Galahad

Една съществена разлика между българската и латинската армия. Западната армия е обучена да воюва в един затворен регион. Един пък затворен регион може да си позволи нещо като "рицарски кодекс" за воюване. Не че в Зара поведението на кръстоносците има някакво подобие с митологизиранита представа за рицари на доблестта и честта, а не си е чисто мародерско изпълнение в град на съюзен католически крал (след което естествено въпросния крал отказал да подкрепи похода). Та като казвам "рицарски кодекс" става дума, че според западния мироглед войната е нещо като кастова олимпиада. Сиреч се сражават така, че славата да е за рицарите-сюзелени. Подвизите на простосмъртните са подлежали на пренебрегване. Бълг. армия воюва в динамична обстановка и тактиката и трябва да се съобрязява с противника, а не с някакви собствени шантави идеи. Има жалби, че Калоян избягвал фронталната схватка. Ами я се представете, че беше пратил едно писмо на Балдуин и му беше писал нещо от рода на: "Вие искате открит бой. Ами да се спазарим. На моите кумани пък им тежат броните, тъй че ще се бият по кожухче. Тъй че ти и твоите ако сте мъже и доблести рицари, свалайте броните, слагайте по едно кожухче и да се ударим в открито сражение." Та щеше ли Балдуин да се навие да се пременят с кожухчета за боя? Латинската армия е нещо много голямо за Европа, но по своята същност е една недисциплинирана и разпасана сбирщина от авантюристи-златотърсачи. Калоян има достатъчно голяма армия да се оправя да речем с Унгария (която по време на ВБЦ е една от най-големите по територия европ. държави), но не и срещу цяла Зап. Европа. Тъй има войници от типа на латинските, но те са малко на брой спрямо цяла Зап. Европа. На практика феодалната армия е базирана на щатни войници, които са малко. Защото плащането на заплатите не е лесно. Затова е по-изгодно да не се поддържа много голяма феод. армия, а само при необходимост да се наеме и тази на съседите за случая. Така всеки си има за случая по-голяма армия, а този който дава под наем своята си подпомага хазната за издръжка на оцелелите. В кръстоносната армия се влива именно един такъв сбор от дружини, които обаче само един владетел не може да издържа. Алексий обаче в отчаян опит да си върне бащиния престол надценил ресурсите на Византия е съвсем погрешно си направил сметката, че може да издържа една такава войска за цели 1-2г. (по-късно Византия има такива проблеми и с каталанските кондотиери, макар тяхната армия да била доста по-малка). Та какво се получава? Калоян и Борил не могат да си позволят да издържат огромна платена армия и трябва да ползват кумани-наемници. Да ама не могат и да държат целогодишно наемниците. Тъй че за времето, в което наемниците са при тях са в настъпление, а като си заминат са в отбрана. При лат. армия също има проблеми. Една от осн. цели (не от пропагандираните разбира се) е да се намали излишъка от хора на запад. Всеки кръстоносен поход е кръвопускане, което облекчава демографския проблем. Но като са източи излишъка, феодалите вече имат само необходимото като войска за да се бранят от другите феодали и което е по-важно - да държат в подчинение зависимите селяни. Ще рече, че до следващия демографски бум не могат да отпуснат нови ресурси за кръстоносците. Тъй че притока секва. Има и друг проблем - феодалите, които заминават ако не самите те, то следващото поколение губи именията си на Запад и остава само с тези в новите земи. Балдуин ІІ да речем има големи проблеми с леля си, която е била сложила ръка на имотите му на запад (даже Робин Худ от филмите има такива проблеми). Ще рече, че имаме секване не само на притока на хора, но и на средства. Кръстоносците обаче не искат да се консолидират и с местните и на практика не могат да се възпроизвеждат. Така че кръст.армия страда от хроничен недостиг на средства и хора. Затова виждаме и тези случки - Калоян има кумани и настъпва, куманите си заминават и той отстъпва; идва някаква помощ от запад на кръстносците и те настъпват, секва притока и те са притиснати.

Ами нали за "Св. Димитър" се е жалвал, че била разтеглена нагоре. Човека явно не може да се стърпи, че не е снишена малко, та да може да бутне поне един ред ангели. Виж докъде стигат запазените стенописи и при положение, че в най-горната запазена част са до кръста сметни колко може да се сниши, та да не се налага да се събарят стени със стенописи.

Точно за този "наследник на хора антифашисти" говорех, че е обвиняван от колегите си, че е разрушил всички податки, които са били в разрез с "моето виждане". Но все пак "шибания народ и шибаните колеги" трябва да са доволни, че поне "моите виждания" са били за базилика, а не за катакомби, че ако е вярно това дето пише в литературата за него, като нищо е можело да срине черквата основи. Говоря за "страхотната полемика":

Ами то и някои от известните западни хроники, които ползваме за историята на ПБЦ по същество са си написани от едни, а после са допълвани от други в един доста широк регион. Ш при нас е правено същото. Хрониката на Скилица, която ни е позната от христоматиите в частта за България не е писана изцяло нито от Скилица, нито от Кедрин. В частта за Комитопулите и Охридската архиепископия хрониката е значително допълнена от епископа на Девол Михаил. Затова в повечето преписи на хрониката липсват доста сведения за България . Допълненията се отнасят само до България обаче, другата част не е уширена.

Иминно, бълг. цар няма интерес да влезе в пряк сблъсък, защото срещу добре облечената в желязо лат. армия ще изгуби много повече хора, отколкото ако успее да я прецака да се разпръсне. Тъй че е нормално да губи, т.е. армията му да побегне - ако хукнат да го гонят - лошо. Ако латинците не се вържат им остава гордостта от победата, а на царя почти незасегната армия, с която да се пробва отново и отново да ликвидира латинците докато му изпадне сгодния случай. Иначе бълг. армия не е била толкова голяма, но с добър подход е можело да изглежда така. Сиреч когато може се ползват куманите, а когато не - е, и латинската армия не може да седи постоянно цялата на едно място и пак може да бъде бита на парче.

Пряката демокрация не изключва партиите. На практика там дето е имало пряка демокрация винаги е имало партии, макар те не винаги да са били формално регистрирани и учредени и с дълго и сложно име бъкащо от чуждици. партията е група хора, която защитава дадена идея. Напр. русофили и русофоби, макар у нас на практика формалните партии застъпващи едната или другата позиция да не са се наричали така. Или либерали и консерватори. В България имаше някакъв елемент на партии в началото на сегашния период на упадъчен социализъм, когато едните бяха напр. за запазване на ТКЗС, а другите за ликвидационните тричленки; едните бяха за запазване на резултата от Възродителния процес, а другите бяха за връщане на имената и т.н. Но после играта на демокрация свърши и сега си имаме една партия, формално разделена на няколко части, които обаче гласуват единодушно както преди 1989г. Задължителното гласуване няма да реши никакви проблеми, а само може да задълбочи съществуващите. Какъв е смисъла някой да гласува за нещо, за което си няма представа как трябва да бъде? Ами я си представете премиера Беров като пучаваше редовно удари, ако с референдум трябваше да се решава какво лечение е най-добро за неговото здраве (не за любимия за бълг. електорат сеир) ? Тъй че е по-добре на избори да идат тези, които имат идея за какво трябва да гласуват, а не просто да пуснат нещо. Иначе както посочих в началото референдумите са само една от възможностите. За мен лично е много интересно "народното вето". Във Франция да речем промяната в Конституцията се прави, като решението се взима от двете камари, но влиза в сила само ако бъде потвърдено от насрочение след това референдум. А нашата констутиция депутатите я направиха на парцал. Комбинацията с "народна инициатива" е по-интересна, т.е. гласоподавателите да могат сами да предизвикат референдум и да отменят с референдум някой бандитски закон.

С Видин въпрасът е доста по ясен. При влашките нападения градът е бил опожарен още през ХVв, при което тимариотите не успели да спасят дори документите за предоставените им тимари. Положението било толкова окаяно, че се наложило на гарнизона на Видин султана да отпусне помощи. В крайна сметка Вид. крепост била така съсипана, че се наложило при Баязид ІІ да бъде възстановена. Но и от там е останало нещичко - Бдинския сборник. Разбира се като културен център Видин трудно е можел да се мери с Търново. При Освобождението видинци не само за опазването за крепостта, но и за опазването на книгите се оказали по-предвидливи - те си запазали библиотеката на Пазвантоглу. Но преди Пазвантоглу Видин неколкократно е пострадвал изключително тежко от войните, тъй че за тамошните книги шансовете за оцеляване били минимални.

Вилардуен е много тенденциозен автор, то това донякъде е нормално, защото той пише по-скоро мемоари, отколкото история. За щастие не е много последователен и на много места може да се види, че освен "само" няколкостотинте рицари е имало и други добре екипирани професионални войници. А и не ми е ясно защо бълг. армия да не използва тактика, която е по-подходяща за състава й? Това че Балдуин І и Луи Блоа са били изключително калпави военачалници едва ли е достатъчна причина някое сражение да се превърне в конкурс по командирска некадърност. Българите наемат куманска конница, която е лека. Следователно изгодната тактика е маневрено сражение. Латинската армия е тежка и нейната изгодна тактика е сражение в открит участък. Това позволява да атакуват и да се отбраняват в плътен строй. При това положение латинците трябва да избягват да се впускат в преследване, а бълг. командване да избягва пряк сблъсък. Който направи обратното - губи. Загубите на Борил са силно преувеличени. В крайна сметка въпреки тежкото вътрешно положение на Борил на латинските барони все пак им се наложило да преосмислят въпроса дали с България може да се сключи равнопоставен мирен договор или българите да може да са само васали на Лат. империя.

Ами в Търново щеше да е много по-добре вместо да направят безобразието "царски дворец" можеше да речем да се реставрира новата черква "Свети Спас" http://historicalcities.narod.ru/photo_V_Ternovo_Sv_Spas.html , която си стои като буренясала руина насред туристическия маршрут на възрожденско Търново. Сега редицата музея-затвор, музей на УС, музей на ВБЦ завършва с бурени и руини. Иначе при "Св. Димитър" височината е нормална за този тип черкви от това време. Освен това ако е била направена по-ниска трудно щяха да се вържат податките. В смисъл, че изт. фасада е запазена на прилична височина и започващите в разрушения участък трябва да се вържат в съответна пропорция и подобие с другите образци от Балканите, а освен това основите предполагат купол, който пък трябва да се развие по подобен начин на реставрирания. Все пак трябва да има място, в което на фигурите на най-горния запазен ред стенописи да се вместят телата от кръста нагоре. Може и да е била с 1м. по-ниска и някои декоративни елементи да не са били други или пък купола да е бил покрит с олово и по-закръглен, но поне отдалече е било нещо такова.

Системата на гласуване трудно може да навреди на народ с политическа култура и трудно може да помогне на политически неопитен да се самоуправлява народ. Ако един народ не може да прави правилния избор, какво значение има как точно ще го прави? Ако примерно имате таланта да си купувате скапани стоки, няма значение дали пазарите направо от магазина или по интернет. Та така е и с гласуването. Амо то нашенците са такива и в пазаренето - една съвсем и съща стока си я купуват на цена в пъти по-висока, защото се водят по цената, а не гледат какво точно взимат. Постсоциалистическия българин и на избори, и в магазина ходи като с вързани очи. Предимствата на праката демокрация е, че няма опасност посредниците да изменят вота на избирателите си. Сещате се за една партия дето си направи предизборната кампания оплювайки друга, а другата като взе да си прави правителство получи гласовете и на някои от тези, дето по изборите плюеха по тях. Недостатъците са, че е доста скъпа. Проблемът не опира само до техническия въпрос на гласуването. Те и депутатите гласуват с карти, тъй че няма пречка да се направят по улиците гласомати и хората да гласуват през тях с електорална карта (ако не са я трампили за банкова дебитна карта ). По-големият проблем е, че гласоподавателите трябва да слушат дебата, което ще рече, че целия народ не трябва да работи, а само да слуша дебатите по закона и да бяга до гласомата и да гласува. При пряката демокрация се гласува с ДА и НЕ, но няма опция гласоподавателите да обсъждат пред всички закона ( с опцията всеки желаещ да се изкаже). При представителната има възможност за по-голяма гъвкавост. Може да се направи примерно предложение за някоя малка промяна, докато при пряката си се гласува изцяло. При представителната демокрация само една малка част от народа се занимава с гласуване и дебати, а другите си работят. Те могат също така да дебатират, а освен това и да се консултират със специалисти (макар да се оказа, че дори англичаните присвоята пари дадени им за такива разходи ... е, те нашите по-скоро взимат пари консултирайки по въпрос, от който нищо не разбарит). Идеята е, че при представителната демокрация хората ще избират лидерите, които по принцип ги водят. Пък то като е лош избора, дали грешката ще е в депутата или защото са били подведени от агитаторите за даден законопроект е по-скоро подробност.

Това ми мяза на въпроса за числеността на бълг. армия между Освобождението и днес - а тя е много различна (територията расте, след ПСВ са клаузите на Ньойския договор, после пък при последните капитулации армията ни беше оптимизирана). Та същата работа и за средновековната - територията се мени в пъти, начина на формиране на армията се мени радикално. Все пак не е лошо който пуска такава тема да сложи поне малко данни. Да се развие това по-подробно трябва време, което ще рече, че някой и да се захване да направи нещо по-обстойно основната информация по темата ще се появи чак на 5-10 страница.

След като през 488г. Теодорих тръгнал за Италия, но преди да стигне там разбил царя на гепидите Траустила, който му бил устроил засада, а също така извършил масова сеч на армията на бълг. цар Бузан (Busan). За съжаление сведенията са повече от оскъдни, а пък и Енодий е с доста тромав и не много ясен език.

Открития днес от археолозите предмет е уникален - по същото време, на същото място и от същите археолози не беше открит друг такъв Шибан народ, шибани колеги - аз се съдирам при оскъдните ми научни познания да излъжа нещо, а тези не оценяват това и не се правят, че ми вярват Развенчах мит (колективна памет) - на базата на известен научен факт написах пълна фантасмагория диференцираното етнографско изображение на героите в тази част на картината - намерих тези думи в речника с чуждиците и забърках с тях един миш-маш, ама не питайте какво означава Музейната концепция, датираща от 1976 г., в същността си представлява безкраен колаж от образи - тъдяващната ракия е много силна; веднъж да препиеш, три дни всички образи ти се въртят като слейд-шоу

Масовия турист от векове обикаля руини и никога не го е спирало това, че не са реставрирани като Царевец и стенописани като Патриаршията. По-скаро такива "реставрации" или по-точно казано чисти фалшификации са ставали причина за оредяване на туристическия поток.

Пряката демокрация не изключва партиите. Партия означава "страна" - група хора, която отстоява едната страна на някакъв обществен спор. Друг е въпросът, че у нас на практика няма партии, а няколко продукта на бившата ДС, като персоналния им пълнеж си стои безоткатно в политиката и само се върти из тях. Та при пряката демокрация също има партии, но ролята им е да набират привърженици за идеите си. Нещата опират до електорат, а не до имане или нямане на партии. Нашите електорални единици дето си продават гласовете и при пряка, и при представителна демокрация един хал ги чака. Нашия електорат просто си гласува за Левски и ЦСКА и не си дава сметка, че това не е футбол, а от гласуването зависи съдбата му. Но колцина се замислят кой какво предлага. На последните избори електората гласува за ГЕРБ за да не бъдело ДПС. Пък дали ГЕРБ ще води различна политика от ДПС никой даже не попита. Когато партиите са реални, те предлагат дадена политическа линия и хората гласуват за тази от тях, която им допада. При референдума става същото - партиите пак агитират за нещо и хората пак гласуват то да стане. Тъй че при реална демокрация, независимо дали е пряка или представителна резултата е един и същ. Важното е обаче един народ да има политическа култура и да може да се самоуправлява, а не все да търси кой да го завладее или да се чуди дали не му трябва някой велик диктатор.

Ами в интерес на истината на Трапезица има доста неща за гледане, само дето не се показват. Втори е въпросът, че не се и поддържат и им изпопадаха мазилките, тъй че с годините става все по-малко това, дето може да се види. Ако пропиляните на Царевец пари да поредните социалистически безумия се бяха използвали за по-добри защитни конструкции сега щеше да има доста какво да се се види. Ами примерно според един от специалистите "Св. 40мци" така е била реставрирана, та да се заличат податките, че е имало камбанария, защото не отговаряли на реставрационния проект. Аз като се замисля, то доста проекти у нас щеше да е по-добре да не се реализират като се почне от най-грандиозния - строжа на социализЪмЪ. Проблемът е, че не се случва.

Ми то единственото изкарано докрай нещо като изключим кулите е тази черква. При това на външен вид гледана от доста далеч намязва на средновековната. Трагедията е вътре.

Това не е точно така. В момента отвътре мяза на някакъв кошмар и въобще не може да се говори дори за някакъв елемент на реставрация. За сведенията не е вярно. Петър Богдан: Още по-хубавото е, че при разкопките са намерени фрагменти от стенописи и са прибрали няколко по-големи парчета. Тъй че дори да не може да се направи реставрация 1:1, то в този случай поне е имало доста добра насока да се направи нещо в същия дуп и цветова схема. Много меко казано. Вместо централния храм на манастира, това дето направиха мяза на обора. Тя и в турско е изглеждала по-добре. От хубавата релефна украса почти няма и помен. Да не говорим, че в един приличен период от съществуването си е била най-вероятно с купол и така е изобразена и в Манасиевата хроника. http://historicalcities.narod.ru/photo_Ternovo_sv_40_mzi.html СВ. Димитър несъмнено е най-успешната реставрация в Търново и въобще сред най-сполучливите в България. Но там една прилична част от изт. фасада заедно с оцелелите стенописи си е оригиналната. Наистина това дали е имало камбанария е малко спорно, но купола най-вероятно си е бил такъв. При всички случаи това е типът черкви от това време и при наличните основи може да се каже, че е възможно да е изглеждала така.

Бая зор ще да са видели да откарат приспадащата се част до Велики Болгар та и там да строят по този начин.

За съжаление нито Теодосий, нито Дометиан не надхвърлят в житието на св. Сава при описанието на Богоявленския празник храмовото богослужение - Вечернята и водосвета на самия празник. Единствено споменава празничния обяд при царя. При всички случаи имаме сведение за още едно височайше гостуване в бълг. столица по Богоявление. За заболяването Акрополит говори за чума. Макар Акрополит да казва, че починал бълг. архиепископ от чума, то това е грешка, защото същия автор описва признаването на патр. сан на Йоаким І. В случая е бил подведен от това, че Сава е починал в Търново. Но Сава макар да е пребивавал в края на живота си извество време в бълг. столица е бил глава на сръбската църква, а не на българската. За съжаление по този въпрос изворовия материал далеч не е така изобилен. Казано е само, че след като се срещнал с виз. имп. Андроник и минал през Солун е посетил и Търново:

(за звуков фон при четенето ) Известният византийски историк Георги Акрополит през 1260г. пребивавал в Търново няколко дни като пратеник на виз. император. Престоят му съвпаднал с празниците Рождество и Богоявление. По покана на тогавашния бълг. цар Константин Тих видния византийски сановник присъствал на тържественото честване на Богоявление. Макар и да не се впуснал в подробности как точно е протекло събитието, той отбелязал, че българските владетели празнували Богоявление "най-бляскаво". Щеше да е много хубаво да беше казал и нещо повече, но няма повече подробности. Тъй че как точно е протекло събитието може само да гадаем. В близост до двореца е имало оформено площадно пространство, където най-вероятно е имало празничен парад. Вероятно на него са били носени и трофеите взети след разбиването на Исак ІІ Ангел в Балкана, тъй като по-натам Акрополит ги изброява, като казва, че българите ги държали не толкова за употреба, колкото за показ. След това вероятно е имало литийно шествие, което се е спускало през Малката порта към Янтра, чието преминаване е било гледано от струпаното по стените на Царевец и Трапезица население. По това време храмовете на Царевец, Трапезица и в Асеновата махала са били действащи и звуковия ефект от биещите черковни камбани сигурно е бил по-въздействащ от това, което може да се чуе по време на днешните спектакли "Звук и светлина". Интересно е дали по време на процесията към Янтра не е имало редуване на биене на камбаните на Царевец и Трапезица. Така би се постигнал ефекта на използваното в богуслужението антифонно пеене (протовоположно; псалтовете пеят от двата аналоя разположени от ляво и от дясно на царските двери). При всички случаи празнуването ще е било атрактивно, тъй като събитието са намира в края на "Историята" на Акрополит, и най-вероятно е описано след отвоюването на Цариград, което ще рече, че по това време авторовите критерии за "бляскаво" вече са били високи.

При Априлското въстание голямият проблем е, че липсва ясна и добре изградена стратегия за хода на въстанието. При повечето от предходните въстания има много по-ясно формулирани планове поне за началния етап от развитието им. Втори е въпросът доколко тези планове биха били успешни, но ги има. При предшестващото Старозагорско въстание да речем има идеи за подривна дейност - палежи и дори покушение срещу султана, с цел създаване на хаос, групиране на силите на въстаниците и т.н. Не че се получава реализация, но има някакви идеи. При подготовката на Априлското въстание подхода е по-скоро емоционален. Единствено в ІV рев. окръг има някаква по-прагматично създадена организация. При това положение е ясно, че и идеята за набавянето на оръжие е също така по-скоро смътна. Вярно е, че при едно въстание по принцип има имправизация, но тогавас тя е в основата на всичко. Практически оръжие е наобходимо на първо време за обучение по стрелба. Втория етап вече трябва да е в хода на въстанието, по точно в началото да се превземат турски оръжейни арсенали. Не го разбирайте да се превземат най-силните тур. крепости и след обезоръжаване на гарнизона да се набави оръжие. Става дума за нападане на малки гарнизони и постове. Да речем в САЩ по време на Гражд. война знаменитата битка при Гетисбърг става на това място, защото ген. Ли се бил насочил към складове за обувки, за да обуе армията си. Но дори и докато Левски е жив, няма добре изградена визия за набавяне на оръжие и унищоване на противниковите муниции. В хода на руско-турската война примерно в Плевен по време на обсадата местното население върши подривна дейност за да намали ресурсите на Осман паша. Докато идеята за набавяне на оръжие от създаването на комитетите до самото избухване на въстанието си е това да са прави най-вече чрез закупуване. Но това донякъде си е нормално, защото подготовката се прави от занаятчии, търговци и земеделци, които повече разчитат на пазара, отколкото да планират набавяне на ресурси чрез военни операции, респ. намаляне на противниковите ресурси. Така погледнато си бие на очи дали идеята на Димитър Общи да се използва подходящия момент и да се оповести подготовката на мащабно въстание не е била по-удачна, вместо въстание с неясен план за развитие. Защото в крайна сметка Освобождението иде не пряко благодарение на въстанието, а косвено благодарение на външни сили. Основния проблем при подготовката е, че прекалено много се е бързало без да има причина. Или както по-късно се казваше: петилетката за две години.

В интернет има снимка на "библиотеката", по-точно на това, което е останало до днес, но не намерих от къде съм я смъкнал. Версията е, че стената е избита за да се направи врата и тогава Иларион попаднал на библиотеката. Освен книгата, там бил и черепът на св. Михаил Воин от Потука, чиито мощи наистина са били сред реликвите на патр. храм "Св. Спас" (средновековната, а не тази на Колю Фичето). Най-вероятно и в други черкви е правено. Обърнете внимание на западната стена на наоса на черква № 8 на Трапезица - http://historicalcities.narod.ru/photo_VTern_Trapeziza_church_8.html На плана се вижда, че между притвора и наоса има врата, но на снимката пък се вижда, че врата няма, като ясно обаче се отличава зидарията, с която е зазидан отвора на вратата. Действително е възможно в "Свети Петър и Павел" да са били пренесени някои книги и реликви от патр. храм. При аналогични обстоятелства когато царигр. патр. Генадий изоставя принуден от обстоятелствата втория по големина царигр. храм "Св. Апостоли", той пренася в манастира Памакаристос и реликвите. Тъй че е напълно възможно Иларион действително да е попаднал на ръкописи на Търн. патриаршия и да ги е унищожил, но не толкова като някаква антибългарска акция, колкото като разчистване на помещението. Все пак ориенталския отдел на НБ се е сдобил с богата колекция тур. документи (вкл. преписа за портата от делото срещу Левски) заради разчистване на помещение в Цариград. Втори вече е въпросът за унищожаването от търновци на билиотеката на "Куршум-джамия" въпреки ширещите се слухове, че сред книгите има и сведения за превземането на Търново от турците. Макар вероятността да е малка заради обичайните за миналото пожари в Търново и в частност по Царевец в епохата на тур. робство, но е напълно възможно в библиотеката да са се пазели някакви документи от рода на тези във Фируз-беговия сборник или ползваните от Мехмед Нешри при описването на похода на Али паша през 1388г. срещу Шишман или Иванко. Но при всички случаи е имало нещичко за по-късно време, което днес като информация може и да е в тъмния период. Тъй че със сигурност са били унищожени ценни сведения за миналото на Търново, но заслугата за това е изцяло на българите. След Освобождението у нас се вихри един доста голям нихилизъм. Да речем разкопките на Трапезица са направени по доста съсипващ начин и в чуждите списания може да се видят призиви, ако разкритите стенописи не могат да се консервират по друг начин, то страдите да се засипят отново с пръст. Или пък един друг пример. Тези, които са влизали в сайта на НБ в раздела за ръкописи, може да са видели, че там са качени снимки на кондиката на Сомоковската митрополия. Но в историята на града Христо Семерджиев цитира и предната кондика, която я е ползвал за написването на книгата си, но ... по-старата кондика вече я няма. Тъй че примери за немърливост от онова време бол. Но темата е за дворцовата библиотека, а от нея се вижда, че има запазени книги, което ще рече, че не е била унищожена напълно. Освен това трябва да държим сметка, че патр. Евтимий е наредил да се унищожат религиозните книги, които са били преведени или преписани със сериозни грешки. Това разбира се важи само за религиозните книги.

Вологез, защо не пуснеш за черквите в района отделна тема? Че доста се отдалечеват нещата от бесите. Пък и някои неща като въстанието на патрона на ника ти заслуват отделна тема, а не да са в общия кюп.

Хубавото е, че пак излиза съдържателна литература. Нещо, което беше секнало с влизането ни в прехода.