборот в тези райони не е бил голям, тъй че за един сравнително дълъг времеви отрязък този датировъчен фактор е доста проблемен. Тъй че може този участък в разглеждания период да е нямал вида от времето на ВБЦ, но няма никакво сериозно основание да се твърди, че е бил пустош.

Това пък откъде се появи - за събарянето на Несебър и преселването на населението му? Точно от началото на ІХв. няма данни за сериозно увреждане на крепостната система на Несебър . Пък и сега може да се види в Несебър, че не е имало някакво тотално разрушаване на града. Оцеляват големите стари храмове като "Св. София"и Елеуса. Иначе ето графити кораби от "Св. Стефан". Там е намерен надпис за възстановителни работи, но те са чак при Василий І, тъй че може да са свързани с повреди по града при напускането на бълг. гарнизон от там.

В по-голямата си част средновековна София не е проучена, тъй че на база на археологически данни не може нищо да се говори. Ей сега покрай метрото излязоха няколко съвсем непознати сгради, но под земята все още има много тайни. На база на науката археология не може да се правят никакви изводи за София в този период. Накои стради по нашите земи наистина са се запазили в накаква степен, но ротондата и "Св. София" са просъществували през средновековието като функциониращи постройки, а не като останки от сгради. Докато от други е останало нещо, но съвсем негодно за употреба.

Интересно защо бълг. граждани не се вълнуват от твърде големия брой доносници, които заемат основни ключови властови позиции, а се вълнуват повече от един по-скоро забавен проблем. Вярно е, че на телефона може да се сложи някакъв зловреден софтуер, който да позволява да се подслушва? Но защо си мислите, че това е основния проблем в страна, в която всеки 5-ти е доносник? Нали не смятате, че телефонния сигнал прескача направо от единия телефон в другия, а не минава през апаратура, от която спокойно може да се смъкне целия разговор. Е, сега не е точно като в старите аналогови централи, дето имаше едни слушалки, дето с щифта се включваха и можеше да се слуша на воля, макар че лесно се разбираше, тъй като се получаваше последователно свързване на консуматори и подслушвания усеща съвсем отчетливо затихване на звука. Та аз лично се съгласявам с изявлението цитирано в началото. Пълнолетните хора, които си подозират телефона не е задължително по него да кажат каквото не желаят да се подслуша. Най-малкото, че при превъртане станциите на радиото може да се прихване някой съседски разговор от безжичен телефон. Не ще и дума обаче, че е много популярно да се пуска мухата, че подслушаното е станало чрез телефона. Но в интерес на истината в страна като нашата въобще не е необходимо двама събеседници въобще да имат телефон, за да бъдат подслушвани. И в заключение ви пожелавам приятно изпяване на личните данни на преброителите от националното "преброяване". След като попълните въпросника можете да сте спокойни, че не е останала кой знае колко информация, която тепърва милата ни държава да трябва да подслушва.

В такъв случай кое точно е "пущинака"? От друга страна възниква въпроса, ако Византия държи територията до Балкана, защо военните действия се водят на "територията на дн. европ. Турция"? Или бълг. граница ще трябва да е била по на юг от Балкана или виз. тема ще трябва да е била доста разширена на север?!?

Тервел е объркан с Крум, тъй че и законите са станали негово дело. Това е ясно откъде иде - в Свида пише за законите, ликвидирането на аварския хаганат и обдаряването на Тервел от Юстиниан ІІ. Тъй че просто е решено, че става дума за един и същи човек.

Във всеки случай действията на Крум са подтикнали Никифор към доста рисковано начинание - да събере цялата имперска мощ и да я хвърли срещу България. Може наистина да е имал някакво опасение за присъединяване на куберовите българи към Дунавска България. Дори вече да е нямало Куберова България, то куберовите българи са си били там и са щели да подсилят етнически Дун. България. Но си остава проблемът, че в изворите липсва такъв мотив. Иначе Стримонската тема си е военно-административна област и е нормално да има там войска, а войската да си охранява парите. Западната част на Балкана е висока и е доста проблемно да се мине от там. Обикновено при войни е използвана доста по-ниската и по-лесна за преминаване източна половина на страната.

Избягват военните кораби, а аз говорех за частните плавателни съдове. Затова посочих, че трябва да правим разлика дали става дума за военния или за цивилния флот. Може да избягат и някои търговски съдове, но след като бъдат превзети градове като Несебър или Варна корабособственик им или трябва да се изсели или да продължи да си живее на същото място, но като бълг. поданик - поне докато границата не се премести отново. С рибарите е още по-просто - те нямат контактите на големите търговци и просто им се налага да останат. Пък през собствеността селищата често сменят държавата на чиято територия са.

Да уточним нещо важно, че вчера като гледах писанията на един форум (за който беше пусната поредната препоръка, че там било образцовото четиво) как византийски линкори по времето на цар Симеон бомбардирали Силистра През Средновековието има някаква разлика между военни и търговки кораби, но тя далеч не е така фундаментална. Единствено огненосците са нещо по-спецефично, въпреки което не бил избегнат основния недостатък, че шансовете им да се самозапалят били толкова, колкото и да подпалят вражески кораб. Византия ги използва в трудни ситуации, но по възможност избягва риска да ги употребява. Как обаче стои въпроса с останалите кораби. За разлика от Античността, когато гръцките кораби имат заострени и подсилени носове, а екипажите са добре тренирани за сложни маневри, то през средните векове се акцентувало на бой върху палубите. Едва появата на огнестрелното оръжие променило нещата. Тъй че и товарни кораби можело да свършат някаква работа. При това положение еднодръвките нямат сериозни шансове срещу флот като византийския, а в бурно време е проблемно дори въобще да нямат противник. Но отделни противникови кораби може да се превземат и с лодки. Проблемът е, че през Средновековиято каботажното плаване има голямо значение заради слабото развитие на навигацията. При това положение не е било толкова проблемно няколко лодки да се доближат дори до военен кораб, хората на тях да се покатерят и да го превземат. Ето един интересен пример за превземане на кораб, макар и да се отнася за Молдова. Та ето че станаха няколко различни групи, при които имаме различни положения: 1. Дали флота е военен или търговски - ако корабите са частни, то я ясно, че ако българите превземат някое пристанище и корабособственика си остане там, макар и да се счита за ромей, корабът му става на бълг. поданик. Военните са си на държавата и е ясно, че няма как да преминат с теритарията. 2. Дали е речен или е морски - от военно-морски бълг. държава няма голям интерес, защото проливите - Босфора, Дарданелите и Керч в по-голяма или по-малка степен са ако не под виз. контрол, то поне с опцията за ограничаване на ползването им от българи. Тъй че за България остава само Черно море из което пък няма кой знае какви стоки дето ги няма и в България. 3. Дали става дума за големи за времето си плавателни съдове или за малки 4. Дали става дума въобще за кораби или да имаме най-силния флот в Европа - напр. по време на Симеон когато византийците превозмат маджарите дори да имаме някакви кораби, те трудно може да се справят с две армии или да превземат Цариград. Като стана дума за Цариград, то когато латинците и турците го превземат Византия вече съвсем няма някогашната си военно-морска сила. При всички случаи морето не е така важно за българите, както за други народи като например обитателите на Албион или жителите на Сицилия. За тези народи флота е врата към останалия свят - и за контакт с него, и за защита от него.

Или пък общославянско, умалително на Лада. Да оставим фундаменталните изводи на базата на име, което поне в писмените източници определено не е най-повтарящото се женско име в България.

Чак всичко смислено го няма, но затова пък има много безсмислени неща там. Флота поне у нас си се дели на речен и морски. Втори е въпросът колко кораба останаха по време на прехода. Пък разликата е голяма. Имаме си сведенията, че имената на прабългарските племена идат от реките, край които живеят. После и при Дунавска и при Волжка България има по една голяма река. За разлика от морския флот, то българските държави определено имат интерес от речния. Тъй че от това, какво разбираме под флот, зависи много колко има да се каже по въпроса.

Много зависи от това, какво влагаме в понятието флот. Единия вариант е флот от типа на византийски - множество кораби, прилично големи за времето си. Византия е Източната Римска империя, а Римската империя се е била развила около "Нашето море", т.е. Средиземно. На нея и трябва флот, тъй като морето е край цялата империя. Какво е положението с България - има само на едната й граница само едно море и сред нея само една голяма река. По море може да се стигне до някоя затънчена виз. територия, а по-суша - до столицата и някои важни градове като Солун и Одрин. Ще рече, че България просто не се нуждае от значителен морски флот, освен за изповядващите амбициозната идея да превземат Цариград. Иначе лодки за ловене на риба в морето е ясно, че е имало, но това определено няма да мине за флот. Другото е за Дунав. За там големи кораби не трябват. По-удачни са лодките еднодръвки, защото може да влизат донякъде и в притоците. За Омуртаг имам сведения за използване на лодки, а за Иван Шишман - че е имал кораби. Но дори и при Симеон бълг. флот не е бил в състояние да спре виз. кораби превозващи маджарите срещу България и се е наложило да се опитват да затруднят плаването им чрез преграждане на речния път с въжета. Ще рече, че за България по време на ПБЦ е политически, административно и военно неизгодно да има значителен морски флот. Единствено през соца беше създаден по-внушителен търговски флот за да е по-тясна връзката с братския СССР. И естествено период на упадък на речния дун. флот водещ към запад, заедно с някои значими дун. пристащни градове като Видин, Никопол, Русе и Силистра.

При Борис Белград вече е административен център. За региона трябва да разграничаваме 2 периода - в който града е в пределите на България и период, в който там има българи, но те са в пределите та аварския хаганат. При Крум хаганата е ликвидиран, а България и франките/германците влизат в досег. Тъй че това е горната граница за попадане в пределите на България на региона. Проблемът е къде е долната времева граница, защото аварския хаганат едва ли е рухнал за един ден.

Гавгамела и Дарий (ІІІ) - нека пишем на един език, за да се разбираме. Може у нас да няма много литература, но някои основни имена се употребяват у нас по утвърдил се с десетилетия начин. Че след малко ще се появят Фукидид и Геродот и кашата ще е пълна. Иначе при колесници със сърпове номера е като редиците се разделят и колесницата мине между редиците. Те са ефективни срещу строя, но като се отдели проход в строя, колесницата не вреди, но се оказва между редиците и хората на нея лесно може да бъдат избити.

Преселването има за цел да се засели територията на дн. Румъния, която доста пострадала по време на Великото преселение на народите. Става дума за прехвърляне на население привикнало на уседнал живот. Опита се оказал не много успешен и до турското нашествие, при което се появила миграционна вълна от юг тази територия си останала сравнително слабо населена. Иначе е била оказана съпротива от местния комит, но силите му били недостатъчни. Навярно обаче това е предизвикало военни действия на юг. Проблема е, че по-преките сведения са фрагментарни и оскъдни, а по-обширните са не много ясни и вероятно не съвсем точни.

А може ли името на латински? Да не се окаже, че е известният Диодор Сицилийски? Но неговите римски древности засягат по-ранен период. Има Диоген Сикионски, но той е гръцки автор от ІІІВ.пр.н.е., чиято история не се е запазила, а до нас са достигнали само цитати от нея.

Капитолийската вълчица с Ромул и Рем, сиреч римска е, но ще трябва някой с по-зорко око да каже от кой период е. По възможност слагай по-големи и ясни снимки, защото надписите и детайлите не са без значение за датирането на монетите.

Хартофилакса Агатон, който по заповед на имп. Анастасий ІІ (713-715) възстановил актовете на VІ вселенски събор пише че през 713г. Филипик Вардан нарушил мирния договор и предизвикал война със съседния народ на унугурите-българи, което довело до пленяването на много християни от Тракия. Тъй че Тракия определено не е била пустиня.

Да, това наистина го пише Акрополит. На същата страница долу в бележките пише, че Акрополит бърка, но не казват защо. В текста на Акрополит има една особеност - той говори за чашата като за дочуто нещо, но по-нататък съобщава, че е бил в Търново на Богоявление и говори за трофеите в двореца. Тъй че ако е имало такава чаша-череп, то Акрополит нямаше да говори толкова условно. Алберих подробно говори за екзекуцията, но не казва нищо подобно за чаша. Пък и Калоян едва ли ще е направил подобно нещо, защото е щял да обтегне отношенията си с папата. Крум е бил езичник и не му е пукало какво ще каже Светия отец, но при Калоян ситуацията е била друга. Един банкет с такава чаша и е можело да си докара кръстоносен поход. По това време България е била притисната между кат. Унгария и Лат. империя.

От това, което пише Тацит излиза, че кралицата е била на колесница, както и жените, които са били дошли да гледат как мъжете им ще победят. Те с колесниците били в края. След като римляните настъпили, файдата от колесниците била, че като се преобърнали, забавили настъплението. Дион вече вкарва по-ефективно колесниците в боя, без да се впуска в детайли за устройството им. Но съдейки по описанието е възможно да са имали сърпове, без обаче да може да се каже, че изрично е посочено такова нещо. 3 Their struggle took many forms. Light-armed troops exchanged missiles with light-armed, heavy-armed were opposed to heavy-armed, cavalry clashed with cavalry, and against the chariots of the barbarians the Roman archers contended. The barbarians would assail the Romans with a rush of their chariots, knocking them helter-skelter, but, since they fought with breastplates, would themselves be repulsed by the arrows. Horseman would overthrow foot-soldiers and foot-soldiers strike down horseman; 4 a group of Romans, forming in close order, would advance to meet the chariots, and others would be scattered by them; a band of Britons would come to close quarters with the archers and rout them, while others were content to dodge their shafts at a distance; and all this was going on not at one spot only, but in all three divisions at once.

За обсадата предлагам да оставим въпроса за времето като пусна статия - информацията е обемна и тъй или иначе ще е трудно да я дам сега. Пък и нямам някои неща, но много се надявам до края на годината да набавя и малко снимки. Та, наред: По това време има две Българии на Балканите и затова Беда сочи, че става дума за тази, дето има земи северно от Дунава. И двете са на Балканите, но само едната има земи на север от Дунава. В този смисъл Беда е от авторите, които ни информират кои точно българи са помогнали на Византия срещу арабите. По това време византийците говорят и за двете, но обикновено не са дотатъчно ясни коя от двете държави имат пред вид. По време на обсадата халифата е в най-големия си разцвет, а изпратената армия да обсади Цариград е наистина огромна и достойна за ислямската империя. Лъв опустошава околностите на Цариград. Между опустошената земя и България има и друга територия, но армията е огромна, а обсадата трае година. Но това не е всичко. Византия усъвършенства употребата на т.нар. гръцки огън и огненосния имперски флот унищожава корабите на арабите. Тогава идва безизходицата - флота винаги е бил и е транспорта с най-голяма товароподемност. При толкова голяма армия неизбежно се повтаря съдбата на войската на Ксеркс - притока на храна спира. Тъй че арабите са принудени да отиват все по на север и така стигат и до бълг. територия. Кое е било пустош не може да се реши от липсата на данни. Щом липсват данни - просто не се знае. Ако археолозите бяха прекопали всеки милиметър от Тракия - друг въпрос. Ама те още една Трапезица не са проучили, тъй че изводи за цяла Тракия на база ненамерено си е най-чиста фантастика. А че Загоре е била в бълг. земи говори и обстоятелството, че Византия възстановява градове в региона чак при императрица Ирина, т.е. след войните на Копроним.

Абе не е съвсем така, когато атентатите са в чужбина: Шиитски въстаници обстрелваха в Ирак автомобилната колона на българския президент Георги Първанов 184 пейки за жертвите при атентата в Пентагона