Galahad

Значи ще е лочене на пари от еврофондовете. Църквата на еврофондианците - като нищо в лоното й може да се влее целият на политически елит.

За съжаление живота е твърде кратък, та да остава време и за четене на глупости.

Залеза на бълг. наборна армия като всеки край си беше печален - зле подготвен команден състав, липса на пари за учения и храна, остаряла база и техника. Тъй че военното обучение се свеждаше в това славните бълг. бойци да се занимават основно с метене, гладене, лъскане на обувки, сервиране, миене, пране и бродиране.

Княз Александър е бил млад, много впечатлителен и политически много неопитен. Фердинанд дори не се опитва да суспендира конституцията и в интерес на истината неговото управление е най-демократичния период за времето на ІІІ бълг. царство. Стамболов има полит. талант, но пипа твърде грубо. Ако по негово време сопите са се въртяли по-малко е можело да живее и управлява по-дълго. При всички случаи не е било необходимо да бърза толкова с избора на княз. В един момент Русия би предпочела вместо антируско регенство, което да отдалечава България от нея един компромисен княз, при който обаче ми могла да си върне позициите. Да не говорим, че Александър ІІІ и Николай ІІ са напълно лишени от политическите качества и замаха на Царя-Освободител. Офертата Николай Дидиани да бъде поставен за бълг. княз е доказателство за недодялаността на руското управление след цар Александър ІІ. Все пак си е голяма простотия при нарастваща русофобия да се предложи за княз човек, който е известен единствено с това, че е продал княжеството си на Русия.

Ами границите са доста строги, а датировките не са така надеждни. В Преславския музей има снимки на каменната пластика, но голяма част от нея си е от управлението на цар Симеон. http://www.museum-preslav.com/plastic.html Това важи още повече за рисуваната керамика http://www.museum-preslav.com/pottery.html За съжаление нещата с музея в Плиска не стоят така. Не само че декоративната украса на Плиска не е застъпена в сайт на музея, ами дори в музейната експозиция има основно от христ. период, т.е. от края на столичния период. За съжаление декоративната украса на дворците на Плиска си остава труднодостъпна в музея и почти напълно непозната за широката публика. Та след като е такова положението със столицата, какво очакваме за редовите селища? Иначе дворците са били с каменна пластика, което ше рече, че не са приличали много на хамбарите от някои възстановки.

Ами като изключим известните отношения между Витовит и Григорий Цамблак в летописа на великите литонски князе има едно ама много мъгляво сведение за някакви отношения на Литва с владетеля на бълг. земя наричан "деспот" (Павлов, Тютюнджиев и Лазаров го схващат като някой от владетелите на Добруджа).

Класически способ с света на "Кока-Кола-културата" да се пробута подсладена вода за нещо значимо и велико. Иначе статията си е еклектична бозица.

Аааа, това не може да е така. Другарката Цола като истинска комунистка е била враг на буржуазното частнособственическо отношение към жените и е следвала заветния комунистически идеал за общност на жените. Тъй че не е имало нужда да се карат, тъй като е можело да се редуват ако са истински комунисти. Самото зачатие Цолино е също една социалистическа легенда, заета от народната мъдрост, че честната жена и в казарма да влезе ще излезе девица, а ..... и в кафез да бъде затворена, пак ще намерела колая.

Историята на комунстическото управление в Изт. Европа е обвеяно в митове, легенди и големи лъжи, особено пък за този период. За наш голям късмет каквито и да са точно причините, разривът настъпил точно навреме. Защото "макодиназицята" на Пиринския край със съдействието на мекеретата Георги Димитров и Трайчо Костов е провеждана доста усилено, което съвсем не се е случвало в Зап. покрайнини. Проблемът по-скоро е, че Сталин се е усетил, че трайната руска политика на толериране на Сърбия за сметка на България е създала гиганта Югославия. Тито също се е усетил, че ако не се дръпне навреме, ще се наложи да подели империята си с България. Все пак др. Сталин е нямало как да допусне да се развива империя толкова близо до Запада и с риска да се дръпне всеки момент. За съжаление пък от друга страна и този път отново сръбските политици са били на ниво, а което е по-лошо - при нашите положението е точно обратното.

В сбирката с документи на Охридската архиепископия са добавени 8 разписки за внесени суми от Сисанийския владика Никифор. Всички владици от диоцеза на архиепископията правели вноски в касата на тази поместна църква. Събраните средства се използвали за плащане на данъци и за други разходи. Разписките са намерени и преписани обаче у частни лица. Навярно в изгорелия на 17 юни 1862г. архиепископски конак в Охрид са се съхранявали още такива документи. В приложенията е добавен списък на чиновниците на архиепископията през 1690г. В ранглистата са формирани три петици. Освен тях има още трима, които са извън петиците - протопопа и екзарха. Тъй като линка е към общия списък ще дам малко пояснения и за други две групи документи. Едната група са синодалните актове за избор на архиереи. Както се вижда практиката в този период е, че Синода на архиепископията избира владиците и архиепископа измежду трима кандидати. В някои поместни църкви съществува и друга практика при избор на предстоятел - Синода да избира трима кандидата,а а императора/царя да избира за патриарх един от тях. Но в отдалечената от столицата архиепископия избора се правел от Синода. Разбира се друг е въпроса за бератите давани на владиците. Друга голяма група са ентронистиките, т.е. интронационните актове. С тези документи избрания за архиерей е приемал направения избор и е заемал поста. Още една група документи, които обаче не са застъпени така обстойно в сбирката са синодалните актове за снемането на охридските архиепископи.

Ами царя е имал заплата (както сега агент Гоце) и с нея си е купувал имоти, които по право принадлежат на наследниците му. Върнато им е това, дето е било тяхно, а не са се намъктали като др. Андрей Луканов в чуждия дом като са изпъдили стопанина му на улицата. А още е по-интересно откъде пролетариите-членове на БКП/БСП се сдобиха с пари да имат заводи и банки, защото определено това имущество не е от баба им и дядо им? Няма да се изненадам ако съветите към сина са дело не на Фердинанд, а на Тато, но за съжаление на последния у нас важи и формулата "Владко без Татко е равно на 0". Във всеки случай тази творба е нещо като "Основи на управлението" през последните 65г. Материализмът на комунистите често се изражда в цинизъм.

Нашето мило Отечество може и на поразия да дискриминира когато трябва да зачита нечии права, но когато дойде ред за задължения на гражданите - е, те тогава нашата Родина еповече от либерална. И тъй като служенето в армията дължи години беше задължение от което служещите нямаха никаква изгода, то и Родината нямаше нищо против в армията да служат и гейове. Друг съществен момент е, че идеята да не служат гейове в армията е лишена от всякаква разумна логика. Елитната спартанска армия, както и елитния "Свещетен отряд" на Тива са били точно такива. Същата работа и с еничарския корпус по времето, когато е бил елитна войскова част, а не разпасана команда, която я бива само да спретне някой преврат. Работата е там, че войната поставя армията в положение, при което войниците вършат някои неща, които обичайно в мирно време не вършат - хапват котки и плъхове, пият вода от локвата ... е, като войсковата част е обсадена от де жени. Пък те хормоните си бушуват в главата и развалят дисциплината.

Правомощията на народните събрания в Рим не са съвсем статични във вековете, а има динамика. Както примерно е у нас и с народните събрания - имаме Велико и Обикновено, но за няма и два века даже има ред правомощия, които в един период са принадлежали на едното, а в друг - на другото (напр. определянето на броя на министерствата). Републиката както имонархията съвсем не езадължително да са демократични. Република иде от латински и означава "обществено дело (дейност)" и в смисъл на думата "държава" понякога е използвана и за монархии. Античната демокрация е демокрация за някои, а не за всички. Робите не са имали ама никакви демократични права дори в най-демократичните антични републики. Като цяло аристократите и богаташите в Рим са проповядвали че богатите и хората от род са по-загрижени за държавата и по-добре я управляват. И за целта разбира се пробвали различни шашми, за да получат по-голям дял от управлението за сметка на значително по-многобройните бедни дето не са от знаменит и стар род.

Както се вижда и псевдонауката може да бъде доста съдистична. За псичичните заболявания в много от случаите няма ефективно лечение. Ако обаче дори да го наречем заради "самовнушението" породено от религ. ритуал може да подобри състоянието на един болен човек, то има и такива, дето предпочитат човек да страда, но не и да му се подобри състоянието без да е шаманствал някой с бяла престилка и няколко съкращения пред името. И науката е вредна когато работи срещу доброто на хората. Сещам се за англ. крал Чарлз ІІ, който бил подложен на жестоко, но иначе научно лечение, въпреки което умрял, след доста повече мъки, отколкото ако въобще не беше изпитал модерните научни постижения на своето време.

Проверка на ЮНЕСКО в Стария Несебър Те на това се вика: втасахме я. Докато родните чиновници си правят опити за жалка самореклама като въртят шашми с мощи, страната ни е на път да изгуби един от обектите си намиращи се под егидата на ЮНЕСКО. И то когато негов генерален директор е известната с тъпите си изцепки и дипломатически гафове българка Ирина Бокова http://www.unesco.org/new/ru/unesco/about-us/who-we-are/director-general/the-organization/the-directors-general/.

Ами интересно защо частните ВУЗ-ове не стачкуват? Аха, защото държавата не им дава парите. Дори в България мисленето се променя много в зависимост от това, дали може да сучеш от държавата и да назначиш родата на разни службици или всичко зависи от печалбата и ти трябват хора, дето да работят. Пък поне това, дето по медиите се изнесе за БАН като "раждаемост" на наука си се оказа направо "наукографска криза". Не че е лошо студентите да са будната съвест на нацията и да освиркат не само Фердинанд, но и Цецка. Ама мотото на протестите, свеждащо се само до "Искаме пари", е позиция не толкова на бъдещ интелектуален елит, а си е някакъв съвременен еквивалент на "Хлаб и зрелища" и говори лошо за ползвателите му.

Причините са много и сложни. За сравнение и положението на цариградските патриарси от към продължителност на управлението никак не е по-розово. Само за времето на управление на охр. архиеп. Йоасаф има 8 промени - при които някои се изреждат по 2-3 пъти. · 1716 – 1726 ЕРЕМИЯ ІІІ ( първи път ) · 1726 – 1732 ПАИСИЙ ІІ ( първи път ) · 1732 – 1733 ЕРЕМИЯ ІІІ ( втори път ) · 1733 – 1734 СЕРАФИМ І · 1734 – 1740 НЕОФИТ VІ ( първи път ) · 1740 – 1743 ПАИСИЙ ІІ ( втори път ) · 1743 – 1744 НЕОФИТ VІ ( втори път ) · 1744 – 1748 ПАИСИЙ ІІ ( трети път ) В предходния период има и по-големи рекорди - Кирил І е бил 7 пъти патриарх, Дионисий ІV - 6 пъти, както и Партений ІV. Това съвсем не попречило на патр. Самуил І да пресвои Охридската и Ипекската архиепискории, а малко след това да сдаде за първи път поста си и след няколко години да го заеме пак. В някои аспекти православната църква в осм. империя е по-независима, тъй като държавата малко се вълнува от догматичните проблеми на православните. Но в други отношение се е бъркала много. За църковните предстоятели, тъй като всеки новоназначен плащал, то патриарсите се сменяли често. Въобще корупцията в Осм. империя била много развита.

Бусико е от командния състав, но не е бил главнокомандващия, та от него да зависи успеха или провала. Той е по-скоро човек на дълга, а не авантюрист, който се бие на печалавшата страна. Тъй че си е в реда на нещата да се оказва, че е в редиците на губещата армия. За разлика от днешните ни политици, дето все печелят избори, но и все в редиците на някоя друга партия, защото предната се е омаскарила и провалила.

Още няколко попълнения. Встъпителен акт на преспанския владика Доситей от 19.01.1730г. Синодален акт от 26.06.1735г. за избор на Даниил за Велешки владика. Встъпителен акт на Даниил. Синодален акт от 20.03.1743г. за избор на Никифор за Сисанийски митрополит. Встъпителен акт на Никифор Интронационен (встъпителен) акт на архиепископ Йосиф от 13.01.1746г. След 26г. управление през 1345г. архиепископ Йосаф починал. Охридската архиепископия сел смъртта му дори не просъществувала толкова дълго, колкото той я управлявал. Средностатистическия период на управление на следващите архипескопи до края на тая поместна църква е бил само 3г. Като се приспадне времето през което престола е бил вакантен, много от последващите архиепископи в действителност управлявали дори по-малко от 3г. ИГНАТИЙ 1693 – 1695 ГРИГОРИЙ НОВОПАТАРСКИ 1695 ГЕРМАН 1695 ЗОСИМ 1 юли – 1.08.1695 ИГНАТИЙ 1695 – 1699 РАФАИЛ 1699-1702 МЕТОДИЙ 1708 ЗОСИМ 1709 ДИОНИСИЙ 1709 - 1714 АРСЕНИЙ 1714 ФИЛОТЕЙ 1714 - 1718 предс. на Св.Синод ЗОСИМ СИСАНИЙСКИ 1718 - 1719 ЙОАСАФ 1719 – 1745 ЙОСИФ 1746 – 1749 ДИОНИСИЙ 1749 – 1756 Предс. на Св.Синод Йосиф Пелагонийски 1756 МЕТОДИЙ 1757 - 1758 КИРИЛ 1759 - 1761 ИЕРЕМИЯ 1761 – 1763 АНАНИЙ 1763 АРСЕНИЙ 1763 – 1767

Маршал Бусико е оставил спомени, но на български е преведена само частта за битката при Никопол, при това не изцяло, а с някои незначителни съкращения. Иначе преведаното на български е малка част от мемоарите. Но за битката при Никопол той е един от най-подробните извори. И най-важните защото е очевидец, при това от командния състав. Изображение на маршал Жан дьо Менгр Бусико и съпругата му Престоя му в Цариград като цяло е доста безполезен, тъй че като постоял там известно време си заминал. Самият Бусико е интересна фигура. В смисъл, че дайства от благородни подбуди да спре друговерците и да спаси от Европа, а не като наемник за пари.

Барбароса го изгледах. Кетчупа (т.е. кръвта) се лее в изобилие и това явно ще да е било гвоздея, на който да се крепи гледаемостта на филма. Сценарият не е много ясен, а изпълнението на артистите не прави нито един от образите от филма поне малко запомнящ се.

Има създадена тема "Новини за антична Тракия" , която е предназначена за съобщения какво е публикувано в медиите свързани с античната история на бълг. земи и в частност за келтското присъствие. Така от една страна се избягва пускането на теми само с един линк, а от друга всеки, който иска да прегледа новините ще може по-лесно да го направи като са събрани компактно на едно място. Иначе статията е меко казано несериозна. Явно Божо и Лъжливото Овчарче са си намерили последовател. Поне в случая доколкото не е известно кое е Тиле на практика която и камара камъни да се обяви за келтската столица ще е еднакво доказано, докато за "мощите на св. Йоан" е ясно, че не са на този светец. Като цяло принципа е: "Наше село е най-великото селище на света". Предполагам, че автора е от този край и това е някакъв своеобразен изблик на местен патриотизъм. Античните карти не са правени по паралели и меридиани, тъй че отбелязването на едно селище на дадено място дава едни доста широки граници за локализацията му, в някои случаи просто че ебило някъде на Балканите. Монетите са ориентировъчен критерий, но доста неточен, тъй като парите когато са от благородни метали могат да стигнат далеч. Тиле изчезва тъй безследно от историята както келтската държава на Балканите. Тъй че катогоричното доказване ще е доста трудно, а може да се окаже и невъзможно. Античните келти не са пишели като днешните англичани, шотландци или французи. Тъй че е напълно възможно в столицата им въобще да е нямало надпис с името на града. Друг проблем е, че може последната столица да е била резиденция на владетеля, но далеч да не е била най-значимият град на царството. Просто заради упадъка на царството Кавър да е резидирал в последната останала му крепост.

Цар Борис ІІІ несъмнено е един от най-големите бълг. политици на ХХв. Ако трябва да съм точен от Освобождението до сега той и Стамболов са двамата най-способни. Управлението му е в един от най-тежките и критични периоди от новата история на България и въпреки това именно то е белязано с връщането на Ю. Добруджа и прослувутите 8 място в Европа и 1 на Балканите като иконом. състояние. Полша и Сърбия (с доста по-сериозна подкрепа) се противопоставят на германците - резултата е, че страните са съсипани и накрай пак ги огрява социализъм. С Фердинанд нещата са доста сложни. В иконом. аспект управлението му е доста положително. Проблемите идат от т.нар. две нац. катастрофи. Но може би трябва да се помисли и върху недодяланите глупости на т.нар. соц. историография. Комунистите обвиняват Фердинанд, че не подкрепил Илинденско-Преображенското въстание. Но по време на въстанието към България се сипят само заплахи в случай на намеса. При двете катастрофи Фердинанд се опитва вече с осигурена международна подкрепа да постигне онова, за което го обвиняват, че не го е направил като изправи България срещу целия свят. В интерес на истината, той оставя по-голяма държава, отколкото е получил. Тези граници може да не отговарят на бълг. мераци, но големите неща се постигат трудно и с големи рискове. Що се отнася до Ал. Стамболийски - повечето неща, дето мога кажа са него са лоши-

Политическите теми ги избягваме защото обикновено не са сварзани с науката. Еле пък що се отнася до нашите политици, за които се говори, че градовете постоянно са разкопани за да им търсят дипломите. Разбира се понякога ситуацията е такава, че даже да бягаме от политиката, тя ни настига и за още по-голямо съжаление обикновено това е свързано с някое лошо дело на родните политици. АБВ - Алтернатива за Българско Възраждане. Веднага се вижда, че има доста неясни неща - алтернатива на какво и какво ще се възражда?. Може би една политическа формация от генерали и доносници ще е алтернатива на демократичното управление и ще възражда социализма? Казвам социализма не в смисъла на този от учебниците, а реалния социализъм съчетан с някои придобвки от прехода като безработица, комунсти-банкер и др. под. Реалността е, че това е поредната мъглява формация, която е само неясно име с още по-неясна преидизборна програма. По всичко личи, че по стара традиция ще се попълни с доносници, номадствали из няколко партии. Или както се казва - у нас в парламента седят едни и същи хора, като само сменят партията, в която членуват. Има и един друг израз за такива случаи, но ще го пропусна.

Фрагмента е доста кратък, тъй че всяко разчитане е повече или по-малко спорно. 1 ............ 2 ...ДЪNЪ ПОСТ 3 АВНХ ХЪРСТ 4 Ъ МОРНI ЖЕNЕ 5 CHH AСѦNѦ 6 ЦРѦ ТРУВNH Може да е: ... госпоДЪNЪ ПОСТАВНХ ХЪРСТЪ МОРН IЖЕ NЕ CHH AСѦNѦ ЦРѦ ТРУВNH Проблемите са, че по онова време не са се слагали интервали между думите, да не говорим за препинателни знаци като днес. Другото е, че стилът е много засукан и омотан. В случая разбира се конфигурацията е малко произволна, но както се вижда може да се спретнат доста думи. Иначе за Търново. За столица се пише /пре/столен град - без това в скобите. Иначе там, дето е сега българо-македонската граница има доста села с названия близки до Търново, но едва ли е имало навсякъде ицарски тронове.