Galahad

Акрополит изрично пише, че Иван Асен ІІ е пристигнал със семейството си в Галиполи за сключването на мира(ГИБИ - 8, 163). Тъй че поне дадения пример е неверен.

Хамидие става за морска блокада, защото е можел да потапя търговските кораби, които са се опитвали да ни правят доставки, а ние с нищо не е можело да се противопоставим. Миноносците успяват благодарение на мъглата, което пък днес благодарение на радарите е невъзможно. Без подводницата един по-модерен крайцер е достатъчен за да ни умре морската търговия. Те на това се вика морска блокада. Подводничарски флот не се създава толкова бързо, колкото се променят политическите комбинации. Доста от въоръжението ни е от времето, когато бяхме част от Варщавския договор, а днес вече го няма, пък ние сме в отбора на врага - НАТО. Но подводницата си е при нас. Не се връзвайте толкова на НАТО. Турците и гърците нали също са в този съюз - те що не ликвидират армиите си? Ми тя на гърците е още по-лесна - извън НАТО са само Македония и Албания. Ама на - държат си армийката и правят учения.

Ами писали са нещо, дето не е вярно, поне според Бориловия синодик:

И кои са нормалните източници от които може да научи, след като няма за може да се правят рекламни брошури? А, да! В замяна на това пък може да се научи за културните забележителности на Анадола. Защото Турция не пречи да се рекламират културните й обекти и да идват данъци от туристи. като не може да се рекламират нашите, ще се рекламират чуждите. Те това е лакомията и простотията. Мона Лиза са я копирали милиони пъти и милиони са ходили до Париж да я гледат. Не е необходимо да вярва на думите ми. Има тема с изображения на рухващите сгради. Или намерението е като се забрани да се показват изображения, да не може да се показва как сградите рухват? Пък и не само тука излиза информация за съсипията: Къща рухна в Стария Пловдив Изтърбушени къщи падат в Търново Багер рушна архитектурен паметник в центъра на Варна Това са фактите и реалността с грижите за паметниците на културата. Като се забрани изобразяването, няма да може и да се възстановят.

Подобно законово решение противоречи на Конституцията. Навсякъде по света националните и общочовешките културни ценности са общодостъпни за изобразяване и разпространение. Тези пък, за които това не важи и трябва разрешение не може да се национализират и прибират от музеи и културни институции по друг ред освен доброволната покупко-продажба. Подобна политика за България е катастрофална, защото заради лакомията и простотията на управляващите много от културните паметници на оцелели векове днес рухват. Предполагам, че целта на забраната е да се попречи да се документира какво има в обекти съхраняващи културни ценности и по този начин да се облекчат кражбите от музеи, църкви, манастири и др. под. Защото ако обектите са широкоизвестни, няма как да се експонират в частна колекция. Не може примерно Черепа да сложи в колекцията си Калояновия пръстен, защото е известен в детайли и е ясно, че ако е там, е краден. У нас проблема най-вероятно ще се реши по обичайния за България начин - парламента и Конституционния съд ще потъпчат Конституцията, а граджданите пък въобще няма да спазват закона.

Да но папата се опираше на изказванията на същия Агджа за да хули България. Ако този път Агджа казва истината, това говори много лошо за хората, които раководят кат. църква, защото излиза, че са убийци. Ако Агджа е лъжец, значи Йоан Павел ІІ е станал ортак на убиец и измамник, което според Библията означава, че е същата стока.

Когато съм гледал снимката на срещата на папата с Агджа в затвора, съм я озаглавявал "срещата на вярващия с търговеца". Агджа, макар и атентатор на снимката има излъчване на човек, който вярва в нещо. И на човек, който не вярва в добрите намерения на посетителя си. Папата изглежда като човек, който минава само за да вдигне имиджа си. Прилича на политик, който е гушнал малко дете за снимка, но бърза да го свали, че току-виж подмокрило скъпия му костюм. Е, вече е ясно. Папата просто си е направил малко реклама. В сърцето му е нямало нито опрощение, нито покаяние за премълчаното и изреченото. Агджа обвини Ватикана за атентата срещу папата Агджа обвини кардинал Казароли Една новина, която ни връща към едно събитие от неотдавнашното ни минало, което продължава да трови и настоящето на България. Преди да почине Йоан Павел ІІ въпреки оправдателната присъда дадена от италианското правосъдие по делото срещу българите и въпреки лицемерното демонстриране, че въпросът за "българската връзка" е приключила отново отправи обвинения срещу България. Но ето че сега главата на схизматиците получи награда свише. Защото оръдието на неговата злоба се обърна срещу него и го изобличи като двуличник и измамник. Сега вече лъсна измамния образ на превъзнасаняия за лъжливо благочестие Йоан Павел ІІ. Това е пример как отстъпването от православието отваря вратата към грехопадението. И както някожашния пръв сред архангелите Сатанаил заслепен от своята гордост се срина в преизподнята, тъй и оня който седеше на някога първия сред патриаршеските престоли днес е изобличен. Омразата към социализма на Йоан Павел ІІ не само го тласна да подкрепя южноамириканските диктатори, но и го забърка в сегашния скандал, от който вече каквото и да се случи, ще излезе много по-омаскарен, от България. Дали сега Агджа казва истината вече няма никакво значение. Защото се видя, че оня, заради чиито думи той в края на живота си продължаваше да злослови за "българска връзка", днес оплете Ватикана и самия него.

Ами ще трябва да провериш какво точно си прочел. На дипломатическо посещение в самата столица са били хан Тервел, цар Петър, руската княгиня Олга ... Да не говорим, че византийците много са обичали да имат под ръка някай претендент за чужд трон и във Византия направо е бъкало от екс- и кандидат-владетели: Телериг, Иван Асен ІІІ, Шишман (сина на Михаил Шишман), Михаил (син на Константин Тих), т.нар. Иван-Смилец, братята на цар Петър І ...

Защо трябва да умуваме дали може да се прави нещо, което сме го правили? По време на Първата Балк. война сме воювали с турците, макар тогава Османската империя да е била доста по-голяма, а нашите съюзници и самата България доста по-малки като територия (въпреки последвалите неуспехи, в резултат на тази война България си разширява територията). Друг е въпросът, че заради точно заради разсъждения в стил "защо са ни е подводница и армия" през ХІV турците са ни завладяли. Щото то тогава царя си е бил рода с всички - Андроник е женен за Кераца, Душан е женен за Елена, Кера Тамара е омъжена за Мурад, а Шишман е женен за дъщерята на княз Лазар.

Първите сведения за нахлувания на турците в Унгария и сражение с тях (при това успешно) наистина са от времето на Лайош (Людовик д'Анжу). Преполага се, че заради унгарската окупация на Видин цар Иван Александър се е помирил с турците и ги е пропуснал да поограбет малко Унгария, та да видят какво е да се напада, когато турците ти вилнеят в югоизточната част на страната. По време на битката при Никопол през 1396г. крал на Унгария вече е Сигизмунд, който е от Люксембурската династия. При Никопол губят. Преди битката при Никопол унгарците усилено подпомагат Мирчо срещу претендента за влашкия трон Влад Узурпатора, като действията се водят с променлив успех. В навечерието на битката при Никопол(1395г.) обаче Мирчо и унгарците слагат ръка на Холовник или Малък Никопол - островна крепост в Дунава, съставна на Големия Никопол и така се поставя блоката на самия Голям Никопол.

За съжаление историята ни показва друго. Турция ни е правила морска блокада и "Хамидие" е бил част от нея. България има удивителната способност да се подреди тъй, че "да ни нападнат в някакъв абсурден антибългарски съюз" - през Междусъюзническата война ни нападат всички съседи, по време на ВСВ в един момент се оказваме в положение на война с почти всички воюващи страни, съм 1366г. пък сме се уредили от югоизток да ни нападнат турците и савойците, а от северозапад - унгарците. Практиката със съвр. войни за държава с параметрите на България показва, че ако не може да смаже противника, то поне може да проточи нещата докато противоречивите интереси на Великите сили й осигурят помощ - САЩ-Виетнам, кампанията за Суецкия канал. Е, не винаги се получава, но ако трябва да подържаме армия само ако тя трябва винаги със сигурност да спечели, май ще трябва да разпуснем цялата армия. Ние не сме Швейцария, защото нямаме нейните съседи и банки. Най-вече второто. Все пак държавите се управляват от политици, които се нуждаят от тайни сметки в надеждни (швейцарски) банки.

За мощите от о-в Свети Иван - най-вероятно това са мощи, но не на св. Йоан Кръстител, а на светци-мъченици. Напълно е възможно да са взети от мощите, които са се намирали в съседната епархия на Месемврия - т.е. да има части от намиращите се сега във Венеция мощи на св. Теодор Стратилат (той е и покровител на Венеция), на св. ап. Андрей Първозвани и на св. Сикст. Това лесно може и да се провери, като се погледне на мощите във Венеция дали не липсват такива парчета. Втори е въпросът, че заради лакомията и простотията на някои нашенци може да се окаже, че намирането на мощи на някои от значимите християнски мъченици е оплескано с доносническа измама. Перперикон не елошо че го разкопаха, но ми се струва, че врявата там, е да отвлече вниманието, че не се работи вместо това доста богатия терен на Рациария. Което пък позволи да се обогатят колекциите на някои някогашни номенклатурчици и настоящи власто-пари-имущи. С гроба на Артур нещата са доста сложни, защото все пак е една легендарна личност. Ще рече, че погребаният може и да е прототип на някое от кралските легендарни превъплащения. Така както ако се намерят гробовете на крал Малко, Каралюк и Дели Марко и трите в известен смисъл са гроб на легендарния Крали Марко.

Факта, че никоя Балканска държава не се е освободила съвсем сама е достатъчно показателен за шансовете ни. А "чистата и свята република" първо, че е била идея на малцина и второ същината и съвсем не се е свеждала до това короната да се нарича "правешки каскет". Някои "представители на това революционно движение" като гледам колко са държели на костюмчето за снимката ми се струва, че ако им се е отворела възможност, на драго сърце биха добавили към тоалета си и корона. Някои са си падали по Републиката просто защото им е липсал благороднически произход, което е пречело да станат царе, на не и да станат президент. Не че има нещо лошо, просто не е чак свято и чисто.

Ако човек си напъне въображението може да види в графита и комбинация от изображенията от съкровището от Наг Сент Миклош Но не трябва да забравяме, че може и да е детска рисунка, на която е изобразено как тати се връща в Плиска без да се обади ...а мама си има гостенин (лъчите на слънцето да са дърветата от честокола на най-външната укрепителна линия на Плиска)

Латинските извори не дават много точни сведения за брутната численост на армията на латинската империя. В повечето случаи само се сочи броят на рицарите, но в хода на битката се вижда, че участват и много други, които не са рицари. Само че нерицарите са споменавани инцидентно, което е и причината да се дава сведение само за определена група - сержанти, стрелци, копиеносци, венецианци, или пък от даден отряд. Може само да се прави някаква ориентировъчна пропорция, тъй като нямаме някаква организация от типа: 1 рицар- 2 сержанта-4-копиеносци, 4 стрелци или нещо от този род. Всеки феодал е формирал дружината според възмотностите си, съотв. армията на всеку сюзерен е била функция от неговите възможности и тези на васалите му. При Пловдив Борил се опитва да повтори успеха при Одрин и ако е бил успял Лат. империя е щяла да бъде съсипана. За негов лош късмет Анри е бил добър военачалник и политик. Ще рече, че не се стигнало до безредно преследавне, а след това императорът се съгласил на мир и династичен брак. Така на практика се получава да изглежда, че той побеждава, без да остава възможност да се провери в бъдеще дали е истина. А при положението на Лат. империя, когато притока на златотърсачи е секнал подобен ход не само, че давал възможност за оцеляване, но и за просперитет. Вярно, че Борил е имал династични проблеми и това е бил момента да бъде натиснат повечко, но и на Анри положението с латинските феодали не било много розово. Успехът при Пловдив на латинците е бил малък, но Анри е съумял да се възползва максимално от ситуацията. И както казваше със съжаление един западен автор - жалко (за Лат. империя), че по-дълго не е живял.

Още някои допълнения. Първото е свързано с тъй да се каже най-окомплектованата част за момента - тази за цар Петър І. Става дума за сведението на Лиудпранд във връзка с вече споменатия договор между България и Византия,като в случая той е писал за клаузата, че по време на церемониите бълг. пратеници в Цариград е трябвало да са на най-почетното място от другите народи. В случая Лиудпранд като пратеник на герм. император се почувствал пререден. Съвсем неоснователно, разбира се, защото със сигурност може да твърдим, че герм. нладетел е бил признат за император от равните (т.е. от василевса) едва когато Барбароса наближил Цариград по време на ІІІ кръстоносен поход. Другото е за приложението - повиквателните на "Господин Търновски" и образци от обръщения за писма до бълг. владетел от египетската султанска канцеларияи от времето на Константин VІІ.

Ако търсим партий в смисъла на днешните сини и червени или на пак такива цветове по времето на Юстиниян І, дето на обществени сбирки седят отделени едни от други де в парламента днес, де тогава на хиподрума - е, точно такива няма. Но из нашенската литература понякога с елемент на анахронизъм се въртят разни "партии". Може да ги обособин на няколко групи: 1) на религиозен признак - християнска и езическа (по всичко изглежда и не много влиятелна ислямска). Това до детронирането на Расате. Може да добавим и богомилска сред низините, но последната лишена от братска съветска помощ така и не могла да вземе властта; 2) на международен принцип - най-често в основата им са останалите (религиозен, личностен) 3) етнически - българи, славяни, нормани, ромеи, сепаратисти. Като цяло етническия елемент през средновековието не е бил водещ в партийното групиране 4) личностен - той е бил обикновено водещия през средновековието, тъй като масовия тип държави са монархии 5) капитуланти, колаборационисти и за продължаване на съпротивата - в края на ПБЦ и ВБЦ разбира се всичко това без цветове, ефирно време за предизборни кампании, митинги и др. под.

Войната не е само сражения на бойното поле. Като четете как е протекло тур. завоевание ще видите, че и в извори, и в легенди много крепости са превзети не с щурм, а с обсада след привършване на припасите. Ще рече, че 1 подводница няма да победи флотилия от няколко самолетонасача и крайцера. Но първо може да напада конвоите и да пречи на регулярните доставки. Също може да напада корабите от противниковата блокада и да отвори път за бълг. конвои. Защото ако една война се проточи 2-3години (а те от началото на ХХв. обикновено са такива, а не като преди това да прикллючват ако не за дни, то за не кой знае колко повече от година) и нямаме възможност за снабдяване с гориво ще се наложи да капитулираме. Най-много пилотите на останалите ни самолети да последват японския опит от ВСВ и с последното гориво да се забият в противников самолет или кораб. А файдата от ракетните катери е като от теляшкия ни батальон н Афганистан. Сиреч като хора второ качество да вършим черната работа на хората първо качество - я да им търкаме гърбовете в банята, я да им пазим външната граница с ракетните катери.

Вече стана дума в други теми, че информацията за документите от времето на ПБЦ и ВБЦ е доста оскъдна, макар че пък документите и сведенията за незапазили се документи далеч не са чак толкова малко. Ето списък и текстовете на някои от документите или извороноте данни за несъхраналите се. За сега списъкът е доста непълен, а тъй като някои от текстовете така и нямат направен превод на български н скоро време няма да може да се ползва цялата информация. Предполагам обаче, че и така се добива информация, че оцелялото от архива наПБЦ и ВБЦ не се свежда до 7-8грамоти, част от които - фалшиви. Предполагам, че от списъка вече се ориентирате и за предмета на темата - да се съберат наличните сведения от изворите за незапазилите се документи. По този начин с общи усилия ще моге да видим една не съвсем позната страна от българското минало. В хода на събирането, ще може да обсъдим и част от документите. На този етап може би е добре да се отложи качването на документи на практически независимите владетели на Велбъжд, както и на Мрняевичите (Вълкашин, Углеш и Марко), както и някои персонални документи като да речем документите за Фружин или оплакванията за неплатени сметки на ексцарицата Ана-Неда. Те са доста и ще дръпнат доста сили.

Като става дума за царете Соломон и Давид може би е най-добре да се погледне Библията - книгите Царства, Паралипоменон (Летописи). От Псалтира и Премъдрост соломонова пък може да се извадят някои цитати. Там са за речем популярните цитати "Всичко е суета" или изпълняваните от хора по време на богослужение химни. Давид е известен с победата си над Голиат, както и с псалмите. Има и една много известна статуя на Давид от Микеланджело. Соломон пък е построил Храма в Йерусалим и е бил известен със своята мъдрост, но тъй като се сдобил с много съпруги започнал да залита и по култовете им. Бил посетен от Савската царица, а също е популярен покрай една книга, която е филмирана - "Рудниците на цар Соломон". За двамата е писано много и са рисувани много картини за тях. Тъй че какво ще подбереш, вече зависи от изискванията ви за темата. Но тя дава много големи възможности.

Флота не е само за десанти. Някои може да не са ни по силите, но е достатъчно да им правим някой друг пробив в блокадата за доставки. За разлика от Румъния и Русия ние си нямаме нефт, а без гориво ще трябва да воюваме като бутаме танковете. За съжаление между Симеон І и Симеон ІІ начина на воюване в някои отношения се е променил доста. На Симеон І му е трябвал голям флот за да превзема Цариград, а днес без доставки на гориво няма начин и по суша да стигнем до там.

д3вера е написал направо "Автохониада"

Е, то нещата си опират и до народопсихология.

Цените са нещо относително и динамично. При Иван Костов да речем МРЗ беше 50-60лв, едни обувки са ис колкото сега, а дънки (по обикновените) бяха по 18-20лв, а сега при 4 пъти по-голяма МРЗ могат да се намерят и на 9-10. Ш всичко това в рамките на 10г., а ние прираняваме цени от 1000г. средновековие. Наистина в някои книги се дават ориентировъчни цени приравнени на днешните за да може по-широката публика да се ориентира като гледа многото нули дали става дума за Зографки или Дановки. Тъй че даването на разни цени към днешните е удачно само ако става дума за някакъв ориентировъчен критерии за по-щирок кръг аудитория. Иначе дожът Енрико освен ползите за Венеция и предотвратил загуби за държавата си, като доста ловко избегнал събралата се там пасмина да опустуши градът както станало с Венеция и Цариград. http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/srednonekovni/crusaders/Devastatio_Constantinopolitana.htm

Ако почнем от Античността - Аргонафтите и вече реалните Херодот и Александър Македонски. "Бащата на историята" е оставил ред ценни сведения за античния свят както на своите съвременници, така и когато варварската вълна помела Римската империя до разчитането на йероглифите и клинописа е бил сред основните източници за ред страни и за живелите по-късно. Александър Велики макар да е имал за учител един от най-знаменитите гръцки учени един ден е установил, че светът е много по-голям отколкото се е смятало. Викингите правят ред курсове в северната част на Атлантика, като овършават Албион, Гренландия и стигат до Све. Америка. Кампаниите ги датират така: 700-870 набези от Ирландия към Исландия и Гренландия 700-900 набези към териториите на днешните Франция, Великобритания и Ирландия 800-1000 - набези от Дания, като в рамките на този период каботажно обхождат западната половина на Европа по море, достигат до Италия. По-късно вече е картата и нашествията срещу западно-бълг. земи 982-985 Ерик Червенокосия се върти в ююжната част на Гренландия 986 Херулфсон стига до Винланд 1000-1001 - Лайф Ериксон каботажно обикаля Гренладния и стига съседните части на Северна Америка, като достига до Винланд 1005-1006 - населване на Винланд Разбира се не трябва да забравяме, че сведенията за някои от викинжските приключения имат лежендарен елемент и да не се придиря много за археологически потвърждения. През VІІв. арабския пътешественик Сюлейман от Басра преминавайки покрай Цейлон достигнал до Индокитай. Историята му, която приличала на приключенията на Синдбад-мореплавателя покачила научната си стояност, след като била пипната от Абу Сеид Хасан. Пътуването на Плано Карпини от 1245г. към татарите е сравнително известно у нас, тъй като дава сведения и за България. После вече са по-известните от семейство Поло. Хенпих Мореплавателя вече си е във времето на Великите геогр. открития, но португалците първо работят на юг към Африка.