Galahad

Вярно е, че Палмира доста помогнала на Рим срещу персите и даже владетелят й бил признат за император. Но Рим е дал с едната ръка, а с другата е взел - лоялният цар бил убит, а неговия наследник не наследил имп. титла. Зенобия се опитала да се реваншира, но борбата и била обречена на успех. Оазиса нямал шанс да победи империята.

В рамките на 2г. са ликвидирани както българската Охридска архиепископия, тъй и сръбската Ипечка - всичко това в полза на Цариградската патриаршия. Причините разбира се много. Цариградския патриарх разбира се е случил изгоден момент, действал е и е сполучил. Конкретния цариградски архиерей обаче не след дълго бил снет и се озовал на Атон също като последния охр. архиепископ. Друго нещо е гърчеенето. Паисий е роден в Самоковска епархия, която в различни периоди е била подчинена на тези две закрити църкви и едва след ликвидираането и на двете самостоятелни църкви там са настанени гръцки владици. Та това, което пише в историята му също отразява ситуацията. В тази смисъл специално за Охр. архиепископия се говори за борбата на центробежни (т.е. тези, които са против обединение с Царигр. патриаршия) и центростремителни сили (т.е. тази, които са за присъединяване на епрахиите към Вселенската патриаршия). Трето нещо е, че все пак царигр. патриарх е в столицата, по-близо до султана. И освен това с подкрепата на гръцката върхушка на турска служба. Това дава по-големи възможности за въздействие върху тер. правителство.

Ето още няколко документа от кондиката, които наскоро бяха добавени. Встъпителен акт на архиепископ Методий от 28 май 1708г Синодален акт от 8 юни 1699г. за низложение на архиепископ Зосим и избор за архиепископ на Рафаил. Встъпителен акт на архиепископ Рафаил Синодален акт от 1февруари 1718г. за низложение на архиепископ Филотей Повечето от документите са свързани с един смутен период от историята на архиепископията. Дестабилизация внасят както боричканията между духовниците, тъй и намесата на някои светски лица. Това, което по-скоро трябва да се види между редовете, е че архиепископията по това време среща и сериозни финансови затруднения, което е наложило някои от предстоятелите й в търсенето на средства понякога и да нарушат църковните правила. Но не трябва да се забравя, че оцеляването на архиепископиято освен от всичко друго зависи и от способността й да набере средства за да плати данъка на султана. Избора за архиепископ на Йоасаф довело до спокойствие за тази църква и стабилизация на финансите й. За съжаление неговото управление е последния такъв период.

Формалните граници на Средновековието са между падането на стария Рим и падането на Новия Рим (Цариград). Тъй че периода е ясен. Проблемът е, че историята в рамките на 1000г. е нещо доста динамично и изменчиво. Началният период е лесен. От просъществувалите сравнително дълго държави от типа, който днес се определя като "славянски" България поне като сведения се появява най-рано. Казвам славянска, в смисъл, че в нея като основен език се развива славянския, макар в някакви периоди да е бил в оборот и друг език. Ще рече, че за даден период е абсолютен фаворит. Обаче половин век преди края на Средновековието България изчезва като държава, което пък за този период я прави абсолютен аутсайдер. Ще рече, че може да мерим на базата относително дълъг период през средновековието, т.е. в рамките на няколко века. ПОЛИТИЧЕСКИ: Територия и население. Русия изглежда голяма, но през цялото средновековие това са отделни княжества, които относително за кратко са в някаква по-голяма формация. Друг проблем са нашествията на разни народи като печенеги, татари. Трети проблем при Русия е населението - просторните поля не са много населени. При все това по този критерий Русия определено има някаква преднина. Политически престиж. Несъмнено най-голям е на България. Нейния владетел носи титлата император, а църковния й глава патриарх (за дълго време е единствения патриарх на конкретен народ) ИКОНОМИКА: Близостта с Византия, геогр. положение поставят България в най-добпа позиция. Проблемът е, че през Средновековието икономическото развитие на една страна не е от особено голямо значение. Не че не е хубаво някоя държава да е богата като Венеция и Генуа, така както днес да има банки като Швейцария. Но тогава икономиката е била по-проста - без патенти, ноу-хау, машини, тесни специалисти. Всяка държава лесно е можело да направи скока при добро желание. КУЛТУРА: Тук определено имаме широко влияние сред останалите слав. държави, макар и не сред всички. Е, после нещата са се обърнали на 180 градуса, но това вече е извън темата.

Предполагам, че може би е уловка за да прекара машините дето се опитват да се промъкнат. Има 4 грешни, а този, който влиза просто трябва да напише широко известен отговор, който обаче не фигурира.

Някой гледал ли е италянския филм за Барбароса (2009г.) Че италиянското кино от 20-30г. е яко западнало. Във фейсбука май с най-голяма членска група за италиански филм е тези срешу ит. продължение на "Комисар Рекс". Пък то и нищо чудно като гледам откъде влачат артисти през тези години. Ей на в "Барбароса" - Рутгер Хауер, .. Христо Живков, ... Христо Шопов и други. Пък аз и Рутгер не го харесвам.

Терорът при управлението на Иван Грозни слага край на болярския произвол, който не е бил никак по приятен за по-голямата част от населението на Русия. Терорът във века на Иван Грозни не е резултат от масова психоза на владетелите, а е средство по пътя на централизацията на европ. държави. Чрез него практически независимите крупни феодали са смазани и сведени до положението на царедворци. Но пък в резултат на тези процеси христ. държави се централизират, започват да формират силни армии, спират турското нашествие и запазват своята независимост. Преодоляна е феод. разпокъсаност, което дава възможност за развитието на стопанския живот и в крайна сметка се стига до бурж. революции (които също не протичат навсякъде като нежни) и края на феодализма. Когато Иван Гръзни умира държавата му е достатъчно силна, та да може управлението на сина му да премине относително мирно и успешно. Но процесът на тоталното надмощие на царя над църквата и аристократите завършва едва при Петър І, който според Холмарк също е бил тиранин.

Нека сложи снимки, ще видим за какво става дума. Иначе само може да гадаем.

Теофилакт Охридски пише за него:

Странно същото се говори и за Екатерина Медичи (заради Валтоломеевата нощ), за Хенри VІІІ Тюдор и дъщеря му Кървавата Мери, испанския крал Филип ІІ(само защото управлението му е било един златен период за Светата майка-инквизицията) ... май ще ми е по-лесно да изброя за кои не са се говорели такива неща като за Иван Грозни, макар чесно казано доста се затруднявам да се сетя за подходящи имена.

Средновековните български улици са си били типични като за времето си. Докато днешните български улици са нещо уникално за Европа - едно такова съвършенно съчетание от боклуци и дупки (понякога и бездомни песове). Просто е достатъчно човек да стапи на бълг. улица и да се досети, че такъв народ даже всички да са го канили за съюзник за ПСВ и ВСВ, дълго е чакал пред портите на НАТО и ЕС, та когато влезе в двете успешно да държи посленото място.

В такива случаи Дамата от Езерото казва: "Добър крал, лош крал - съдиш прекалено строго за хората". Добър или лош за кого? Ако някой наш управник направи така, че Беломорието, Македония, Западните покранини и Северна Добруджа се върнат в България той ще е велик бълг. политик, но едва ли в учебниците на съседните ни държави ще сипят хвалебствия и благодарности за него. Така е и с Иван Грозни - прави Русия велика, но за голямо неудоволствие на чуждите политици. С терор слага край на болярския произвол, но болярите въобще не останали доволни от това. Въобще обикновено доброто за едни, често не е добро за други, пък ако ще причината за това да е чиста завист. Трудно е да се даде еднозначна оценка на управлението на Иван Грозни. Той става руски княз още като малък и болярите са го третирали повече като слуга, отколкото като господар. При Иван Грозни Русия се централизира - процес, който протича и в цяла Европа. В Англия да речем Хенри VІІІ прави почти същото като цар Иван, като различията са по-скоро в детайлите. Друг е въпросът, че според един популярен анекдот въпреки схващането, че дъщерите избирали съпруг, който да прилича на баща им, то кралица Елизабет І отхвърлила брачното предложение на царя. Иначе вероятно и той, подобно на Хенри VІІІ е сменял съпруги за да осигури наследник за трона - първият Димитрий умрял малък, Иван бил убит от баща си, Фьодор бил според някои малко слабоумен (макар управлението му да е било сравнително спокойно, успешно и градивно, за разлика от последвалото самостоятелно управление на Борис Годунов). Холмарк обявиха Иван Грозни за луд, защото се бил провъзгласил за цар - в интерес на истината обаче това е станало с одобрението на източните патриарси, пък така и в ТВ филма не беше дадено разумно обяснение Иван Грозни да е луд, като е коронясан за цар, а Бонапарт и Карл Велики да не са , макар да са сторили същото.

Ами ето София преди светлата дата, а ето я и след 45г. социализъм и 20г. управление на ДС Улицата пак е централна и павирана, но ясно личи зле нареденото паве, с което на принципа "петилетката за две години", така че голямата дупка е станала просто по-малка дупка. До левия тротоар се вижда хвърлен боклук. Та как се е получило така, че един и същи народ е станал толкова мърляв? И как юдеите, които преди цар Давид са в доста окаяно положение след това се радват на независимост и сигурност, а после пак се озовали в предишното положение? За цар Давид в Библията често се казва, че е имал "страх божи" - нещо, което доста липсвало и на предшественика му и на наследниците му. Онова, което въздържа царя да върши несправедливост и което кара обикновения човек да си свърши работата като хората и да не си метне боклука на улицата, въпреки че няма кой да го види и накаже. Мирогледа на всеки човек, че не трябва да върши нещо лошо. А сега за презентацията. Прегледах я, но не ми остана време да изчета текстовете. Забелязах обаче, че на места текста отива върху рисунката и е нечетлив. В такива случаи е по-добре да се намали шрифта или текста, ако няма друг начин да се съвмести със снимките. Същото сее получило и със заглавията на някои от слейдовете. Съгласен съм, че с еднакъв шрифт е по-готино, ама все пак трябва да може да се четат и дублиращите се участъци. Може аз нещо да не съм разбрал, но останах с впечатлението, че презентацията ще е за цар Давид или за цар Соломон, но тя е повече свързана с ранната история на юдеиет въобще. Предполагам, че темата е променена, тъй като заглавието е "Юдеи 1800-587г." и то вече наистина отговаря на съдържанието. Предполагам си направил промяната, защото новата тема позволява да се включат и карти. Пък в една презентация е хубаво да има таблици и карти, защото така се илюстрират по-добре дори обемни доклади.

Независимо от това дали вярвате, че цар Соломон е съществувал или вярвате в това, че не е съществувал, ако не се изучават сведенията за една световноизвестна личност се стига до невежество. Достатъчно е само да се види здравината и чистотата на днешните бълг. улици и да се сравнят с тези в чужбина или с тези от снимките преди 1944г. за да се видят резултатите от борбата с "опиума за народа" върху възпитанието и професионалната подготовка на сегашните българи.

За пореден път се видя, че нашата държава дето трябва я няма. Докато в старата част на Несебър се е вихрело бурно незаконно строителство държавата я е нямало. Когато трябва незаконните постройки да се съборят - се оказа, че пак я няма. Накрая въпросните печалбогонци запалиха гуми в кулите и повредиха постройките. Държавата се намеси само до там да загаси огъня. Много ми е интересно, дали въпросните несебърци щяха да са доволни от държава дето да им позволи да сринат стария град, но също така и всеки желаещ безнаказано да им подпали хотелите. Участници в блокадата запалиха гуми в кулите на крепостните стени на входа на Стария град Излиза, че правителството на ГЕРБ ще наказва за снимане на паметник на културата, но демонстративното му подпалване си е нещо съвсем безнаказано. Не, че извършеното не е престъпление: Технически погледнато подпалвачите не само че трябва да бъдат осъдени, но и да платят ремонта, като при необходимост за покриване на разходите се изнесат на публична продан минихотелите. Но в държава като нашата най-много да накажат фоторепортера, че е снимал горящите кули без разрешение за заснемане на този паметник на културата.

Е, ето го часът на истината. Въпреки кой знае защо тъй широко рекламираната кампания от медиите - посещаемостта на събитието се оказа символична. На снимката се вижда една доста рядка групичка от 8 души, което е доста далеч от онеправданите 1,6 милиона. Но има едно нещо, за което упреквам в случая НСИ - че не изброи колко от участниците са членове на Комсомола и Гоцемола. Защото в чудатите обяви за показване на мощите на св. Статисий нещо ми лъха познатата комсомолска недодяланост на мероприятията на Станишев. Очевидно, че и този път медии и общество се разминаха в интересите си. Въпреки критиките на религиозността на българите редовните неделни служби събират дори в малките църквици повече хора от шумно разгласеното от медиите атеистично мероприятие.

Според самия Барбароса и някои латински извори първия признат император е Карл Велики, което ще рече, че от там на сетне империята следва да си се предава вече според вътрешните правила. Практически византийците реално при затруднения са признали доста, но при пръв сгоден случай са се отмятали. При Барбароса спомагат обстоятелствата, защото Исак ІІ Ангел и брат му успели направо да съсипят империята. Когато Константинопол бил отвоюван отново вече било късно да се твърди, че е нямало признаване. С герм. император проблема е заради това, кой е "римския" император. С България подобен проблем има при Симеон, но с компромиса при Петър бълг. владател да е само император на българите низантийците преглътнали това положение и безпроблемно са го пишели "василевс".

Атеисти и няма вероизповедание са две различни неща. То е като да се иска в статистиката вместо "брюнетки ; други" да пише "брюнетки; блондинки". Сиреч, ще се вкарат кестенявите, червенокосите и червените беловласи бабички в графата "блондинки", което едва ли ще зарадва всички тях. Е, това май ще реши въпроса. Ако на протеста се съберат хора за един-два трамвая, това ще покаже, че бройката е пренебрежимо малка и няма място в анкетата.

Ами доста е трудно да се каже, защото за някои владетели съвсем не е ясно как са разделили д властта - дали по естествен път, дали доброволно или са им помогнали. Вече е ставало дума, че според възрожденските историци хан Тервел се покръстил, абдикирал и замонашил. При нас обаче по-голямата част от владетелите или са били убити или са били детронирани: Аспарух - убит по време на война Следващите няколко от династията Дуло не знаем как точно са умрели. Тези след тях до Кардам ако не са убити, са детронирани. Кардам не е много ясно как е умрял Крум - спорно дали е убит или е получил удар Омуртаг не е известно, но има една сведение за превлат в България Маламир - по всичко личи, че е убит Пресиан - не е известно Борис и Петър - ясно Расате - детрониран и ослепен Симеон - естествена смърт Борис ІІ - убит Роман - най-вероятно естествена смърт, но във виз. затвор Самуил - удар Гаврил-Радомир - убит Иван-Владислав - убит Асен, Петър и Калоян - убити Борил - детрониран и ослепен Иван Асен - естесвена смърт Калиман І, Михаил Асен, Калиман ІІ, Константин Тих и Ивайло - убити Иван Асен ІІІ, Георги І Тертер (и сина на Константин Тих - Михаил, който му е бил съцар) са принудени да бягат във Византия Смилец -вероятно ест. смърт, синът му Иван вероятно е детрониран, умира като монах Чака - убит Тодор Светослав - ест. смърт Георги ІІ - умира преждевременно, може би е убит Михаил Шишман - убит Иван-Стефан - детрониран Иван-Александър - ест. свърт Шишман - обезглавен Страцимир - отведен в плен Константин - ест. смърт

Хектор или Ахил - това си е дилема, която би разкъсала всяко автохонно сърце. Защото според една интерполация към Малала Ахил е българин. Троянците пък са доста гъсти с траките и най-вече с фригите (малоазийските траки-бриги). Ще рече, че изборът няма как да стане на принципа "Изберете българското". Иначе на мен Хектор ми е най-симпатичен. Предполагам, че Омир е имал някакъв проблем с превземане на града в който живее от враговете, макар това да не е хитов момент за тези, дето са му съчинявали биографии. Но практиката е, че никой не критикува победителите. А Омир се изказва доста положително за троянци и съюзниците, а към гърците е доста враждебен. Приам е баща на народа, Хектор е защитник на отечеството, Парис е едва ли не жертва на боговете, които първо му предопределят да отмъкне Елена, а после даже в неудобен момент го измъкват от бойното поле (сиреч, той самия не е офейкал за да си отърве животеца). Но що се отнася до гърците - Агамемнон е тиранин, Менелай не само е рогоносец, ами му трябва цяла Гърция да си прибере жената, Ахил за да отърве военната служба дори си е бил навлякъл женски дрехи ... Разбира се заслугата за тази трактовка може да не е на Омир, а на Дарет. Но той си заслужава отделна тема.

Ами то и учебната практика е тъй печално организирана и реализирана у нас, че си е най-чиста проба губене на време. Причини - липса на база, липса на визия и ръководен апарат, чийто научен път се е развил основно в писането на доноси. Реално практиката у нас е съчетание между суха теория и полагане на нискоквалифициран труд нямащ нищо общо с бъдещата специалност. Сещам се нещо съвсем прясно. Вчера сутринта предаването на Иван Звездев беше за сладкарството в Швейцария. Репортажа беше от една сладкарница. Сладкарите се обучават три години. През тях, те работат в сладкарницата, като само по един ден седмично ходят до областния център да учат теория. Квартири, очни, дивотии - няма. Отиваш до местния център сутринта, караш си часовете и после чак другата седмица. Като завършат обучение може да останат тами или да идат да работят другаде. Нещо като занаятчийското обучение, дето го и е имало и при нас. В случая все пак трябвада призная, че поне в готварството и сладкарството при нас нещата са молко по-прагматични. Най-вече заради по-достъпната база. Но иначе като си спомня само как ни преподаваха информатика при ползването само на учебник, лист и химикал. Компютрите - разбира се марка "Правец" - обикновено не се включваха (то не че като се включат ползата е голяма, но това е друга тема). Не ще и дума обаче, че образователния хаос и неуредици в образованието пък подготвят българина за още по-големия хоас и неуредици в работата и държавата.

Оми то няма кой знае какво значение кой пров е влязъл и на кой е предаден Солун първо. Постигнатото на зеленото бойно поле като се загуби на зелената покривта на масата за преговори, остават само едни спомени и надежди. Снимки от Бялата кула на Солун. Но това е друга приказка. Нашата няма щастлив край.

Напомня ми за вица, в който питали защо край казаните в ада, в които врели българите нямало пазачи, а край тея на другите народи имало. Отговора бил, че ако някой българин се опитвал да изкочи, сънародниците му обратно го издърпвали вътре. Може много да се даде като аргументи, защо полицаи и военни трябва да взимат повече от учените. Напр. защото докато едните си учат урока един ден преди учениците за да повтарят 5 часа едно и също, без да им пука дали на някой му влиза нещо в главата, другите си рискуват живота. Или че първите седем години се формират от семейството, а полицията се намесва след вторите седем да оправя калпавата работа на учителите (наказателна отговорност се носи над 14г). Та въобще може да се каже много в тоя дух. Но със сигурност няма да излезе нищо, ако реформата се сведе до това работещите в една система (образованието) да почнат да взимат повече от тези в друга (МВР или МВО). Ако в самата система няма стимули, механичното й издигане над другите системи ще роди само надути пуяци.

Качеството на монетата не е моного добро и с този малък размер, аз виждам само едно плоско кръгло парче. Тъй че ако може по-голямо изображение на монетата, а не на картона върху който е поставена.

За съжаление Солун си остава една несбъдната българска мечта. След няколко обсади и щурма на славяни и българи, след като слав. князе Хецон и Пребънд попадат в плен, след като Алусиан претърпява тежко поражение при щурма на града, а Калоян умира под стените на крепоста, след две Балкански и две световни войни - в крайна сметка Солун така и не става български. Иначе още през средновековието в Солун има силно изразено славяно-българско присъствие и не случайно във връзка с майката на царица Мария-Ирина (съпругата на цар Петър), чието семейство е било от там, е наречен "многолик славянски образ". Вече статистически в периода на края на осм. власт над града българите са втория по численост етнос след евреите. Подобно на Воден и Солун след като е попаднал в гръцки ръце е станал жертва на голям пожар, след която доста следи от бившия етнически облик на града изчезнали.