Galahad

Доклада на Шахин паша. Датата на превземане на София не е посочена, но в доклада на Индже Балабан до султана е посочено, че бан Янукк е пленен в средата на м.Сефер, т.е. през втората деседневка на м. март. В отговор на този недатиран доклад на Индже Балабан за капитулацията на София, султана издал ферман за поставянето на този военачалник за управител на София, който вече е от средата на м. реджеб 788г. от хаджира, т.е. от втората деседневка на август 1386г. Ще рече, че София е превзета между средата на м. март до средата на м. август 1386г. Ходжа Садедин в "Корона на историите", който очевидно е използвал същите източници, макар и да не датира събитието, го описва между 787-788г. от Хаджира. Садедин пък е ползван от Хюсеин, който вече пише, че управителят на София не изоставял нито за миг отбраната на София и повикал на помощ сърбите. Според него София щяла да е мястото, където щели да се срещат "невернишките царе". Евлия пък пише, че сърбите нанесли дори поражение в прохода при Сапарево на Лала Шахин паша. Има синодален акт на Царигр. патриаршия за подчинението на Триадица на видинския митрополит, но и той не е датиран. Тъй като е разположен между актове от периода март-юни 1386г., то издаването му се отнася в промеждутъка. На базата на тези документи може да свием периода на превземане от средата на март до края на юни 1386г. В бълг. фолклор се разказва, че отбраната на София и пътя към нея се води от брата на цар Иван Шишман - Йоан Асен. В легендите се използват за него имената Шишмане Яне (по това време често Йо- в имената се заменя с Я, напр. Йоаким става Яким; Ян Корвин също си е Йоан) и (Ясен иде от съкратеното изписване на името по онова време ІwАсен). Тъй че най-вероятно отбраната е водена от него. Става дума за най-малкия син на Иван Александър от втория му брак (оня дето е изобразен на лондонското четириевантелие), а не от първия брак, който умира около 1347г. и е изобразен в Манасиевата хроника.

500 фрагмента от старинни фрески са намерени от реставраторите на мястото на разрушения храм "Архангел Михаил" ввв Велики Новгород. Храма е построен през 1355т. и е бил стенописван през ХІV-ХVв, а по време на ВСВ е бил разрушен. Макар в Русия да са останали още много старинни фрески, руските археолози, реставратори и музейни работници вместо подобно на българските им колеги да изхвърлят всичко, което не е от лъскав метал ще се опитат да сглобят фрагментите и да възстановят част от фреските. http://portal-credo.ru/site/?act=news&id=72622&cf=

Гражданския брак е вид юридически брак, както и т.нар. църковен брак, който си е по същество религиозен брак, тъй като и другите вероизповедания уреждат брака и към религиозния церемониал може да се прикрепят правни последици. Юридическия брак може да се покрива по житейско съдържание с фактичекото съжителство, но към него са прикрепени и правни последици. В този смисъл идеята на Тачева-Станишев да въведат регистриция на фактическото съжителство, по същество означаваше да се въведе юридическо съжителство, т.е. веднъж регистрирано, лицата се водят, че живеят заедно, дори фактически вече да са в житейска раздяла. Нещо като настоящия адрес в личната карта, който обикновено нвяколко години след издаването й вече няма нищо общо с фактическото местонахождение на лицето.

"Света София" съшо се падала извън стените - портата за нея е срещу главния вход на Партийния дом. Тъй че стените са относителна граница.

Този път стигнах до някакъв азбучен указател, в който пише: Туй ако го прочете автохонец, моментално ще обяви награда за главата ти, че тиражираш такива линкове. Иначе ей тука един илачник

Тракийското кисело мляко ще да е било някакво менте, щом го пият, а не го ядат. Туй скитите сигурно са им пробутали кефир вместо гъсто домашно кисело млечице, дето направо с нож може да го режеш. Кефира е течен, направо като за таратор макар да става един таратор, дето да го ядеш и плюеш. Според мен става дума по-скоро дума за кобилско мляко - него степните народи са го пиели, а също и кръв от жилата на коня. В пустините, т.е. на северо-изток от Дунава има кефир. Вергилий е написал нещо малко по-друго. Айде да добавя да не се чудите защо толкова държа на гъстотата на млякото: EN LAT Bisaltae quo more solent acerque Gelonus, *** fugit in Rhodopen atque in deserta Getarum, et lac concretum *** sanguine potat equino. Не знам защо, обаче и след трета редакция лат. "***" ("в, с, заедно") ми излиза като три звездички.

Като сравнявате дн. София с някогашната надявам се не забравяте, че в сегашната влизат много някогашни стари села - Бояна, Драгалевци, Кремиковци, Красно село. В дн. Търново влиза Чолаковци, а ако градът се беше разрастнал до Велики Горни Лясковец или ТърГоЛяск, то сега щеше да е с площта и населението на трите сегашни селища на куп. Иначе разрастването на Търново е в посока Картала-Марино поле и достигане до Чолаковци, но в замяна на това няколко квартала са тотално изоставени - Трапезица, еврейския квартал северно от нея, Девинград, както и бедняшкия квартал между Девинград и Царевец. Изчезнали са също манастирът "Одигитрия" на Света гора и монашеските килии там (сега има студентски общежития, но няма постоянно население). В замяна на все пак някаквото нарастване на Търново, то в Балкана между Търново и Габрово ще попаднете на доста безлюдни села, които до преди да изгрее социализма са били с 200-300 къщи (къщите под формата на рухващи сгради без обитатели ги има още). Ако погледнете житието на Т. Търновски, ще видите там оплакването, че този район е бил доста населен и бил неподходящ за монашеско усамотение. За разлика да речем от Парория, където сега вече и населените манастири и скитове ги няма. Днешния ръст на населението е силно преувеличен поне за Европа. През Средновековието са имали по 10-тина деца, а сега 1 - макс.2. Има някакъв ръст през мирният половин век след ВСВ, но се появи ниска раждаемост и се задава един голям мирен демографски спад.

От този линк при мен излиза: Showing 24 results in this book for battle of Kosovo ... което съвсем не ми се вижда медицинско.

По принцип големите градове са епископските центрове - Видин, Кюстендил, Скопие ... Не забравяйте, че тогава не е имало автобуси и тролеи. Тъй че градовете са били по-малки, но в замяна на това селата са били много по-нагъсто от днес и пак за разлика от днес не са били пустеещи или вилни зони.

Ами нещо като България-Сърбия-Русия: близък език, обща религия, сходен мироглед... От толкова англоговорящи държави една не се върза да тръгне да гради социализъм, а нашият тим целия е в кюпа. Невидими връзки.

Образованието ни наистина е много зле. То още е заложник на една провалила се и рухнала система. В идеологията на тази система българинът е всестранно развита личност, която "прави". Какъв е резултата от направеното от тази личност никой не пита. Знаем си, че е лош. Смеем се на американците, че били много ограничени. Ограничени, но разбират от това, което правят, пък дори и да си мислят, че слънцето се върти около земята. Но за нашата система идеала е Жан Виденов комсомолец, доностник, комунист, спортист, преподавател (така и не става ясно по какво точно) - въобще всестранно развита личност. Та в бълг. образователна система учим много неща, от които после нямаме никаква полза и постепенно ги забравяме като съвсем непотребни. Но за да ни преподават тях в учебните програми са пропуснали ред учебни часове с необходими уроци по специалността, по която се подготвяме. Имаме часове по литература, рисуване, пеене, физическо ... Хубаво, ама ако нямаме дар слово, ако не можем да рисуваме, ако не можем да пеем, ако генетично сме по-мудни ... Бълг. образование бърка обучението с таланта. Пише ви се оценка за това калко хубаво пеете, а не за това дали имате някаква представа за музиката. Пише ви се оценка за това колко хубаво сте нарисували нещо, а не дали знаете нещо за Микеланджело, светлосенки ... В нашата образователна система трябва да започне да се прави разлика между знание и талант. Образованието трябва да позволява на всеки да развие това, което може, а не да се превърне жертва на това, което не му се отдава.

обаче, като се опита да съчетае теорията с лакомията и простотията на онази пасмина, която споменах по-горе успя да получи само няколко бай-паса.

Златцето винаги действа емоционално. И на тримесечно бебе да покажеш лъскава дрънкулка очичките му грейват и протяга ръка. Пък ако колелото се замени с една вита баница, а изработването на гърнето с една чиния мешана скара и кана винце - туй куче да го види ще дойде, пък какво остава за човек. Може и малко чалгийка да се пусне, в ритъма на която се кършат пияни туристи (т.е. потенциалните клиенти на бълг. курорти в сегашното им състояние). То е ясно, че който ще ходи на оперна музика, ще предпочете "Ла Скала" пред Бургаската или Варненската опера.

Имах пред вид какъв може да е историческия момент в легендата. Възможно е, част от норманите шетали тука (евентуално увличайки и някой друг местен българин, който по това време е поданик на императора) да са се завъртяли из Ирландия. Там разбира се не са им правили ДНК профил за да смятат дали всичко е българин, или са просто нормани чиято връзка с България е, че са пакостили на българите, а просто ги приемат като народ от мястото на на последния им гастрол. Смътните сведения за "гостите" вече са били поукрасени в духа на местия фолклор и се е получила митологичната историйка.

Цялата компартия заедно с целия щатен и нещатен състав на Държавна сигурност (обявен и все още необявен, тъй като е в употреба за крадене и разсипване да България): агент Дунав (рождено име Жан Виденов), агент Тервел (рождено име Б. Димитров), агент Гоце (рождено име Г. Първанов), агент Сава (рождено име Ахмед Доган) ....

Идеята да се рекламира единстваната реално работеща част от икономиката ни е много добра. Друг е въпросът, че както обикновено става с реализацията на добрите идеи и тази е лоша. Според мен едно съобщение за намаляне на акциза върху алкохола щеше да свърши много по-добра работа. При рухващите културни паметници и презастрояващите се курорти евтиния алкохол е опората на българския туризъм. То няма как и да има нещо друго, защото туристическата ни стратегия е алкохолно ориентирана. Много неща ни куцат, за да привлечем и други туристи. А клипчетата определено не биват. Какво показват - правене на грънци, колело от каруца, на някаква дето и се вее роклята? Ами по цял ги има. Трябва нещо по-атрактивно, което не се среща другаде - напр. нестинарите, малко лъскаво златце от НИМ ... Единствено по-интересно са светлините на Царевец, което го няма на път и под път, ама е така бегло показано, че човек трудно може да го възприеме като атракция, която трябва да види. Ами я си представете, че си нямате много представа за Египет и ви пуснат реклама, на която вместо пирамидите и фараонски съкровища видите някаква дето и се развява фереджето, как вятъра развява пясък в пустинята, как някой прави глинено гърне, някой да джопа в някаква река (Нил) и колело от каруца?Е, след такава реклама ще ви се приходи ли в Египет? Или пък за Гърция - Вместо Акропола, Атон, сиртаки и готини блюда с морски деликатеси, а край тях блестящо винце и изстудено узо ви пуснат как някой скача в басейн, как правят гърне, колело от каруца и някой планински хребет - е, ще искате ли да идете?

Средновековието е период повече на губене на открития, отколкото на правене на открития. В замяна на това обаче пък точно в този период благинките на откритията, които в античността са ползвани от малцина се глобализират - стремето идва от изтока, също коприната, книгопечатането, барута, спагетите (благодарение на реформата в отбраната и образованието в днешна България, тази придобивка сега е най-значима в сравнение с предходните). Гутемберг само усъвършенства книгопечатането, а за барута е било развито военното му приложение. Пак тогава идват сведенията на Марко Поло за използването на въглищата, без които после нямаше да ги има парната машина, влаковете и ТЕЦ-овете. За кирилицата - може би по-скоро трябва да се вземе под внимание, че благодарение на нея една голяма част от Европа е започнала да пише през Средновековието. До тогава за онова дето е на север и изток от германците и даките има най-вече оскъдни полуфантастични описания на автори от останалата част на Европата. Като регулярни исторически сведения Европа стига до Урал едва през Средновековието. Иначе киселото млекце си е наше. Даже имаше една анимационна рекламка как хановете открили йогурта.

Въпросът разбира се е дали става дума за българи или примерно за викинги/нормани, които са се пошляли през ХІ-ХІІв. из Балканите, като и тук са напакостили доста.

Нов морал проповядваше един цар-социалист. Християнството е вяра. Проблемите на Йоан Кръстител с царицата нямат нищо общо с християнството. Христос подхожда съвсем различно - когато вижда, че се готвят да убият с камъни една блудница, той казал: "Нека пръв хвърли камък този, който е безгрешен". Патр. Николай Мистик (оня дето си е писал със цар Симеон) да речем е претърпял гонение по сходна причина - отказал да признае 4-я брак на имп. Лъв VІ, но въпреки това не е канонизиран като мъченик. Нищо, че е бил изпратен на заточение и свален от патр. пост.

Немските духовници не са проповядвали на латински във Великоморавия. На латински са служили месата (католическата литургия).

Едва ли аз ще съм този, щом давам как според византийски автор би било българското прозвище "Черньо" на гръцки (при това с много популярна още от античността дума за назоваване на чернички обекти и субекти). Или пък автора е бил таен гърко- и византинофоб? Иначе наистина има негръцки достижения - като латинските думи мавър и Мавритания.

Шансовете му да е византиец са точно толкова, колкото и да е африканец. Да не говорим, че в Африка по това време настъпват арабите, а и те като него имат по няколко жени.

Бургът край отока на Мандренското езеро дал името на днешния град Бургас. Двата фотоалбума са нещо като юбилейни, защото с тях информацията на сайта прехвърли 100МВ.

След като клоунадата утихна, можем вече спокойно да помислим чии може да са мощите от реликвария, открит сред руините на островния манастир "Свети Йоан Предтеча". Реликварият е намерен под престолния камък. В светия престол се вграждат обаче не просто мощи на светци, а мощи на светци-мъченици. Мъченици са не всички светци, които са били убити по някаква причина, а тези, които са били убити заради своята християнска вяра. Св. Йоан Предтеча макар да е кръстник на Христос, не е мъченик, тъй като е убит не заради християнската си вяра, а заради омразата на жената на цар Ирод към него. Ще рече, че в престолния камък не са били поставени негови мощи. Ако в манастира е имало мощи на св. Йоан Предтеча, което е твърде възможно, то те по-скоро вече са били предназначени за публично показване на идващите в манастира поклонници, което ще рече, че са били подходящо украсени подобно на останалите мощи на този светец пръснати по света. Но да се върнем към съдържанието на намерения реликварий: Известно е, че до 1257г. в Несебър са се намирали следните реликви, които след това били отнесени в Цариград, а после във Венеция: 1. Тялото на св. Теодор Стратилат 2. Ръката и челюстите на св. ап. Андрей 3. Главата на св. Сист 4. Ръката на св. ап. Вартоломей Тук вече имаме мощи на мъченици, които може да се използват за вграждане в св. престол. Фрагментите може лесно да се проверят дали отговарят на реликвите във Венеция.

Да, пропуснах да кажа, че списъка, който съм дал е извлечение от описа на книгите на Григорович, които са постъпили в Румянцевия музей. Но това с наричането на Боянския поменик - синодик ме заинтригува, тъй като както се вижда и от извлечението, той е обичал да си взима по някоя-друга страница от книгите, които са му попадали в ръце. Пък от двата преписа на Бориловия синодик липсват интересни страници. Разбира се грешката в описа може да се дължи на обстоятелството, че Григорович е публикувал сведение за синодика и да са решили, че е част от него. Но може и приживе да е казвал, че има листи и от синодика, които тъй като не са били открити, са били отъждествени с поменика. По-вероятно е първото, но мъничко се надявам да се е запазил още някой липсващ лист от синодика и един ден да се появи.