Galahad

Като почвайте тема, пишете малко по-обстойно, за да е ясно какво да ви се отговори. Ами то много зависи за каква лаборатория става дума. Ако е за дисекции на жаби - лупа, скалпел, пенсета и чифт гумени ръкавици са направо върхът. Ако става дума за лицензирана лаборатория, която да прави някакви изследвания със сигурност ще трябва диплома. За някои специализирани изследвания ще трябват и някои вещества, които може иначе да си отиват направо към химията. Въобще - варианти много в зависимост от това за какво смяташ да използваш тази лаборатория.

Темата е предназначена за кратки въпроси. Практиката показа, че в раздела се пускат много теми с доста неопределеното заглавие: "Каква е тази монета". Събирането на въпросите в една тема ще позволи при последващи прегледи да се отговаря на въпроси, на които е било пропуснато по някаква причина след пускането им. Напомням, че е забранено форума да се изплозва за търговия с антики и за насърчаване на иманярска дейност. Затова независимо къде са пуснати всички въпроси свързани с цени на антики, както и препоръки за провеждане на иманярска дейност се изтриват незабавно.

Темата е предназначена за отправяне на кратки въпроси. Пускането на отделни теми съдържащи само кратки въпроси създава затруднения при последващото преглеждане на информацията, тъй като често основните и по-обстойни отговори изискват време и на практика се оказват на някоя от страниците след началната. Освен това събирането на въпросите на едно място ще позвали на всички да видят кои проблеми предизвикват по-често въпроси и за да се пуснат теми, които по-обстойно да разгледат материята, която предизвиква по-широк потребителски интерес.

Темата е предназначена за публикувани на новини, свързани с раздела. Обособяването на специална тема като "важна" ще позволи добавените новини по лесно да се намират и преглеждат от потребителите.

Темата е предназначена за постинги състоящи се предимно от линкове свързани с раздела. Темата има за цел да се събират на едно място предложените линкове, което ще позволи на тези, които търсят допълнителна информация по-лесно да прегледат предложените ресурси.

Византия е имала сложно изграден механизъм за да сее раздори сред съседите: 1. Приютявала е претендент за нечий трон - тази съдба споходила и самия Телериг след като избил шпионите. При проблеми с тази страна му давала войски и го изпращала да си вземе трона. И да не успее претендента, противника се оказвал забъркан във вътр. раздори. 2. Християните в езическите държави са били раздвоени между вярата и поданството, което позволявало на Вазинтия да използва този фактор за съвсем не християнски цели. 3. Внедряване и купуване на шпиони - е, това вече си е световна класика. Просто Византия го е била развила до съвършенство. В интерес на истината от време на време е свършвало работа. 4. Насъсквала едни народи срещу други (може и сродни племена като утигури и кутригури да речем). При Петър І обаче създало проблеми, защото той вместо да се бие с унгарци и руси ги пропуснал да поограбят самата Византия. Но това е по-скоро изключение. В повечето случаи и това е вършело чудесна работа. За Копроним е известно, че широка наблегнал на първите три, а тъй като не знаем какво точно е било положението на северните граници (т. е. с аварите и хазарите) е трудно да се каже дали не е бил вкаран в оборот и четвъртия механизъм.

На Трапезица няма арх. податки за насилствено рушене, поне на база на разкопаното до сега. Преди Освобождението пък хълмат вече е бил пустеещ, но не е имало много възможности за рушене, защото турцшите проявявали подозрителност към качвашите се там. Възможно е именно Трапезица да е капитулирала и затова да е била пощадена в началния етап. Еврейската махала се е намирала северно до нея, при главния й вход, но заедно с енорията на св. Димитър е била извън крепостните стени. Тъй че за феновете на идеята, че евреин е предал Търново - там трябва да е мястото. Даже на една от картите "Жидов гроб" се пада също до Трапезица, в района на сегашната гара "Трапезица", макар по други описания да би трябвало да е на Картала. Вероятно избитите боляри и избитите търновци преди заточаването на Евтимий са били сред обитателите на хълма, след което живота там е западнал. Предполагам, че естествено укрепеният хълм е бил причина турците да окажат натиск върпу останалите жители постепенно да изоставят района и да се изместят към по-новата част.

Нашата Татовина (киреч България по времето на Тато) е създала чудесен опит за отстраняване на подобни произведения. Сещате се, че Варна по времето на Сталин е носела името на Вожда на народите (както и яз. Искър"). И то няма начин да носи името на вожда и да няма негов паметник. Да ама др. Сталин се споминал и вятъра се сменил. Та една вечер докато варненците-сталинисти спели спокойния си сън, краката на статуята били резнати и тя била махната. И сега в Морската градина на Варна няма статуя на др. Сталин.

Преписи има само за някои, но в преобладаващата си част са си самите каменни надписи (вкл. и оригитали на тякои от надписите в преписите). Преписът е от значение защото от една страна така стартира описването и изучаването им, а от друга се проверява каква част е намерена отново и включена във фондовете на музеите и резерватите.

С идването на власт на Константин Копроним за Византия започва период на военни успехи на европейския фронт, но за тяхно съжаление и всичко приключва с края на управлението му. Но България по това време е била достатъчно силна, за да може да бъде смазана с един поход. Освен това по онова време бълг. армия ползва една по-маневрена тактика, при която се предпочита да се остави столицата на врага, но да се издебне благоприятен момент за решителната битка. Преките сражения носят големи загуби не само за българите, но и за византийците, които предизвикват недоволство и преврати в България, но и дават сериозни козове на иконопочитателите във Византия да подклаждат недоволство срещу политиката на един иначе успешен император. Тъй че Копроним отвоюва земи на север и спира да плаща данък на българите, но иконоборческата политика в самата Византия, която икономически е в основата на постигнатите успехи (църковните имоти се използват за военни участъци) се компрометира от човешките загуби във войните.

Епиграфските надгробни паметници от Волжка България от периода ХІІІ-ХІVв. Към настоящия момент са известни около 400 епиграфски паметника от Волжка България запазени изцяло или фрагментарно. Броят им е бил значително по-голям, но след изчезването на държавата надгробните плочи с надписи започнали да се взимат за да се използват за строежи или за подова настилка. Така един помещик от Спаския уезд си направил цял тротоар в имението си. Надгробни плочи отмъквали и обикновените селяни за да застилат с тях подовете на къщите си. Като строителен материал са използвани за използвани за Успенската черква, която се намира в Болгар, но част от надписите са били извлечени след това от градежа и съставляват част от споменатите по-горе 400 епиграфски паметника. Във фундамента на черквата до момента е установена да се намират 32 надписа. Някои от надгробните надписи са били използвани за реставрационно-укрепителни работи на други сгради от Велики Болгар, като някои от тези фрагменти също след това са били извлечени от сградите и изследвани. Изучаването на епиграфските паметници от Волжка България започнало при управлението на цар Петър І през 1722г., когато по негова заповед били преписани и преведени 47 надгробни надписа. Самия опис изгорял по време на пожар, но са се запазили преписи от него. От сравнително големия броя запазени надписи обаче, само 32 са запазени изцяло. Всички останали са запазени само фрагментарно. Например фрагментарно запазения надпис № 57 се състои от 6 части. От откритите епиграфски надписи 11 са датирани към края на ХІІІв., 32 се отнасят към ХІVв., а останалите вече ориентировъчно типово се отнасят към по-широк времеви диапазон ХІІІ-ХІVв. Ще рече, че се отнасят към период злет татарското нашествие. Надписите са с арабски букви. Езиково се подразделят на три групи: 1) на арабски; 2) на тюркски и 3)смесен тип. В част от надписите са съдържат шаблонни изрази като: „Той (Аллах), живия, който не умира” или „Съда на Аллах всевишния, великия” и „Всяка душа ке вкуси смърт, после вие ще се върнете при нас!”. Мястото на погребението е наричано ако на мъж „този гроб”, а ако е на жена „тази градина”. Епитетите на надписите над мъжките гробове съдържат епитети за покойника като „благочестивия”, „славния”, за жените „целомъдрената”, „благочестивата”. В надписите също се посочват имената и титлите на покойните, като в някои случаи това е съкратени, а в други е разгърнато (има случаи, когато родословието е посочено до 7 коляно). Датата обикновено е обозначавана с думи, но на по-ранните има и цифрово обозначаване. Надпис от 1323г. от Гордино, Балезински район. Надписа е с арабски букви, а езика е близък до чувашкия. Смъртта (е врата) и всички ще влязат (през нея). Паметник на Яхам дъшерята …. (Нека) над нея е божията милост, милост голяма. Дадена (през) седем(стотин двайсет) и третата година, шестнадесети ден.

Това, което имаме като сведения е, че унищоженото се отнася до некачествени преводи. Или както се нарича днес - ментета. Както примерно се унищожават "маркови" дрехи и обувки произведени в Китай или Анадола дето до 5 минута от употребата им вече са цъфнали по шевовете. Просто са подменени дефектни книги с качествени. Нали не мислите, че заемането на най-престижните европейски православни катедри от българи в периода на патриаршеството на Евтимий и последвалия половин век е случайно явление - Йосиф ІІ в Цариград, Киприан в Москва, Ефрем в Сърбия, Цамблак в Киев, митрополита на Молдова (имаме си тема за това) ? А и към Евтимий са се обръщали със запитвания както Киприан, така също и угровлашкия митрополит. Качественото е по-търсенето. Едно е японска стока, друго Китайска, едно е произведено в Германия - друго в Анадола. Това което е запазено от Евтимий като превод са литургичните текстове - Златоустовата и Василиевата служба. Вероятно са унищожени и някои книги от тези, които влизат в състава на Библията, тъй като при тях се търси прецизност. Дори Търновската конституция макар да е забранявала по принцип цензурата я е била допуснала по изключение само за книгите с догматично съдържание.

Фердинанд може да е споделил идеята си с някой друг, например майка си и след това да се е срещнал с депутацията. Незивисимо кои са знаели преди срещата с българите, това не означава, че идеята не е на Фердинанд. Несъмнено предварително е сондирал и други мнения и си е бил осигурил някакво лоби. Но до срещата е извън големите сметки. Ако идеята е на австр. правителство, то дипломацията им е щяла да се постарае да се създаде някакъв подходящ имидж на Фердинанд в България, тъй като при всички случаи се е очертавала трудно утвърждаване на трона. Ами след като владетеля се "венчава" за царството, си е нормално да има и сватосване.

Това че бързо е получена аудиенция в двореца не означава, че австрийските управляващи са били информирани предварително. Но от друга страна Великите сили проявяват интерес към проблемите с бълг. държ. глава, защото си е част от боричкането помежду им. Тъй че си е нормално, че на толкова много места проявяват интерес да чуят новината. Може да гадаем много не само дали е имало подтик от императорския дворец, но и дали не са били замесени обитателите на една съседна на Фердинандовия дом сграда. Част от преставителите на руската политика са си давали ясна сметка, че нелепата кандидатура на Николай Дидиани е вкарала Русия в задънена улица и е нормално да са търсели някакъв изход. Не е за подценяване обстоягелството, че изправен пред Първата нац. катастрофа надеждите на Фердинанд са насочени към Русия, а не към Австрия. А това си е ориентир откъде може да са идвали обещания, ако го закъсе към кой може да се обърне за помош. Но факта, че Фердинанд не е сред по-рано спряганите катдидатури показва, че в началния етап е разчитал най-вече на себе си. Ако началния подтик е на австр. правителство, то тяхната дипломация е щяла да се опита да го лансира и по-рано. Прочутия кобургски нос по-скоро е подушил, че бълг. депутация бродеща в Европа е в безизходица и лесно може да се докопа до престол, за който при други обстоятелства е нямал никакъв шанс.

Нищо лошо ако метода се използва паралелно, а не се прави диагностика единствено въз основа на него. Както винаги съм казвал в такива случаи, ако едно нещо помага и не вреди, значи е добре да се използва. Дори и само заради това, че кара един болен човек, който и без друго е доста потиснат и стресиран да се почувства по-спокоен и по-добре. Разумното използване винаги е полезно, а прекаляването винаги вреди. То и здравето не се променя съществено - има си вродени болести, които са си от раждането, има някои придобити болести, които несъществено променят здравословното състояние (в смисъл само по някои признаци).

В случая това дето е на фундамента трудно може да се нарече "произведение", а да мине за културна ценност е хептен невъзможно. Ако тоя кич беше културна ценност, пайнерките ще трябва да ги обявим направо за живо национално културно съкровище.

Обичайната практика по света винаги е била при първа възможност подобни "паметници" да се бутат. Ако не беше така, сега из Европа щеше да е пълно с паметници на Хитлер и Мусолини, както и със свастики. Премахват се, защото тяхното предназначение е да създават омраза и разцепление сред дадено общество, а не да го сплотяват. Затова тези паметници не само не служат на обществото, но както се случва у нас, при тях често стават истински схватки между паметникофили и паметникофоби. За паметниците на съв. армия според мен може да се използват основите и да се направят други, които да имат сплотяващо значение за хората от страната. Като напредна още малко в 3 Д анимацията дори смятам да пусна модели за някои от паметниците как да се преработят. При това съвсем не е необходимо да се караме всеки път с руснаците. Напр. Пловдивския Альоша може да стане цар Александър ІІ, което ще позволи там да се провеждат тържествата за 3 март и за освобождението на Пловдив от турците. Що се отнася до софийския той може да се преработи в паметник на падналите във войните, като на централната колона се постави статуя символизираша България (или пък централната да е на майка-България, а от страни да са на св. София и св. Константин - негов е израза "София е моят Рим"). Така паметника вместо декор за битки на червени бабички и новопръктнали се демократи може също да е място за провеждане на тържествата за националните празници. Но по принцип мястото е било предназначено за друго - за дворец на Фердинанд и терена е бил разчистен за целта. Тъй че според мен би било по-добре мястото да се използва за нещо по-необходимо и там да се построи подобаващ национален исторически музей, а не въпросния обект да се помещава в Бояна като някаква хазна на Гоце. Така нещо доста грозно и безобразно, което ни дърпа обратно в тинята ще може да бъде сменено с нещо полезно, добро и необходимо за бъдещето на столицата и страната.

Римлянина май разкри causa finem saeculi (причината за края на света).

Не съм си правил труда да преброя колко станаха пръстените с лилии от Търново, но са няколко. Ама пък много ме съмнява френския двор да е идвал до Търново в края на земния си път само и само да се спомине там за да бъде погребан в този град. Лилията е общохристиянски символ, тъй като стилизираната му форма наподобява на кръст. Белият цвят пък на самото цвете символизира духовната чистота. Този символ е използван и от френските крале основно във вариантите златна лилия на син или бял фон. Иначе и "лъвът на Сан Марко" може да се види изобразен в много наши черкви, но това ен е терба на Венеция, а символ на евангелист Марко. Свастиката пък я има в декорацията на несебърските черкви, което съвсем не означава, че месемврийци отрано са се били подготвили за появата на фюрера. Макар днес да свързваме определени символи с някой народ, за който с времето са станали емблематични, това съвсем не означава, че не са били използвани широко от всички народи.

Бегом марш за копие от документа! Хората трябва да вкусят до дъно от това, на което му се вика "реален социализъм". Оказва се, че народната власт е мерила с един куршум два заека. Сиреч е повела не само борба с алкохолизма, но и с "опиума за народите": По време на турското робство махалите се формират на принципа на молитвените домове (черкви и джамии). Те така и са се именували "махалата на поп ...", "махалата при джамията ...". В резултат от тази премъдра реформа на народната власт основополагащата роля за формиране на жилищните райони се прехвърля от пунктовете за разпространение на опиум за народите към кръчмите. Сиреч кръчмата става централния обект на всеки квартал. И до ден днешен в някои градове има жилищни райони продължават да се именуват по названията на тамошната кръчма, дори и вече по стечение на обстоятелствата сградата да я няма. Представете си колко трогателно би звучало домашното на някое детенце посветено на името на квартала в който живее: "Моят квартал се казва .... Получил е имато си благодарение на местната кръчма .... ". Интересно дали ако бурното навлизане на интернета в живота на българина не беше съвпаднало с отмяната на закона, намаше да се постави изискване в названието на интернет-форумите да се добавя името на кръчмата, в която се събират най-често редовните му потребители.

За унищожените книги са посочени 2 критерия: 1. Става дума за религиозни книги; 2. Става дума за преведени от гръцки книги Тъй че сред тях няма да намерите история на България, написана от българин на български - примерно.

Подбудите щяха да са еднакви, ако е имало опасност статуите да се самосрутят и да убият човек. Има разлика примерно дали една черква се събаря заради тежко техническо състояние, тъй като е опасна като постройка при срутване да премаже хора и дали се събаря в рамките на програма за борба с "опиума за народите", нали? Втори е въпроса, че двете неща може да се съчетаят. Но за патр. Евтимий няма информация да е водил повсевместна борба с всякаква литература освен одобрената от цензурата, а единствено, че е изгорил книги-ментета. Отделен е въпроса, че постсоциалистическия българин иска да има качествени стоки, ама не иска да се бори с ментетата. Е, нема да стане.

Ами тогава днес да зарежем стандартизация и качество и да не се унищожават ментетата. Тъкмо и момента е подходящ - всички засегнати от шапа животни могат да се пуснат в търговската мрежа като месо за хранене. Щото като избиваме заразения от шап добитък и го унищожаваме вместо да го хапнем, ще излезе, че сме като талибаните унищожаващи статуи на Буда. Книгите с нерелигиозна съдържание не са били унищожавани просто защото тогавашната стандартизация е обхванала само книгите отнасящи се до вярата. Става дума за книги, при които в резултат на многобройните преписвания са се били натрупали голям брой грешки- Сиреч основно са били горени книгите от състава на Библията, за да не би натрупалите се от преписването грешки да породят неправилно тълкуване.

Във връзка с форумното отразяване на едно скорошно събитие, с акцентуване на употребената бира бих искал да напомня за славните традиции на Партията и народа в борбата с алкохолизма до оня злощастен ден, в който черната ръка на Костов сложи край на всичко това. Сиреч, предлажам за запознаване отменения преди малко повече от 10г. ЗАКОН ЗА НАМАЛЯВАНЕ БРОЯ НА КРЪЧМИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПИЯНСТВОТО. Разбира се трябва да подчертая, че този въведен само две години след едната светла дата в бълг. история (9.9.1944г) закон, веднага след втората светла дата (10.11.1989г.) бе тотално изпразнен от съдържание за сметка на изпълването на цялата страна с препълнени от край до край кръчми. Последвалата стопанска разруха на страната обаче май по успешно от кой да е закон намали и броя на кръчмите и броя на техните посетители. Но това е днес. А сега да се върнем във времената, когато нямаше безработица, а кебапчето и хляба бяха по 20ст. И тъй, приятно четене: ЗАКОН ЗА НАМАЛЯВАНЕ БРОЯ НА КРЪЧМИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПИЯНСТВОТО Обн. ДВ. бр.154 от 7 Юли 1947г., изм. ДВ. бр.2 от 4 Януари 1952г., отм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2000г. I. Намаляване броя на кръчмите Чл. 1. Във всяко населено място може да има най-много по една кръчма на всеки 800 жители, а в селища над З0 000 жители - на 1 000, според последното преброяване. По решение на общинския съвет, в населени места с по-малко от 800 жители, може да се остави една кръчма. Забранява се откриването на нови кръчми от частни питиепродавци. Чл. 2. Всяко населено място се разделя на толкова еднакви района, колкото е броят на кръчмите, които му се падат, съгласно чл. 1. Във всеки район може да има само една кръчма. Чл. 3. Комисия, в срок не по-късно от 1 септември 1947 година в състав: председател - кмета или негов заместник и членове: - един общински съветник, избран от общинския съвет, представители на милицията, на местния комитет на О. Ф., на ОРПС в градовете, ОЗПС в селата, на градските и селски женски дружества, на санитарните власти и на Сдружението на търговците, определя районите и решава коя от наличните в района кръчми да се остави. Всички останали кръчми се затварят в тримесечен срок от решението на комисията, без право на обезщетение. Чл. 4. Затварят се всички кръчми, които се намират на разстояние до 200 метра от минните и фабричните предприятия, училищата, казармите, читалищата и военните клубове. При определяне коя кръчма да бъде оставена в района, комисията взема пред вид местонахождението, размерите, удобствата, приспособленията и хигиеничните условия на помещенията. При равни условия затварят се онези кръчми, чиито собственици са били наказани за нарушения на законите или административните наредби. Чл. 5. Счита се за кръчма всяко заведение, което има като особена търговска дейност продажбата на спиртни питиета на дребно и в което се извършва консумация на спиртни питиета. Такива са например всички питиепродавници, аперитиви, механи, бирхалета и други подобни. Ресторантите и гостилниците, в които продажбата на дребно и консумацията на спиртни питиета е странична и допълнителна дейност, не се засягат от ограниченията, предвидени по-горе. Такива ресторанти и гостилници, които се намират до 200 метра от заведенията, посочени в чл. 4, алинея първа, не могат да продават спиртни питиета. При спор дали едно заведение е кръчма или ресторант, въпросът се разрешава от областния директор, а за София - от директора на милицията. Решението на областния директор или на директора на милицията могат да бъдат отменявани или изменявани само от министра на вътрешните работи. Чл. 6. Общинският съвет решава колко и кои от допуснатите по закона кръчми да се превърнат в общински, но във всяка община трябва да има най-малко една общинска кръчма. Общината преустройва поне едно от заетите от нея заведения в хотел-ресторант. Във всички кръчми, ресторанти, бозаджийници и други подобни заведения, задължително се продават безалкохолни вина. Чл. 7. С оглед на местните нужди, общинският съвет може да реши да не се закриват съществуващите страноприемници (ханища), ако се преустроят и обзаведат в ресторанти и хотели. Чл. 8. Помещенията, които са били използувани за кръчми, затворени по силата на този закон, се предоставят на разположение на комисията, предвидена в глава IV от закона за наемите. На същата комисия се предоставят помещенията, използувани за кръчми към 1 януари 1947 г., макар и след тази дата съдържателите им да ги използуват за други цели. Същата комисия дава по предпочитание закритите питейни заведения - близките до училищата, за детски занимални за деца от училищна възраст, а близките до мини, фабрики и учреждения, за дневни детски домове, столове за работници и служащи и други техни нужди, а всички останали - за нужди на други културно-обществени организации. По решение на общинския съвет, общината може да откупи инвентара на тези заведения срещу заплащане по пазарната им цена, определена от комисия с председател - представител на Данъчното управление и членове - представител на общината и на Сдружението на питиепродавците. II. Мерки против пиянството Чл. 9. Министрът на вътрешните работи или упълномощеното от него лице, определя работното време на кръчмите и времето, през което може да се сервират напитките в ресторантите и гостилниците. Чл. 10. Забранява се достъпът в кръчмите на лица, проявени за хронически алкохолици или пияници. Общинският съвет съставя списък на такива лица. Списъкът се обявява с заповед от околийския управител. Чл. 11. На всички питейни заведения се забранява да дават спиртни питиета на шофьори, машинисти и ватмани по време на работа. Чл. 12. Вземания, които произтичат от продажба на дребно и консумация на спиртни питиета, не могат да се събират по съдебен ред. Чл. 13. Забранява се продажбата и консумацията на спиртни напитки в лавките и магазините при минните и индустриалните предприятия, в казармите, в бюфетите на читалищата и театрите, в училищните сгради, в лавките при спортните училища, туристическите хижи и почивните домове. Министрът на вътрешните работи със съгласие на Министерския съвет може да забрани продажбата и консумацията на спиртни напитки на дребно и в други обществени места, когато се налага в интереса на обществения ред и спокойствие, както и да издава общи наредби относно вътрешния ред, начина на продажбата в общинските и частни кръчми, и консумацията на спиртните напитки. III. Допитване до населението за затваряне на кръчмите Чл. 14. Допитване до жителите на общината за затваряне на кръчмите се извършва, когато общинският съвет реши, или когато една трета от избирателите подпишат писмено предложение на областния директор. То може да се произведе за всички селища в общината или само на отделни населени места. Чл. 15. Областният директор със заповед свиква избирателите на определен ден, който трябва да бъде неделен, да се произнесат по въпроса за затваряне на кръчмите. Тази заповед се разгласява на населението най-малко 10 дни преди датата на допитването. Един ден преди и в самия ден на допитването всички кръчми в населеното място трябва да бъдат затворени. Чл. 16. Допитването се извършва по реда на закона за избиране народни представители за обикновено Народно събрание, с измененията и допълненията, предвидени по-долу. Чл. 17. За затваряне на кръчмите се гласува с бюлетини, с ръкописен или печатен текст: "За затваряне", а против - с бюлетини с текст: "Против затварянето". Чл. 18. Изборните книжа се изпращат чрез общинското управление на областния съд, който проверява редовността на гласуването и прогласява резултата от допитването. Ако 60% от подадените гласове са за затваряне на кръчмите, счита се, че населението е решило тяхното затваряне. В този случай областният директор разпорежда по административен ред да бъдат закрити всички кръчми в общината. Чл. 19. Общината, в която са затворени кръчмите по реда на тази глава, е длъжна в месечен срок, откакто е приведено в изпълнение решението, да открие според нуждата един или повече общински магазини за продажба на спиртни напитки. В тези общински магазини се забранява консумацията на спиртни напитки, а се извършва продажба за домашна консумация. Чл. 20. След допитването се затварят ония заведения, в които продажбата на спиртни питиета е основната търговска дейност, а на онези, в които тази продажба е странична и допълнителна дейност, се забранява продажбата на спиртни питиета. В случай на спор относно характера на заведението, въпросът се разрешава от областния директор, решенията на когото могат да бъдат отменявани или изменявани само от министра на вътрешните работи със съгласие на Министерския съвет. IV. Наказания Чл. 21. Който търгува със спиртни напитки на дребно в други заведения и места, освен в заведенията, определени по настоящия закон, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 10 000 лева до 200 000 лева. Който допуска консумация на спиртни напитки в общодостъпни заведения, освен в ония, определени по настоящия закон, се наказва с глоба до 100 000 лева и тъмничен затвор до 1 месец. Който консумира спиртни напитки в такива общодостъпни заведения, се наказва с глоба до 50 000 лева. Чл. 22. За други нарушения на този закон или на издадени въз основа на него заповеди и нареждания на органите на властта, нарушителите се наказват с глоба до 100 000 лева.

Всъщност, макар в Уикипедията написаното да не е вярно, не е лошо, че Пламен обърна внимание на тази дивотия там, защото за много хора статиите там са източник на най-истинно и достоверно познание. Не бих препоръчвал сляпо почитание и на чуждоезиковите статии. Дори да са написани на свещенния преакадемичен английски език съвсем не означава, че не са пипнати от някой владеещ английския диалект на световноия автохонен тракийски език. Тъй че не е лошо във форума да се взима становище по дивотиите, които се тиражират. Често тези измишлотини се поемат от хора нуждаещи се от бърза доза информация и после те я разпространяват сред други, които ги считат за някакъв авторитет. Тъй че качеството на Уикипедията е едно, но това не означава, че е лошо дето Пламен постави въпрос за достоверността на известие от популярната виртуална енциклопедия. Пък то си е написано някак авторитетно. Така, всеки дето няма клетвена декларациа от хан Кубрат, в която той тържествено да заявява, че не е воювал никога с арабите ( нещо като: "Аз, бат Курт, кан български и патриций на великата Ромейска империя, тържествено заявявам, че никога не съм воювал с арабите и не съм замислял някакво зло срещу славните наследници на Пророка. Настоящото за послужи на потомците ми, ако решат с поверените си народи да приемат исляма." - туй е майтап, да не вземе някой да го тиражира като новооткрит надпис) поне малко се замисля дали не е имало нещо такова. За Кубрат няма точна дата на смъртта, но с оглед находките от гроба и последните известия за негова полит. активност (помощта за имп. Мартина), може да отнесем кончината му около 645г.