Galahad

Ами Рим, Москва, Петербург и Истамбул се е разрастнала меко казано много повече (направо са между половин и две Българии), но стените са си останали и сега хиляди туристи от цял свят ходят да ги гледат. А за линковете много не разбрах за какво са. Заради това ли: Или може би идеята е да се покаже, че ако е нямало пари за лазкопки на втората могила, това съвсем не означава, че не са хвърлени на вятъра много повече от необходимото за "мавзолей" (без да има погребан там барем редови участник в похода), като същевременно пък проучената (от иманяри) първа гробница се е сдобила със странна околна среда. Или както вече казах, едно е дали липсват средства за проучвания, а съвсем друго е колко успешно могат да се пилеят държавни пари от нашите научни дейци. Разбира се от приложените линкове не може да не се набие на очи, че щедрото пилеене на пари във Варна е свързано със създаването на фалшификати. Имаме "Дръзки", който не е "Дръзки", а само е от същата серия. То е същото, ако имаш някаква тениска серийно производство, каквато и някоя звезда си е купила и да твърдиш, че това в гардероба ти е тениската на тази звезда. Другото е мавзолея, в който има копие на саркофага от Полша. Не че няма черквица - претендент там да е погребано тялото на краля (изключая главата).

Пак сме по-католици от папата. Ами Анри Фландърски, дето е много по-разумен и толерантен от брат си Балзуин, като е изгорил Термополис, без никаква нужда, а тамошното селище и баните били пощадени дори от аварския хаган - за това какво да кажем? А за съсипването на Зара и Цариград от кръстоносците какво да кажем? Във всяка война има жертви. Нека първо германците се извинят на Русия за загиналите нейни войници при превземането на Берлин, пък ние след това сме лесни. Разбира се възниква въпроса ако Калоян е пипал по-дипломатично, дали е нямало да има доста по-големи успехи? Но в интерес на истината той опитва с дипломация и отстъпки, но другите схващат това като слабост и се наложило по трудния начин да опровергае тази им заблуда.

Молдавия и Влахия се насочват към Охридската архиепископия след падането на Търново. Молдавия известно време е била подчинена на Царигр. патриаршия последством Галичката митрополия. Само Видин по времето на цар Иван Страцимир минава на подчинение на Цариград. Но иначе при Иван Александър (вероятно при патр. Теодосий) се прави опит да се поеме контрола и над Киев. Иначе Мирон Костин наистина говори за привилегиите дадени на Охр. архиепископия от Юстиниан І, но не търси юридическа връзка между подчиняването на Молдавия на Охрид и правата на Първа Юстиниана. За разсила да речем от случай, който разгледахме с включването на Видинска и Софийска митрополии към диоцеза на Охр. архиепископия, като в този случай вече нейния предстоятел се позовава на по-раншните грамоти (Василий ІІ придава София и Видин към Охр. архиепископия). Но аз бих предпочел да не се задълбаваме назад, защото съдбата на Охр. архиепископия в периода на турското робство не е много популярна за днешните българи, а далеч не е токова бедна откъм сведения. После почват едни 5 века двойно иго - гръцко и турско. Турско да, ама гръцкото не е 5 века. Стотина години след ликвидирането на архиепископията е учредена бълг. екзархия. Заради присъединяването на Влашко, Молдова и Сърбия, както и заради Италийската епархия някои руски изследователи твърдят, че охр. архиепископия не е била българска въпреки титулатурата на предстоятеля й, а интернационална. Но както се вижда и от откъса на Кантемир, който съм прикачил като линк, то навсякъде се пише на кирилица, а освен това диоцеза и обхваща изключтелно територии на ПБЦ. Само в италийската епархия има гърци, но и тамошната т.нар. славяно-говоряща област е да речем в района на Молизе, откъдето сега копаят археологически находки за Алцековите българи.

Ако става дума за звуковата близост с кан Ирника, то стъпваме на много тънък лед. В смисъл и етиопския текст е превод и няма никаква гаранция, че етипоския преводач не е направил същото, като английския в цитираните от мен откъси. В смисъл, че думата може да има съвсем друго звучене. Напр. нашия Воден, който звучи доста близо до Видин си е гръцката Едеса, което обаче звучи много близо до Одеса. Нашият Цариград пък е бил наричан от обитателите му Константинопол, архаизарино Византион, Градът (Полис, което в турска версия е станало Истамбул, побългарено на Стамбул). И както се вижда, звукова прилика няма. Ако обаче въпроса се поставя хронологически, т.е. Крум и баща му да не са били такива дълголетници, а просто да се говори и за по-раншния владетел, то тогава вече може да се направи и някакво такова допускане. Разбира се ако не търсим същевременно и връзка със сина на Атила.

И за да не извърши такъв геноцид, Крум е трябвало да не безпокои цвета на виз. нация да убива и изнасилва поданиците му докато изтреби всички българи. Но майната му. Важното е да не погине нито един ромей, защото иначе Крум ще е враг на християните и ще рискува един ден Мартина Балева да напише остра статия за него, като развенчае мита, че избиването на византийците не е геноцид. Съвсем естествено е всеки владетел да ликвидира армията, която съсипва страната му, независимо дали са друговерци или единоверци. Никифор и войниците му са намерили каквото са търсили. Дори виз. хронисти, дето пробутват избитите за мъченици, все пак описват, че са се държали толкова безобразно, та напълно са си заслужили съдбата.

В смутните ХV-ХVІв. архиепискипията на Първа Юстиниана и цяла България получила значително териториално разширение, като към нея се присъединили Видинска и Софийска епархии, Влашко, Молдава и Сърбия. Преминаването на Молдавската църква на подчинение на Охридската архиепископия в молдавските извори се свързва с Фераро-Флорентинския събор и сключената там уния. Молдавския митрополит Дамян присъстван на събора и също подписал унията, което обаче било посрещнато враждебно в страната. Промяната станала при управлението на войводата Александър І Добрия(1400—1432) , а като охридски архиепископ се сочи Никодим. Според един молдовски летопис от ХVІІв. Александър изпратил Григорий Цамблак в Цариград за да уреди въпроса с ръкополагането на молдавски митрополит. Тъй като по това време имп. Йоан и патриарха били вече заминали за Италия, молдавската мисия решила вместо да се върне без резултат, да замине за охрид и от там да бъде потърсено ръкополагане. Този път мисията завършила успешно и молдавската църква била подчинена на Охридската. Докато в това сведение, както и в хрониката на Мирон костин преминаването се свързва повече с отсъствието на императора и патриарха, то Димитър Кантемир пише, че причина за промяната е сключената уния. Първият ръкоположен за митрополит от Охридския архиепископ бил Теоктист, по народност българин. Преминаването на Молдавската църква на подчинение на Цариградската патриаршия се свързва с поместния събор в Яш през 1642г. при управлението на Василий Лупу. Според сведението на Кантемир Охридския архиепископ също дал съгласие за това, като промяната се свързва усилията за по-ефективно противопоставяне на протестантската пропаганда.

Ами то нали и Варна беше малък град, дето за да се разрастне и застрои се наложило да се бутне стената. В крайна сметка след цялото бутане е останало почти нищо.

Не знам защо се бъркат понятията на някой древен град да си личи да е такъв с това археолозите да имат пари за пилеене. Когато е била съборена цитаделата България все още е имала развито местно самоуправление. Получава се така, че някои селища се радват на добро управление защото там живеят граждани, които заслужават такова. И се получава така, че примерно някои планински селца, без кой знае какво велико и славно минало са съхранили ред характерни обекти, които днес придават уникален вид на селището и благоприятстват за развитието на местния туризъм. Други пък градове, значими и известни в древността като София и Варна са били тъй управлявани, че са обърнати на доста безлични селища. А готови примери е имало много - Рим да речем се е разраснал много повече от София и Варна (взети заедно), но е успял да запази и форумите, и стените. А това си е и една сериозна инвестиция - може да се закарат туристи, които да седят няколко дни и да има какво да разглеждат, като по този начин правят оборот на града и способстват за процъфтяването на местната икономика. Иначе не се и съмнявам, че ако египтяните от 20в. бяха бутнали пирамидите от получените камъни можеше да се направят не една, а няколко джамии и вълнолома. Дали обаче това щеше да се отрази по-добре на днешната египетска икономика?

Твърденията, че Крум е преследвал християни са силно преувеличени. Единият случай известен от изворите като "гонение" е избиването на Никифор І и войниците му, след като последните извършили проявили много християнски добродетели - изпили виното в Крумовия дворец, запалили го, а в последвалите оргии одирали животните живи и премазвали деца-пеленачета. Та точно тези добродетелни християни били избити, защото по никакъв друг начин не искали да се откажат да вършат такива християнски подвизи. Другият случай е убиването на Одринския епископ и на някои виз. първенци пред стените на Цариград като ответна мярка заради това, че ревностните християни-византийци по време на преговори направили опит за покушение срещу Крум, като успели да убият някои от първенците му. Тогава е било изселено и населението на Одринско на север от Дунав - нещо което са вършили и христ. императори - напр. Василий ІІ иззселва бълг. войници в Малоазийските провинции, а Юстиниан ІІ след похода срещу славяните и българите заселва пленени славяни в темата Опсикон в М. Азия. Говори се за разрушаване на София, но и днес може да се види, че ранно-византийските черкви "Св. София" и Св. Георги" още си стоят. Както се спомена по-горе именно при Крум имаме сведения за сравнително доста византийци, които служат на Крум. Византия развива идеята за войнстващата църква, като влага светски елемент - т.е. виз. войници се бият не просто за Византия и императора, а въобще за християнството. В един момент по този път на разсъждение стигат до там да изнесат Христовия кръст и да карат войниците да се кълнат, че ще се бият срещу цар Симеон и българите, при все, че последните вече са християни. Друг е въпросът, че повечето от заклелите се не се върнали от бойното поле.

Ставаше въпрос за начина ти на аргументация. Ти не знаеш дали съм чувал за това списание (освен ако не си научил от някой от постингите ми, че има такова списание и откровено да лъжеш), но твърдиш, че не съм чувал за него, което означава, че списанието не е никак известно. Което не се връзва с целта ти да докажеш, че списанието е велико. Това е абсурден начин на доказване. Чети те и се чудя последните две десетилетия учат ли ви изобщо на нещо в това училище?!?

И колко кавхана е имала България - главен кавхан, втори пом. кавхан, трети пом. кавхан, подкавхан? В надписа не се говори за главен кавхан, е за кавхана е ръководител на даден регион, той е главния за региона, местния шеф на шефовете. И друго, което ме хвърля в почуда: Надписа е гръцки, ама е написан на латиница? И каква е логиката, при положение, че латиницата възпроизвежда доста по-зле от кирилицата различните звуци. Така както е написано в зависимост от западния език, "saraktou" (зарактоу) може да е и "Зарата" (Ст. Загора).

Дори Василий ІІ като завладява български селища и дори цялата страна оставя местни управители и дори запазва българската църква автокефална, въпреки бунтовете. А той също е велик владетел, при това успял доста за дълго да присъедини бълг. земи към Византия. Ще рече, че определено е имало смисъл. а както казах при имп. Теофил и хан Маламир се е стигнало до бунтове.

Умрял във Варна, ама е погребан в Плиска. А познай защо? Сиреч е един Високе-Митово-Варно-Плисковец. Не съм казал, че не го знам. Даже си имам копирано нещичко от него, но е на хартия. Това не променя факта, че си лепнал типичните за теб писания вместо да показваш цветни снимки на варненската цитадела и средновековната черква "СВ. Георги" грижливо съхранени, консервирани и реставрирани от старателните варненци.

Място за алтернативи няма - всички изброени имена на стратези се срещат и в други извори като имена на византийци от това време. Ще рече, че няма нито шишарки, нито бързаци. Що се отнася до проблема за това кавхана да надзирава стратези, то не е проблем. Димитър Кантемир да речем пише, че великите боляри в Молдова отговаряли и за областите в страната.

Вярно, че не знаех, че братя Шкорпил са варненци. Все си мислех, че са чехи. Ако е за изследванията им - в България са изследвали много повече обекти от едната Варна. Ти определено създаваш една съвсем нова история на България. Не ми е ясно защо при положение, че аз говоря за археологически обекти (а Варна е град същуствуващ от хилядолетия), вместо да покажеш снимки от последния месец на Варненската цитадела и средновековната черква св. Георги, ти ми редиш списания и музейни работници. Ами че то Азис и Слави Трифонов също издават СД-та с песни, ама колцина са тези по света, дето ги купуват. Или като има техни дискове въобще не може да говорим, че по света интереса към бълг. певци е точно никакъв. Не ще и дума обаче, оригинален подход - хвалиш списание, което е толкова велико, че направо не съм чувал за него.

За съжаление за изработката на такова нещо трябва доста време. Има доста индивидуални обекти. Предполагам, че е подготвено за нещо като анимационна поредица или видеоигра. Ако някой младеж се хване може да отидат няколко летни ваканции или някоя ваканция и някой срок с много двойки.

Поредния миш-маш направен от случайно съвпадащи (и не чак толкова съвпадащи) по звучене думи. Разбира се трябва да кажа, че по този надпис и "академичната общност" е отпуснала въображението си не по-малко и са едни леви и десни части на държавата ... Най-вероятно става дума за титулярните византийски стратези, които са оставени в темите си, но под прекия надзор на двамата най-старши боли кавхана и ичиргу-боила. Нещо като в началото на турското управление - прекъсва се цетралната власт, но известно време се ползват низовите звена на управление. За Варда и баща му Кордил говорят също Амартол и Лъв Граматик ("семейството хроники на Симеон Магистър и Метафраст"). В смисъл, че те спретнали бягството на отведените на север от Дунава ромеи, сред които и бъдещия имп. Василий І. Има и един Леон (т.е. Лъв) Гимост, който също бил от ръководителите на това бягство. Бягството вече е при имп. Теофил. Та както се вижда има виз. военачалници по това време с такива имена като в надписа. Няма нито кавхан-поп, нито бързаци, нито шишарки.

А може пък Монтухотеп IV с посредничеството на елински търговци да е изтъргувал бижуто за няколко амфори Любчанско вино. С това процъфтяващия сега у нас "алкохолен туризъм" автоматично става "културен туризъм", тъй като вече чуждите туристи ще идват не за да се насвяткат, а за да видят виното, заради което Монтухотеп IV е продал един от 5-те си скарабея.

Има само един дребен проблем - такова нищо не пише никъде. Даже и намек няма. Или Борис като се е покръстил и прекръстил на Михаил, е прекръстил Доросторум на Дръстър, а траките на българи? Излиза, че столицата на България ще да е бил Аладжа манастир. Но по-скоро компилаторът на въпросният член на семейството "хроники на Симеон" не е схванал много Теофановия текст и е оплел конците. Иначе Теофан пише, че Копроним като стигнал "чак до Чика" запалил аулите. И след като Камчия е най-северната точка, а Варна е по на север от нея, излиза, че няма как въпросните аули да са във Варна. А когато Копроним е стигнал до Варна и се е върнал, той съвсем не имал намерение да ходи там, а е смятал да навлезе в Дунава. Това също ясно показва, че няма как Варна да е столицата, след като императора е планирал да я подмине като експрес треторазрядна гара.

Св. Теофан и св. Никифор само казват, че Българите стигнали до Варна, а не че са развили града. Но Варна, както и Балчик започват да се възстановяват с идването на българите. Но варненци май са скарани с археологията и много не им се рови та да се види какво има. Поразчистили са което е стърчало, че даже бутнали и цитаделата на града.

Ами според БАЛ първо е направен Дръстър (Силистра), а после Плиска. Като казвам, че Дръстър е направен тогава, нека от една страна се не разбира, че градът е основан тогава, нито, че всички известни силистренски руини са от 681г. Значи имаме антична крепост, която се отнася към ІVв. После през V-VІв. имаме реконструкция и се появява ранно-виз. крепост. После градът е изоставен. Дръстърския епископ Дилкисим е погребан в Одесос, а мощите на св. Дазий са били евакуирани в Анкона. За разлика от доста западноевропейски селища по това време, българите заварват Силистра в руини. Но градът е заселен. Следва половин метър културен пласт с българска и славянска керамика и чак след това, вече в 9 век започват да се появяват познаните ни сгради - възстановената с квадри каменна стена, после епискапската черква и владишкия палат. В Силистра е немарен надпис, в който е споменат Крум. Плиска се появява от нищото и като цяло тъй като районът е сравнително добре проучен в сравнение с много други обекти има някакви археологически данни, от които може да се съди за етапите на развитието му. Първоначално има кръгла дървена постройка. След това (най-вероятно при относително спокойното управление на династията Дуло)се появяват т.нар. Крумов дворец и банята с кръглия басейн. След пожара вече са Големия и Малкия дворец. Така, като съчетаем нашия извор и археологическите данни, може да се каже, че първият възстановен град е Силистра, а първият новопостроен град е Плиска. По-раншен лагер е Никулцел, ама както се казваше в един филм - няма да обявя този стан за столица.

Унгарския Хуняди-марш

Независимо дали са дръпнати очите на сегашните обитатели на региона където са Велики Болгар или Биляр това не променя въпроса за евентуалния архив на Волжка България. Или по-скоро за липсата му, което е доста интересно при положение, ме волжките българи доста рано установяват контакт с арабите и дори се опитват да приобщят русите към исляма. За документите от времето на ПБЦ и ВБЦ предполагам сте забелязали, че планирам да пусна отделна страница (за сега има за Охр. архиепископия и Търн. патриаршия). За съжаление не става толкова бързо, колкото ми се иска. Има и ред структурни въпроси, които трябва да се обмислят. Предполагам, че сте забелязали в чуждестранните електронни или книжни сборници с документи, че там фигурират въобще всякакви актове свързани със съотв. държава - като напр. папските послания. Тъй че ако ще се търси аналог на някои чужди сайтове и книги, то тогава ще трябва да се вкарат и преписките на бълг. владетели и патриарси с папите и царигр. патриарси, което поне що се отнася до времето на Симеон и Калоян е нещо доста обемничко. Разбира се тези, тъй като ги има в нета в ИБИ ще останат за накрая. Но при положение, че румънците да речем са нахакали преписката на Калоян и Инокентий само защото бълг. владетел се титулува, че бил шеф и на власите, ако ще се прави нещо като кодифициране на документите, то е въпрос на време да се наложи да бъдат включени и те.

Държавните ВУЗ-ове имат удивителната, но и типична нашенска склонност да пилеят държавни парици. Да речем броя ни библиотекарките е равен на броя на читателите, които по едно и също време са примерно в читалнята. Въобще ВУЗ-овете се радват на доста развит щат - инспектори, секретарки (т.е. сътрудник на съотв. шеф). Може би е излишно да напомням, че държ. ВУЗ-ове също събират такси от студентите, но за разлика от частните, не само не са на печалба, ами парите и така не им стигат. И като капак на всички всеки, дето има пари все пак предпочита да ходи да учи в чужбина. Ще рече, че в системата има някъде сериозен бъг.

Старата митрополитска черква на Воден "Успение Богродично" / "Света София" (до 16-17в.)