Galahad

Ти изби рибата в Москва-река. Средновековна Москва била 10мл. Да не говорим за 17мл. на средновековен Ню-Йорк. Париж не може през среднововието да е толкова голам, както и Видин през социализма по простата причина, че по това време се намират на края на географията. През Средновековието не се знае за Америка и Франция е просто на края на картата далеч от пътя на подправките и коприната. България в соцпериода е държава-концлагер. Това не е като под турско дето са си купували мебели от Виена. В соцпериода не гардероб, ами кутия цигари не можеше да се поръчат от Виена. Е, на базата на какво да се развивят Видин и Париж в тези периоди? Това е въпросът. Ако се направи моста през Дунава и когато Турция влезе в Европа, чак тогава може да очакваме развитие нагоре за Видин. Селищата се развиват от пътищата минаващи през тях, а не от спрягането на врели-некипели. Има път - расте, секва трафика - намаля. Това е положението. А глупостите които си написал доказват единствено, че от време на време по форумите се появяват и весели неща. За Ню-Йорк май ще трябва да махнеш всички нули, та да му излезе населението през средните векове.

Тая сметка нещо ми се вижда много странна. Значи - сметаме Пловдив, ама се оказва, че не смятаме Пловдив, а Исперих. Въпреки че смятаме Исперих - излиза, че сме изчислили населението на Пловдив. Не е ли по-просто като ще вадим някакви 20%, да ги сложим към населението на Пловдив? 375 374 / 5 = 75074,8 Леле, какво стана. Ако гъстотата на къщите в средновековните градове беше като тази в Исперих, то пожарите през Средновековието въобще нямаше да са толкова опустошителни, та да заминават цели квартали, че и градове.

Ами да потърси в Ориенталския отдел на НБ. Там е картата на Идриси

Значи във Видинско тогава не може да живеят 600 000, ама в един град като Париж не е никакъв проблем? Само дето тогавашното стопанско значение на региона далеч не е като днешното. Заради несигурното положение на север от Дунава имаме чести миграционни вълни към Видинско. За 14в. имаме известия за заселване на татари и яси. а сега от видинско имаме сведения само за изселване към западна Европа. Каквито и блокове да се правят, нама как днес региона да е проспериращ когато хората не отиват там, а бягат от там. През 15в. вече е друго - има изселване на християни и заселване на мясюлмани + връщане на изселници от Унгария. Но стопанското положение си е останало лошо, тъй като градът неколкократно е опустошаван заради войните. В средата на века се е стигнало до там, че на тамошните спахии султана е трябвало да отпусне регулярна парична помощ. Проблемни се оказват също 18 и 19в. заради австро-турските войни и големите въстания. В крайна сметка печели Влашко, което макар с голяма територия през ХІVв. е било пущинак, а после се е заселило. Въобще демографията е динамичен процес. То е все едно да правим сметки за ХХв. като приемаме, че в края на ВСВ и в края на века населението на Европа си е било едно и също по численост.

Там където пише, че Крум се клел пред евангелието, а императора положил клетва като „разсякъл кучета дори, на които беззаконните племена принасят жертви, и ги употребил за свидетели на онова, що се правело”, респ. „със своите ръце излива вода на земята от чаша, да обръща собственоръчно конски седла, да се докосва до тройна юзда, да вдига трева на високо” . Това по странен начин доказва кой е християнина и кой езичника.

Лъжата ще е заради световната конспирация, заради която всички летописци са се били наговорили на изток да слагат по 1 нула в повече, а на запад - да махат. И затова сега всички цифри за изток трябва да делим на 10, а на запад да умножаваме с 10. Става дума за писмо между двама високопоставени служители на ордена, а не за интервю на Божо по телевизията. Какво мислиш ще се получи, ако 2000 монаси (повечето от техния орден) дойдат в Видинско и там се окаже, че цялото население е 100 000 души? А че бройката е голяма се потвърждава и от друг независим източник - имп. Йоан Кантакузин:

За границата при цар Иван Александър по време на първият му брак (докато Иван Асен от теодора-Теофана е още жив) може да съдим от панагира в негова чест към Песнивеца: През 1345г. в писмо до венец. дож Душан се величае като: "крал на Сърбия, Диоклея, Хълмия, Зета, Албания и на крайморската област, както и владетел на немалка част от Българското царство и на почти цялата (fere fotius) Визант. империя". Според Шилтбергер, който лично е преминал през Вид. царство през 1396г. границата е "Железни врата, които разделят България, Унгария и Влашко". Съдейки по документацията от времето на унг. окупация 1366-1369г. границата пак се е намирала там.

Ето още една статия, която е по-подробна. Излиза, че са открити също и стенописи, но няма информация дали нашенските археолози ще се опитат като руските им колеги да ги съберат и да се опитат да възстановят фреските. Но тъй или иначе това откритие потвърждава онова, което казвах наскоро в някои теми на форума - че за Средновековно Търново тепърва ще научаваме какво е имало.

Ами прегледай преписката от времето на Видинското царство - тя поне е посъбрана в историята на Блазиус Клайнер, която пък е лесно достъпна в нета. Както се вижда от преписката между предстоятелите само покатоличените във Видинско са били 200 000 и това не било дори 1/3 от населението на окупираната от унгарците част от царството. Въпреки че тези 200 000 били покръстени само от 8 души унг. крал (а по това време Унгария поне като територия е една от най-големите държави в Европа) са искани още 2000 монаси за да се завърши успешно покатоличването и както се вижда толкова мисионери не е можело да бъдат осигурени само от една страна, а е трябвало да се търсят в много кат. държави за да се набере тази бройка.

Изказването на деденцето е направо култово.

Ами по правило се избягва изборност на хора, които решават индивидуални съдби. Затова да речем в съдебната система няма изборност. Иначе при ниска избирателна активност ще гласуват само апашите. Същото е и с модераторите. Ако има гласуване, тези дето се държат прилично по принцип им е все едно кой ще бъде. Тъй че ще гласуват тези, дето създават проблеми. Друг проблем е как да се удостовери, че гласуват реални хора, а не вота да е многото акаунти (през прокси) на един човек. Много ме съмнява всички мераклии за изборност на модераторите да гласуват срещу представяне на личната си карта. Трети проблем, е че това е частен форум, който поради естеството на виртуалната джунгла се конкурира с други частни форуми. Ако въведем изборност, може да ни превземат от вътре. Т.е. да се получи нещо като с родната ни приватизация - чужди фирми купиха на безцаница наши предприятия само за да ги закрият и да ликвидират по този начин местния конкурент. Но и при частните форуми има своеобразно гласуване и това е посещаемостта. Така както при частните фирми вота за ръководството им иде не от гласовете на клиентите, а от търсенето на продукцията им на пазара. Високата посещаемост на този форум (в сравнение с други, които са много по-отдавна и са със същите програмно-технически възможности)показва , че провежданата до сега линия на модериране е добра.

Като говориш за среднов. Видин надявам се не разбилаш Баба Вида, защото това е само замъка (той е бил от типа на цар. дворец на Царевец, а дворецът определено не е Търново като население). Що се отнася до сравнението с днешния Видин ... ами населението на Кан (според някои Каен от буквалното четене на Caen по транслитерацията на Ники Василев), което предизвика появата на тази тема сега е 109 000, а си е столицата на Долна Нормандия. А Северна Франция съвсем не е имала 45г. преход от социализъм към капитализъм и после наобратно. В интерес на истината през ХХв. Видин губи значение, заради намалелия корабен трафик по Дунава. Ако направят моста, може пак населението да нарастне.

Искаш да кажеш, че ако "бюзюрг" е Горно, то какво правим с деленето на "...баля" и ".... зир" - Горно и Долно? Ами турците понякога използвали чужди думи, вкл. и "Горно"/"Горне".

Територията трудно може да се опази от местни с бурги и охранителни кули, защото става дума за сравнително голям район, която трябва да се охранява от сравнително малък брой войници. Този бург просто пази брода. А че е бург - названието му е преминало в днешния град, макар и непряко, а през гръцкото пирг. Бургът е отбранително-жилищна кула и винаги е самостоятелно защитно съоръжение, дори да е включена в по-широк отбранителен комплекс, т.е. и когато се изявява под формата на донжон или като Хрельовата кула в Р. манастир. Ако се поразшири като защитен комплекс, вече става кастел (който също може да си има такава кула). Ако това беше примерно наблюдателна кула, то тя щеше да е горе на високото откъдето се вижда доста далеч на север, запад и изток. Иначе във втория албум се вижда, че източно от кулата е имало и други постройки, но за сега са разкопани само частично. Но иначе този иначе тесен участък е проходимата зона между Дебелт и морето. Другото са езера и блата. Тъй че една войскова част там е можела да отрази нападение по бреговата линия с доста интересни (за обиране) селища покрай нея. На който не му отърва да мине от там е трябвало да заобиколи чак при Дебелт.

Ами макар моста да е в най-тесния участък на протока и така си е доста широк. Те и сегашните бетонни мостове не са никак малки. Без централна подпора не знам дали ще издържи по-голяма тежест като каруца. Братя Шкорпил пишат, че хора, които познавали брода са могли да го преминат газейки на дълбочина 1м. по подводните камъни. Въпросът е дали това е станало от рухването на моста и подпорите. От друга пък страна течението там не е силно и ако е имало централна подпора поради трудния достъп до нея за да я обработят като роми ямболски блок, то би трябвало да остане. Лошото е, че няма подводни проучвания, които биха дали някаква информация. Пък и сега нивото е по-високо та да се погледне отгоре. Но може и да е имало 2 подпори във водата близо до брега и средата да е оставала свободна за корабите. Но тогава пък подемното съоръжение пък трябва да е вече в надводната част и това би утежнило конструкцията там. Говоря за нещо от този род: А за купола - имах предвид да е показано как се изработва носещата му конструкция - когато се носи от колони, респ. от стените.

От местни траки-разбойници бургите и президите трудно биха опазили град като Деултум. Но пък градската стена си е била достатъчно надеждна защита от такива. Бургът е пазил протока. Счита се, че там е имало "ферибот" от салове. Вече по снимките предполагам сте забелязали, че водата е сравнително дълбока. В миналото е било малко по-плитко, но сега заради язовирната стена водата се е покачила. Точно там вал не трябва, защото от южната страна има възвишение. Някогашния път е минавал покрай кулата по протежение на оттока, а сегашния път Бургас-созопол е прекаран през скалата. Но това се надявам ако успея да спретна филчето да го покажа по добре. Ако случайно нещо ти прилича на това без декорациите и едната кула - на прав път си. Взех го на готово и малко го поразчистих, та да умувам как да направя това чудо над Скафида. Ако намериш за куполите ще е супер, че иначе ще се наложи аз да се мъча със Google SketchUp, та да заменя онези грозни чертежи, които съм сложил за вариантите за изработка на тази покривна част.

След като бурята отмина, може да продължим дискусията по темата. Както вече казах текста в христоматията и текста в каталога не си противоречат, въпреки бурните реакции на някои. В каталога единствено печата е сложен сред тези от Кибириотската тема. Двете тези, които са в началото ги оформих аз, а не са резултат от някаква бурна престрелка между авторите на двете книги. Така че нека видим по-подробно плюсовете и минусите на двете версии. Аргументите за направени превод в христоматията се съдържат в поясненията към каталога: т.е. Тъй като бележката е доста лаконична, ще разгледам по-подробно за какво става дума. За разлика от Мавър, при който и на печата се говори за българи, а също така имаме и едно сравнително обстойно изворово известие, то отъждествяването на въпросния Тарасий с някоя известна личност от VІІІв. е невъзможно. Кибириотската тема е била създадена в края на VІІ-нач. на VІІІв. (в опитите за повече точност някои я отнасят към емблематичната за нас 680г.). Затова авторите на каталога така колебливо се произнасят дали притежателя на печата е бил стратега на Кибириотската тема. Титлата „архонт” на печатите обикновено се използва за обозначаването на владетел различен от виз. император или за управителя на някой град. С тази титла са обозначени и князете на драгувитите върху техните печати. В тази връзка в коментара към печата е разгледан въпроса дали не става дума за управителя на градчето Кибира. Но и тази хипотеза се сблъсква с една изключително сериозна пречка. Кибира е била малко градче, докато притежателя на печата е носел високата за времето си титла „ипат”. Както вече стана дума в „Чудесата на св. Димитър Солунски” е отбелязано, че такава титла е била дадена на българския предводител Мавър, който едва не успял да завземе Солун. Макар по традиция името на темата да се свързва с градчето Кибира, то не е било нейният център, а стратегът на темата е резидирал в град Аталия (дн. Анталия). Всичко това е накарало авторите на каталога да допуснат, че става дума за предводител на жители от района. В примера, който дават обаче е посочена една доста по-скромна титла – „кетепан”. В каталога не е предложен потенциален кандидат, но от текста с бележката, който изключва толкова много варианти за решение на въпроса, на практика на база наличните ни сведения възможностите се свеждат до една. Единствената известна ни група от VІІІв., чийто предводител да е наричан в изворите с титлите архонт и ипат и същевременно да може да покрие изискването да е предводител и на „Кубериоти” остава да е някой наследник на Кубер или Мавър. Потенциален кандидат е сина (или негов потомък) на Мавър, който е съобщил на императора за заговора за превземането на Солун. Известно е, че императора се ползвал от услугите на Мавър защото смятал да разсели куберовите българи из империята. При това положение притежателя на печата може да е наследник на Мавър, който е бил предводител на такава разселена група (по-точно на групата на Мавър, която се е била настанила в Солун преди идването на виз. войска). Вече съвсем хипотетично възможностите са или групата да си е останала около Солун (т.е. да имаме наследник на Кубер) или да е група разселена в друг регион. Във връзка с второто логично възниква въпросът дали групата на Кубер със сина му не са били заселени в Мала Азия и по-точно в Кибириотската тема. Това донякъде би решило и проблема с разнобоя между печата на Мавър, който е предводител на сирмисианциите и сведението в „Чудесата на св. Димитър”, че Куберовите българи са били заселени в Керамисийското поле. Иначе казано, ако разселените куберови българи са били заселени в Кибириотската тема край Керамийския залив. Точно от управлението на Юстиниан ІІ имаме сведение за подобно заселване на славяни в малоазийската тема Опсикон след похода към Солун срещу тях и българите. Тук обаче също има сериозен проблем. Темата на Кибириотите е морска, т.е. предоставяла е войници за флота, а българите по това време не са били сред водещите в корабоплаването. Но от друга страна проблемът може и да е решение – след като в темата живее население с традиции в корабоплаването, то значи, че то вече е и с утвърдено чувство за лоялност към Византия. При това положение, ако там бъде разселена част от една иначе опасна компактна група, то асимилационния процес може да протече по-лесно. И ако е станало така, то и очевидно е и протекъл успешно след като нямаме друг „архонт на Кибира”. Не е изключено названието на самата тема да иде от куберовите българи. Аргумент за това може да потърсим в изворите, където даването на това название е представено по-скоро анекдотично, т.е. че е било дадено като подигравка, защото „жителите на тамошната област често бивали дръзки и се надсмивали над императорските заповеди”.

Благодаря! Ами аз още се уча пък и не съм го завършил. Иначе снимки имам ( бургът и колибите - естествено при мен са с по-голяма резолюция) и даже видео. Смятам да спретна нещо като филмче с доста лош образ, като реконструкциите ще позамажат положението. С бургът общо взето беше лесно, защото е останала все пак една прилична част. Това което обаче ме мори много е моста, тъй като от него не е останало нищо. Може би ще сложа няколко варианта и туй ще е положението.

Ето една реконструкция и от мен: Това е римският бург край Бургас. Снимки на сегашното му състояние и информация за него може да видите ТУК. "Реката", която се вижда е Скафида, т.е. оттока на Мандренското езеро. Ще дам само някои пояснения по реконструкцията. Реконструкцията си е като за бург - жилищно-отбранителна кула. Има схващания и че е била фар, но е на доста навътре от морето за да се вижда огъня. Като фар единствено е можело да предупреждава за моста. На снимките се вижда, че около нея е имало няколко хижи, като има такива и на реконструкцията. Но при опасност те не са били обезопасени със стена и кулата си оставала единственото укрепено пространство за живеене. Затова в реконструкцията е с покрив и капаци на прозорците - пазат и от лоши атм. условия и от запалителни стрели. Пак заради това, че е самостоятелен обект, входа на кулата е направен на по-голяма височина и до него се стига със стълба, която при нападение се изтегляла. Тъй като бургът е бил направен по времето на имп. Антонин Пий за защитата на римската колония Деултум, основната посока за нападение е от север. Заради това пък входа към кулата е сложен от юг. Запазената част от зидарията е квадри, но вероятно е била използвана обичайната римска техника "опус микстум" за по-нагоре. Пълнежът от ломен камък споен с бял хоросан си е в наличност и в запазената част, но на реконструкцията не се вижда, тъй като е под облицовката.

Де, толкоз търпение и наивност да чакат другите първи да ги преджобят. Някои даже са губили битката, защото са били твърде заети да обират падналите на бойното поле или обоза им. След битака победителите дообирали каквото е останало. На практика победените са оставали голи. След битаката при Никопол през 1396г. същото се случило и с живите пленници. Първо им съмкнали дрехите, а след това започнали да избиват от тях, докато Баязид се поуспокоил. Тъй че тарашенето се отличавало и с голяма прецизност. Отделен е въпросът доколко не са били изгаряни труповете, защото за масов гроб без багер трябва да падне голямо копаене. Своите вече са били погребвани, но който е имал по-устойчиви материали (златце и сребро) обикновено е бил транспортиран до близко селище и погребван в тамошната църква. От ПСВ да речем някои от убитите са били пограбена в черковните дворове на някои от храмовете в Македония.

Ами такива изследвания са доста важни, тъй като дават възможност на производителите да се ориентират в пазарната джунгла. А и да я манипулират. Щом ефекта от високи и ниски токчета е еднакъв, значи като се пусне в медиите жените ще се насочат към по-удобните и производителите ще спечелят. Не случайно някои наричат статистиката - "стъкмистика". Резултата в действителност може да се манипулира. В случая естествено на първо място са качествата на жената - каквито й ги е дала природата/бог, каквито са ги дооформили пластичния хирург, фризьора, диетолога и гримьора и ги е довел до завършеност шопинга в луксозните магазини. Друг е въпросът, ако на изследваните бяха показани една изтупана дама с токчета и друга със същата хубост (може да вземат 2 пайнерки, те са произведени по един модел), но чорлавка (по възможност с леко сплъстена коса), по възможност немита две седмици и облечена като баба Яга. Защото обувките са незабележима част от цялостната визия и стремежа към нея.

Именника е съставен през ПБЦ, а темата е за ВТБ. Освен това не е вярно, че няма офиц. летописи през ВБЦ - в Синодика доста добре си е описан Бориловия събор и събора в Лампсак. Църковни, но все пак с участието на царя. В западните летописи също бъка от сведения за духовните подвизи на владетелите. Проложните жития ги споменах, тъй като стана дума, че нямало жития. Е, жития има. Ето и житие за Стреган, героят на което ама въобще не може да мине за светец на светата църква. Което също показва, че съчинения с названието житие са писани не само за светци, а отговарят на латинското "Vita", т.е. на западните истории. Набъркването на крал Артур в тема за документите на ВБЦ показва несхващане на предмета на темата. Опасявам се, че документацията на крал Артур е в същата категория като разменените писма между цар Иван Шишман и брат му Иван Асен във връзка със защитата на София от турците. Даже последните поне имат много по-сериозна историческа основа да са съществували като документи. Иначе за съществувалите документи освен по запазените образци може да съдим също и от намерените метални печати, а също от пръстените печати и матриците, с които са полагани восъчните печати на останалите. За други може пък да черпим информация от запазените за тях сведения в изворите.

Явно и това ще е някакъв световен заговор и конспирация, защото очевидно са го правили всички летописци независимо от пространството и времето, които са ги делели. Пък може и да са си пишели - дайте сега да сложим по еще една нула към броя на сражаващите, пък ще скрием, че оттатък Атлантика има континент. Това ще е чудесна предистория към приказката за световния конспиративен заговор. В крайна сметка "Нулителите" са си от една категория с разните автохонци, разконспиратори, фоменковисти и разните им там подобни. Дали махат една нула в световен мащаб, дали пишат история по звездите, дали си говорят с Историята, Археологията и цялата академична общност или виждат българи и на Луната си е просто подробност.

Големи черкви е имало и в бълг. земи. - в Плиска, Преслав, Преспа, Охрид. По време на ВБЦ има друго течение насочено към мистицизъм, съмовглъбение, изолация. Търси се връзка с корените на християнството, когато монашеството е било по пещерите. Самият св. Иван Рилски е жинеел в пещера, при все че днешния манастир има доста голяма черква. Същото е и с Атон - има няколко големи манастира, на наред с тях има множество скитове. Патр. Йоаким І също прави скален манастир. В Русия се правят катедрали, но в друго време. Както и у нас. А за мостовете?!? И ся какво излезе, че средновековните търновци са преминавали Янтра само с плуване. А владишкия мост е бил, като посред зима владиката хвърли кръста в реката и който има работа на другия бряг се юрва да плува? Иначе за Ивайло - човека си е бил свинар. Както и всички негови колеги народни водители тъй и той постига успехи на бойното поле, но липсата на опит в дворцовите интриги си казва думата. Когато човек тръгва от низините, но се развива в двора изучайвайки тънкостите на интиригите и заговорите успява не само да стигне до управленските върхове, но и да се задържи сравнително дълго там - напр. имп. Василий І или кардинал Уолси в Англия.

Смятам да направя нещо като филче, за битката при Скафида. Та това е нащо като сценарий, но не точно в окончателния вариант. Примерно се чудя дали да не включа за Иван Свинепаса. Защото тази война между Византия и България е малко безмислена. И докато висоцайшите императори си дърпат брадите един по-обикновен човек се опитва да се справи с надигащата се опасност, която само след век-век и половина ще помете и двете държави.