Galahad

Саркел се приема, че е хазарско укрепление, а за Фанагория поне на този етап данните изключват да е била бълг. град. Салтово-маяцката култура е нещо по-обширничко от едно селище. В тази група влизат и селца, които по обективни причини днес се обозначават с названията на дн. руски села, край които се намират. За Хумаринското градище сме говорили - стрева ми се в темата да прабългарските храмове и жертвеници, тъй като и там има капище от този тип. Шма ги и познатите ни рунически знаци. Тях ги има и в Маяцкото градище. Тамошните графити обикновено се ползват в книгите за попълване на сбирката от подобните от Плиска и Преслав. Крепоста Дербент си е Плисковски крепостен градеж - квадри и сравнително малко малко кули. Друг обект, който свързват с прабългарите е Цимлянското градище. Някои от градовете на Волжка България се счита, че се появяват и развиват в един по-късен период. За Казан да речем се счита, че е бил малко градче, но след погрома в столицата след превземането й от татарите селището се издигнало до столица. Иначе сред най-значимите градове на Волжка България са Бряхимов(Великия град, след монголския период - Велики Болгар), Биляр, Сувар, Ошел, Жукотин, Тубулгатау, Керменчук, Казан, Кешан.

Ето два списъка. Първия е със сайтове с ел. библиотеки: http://ald-bg.narod.ru/links/LinkHistIzvor.htm Втория е по автори: http://ald-bg.narod.ru/links/avtor_index.htm

Опосавам се, че идеята да се търси медицинска помощ в интернет при това с описание на проблема в 2-3 изречения никак не е добра. Ами че то дори екстрасенсите искат да има поне една снимка. При подобен махленски тип консултации обичийния резултат е, че човек се влачи с някакъв проблем с месеци, макар че може след преглед при лекар да го приключи за няколко дни.

Наистина книги не е имало само в двореца, но Лонд. четириевангелие, песнивеца и Манасиевата хроника както се вижда от миниатюрите и бележките са писани за царя, пък и са доста скъпички за ширпотреба. Ако е горено нещо, то най-вероятно са били самите библиотеки на "СВ. Петър и Павел" и "Св. 40 мъченици". За "Св. 40 мци" евентуално събаряне на стени може да е имало при преустройството й от хаджи Юмер в ср. на ХІХв. ( http://historicalcities.narod.ru/photo_Ternovo_sv_40_mzi.html ). Няма запазени книги от библиотеката на Великата Лавра, макар да сред най-известните манастири на средновековна България. Но пък по-стария препис на Бориловия синодик е от края на ВБЦ, което показва, че може да са се били запазили и книги, макар и разпраснати и от патр. библиотека. Но това е по-малко вероятно, тъй като запазените послания на патр. Евтимий са все до лица извън Търново. Но пък са и до различни лица и наличието на малка сбирка предполага, че Владислав Граматик е ползвал за преписа в сборника нещо на куп.

Пускам тема за новини отнасящи се до историческото минало на бълг. земи в периода ХV-ХVІІв. Разбира се докато историографията ни се прави от разни доносници, по всичко личи, че на поне за сега новините ще се отнасят не до новоткрити документи за периода в чуждите архиви или за проведени разкопки, а само за цялостната съсипия на държавата, която не подминава и паметниците на културата. Конкретната новина е че рухна джамията "Караджа бей" в Гоце Делчев, която е от ХVв. http://www.e-79.com/?news_id=31264&list= Джамията е била построена върху християнски култов център посветен на св. Николай в периода 1480-1490г. от Мехмед бей в памет на баша му - румелийския берлербей Караджа паша. Имало е проект старинната сграда да се превърне в музей, но вместо това като тъй много неща в тази държава се превърна в руини. Да беше незаконно барбекю в двора на лидерски сарай, биха я спасили на време. Ама то - паметник на културата.

Твърденията, че след превземането на Търново дворцовата библиотека или е била изгорена от турците или е била зазидана в черквата „Свети Петър и Павел” (по друга версия в „Свети 40 мъченици” и след това е била изгорена от търновския владика-фанариот Иларион Критски, макар и твърде разнолики и противоречиви се радват на доста широка популярност и се възприемат почти като догмат. Дали обаче наистина се е случило така. Фактите сочат, че по-вероятно не. В изворите действително се говори за превръщането на патриаршеския храм в джамия (Цамблак и руските летописи). За съдбата на двореца версиите също са различни, но в общи линии се свеждат до това, че е бил щурмуван и в хода на битката е бил опожарен. За опожаряването на двореца изводите вероятно освен на археологическите данни за пожар (който обаче е век по-рано) вероятно почиват и на безпочвена аналогия с превземането на Велики Преслав от войските на Йоан Цимисхий. Фактите обаче сочат, че дворцовата библиотека може и да е пострадала и ред ръкописи и документи да са били унищожени, но въпреки това не е била унищожена напълно. За съдбата на двореца косвено свидетелство е разказът на Цамблак за пренасянето на мощите на св. Петка от Търново във Видин. От изворите е добре известно, че нейните мощи са се намирали в дворцовия храм „Света Петка”. От разказа за пренасянето на мощите научаваме, че ценностите от ковчега и са били ограбени, но самите са си били запазени и по-късно пренесени във Видин. В такъв случай възниква въпросът след като има оцелели книги, то кои са те. Книгите са добре известни – става дума за ценните илюстровани ръкописи като Ватиканския препис на Манасиевата хроника, Лондонското четириевангелия, Песнивеца на цар Иван Александър и Томичевия псалтир. Става дума за богато илюстровани книги, които са били предназначени за царската библиотека. Броят илюстрованите ръкописи направени преди ХVв. в световен мащаб не изглежда толкова малък, но ако се обърне внимание на дългия период от време и големия брой страни, то количеството се оказва съвсем не толкова голямо (http://en.wikipedia.org/wiki/Category:Illuminated_manuscripts ). Още по-малко е количеството на илюстрованите ръкописи (наричани още илюминати) с голям брой рисунки. Оцеляването на толкова голям брой български илюминати, които са направени за дворцовата библиотека те би било възможно, ако тя е била изгорена било от турците, било от фанариотите. Предполагам обаче, че забелязвате нещо изключително особено – илюминатите с богата украса от рисунки са от времето на цар Иван Александър. Възниква въпросът защо няма запазени подобни ръкописи от времето преди управлението на цар Иван Александър? На практика е малък въобще броя на ръкописите принадлежали на дворцовата библиотека в по-ранния период, като понякога запазените най-вероятно са изнесени още при управлението на владетеля, по чието време са били и изготвени. Отговорът вече бе споменат по-горе: около век преди превземането на Търново дворецът е бил унищожен от пожар. Патриарх Калист в житието на Теодосий Търновски споменава, че църковния събор на който присъствал Иван Александър със синовете си се провел в новопостроения палат. Това ще рече, че дворецът е бил направен към средата на ХІVв. Разбира се възможно е да става дума и за друга сграда, но поне за сега няма открит друг комплекс с толкова просторни сгради подходящи в тях да заседава църковния събор. Всичко това означава, че дворцовата библиотека не е била унищожена от турците, а най-вероятно заедно с християнските реликви е била разпродадена или използвана за подаръци за християнските васали на султана. Що се отнася обаче до самия дворцов архив, в който са се пазели грамоти, договори и писма, то от него не е останало нищо. Въобще общия проблем с архивите е, че дори и турските такива започват да се появяват през втората четвърт на ХVв. и дори след това. Някои обясняват липсата дори на турски архиви с обстоятелството, че бълг. Държавност се е запазила значително по-дълго отколкото се приема обикновено. Но ликвидирането на архивите вероятно в голяма степен се дълги преди всичко на местното население, тъй като тези документи основно се отнасят до негови задължения към държавата. Затова в крайна сметка са се запазили само тези от грамотите, които са се съхранявали от манастирите, които са били и феодалите, чийто права, привилегии и имунитети са описани в тези документи. Що се отнася до Иларион Критски, то той съвсем не е чак толкова черен, колкото пишат, че е изглеждало тялото му, когато го изровили от гроба му в "Свети Петър и Павел". Вярно е, че светиня му не е бил стока, но от друга страна при Велчовата завера игумена на Плаковския манастир е отървал бесилото заради неговото застъпничество, а както може да се види и днес над входа на построената по негово време търновската черква "Свети Никола" строителния надпис е двуезичен - на гръцки и на български ( http://historicalcities.narod.ru/photo_Ternovo_sv_Nikola.html ).

Тервел (но отпред не с агент, а хан) - той е наредил да се издълбае текст при Мадарския конник и поне за сега е най-ранния известен ист. надпис от Дун. България. Кратък и на камък, но все пак си е летописна бележка.

За Балдуиновата кула май сме говорили и друг път. В края на тур. робство на нейното място е имало покрита кула и най-вероятно си е била такава и през средновековито. Турците не се отличават с голямо творчество. В края на употребата си е служела за военен арсенал. http://historicalcities.narod.ru/photo_Ternovo_frenkhisar.html Иначе наистина се намира над "Франкския квартал" и е в близост до портата на Царевец, която е водела към него. Но това няма нищо общо с бесите (като изключим натрупаната фантастика).

Виковете са "савадзейн" и "евадзейн" - по-скоро става дума за название на Бакхическия празник. Иначе при траките по време на мистериите в чест на Дионис се е свирело с флейти и цимбали.

"Губим" в този период е относително понятие. Европа е във феод. разпад, тъй че всички региони в Европа са в това състояние. Известно време сърби и византийци се боричкат за тази територия, но в крайна сметка и от нея се оформят наколко практически независими феодални владения.

Писмо на полският крал Стефан Батори (14 декември 1575 – 12 декември 1586г.) до папа Сикст V (24 април 1585-27 юли 1590г.) от 24 юни 1586г. за италийската епархия на Охридската архиепископия Вече сме говорили за италийската епархия на Охридската архиепископия. В случая става дума по-скоро за краят на тази епархия. Въпреки застъпничеството на полския крал натиска на папството срещу православната обкност продължил и Охр. архиепископия изгубила тази част от диоцеза си.

Най-достоверна е 1413г., която се сочи в турските, сръбските и гръцките извори, като латинските също говорят в полза на тази дата. След нея Константин Видински вече живее в Буда, като умира по време на едно свое посещение в Белград през 1422г. През 1393г. пада Търново, но правителството се мести в Никопол. Ситуацията напомня ПБЦ, когато пада преслав, но царската резиденция се мести в Охрид. Сърбия също губи Белград, до това не е края на ср. държава, тъй като правителството се мести в Смедерево. Или пък както когато англичаните превземат Париж, но това не е краят на Франция, а правителството се мести в Бурж/е. За Видин през 1396г. знаем само, че Еван Страцимир е пленен, но не е ясно дали след отстраняването му царството не е продължил да управлява Константин. За Александър е по-ясно, защото има сведение, че управлява Самсун. При всички случаи както много от турските емирати, най-вероятно и в бълг. държавици са се завърнали на власт владетелите им след битката при Анкара. Що се отнася обаче до края през 1413 - там вече извори бол. От 1413г. може да има някакво самоуправление, но това дори не е васалитет, а просто християни са включени в турския управленски апарат. По принцип в Осм. империя на най-ниско ниво винаги е имало доста развито самоуправление (да не се бърка с днешното местно самоуправление, защото това сега е такова повече по име, отколкото по същност).

Има тракийски думи, чието значение е западено в изворите - градче (брия), вдъхновен (кюбебос), вино (от комбинация от последните две се получава едно от тракийските прозвища на този бог). Та въпросните автори посочили ли са дали въпросната дума е обяснена някъде като "вяра" или те самите са си го измислили. В първия случай къде?

Тези "Дела на унгарците" (стр. 13-62 в ЛИБИ т. 5)за които говорим са написани от неизвестен автор, докато Еньо е сложил едни други "Дела на унгарците", чийто автор е Симон де Кеза (стр. 69-74 в ЛИБИ т. 5). Това, дето е сложил Елемаг е първото. А тома целия го има в торентите.

Ето още един аналогичен случай. След дълги години престой на новото място, накой го изби на творчество и се появиха ограда (да речем до тук добре), засипване с пръст за автентичност и засаждане на цветя около и по него - за красота (закото е преместен баш в центъра на града). За пренасянето и оградата да речем са направени за защита от вандали. Друг е въпросът, че при засипването с пръст не се виждат елементите на конструкцията, но пък и автентичен вид няма защото е преместен и ограден. Та както казах местенето е с цел защита на паметника, макар често да не се случва да е надеждно опазен от фулигански прояви. Автентичното място е добро, но си остава риска плочите някой хубав ден да изчезнат и да застелят примерно нечий двор или да идат за основи на нечия къща (чувал съм и такова нещо, макар и не за мегалит). Пък на оригиналното място понякога и е труднодостъпно, защото селищата и пътищата се менят.

И на какво се базират тези изводи? "Освободител" е латинското му прозвище (Либер), но няма сведение, че значението на Сабазий е същото. Пък че прозвището му Бесарей иде от вяра - те това вече май никаква обосновка няма.

Ами бесите са били известни златокопачи, тъй че са били там, където има злато. Примерно при Перперикон. Става дума за племето. Иначе "беси" първоначално е само название на жреците като "саби"/"сабин". И двете идват от тракийските прозвища на бога, споменаван тук с гръцкото си прозвище Дионисий (т.е. Двойнороденият) - Бесарей и Сабазий.

Проблема е, че бълг. държава от 100г. насам все повеме и повече я няма никаква. Тя прецаква гражданите си и щедро облагодетелства чуждите граждани. Да допълня, че в останалата чяст няма например задължение изселниците да си платят за образованието, което ако си бяха родени в Турция нямаше да го получат безплатно. Нито пък Турция да изплати детските, които е давала бълг. държава докато изселниците се изнесат в трудоспособна възраст като готови платци на данъци и осигуровки за Турция. Докато бълг. бежанци е трябвало да се задоволят с радостта, че въобще са останали живи. Иначе казано бълг. бежанци не само са били прецакани, но и тепърва ще бъдат прецаквани заедно с останалите бълг. граждани. Та както обикновено спасяването на даващите тук ще е дело на самите давещи. Т.е. засегнатите бежанци (и техни потомци) да не си правят илюзия, че това тука е държава, дето ще ги защити, ами те лично и техните организации да си се обръщат директно към всички възможни органи на ЕС и да търсят защита от там на правата си. Като казвам, да забравят за бълг. държава, това включва и всички евродепутати, вкл. и тези от "Атака", защото както се вижда от тях може да си чака траене и само от време на време цирк за глупости (най-вече оплаквания че са им набили канчето заради някоя хулиганска проява). И може да се пробва за референдум, който да обвърже съгласието на България за приемане на Турция в ЕС с предвалително обезщетяване на бежанците. Може с предварителна кампания в другите страни-членки с разясняване как точно са напуснали.

Що се отнася до понятието "доказани" за родните преставители на академичната историо-археология то е с твърде широки граници и понякога е достатъчно някой нещо да си е помислил, за да почне да твърди, че е доказано. Типичен пример са "мощите" на св. Йоан Кръстител от Созопол. А мистериите обикновено са породени от твърде широките разбирания на понятието "доказани". Така се губи най-важното - имаме един макар и дълъг период, но в който са направени много важни открития, без които последващия прогрес би бил немислим - използването на огъня, на сечивата, оръжията. Щото то без огън нямаше да има и парен локомотив, и пална турбина.

Сливенската митрополия се противопостави на възстановяването на статуята на Аполон в Созопол. За тази статуя Страбон (VІІ:6:1) пише: За тази статуя пише и Плиний (34.12), че била висока 20 лакти и се оценявала на 500 таланта. Каламид е атински склуптор, жявал в ср. на Vв. пр.н.е.

За преминаването на Александър през Балкана си имаме тема в този раздел: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3896 Тъй че по-проблемна е визитата му в Родопите.

Ами те кризите биват различни и не може да се даде еднозначен отговор. ПОЛИТИЧЕСКИ: Между края на управлението на династията Дуло и Кардам; Вероятно има някаква малка криза при управлението на Маламир Периада между пленяването на Борис ІІ и бягството му Превземането на Преслав и Оприд са си направо катастрофа, а не криза. Управлението на Борил (отцепват се Стрез и Слав, води се война с Иван Асен ІІ, въстание във Видин) Между управлението на Иван Асен ІІ и Константин Тих, а след това до Тодор Светолслав, даже може направо да си го сложим от Иван Асен ІІ до Тодор Светослав (татарската криза през целия този период, междуособни борби и преврати, въстанието на Ивайло) Кратка криза след смъртта на цап Георги ІІ, тъй като няма законен наследник Кратка криза между битката при Велбъжд и идването на власт на Шван Александър с преврат. Превземането на бълг. земи от турците пак си е катастрофа ИКОНОМИЧЕСКА: При Борис І има проблем с прехраната, което за онова време на малък стопански оборот може да се таксува като ик. криза РЕЛИГИОЗНА: Между края на управлението на династията Дуло и Кардам - партиите се делят освен всичко на християни и езичници; При Борис - борбите с езичници, както и между представителите на Рим и Цариград При Владимир-Расате При Петър І - богомилите При Калоян - вероятно е имало проблем с униатството При Борил - пак богомилите При Константин Тих - заради Лионската уния При Иван Александър и Иван Шишман - там вече ересите са много - богомили, адамити, освен това общоевропейските гонения на евреи

Ами аз съм посочил, че цитата е от Диодор, както и местонахождението му - VІІ, 11. При тези данни трябва да можете да го откриете във всяко издание на Диодор. Ето го например на английски на Lacus Curtius : http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/7*.html В случая става дума за фрагмент, който е бил цитиран в хрониката на Евсебий. А за светилището както вече посочих в схолиите към Еврипид се твърди, че се намира на Хемус, т.е. Стара планина. Така погледнато може например храмовото съкровище да е примерно Панагюрското. Иначе траки са не финикийците, а фригийците. Фригийците са малоазиския клон на бригите. А витините пък са малоазийския клон на тините. Там положението е като с Англия и САЩ - колонията е по-многолюдна от първоначалната територия. Тините са едно от племената, които са подчинанени на т.нар. Севт ІІ (пиша т.нар. защото той не е цар, а парадинаст).

Диодор Тук нещата отиват направо на чисто фантазиране: Според Страбон бесите живеят при Хемус и граничат с Родопите, а в Схолиите към Еврипид също пише, че светилището било при Хемус. За покръстването на бесите има в ЛИБИ-1, напр. Павлин Нолански пише за това - стр. 357 и сл. http://kroraina.com/NI/izvori/LIBI_I.djvu Клавдий Клавдиан пък (стр. 200) ги описва като копаещи злато в планините, а също и в латинските панагири (стр. 108). З абесите има статия на Кацаров в ИИД, 6/1924, стр. 31-47.

Дядо Коледа е резултат от глобализацията на света, благодарение на което се появява и там, дето не са признавали ни Рождество, ни Никулден, ни Васильовден. След светлата дата в Русия обаче решават хем да оставят добрия дядо дето раздава на всеки от потребностите, хем обаче да го изчистат от миризмата на опиум за народите - и по една стабилна традиция цялата реформа се свежда до смяна на името - вместо Коледа става Мраз. Нещо като обновяването на БКП, което се осъществи само основно с прекръстването на БСП. А после традициите не били живи. Но да си се върненем на нашите традиции. В нашата традиция коледното дърво не е елхата, а бъданака, на който не горят свещички, а той самият гори в огъня. И не се украсява, а "освещава". И разбира се споменатите коледари, които не носят, а получават подаръци. И не им пеят песнички, а те пеят песнички. Друг важен момент са набъбващите храни, като сред десертите са вареното жито и ошафа. Набъбването символизира Богородичната утроба. Друго важно нещо е украсеният обреден хляб и прикъдяването - те тези двете някак полулегално се правеха и в соцепохата като великденските козунаци и яйца. Бъдни вечер е постно, а следващия ден вече прасчо заминава. Сурвакарчетата не са на , януари - Васильовден. Те сурвакат с друнови сурвакници, а празничната Васильоведнска баница е с късмети от дрянови пъпки. Слагат се отчупени от дрян пъпки в различна бройка и всяка пъпка се нарича за нещо. На кайто каквото се падне - всеки си брои неговото клонче с колко пъпки е и смята какъв му е късмета. Сурвакниците са окачени с гирлянда от пуканки и тук вече имаме някаква връзка с американските ни новобратя, които с помощтта на пуканките заформят онези чудесни свински талии. Опасявам се обаче, че и пуканките по сурвакниците не са от автохонно време, а от постколумбовия период. Няма нищо лошо в това, че сме си включили в празничния календар Дядо Коледа, коледния щолен и коледната пуйка. Проблемът е обаче, че си забравяме традициите, които при това никак не се конфрантират с нововъведенията.