Galahad

На дъното на Черно море се намира най-големият музей в света. Става дума за потънали кораби и селища. Само дето такива има и в много други морета, като в някои напр. Средиземно по обективни причини са много повече. Но важното е да се сложи гръмка статия във вестника, пък дори и никой да не иска да я отвори, защото като види заглавието няма начин да не се досети, че и онова под него е пълен боклук. Като гледам темата обаче ми прави впечатление, че се прави като въпросната медия и се изнасилват фактите само и само да се набутат в темата. Не всяко знаме използвано във военните части е ценна плячка. Има доста нещица, които влизат в българското общо понятие "знаме" - вимпели, щандарти и др. под. По-голямата част от знамената в широк смисъл нямат ценността на същинските бойни знамена. Бойните знамена по принцип са знамената на по-големи части (от полк нагоре), а също и на някои по-малки формации, които обаче имат по-особен статут и значение (напр. гвардейски роти). Ценността на пленяването на бойното знаме иде от там, че обикновено то се предава заедно със сабята на командира при пленяването на съответната част. И логично следва, че е от значение пленяването на по-голяма част, а не само на готвача и артелчика на някоя рота. Следователно останалите "знамена" са пак трофей, ама в категорията: пушка, кама, каска, раница, лопатка, джезве, запалка и др. под. За Джон Атанасов също има насилване на фактите. Той установява принципни положения, които си действат и днес, независимо че сегашните мажинки се събират в джоба, а неговата е била като стая. То е примерно като откриването на колелото, в чиято категория попадат всички колесни превозни средства, като се почне от каруцата и велосипеда, мине се през Мерцедеса и се стигне до колесника на самолета. В други теми сме говори за т.нар. прагови открития, които са нещо като революция в науката и технологиите и сме ги отличавали от други рационализации, които макар и на прав поглед доста атрактивни, всъщност са си само подобрение на праговото откритие, без те сами да са такова. За българите и франките - имаме споменаване на българите и техните предводители доста преди 681г. Технически през 618г. само е бил сключен договор с Византия - Аспарух си е бил хан и преди това, имал си е някаква територия и дори земите, които по силата на този договор стават български физически са били овладени преди това. Дори заселването на българи на днешната територия на държавата започва поне век преди 681г. Да не говорим, че отношения има още между Кубрат и Ираклии, тъй че дори за династията Дуло договорът от 681г. съвсем не е първи контакт. Годината е избрана заради днешната концепция за държава - единство на територия, население и международно признание на властта на тази държава върху това население и територия. Ако започнем да вкарваме условия Сан Марино и Меровингите също може да изпаднат от класацията.

При проследяване на дълъг период като този в таблицата от 1910г. досега заради инфлационните процеси действително е по-удачно да се гледа някакъв допълнителен критерий, като напр. БВП. На щатската валута не и махат периодично по някоя нула като на нашите левчета, но въпреки това с времето и тя се обезценява и днес трябват повече номинални единици. Трябва обаче да се отчетат и някои други фактори, като напр. т.нар. "инвестиции" - сиреч работниците работят примерно в Китай, но печалбите на работодателите отиват в САЩ. Предполагам се сещате за немалко наши и чужди вождове, дето си купуват там имоти и пращат чедата си, вместо да ги пратят в завода с чужди инвестиции в тяхната си страна. Втори е въпросът, че аз имам някои опасения относно този начин на развитие на икономиката, защото има риск страните в които са производствата в един момент да игнорират производителите, тъй като вече имат квалифициран персонал и някакви пари за производство дошли от данъци взети от инвеститорите и работниците им. Ясно е, че китайската стомана и китайските бои за дрехи са боклуци, но когато има голям обучен персонал някои тънкости, за които е достатъчно да се известни на малцина не са чак толкова непреодолими. За някои държави системата е бъгава и те нямат шанс да изместят традиционните икономически фактори, но все пак има и такива, които имат шанс. Донякъде това, че най-важните детайли се произвеждат в страната на инвеститора, а в страната на инвестицията се правят само второстепенните също е някаква гаранция, че старите икономически лидери няма да бъдат изместени. Но все пак ми се струва, че в днешно време гаранциите силно се надценяват.

5-6 лева на брой. На тон излиза по-евтино.

Статията се състои от верни данни и неверни изводи. Ще се спра само на заглавието, защото поне за мен е твърде досадно да изредя всички "изводи-бисери". В Италия наистина има богатия север и бедния юг, но у нас като говорим за бедност, тя е навсякъде. Но за да съм по-ясен ще се спра на началния пример за времето за пътуване. Заради скапаните родни пътища и транспортния хаос всъщност за където и да се пътува, това съвсем не е бързо. Няма значение дали се държи посока север-юг или изток-запад. Има значение колко по-малко общо има с държавата превозвача. Ако това е държавното БДЖ пътуването може да е много бавно, ако е по-малко зависим от държавата автобусен транспорт тогава може да е доста по-бързо и съвсем бързо ако е с личен транспорт. Иначе пътуването от София до Бургас БДЖ може да го вземе за не по-малко от 7-8 часа, а от Бургас до Варна за над 5 часа. Ясно е също така например, че не може във всяко село да има и университет, тъй че меренето по брой университети също едва ли е удачно. Има държави с "университетски градчета" - т.е. това са малки градчета, където е концентриран голям брой студенти. Това обаче е основния "бизнес" на това градче и основно средство за препитание на населението. И тази ситуация твърде малко влияе на икономическото състояние на държавата. Има също "културни центрове", т.е. селища където са концентрирани разни културни обекти, но самите селища нито са големи, нито имат някакъв по-голям източник на доходи от културата (напр. Сенремо). Под източник на доходи естествено имам предвид всичко онова, което по някакъв начин е свързано с основната дейност, а и тя самата трудно би се осъществявала без него - хотели, студентски общежития, ресторанти, столове, служба по чистотата, медицински пунктове, магазини за сувенири, книжарници за учебници и т.н. Има например университети, в които се стичат да учат платежоспособни студенти от цял свят и доходите им от такси може да са по-големи от тези на предприятия в някои други страни със същия по брой персонал.

Моментното състояние е последица от предходния период, а не някакво моментно чудо. Кризата на образованието и икономиката започна през 1944г., когато се наложи тоталитарната система и всичко се ръководи от бюрократи, които реализират "гениалните си идеи" без да държат връзка с реалността. Ако това се прави при пазарна икономика, фирмата просто фалира. Но когато се прави в тоталитарна система с планова икономика фирмата може и да процъфтява, а държавата да става все по зле, защото всичко зависи от това къде бюрократите насочват парите, а не дали от това има полза. Откъсването на икономиката от реалността естествено води да криза на производството и все някога идва момента когато държавата фалира, а заедно с нея и нерентабилните предприятия. Образованието след 1944г. също се ръководи от бюрократи. През време на турското робство всички занаятчии са си имали калфи и чираци, които са се обучавали при тях. Този модел всъщност продължава да си действа на Запад, макар в един доста усъвършенстван вид. Вече има не дюкяни, а големи заводи и чираците се учат в техникуми казано по нашенски, но идеята си е старата - техникума е свързан със завода, тъй че учениците се подготвят в учебното заведение, после карат практика в завода и след това си остават там до пенсия. У нас някой "гениален" бюрократ измисля специалност и учредява кетап за завършилите я. Дали завършилия тази специалност после може да работи нещо с придобитите през обучението познания е съвсем отделен въпрос и отговорът обикновено е - не. Много хора у нас работят нещо, което няма абсолютно никаква връзка с придобитите от тях кетапи. Втората съществена разлика е, че доходите на Запад са относително високи и всеки може да живее прилично и без висше образование, което значително снижава мерака да се блъска 5г. за кетап, дори след това да се живее по-богато отколкото тези с по-ниско образование. Третата особеност на родната система е, че през последните 20 години у нас се нароиха огромен брой кетаполивници произвеждащи специалсти с доста неясни по своята същност и предназначение специалности. У нас има висше образование за какво ли не, макар в крайна сметка накрая завършилия да работи по тази специалност също така добре и за същото заплащане като някой с основно. Просто няма какво толкова да се учи повече от това, което се преподава до 8 клас, тъй че през останалите 7-9г. на човека са се предавали предмети без особена полза. Проблемът може да се реши само по естествен път, когато бюрократичната система бъде игнорирана и се замести с пазарен модел. Сиреч да се правят предприятия и училища за кадри за тях съобразно икономическите потребности, а не за изпълнение на "гениалните" идеи на някой бюрократ - напр. България да е на първо място в света по производство на електрокари.

Съвсем не е така. Това, че едно жилище е купено за 150 000лева не означава, че при един срив на пазара на недвижими имоти не може да стане 100 000лв. Но иначе правилно си схванал основната идея, че говоря за случаите, с които дългът е обезпечен с нещо друго. Напр. ИДИЛ, а после и Русия продаваха доста евтино нефт и цената му доста се срина. САЩ имат чудесни хранилища и се поохарчиха доста за да изкупуват евтиния нефт. Тъй че не се безпокой за техните $$$, защото като се покачи цената ще го продадат с надценка. Войната в Персийския залив имаше съвсем същата цел - да се издои евтин петрол. Иначе дори Хилъри я определи като грешка в останалите й аспекти. Не става въпрос обаче за война за оцеляване, а САЩ винаги са били прагматици и гледат в крайна сметка да са на печалба. Докато Путин емоционално смъква цени на петрола, САЩ гледа да препечели. Един виц: Шефът на ЦРУ докладва на прединета: - Руснаците са започнали да боядисват Луната червена. - Добре. След няколко дни шефът на ЦРУ идва още по-притеснен и докладва: - Руснаците боядисаха половината Луна червена. - Добре. След няколко дни шефът на ЦРУ идва отчаян и със сериозни съмнеия дали президента не е вербуван от КГБ и докладва: - Руснаците боядисаха цялата Луна червена. - Отлично! А сега вземете бяла боя и напишете на Луната: Кока-кола. През социализма май само вицовете бяха качествени, защото се правеха не от държавата, а въпреки нея. Та и в случая основната идея е вярна: САЩ не се води от емоции, а от икономическата изгода. За нарастналото китайско качество е достатъчно показателно, че дори в държава като България магазините с китайски стоки взеха да намалят, като успешно ги конкурират дори магазините Втора употреба, където се продават овехтели, но все пак произведени на Запад дрехи. Това, което се произвежда като качествено в Китай е от някой "инвеститор" от САЩ, който всеки момент може да си замине и качеството веднага да изчезне. Реномираните фирми смятаха, че репутацията им е достатъчна гаранция, че дори да произвеждат в Китай, пак ще са така търсени. Но вече се убедиха, че ако до фирмената марка стои "произведено в Китай" интересът веднага спада. Ситуацията с Китай е следната: Италианският бизнес напуска Китай Uber напуска Китай (имам такова качествено китайско, ама както се вижда няма да мога да си взема друго пак от Китай на тази фирма) Yahoo напуска Китай .... А с тях си заминават авторски права, ноу-хау, квалифициран персонал и т.н. Тъй че перспективите на Китай изобщо не са оптимистични.

Причините са: 1. Образованост - монасите са можели да пишат. Поради липсата на собствена държава и ограничения достъп до държавния апарат е имало доста ограничен брой чиновници, които са другата голяма грамотна група. Показателно е, че най-старата история за която има сведения, макар и на Волжка България е била притежание на къдията, т.е. съдията Йа'куб ибн Ну'ман. 2. Свободно време - монасите са разполагали с повече свободно време, което им позволявало да имат интелектуални занимания. 3. Приемственост - манастирите и черквите със своите библиотеки осигурявали запазването и копирането на вече готовите текстове, докато при частните лица всичко е зависело от интересите на наследниците на автора. Между началото на 19в. и Освобождението има няколко леториса писани от светски лица, но те са в един екземпляр, което ще рече, че загубата на оригинала е водел до изчезване и на самото съчинение. В някои случаи обаче е имало тъй да се каже семейни традиции при воденето на летописа, като напр. поп Йовчо от Трявна, сина му поп Никола и внук му Йонко Попниколов.

Статията е чисто пропагандна. Икономическото състояние на една държава е доста по-сложно от простото съпоставяне на БВП с размера на задълженията. Тъй като на подобна примитивна пропаганда няма начин да се върже човек с дори елементарни познания по икономика, ще дам един прост пример за да стане ясно и на останалите за каква куха шашма иде реч. Та, купувате си апартамент за 150 000лева, а месечния ви доход е 1000лв. Плащате 30 000 при покупката, които имате спестени, а останалите взимате на заем (за по-достъпно обяснение в примера ще е безлихвен). Излиза, че имате задължения в размер на 120 000 лева, което е 10 пъти повече от годишния ви доход е в размер на 12 000лева. Първото решение на проблема е да връщате дълга 10г. за какъвто срок ви е заема, т.е. по 12 000 на година. На пръв поглед вие пак сте в пълна безизходица, защото ако връщате по 12 000 на година, колкото е целият ви доход за същия период, то вие няма да има какво да ядете. Така, ама не е съвсем така, защото имате апартамент, който можете да отдадете под наем, а вие да живеете при близки или в друго сво жилище, ако покупката е с инвестиционна цел. Така можете да живеете от наема, да изплащате заема с основния доход и накрая да имате свой имот и да ползвате целия си доход. Както се вижда, това, че задължението е надхвърлило годишния доход съвсем не е катастрофа, а перспективата дори може да е съвсем оптимистична. И тук стигаме до въпроса, след като в горната задачка имаме скрит коз, какъвто се явява наема, то какви са скритите козове на САЩ? Брутният продукт на град Ню Йорк е по-голям от брутния продукт на цяла Русия. Радването на Китай няма да трае дълго, тъй като както може да се види вече и в българските магазини цените на китайските стоки са станали вече твърде високи за да се конкурират с тях успешно тези от САЩ и ЕС, но качеството си остава на същото плачевно ниво. Последното е твърде лошо за Китай, тъй като лошата репутация на продуктите се променя доста по-трудно и бавно от цените им. Втори съществен проблем е засищането на пазара с евтини боклуци и ориентирането на търсенето към по-скъпи, но по-качествени стоки. Тъй че на САЩ предстои едно доста по-добро бъдеще от това на някои от "кредиторите", втори е въпросът доколко Тръмп и Хилъри ще са хората, които ще изведат страната към него. Защото силата на САЩ е в либералното управление и свободния пазар, а точно те пострадаха през последните няколко години, което разбира се отрази негативно на страната. Затова е по-добре да оставим прогнозите за следващите президентски избори в САЩ за да видим дали ще бъде излъчен кандидат, който да върне страната към традиционните ценности, довелия до позицията на световен лидер.

Единствено проблемът е с кулите откъм археологически данни. По-голямата височина предполага удебеляване на стената.

Откриха край Пазарджик най-старото злато в Европа Заглавието е бомбастично, но тъй като е възпроизведено относително точно интервюто, става ясно, че се касае за нещо съвсем реално - злато, което е по-старо от това от Варненския некропол с 200-300г.

Германците са ги съдили, защото са загубили войната. Заградотрядите са избивали свои, но не са ги съдили след това. А за армията е важно изпълняването на заповеди, защото няма как командването да обяви на целия състав плановете си. От изпълнението на заповедта може да зависи не само живота на войника, но и този на неговите близки. Да им се търси сметка е като да се обвинява пощальона, че занесъл пакет с бомба, макар да не е подозирал, че е стандартна пратка (след някои събития засилиха още повече контрола при приемане, но в случая не обсъждаме опцията той да е можел да разбере какво има вътре - да речем приемащия в пощата е бил талибанин, а куриерът не знае какво има; оказа се, че една от куриерските фирми в Германия охотно е започнала да назначава бежанци за свои служители) <iframe src="https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fdw.bulgarian%2Fposts%2F1194027517284587&width=500" width="500" height="504" style="border:none;overflow:hidden" scrolling="no" frameborder="0" allowTransparency="true"></iframe> Дуелите са по-скоро нещо като състезание, но също така и въпрос на оцеляване. Същественото е, че и двамата участници искат да победят, но са готови и да умрат. Докато жертвите на серийните убийци в повечето случаи нямат такава готовност.

Наемните убийци общо-взето ги отграничихме още в началото, в кюпа на военнослужещите като снайперисти, летци и т.н. Общото за тази група е, че някой друг взима решенията, а те било за пари, било по принуда ги изпълняват. Но те извършват убийство, което друг е планирал - независимо дали на конкретен човек като при наемните убийци, или примерно при война на тези, които попаднат под обстрела на подчинените му. За античността и средновековието има няколко проблема, които да позволят да се прецени дали става дума за сериен убиец. Първото е, че е липсвало особено детайлно разследване, което първо да навърже случаите, второ да се занимава задълбочено с особата на извършителя. Второто макар и не по значение е сравнително оскъдните данни за случая, за да може да преценим. Понякога сведенията са премесени с клюки и небивалици, което може да е подвеждащо. Римските патрицианки не са точно серийни убийци, а са по-близо до наемниците. Практикували са онова, което днес е известно като "развод по италиански". В смисъл те са искали да се отърват от съпрузите си, а след това просто са "помагали" на приятелки. Ержебет Батори е нещо като емблема на серийните убийци, като мотивът й е, че се къпела в кръвта на жертвите за да си осигури вечна младост. Но популярността на нейния образ се дължи и на творчеството братя Грим (като прототип на Огледалната кралица). Руснаците са си обявили своя серийна убийца в лицето на Да́рья Никола́евна Салтыко́ва - руска помещичика, но там явно са си казали думата и нравите на колегите и собственици на крепости, а също и ревност. Ето списък на серийни убийци от уикито Асисините са били нещо като народни партизани, които са направили рай за себе си на земята, но за останалите е било кошмар. В смисъл ръководителя на сектата е рекетирал богаташи, а те ако не плащали пращал хората си да ги убият. На членовете на бандата той осигурявал толкова охолен живот, че те били готови на всичко, за да изпълнят мисията, за да се върнат във въпросния земен рай. При тугите мотивите са религиозни, тъй че тях ги слагаме в отбора на талибаните-камикадзета, а защо не и на японските камикадзета.

Ами що се отнася до Търново при мен обектите са си слагани направо върху Гугъла. Разбира се за предпочитане е ако може да се намерят снимки с висока резолюция напр. от делтапланер, за да не се получава писелизация. Това разбира се е пробен вариант и чрез повечко игра с "кожите", може да се получи по-добра визия. Но Търново, а също и Мадара са си редени върху Гугъла, като са сменяни кожите за снежна обстановка. Според мен проблемът е в изключително затруднения достъп на тази, които правят такива реконструкции до находките от обектите, което пречи да се направят вече по-детайлните реконструкции на обекти в близък план. В темата имаше опит да се направи реконструкция май на базиликата в Строгозия, но с обекта ударихме на камък когато нещата опряха до автентични вид на находките, открити при разкопките.

НАЙ-бруталните масови убийства в САЩ 1984-2015 (ПЪРВА ЧАСТ) Малко масови убийства, за да видите разликата между тях и серийните убийства.

Да направим още едно разграничение - сериен убиец от масов убиец. Мине се не мине и се чуе за някой, който е отишъл на място с много хора и е изтрепал колкото сварил. В някои случаи става дума за терорист, но в други човекът няма съпричастност към никаква структура или идеология, а просто действа срещу нещо съвсем самостоятелно. В някои случаи това също може да се дължи на психически отклонения, а в други медиите да обясняват така, но всъщност извършеното да намери подкрепа сред един относително широк кръг лица, независимо дали системата ще позволи тази подкрепа да получи гласност. Масовия убиец подобно на серийния има за цел да убие голям брой хора. И в двата случая при подбора на жертвите може да има някакъв негов критерий, въз основа на който прави избора кой да убие. Серийният убиец обаче дори понякога да използва средства за масово поразяване обикновено предпочита изолирани убийства. Понякога предпочита убийствата да се установят колкото може по-късно или никога, но в преобладаващия брой случаи това да стане поне след като ги е и извършил. Масовия убиец пък обикновено търси незабавен ефект от случая, като дори е готов да загине за да постигне целта си, което ще рече, че той обикновено не търси поредица от убийства, а е готов да се ограничи с избиване на по-голям хора, но еднократно. За щастие и двата варианта са относително рядко срещани. И тъй като става дума за изключения, то няма пречка един да съчетае някои от характеристиките на сериен и масов убиец. До тук сме си поговорили за: обикновен убиец (един убиец - един убит), обикновен убиец на повече от едно лице (един убиец няколко убити), масов убиец и сериен убиец. Разграничението е важно напр. от гледна точка на това, как да им се противодейства. На мераклиите да извършат обикновено убийство, често перспективата да се озоват в затвора е достатъчно мотивираща. При серийния и масовия убиец нещата не стоят така и те са готови не само да идат в затвора/ледницата, но дори и да загинат, стига да успеят да реализират натрапчивата идея, която се е породила в главата им.

Ами то и при мен е в по-груб вид, затова за зрителя има само поглед от самолет към Вътрешния град. Така много липсващи детайли не се виждат.

Със серийните убийства се занимава не правото, а криминологията. За правото има убийство на едно лице и на повече от едно лице, както и вменяем или невменяем. Криминологията от гледна точка на правните науки е помощна правна наука. Казано по просто, тя е друга наука, която се ползва и от правистите. Криминологията поне засега няма съвсем обособен собствен апарат, а ползва неща от други науки като напр. психология, статистика. С оглед бащицата на науката Ломброзо трябва да споменем специално и съдебната медицина. Има разбира се и по-специализирана материя, като напр. как се развива престъпността в различните градски райони - елитни квартали, гета, квартали на средната класа. Криминологията вече набляга повече на самото поведение както на извършителите, така и на жертвите (делът виктимология, т.е. как с поведението си жертвата е допринесла да се извърши престъплението). Освен това съществува съвсем неправилното мнение, че ако са невменяеми серийните убийци се измъкват. В това е имало нещо вярно, докато е имало смъртно наказание, защото вместо да ги екзекутират ги пращат в лудница (не и при Хитлер де). Невменяемия убиец не остава на свобода, а се настанява на лечение в Психиатричното отделение на ... Плевенския затвор. И може да си остане там до края на живота, за разлика от вменяемия, който може да бъде пуснат след 10-15г. Относно "родения убиец" на Ломброзо трябва да се има предвид, че тя е била ревизирана от Фери, според който дали предразположения по рождение за престъпник ще стане такъв зависи и от социалната среда, като редакцията е била възприета и от самия Ломброзо.

А сега тъй да се каже са симетрия - двата края на епохата. Базиликата в крепостта на Туида е от самото начало на християнството като официална религия, т.е. от ІVв. с един доста сериозен ремонт през VІв., но със запазване на първоначалния план. И един голям скок, с който се стига кажи-речи до навечерието както на Великата Френска революция, сиреч началото на Новото време, тъй и до българското Възраждане - иначе казано съвсем в края и на понятието за Средновековие в най-широк смисъл, както в световен, тъй и в национален мащаб - онова дето е по средата между античността и новото време. Дворецът на инвалидите и армейската катедрала "Свети Луи". Френски класицизъм от времето на Луи ХІV, т.е. това си е вече към края на онова дето може да мине за късно Средновековие, тъй като вече е съвсем близо Великата френска революция и периода на Новото време. Ефектът на комплексът се дължи на чудесното експониране спрямо мостът "Александър ІІІ" и параклисът с висок позлатен купол (на снимката). Имало е поле, където сега е оформен един доста голям площад.

Цитаделата не е имала кули, зъберите/парапета са имали капаци, при вратите е имало мраморни прагове. повече за цитаделата тук

Ако това беше вярно, щяха да ги разкриват още на второто убийство, че даже и преди да са го извършили. Сравнявам обикновените със серийите убийства. При обикновените дори жертвите да са на няколко човека, те са предвидими и затова често се случва поне част от тях да бъдат и спасени. При серийните се стига до един сравнително по-голям брой убийства, преди психопата да бъде разкодиран и хванат. При обикновените убийства примерно съпругът убива първо жена си после любовника й. Може и в обратния ред. Но действията са предвидими и ако за едното се разбере веднага от данните може да се предотврати другото.

Най-тъпото при тези "възстановки", е че не се възстановят първо обектите, които се знае как са изглеждали, а такива, за които няма информация. Втори е въпросът, че и "възстановките" които са направени на обекти, за които има информация как са изглеждали ... изобщо не мязат на първообраза. Типични примери патриаршията на Царевец, от която има запазени фрагменти от стенописи и освен това Петър Богдан също дава кратка, но ориентираща информация. Или пък "Св. 40 мци", която за да бъде докарана в днешния си вид на обор са били премахнати останките от камбанарията. "Замъкът на Асеневци" е типично казармено укрепление при главния вход на крепост. Такъв "замък" има и при главния вход на Царевец. В Созопол се правят Божови фантазии. Иначе примерно мраморната олтарна преграда на раннохристиянската черква си седи на парчета, търкалящи се по пода на една галерия-ексобор и никой не смята да я сглоби, макар да има доста образци в световен мащаб на такива прегради. Та с Голямата базилика: 1. Как ще изглежда отвън 2. Как ще изглежда отвътре 3. За какво ще служи - черква ли ще е, концертна зала насред полето ли, галерия с един автобус посетители месечно ???? Няма да се впускам в по-тънки въпроси, като напр. рентабилност - дали има някакъв план да носи някакви приходи, които да стигат поне за поддръжката й. Само за пример - лъжемощите в Созопол бяха сложени в черквата "Св. св. Кирил и Методий" и освен това беше сложен и вход от 1лв. Резултата - вътре никой не влиза, при руините от черква до нея хората се снимат, а в другите черкви палят свещи. Но в тази не влиза никой. Та това пък е реалната икономическа изгода от божовите умотворения.

Под серийни убийци в темата се имат предвид психопатите. Иначе снайперистите и военните пилоти също си водят колко души са убили, но там мотивите са други. При тях причината е психично отклонение на убиеца. Не говорим за имитатори, които целят да прикрият едно съвсем съзнателно убийство, като го вкарат в модел на серийно. Понякога, психичното отклонение може наистина може да е проблем на миналото на човека, т.е. някое събитие или серия от събития да са разстроили психиката му. Но понякога може да си е психично заболяване. Интересът на филмите и романите към типичните серийни убийства е голям, защото те са по-трудно разкриваеми. Статистиките на криминолозите дават изключително висок процент (май беше някъде около 95%) при обикновените умишлени убийства на случаите, в които убития е познавал своя убиец. Говорим за нормална държава и нормална обстановка, а не примерно по време на война. По тази причина обикновените убийци много по-бързо биват разкривани и залавяни. Втората затрудняваща особеност е, че психопата мисли нестандартно и е трудно да се предвиди следващия му ход. То си е нещо като да познаеш шестица от тотото. Трета особеност, която най-вече се отразява на масовостта е, че психопата концентрира върху убийствата цялостната си дейност. Сиреч той живее за да извърши тези убийства. Когато примерно е за пари, човекът е по-нерешителен и колеблив, защото си прави сметка, че няма полза да вземе парите, ако не може да ги похарчи, защото ще го убият. Психопата залага всичко за да постигне следващото убийство. У нас май в "Триъгълника на смъртта" - Елхово, Грудово, Звездец има някакъв развъдник на психопати: Нов случай с канибал в Средец

С първото изречение съм съгласен, но второто е абсолютна глупост, която обаче напълно подкрепя извода от първото изречение. Преди 40-50г. хубавите неща не ставаха естествено, а само и единствено благодарение на Партията. Втори е въпросът, че има и доста хубави книги и учебници отпреди 40-50г. защото те са писани от хора завършили царските и европейските вузове, а не от влезли и завършили университета с връзки.

Данните за списъка са си факт и той вероятно е имал и по-прагматични цели, от това да се засвидетелства броя на покръстените - напр. за плащане на данъци и такси - за Църквата и унгарския крал. Напомням, че унгарската кампания е засегнала не само България, но също Сърбия и особено богомилска Босна. Обърнете внимание на титула на унгарския крал - там фигурира, че е и крал на България, ама не става дума за Видинско, а за земи, които обикновено изобщо не ги слагаме в сметката като такива, напр. Северинскиа банат и Белград. Дали са много, дали са малко - зависи какво влиза там. Ако е само за град Видин са много, ама ако влизат територии на няколко днешни държави, то може дори да е малко. Мисионерите ги вълнува повече дали са схизматици или еретици, отколкото националността. Отделен е въпросът колко от населението на Видинското царство са пък българи - защото там бяга синът на Чака, вижте и произхода на Ромил Видински.

Когато се разбере, че едно благородно начинание всъщност е търсене на начин едни хора да усвоят едни пари има много важно значение дали ще внасяме в банковата сметка или ще получаваме от нея. Не трябваше ли първо да се уточни туй, пък после да казваме какво се вижда от стъпалото на стълбата, на което сме се озовали? Като гледам ще се получи нещо като със скапания филм за Левски - уж беше частна инициатива, но в крайна сметка го платиха данъкоплатците, а не зрители с билетчета, като в нормалните държави. За пореден път ситуацията е изключително нелепа - изобщо не е ясно какво точно ще се прави, но се отмъкват от празната хазна едни пари за усвояване от едни хора. По всичко личи, че крайният резултат ще е някакво недоразумение със съмнителна вероятност за полезност.