Galahad

Явно заради фал-старта на АБВ-то сега ще се наложи да свалят цената на парното и агент Тервел да даде оставка, та за се вдигне рейнитга поне на управляващите.

Разделът за паранауки е създаден за изследване на фактите около това, което се определя като свръхестествени явления. Идеята е, че днешните чудаса са бъдещото познание - така както резонанса вече не е чудо. Затова не ми е много ясно, защо някои бъркат тази част от форума с псевдонауки или като място, дето да изповядат своите идеи. Що се отнася до теорита на Дарвин, то винаги съм напомнял, че той освен биолог е и теолог дипломиран в един от най-престижните университети, т.е. т. нар. теория на еволюцията е един опит с познанията на биологията от онова време да се докаже верността на описаното в "Шестоднева". Но ако Дарвин беше пуснал няколко общи приказки, вместо да губи време в научно търсене едва ли ще е толкова известен.

Ами двете възрасти 33 и 40г. идат от различието на годината на Рождеството. Сегашното летоброене се води от Рождеството. И ако е разпнат през 33г., значи е умрял на 33. Другото е, че Рождеството е станало преди Новата ера - това на база на астрономическите и ист. данни в Евангелията. Това за Рождеството вече го има на български и няма да го описвам, тъй че повече тук: http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=176

Струва ми се, че неадекватното поведение на Първанов покрай скандала с доносниците-дипломати май ще умори АБВ-то още в яслите. Най-нормалното е ако един агент-дипломат бъде разкрит, държавата да си го прибере веднага. Най-малкото заради сигурността на агентурния си апарат.

Според апокрифното евангелие на Никодим, за което се счита, че е включило изчезналите "Актове на Пилат" е дадена следната датировка на процеса срещу Христос пред Пилат (в скобите са мои пояснения): Августин: «Христос умрял по време на консулството на двамата Гемини, осмия ден преди априлските календи» Бонифаций Кипърски цитирайки апокрифното евангелие на Псевдо-Матей (да не се бърка с каноничното евангелие на Матей) и същите "актове на Пилат казва следното: Разликата между историята и религията е, че при историята всяко твърдение трябва да бъде доказано. Докато това не стане, си е в най-добрия случай обоснована хипотеза, по която се дискутира. Не е доказано, че не е бил Бог, ама и не е доказано, че не е бил бог. Атеизма е вид религия, защото не могат да докажат, че няма бог, а просто вярват, че е така. Каламбурите винаги са забавни, но обикновено не са научни. Това: "Първото изречение е доказано. Второто не е." може и да се преформулира и като: "Първото изречение е доказано. Второто не е опровергано." Игра на думи, която може да се върти на 180 градуса.

Грачините валове са били засадени с дървета и храсти - пречат да се минава и прадпазват съоръжението срещу ерозията. Сега за мостчето - при граничните валове не е толкова съществено. Имаме вал и няколко прохода в него. Даже и да няма мостче, врагът или ще трябвада превземе и заравни част от вала или да мине през някой от проходите. Ще рече, че до идването на цялата армия, граничните части се концентрират само на няколко места, а в тесен участък малко хора лесно може да удържат мнозина. Иначе границата се е местела с войните, тъй че понякога валът се е оказвал зад границата. Това разбира се не е чак такъв проблем. Вече е ставало дума и в другите теми, че през Средновековието армиите не са се биели на фронтови линии, а като компактна маса са се сблъсквали, след известно маневриране, при което си е било съвсем възможно всяка от армиите да се окаже към началото на сражението в земята на противника.

С наркотиците не се решават проблемите, а се задълбочават. Идеята на бъдещия наркоман наистина е с тяхна помощ да постигне нещо, но постига това, че проваля всичко. Дори и само за това, че като го хванат, може да иде в затвора, което едва ли е целта, която е смятал да постигне с употребата на наркотици. За съжаление, като че ли това е и най-лесния за усвояване проблем. Но така е, простичкото е лесно за усвояване. Не е като да ти говорят за активен компенент тетрахидроканабинол (звучи почти като непротивокенституционствувайте) и за някакви процеси, дето можело незабележимо да се проточат в години. А какво имаме в нашата дискусия? Ами има: "Искам статистика след коя цигара или след кой месец се минава на хероин". Иска се простото решение - примерно да се каже 100 цигари или 3 месеца и всеки мераклия да пробва марихуаната може да изпуши спокойно 99 цигари или да пуши 2 месеца и 29 дни. Проблемът е, че не говорим за някаква компютърна игра, та да може да се спре на определено ниво. Няма ясно видима граница, няма "тъ-дъм - честито, вече можете да минете от марихуана на хероин". Проблемът идва не на брой цигари или на календарен период. Проблемът идва в някакъв момент, който е индивидуален за всеки човек. Момент, в който "вълшебните свайства" на марихуаната, които се мяркат из тази тема и въобше из нета се оказват леко недостатъчни и просто за момента трябва нещо по-силничко. Е, че е по-силвичко си излиза вярно, ама че е за момента - те тука е грешката. Иначе за цигарите го има това, дето някои пушачи твърдят, че ако били нещо вредни, нямало да ги продават в магазините. При това така популярно, та от един момент взеха да добавят че МЗ предупреждава, че пушенето било опасно. А цигарите и алкохола не са чак толкова измъкнали се от държавната репресия. ДДС-то и акцизите намалиха броя на пушачите. Но при всички случаи свободната продажба създава впечатлението за безвредност.

Широкото разпространение на наркоманията се дължи именно на невежеството. Всички наркомани започват с идеята, че са много наясно с какво са се захванали, но реалността се оказва много различна. Само дето го разбират много късно. То и от тази дискусия не е трудно да се види, че радетелите за легализиране на търговията с марихуана наблягат основно на някои моментни изживявания, без дори да се замислят за последиците в дългосрочен план. Те въобще не разсъждават за пораждането на физиологическа зависимост (която при марихуаната не е чак толкова страшна) и доста по-проблемната психологическа зависимост. Втората е по-проблемна, защото търсенето на забавните моменти се обвързва с наркотиците и се стига до твърдите наркотици.

Отношението на бълг. историография към времето на цар Петър І е изтъкано от анахронизми. Разглеждането на Византия като "фанариотската империя", която погърчвала неразумните българи е само една от страните. Днес гледаме на света не като от империята ПБЦ, а като малка, бедна и слаба държавица, която трябва да се умилква на Великите сили. По онова време българите се имали имперски поглед и не са правели сметката, че едно нещо щом идва от чужбина винаги е по-хубаво. Така не се оказали в тъпото положение при доста по-суровия климат в тяхната държава да зъзнат по копринена ризка, защото така ходели в Цариград. Просто друг манталитет. Концепцията за държавата, която съществува в света след освобождението е различна от тази през Средновековието. През Средновековито в Европа господства патримониалната теория за държавата. Ще рече, че държавата е фирмата на владетеля. Тъй че няма място за патриотизъм, ако брат ви наследи семейната фирма, а вие с брак уредите конкурентната фирма за децата си. Друга особеност е, че при Петър завършва формирането на бълг. нация, докато в Европа се случва доста по-късно. Затова и те времево ни изолеждат някак твърде близки до днешните и като че ли забравяме, че живеят в свят, в който мисленето е друго. Пак такава особеност е схващането, че брака на цар Петър с виз. принцеса си е нещо обичайно като династичните бракове в последващите векове. Но истината е, че макар в този период често да говорим за бракове и преговори за бракове между двата двора. Но дори и за герм. имп. Отон І Велики си било голям успех да уреди сина си Отон ІІ с второразрядната императорска роднина Теофано. За сравнение когато Василий ІІ изпратил при цар Роман и Комиторулите за съпруга вместо сестра си природна дама, то водача на виз. дипломатическа мисия макар и епископ моментално се озовал на кладата. Ще рече, че появата на царицата на монетите отразява едно много престижно за цяла тогавашна Европа събитие.

Филм има. Втори е въпросът, че качеството му си е социалистическо - сиреч има, ама все едно няма. Цар Иван Шишман (1969) http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A8%D0%B8%D1%88%D0%BC%D0%B0%D0%BD_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC) http://bgmovies.info/movies/Car+Ivan+Shishman_1969 http://www.imdb.com/title/tt0316817/ http://bnf.bg/bg/odeon/movies/780/

Живеем в свят изпълен с рискове. Затова разрешеното и забраненото за употреба е функция от плюсовете и минусите от него - доколко е необходимо и доколко е опасно. Цигарите не са необходими, но пък пушачите може да живеят достатъчно дълго и много от тях да изкарат до средностатистическата възраст за умиране. Други неща като химиотерапията и операциите на жизненоважни органи са много рисковани, но пък и жизненоважни. Може би някои ще се зарадват, но някои жени и спортове също са забранени - става дума за малолетните жени и някои екстремни спортове. Твърдението, че някои от потребителите на марихуана я пушели щото спряха "Калето", а другите си палели щото били образцови граждани е меко казано несериозно. То е като да се разправя, че някои били бременни, а други били само малко бременни. С "Калето" и марихуаната въпроса стои като в поговорката, за попа дето се научил на запържен боб, ама като свършил, се отучил. Употребата на марихуана не е необходима като храната, водата и въздуха. Тъй че всички, дето я употребяват реално злоупотребяват. Идеята е, че една цигара и приблемите изглеждат решени. Но с времето се вижда, че не е така. Тъй се стига до дозата, която ще помогне само този път. А после няма спиране. Какво се получава, ако се легализира употребата на марихуана? Много хора, дето не са "си решавали проблемите" с марихуана ще се пробват. А после ще потърсят нещо по-твърдичко. Отделен е въпросът, че като се разреши, цените ще паднат, предпозливостта също и ще има ред тежки случаи в резултат от предозиране. Сега освен забраната и цената си казват думата за да не се стигне до масови злоупотреби с неблагоприятни последици.

Идеята за боевете при Шипка е да се премина Балкана и да се снеме обсадата на Плевен. В смисъл, че Плевен е основното сражение, но то се е решило при Шипка. На практика днешна Североизт. България е попадала в един четириъгълник от 4 силни турски крепости и руснаците даже и не се опитват в тази район да правят нещо съществено. Територията пък на днешна Северозападна България се е държала от Осман паша. При евентуален пробив на Сюлейман паша на север от Балкана щяха да се струпат значителни турски сили, Плевен може би нямаше да падне и тъй като пък на южния фронт нещата се развиват успешно за турците е било напълно възможно да не се стигне до освобождение на България. Неуспеха при Шипка обаче предрешава съдбата на Плевен, а пленяването на толкова голяма армия пък предопределя и руския успех на севернния фронт.

Много от наркоманите признават, че са започнали с марихуана. Не в смисъл, че са изпушили една цигара, а след 5 мин. са решили и да се боцнат. Някои са пушили марихуана с години твърдейки, че нямало привикване. И после минали на по-твърдия наркотик. И пак са мислели, че няма да привикнат, като в това отношение има доста митове и забавни хрумвания - напр. че като се приемал хероин през носа, нямало опасност да се привикне, защото можело само при венозна употреба. Да, ама не. При щофирана след пушене на марихуана ефекта е като от употреба на доста голямо количество алкохол. И с риск да разбия още един мит - лауреатите, спипани да катастрофират след странно шофиране може лесно да се проверят и да се установи дали са се напушили. Наказват се като нафиркали се над разрешеното. При марихуаната пак подобно на алкохола лошото е, че има доста силна и характерна миризма. С разпространението на марихуаната се разпространиха и съответните тестове и апаратура за установяване дали е пушено. Иначе за хмела важи правилото, което посочих по-горе: всяко лекарство е отрова и всяка отрава е лекарство - зависи от количеството. Хмелът е отровен, макар че в някои версии на бирата е слагано и доста по-опасно растение в миналото. Цигарите съдържат никотин. Затова в старите рецептурници за успокояване на зъбобол фигурира като съставка тютюна, а каубоите са обичали да го дъвчат, защото успокоявал последиците от лошата устна хигиена.

Изследователите родили се преди Освобождението носят товара на българо-гръцката църковна разпра, а след това и заради руско-турската война са настроени да търсят корените на руско-българската дружба. Що се отнася до последното, то наистина при управлението на цар Петър І се появява културно влияние, но то е с обратна посока на тази, която заварва някои изтъкнати наши историци. Войната със Светослав наистина е неуспешна за България, но от друга страна именно тогава се поставят основите на едно огромно българско културно влияние върху Русия, което продължава няколко века. За самата България управлението на цар Петър І е емблематично и не случайно по време на големите въстания за отделяне от Византия на Константин Бодин, а после на Теодор и Асен прогласените за владетели приемали именно неговото име. Българските длъжности си се запазват до края на ПБЦ, тъй че няма преструктуриране по византийски модел. Петър І наистина избягва да воюва, но още при управлението на цар Борис ІІ виждаме резултата от приемането на "освободител" с разтворени обятия. Докато Петър успявал ловко да лавира. Той схванал, че мераците на маджарите да воюват с България се разпалват от Цариград и направил така, че два потенциални негови противници да воюват помежду си. Със Светослав също търси гъвкав подход - прави опит за династичен брак с императорите Василий ІІ и Константин VІІІ, а същевременно печенегите нападат Киев. Смъртта на цар Петър І обаче и преврата срещу Никифор ІІ във Византия променят развоя на събитията. Борис ІІ обаче допуска грешката да попадне в ръцете на "освободителя" Цимисхий. Ако това не беше станало, този виз. поход можеше да е една от многото виз. разходки на север от Балкана. А след като Светослав бил ликвидиран, Киевска Рус нямала вече владетел с толкова авантюристичен дух.

Ами тя и змийската отрова лекува, ама това не означава, че трябва да пуснем отровни змии свободно да лазят из сградите. Или както учи Парацелз, всяко лекарство е отрова и всяка отрова е лекарство - въпрос на доза. Основният проблем с марихуаната е масовото неразбиране защо трябва да бъде забранена. Най-голямата опасност от нея иде именно зараси ширещото се схващане, че е нещо съвсем безобидно. Като изключим някои директни проблеми, които създава, по същественото е, че тя е своеобразна реклама на по-твърдите наркотици. В смисъл, че тя създава впечатление, че твърдите наркотици са нещо ама още по-готино, а от друга страна създава впечатлението, че няма опасност да се породи зависимост и от твърдите наркотици. Когато се разбере грешката, вече е твърде късно. Работата е там, че тази грешка е тъй масова, че тя се е превърнала в най-големият риск от свободната търговия с марихуана. На този фон другите проблеми, които могат да са последица от употребата на марихуана изглеждат някак пренебрежимо малки.

Когато четете българската научна книжнина, често може да попаднете на мита за повизантийчването на българския царски двор от царица Мария-Ирина. Според този мит, тя довела със себе си византийска свита, с чиято помощ като руския цар Петър І и българската царица сменяла дрехите и нравите на българските боляри. Само двама от братята на цар Петър й правели опозиция, като носели старите традиционни български дрехи. Ако търсите в изворите фактите, които да са в основата на тази митология, то определено няма да ги откриете. Има достатъчно изворови данни, от които се вижда, че след свадбата на цар българския цар Петър не е последвала модна революция на облеклото. Лиудпранд да речем описва българския пратеник, че следва "модна линия", която е различна от византийската (макар същия автор да критикува на друго място и византийското облекло). Когато става дума за облеклото от времето на ПБЦ, то едно от най-популярните сведения е изказването на император Никифор ІІ Фока, че бълг. цар е бил облечен в кожи. Император Константин Багренородни (женен за лелята на царица Мария-Ирина) в съчинението си "За церемониите", също говори, за "собствени дрехи" на българите (ИБИ-9, ГИБИ-5, с.228). Патриотизмът на царевия брат е силно преувеличен - той бяга в Цариград и се жени за родственица на императорите Роман І и Христофор от темата Арменикон). В интерес на истината прочита на пасажа за "българското облекло" не е чак толкова безспорен. Псевдо-Симеон в съответния пасаж говори не за "българско облекло", а за "българско писмо" (ИБИ-9, ГИБИ-5, стр. 182). Но царица Мария-Ирина не само не е повизантийчила българския двор, но дори тя самата е била от славянски произход. Сведението го дава Константин Багренородни, който е женен за сестрата на император Христофор, т.е. източника е член на семейството. Император Константин казва, че писателят Ефимий нарекъл бащата на императрица София - Никита "многолик пославянчен образ", за да осмее славянския му произход(ИБИ-9, ГИБИ-5, стр. 198). Бащата на царицата имп. Христофор и дядо й Роман І Лакапин пък били от арменски произход. Ше рече, че макар царица Мария-Ирина да била от най-изтъкнатото семейство във Византия, тя съвсем не била вманиачена византийска националистка, какъвто образ й е бил изграден в българския академичен фолклор.

http://historicalcities.narod.ru/photoDebeltErkesija.html Разбира се валовете сами по себе си не може да спасят държавата. От една страна пазят от чужди войски. От друга страна пазят от бегълци - пък нашите граници се пазели строго. Тъй като на север от Балкана покрай морето има противодесантни валове, а при Дебелт е Еркесията по време на ПБЦ често виз. войски били прехвърляни по море на север от Еркесията и посел пешком през Балкана. Дунава пък по време на напаението на маджарите го преграждали с ласа, макар ефекта да не бил като от веригата на Златния рог. Та каква е ползата от валовете и ласата? Ами забавят противника. Средновековните съобщения не били много бързи, но и транспорта на настъпващата армия не бил особено скоростен. Тъй че 1-2 дни забавяне и макар вала да се премине, противника може да бъде пресрещнат при Дунава или Балкана (в зависимост от къде настъпва), а населението в промеждутъка да се евакуира и да си укрие имушеството. Валонеге имат изкоп и насип, тъй че е най-удобно да се премине през проходите в него, които са тесни. Тъй че дори да няма кой знае каква съпротива, забавянето е на лице. Ако пък българите почнат война, противника трябва да има доста добро разузнаване та да ги пресрещне при валовете, то той разбира за нападението, когато войската вече е преминала. Ако бълг. войска е разбита - е, тогава няма обоз да я забавя, а и тя се прибира на части.

Министъра на културата има други занимания http://www.bnews.bg/article-19282

Спомените винаги са оптимистични. Но реалността далеч не е такава. Един ден си вървим по улицата. За мен казармата вече си беше далечен и смътен спомен. Един млад човек, симпатичен на вид, но видимо психически зле проси цигара. Като подмина, ми беше обяснено, че в казармата "станало нещо" и превъртял. Иначе и двамата му родители били с престижна професия. Та се замислих - ако не беше казармата, в която прибират хората без да имат желание, този човек можеше да има съвсем друга съдба: висше образование, семейство, хубава работа ... Но вместо това проси цигара по улиците. Другото е по-скоро забавно, макар да не го видях лично. Та някакъв тип му дотежала службата и решил да откачи казармата. Първо пробвал с усни уверения, че е гей, но се усетил, че просто е объркал армията, от която да може да се измъкне с толкова. Тъй че минал на вълна, че е луд. Тъй като обаче думите се оказали недостатъчни, минал на по-убедителни прояви като почнал да яде вакса и да пие бронз. По-натам не знам какво е станало, но тъй или иначе доста показателен пример за настроението през времепрестоя в родната казарма. По време на всеки от големите разводи (развод - събрание на войсковата част, да не се бърка с процедура по разтрогване на граждански брак) се четеше и бюлетин за злополуките. Някой си поиграл с пушката и гръмнал друг, друг го почанчили, не изтраял и позастрелял някой друг, трети се гръмнал, защото приятелката му писала нещо от рода на "Нали знаеш, че умрял и войник се помнят до 40-я ден. Пък твоите 40 минаха., тъй че ти пази синьото небе, мене има кой да ме ... (туй си е цяло войнишко стихотворение, но го помня до следващата дума ) Такива неща. Веднъж застъпване караул. Обясняват, че от предните на един му дотежала службата и се гръмнал, а мястото където лежал било очертано и да не сме пипали там. Та такива неща.

Във връзка с Балканските войни и ПСВ Фердинанд несъмнено допуска огромни грешки, но това си има преидистория и о основата и за съжаление е, че вече доста време е бил в България и малко е почнал да прави някои сметки по нашенски. Княз Александър е бил критикуван за поведението си около Съединението и последвалата война, когато не само България се оказала сама срещу целия свет, ами над всичко отгоре имало и такива, дето да отправят упреци, че след успехите срещу Сърбия не продължил към Белград въпреки риска пред него да се окаже австро-унгарската армия, а зад него турската. Самият Фердинанд отнася критики покрай Илинденско-Преображенското въстание, като родните умници го упрекват, че не започнал война срещу Турция - отново на пук на целия останал свят. Тъй че в един момент когато е имал или поне си е мислел че има (при Мегдусъюзническата война до последно се е надявал на Русия - напразно, разбира се) някаква подкрепа някак си е в реда на нещата да се забърка в някоя авантюра, за която той и предшестваника му са били критикувани, че не са забъркали България съвсем сама.

Което обаче ни най-малко не е пречело да се изчака малко, вместо да се хване първия срещнат в кабарето. Втори си остава вече въпросът доколко би бил по-подходящ от Фердинанд. Защото ситуацията е изисквала и човек, готов да се захване с нея. И нашите съседи не са били кой знае колко доволни от владетелите си, макар страните им да са се поразширили за наша сметка.

Ами като сложим от една страна сведенията на св. Теофан и св. Никифор, а от друга антидесантните крайморски валове то трябва да отнесем завземането на региона на Варна към началото на Дунавска България. За съжаление и Варна, както всички останали градове на север от Балкана са в доста окаяно състояние и имат много малко общи неща с времето, когато по време на ПБЦ поселищния живот в тях е възстановен. Сиреч Варна е била руини, по-запазените части от които били пригодени за жилища, т.е. селището си е било "а ла ромско гето". Като епископски център пък се развива отново едва когато имаме вече ВБЦ.

След Съединението първоначалния проект е да има персонална (лична) уния, но тъй като Русия се е притеснявала, че трудно ще се отърве от нежелания княз, ако обединението се постави в зависимост от абдикацията му, то се стигнало до реална уния, т.е. дори княз Александър да бъде отстранен от престола, то областите няма да се разделят както при персоналната уния, а ще продължат да са заедно начело с който и да е бълг. княз, респ. регенство по време на интеррегиум. И тъй като унията е реална след абдикацията двете територии остават заедно под скиптъра на новата династия. Сиреч - проблеми никакви с малко изчакване. Ако я нямаше Независимостта, нямаше да има Балкански войни, тъй като България е една от най-активните в подготовката и воденето им. След ПСВ с бълг. земи щеше да се случи същото като с земите на народите от многонационалните Австро-Унгария и Русия - от тях се появили Полша, Унгария ... Е, после СССР си прибраля някои, но това вече е станало в друго време. Тъй че и България най-вероятно щеше да получи независимост и всичко щеше да зависи от това Сърбия, Търция и Румъния за кого са воювали. Но тъй като са били за Антантата, то ситуацията можеше да е доста неприятна за България. По време на Берлинския конгрес да речем България е нямала свои представители, макар че пък при сключването на Ньойския договор сме имали делегация, ама тя е била държана едва ли не под арест. Пък и ако България не беше назависима от Антантата нямаше да са толкова зле настроени срещу нас.

И какви са опасностите, които би ги нямало, ако вместо намесничество управлява княз? Освен като изключим, че регентския съвет ще се позатрудни да обяви княжеството за царство. Но то и това си е донякъде личен успех на Фердинанд, защото съседните нам народи са получили независимост с руска военна помощ, а не самостоятелно по дипломатически път.

Ами няколко думи за това приключение. Човек отива в казармата съвсем не по свое желание и обикновено без никакво желание. Прекарваш дълъг период там с месечна заплата 2-20лева. Когато излезеш не си изкарал достатъчно за да си купиш дори комплект обикновени цивилни дрехи. При записване в бюрото по труда, обещетението можеше да се получава за по-малък срок, от този дето трябваше да мине от записването до първата помощ (сиреч на практика не се получава нищо). В замяна на това след някоя година се оказва, че ще имаш удоволствието да гласуваш Георги Пирински да стане президент - човека бил негоден да е войник, но съвсем годен за главнокомандващ. Е, удоволствието се размина, щото човека малко беше поизлъгал и за гражданството си. Но да се върнем на приказката "Казарма". Та оказва се също, че свръхсрочнослужещите (щатните военни) за времето на службата са получили категория на труд, която ще позволи да се пенсионират по-рано. За теб е нямало заплата, работно време и почивни дни, но също така се оказва, че няма да споделиш и за съответния период категорията труд. Така като излезеш от казармата си с трудов стаж "0" и безработен. На първо време ти идва на ум, че докато в казармата са се опитвали да превърнат мозъкът ти в мускул са се поизпарили доста от придобитите в училище знания, пък ти смяташ да кандидатстваш във ВУЗ. Лошото е, че войнишкият фолклор е доста циничен, иначе можеше да се приложи и част от популярните изрази и сказки на родната казарма, та да се долови какъв аромат се е носел там.