Galahad

Поне така както е описано евакуацията на жените и децата е станала по-рано. Както и съюза на царете. Естествено не се е евакуирало цялото население, а близките на елита. Островът е бил предварително подбран и вероятно е бил подходящо укрепен. При всички случаи е бил добре снабден с храна, защото иначе Александър е щял да успее да ги принуди да капитулират с обсада. По принцип той няма много такива неуспешни операции.

И след като както се казва: "Коньо ойде у ряката" и темата вече е за Мавър и името му, ще приложа един откъс от Житието на Еварест (ИБИ-8, ГИБИ-4, стр. 316). В цитирания откъс се говори за черноризец Йоан - монах и българин. За него е било употребено названието "чернец", което срещаме и на печата на синкел Георги, т.е. по-популярното днес "черноризец". Византийския автор го схваща като прозвище "Черньо" и дава съответния гръцки аналог, като обяснява, че това прозвище най-вероятно е свързано с черното монашеско облекло. Използваната гръцка дума за "Черньо", "Черния" е μέλᾱς, μέλαινα, μέλᾰν, gen. μέλᾰνος, μελαίνης, μέλᾰνος. За разлика от Мавър, то тази дума е използвана широко в античността при даване на названия: Μέλᾱς, ᾰνος ὁ (sc. ποταμός) Мелан, «Черна река» 1.река в Тесалия Plut.; 2.река в Тракия Her.; 3.река в Беотия Plut. Μέλας κόλπος ὁ Черния залив (на сев. бряг на Тракийски Херсонес) Her.

Мненията за Мавър са отделени в тема посветена на етническия му произход, както и този на хората му.

Тъй като в темата за печата на Тарасии се разви дискусия около името на архонта Мавър и етническия му произход, то отделям тук мненията свързани с този въпрос, за да може да продължи другата тема по същество.

При положение, че на теб като ти се пише на език, който разбираш пак нищо не вдяваш, дали може славянин да разбере какво му се проповядва на латински? На латински е богуслужението, а епископата е заменен с немски. Какво значение има? Ами в Англия преди и след нормандското нашествие богуслужението си е на латински, но езикът се променя заедно с идването на новата върхушка. Замяната на славянския с латински в богуслужението, е първи етап в ограничаването на националния език. Второто е въвеждането на латинския в канцеларията. После започва подмяната на езика надолу. По стечение на обстаятелствата в румънските княжества се тръгва от 2 етап - до падането на България там се ползва българския, после той е изместен от латинския (с който се контактува със запада) и така си имаме днешния румънски. На битово ниво в румънския си има обаче останали още някои български думи. същото и в английския - названието на живото животно си е производно от англо-саксонския, но сготвено става френско. Ако има интерес към асимилационните процеси най-добре е да се пусне нова тема.

Saluto Romanus! Quod bonum felix faustum fortunatumque sit! (Нека това се увенчае с щастие и добър успех)

В смисъл, че хърватите са били в Австро-Унгария, а сърбите в Турция, или че Хърватия беше тъй да се каже част от Сърбия (Сърбо-хървато-словенскато кралство, СФРЮ - и двете със столица Белград)?

Тъй като много пъти е ставало дума за Григорович, ще сложа някои книги от сбирката му. Става дума за тези, които са останали у него след смъртта му, защото той приживе е подарявал доста на библиотеките на учрежденията, в които е работил: 1. Палея, с бележка, че е от времето на известния радетел на бълг. книжовност охр. архиепископ Прохор 2. Български паремейник, който е и палимсест (заличен е старият текст и е записан нов) - от Хилендар 3. Откъс от паремейник, руско уставно писмо 4. Псалтир от ХІІІв. сръбско-български правопис 5. Откъс от Псалтир, сръбски правопис, ХІІІв 6. Глаголическо четириевангелия, ХІв 7. Снимки на глагол. евангелие 8. Пергаментова евангелие-априкос, 12в., български правопис 9. Откъс от евангелие-априкос, 14в., бълг. правопис 10. Откъс от четириеватгелие, 14в., бълг. правопис 11. Откъси от евангелия, 13-15в, сръбски правопис 12. откъси от 3 пергаментни евангелия - 2 български правопис и 1 сръбски 13. Апостол от Охрид, 12в., бълг. правопис 14. Откъс от Слепчанския апостол, останалата част на който била прибрана от Веркович 15. откъси от 3 апостола - 2 сръбски и 1 български 16. Апостол, сръбско-бълг. правопис, 15в 17. откъси от сръбски апостол и евангелие 18. 2 откъса от бълг. сборник от ХІІІв. 19. откъси от ср. сборник от 14в. 20. откъси от ср. сборник, 14-15в. 21. Откъси от 3 бълг. сборника от 15в. - има слова на "Йоан екзарх презвитер" 22. откъс от сборник със слова и жития, сръбски 23. Бълг. пролог от 13в., в бележка на Григорович е от белязано "Балканите, Богоев" 24. Пролог от ХVІв., руски правопис, с бележка на Григорович "Шипка" с житие на св. Иван Рилски, Михаил Воин, на Николай войн, който воювал заедно с Никифор срещу Българите, на изгорените зографски монаси, на Иларион Мъгленски, на Методий, поучение на Климент 25. откъс от ср. ръкопис 25. откъс от ръкопис със ср. правопис с надпис на Григорович "Бояна, близо до София" 26. Законник на Матей Властар преписан по нареждане на охр. архиеп. Доротей с обширна летописна бележка, преписи на писма между архиеп. Доротей и и воеводата Йоан Стефан, извлечение от синтагмата на Матей Властар и Душановия законник, послението на царигр. патр. Михаил до антиох. патр. Петър (преписката във връзка с Великата схизма) 27. Душанов законник, ХVв., от Струга 28. 3 листа от Синодика от София, но съдейски по изброените царе и царици по-скоро става дума за Боянския поменик. Тук при изброяването на архиереите вече фигурира и Висарион. 29. Два листа с хронологично изброяване на виз. императори (доколкото разбилам, става дума за препис на някоя от версиите на т.нар. Сръбски родослови и летописи) 30. откъс от требник, бълг. правопис, 12-13в. 31. Постен триод, бълг. правопис, 14в 32. Постен триод, бълг. правопис, 14в 33. откъс от миней 13-14в., бълг. правопис с житие на св. Иван Рилски 34. откъс от миней 13-14в., бълг. правопис 35. откъс от миней 12в., бълг. правопис 36. История на бълг. царство до 15в., като в ръкописа са изброени тур. султани до 1839г. 37. Сборник с молдавски грамоти от 14-17в 38. образци за послания - отново е споменат охр. архиеп. Прохор 39. Сборник апокрифи, 16в, молдовски, Бистрица Освен това на гръцки има сборник жития от Охрид от 13-14в. вкл. на Климент и Теофилакт Охридски откъс от последна страница на ръкопис с автограф на охр. архиеп. Григорий от 1537г два листа с надпис от страни "Св. Йоан Владимир" Хронограф нарумънски от Бистрица, 1620г. Пропуснал съм печатните книги и някои ръкописи, които не са чак толкова интересни

Има снимки и даже филмче (почва с реклама на Милка, а другото е по-натам, макар да е трудно да се разбере кое докъде е) http://www.btv.bg/ne...Perperikon.html Това, което се вижда, малко отговаря на очакването да се види скелет със златен венец. Но тъй като Лъжливото Овчарче винаги открива гробове само на владетели и ако по изключение случи на болярин, то той е от най-високопоставените, тъй да се каже, направо - цар, то и в случая, благодарение на тази желязна логика, се налага неизбежния извод, че са гробове на владетели. A на някого, ако му хрумне, че може да не е владетел, а примерно жрец, то трябва да е наясно, че щом гробът е открит от Лъжливото Овчарче, то той не е обикновен жрец, а - първожрец (ако не - на цяла Тракия, то поне - на местното племе). Иначе става дума за обекти, които наистина евентуално може да са гробници на хора от по-горния слой на местното общество.

Струва ми се, че съдбата ни нямаше да е много по-различна. По времето на Юстиниан І имаме архиепископията на Първа Юстиниана, която е била подчинена на папата. И с диоцеза и същото, дето е станало с епархиите подчинени на цариградския патриарх. После пък си имаме Латинската империя и останалите след нея франкски държавици и династии. Е и, пак нищо по-различно. По това време си имаме и уния при Калоян. Е, и - войни с Лат. империя, обтегнати отношения с Унгария, накрая е сложен край и на това. После пък Византия си има Лионска уния, от която също нищо. После си имаме покатоличване на Страцимир - е, и? Турците му взели държавата и го отвели като пленник. После е Фераро-Флорентинската уния и турците превземат Цариград. После си имаме католици в Чипровско, едно въстание ... и драстично намаляне на броя на католиците в Осм. империя. После си имаме униатски патриарх Йосиф Соколски ... и пак нищо. Та както се вижда имало е много опити да се види, дали може да се постигне нещо повече под чехъла на папата и нито един не се е оказал успешен.

И какво от това, че за теб въпросът е изчерпан? Предлагам да отделя частта за Мавър в отделна тема "Произхода на архонта Мавър", "За произхода на името на Мавър" или нещо такова и да си се върнем на Тарасий. Нарочно пуснах отделна тема за Тарасий, за да разгледаме всичко каквото може свързано с този печат. Вярно е, че и аз се включих в разправията около името на Мавър, но тъй като често от едно име се прави цяла биография, то сметнах за необходимо да видим доколко едно название, което може да е подбрано съвсем случайно и дори да е прозвище може да е критерий за личността на един човек. Да не забравяме, че по византийските извори Теодор и Ивайло са Петър и Лахана. Заобикалянето на спора около името на Мавър само щеше да отложи проблема и той примерно щеше да се появи във връзка с името на Тарасий, което също да бъде обявено за несъмнен признак, че е вай-чиста проба византиец.

Ами доколко е възможно зависи от много фактори - дали е пристигнала цялата войска или само конницата, дали е броен и деня ня битката (ако е от следващия стават 4 дни), дали са стигнали до самия остров или са дошли до място откъдето има визуален контакт (от някои наши върхове при ясно време се вижда Бяло море, ама то пак си е далече и до друга държава), или пък става дума за място, което контролира подстъпите към острова ... Александър е обичал да прави разни хитрини.

Нови данни не се откриват с бюрократични способи. Ако просто пратим писмо може да ни позволят да преснемем да речем Мадридския препис на Скилица или да идат наши специалисти да търсят в техните библиотеки. Друг е въпросът как нашата държава реализира чуждестраната любезност - за миниатюрите от хрониката на Скилица да речем е било разрешено да се изпратят специалисти да я преснемат, а вместо това командировали чиновници да закупят снимки. Или пък приемат Божо във Ватиканската библиотека, а той вместо да търси извори, пише доноси. Същата работа и с агент Атанас (това дето е в ТИБИ е от архивите останали преди някой нашенски умник да ги изгори или донесени в България преди 1944г.). Но намирането става трудно, защото някои библиотеки са огромни. То аз не мога да открия книгите в моя компютър, а какво остава да се намери нещо в ръкопис, който си има библиотечен номер, но никой не знае, че в него има дадни да България. Или пък може да има нещо в частната библиотеката на някой аристократ, но дори и той да не подозира какво има там. Напр. черепа на св. Кирил е бил открит в библиотеката на херцозите Матея и е бил върнат в "Сан Клементе". В нета имаше дискусии дали гробът е бил точно там, където са сега плочите, но в интерес на истината не само паметните плочи са отскоро, но и черепа беше върнат наскоро там. По-достъпният начин е този, по който го правим и ние тук. Като се публикува нещо, което може да е интересно, се включваме и ние. Хубавото е, че чудесната Бонска поредица на по-важните извори благодарение на Гугъла вече е достояние и на простосмърните българи.

Имаме първо турското поражение при Плочник, а после похода на велкия везир али паша срещу Шишман и Иванко. Заради похода срещу Сърбия на султана и везира му се наложило да се направят на наивни добряци и до опростят прегрешенията на Шишман. Тъй като Шишман обаче продължил да прегрешава като не предал Силистра на турците, султана и везира му все пак си казали, че като се оправят с Лазар, ще се разправят и с Шишман. Само дето Мурад не се върнал от Косово. Шишман е зет на княз Лазар, пък и е заинтересована страна, тъй че сведението във фермана в сборника на Феридун, че е имало българи на сръбска страна може да е съвсем достоверно. За Константин Деян работата е ясна - той е бил на турска страна. За Страцимир е по-спорно. Има сведение за един Сарадж, който пристигнал като турски васал и превел турците до владенията на Константин Деян. От изложението в извора изглежда, че този васал не се е ползвал с такова доверие сред турците, като Константин Деян. За крал Марко също не е много ясно. Според легендите той е трябвало да се яви на турска страна, но на бойното поле се отказал да се бие на страната на турците. Марко и Лазар са врагове, тъй че е възможно да са били на срещуположни позиции и в тази битка. На Косово поле христ. войска се води от Лазар, но е под егидата на крал Твърдко, който пък си е присвоил титлата крал, за която претендира и Марко.

За битката е известно само писаното от Муске. Иначе за проблемите ни с татарите след смъртта на цар Иван Асен ІІ има повечко в сборника документи на Павлов и Тютюнджиев. Като цяло сведенията за татарски нападения до края на управлението на Константин Тих са доста оскъдни. Апогеят на татарското влияние съвпада с управлението на Георги І Тертер. После вътрешните междуособици сред татарите си казват думата. Според магистър Рогерий през 1242г. след като унгарския крал избягал татарите преминали през Босна, Сърбия и навлезли в България. Архидякон Тома Сплитски макар да е по подробен, казва само, че като навлезли в България събрали войските си и избили тези от пленниците, които искали да се върнат у дома. Едва при Рашадин откриваме малко повечко, тъй като се казва, че татарите превзели два града, които може да се отъждествят с Търново и Килия. Пожарът на търн. дворец, който някои приписват на турците е от ХІІІв. и може да го свържем с това събитие. Но пък в посочените извори не пиша да е имало палежи в България. Според Рубрук българите плащали данък на татарите, като дори било събрано наличното желязо под формата на извънреден налог.

Помощите се отпускат не на циганите, а на социално слабите. Затова Азис и цар Киро не са на помощи, но пък в замяна на това има и българи, който съшо получават помощи. Що се отнася до готите това, което се случва аз трудно бих го нарекъл подпомагане, съдейки по онези тъй печални за империята събития през следващите няколко години. Опасявам се, че ще намеря нещо, което е само в твоето въображение. Твоите родители като са те кръщавали може и да са правили изследване от какъв корен ще е името ти. Преобладаващия брой хора обаче като кръщават децата си въобще не се замислят по този въпрос. Ама пък кой знае - може родителите на Мавър да са се допитали до аварската академия на науките по въпроса за езика от който ще е коренът на името на тяхното чедо. Аз не знам. Наред съм си с главата и не чувам гласове от преди 10 и кусур века. Което също ми пречи да схвана, как така има славянски и български, ама се говори и пише само на славянски. Като се говори и пиша само на славянски де го има този българския? Или може би в Охрид пишат на славянски, а в Преслав на български, които са два съвсем различни езика ама много си мязат един на друг, та чак не може да се различат. На латински е богуслужението, а не проповядването. То вярно, че който ни приема, ни предава му е все едно на какъв език му проповядват, но тъй като проповедниците гледат да приобщят останалите, то ползват разбираем за тях език. Иначе това, което е станало във Великоморавия се е случвало и друг път. По същия начин полабските славяни са станали част от днешните германци. Такъв опит има и в Бохемия по времето на Ян Хус, но тогава опита въобще не минава.

Голем мерак ми е да ги видя тези събрани на едно място с автохонците.

Изоставените територии не винаги са съвсем лишени от ресурси. Във всички има един много важен за икономиката на Рим ресурс - роби. За Рим не е толкова неизгодно да са непослушни - това оправдава наказателни кампании и набавянето на роби. От друга пък страна северния крайчец на Албион не е заплаха за империята. Е, когато всичко започва да се разпада нещата вече се променят. Месопотамия е чудесна люлка за древни цивилизации, но не е толкова интересна за империя като римската. За нея е периферен оазис сред не много благоприятен район. Разбира се и силиците са били попривършили. Ако можеше да се сложи ръка на Индия, то и Междуречието не е чак толкова за пренерегване като пътен участък.

В интерес на истината то не е съвсем сигурно дали Борис е бил кръстен от епископ, та какво остава за името му. След това вече са известни имената на някои от изпратените от Рим, Германия и Византия епископи да покръстват.

Че кой твърди, че знаеш, че примерно има черковно-славянски. Мавър може да произхожда от латинска или от гръцка дума. Разпространява се в християнския период. Което разбира се съвсем не означава, че Мавър е бил християнин. Иначе казано от името не може да се прави нито извод за етническата му принадлежност, нито за вярата му. Давид, Самуил, Йоан, Михаил, Исус .... : до преди новата ера означават, че има вероятност носителят им да е юдеин след новата ера до Хаджира означават, че носителят им е възможно да е юдеин, мюсюлманин или християнин след Великите географски открития означава, че вероятно не е от югоизточна Азия. По-скоро трябва да речем, че си нямаш на представа какво точно пише в двата извора. В Чудесата на св. Димитър е написано, че драгувитите са съседни на Солун, а не на куберовите хора. И тъй като били съседни на Солун, куберовите хора, като получили право да взимат припаси от тях, започнали да влизат в домовете им и да ги разпитват за Солун. Което ще рече, че няма начин куберовите хора да са от Солун, щом околните на този град славяни знаят повече за селището от тях. Естествено възниква въпросът и защо ако Кубер живее сред плодородно поле императора ще му отпуска помощи. И възможното обяснение е, че те куберовите хора живеят в не много плодороден район - примерно между Бер и Драч, където е и Врап. Вторият извор, който предполагам е Камениат пише, че една част от драгувитите давали данък на Солун, а друга на съседния скитски народ (формулировка, с която виз. автори от това време наричат българите). Сиреч в него няма нищо повече от това, което пише в първия извор. Бер е споменат, тъй като се описва какво има около Солун - драгувити, Солун и т.н. Но ти ще просветлиш всички с факти и логична мисъл. Само като се сетя как изброи известни елини от преди новата ера и името Мавър и какви извори намери за точните граници на Керамисийското поле, направо нямам търпение да прочета писанието ти за този контекст. Че кога съм твърдял, че е ревностен християнин. Дори не смятам, че броят на съпругите има някаква връзка с това, дали някой е ревностен християнин. Което ми напомни, че щеше да носиш запис дали заявлението, че не си ревностен християнин ти е свършило работа в общината, за да сключиш брак едновременно с няколко. И ако не си направил записа не се оправдавай пак с държавата. В Османската империя управляващото мнозинство е било полигамно, но въпреки това християните, даже и да не са били от ревностните не са имали по едно и също време повече от една жена. Сигурно заради факта, че е имал само една жена, а ние говорим за моногамия и полигамия. В посланията (Първо до Римляни, До Коринтяни) на ап. Павел е казано, че е желателно въобще да няма сексуални връзки (нито с лица от другия, нито с лица от същия пол), но тъй като било трудно поносимо и за да не се разпалва човек, то можело да се има една жена. И въобще не е уточнено, дали може или не може да е племеница. Пък по времето на Ираклий не е изамо парламент, а закона е това, което нареди императора. В интерес на истината повечето от това не са мои твърдения, а някои са си даже твои. Аз слава Богу не чувам гласове от ІХв., тъй че нито съм твърдял, нито ще твърдя, че охридчани са говорили славянски. Това си е твое постижение. Това че са пишели на славянски го твърдиш ти. Аз обяснявах друго - че по стечение на обстоятелствата, когато е написано от някои автори, че се е пишело на славянски - е, по това време на своя език са пишели само българите. Не съм твърдял, че Керамисийското поле е при Охрид, а че Самуил от Охрид е управлявал и Драч, и Битоля, и Преспа. При все, че и той не е владял Солун. Усещам каква голяма глупост си написал ти. Немските духовничи понемчват, гръцките - погърчават ... Аз пък мисля, че е крайно време да почна да трия глупостите ти. Защото като гледам повечето от написаното от теб са лични нападки. За императорите това, което направих се нарича сравнително изследване. Нещо се пренася в сходни условия и се пробва емпирично - примерно дали някой може да изкара 1г. без храна и вода или да полети само размахвайки ръце без допълнително приспособление. Та и в случая както сега не може някой да сключи брак с няколко лица от другия пол или с лице от същия пък дори да не е ревностен християнин, комунист и демократ, така е било и тогава. За туй, че гузният побягна негонен нямам никаква вина.

Предполагам, че темата е провокирана от наскоро гръмналия педофилски скандал с чиновници и учени, който се яви като своеобразна гарнитура на добилата мирска слава Божова изцепка за народа и колегите му. Иначе както куковците казваха: Педагозите обичат децата; педофилите също, но истински. Педофилите по принцип не мразят децата, но проявяват чувства, които се различават от обичайните. Действията им са провокирани не толкова от омраза, колкото от егоизъм, тъй като в търсенето на удоволствие не се вълнуват от болката и страданието, които причиняват. Затова педофилите се приравняват на изнасилвачите, а на не тези, които нараняват други хора по дискриминационни подбуди. При педофилите обаче за разлика от предните две групи има една особеност - те злоупотребяват с незнанието и неопитността на децата. Затова се получава така, че както и в последния педофилски скандал децата сами отиват при педофила, макар да знаят какво ще им се случи там, докато жертвите на изнасилвачи, расисти и др. под. обикновено пострадват без да очакват. При педофилите опасното е, че в някои случаи децата ги възприемат като приятели (особено при блудствените действия), а в други са привлечени от някаква изгода, но същевременно се срамуват от цената, на която я получават.

Поп Андрей е един от примерите, как истинските комунисти падат в боя, а в редиците на БКП остават живи само крадците, лъжците и доносниците.

Аз предлагам да оставим настрана някои въпроси извън темата от рода на този за народа-войска. Те само ще разводнят темата. А пък си нямаме книга, в която детаилно да е описана бълг. войска като екипировка. Виз. автори отбягват да говорят за бълг. войска, пък другите не пишат. Археологическите находки са малко относителни. Те зависят да речем от погребалния обряд - ако мнозинството да речем не поставя в гробовете оръжие като погр. дарове, но сред него има няколко малки групи от друг народ, който слага доста оръжие в гробовете може да се получи така, че да приемем въоръжението на малцинството като по-често откриваемо и за по-масово. Може да обособим данните в 3 групи - изворови сведения, изображения и предмети от въоръжението (май основно ще са археологически). И тъй като пък всички тези данни не са кой знае колко изобилни, ще е добре да се въздържаме от фундаментални изводи. Та ето някои от нещата, които имаме: Екипировката на Тервел - копие, щит и камшик (Свидас) Обсадна техника при Крум (Теофан и Скриптор инцертус) За пленяването на византийско оръжие (760г. при Вергава) и военна техника (812 - сифоните и бягството на арбина)(Теофан ) Въоръжение на Крум - искането му да забие копие в Златната врата (813-Теофан) За мечове се говори пък при Борис и Симеон.

Заради елементарната логика - ти твърдиш, че е гръцко, а аз че е християнско. Ще рече, че ако е разпространено преди Рождество Христово популярността му няма връзка с християнството и си прав ти. Ако обаче се разпространява след Рождество Христово - е, в такъв случай би трябвало да е християнско. Елементарна логика. Хубаво де, сложи изворовите данни в които пише, че Керамисийското поле е Битолското. Извори, не нечии догадки. Явно аварите са имали обичай да заравят лъскавичките си дрънкулки основно в ползваните от българите земи - от Урал та чак до Италия. Откриването на находки от византийски произход в зависимост от вида, предназначението и епохата им доказват различни неща - че сме търгували с тях, че сме плячкосвали земите им, че сме получавали данъци от тях, че тук са работили пленени ромейски майстори ... По времето на Мавър водещото е религията, а не толкова нацията или държавата. Това е великото преселение, когато границите не означават нищо. Затова и византийците от онова време наричат себе си "християните". Който не е християнин, не е и ромей. Други времена, други възгледи. А за останалото - погледни назад кой набърка ни в клин, ни в ръкав императорите-хомосексуалисти. И аз какво да правя, като съм тръгнал да се занимавам с глупостите, които пишеш, се опитах да отговоря и на този вълнуващ те въпрос. Нямам никаква вина, че няма начин двама мъже да встъпят в църковен брак, пък дори и да са императори, та да ми се дзвериш така. И защо фундаменталното откритие да е мое, щом палко по-горе твърдеше, че го пишело даже в читанките? Това, че в Охридската школа се е говорило на славянски, го твърдиш ти. Аз по се чудя какъв е извода, че си почнал да чуваш как говорят в Охридско през ІХв. Да пишат - как да е, ама за говора да се разбере човек трябва да почне да чува гласове. А като добавим, че си видял и заселващи се в Търново печенеги

Е, аз твърдях, че името Георги е преди всичко християнско и посочих известни християни с името Георги. Сега е твой ред да посочих известни гърци от преди новата ера носещи имената Мавър и Георги. Време е за фактите. И защо някои да може да минат само с едно предположение, а аз да не мога да предположа, че Куберова България е достигала до Врап? Да не говорим, че и Битоля ме устройва, тъй като разстоянието от Битоля до Врап е по-малко от това до тъй често споменавания във връзка със събитията Солун. Щом са могли да минат пътя на изток, какво им е пречело да се разселят и на запад? Иначе в интерес на истината Врап се намира на около 30км. югоизточно от Драч. Иначе ето и едно съкровище от Велино, Шуменско и за съпоставка до него това от Врап. Иди утре в гражданското и поискай да сключиш брак с няколко жени на веднъж да видиш какво ще стане. А ако почнат да те гледат странно, значи е дошъл момента да кажеш, че ще използваш случая да минеш с един масраф, тъй че освен няколкото жени, ще си вземеш за булка и 1-2 мъже. И не се притеснявай от реакцията им - определено не са първите, все пак има и такива, които са прочели тукашните ти писания. Съмнява ме, че ще вденеш защо толкова се радват на една толкова голяма свадба, а още по-малко, какво е пречело на Мавър да има повече от една жена, както и на императорите-хомосексуалисти да си вземат за булка мъж, но поне ще е голям сеир. А ако заснемеш какво се е случило и качиш записа в нета, цена няма да имаш. Ами съдейки по това, че днес никой не ползва глаголицата определено славянския на Кирил и Методий не е оставил чак толкова трайни следи сред великоморавците. Писмата на папите след Николай І и Адриан ІІ, които обаче са съвременници на Методий, Климент, Черноризец и Йоан Екзарх оставят съвсем друго впечатление за употребата на славянския в залязващата Великоморавия. Това, че за теб папските писма са читанка не пречи на всички останали по света да ги ползват за извори.