Galahad

Аз гладех 2 минути от част 2 ... и реших да не си губя времето с повече. Излиза, че тракийското племе гети били склавените, обаче склавени означавало роби, което ще рече че тракийското племе гети са били роби. няма да си губя времето със всичко. Човекът примерно се чуди как славяни са се оказали при Мохамед. Ами Византия обичала да прехвърля на юг разни племенни групи от Балканите и от Анадола към Балканите - така те се размивали с останалите и от тях се получавал миксът византийци или ромеи както са се самоназовавали.

Компромисният вариант е, че вярващите са Божие творение, а атеистите са произлезли от моймуните. Затова едните имат божествен разум, а другите - е, каквото естествения отбор е могъл да направи при една такава наследственост! Що се отнася да двете книги, то проблемът е общ - те са предназначени за фанатизирани зомбита на двете вери - атеистичната и ислямът. Те не са "отворени" за трети лица, а са предназначени за надъхване на фанатизирани последователи. Първата е бъгава още откъм заглавие, защото то отблъсква евентуалните нови последователи, като явно показва, че то е за утвърдени последователи на атеистичната вяра. "Отговорът" е написан в тромав стил, който може и да бъде разбран в някое медресе, но е твърде специфичен дори за обикновен редови, но и редовен посетител на джамия. Сиреч, човек трябва да е доста добре запознат с исляма и да е приел неговите постулати, за да приеме това четиво за обосновано и аргументирано. Общо взето и двамата автори са се обърнали към чужда публика на непознат за нея език. Това на Ахмед има смисъл дотолкова, че да разсее съмненията у тези мюсюлмани, които са прочели другата книга. Първата си е просто изстрел в нищото - макар че все пак явно се е намерил читател, който при това дори си е направил труда да спретне и отговор.

Ломоносов има едно стихотворение: Бородино. За това сражение винаги се е правела аналогия с отстъпването от Крум на Плиска. Другата популярна аналогия вече се спомена: Наполеон - Хитлер. Москва и обратния път може да са опустошени, но ако Русия нямаше армия, защото е разбита пред Москва, затрудненията на Наполеон щяха да са много по-малко. На връщане той страда не просто от зимата, а защото освен нея има и руска армия. За Кутузов ситуацията е сложна, защото Москва е втората столица на Русия - да я отстъпи е унизително, с риск да се окаже психологически катастрофално. Говорили сме за битките с голям психологически ефект като разгромът на арабите от Карл Мартел при Поатие и битката при Манцикерт - като мащаб на сражението, нищо особено, но психологическия ефект е бил поразяващ. Та загубата на Москва е имало риск да се превърне в началото на края на Русия. Както казва др. Маркс - Русия, това е една уголемена Москва. Макар в крайна сметка Русия да надвива Наполеон, след това вътре почват брожения за реформи като това на декабристите. Тъй че ефект има, макар и да не е катастрофа за бъдещето на държавата. Отстъпването открива опцията зимата да си каже думата. При голяма армия зимата е проблем различен от този да излезете на зимна разходка. факта, че след Наполеон се издънва и Хитлер със зимата е достатъчно показателен за риска. А да се запази колкото може по-голяма армия е било важно, когато Наполеон е доминирал в Европа, то след разгрома му границите на континента остават открити за прекрояване и който е с по-голяма армия има по-силни аргументи. Тъй че въпросът с минимализирането на загубите е бил от значение не само за отразяване на похода, но и за спечелване на войната. Разбира се след като той или иначе е било дадено сражение при Бородино с прилични загуби и реснаците се оттеглят, победата на Наполеон е несъмнена. При все това за Кутузов е сериозен плюс обстоятелството, че си е дал сметка за качествата на армията, пък и за своите като военачалник и е действал според реалните условия, т.е. че и по-двете точки е в по-лоша позиция, благодарение на което обаче, в крайна сметка е излязъл победител. Наполеон напротив - надценил е превъзходството си по тези две точки, без да си дава сметка, че има и други фактори от значение за успеха му. Александър Велики доста по-внимателно е проучвал обстоятелствата и най-често "щастливата му звезда" всъщност е била добро разузнаване.

Надявам се, че няма да се намеша Сингидунум (дн. Белград) с Дунав. Приема се, че иде от келтското дун, тъй че -дунум го е имало и в името на Лион, и на Лондон (Лондиниум). Нали тука е имало и келтско царство. А за северите и 7-те славянски племена има и една друга опция, при която названията не са се изпарили след Аспарух. Сиреч има един Северин (дн. Турно северин) и Седмоградско (Трансилвания в буквален превод означава Загоре). Действително Теофан използва за народ думата етнос (български народ), но за 7-те племена използва друга дума, която може да означава род, но може също така да е народ, племе. Тъй или иначе е напълно възможно тези 7 общности на един по-късен етап да създават всяка от тях град, който да е неин търговски и културен център и така 7 племена или рода да стават 7-те града, т.е. Седмоградско. Когато в унгарските извори се говори за българи и България най-често се имат предвид събития точно в този регион. Там са също именията, които са били дадени на Фружин. След завладяването на Северин и създаването на банат, унгарският крал си прикача към титлата и "крал на България". Тъй като Аспарухова България се представя на картите, че покрива само дн. Северна България, то тези племена се търсят там. За 7-те племена е казано, че са били разположени чак до Авария, т.е. там където е Седмоградско.

Петър Петров прокарва във "Възстановяването на бълг. държава", че Елена била сръбкиня, щото видите ли Асен и сърбите били съюзници. При всички случаи Петър и Асен са аристократи, при това такива, които не само се уреждат със среща с императора, но и го заплашват. Пробвайте да си уредите среща с Плевналиев и да видите дали е лесно, а Исак ІІ Ангел е бил шеф на доста по обширна държава и при това е имал доста власт, а не основно церемониални функции. Не е изключено да са били някакъв далечен клон на предишните царе. То технически погледнато и Исак ІІ Ангел покрай родството с Комнините им е бил някаква рода. Даже някои изследователи предполагат, че в родословното дърво на сестрата на Иван Александър Елена в Матейче единият от образите е именно на Исак ІІ.

А те нашите казионни синдикати пък като са взели едни стачки да правят!!!! Дигат пенсионна възраст, дигат осигуровки, дигат цени, а бутафорните синдиката както казва Ботев за Добродетелната дружина - родило се, не шава, яде пък не става. Там където синдикатите редовно организираха протести срещу вдигането на пенсионната възраст, сега да се вайкат за СЕТА, ама тука и да закрият синдикатите, никой няма да усети липсата им. В нашата държава всичко е наопаки. Някъде и да стане по-зле с икономика, синдикати и пр., за което стана дума, то когато една държава никаква я няма като нашата може да се надяваме, че и по-добре ще стане, тъй като поне корпорациите ще въведат някакъв ред в хаоса.

Нашата е пак като с жабата, дето като видяла, че подковават коня и тя вдигнала крак. Първо каква икономика има в момента България, та търговското споразумение да е катастрофално за нея? Втори дали тъй проблемният арбитраж ще е по-лош от родните гнили ябълки? Освен това досега като нямаше търговско споразумение дали държавата ни е чак толкова добре защитена? Ако е, защото тогава трябва да плащаме на Русия за АЕЦ, който не съществува, защо да плащаме дълговете натрупани заради строежа на нефтозавод от СССР, след като сега този обект е на руска компания и защо да плащаме добавка "Станишев"? А за визите може да се окаже, че няма да има нещо толкова за радване? Защо някой ще трябва да работи като гастарбайтер в Канада, щом може тук да дойде канадска компания, да работи по западноевропейски правила, де не води дела пред гнили ябълки и да плаща заплата като на гастарбайтер в Канада? Сиреч какъв ще е смисълът да емигрирате в Канада, щом и тук ще може да получавате същото, но да живеете при по-ниски цени. За канадската компания обаче не е съвсем същото - със заплата на гастарбайтер в Канада тук работната ръка ще може да се възпроизвежда, т.е. да се раждат деца и да получават подходящо образование, докато в Канада гастарбайтерите не могат да осигурят възпроизводство с необходимото образование, което създава хронична зависимост от приток на външни кадри.

Колко точна може да стане историята, при положение, че Цецка Цачева още не е станала президент, а вече не е ясно как точно се е появила дипломата й?!? А как може точно да решим подобен въпрос за нещо, дето е станало преди 2-3 000г.? Тъй че подходът е като при всяка друга наука - имаме дадени факти и боравим с тях. Ако се появят нови факти, се променят и изводите. До тогава се базираме на това, дето го има до тогава. Останалото е фантазиране. Може да се правят предположения, но докато този, който ги прави не открие факти в тяхна подкрепа, то предположеното не може да доминира над онова, което е установена на база на наличните факти. А славяните не са се появили много по-рано от прабългарите на Балканите. Във форума имаме една тема относно последиците от това, ако се окаже вярно предположението за отъждествяването на Атила с Авитохол и на Ирник с Ернах ... защото в този случай Аспарух не е първия дори от рода Дуло, който се е установил в Добруджа, та какво остава през 681г. българите за първи път да минават Дунава. А за други заселвания преди Аспарух си имаме доста сведения. Тъй че той определено е заварил на Балканите и прабългари заселили се доста преди неговото идване. Сиреч въпросът не е дали преди Аспарух славяни и прабългари са се заселвали на територията на днешна България, а колко преди него е започнало това.

Тракийските гробници са доста по-различни от персийските, които като правило са надземни. Персийското нешествие, както и турското векове по-късно засилват центростремителните сили и така се появяват по-крупни държавни образувания. В смисъл старата култура си остава, но материалното й изражение е по-монументално и с по-ценни метали. Странджа-Сакар и средновековната Парория са известни с това, че са доста слабо населен район. Ще рече, че в другите по-населени райони просто може да се преупотребили готовия материал за нещо друго издигнато на същото "свещено място" - така както по-късно пак на това място е била построена ранновизантийска черква, над нея капище, над него българска черква, а над нея джамия - и при всичкото това строене голяма част от материала е бил един и същ. Т. нар. циклопски строежи са по-скоро междинен етап от магалитни градежи към това, което срещаме в по-късните векове. Сиреч микенските гробници са по-скоро точно преходния тип между долмен и тракийска гробница и затова са по-близки до второто. Отделен е обаче въпросът дали тракийските гробници идат от Микена или микенските от Тракия. В смисъл древногръцките автори говорят за една културна инвазия от Тракия, която полага основите на гръцката култура - потърси митът за човекът-змия.

Имаме форумен подраздел за извори и там има доста теми и линкове. Втори е въпросът, че това далеч не е толкова лесна и проста задача. От една страна има авторски права, които пречат. От друга страна иска доста време и игра, защото много от артефактите на са дигитализирани. Отделно, че много от тях не само не са на български, но и не са на някой по- масово изучаван чужд език. Нещата обаче не опират само до вайкане, защото у нас за щастие има доста хора, които макар и под формата на самодейност са снимали доста неща и са ги публикували в нета. Хаотично, разбъркано, с много повтарящи се снимки и много неща, които не са снимани. Въпреки това ситуацията е много по-различна дори в сравнение с тази, която беше преди 10г. у нас. Много хора не знаеха примерно за портрета на цар Михаил Асен и майка му Ирина Комнин от Костур. Или пък за запазените руини на крепости или черкви. Тъй че вместо вайкане, може да се хване фотоапарата или скенера и да се увеличи онова, което е широко достъпно в нета.

С Царевец проблемът е, че след като Търново става столица там се правят доста солидни градежи, като по този начин на практика е ликвидиран пластта от предстоличния период, вкл. от ПБЦ. Запазени са останките от някои ранновизантийски сгради с дълбоки основи - цистерни и доста монументални постройки. При Трапезица подобно строителство няма и там има и сгради, и други артефакти от по-ранния период. Затова се приема, че там е първоначалния дворцов център. Трябва обаче да се държи сметка за особеностите на средновековните градове. Те са имали градска част и цитадела. Понякога, както например Прага районите са били разделени на отделни квартали, понякога наричани и градове. В Прага това са дворцовата цитадела Храдчани, Вишеград, Мала страна, Старое место. Да речем условно Храдчани е нещо като нашия Хисар, т.е. Царевец, Вишеград като Трапезица, а Старое место като Асеновата махала. В Ефес си имаме крепостта, където се намира катедралата "Свети Йоан", но също и Ич кале. В Залцбург си имаме Горен Залцбург, Капуцинерберг и разбира се Долния град, където са катедралата, дворците, манастирите. В Охрид също си имаме Долната крепост и Горния сарай. Подобно е в Скопие, Солун и на много други места. Та, Горната крепост, т.е. Цитаделата по принцип е нещо като казарма. Има комендантство, параклис, казармени сгради, цистерни, оръжейни и продоволствени складове. Големите и общодостъпни сгради обикновено са извън нея - катедрали, дворци, търговски улици. Сиреч в навечерието на въстанието на Царевец може да е била цитаделата - добре укрепена, но доста скромна откъм качеството и мащабите на сградите, докато на Трапезица да е бил елита, а между хълмовете търговската част. Лично аз не изключвам възможността в по-равната част на Търново да е имало още един дворец. В Цариград да речем има Свещения дворец, Влахерните и Вуколеон. Шансовете обаче целия да е отишъл за строителен материал на Асенова махала е твърде голям. Следователно Търново в навечерието на въстанието може да го разпределим така: казармата (Царевец), елитния квартал (Трапезица), търговската част (между Трапезица и Царевец) и простолюдието (между Царевец и Момина крепост). Като в столичния период населението на всички нараства, а също се появяват и на Св. гора. Засега относно района около конака може само да гадаем. Възможно е разбира се след като турците прогонват живеещите на Трапезица и Царевец, те да са се преместили там, а по-късно и турската администрация. Но тъй или иначе е интересен факта, че около конака има доста черкви - "Света Богородица", "Св. Спас", "Св. св. Константин и Елена" и арменската черква. вярно, че трите са нови, но се е давало да се строи само там, дето по-рано е имало стара черква. Но за тази част засега може да гадаем. Тъй като е срещу входа на Царевец вероятно и през средновековието е имало някакви постройки, но едва ли е била развито като в епохата на турското робство.

А какво точно разбираш под преходен етап - мегалит със стенописи?!? Не е задължително да има плавен преход. Възможна е напр. културна инверсия - навлиза нова строителна техника от други народи и пак си се правят култови сгради, но съобразно новите технологични възможности. Разликата може да се види и сред най-популярните гробници - някои са доста по-големи от масовия тип. Да, разбира се - царят, но също така е трябвало да се направи един доста голям купол, което вече не е чак толкова просто. Едно е да си велик цар, но съвсем друго е да можеш да хванеш някой да ти направи Пантеона в Рим.

През VІІв. и преди това славяните са нямали монетосечене, тъй че няма как да се определи точно дали даден артефакт е от 680г. или от 681г. Като цяло поставянето на тезата в началната тема е некоректно. Когато едно нещо е общоприето, като напр. че славяните са на Балканите преди 681г., то този, който оспорва това трябва да докаже обратното, а не да иска каквото му хрумне и ако то не бъде изпълнено, да се приеме за вярна неговата теза. Ако се твърди, че склавини и славяни не е едно и също, то в такъв случай следва да се докаже как са наричани славяните преди 681г., респ. че склавините са нещо различно от славяните. Отделно, че освен гръцките извори има и латински, където също се говори за за славяните. Твърдението, че траките са били напълно ликвидирани и "на чисто" на тяхно място се е заселило славянското море разбира се е доста съмнително. Защото за доста селища прабългарите възприемат именно тракийското название, а не римско-византийското: напр. Пловдив иде от Палпудава, тракийския вариант на Филипопол, докато турците приемат именно гръцкия вариант и го наричат Филибе, докато римското название пък е Тримонциум (Трихълмие). Същото е положението и с Одрин, което идва от племето одриси, а не от Адрианопол. Същото е и със Средец, което иде от Сердика, докато актуалното византийско е било Триадица. Относно славянският език -той е разпространен там, докъдето се е простирала българската държава. Колкото по-дълго е владяна територията от българската държава, толкова по-славянски е езикът. Славяните, които обаче са били покорени от германците не са запазили нищо от славянския си език. Има версия (затъпена и в някои извори), че славяните всъщност са І нормандска вълна, т.е. те са скандинавци мигрирали на юг през късната античност, за разлика от онези известни от средновековието викинги, които се явяват тъй да се каже ІІ вълна. Но това е една друга тема. А че траки и българи не е едно и също са достатъчно показателни разликите между имената на тракийските царе и българските имена от Кубрат, та до ден днешен. Отделен е въпросът що е това траки и дали не е имало смесване на прототраки и протобългари. В смисъл "коневъдна Тракия" не винаги е била такава, а има едно много старо нашествие на конен народ, от който са запазени разни артефакти с изображения на коне. Та след това Тракия вече е "коневъдна", т.е. такава, каквато я познаваме от златата и елинските извори. Втори е въпросът доколко този конен народ може да има нещо с някакви протобългари. В смисъл, че за историята това е доста древен период и слагането на разни етноназвания си отива на фантазиране.

Въпросът наистина е интересен, защото доста държавно-племенни формации от периода VІІ-VІІІв. изчезват, та днес май е по-лесно да изброим какво е останало, отколкото изчезналите. От някои са се запазили накакакви региони, като напр. Ломбардия и Андалусия, докато от други като авари и хазари остатъкът е никакъв. През ІХ-Хв. когато затихва Великото преселение вече започват да се появяват днешните народи, но и тук има разлика, защото пък тогава процесът на формиране на българската нация завършва, тъй че вече няма оногундури и кутригури, няма севери, всичко е българи. Доколкото се прави някакво деление, то е по-скоро продукт на архаизиране, като за пределите на България се използват названията на старите римски провинции Мизия, Тракия и Македония. Но като цяла имаме оформено единно название българи, а старите вътрешноплеменни групи са се слели в едно. На първо място трябва да се има предвид, че 681г. е началото на Аспарухова България, а не на България. Поне от ІІ век имаме данни за българи, тъй че за изминалите 5 века те са представлявали вече някаква относително утвърдена етническа формация. пак в предходния период е правенето на градове и крепости. Когато Погонат се спречква с българите, те вече са доста по-различни от типичните варвари. Оказва се, че императорът е тръгнал срещу номади, но трябва да воюва срещу укрепления. Оттук откриваме още 2 предпоставки. Едната е далновидният ход на Погонат, който вижда, че българите са по-различни, народ, който напада, но и прави крепости да брани определена територия, а не ските из степите. В резултат от договора България и Византия опират гърбове и успешно се борят с иначе доста противници - за едните перси и араби, за другите авари и хазари, все силни противници по това време. Друга причина е военната тактика на българите, които използват фортификация, но също така използват и маневрения подход на степните народи, стремейки се да запазят армията и да ударят в подходящия момент, вместо да гледат да влязат в решително и кръвопролитно сражение, в което да постигнат Пирова победа. Копроним действително постига някакви успехи, но като резултат, в смисъл на завзети територии те не са особено големи. Действията му по-скоро изтощават Византия откъм север и създават предпоставки за големи проблеми от юг, което пък на свой ред открива възможност да се провокира българско настъпление към византийските територии. Иначе просто войните с Византия са добре известни. Но България се разширява не само натам, а доста и не север. Затова докато според днешната ни историография Омуртаг е бил хрисим владетел, който си строял дворци, то средновековните хронисти го определят като войнствен владетел. Намерените надписи от негово време показват неща, които ги няма в летописите, а именно, че освен настъпление към Тиса, а имало и към Днепър и Днестър. Разбира се въпросът за причините България да е сред сравнително малкото оцелели от тази епоха са доста повече. Аз просто маркирах някои.

Работата е там, че не само Асен, но също и Петър не умира от естествена смърт. Възможно е същото да се каже и за Калоян, макар той най-вероятно да е починал от плеврит, а не от Манастър. Разбира се фактът, че има опция и за Манастър си е достатъчен, та да е ясно, че обстановката е била предпоставяща заговори. Ако беше убит само Асен, то тогава можеше и да е случайно. Но когато са убити един след друг 2-3 царе, то положението вече е съвсем друго. Причината се търси във феодалния сепаратизъм. Той обаче е по-развит на запад, където на международната сцена играчите са същите и не достигат турци, татари и кръстоноснци основаващи Латинска империя. Сиреч няма многоброен нашественик за защитата от който трябва голяма армия, за която пък трябва силна централна власт. Но това е един период на кратко и леко затишие, когато куманите са позагубили ударната си сила, турците още са далеч от Балканите, а татарите наближават, ама още не са стигнали. И в тези условия на местните феодали им се иска да имат повече опции да произвол - примерно да метнат някой от пропастта и да се провикнат: Внимавай да не си намокриш кожуха. Всъщност самия Асен става от прониарий цар, защото е бил ошамарен, тъй като нагло си поискал още малко прония. Въпросът е доколко болярите, които са го подкрепили при въстанието са готови след като е станал цар вместо императора да ги ошамарва той. Та с Иванко долу-горе ситуацията тази. Играли си с братчедите като деца и са били бате Сено, бате Тошо и адаш. После първия бате станал цар Асен, ама прониариите дето са подкрепили въстанието продължават да се чувстват леко равни. Един хубав ден или вечер обаче Иванко ощипал балдъзката на Асен и царят го привикал да го ошамари. Иванко се събира с близките и умуват: ние въстанахме, защото ромеите ошамариха Асен, бихме се за него и сега какво - вместо да ни ошамарва императора, ще ни ошамарва Асен? затова ли, о първи барони на царството въстанахме и се бихме? Асен пък като по-буен не иска да остави болярите да му се качат на главата. И ето условия за заговор. Доколкото това едва ли е бил първият случай, в който на Асен му се е приискало да ошамари някой непослушен болярин, то условията за заговор са назрявали, докато Ивинко, отчасти притеснен, отчасти разгневен се възползвал от възникналото недоволство. Въобще много по-лесно е да спретнеш заговор и преврат, с които да завземеш трона, отколкото да управляваш и да задържиш властта

Ииии, много лоши хора има на този свят. Горките автохонци се спотаиха някъде във фейса и в този таен интелектуален фитнес-клуб помпат яко автохонни мускули, но пак се намират такива, дето да се опитват да развалят и там автохонната нирвана, в която се намират.

За да поставяме въпросът Хониат или Акрополит би трябвало двамата категорично да дават взаимноизключващи се мнения. В случая обаче няма такова нещо. Хониат пуска достатъчно намеци, че двамата са близки роднини, но тъй като явно симпатизира на Иванко не е искал да каже, че убития освен цар му е бил и близък роднина. Много от владетелите в Европа са били роднини, но това не им е пречело да имат и "свои роднини". Василий ІІ и Константин VІІІ примерно са били братовчеди на Борис ІІ и Роман. Ватаци и Иван Асен ІІ пък са били сватове. Братовчедите имат свои родители, братя, сестри, а също и братовчеди по линия на другия родител. Севастократорът по времето на Асен І е втората по значение титла. Тогава титлата деспот все още се ползва само от императора. Затова брата на цар Иван Асен ІІ Александър примерно е само севастократор, а не деспот. Сключването на договора е ставало като са се водели преговори чрез пратеник. После двете страни са полагали клетва. После двамата владетели си разменяли клетвени грамоти - като тази, дето Иван Асен ІІ набучил на копие. Тука съм сложил някои пояснения към сведенията за договори оформени в писмен вид. Такива като севастократор Исак и Теодор Комнин обикновено са били в "почетен плен". В смисъл не са били в някаква тъмна килия с окови, а са прекарвали затворничеството си в доста по-комфортни условия. Понякога дори можело свободно да се движат из двореца или замъка, в който са, но не е можело да го напускат и са били под наблюдение от охраната. Затова ставали и разни пакости - Иван Владимир докато бил в затвора свалил Косара, куманката се опитала да свали Балдуин, а Теодор Комнин се опитал да свали от престола Иван Асен ІІ. Иван Страцимир докато бил в почетен плен пък оженил дъщеря си за босненския владетел.

В днешното време на усилена агитация от страна на мурзилките всеки, който е против България да бъде превърната в Задунайска губерния се обявява за русофоб. Левски е застъпвал идеята, че който ни освободи, той ще ни пороби и затова е бил против всеки голям брат, а не точно и само срещу Русия. Впрочем гърците, сърбите и румънците също са гледали да гепят благодарение на Русия каквото могат, а после беж по-далече от обятията й. Всъщност много от водещите имена от тази епоха за застъпвали тази идея, вкл. екзарх Антим, Стефан Стамболов. Що се отнася до Републиката, Левски не е имал особено отношения по въпросът. В смисъл, той използва думата, но от написаното от него се вижда, че не е имал някакво отношение към съдържанието. Президента е изборен държавен глава, докато Левски не прави някаква процедура по оторизирането си от комитетите (няма дори нещо подобно на събранието на Оборище), а се счита за лидер на вътрешната организация тъй да се каже по божия милост и определение. Разбира се при самостоятелно освобождаване доколкото няма готов княз, то все пак е трябвало да има готовност и за една такава опция - да се избере президент. Защото какво би станало ако въстанието успее, ама никой, дори Фердинанд не иска да дойде за княз? Втори е въпросът дали Левски и Каравелов не са имали лични амбиции те самите да станат държавни глави. Сещате се, че този дето е писал "Не щеме ний богатства, не ще ме ний пари" след Освобождението и се е замогнал, и властта е обичал. Алтернативата е някой от князете Богориди, но ако това се обяви още при подготовката на въстанието, княжеския род ще бъде компрометиран пред султана. А иначе при повече гъвкавост от страна на султана, който след въстанието да беше направил Богориди княз, то днес можеше да има една по-голяма Турция. В смисъл се създава автономно българско княжество начело с Богориди, което да е уголемена версия на Сан-Стефанска България, сиреч в него да влизат и онези територии, които преминават към Румъния и Сърбия по Сан-Стефанския и Берлинския договор. При един такъв ход султанът е щял да има едно автономно, но все пак зависимо княжество. То е щяло да се развие като модерна държава и да плаща някакъв данък на султана, ама тъй като това не става Османската империя потушава Априлското въстание, но банкрутира. Тази голяма автономна област автоматично е щяла да стане враг на Сърбия, Гърция и Румъния, които да искат част от нея - ситуация близка до междусъюзническата война. Русия няма кого да освобождава, защото областта е автономна. При тази ситуация доста предпазливия Богориди е щял да се притисне до султана, за да има кой да му помага срещу Сърбия, Гърция и Румъния. Така имаме три модерни държави но малки, срещу модерна България и изостанала Турция, но и двете големи. При това положение най-вероятно и днес Албания и Косово щяха да са част от Турция, макар и като анклав. За да стане всичко това обаче, Богориди не трябвало да бъдат компрометирани като водачи на бунт. А за съжаление на тогавашния султан му липсвала решителността и прозорливостта на Махмуд ІІ. Но да оставим отклонението. Другата опция за княз е бил александър д,Екзарх. Докато едни правили комитети, той мислел как да стане княз и затова се задомил с благородничка и прикачил към името си аристократичното д,Екзарх. Проблемът е, че мераците на честолюбивия момък не срещнали особено съчувствие и въпреки дефицита на кандидати за български княз неговата кандидатура така и не получила шанс. Като цяло под Република Левски разбира по-скоро демократична държава. С оглед ситуацията и идеята му за самостоятелно освобождение естествено си оставала опцията да се обяви република при успех на въстанието и липса на кандидат за княз.

Едва ли причината за гнева на Асен е била, че който си има балдъзка има две жени. Ако забелязвате дори при описанието на покушението се говори за противостоене на роднините на Асен и роднините на Иванко и то при положение, че са първи братовчеди. Пак около покушението си вижда, че на Иванко му е обещан от Исак сродяване с императора, който след това Алексий все пак реализира. Сиреч по това време позицията и стабилността на владетеля е зависела много и от това доколко ще успее да изгради династични връзки. Сиреч сестрата на царицата е била също разменна монета, с която Асен да разшири родствените си връзки, макар и с по-второстепенни феодали. Твърде е възможно за Иванко като братовчед също да е имало подобни планове. Само че тъй като са от по-далечна степен, то и бъдещето им най-вероятно нямало да бъде в някой владетелски двор, а в някоя отдалечена област - Иванко женен за нечия дъщеря и единствена богата наследница, а балдъзката за някой едър феодал, но не владетел. А на тях вероятно им се е искало да останат в столицата. При брак на Иванко с балдъзката те оставали в столицата, като в такъв случай той е можел да очаква някоя дворцова длъжност. А пък и в такива бурни времена не е лошо да се седи под крушата, защото то и Борил бил племенник на Калоян, ама станал цар.

Когато говорим за ръкописи филологическото забиване в някоя дума е доста рисковано, защото често се оказва, че в различните преписи тази дума е различна. При Хоматиан в ГИБИ са дадени със ситен шрифт само разликите в цели абзаци, но не й при отделните думи. Но иначе на ръкописите са дава номерация (най-често буквена) и понякога почти във всяко изречение има по една или няколко думи за които в А, Б, В е едно, в Г, Д, Е е друго, а в Ж е трето, пък в З това изречение липсва напълно. Думата е "връщайки се", което може да означава "когато се върнал" (връщайки се в двореца жена му го посрещнала и му казала), но може да означава "докато пътувал" (връщайки се, като наближил манастира пристигнала жена му с някои царедворци да го посрещне). Жената на Асен най-вероятно е била пленена в Търново, когато Исак Ангел взел от града чудотворната икона на св. Димитър. Когато владетеля отива на война в столицата се оставял престолонаследника или друго доверено лице за да не стане някой пуч. Затова ако Асен е бил на поход и е бил убит, то овладяването на Търново няма да е било толкова лесно, тъй като столицата се управлявала от наместника, който е бил жив. Противоречията между Асен и Петър силно се надценяват, както и подялбата. Теодор приема името Петър и управлението на старата столица Велики Преслав. Асен, който е по-дейният от двамата става втори владетел и поема втората, но по-важна столица Търново, тъй като Преслав е труден за отбрана, а Търново е природно укрепен. С оглед начина, по който е описана Петровата хора, то най-вероятно Петър е ползвал като втора резиденция значително по-добре защитения от природата Проват. А противоречието по-скоро се е дължало на обстоятелството, че двата играли на Исак Ангел добрия и лошия полицай. Петър, като по-старши цар го е играл добрия и готов на мир брат. Той е готов на мир с императора, ама брат му се опъва и казва - и двамата сме се провъзгласили и никой не е признат от императора. И затова ако императора иска Петър да може да се наложи над брат си и да сключат мир, то той трябва да признае Петър за независим цар, с което той вече става шеф на Асен, а териториалните отстъпки пък ще съберат подкрепа за Петър сред народонаселението. Асен и Петър са имали въстаническа армия, която е голяма, но ако войната продължи прекалено дълго тя може да се разпадне както става с тази на Ивайло. Затова Асен също има нужда от мирен договор, но просто правят номера за да изкрънкат повече. Когато Асен е вече убит Хониат съвсем не хвали миролюбието на Петър, което би трябвало да се очаква, ако противоречията са били действителни. Иначе самия Исак Ангел се възкачва на трона при сходни обстоятелства. Един от приближените на Андроник Комнин се съмнявал, че Исак Ангел може да спретне някой пуч и решил да го арестува. Исак Ангел обаче се измъкнал и хукнал в "Света София" да търси убежище. Като видял, че се ползва с подкрепата на жителите на столицата обаче преминал към завземане на властта. Та Иванко първо се е консултирал със севастократора, а после е имал разговор и със съмишленици. То оттам иде и думата заговор - няколко души говорят за преврат, а разговорът да се убие царя макар и при самозащита си е заговор. Иначе всеки осъден на смърт щеше да си е кажи-речи в правото да убие президента ако откаже да го помилва. Хониат съвсем конкретно си описва, че Иванко е разчитал на помощ от Византия, което също няма как да се получи при едно инцидентно убийство. Все пак императорът можел да реши просто да си възстанови властта над Мизия, вместо да прави Иванко цар. Тъй че е имало някакви предварителни надежди, за да се свързва провалът му с липсата на помощ от Византия. А и византийците се опитали да помогнат, но заради брожението на обикновените войници това не дало резултат. Ако не е имало заговор, то Иванко трудно е щял да задържи Търново за известно време, защото дори да е имало недоволни от Асен и Петър, то веднага щели да почнат пазарлъци кой да стане цар и докато се разберат Петър бързо е щял да овладее градът. Докато в случая Иванко удържа Търново известно време, което показва, че още от самото начало е имал осигурени съюзници, които са му помагали, а не е действал съвсем сам.

Причината за построяването на нов дворец от цар Иван Александър може да е изгарянето на стария при пожар. Дворцовият комплекс е горял преди идването на турците и е бил възстановен. Що се отнася до фреската от катедралата в гр. Роман, трябва да се имат предвид особеностите на тези изображения. Това не е снимка, та да се хване точно как е сградата и какъв е фонът зад нея. Фреските съдържат синтезирани изображения, като в една картина може да има няколко епизода, т.е. едно и също лице може да е изобразено няколко пъти. Или пък примерно както е с убийството на сина на Юстиниан ІІ във Ватиканския препис на Манасиевата хроника той е изобразен все едно е отвън и се държи за някоя външна колона, докато всъщност е изобразен храмът (струва ми се, че това обаче е патриаршията в Търново, макар събитието да е станало в Цариград) и Тиберий държащ се за св. престол, т.е. той е в най-вътрешната част на сградата, а не отвън. Та при фреската в гр. Роман имаме като фон градът в койт оса пренесени мощите, т.е. Търново и храмът в койт оса положени, т. е. "Св. Петка". Ще рече, че по-скоро онова, което е на хълма ще да е Царевец. Сиреч имаме Царевец, защото мощите са там и "Св. Петка" защото мощите са отнесени там.

Така наречения "Дворец на Асеневци" си е казарма, каквато е имало при входа на много крепости, вкл. на Царевец. Тя обикновено е разположена при главния вход, който обикновено пък е на най-достъпното място (сиреч там дето може да минават и коли), което пък е най-уязвимия участък и затова охраната е възможно най-близо. Иначе обикновено там е пребивавал кастрофилакса, тъй че при по-малките крепости, където той е най-важния човек си е нещо като главна административна сграда. За разлика от Царевец, където дворецът и патриаршията са си почти в средата, обикновено вътрешното укрепление, където е бил домът на управляващия го феодал обикновено е било разположено в края на града, за да може в случай на бунт да избяга. В Цариград Свещения дворец, Влахернския и Вуколеанския са разположени при крепостната стена, а при Златната порта е Йезди куле, което вече си е нещо като "Замъкът на Асеневци". "Замъкът" на Трапезица или както у официалното му название Сграда № 1 (номерацията е по реда на проучването, сиреч това е първия проучен обект на Трапезица - от Марин Дринов) Казармата при главния вход на Царевец.

Сега да се надяваме някой добър човек да пусна електронен вариант и на това: Гръцки извори за българската история. [Т.] 12, Сведения за българската история в съчиненията на Дука, Лаоник Халкокондил и Критовул / подг., [увод, състав., прев., комент.] Владимир Ангелов ; [отг. ред. Илия Илиев] и на това (тези са излизали, но новата серия е допълнена с нови извори, които ги няма в по-старите варианти): Съчинения в 5 тома - том 1: Апология на Средновековието Съчинения в 5 тома - том 2: Княз Борис Първи Кaвxaнитe и ичиргу бoилитe нa бългaрcкoтo xaнcтвo-цaрcтвo (VII - ХI в.) Зa тaзи книгa и издaвaнeтo ѝ Увoд Извoри, иcтoриoгрaфия и мeтoдикa нa изcлeдвaнeтo Клacификaция и xaрaктeриcтикa нa извoритe Иcтoриoгрaфcки oбзoр нa изcлeдвaниятa върxу инcтитуциитe кaвxaн и ичиргу бoилa Meтoдикa и зaдaчи нa изcлeдвaнeтo Общa xaрaктeриcтикa и eтaпи в изгрaждaнeтo нa вoeннoaдминиcтрaтивнa урeдбa нa Първaтa бългaрcкa държaвa Кaвxaнитe Cигурни cпoмeнaвaния нa титлaтa кaвxaн в иcтoричecкитe извoри Прeдпoлaгaeми cпoмeнaвaния нa кaвxaни (VII - Х в.) Eзикoв изрaз и eтимoлoгичecкo тълкувaнe нa титлaтa кaвxaн Общa xaрaктeриcтикa нa функциитe и рoлятa нa кaвxaнитe в упрaвлeниeтo нa Първaтa бългaрcкa държaвa Ичиргу бoилитe Интeрпрeтaция нa cвeдeниятa (cигурни и прeдпoлaгaeми) зa ичиргу бoилитe в иcтoричecки извoри Eзикoв изрaз и eтимoлoгичecкo тълкувaнe нa титлaтa ичиргу бoилa Mяcтoтo нa ичиргу бoилaтa в cиcтeмaтa нa вътрeшнитe бoили Общa xaрaктeриcтикa нa функциoнaлнocттa и мяcтoтo нa ичиргу бoилитe в упрaвлeниeтo нa Първaтa бългaрcкa държaвa Зaключeниe Библиoгрaфия Дoпълнeния Cъкрaщeния Съчинения в 5 тома - том 3: Папството и българите през Средновековието Кpатка иcтоpия на cpедновековното папcтво Бългаpия и Рим: Bзаимно пpивличане и отблъcкване Документация на взаимоотношенията Tеpминологичен pечник Съкpащения Хpонология на понтификатите на cpедновековните папи (IV-ХV в.) Съчинения в 5 тома - том 4: Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII-XIV век Съчинения в 5 тома - том 5: Средновековна поезия от и за България а това е по-старичко, но се среща по рядко и не също го няма в ел. вариант Извори за средновековната история на България – том 1 (изд. на СУ) и 2 (в „Архивите говорят”, т. 9, В. Гюзелев, Издание на ГУА, 2000г.)

За малко да забравя поредният бисер, който явно би трябвало да ни направи горди, че сме българи. Под Мадара има град на атлантите, който е населен! Макар това да ми се струва, че е по-подходящо за един друг раздел, ама не паранауки, макар да започва със същата буква.

Двоичната система това е цифровизацията, която неотдавна смени аналоговата телевизия. Модерните технологични устройства - компютри, таблети, смартфони и пр. са базирини именно на двоичната система, т.е. на цифровизацията. До неговото изобретение в технологиите царуват аналоговите апарати. От него започва голямата промяна, която съвсем не се ограничава само до компютрите. За държавите би трябвало годините да бъдат подведени под общ знаменател и е желателно той да не е написаното в Уикито, еле пък в българската версия, която на много места си е чист и неподравен гугълски превод на някоя статия с всичките бисери, които се раждат при такава операция. През посочената 481г. Хлодвиг е наследил татко си Хилдерих и толкоз. Ако ще се равняваме по тази година, би трябвало да гледаме примерно началото на управлението на Аспарух. Хлодвиг се покръства през 496г. , а едва през 507г. получава титлата консул от Византия, т.е. има някакви взаимоотношения с Византия, т.е. някакъв аналог на договора на Аспарух от 681г. Обаче още бащата на Аспарух - Кубрат се покръства и получава от Ираклии титлата патриции. Около 681г. другарчето на Кубер Мавър е получил титлата ипат, т.е консул. Иначе Хлодвиг не е дори първия Меровинг, макар че тази, чието име носи родата ще да е поне третия по ред. Та на каква база за Франция е избрана 481, а за България - 681г.? Хлодвиг е съвременник на българския владетел Бузан, който е управлявал в района на Сирмиум, градът която е бил тъй да се каже последната крепост на ПБЦ за която си говорим в темата за Сермон.