Galahad

Хайде сега да погледнем примерно ХИБ, т.2 стр. 133. Настаненият в града бълг. гарнизон е с численост 3 000 души, а само обсадната кула с която византийците се опитват да щурмуват града побира 100 души.

Предполагам, че това може да се намери във всяка книжка от поредицата "Велика Сърбия". Иначе като извор предполагам, че става дума за злоупотреба с този пасаж от Дука:

София към момента на Освобождението - пропуснах. За съжаление въпреки светлото бъдеще, което предстояло на този град, по това време той бил сянка на някогашното си славно минало. Вече не бил седалище на берлербея, "Св. София" е оставена да се руши, покрива на конака тече, градът е мърляв и занемарен. В съседния санджак набира сили друг административен център - рударското селище Самоков. Там е първата печатница, училището на баба Фота, художествената и резбарска школа, американския протестантски девически колеж (за ужас на православните братушки най-престижното училище за девойки на територията на сегашна България), Семинарията (Самоковско-Рилското богословско училище). София си е стар и известен град, консулите са там, но прирастта в съседство дърпа хора. С избирането на София за столица разбира се всичко се променя. Като кандидат за столица обаче София има друг силен конкурент - също древен и известен град - Пловдив. По всичко личи, че именно Пловдив ще е столицата на освободена България. Но перспективата Сан-Стефанския договор да бъде ревизиран, налага да се търсят причини да се спаси каквото може от орязване и връщане на Турция. И тъй като Пловдив няма как да се спаси, избора пада на София. Независимо от всичко в вачалото на градът му липсва още много освен многобройно население. Със София се получава така, че точно преди да стане столица преживява един от най-неблагоприятните си периоди.

По всички личи, че освен че аз не му знам името на френския крал и той също не си го е знаел, та е сложил на печата си: KAROLVS DEI GRATIA FRANCORVM REX Ако ще отваряш тема като тази, нека да е във фантастика. Че като гледам какво мазало става и по-натам: положението около Търново през 14в. е било неспокойно, защото тогава може да не е имало нищо, ама в първата половина на ХІІІв. е имало размирици(щото Борил и Мицо са живели тогава). В замяна на това, въпреки че през ХІVв. в Париж вилнеят чума и кланета, а около него /в него/ е или гражданска война, или външни нашественици положението е било цветущо, защото през ХІІІв. е било спокойно по тези места. Май не заехме само заглавието, ами целия подход на дискутиране.

Как Нормандия е френска, след като още през 1346г. е превзет Кан от англичаните - центъра на Долна Нормандия? Да не говорим, че англичаните шетат от Бретан до Кале. Вярно, че в светлото бъдеще на просперитет през ХІVв. Франция губи още повече. Но това поставя под въпрос доколко са реални фантазиите и за този период. Когато пада Цариград вече положението наистина е друго - Франция се е прочистила от англичани и започва да се консолидира. Но до тогава положението е коренно различно. Това, което станало само 20г. след договора от Бретини, е че Франция се разпаднала и избухнала гражданска война между бурундци и арманяци. Гражданската война винаги е отрицателен демографски фактор. През ХІVв. и в Търново се строи много, но това не означава, че е подминат от чумата, а в края на века и от турците. А на Карл му се налага да бяга от Париж и блокира снабдяването на града. При Търново имаме блокиране на снабдяването едва в края на века. Което отново ни връща на въпроса защо Търново не нараства със 75 000, а париж нараства при много по-лоши условия.

За Константин І знаем как е изглеждал, тъй че лесно може да се направи паметник. Аз съм за изправена статуя на колона (но не като пловдивската арматура под Филип Македонски, макар че може да е за автентичност, та да напомня за стърчащите железа изпод бетона след реставрацията на Царевец). Все пак е столица, а колони има в Париж, Лондон, Петербург. Като ще правим толкова скъпа реклама на туристическа България да понапудрим и понакичим малко Софийка. А за Крум ще е проблемно, тъй като не знаем как точно е изглеждал и ще трябва да се импровизира - дали да е тюркофил мязащ на Доган с плитка или автохонец мязащ на бат Бойко.

Не знам защо аз говоря за северната половина на Франция, а ти ми говориш в каква посока от Париж се намират. На картата, която си сложил, се образуват между паралелите 5 линии (в най-горната е района на Кале). Северната половина на Франция е това, което е на средата на 3 -лента, т.е Бургундия, Нормандия и Бретан. За Нормандия в периода който ни интересува там владеят англичаните, чийто политически елит са нормандски благородници. Едва ли хора, които считат Нормандия за своя родина ще предизвикат такова масово обезлюдяване, та населениетона Париж да скочи със 75 000 по време на чума, глад и клане. Белград е значим областен български град, но след като вече не е в пределите на България запада, като през ХІVв. вече е в доста лошо положение. Става столица и е възстановен и благоустроен от деспот Стефан Лазаревич, като там де факто се мести и патриарха. Но още наследника му Георги Бранкович е принуден да го изостави, като построява нова столица - Смедерево. Белград се разраства в епохата на осм. робство.

С едно откритие може много да се спекулира, като в случая може се обърне точно на 180 градуса. Ред биохимични процеси подтикват човека към дейности, които са жизненоважни за него - хранене, пиена на вода, дишане, осигуряване на нормална топлинна среда, сън и почивка. Щом е заложен биохимичен процес, който да ни подтиква и към вяра, значи Творецът се е погрижил и за правилното ни духовно развитие.

Тези неща от някакъв фантастичен комикс ли ги четеш? В действителност обаче периода на чудодейното механично нарастване на Париж със 75 000 е твърде тежък за Франция и Париж, като е увенчан с мира от Бретани от 1360г., по силата на който Франция губи 1/3 от територията си. Освен с чумната епидемия периода на вълшебен разстеж във фантастичната книжка в действителност е изпълнен с много други екстри - освен тежките поражения с големи загуби при Креси и Поатие в Париж избухва въстание, в резултат на което градът на практика престава да е резиденция на правителството, а Карл подложил града на блокада за да може чрез глад да сломи съпротивата му. Блокадата е отслабена в периода когато въстаниците участващи в Жакерията са в съюз с парижани разрушават кралските замъци. В крайна сметка Карл успял да завземе Париж и устроил сеч на непокорното население. Финансите на Франция са зле, защото освен, че територията и е подложена на големи вътрешни размирици трябва да плаща и откуп за пленения крал. Та това е цветущото положение на Франция и Париж, в които градът нарастнал със 75 000. И тъй като доста се пише за светлото бъдеще да края на века на тази държава и този град да спомена само, че в началото на ХVв. по-голамата част от Франция е в ръцете на англичаните, а дофинът резидира не в париж, а в Бурже. Бургундия в коя половина на Франция е всеки може лесно да провери, като на картат й тегли линия по средата. Ако става дума за Северна Френция, то не по-голямата й част, ами тя цялата е била в ръцете на англичаните. От северната половина на Франция е вече само по-голямата част. И не говоря за Аквитания, а за Нормандия - това е северна Франция. Начело на Англия са нормандски благородници, които дори през ХІVв. все още знаят френски. За тях Нормандия е родината, от която са тръгнали и са подчинили Англия. Вилхелм, който завзема Англия е владетелят на Нормандия. Нормандия е родината не само за Плантагенетите, но и за норманските благородници, които съставляват полит. елит на Франция. Та и за това въпросът ми беше защо англичаните предизвикват имиграционна вълна от роднината на политическия им елит единоверна Нормандия, която механично увеличава Париж с 1/3 (по време на чума, клане и гладна блокада за града), но турското нашествие, при което хората като другородци и друговерци се избиват, поробват и потурчват или пък унгарското, при което другородци и друговерци покатоличват насилствено не докарват Търново дори до 75 000, по време, когато Иван-Александър се чуди за какво да харчи парите си? Иначе в археологически проучената до момента част на Търново аз просто не сещам къде може да се вмести 100-метрова катедрала. Ако е имало такава, то участъка, в който е възможно да се направи голяма черква е между Царевец и Девинград или между Царевец и Света гора (т.е. някъде из Френкхисар).

Ами за арената това е по-малкото зло, вместо подобно на много други случаи просто се бутнеше за да се построи нова сграда. Щеше да е хубаво да си остане арена и да се направи примерно нещо като с античния театър в Пловдив, та и София да си има древен летен театър. Но все пак е добре, че поне част от обекта е запазена и експонирана. Тя показва и нещо друго - че може без да се унищожават културните паметници да се направи нещо шикозно и елегантно. Ако оня самоук Свирчо не беше съсипал от простотия Пречиста, "Св. Никола" и Чохаджийския хан, сега и те можеше съчетани с модерните сгради да придават един много по-бляскав вид на София. Както и Ротондата с руините на базиликата придават представителност на сградите около тях. Ако ги бяха разрушили, на сред София щеше да се оформи грозен ТКЗС-арски двор. Тъй че да се надяваме, че това, което тепърва ще се идкопае, ще се използва много по-разумно.

Значи когато един народ е в 20-годишен преход за никъде е много по-добре, защото като се чувства кофти и не вярва на управниците че ще го отведат към нещо хубаво не произвежда от това вещество?!? Тази статия е малко в стил "Божо наш". В смисъл, че е установено нещо, но то е представено в толкова изопачен вид, че си отива направо към чиста лъжа. А става дума, че всичко, което кара човек да се чувства добре, вкл. и религията е свързано с един биохимичен процес. Това няма нищо общо с наркоманията. Никой не преследва наркобосовете и наркодиларите защото доставят на хората нещо, което ги прави щастливи, а защото разпространяват нещо, което съсипва здравето и живота на хората. Векове наред хората живеят с вяра дълъг живот и се радват на добро материално състояние, дори последното да не е цел на вярата му. Докато наркоманите обикновено умират съвсем млади, а заради разходите за наркотици материалното им състояние (а и това на близките им) става окаяно.

Първо едно важно уточнение. Тези проблеми не са никакви проблеми в страните, в които има само една форма на брака - в едни тези, дето са против църковния брак отиват на кладата, а в други, тези дето са за църковния брак отиват в Белене. Демократичното решение е да се допуснат всички форми, като определени духовници са със статут на длъжности лица по гражданското състояние. За мен е много по-трудно за възприемане съществуването на частни нотариуси и частни съдия-изпълнители. Човек вече сам да избира какъв брак да сключи. А сега отговорите: 1. Ами сключват брак съобразно религията си пред съответното духовно лице. Църковен брак е в тесен смисъл, по-точно е да говорим за религиозен брак. Може вместо граждански брак да се въведе гражданска регистрация на брака, т.е. при религиозен брак съотв. духовник изпраща в общината документа за венчавката, респ. за вероизповедания без оторизиран духовник младоженците го регистрират сами в общината, като правят нещо подобно на сегашното гражданско бракосъчетание. Атеистично казано опцията за религ. брак е просто 2 в 1, т.е. на едно място и наведнъж се прави това, което сега се прави в църквата и в общината. 2. То разликата и сега не е голяма. Много от сключващите гражд. брак после сключват и религ. брак, като отговарят на религ. правила и на светските закони. При всички случаи религ. брак трябва да отговаря на светските закони. религ. правила може да са допълнително утежнение. Но това е демокрацията, който иска нещо трябва да го приема с радостите и несгодите. 3.САЩ е светска държава и мормоните сключват бракове. От друга страна щериата се прилага от хилядолетия и правилата му не са пречили на мнозина да имат по много повече от 4 съпруги. Ограниченията в бройката са дело по-скоро на светските власти в ислямските държави отколкото на същината на вярата. Съпрузите отдават божието - Богу, а кесарьовото - кесарю. Преди 9.9.44г. с развода се е занимавал съотв. духовен съд. След като отдадяли дължимото Богу, вече бившите съпрузи отдавали и дължимото кесарю, т.е. имало е различни закони като за настойничеството и попечителството, за издръжката. Което ми напомни да напомня, че говорим като за нещо, което е хипотетично, а в действителност става дума за нещо, което е масово явление в днешното ни общество. Всички, които са сключили брак преди 9.9.44г. са с църковен брак (а те все още не са малко), но ето че за изминалите 50г. юристите не са имали никакви проблеми заради това, че нелегално пред някой партизански командир предвидливо не са си направили граждански брак.

Сметките пак не излизат. Растежа на Париж по тези данни е именно в периода на чумата. Само дето тогава и векове напред с чумата се борят само с карантина, като идеята е, че болестта се пренеся основно от хората. И единственото решение е, при начален стадии да се блокират селищата в които има, а при напреднал да се затварят портите на градовете за пришълци. Но пък от друга страна, след като чумата е отшумяла, точно на Балканите се появяват много по-сериозни причини за миграции към Търново. Северната половина на Франция в една голяма своя част или е в съюз с англичаните (Бургундия) или пък си е феод на английския крал. Те ако трябва да бягат, по-скоро биха увеличили населението на Лондон, защото едва ли Едуард би разорил собствения си феод на континента. Що се отнася обаче до южната част на Балканите, то там настъпват турците. А те освен всичко друго, което правят английските войници в окупираните части на Франция, потурчват, взимат кръвен данък и отвеждат в робство. На западната граница на България пък временно настъпват унгарците, които като бонус пък насилствено покатоличват. И логично възниква въпросът - защо при много по-дребни проблеми в северните части на Франция се поражда бежанска вълна, която увеличава населението на Париж посред чумата (намалила населението на Европа с 1/3) със 75 000, но това не се случва с Търново при много по-сериозни проблеми създадени от турците и унгарците, а и след като чумата е отшумяла. Да не говорим, че това е време, когато водещото е вярата, а не националността и християните не само от южните Балкани, но и от Анадола търсят спасение от друговерците при единоверци? До момента когато турците преминават Балкана все още не само на Балканите, но и в Европа не оценя потенциала на тур. нашествие.

Мисля че стана ясно, че църковният брак няма да създаде проблеми за юристите. Ставаше дума за опцията хората да живеят без брак. За християните и за някои от вероизповеданията това си е сериозен проблем от религиозна гледна точка и за тях бракът е важен. Атеистите по принцип няма пречка да си сключват граждански брак в общината, но за тях бракът няма същото значение - извънбрачните деца са с равни права с родените в брака, може съпрузите да си купуват имоти на името на двамата ... За едната оборима презумция за бащинство струва ли се да се мине през всички бюрократични мъки по сключването на брака и развода.

Днес е Кръстовден, а на 17 е празника на св. София. И след като Пловдив се сдоби с паметник на Филип Македонски, а в София има паметници на кого ли не, дали не трябва да се постави в столицата и един за имп. Константин І. Все пак неговият израз: "Roma mea serdica est." е чудесен девиз за една столица. "София е моя Рим" звучи доста по-добре от "Втория Рим" и "Третия Рим". Особено пък ако се приписва на толкова емблематична фигура. Ако се реализира идеята за античен център на София и се експонира добре, една статуя с израза ще е хубава атракция.

И защо им е на атеистите да сключат брак? От страх, че ако не го направят Бог ще ги прати в ада, обречени на вечни мъки?

Около Голямата базилика е изградена и нова крепостна стена. Така на практика освен вътрешния град се появява и второ каменно укрепление, при това с площ значително по-голяма от необходимото за защита само на храма. А като гледам данните за Париж, май или силно са преувеличени, или това ще е единствения европейски град упорито заобикалян от чумата. Защото по време на чумната епидемия през 1348г. умират 15 мл., т.е. 1/4 от населението на Европа, а през 1352г. стават 25мл., т.е. 1/3 от населението на Европа. Населението на Европа намаля с 1/3, докато точно тогава пък населението на Париж успява да нарастне с 1/3. А както е добре известно чумата най-много засяга гъсто населените градове.

За смъртта на Лала Шахин тур. източници са противоречиви. Нешри го споменава сред пашите участвали в похода срещу България през 1388г. Садедин го поставя сред пашите участвали в Косовската битка, но при Нашри там стои името на Кара Шахин (при изброяването на военачалниците обаче поредността е изместена - при Садедин Лала Шахин е в началото, а при Нешри Кара Шахин е по-назад): За Пловдив имаме и сведение, че е превзет през 1386г. Възможно е заради похода на Вълкашин и Углеша Мурад да е върнал Пловдив на Шишман, защото турските сили на Балканите все още били малки, а турски гарнизон в средата на Балканите би бил заплаха за всички христ. владетели и би могло да се стигне до съвместни действия, които да изтласкат турците в Анадола Йоан Асен не е бил сръбски васал, но брат му Шишман е бил зет на Лазар. Тур. автори обвиняват Шишман за тур. неуспехи срещу Сърбия и Босна, като при някои ролята му далеч не се изчерпвала само с едното неявяване да изпълни васални задължения.

Как стои въпросът с Плиска. Първо е Никулцел - доста по голямо землено укрепеление от Плиска. После имаме разселване на юг, като Плиска е едно по-малко землено укрепление. после постепенно градската мрежа на Мизия се възстановява и отпада необходимостта и от нещо голямо като Плиска. Така се стига до доста по-малкия Преслав. Мрежата от укрепени селища расте, а създаването на някои от познатите ни благини от Плиска като катализация секва. В епохата когато бълг. земи са част от Византия има развитие на феод. отношения, пък и Преслав вече не е столица. След въстанието на Асен и Петър градът макар избран за царска резиденция се оказва твърде голям и се налага столицата да е в Търново. Несигурността в отвъддунавските земи заради татарите налага разширяване на съществуващата укрепена мрежа, вкл. и разрастване на градовете. Турското нашествие ноди до обратния процес и с упадъка на бълг. градове се вижда едно нарастване на населението на Влашко и Молдова и доста голяма популярност на бълг. език там. После имаме още поредица от изселнически вълни. В нач. на ХХв. да речем има толкова масово изселване на население от Добруджа към Русия, че Турция обмисля дали да не се създаде васално Добруджанско княжество начело със Стефан Богориди, за да се върнат бегълците. Та Плиска в началния етап е гъсто населен лагер. После е град с доста разредени квартали, които някои даже ги определят като отделни села. Разбира се пространствата между тези села или квартали в рамките на вала не са били толкова големи като между кварталите на София или на някои от големите ни градове днес.

Чл. 1 на Семейния кодекс от 1968г. има текст, който по същество си е преамбюл. Този от 1985г. имаше въведение - закрепване на развилите се прогресивни промени в обществото, основна клетка на обществото и пр., и пр. Ами аз това обяснявам - или бракът е църковен, или няма брак. Гражданският брак се оказа неуспешен експеримент и понастоящем се заменя от неформално съжителство. Ако ще има съвместно съжителство без брак, каква е социалната функция на гражданския брак? Двойката да се наслади на разиграване от родната бюрокрация ли?

Магдебург е германски град. Аз изрично споменах, че свободните градове са разпространени сред малките средновековни държави, каквито има в Италия и Германия. Западната част на Балканите, където в по-голямата част от средновековието има малки държави също благоприятстват за съществуването на градове като Дубровник и Задар (на Зара обаче кръстонсците и унгарците пресичат развитието). Няма свободни градове в държавите със сравнително силна за средновековието държ. власт. Причината е проста - владетелите основателно се опасяват, че развитието на свободните градове и нарастването на броят им ще промени структурата на феод. общество. То така и става в крайна сметка - буржоазия иде от думата гражданин. Промяната обаче е наложена от тур.нашествие. Турците стигат до средата на Европа, пиратстват из Италия, пакостят в Марсилия, а старите наемни феодални дружини са безпомощни пред тур. пълчища. Това налага да се потърси масовостта на наборната армия, което пък води до разлагане на феод. порядки. После вече факторите се натрупват прогресивно и процесът се ускорява - откриването и завоюването на Америка, заобикалянето на Африка ... От там вече иде бума на градовете със свободно население и края на феодализма. Латинците не просто смятат Цариград за по-голям от Париж, а казват, че само при един от пожарите в града са изгорели повече постройки, отколкото имало в трите най-големи града на Франция. Превземането на Цариград от турците първо, че е формалния край на средновековието, второ излиза с един век от темата. Тъй че какво е било тогава вече съотношението между замиращия анклав и столицата на централизираща се Франция няма отношение към темата. Никой не спори, че в края на ХV-нач. на ХVІв. Париж вече е по-голям от Търново. Турското завоевание поражда ред процеси, които водят до спад на бълг. (а и балк. население) население - големи бежански вълни, набирането в еничарския корпус и загубите във войните. Въстанието на Ивайло по-скоро задълбочава някои проблеми, отколкото да ги рашева. Най-вече този с татарите. До визитата на Иван Асен ІІІ и Ивайло при Ногай има проблеми с татарите, но в изворите не се долавя някакво съществено влияние. Докато още с последвалия тези двамата цар - Георги І вече се появяват сведения за сериозно полит. влияние на татарите не само спрямо България, но дори и за Сърбия. В крайна сметка заради татарите Георги І е принуден да абдикира. Но както се вижда от доклада на Метохит още при управлението на сина и жената на цар Смилец татарскито влияние вече затихва. Въпреки че Метохит е видимо настървен срещу царицата и се оплаква, че пратеникът и лъжел за несъществуващи проблеми на Византия, то въобще не се споменава, че владетелката има някакви съществени проблеми с татарите. Но да се върнем на демографията - след преврата на Тодор-Светослав синът на Чака с татарски отряд постъпил на служба при видинските феодали. Така че и в този период имаме някакво настаняване на външно население.

Декларативни норми може да има из целия закон, а не само в началото. Преамбюлът е в началото на нормативния акт, ако схващаме нормативен акт като правна абстракция. Иначе в един закон той може чисто визуално да е в началото или в някоя друга негова част - среда или край.

Ранните араби са също са базирани на свободно население. Получава се така, че най-малко засегнатите от варварските нашествия провинции на Близкия Изток и Африка претърпяват най-значителни промени от арабското нашествие. Тъй че варваризирането осигурява свободно население, което пък се оказало доста здравословно за империята. Така Византия е имала възможност да набира армии противопоставими на враговете й. Феодализация след VІІв. вече е благоприятствата и от някои промени в социалната структура на съседите. Те вече започват да наблягат не само на военна плячка, но и на експлоатиране на собственото население.

Елинската демокрация се е крепяла на сравнително малобройното население на полисите. При многобройно население едно народно събрание трудно би функционирало при условията на тогавашната пряка демокрация. Друг фактор, който принуждавал полисите да имат по-ограничено население са били оскъдните природни ресурси на Гърция. Флота и търговията спомогнали много за осигуряване на поминък на едно по-многобройно население. Въпреки това заради риска от пренаселеност гръцките полиси търсели способи за ограничаване на броя на населението, което ставало по различни начини: - гръцките колонии - чрез периодични изселвания и създаване на колонии гръцките полиси се избавяли от пренаселване. - войни - класически способ - или осигурява нови ресурси или намаля броя на населението - насърчаване на хомосексуализма - рядко използвано и не много популярно, използва се в Спарта и Беотия (за разлика от много други древни държави обаче спартанките не били наказвани при изневяра, в случай че прелюбодеянието щяло да осигури по-качествено потомство) Големите държави за разлика от държавите от полисен тип предпочитат по-голямо население. Юдея: Допуска полигамията (при честите в древността войни така се гарантирало, че загубата на може в битките няма да се отрази неблагоприятно на възпроизводството на населението) Въведено е наследяване на съпругата - ако супругът умре бездетен, брат му наследява жената, но поколението от нея юридически се счита за потомство на покойния. Бездетните били считани за грешници Тракия - нещата са 50:50 От една страна се допуска полигамията, тъй че смъртността по време на война не е фатална; От друга страна вдовиците можело да бъдат убити при смърт на съпругът, а в случай че са били млади, това е неблагоприятен фактор заради възможността да имат деца от следващия съпруг.

Разбира се много по важен фактор е да се запази социалното единство на империята. Ако в Анадола са колони трансформиращи се в зависими селяни от феодален тип, а на Балканите са свободни селяни това или ще породи миграционни вълни или ще се наложи империята да се раздели на две. А вероятно империята е правила и по-дискретни единични, но много по-чести разселвания. Такъв случай е с хората на Кубер, които Византия се опитва да пръсне из цялата империя.