Galahad

А защо непревенно трябва да е получил името Мавър през гръцкия? Може да си иде от латинското Mauri или Maurusii, orum m - маври, мавританци и кръщаването му с това име да е плод на сношенията на аварите с Апенинския полуостров.

Не ми е много ясно на какво отгоре името Мавър излезе гръцко. Има да речем Рабан Мавър и Мавро Орбини, които определено не са гърци. Докато се замисля за гръка Мавар определено не ми нахлуват в главата имената на някои от най-популярните византийци. Та пита се след като Мавър се среща из цяла Европа, то май или всички европийци са гърци или Мавър определено не е само гръцко име. Пък и не виждам проблем да е имал друго име и като е изоставил жените си да се е покръстил в Солун за да стане патриций и да е приел името Мавър. Тъй че името в случая не означава абсолютно нищо. От друга страна при многото жени - ако е бил толкова сладострастен, едва ли би зарязал харема от едната христ. ревност. В Чудесата си е казано съвсем ясно, че изселените ромеи се смесили с останалото население на хаганата и се върнали след 60г. - възраст, която патр. Никифор малцина преминавали. Ще рече, че малцина родени във Византия биха могли да се върнат обратно с там с Кубер живи. В най-добрия случай това са били ромеи, които са били българи или авари между 50% и 75% - т.е. били са полубългари или почти българи. Вече силната вяра и въображение са направили преобладаващото количество ромеи. За да може някой дето е бил изселен 60г. да има някакъв спомен да Византия, той е трябвало да е минимум на 70г. При чудесния транспорт от онова време, много ме съмнява мнозина да са успели (ако въобще е имало такъв). Тъй че българите сред хората на Кубер са си преобладаващия брой. Вероятно е имало и някои византийци, които са пленени 10-20г. преди събитията и именно те да са се пръснали из империята, тъй като са имали живи близки и нерухнали домове където да идат. Това, че няма сведения, не значи, че не е имало държава. След Тервел има един период, в който няма сведения и за Дунавска България (хановете са известни само по именника) - това значи ли, че и аспаруховите българи са били повечето ромеи и Аспаруховата държава е изчезнала. Да, след това се появява, ама и в региона, където е бил Кубер виждаме едно доста силно българско присъствие, макар че според социалистическия реализъм това да би трябвало да се пада най-късно завладяния район. Но точно там виждаме едно силно бълг. присъствие в лицето на охридската школа, преместването на столицата там при управлението на цар Роман, да не говорим, че във виз. период именно този регион попада във виз. провинция България.

Капителът-жертвени е истински, такива са използвани и в св. 40мци за подкуполните колони (иначе и тя е реставрирана странно: фасадата и е средновековна според разбиранията на творците на социалистическия реализъм, но иначе конструкцията си е такава, каквато е била, като е служела за теке; декорацията е била доста по-разкошна от това, дето сега може да се види). Малката порта е най-автентичната реставрация в сравнение с останалото на Царевец, което си е раставрационна трагедия. "Балдуиновата кула" е можело спокойно да си остане във варианта на турската реконструкция, в която я е заварило Освобождението, когато е служела за военен арсенал. Пък и турците не са кой знае какви реконструктури, тъй че е напълно възможно да докарала до снимка във вид близък до автентичния. Останалото реставрирано буди у мен почуда как са успели да измислят толкова големи простотии. Още по-лощото е, че идиотщината се повтаря и на Трапезица.

Не знам как точно стигна до гениалния извод, че Куберовите хора повечето са ромеи. Както се вижда Мавър е имал няколко жени, което ще рече, че не е християнин, а харемянин. Отделно е посочено, че ромеите, които били изселени при аварите са омешали с тамошните. 60-г. са две поколения, а както пише патр. Николай Мистик на цар Симеон І, повечето хора не прехвърляли 60г. възраст. Ще рече, че дори да е имало изселени ромеи, повечето не са се завърнали, а са заминали от там техни деца, внуци и правнуци, при това от смесени бракове с авари, славяни и българи. Най-вероятно става дума за идването на брата на хан Аспарух, който е бил при аварите, при което може да е увлякъл със себе си и византийски пленници. Последните са именно тези, за които се говори, че са се пръснали преди събитията и нямат отношение към разказа. Ако се си ромеи, цялата операция с Мавър е безмислена. Всички просто щяха да се пръснат по техните си места, а не да седят в една забутана провинция само за да са ръководени от Кубер. Кавичките са защото давам нещо като цитати от някои мнения. Обикновено те затова служат. Byzantinobulgarica не е единственото издание, в което се публикуват данни свързани с Византия. Куберовите българи определено не са византийска военна част. Сред аргументите за нелоялност на Мавър спрямо императора изрично се сочи, че след забягването му, ако не е бил с вредни за империята намерение, то Кубер е трябвало да се отнесе зле с близките му. Малоазийската тема няма нищо общо с Кубер, както и залива в нея с Керамисийскто поле. За Мавър е посочено, че е получил ипатска титла, като е забягнал в Солун, а после, като отишъл в Цариград се говори, че е станал архонт. Защо няма, че е патриций като на печата. Причини много - като е изсечен печата още не е имал тази титла; титлата ипат му е била отнета, пък после му е било простено и е направен патриций, става дума за двама Мавровци; видяло му се е дълго (не знаем дали на останалите печати другите винаги са изброявали всичките си титли) ... Варианти много. Тъй или иначе си имаме Мавър, който е назован в Чудесата архонт и ипат.

Има разлика между славяни, които са под византийска власт и славяни които са независими. Независимите предпочитат да си останат такива. Съпротивата идва от тях - сърби, хървати, моравци ... Идеята, за съюзяването на българи и славяни не е нова, има го още в Дуклянеца (ЛИБИ -3, с.171). Протоколите на съборите може да са само аргумент за това, кой е присъствал на събора. Вдовстващите епархии не са били представлявани, което не означава че не са съществуващи. В съборите често не участват и епископи противници на организаторите на събора. В смисъл че двете фракции понякога си правили свои събори, на които отсъствали противниците им. При владетелите от династията Дуло след Тервел имаме продължителен период без сведения за войни - ако от липсата на данни ще правим изводи. Тъй че в мирните години Византия може да се е опитала да възстанови епископата на север от Балкана. Все пак като почват размириците си имаме дори ханове-християни. Едва ли са ходили чак до Несебър и царигтрад да се черкуват. А за археологически данни от София е малко трудно да се говори докато гледаме как багерите работят в центъра на София. "Благоустрояването" на София е низ от вандалски прояви, които са превърнали красивия в древността град в голямо и грозно съвременно село. Какви точно данни очаквате да се открият с багерите? Хората като проучват с четки не значи, че са технически по изостанали от нас. Или я вижте какво става на Трапезица - проучването още до никъде, а бетонобъркачките и арматурите вече са пуснати в ход. Е, какви данни очаквате да излязат от там, дето са тъпкали бетоновозите?

Много по-лесно ще ти се отговори, ако запиташ за историческото развитие на нещо по-конкретно. Правото е нещо много обширно. Особено в държава, в която има 240 безделника, които се мъчат да оправдаят целогодишното взимане на доста тлъста заплата, да не говорим за една доста дълга поредица от легални добавки към нея - възнаграждения за участия в комисии, командировъчни и т.н.

За Мавър пише, че сина на Мавър разказал на императора, че след като баща му е избягал в Солун, Кубер не е закачал жените му, а се отнасял към тях със същата, че и по-голяма почит. Ще рече, че Мавър най-малкото няма да е бил от най-ревностните християни поне докато е бил заедно с Кубер. Имал си е харем. Това е в V, 206 - непосредствено след сведението за пристигането на Мавър в Цариград, където бил посрещнат от императора и бил направен архонт (н бълг. превод - началник). А сега и аз да сложа два текста, с две забавни съвпадения. Напомням, че темата на Кивириотите е морска тема и е малко вероятно в нея да е имало българи. Това е откъса за Кувер, че се бил настанил в Керамисийското поле. Това е откъс от описанието на темата на Кивириотите от Константин VІІ Порфирогент, който разказвайки за крайморския участък, пише: "Областта, наречена Кивириотска, започва при Селевкия, лежаща на берега на източното море ... Отивайки от тук на изток, намираме Керамийския залив и град пак с това име ..." Както се вижда, с малко вяра може да преместим не само местоиздаването на печата, ами цяла Куберова България в М. Азия.

И каква стана тя - освен нашенската христоматия, към снома на нечитавите писания се присъедиха също "Чудесата на св. Димитър", а най-накрай покрай последното и каталога на "най-престижния византоложки с институт" с писаното от "ней-големите световни специалисти" и нещата си стигнаха до откровения за вярата. За да спестя разгарването на родното автохонство направо да кажа, че хората на Кубер и Мавър са си автохонни трако-българи, които са се върнали по родните си места. В каталога не изказват някакво съмнение към извора, а просто не може да се твърди със сигурност, че все пак не е съществувал и друг Мавър, на който да е печата (примерно да е внук на този, за който пише в чудесата - ромеите обичали да си имат чужди принцове под ръка за да предизвикват гражданска война у съседите). Шо се отнася до Мавър от Чудесата, тъй не е затворен ведната. Императорът дълго си затваря очите за това, което върши, за да може да привлече повече от Куберовите хора, та след това да бъдат пръснати из империята. В един момент за да се подкигури изпраща силен гарнизон в Солун, но продължава да се прави на ударен, за да може да разпилее из империята още Куберови хора. Най-сетне по донос на собствения си син Мавър бил изпратен в околностите на Цариград. Доверието и благодеянията на императора към Мавър не са от сляпо доворие, а просто за да може облагите да примамват повече от последователите на Кубер. Тъй че няма никаква пречка Мавър да е получил и титлата патриций за по-голямо зарибяване на останалите.

Икуменизма (екуменизма) като название произлиза от гр. οἰκουμένη, т.е "целия обитаван свят", "вселената". Красивата пропагандна страна е, че то е насочено към единение на всички вярващи. Нама да навлизам в детали, защото за това движение има писано доста. Ща кажа няколко думи за една по-скоро идеологическа концепция, много близка звуково, а още повече по крайна цел, та на практика остана в сянката на доста по-добре гримирания икуменизъм. Става дума за игуменизма. Разлика от 1-2 букви на пръв поглед. Но произлизат от две съвсем различни думи, макар и гръцки. Игуменизъм иде от гръцката дума ιγούμενος, т.е. ръководител. Благодарение на слабостта на българите към чуждиците и в този случай от една чуждица сме си направили 2 думички - игумен и хегемон. Сред най-последователните последователи на тази концепция са римския папа и цариградския патриарх. Тъй като обаче не всички езици по света притежават свойството да трансформират по такъв чудесен нацин думичките, то и двамата свети отци не се ласкаят от названието, което е дадено на това течение по-скоро от неговите противници. В смисъл, че техни смирения са готови да оглавят целия свят (разбира се не заедно, а всеки би желал да го направи съвсем самостоятелно), но не смятат да го постигнат биейки се в гърдите, че водени от собственото си греховно властолюбие се стремят към световна хегемония. Разбира се тяхната скромност съвсем не им е попречила единия да се счита за папа на вселенската църква, а другият да е вселенски патриарх. И всичко това при наличието на една вселена. И докато цариградския патриарх се е домогвал поради стечението на ред обстоятелства да заветната цел по-скоро тайно и подмолно, то папите са дали воля на амбициозните си откровения и си имаме прилично количество папски писма, в които се обяснява че както слънцето било една на небето и човек имал една глава, то така и църквата на земята трябвало да бъде ръководена от един, т.е. от папата. За последните 2000г. обаче този подход не е дал кой знае колко задоволителен резултат, тъй че и двамата имат приличен брой колеги. Икуменизмът, който се появи по-скоро като движение на ентусиасти и се разви под въздействието на светски политици (понякога атеисти) като че ли се оказа за двамата амбициозни архиереи модерната формула за по-добри резултати по пътя им към вселенско господство. Идеята е че поради авторитета на поста си в една световна организация на вярващите лесно може да изплуват на върха. В новото им амплоа няма приказките за едната глава и едното слънце. А красивата фасада на идеята за световно единство на вярващите е удобна крепостна стена за защита от нападките на противниците на движението. Но фасадата не е чак толкова непроницаема. Не е трудно да се види, че движението търси не толкова мирно съвместно съжителство на вярващите, а единство, в което едните трябва да отстъпят пред другите. Защото едно си е обща молитва за мир, която обаче се води отделно, но в едно и също време, а съвсем друго е службата да е на едно място, но по обряда само на някои.

На това което си прикачил, в третото изречение след снимката и гръцкия текст си е написано съвсем ясно: Mauros hipatos, archon ... Същото, като в цитата дето си извадил от моето мнание. Та какъв извод трябва да направим от това?

Няма абсолютно никакво съмнение, че Мавър е бил ипат и архонт на българите.

Опасявам се, че дмете книги въобще нямат намерение да се конкурират. Нищо чудно в някой последващ каталог в бележките да се посочи, че има и друго становище. Което разбира се не променя нищо, освен опцията ползвателите на каталога да си поблъскат главата и върху този проблем.

Прабългарите и славяните като обществено-политическа структура са били по-близки. В този смисъл може да се каже и че славяните имали по-голяма готовност да са в България отколкото във Византия. Примерно във Византия има по-голям паричен оборот и те трябва да търгуват на пазара за да си платят данъците. Това е по-сложничко от данъците в натура, военната и трудовата повинност. В епархийския списък от времето на Исаврийската династия са споменати митрополитите на Сердика, Филипопол, Филипи. Но е споменат и митрополита на Марционапол с подведомствената му епархия Хемимонт. Сред архиепископите са споменати тези на Берое(Ст.З.) , Поморие и Несебър. Сред епископите са тези на Сяр, Лихнида (Охрид), Созопол, Дебелт, Цоида, Разград, Никополис ад Иструм, Тутракан, Нове, Маркели.... В протоколите обаче на VІІ вселенски събор някои от тях вече не се споменават като присъстващи. Въобще погледнете в ГИБИ т. 3 стр. 187 и сл. преди да правите фундаментарни изводи от нищо.

Фригите са малоазийските клон на бригите, а витините - съотв. на тините. Възможно е това "ви" да означава нещо свързано с Мала Азия, като при ви-б-ригите, да се е трансформирало във фриги. Старите древногръцки автори възхваляват Тракия като коневъдна. Това подсказва, че конницата е съществен елемент в тракийската армия. Но през античността не са познавали стремето, което правело конникът нестабилен върху коня. Ромфеята вероятно се е развила за да противодейства на конницата - нейната извита форма позволявала конникът да бъде прихванат и дори щитът, шлемът и бронята да го защитят, той все пак да бъде свален на земята. Разбира се възможно е ромфеята да се е развила и от земеделските сечива като косата, а махейрата от сърпа. Имаме изображения на употреба на махейра и се вижда, че механизма на употреба прилича на начина на използване на мечонете и сабите. И при траките разбира се елитната част е тежковъоръжената пехота. При все това най-известни са тракийските пелтасти. Названието идва от лекия щит - пелта, правен от тръстика и кожа. Леката им екипировка ги правела изключително маневрени и ценени, но макар и много търсени, те получавали малко от бойната слава. Но пък тракийските пелтасти често участвали като наемници в чужди армии и се радвали повече на материалните придобвки, които получавали по своя боен път. Стрелците-лъчници също не били сред елитните части на античната армия. В античността за най-добри се считали стрелците от гр. остров Крит. И накрая, макар и не по значение да спомена за оке едно тракийско оръжие - двуострата брадва. Тя се считала за символ на царската власт и била изобразявана по монетите на владетелите.

При този печат положението е малко сложно, защото има две версии, всяка от които може да се аргументира, но няма нито един факт, който да реши категорично в полза на едната или на другата. 1. Не е известно кой е този Тарасий - ако беше известен стратег или хан всичко щеше да е лесно. 2. Печата е от VІІІв., а тогава си ги има и темата и Куберовите българи. 3. Ипат се дава както на поданици на Византия, но понякога императорите са давали разни титли на чужди или васални владетели. Макар на печата на съратника на Кубер - Мавър да е посочена само титлата архонт, то от Чудесата на св. Димитър е известно, че той е бил получил и титлата ипат, т.е. имал е същите две титли като Тарасий. 4. Архонт - иде от гръцката дума за власт и означава началник, владетел, управител, ръководител. Както се посочи е използвана не само за началниците на другите държави, но също и за градоначалниците - както се спомена по-горе на Месемврия, а също има печати и за архонта на Солун, който град доста заинтересувал Кубер и Мавър. Ако Тарасий беше примерно архонт на Аталия (дн. Анталия, тогава центъра на темата) нямаше да има затруднения. Но иначе архонта на темата си има собствено название - стратег и е по-нормално да се изпълзва то. Така както е разгледано излиза, че названието на темата по печатите може да търпи изменения (опасявам се, че е доста трудно да се каже че различните изписвания могат да се групират хронологично и дадено изписване да важи само за даден период от време - по-скоро спокойно може да се каже, че не е така). От друга пък страна излиза, че на печат на българин трябва да е изписано съвсем граматически издържано името му с чужда азбука, както и че гръцкия автор трябва да е идеално подготвен да изпише съвсем правилно чуждестранно име. Иначе казано чужденци да постигнат граматическа прецизност, каквато не може да се достигне за печати на виз. чиновници от виз. тема. Наистина, ако пишеше че е архонт на Серамисийците/Керамисийците щеше да е много по-просто. Тервел е Кесар, а Кубрат патриций без обаче българите да са покорени от византийците, а още по-малко да са част от войската им. Нямаме основание за такъв извод. Темата на кибериотите дава войници за флота, което показва, че вероятността в нея да има българи е клоняща към нуло. Но от друга страна св. Теофан и св. Никифор като описват Велика България и нейния разпад, коворят за котраги и за син на Кубрат на име Котраг. А и днес използваме Куберова България за да я разграничим терминологично от Дунавска България.

Смятах да се занимавам по-подробно с печата на Тарасий като направя разширената версия на хронологичната таблица, но като видях интереса към византийските печати, а също за присъединяването на територията, на която е днешната БЮРМ, реших да направя една редакция на наличното, за да може да разгледаме проблематиката около този печат. По-точно използвам снимката заради изписването на текста на гръцки език. Превода на надписа на печата на Тарасий на български език е издаден сравнително отдавна (ХИБ, Гюзелев, Петров, НИ, С., 1978, т.1,стр. 87). Данните на печата са интересни, защото сведенията за Куберова България са сравнително оскъдни (чудесата на св. Димитър и печата на Мавър, като някои сведения в хрониките на св. Теофан Изповедник и св. патр. Никифор са с дискусионна относимост към въпроса). За съжаление и при този печат данните не са чак толкова безспорни и категорични, колкото би ни се искало. В Христоматията текста е публикуван като "+Богородице, помагай на Тарасий, ипат и княз на Куберийците" като в квадратни скоби е пояснено, че куберийците са Куберовите българи. В по-точен превод текста гласи: "Богородице, помагай на Тарасий, ипат и архонт на Кубериотите". За Тарасий знаем само това, което е отразено на печата. Имал е титлата "ипат", която отговаря на латинската "консул", макар че през VІІ-VІІІвек вече да е нямала значението познато ни от времето на Римската република. Въпреки това тя все още е била сравнително висока титла. По-интересна е втората му титла - "архонт", която в христоматията е преведена като "княз". С тази титла във византийските текстове са били обозначавани и чужди владетели - така в гръцките, а и в някои домашни извори са наричани бълг. ханове, княз Борис І и синът му Симеон І до приемането на царска титла. След всичко казано по-горе естествено най-голям е интересът към понятоето "Кубериотите", тъй като в христоматията то е преведено като "Куберовите българи". В каталога на печатите на Дъмбъртон Оакс, където се намира единият от двата екземпляра от този печат обаче, той е поставен сред моливдовулите на темата на Кивириотите. Става дума за главната византийска малоазийска морска тема (темата е военно-административна единица, от която се набирали войници за армията - в случая за флота) в провинция Памфилия с център гр. Аталия (дн. Анталия). Тя е била сформирана между 680 и 30г. на VІІІв., което по време отговаря на изсичането на печата. Името на темата идва от гр. Кивира, който е разположен в тази местност. От друга страна обаче, с титлата "архонт" в раздела на каталога посветен на темата на кивериотите е само Тарасий. Запазени са печати на стратези, протоспатарий, вестове, патриций, антипати, съдии, асикрити, спатарокандидати, кандидати, протонотарий ..., но няма друг архонт. Което ще рече, че все пак е възможно да става дума за български владетел, наследник на хан Кубар.

Ами проблемът е, че у нас има едни 240 безделника дето от нямане какво да правят менят законите на няколко месеца. Ще рече, че всяка нова книга след няколко месеца вече си е история на българското право защото законът вече е друг. Иначе по принцип всяко по-сериозно изследване на някой правен институт съдържа и историческото му развитие - както по света (за което има повече сведения), така и у нас (за което пък що се касае за 2 века назад, сведенията са доста скромни). А литература има много. Това са само някои от монографиите (без статиите по ИДБП): Абрашев, П., Гражданско съдопроизводство. Т. 1-3, Придворна печ., 1910 г., 1914 г., 1918 г. Абрашев, П., Съкратен курс по гражданско съдопроизводство - Вип. 1-3, С., Придворна печ., 1920 г., 1921 г. Абрашев, П., Данев, Ст. и др., Нашата дума. Възражения на бившите министри Ив. Ев. Гешов, д-р Ст. Данев, Т. Теодоров, М. Ив. Маджаров, Ив. Пеев и П. Абрашев срещу обвиненията на Държавния съд от 1923 г. С., печ. Стоп. развитие, 1925 г., 329 с. Алексеев, Вл., За правото на убежище и съдебен имунитет с оглед на старобългарските правни паметници и хрисовулите на ХIII-ХIV в. С., печ. Воен.-изд. фонд, 1934 г., 45 с. Алексеев, Вл., Някои основни въпроси в областта на Българската правна история С., 1941 г., 35 с. Алексеев, Вл., Основи на историята на българското право. С., печ. Р. Младенов, 1940 г. Алексеев, Вл., Принос към старобългарското семейно право. Имотно-правни отношения според паметниците от IХ в. С., печ. Гутенберг, 1931 г., 328, IV с. АЛМАНАХ на българската Конституция. Пловдив, Търговска печ., 1911 г. Ангелов, А., Общинско право - лекции. С., Общ фонд за подпомагане на студентите, 1946 г. Ангелов, А., Финансово право на НРБ. С., Наука и изкуство, 1951 г. Ангелов, А., Василев Л., Горанов Д., Данъчни закони със синтез на юриспруденцията. Т. 2, Ч. 3. С., Фонд за подпомагане на студенти, 1947 г. (Сборник анотирани закони) Ангелов, А., Василев Л., Горанов Д., Закони по финансовото право. С увод и систематичен анализ на юриспруденцията. С., изд. Наука и изкуство, 1949 г. Ангелов, А., Василев Л., Горанов Д., Обща администрация и полиция. Административно право. Текст и синтез на юриспруденцията по някои от най-важните административни закони. Ч. 1. С., Фонд за подпомагане на студенти, 1947 г. (Сборник анотирани закони) Ангелов, А., Стайнов, П., Административно право на НРБ - специална част. С., изд. Наука и изкуство, 1954 г. (1960 г. - II изд.) Ангелов, А., Стайнов, П. Ръководство по административно правосъдие. С., печ. Стоп. развитие, 1943 г., VIII Андреев, М., Българската държава през средновековието. (Правно-исторически въпроси). Изследване. С., ОФ, 1974 г., 207 с. Андреев, М., Българското обичайно право. С., Наука и изкуство, 1979 г., 323 с. Андреев, М., Ватопедската грамота и въпросите на българското феодално право. С., БАН, 1965 г., 96 с. Андреев, М., Законът на Константин-Юстиниян. Софийски препис. Правно-историческо проучване. С., Наука и изкуство, 1972 г., 264 с. Андреев, М., История на Българската буржоазна държава и право (1978-1917 г.). С., изд. Наука и изкуство, 1980 г.; шесто изд. С., 1993 г. Андреев, М., Ангелов, Д., История на Българската държава и право. 4-то изд., С., изд. Наука и изкуство, 1972 г. Андреев, М., Милкова, Ф., История на Българската феодална държава и право. С., изд. Наука и изкуство, 1979 г., 407 с.; второ изд. С., 1993 г. Андреев, М., Сталев, Ж., Закон за гражданското съдопроизводство със синтез на юриспруденцията. С., Унив. печ., 1946 г., 801 с. (Сборник анотирани закони Т. 1, Ч. 3) Баламезов, Ст., Нашата конституция и нашият парламентаризъм. Ч. 1. Търновската конституция. История на първоначалния текст от 1879 г. Първоначалният проект за органически устав. Съставът на учредителното събрание. Докладът на 15-членната комисия. Дебатите по доклада. Анализ на приетия текст. С., печ. Право, 1919 г., 96 с., (Правно-социал. библ. 2) Баламезов, Ст., Сравнително и българско конституционно право, Ч. 1-3. С., Придв. печ., 1935 г., 1936 г., 1944 г. (Унив. библ. 166, 177 и 284) - II изд. респ. 1938 г., 1946 г. Берон, В., Облигационно право. Отделни договори. По лекциите на ... С., Литопеч. Николов, 1943 г. Благоев, Н., Еклога. С., кооп. печ. Гутенберг, 1932 г., VIII (Унив. библ. 122) Благоев, Н., Курс по история на българското право. С., 1934 г. Благоев, Н., Правни и социални възгледи на богомилите. Из съчинението "Богомили". С., придв. печ., 1912 г., VIII, 108 с. Бобчев, Ст., Българско обичайно наказателно право. Истор.-сравн. поглед и материали. С., печ. П. Глушков, 1927 г., IV, (Сб. за народни умотворения и народопис, Кн. 37) Бобчев, Ст., Българско обичайно съдебно право. С., БАН, 1917 г. (Сб. за народни умотворения и народопис., Кн. 33) Бобчев, Ст., История на старобългарското право. Лекции и изследвания. С., печ. П. М. Бъзайтов, 1910 г., ХII; второ изд. със заглавие "История на българското право", Б., 1993 г. Бобчев, Ст., Каноническо право. Съкр. на лекциите, четени на Юридическия факултет при СУ (Кн. 1-2). С., книж. Чолаков, 1919 г. Бобчев, Ст., Сборник на българските юридически обичаи. Събрал и наредил ... - Ч. 1-2, Пловдив, печ. Единство 1896, 1908 г. Бобчев, Ст., Старобългарски правни паметници. Помагало при изучаване историята на старобългарското право. Ч. 1. Историко-юридически бележки. 1. Закон соудный людьмь. 2. Еклогата. 3. Хрисовули. С., печ. П. М. Бъзайтов, 1903 г., VIII Бобчев, Ст., Съкратен учебник по историята на българското право. Въведение. Източници. История на старобългарското държавно право. Съдебно, углавно и гражданско право. Според лекциите на ..., четени на Юридическия факултет при СУ. С., печ. Право, 1919 г., VIII. (II изд., 1930 г.) Бобчев, Ст., Черковно право. Съкр. курс из лекциите по черковно право. С., печ. Художник, 1927 г. Бончев, Б., Административно право. Особена част. Кн. 1. Полицейско право. С., печ. Д. Провадалиев, 1942 г., ХV Бончев, Б., Репетиториум по административно право. С., Литопеч., 1943 г. Василев, Л., Стопански и кооперативни закони. Със систематичен синтез на юриспруденцията. Т. 1., Ч. 2. С., Фонд за подпомагане на студенти, 1948 г. (Сборник анотирани закони) Венедиков, П., Ипотеки, залог, привилегии. Системат. курс. С., печ. С. М. Стайков, 1938 г. Венедиков, П., Система на българското наследствено право. С., печ. Книпеграф, 1939 г. (II изд. 1947 г.) Венедиков, П., Система на Българското вещно право. С., печ. С. М. Стайков, 1937 г. Владикин, Л., Българското престонаследие. Сравнително истор. догмат. изследване. С., печ. Франклин, 1930 г., 73 с. Владикин, Л., История на Търновската конституция. С., Хр. Г. Данов, първо изд. 1936 г., 244 с., второ изд. С., 1994 г., 285 с. Владикин, Л., Регентството като държавноправен институт. Сравнително истор. догмат. изследване. С., печ. Бр. Миладинови, 1927 г., 188 с. Ганев, В., Закон соудный людьмь. Правно-истор. и правно-аналит. проучвания. С., БАН, 1959 г., 621 с. Ганев, В., Записки по търговско право. Според лекциите на ... - Т. 1-2, С., печ. С. М. Стайков, 1933 г., 213 с., 1934 г., 192 с. Генов, Ив., Съдбата на жертвите - Народен съд в Бургас. Б., 1993, 91 с. Георгиева, Цв., Цанев, Д., Христоматия по история на България. Т. 3. ХV-началото на ХIХ в. С., изд. Наука и изкуство, 1982 г. Гюзелев, В., Петров, П., Христоматия по история на България. Т. 1. VII-ХII в., Т. 2. ХII-ХIV в. С., изд. Наука и изкуство, 1978 г. Данаилова, Л., Византийските правни школи и техните отражения върху българското и славянското право. С., печ. П. Глушков, 1942 г., 88 с. (Семинар по история на бълг. и слав. право. Приноси към историята на бълг. право., 1942 г., 5) Данаилова, Л., Изследвания върху междудържавните договори на средновековна България. Свищов, 1944 г., 59 с. (Висше търговско у-ще Д. А. Ценов. Библ. Науч. тр. и помагала. 31) Данаилова, Л., Хрисовулни проучвания. С., печ. Изгрев, 1943 г., 56 с. (Семинар по история на бълг. и слав. право. Приноси към историята на бълг. право., 1943 г., 8) Дерменджиев, Ив., История на държавните учреждения в България - 1877 - 1919 г. (Учебник за студентите архивисти от СУ "Кл. Охридски"). С., СУ, 1962 г., 126 с. Дерменджиев, Ив., Костадинов, Г., Воденичаров, А., Административно право на НРБ. Специална част. С., Наука и изкуство, 1973 г., 425 с. Джамбазов, А., Правосъдната система на България (1878-1944). С., Наука и изкуство, 1990 г., 181 с. Диков, Л., Кооперативно право. С., Висша кооп. школа, 1927 г., 279 с. (Кооп. библ. 1), (II изд. 1948 г.) Диков, Л., Курс по българско гражданско право (Т. 1. Обща част, Т. 2. Семейно право, Т. 3. Облигационно право. Обща част). С., печ. Художник, 1935 г., 448 с., С., Придворна печ., 1937 г., 500 с. (Унив. библ. 182), С., Придворна печ., 1934 г., 628 с. (Унив. библ. 133) Диков, Л., Търговско право. С., Своб. унив. за полит. и стоп. науки, 1925 г., ХVI, 1032 с. (II изд. Т. 1-2, 1935 г.) Долапчиев, Н., Наказателно право. Т. I-II (1-2 ч.). С., печ. С. М. Стайков, 1930 г., 1938 г., 1939 г. (II изд. 1930-1940 г., III изд. 1933-1943 г., IV изд. 1936 г., V изд. 1945-1947 г.) Жабински, Н., Военнонаказателен наредба-закон. Пояснен с текстове от други закони и военни правилници и пригоден за изучаване и прилагане. Ч. 1. Обща част. С., печ. П. К. Овчаров, 1940 г., 271 с. Желев, Г., Новата Конституция на НРБългария. С., БЗНС, 1971 г., 43 с. Желев, Г., Спасов, Б., Държавно право на НРБългария Ч. 1-2. С., СУ "Кл. Охридски", 1974 г. (II изд. 1979 г.) Желев, Г., Спасов, Б., Цонев, В., Основи на държавата и правото на НРБългария. Учебник за учит. инст. С., Нар. просвета, 1954 г., 250 с. (II изд. 1972 г.) Захариев, В., Народната конституция. Същност и основни начала. С., М-во на информацията и изкуствата, 1947 г., 88 с. (Библ. полит. движения 6) Йотов, Б., Как изчезна "царският мерцедес". Разговор с изпълнителя на смъртни присъди. Съдебни разкази. С., 1993 г. Кацаров, К., Морско търговско право. Според лекциите на ... С., Литопеч., 1937 г., 28 с. Кацаров, К., Търговско право. Лекции. С., Придворна печ., 1937 г., VIII, 850 с. (II изд. 1939 г., III изд. 1943 г., IV изд. 1948 г. и фототип. 1990 г., всички под загл. Систематичен курс по българско търговско право) Киров, Ст., Българско конституционно право. Ч. 1. Устройство на българската държава. С., Т. Ф. Чипев, 1938 г., 452 с. Киров, Ст., Кратък курс по българско конституционно право, 1. Устройство на българската държава, 2. Правата на българските граждани. С., книж. Ц. Н. Чолаков, печ. на акц. д-во Радикал, 1920 г., 158 с. Киров, Ст., По законопроекта за административното правораздаване. С., 1931 г., 48 с. Киров, Ст., Чл. 47 от Конституцията и суспендиране на някои членове от Закона за чиновниците (Реферат, държан в Юридическото д-во в София на 30.06.1903 г.). С., Придворна печ., 1903 г., 47 с. Кожухаров, Ал., Граждански закони. Т. 1., Ч. 1-2 (1. Текст на законите по личното, семейното и наследственото право със синтез на съдебната практика. 306 с. 2. Текст на закони по вещно право със синтез на съдебната практика. 361 с.). С., Фонд за подпомагане на студенти, 1946 г. Кожухаров, Ал., Закон за задълженията и договорите. Чл. 1-216. Систематичен анализ на юриспруденцията. Т. 1. Ч. 1. С., Фонд за подпомагане на студенти, 1948 г., 830 с. (Сборник анотирани закони) Кожухаров, Ал., Сборник граждански закони. С., изд. Наука и изкуство, 1956 г., 800 с. Костадинов, Г., Сборник закони, укази, постановления на МС, правилници, наредби, инструкции, заповеди и др. по народната просвета. С., Формуляри и регистри, 1956 г., 852 с. Кутиков, Вл., Международно частно право на НРБългария. С., Наука и изкуство, 1955 г., 418 с., (II изд. 1956 г., III изд. 1976 г.) Манолова, М., Изграждане на българската буржоазна държавна организация в периода на Временното руско управление 1877-1879 г. С., 1969 г. (кандидатска дисертация) Манолова, М., История на държавата и правото. Трета българска държава 1878 - 1944. Учебник за студенти - юристи. Б., 1994 г., 240 с. Манолова, М., Парламентарното управление в България 1894 - 1912. С., 2000 г. Манолова, М., Русия и конституционното устройство на Източна Румелия - С., 1976 г. Манолова, М., Създаване на Търновската конституция. С., изд. БАН, 1980 г., 187 с. Меворах, Н., Лиджи, Д., Закон за гражданското съдопроизводство. Текст, мотиви, библиогр. и съд. практика. Т. 1-4. С., печ. Ст. Василев, 1935 г., 1936 г., 1938 г., 2334 с. Меворах, Н., Лиджи, Д., Фархи, Л., Коментар на Закона за задълженията и договорите. Ч. 1-3. С., кооп. печ. Фотинов (Ч. 1), 1924 г., 652 с., С., кооп. печ. Херман поле и сие (Ч. 2-3), 1926 г., 1928 г., 562 с., 652 с. Методиев, В., Стоянов, Л., Българските държавни институции 1878-1986 г. (Енциклопедичен справочник). С., изд. П. Берон, 1987 г., 375 с. Методиев, В., Стоянов, Л., Български конституции и конституционни проекти. С., изд. П. Берон, 1990 г., 213 с. Милкова, Ф., Българската буржоазна държава през периода на фашистката диктатура 1923 - 1944 г. С., Воен. изд., 1987 г., 235 с. Милкова, Ф., Държавноправни и организационни възгледи и разпоредби на българското националноосвободително движение. С., Наука и изкуство, 1977 г., 63 с. Милкова, Ф., Изключителното наказателно законодателство - реакционно оръдие против въоръжената антифашистка борба на българския народ 1941 - 1944 г. С., Наука и изкуство, 1976 г., 224 с. Милкова, Ф., История на Българската буржоазна държава и право през периода 1918-1944 г. С., изд. Наука и изкуство, 1976 г., 224 с. Милкова, Ф., История на Българската държава и право. С., СУ, 1985 г., 616 с. (II изд. 1986 г.) Милкова, Ф., История на Българската държава и право. С., СУ, 1974 г., 302 с. (II изд. 1976 г.) Милкова, Ф., Поземлената собственост в българските земи през ХIХ в. С., Наука и изкуство, 1970 г., 259 с. Милкова, Ф., Реакционният закон за защита на държавата като изключителен наказателен закон в България през периода 1924-1934 г. С., Наука и изкуство, 1973 г., 139 с. Михайлов, Д., Нюрнбергският процес и агресивните действия на съвременния империализъм. С., 1986 г., 67 с. Моллов, Вл., Саранов, Н., Закон за углавното съдопроизводство заедно с всичките му стари и нови текстове и разясненията и тълкуванията на Върховния касационен съд. С., кооп. печ. Франклин, 1927 г., VII, 687 с. Ненов, Ив., Наказателен закон. Текст със синтез на юриспруденцията. Т. 2, Ч. 1. С., Фонд за подпомагане на студентите във ВУЗ в България, 1946 г., 404 с. (Сборник анотирани закони) Ненов, Ив., Наказателно право на НРБългария. Обща част. С., Наука и изкуство, 1963 г., 524 с., (II изд. 1972 г.) Ненов, Ив., Наказателно право на НРБългария. Особена част. Т. 1-2. С., Наука и изкуство, 1956 г., 1959 г., 497 с., 440 с. Николов, Ст., Коментар на Закона за закрила на земеделеца-стопанин. С., печ. Право, 1932 г., 111 с. Павлов, Ст., Наказателен процес и съдоустройство. (С увод. студ. и синтез на юриспруденцията). С., Наука и изкуство, 1950 г., 464 с. Павлова, М., Вещно право. Нормативни актове и съдебна практика (Уч. помагало за студентите от СУ "Кл. Охридски"). С., СУ, 1974 г., 236 с. Пенков, С., Берлинският договор и Балканите. С., Наука и изкуство, 1985 г., 204 с. Пенков, С., Борбата на българския народ против Берлинския договор (1878 - 1886 г.) и международното право. С., Наука и изкуство, 1978 г., 178 с. Петров, П., Г. Петрова, История на българската държава и право. Извори. Уч. помагало за студенти - юристи. Том I. 680 - 1877 г., С., 1996 г., 320 с., Том II. 1878 - 1944 г., С., 1998 г., 247 с. Петрова, Г., Престъпленията в Средновековна България. С., 1992 г., 202 с. Радев, Яр., Държавни представителни органи в България (1944 - 1947 г.). С., БАН, 1965 г., 180 с. Радоилски, Л., Дейността на Великото народно събрание. С., НС ОФ, 1949 г., 74 с. Радоилски, Л., Кодекс на труда. С., изд. Наука и изкуство, 1953 г., 616 с. Радоилски, Л., Трудово право. Истор. развитие. С., Наука и изкуство, 1957 г., VII, 216 с. Радоилски, Л., Василев, Д., Дейността на Първото народно събрание. С., НС ОФ, 1953 г., 68 с. Радоилски, Л., Сталев, Ж., Трудови закони - текст и синтез на юриспруденцията. С., 1948 г., 407 с. Сакъзов, Ив., Данъчна система в средновековните ни манастири. С., печ. Гутенберг, 1924 г., 31 с. Сакъзов, Ив., Новооткрити документи от края на ХIV в. за българи от Македония, продавани като роби. С., 1931 г., 67 с. Сакъзов, Ив., Стопанските връзки между Дубровник и българските земи през 16 и 17 столетия. Страници из стопанската история на България. С., М-во на търговията, промишлеността и труда, Държ. печ., 1930 г., VIII, 222 с. Саранов, Н., Българското наказателно-процесуално право, Т. 1., Т. 2, (Ч. 1-2). С., печ. Художник, 1934 г., 333 с. (II изд. на Т. 1 - 1942 г.), 1935 г., 1937 г., 748 с. (II изд. на Т. 2 - 1948 г.) Семерджиев, П., Народният съд в България 1944 - 1945. Кому и защо е бил необходим. С., 1998, 520 с. Силяновски, Д., Гражданско съдопроизводство Т. 1-4. С., Придворна печ., 1938 г., 1941 г., 1943 г., 1946 г. Силяновски, Д., Записки по българско трудово право. Записки на лекциите, четени от ... през зимния семестър на уч. 1941/42 г. С., Юрид. фак., 1942 г., 139 с. Силяновски, Д., Сталев, Ж., Граждански процес. Т. 1-2. С., Наука и изкуство, 1955 г., 1958 г. Софиянски, А., Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти. Според тълкувателните решения на Върховния касационен съд. С., печ. Линотип, 1947 г., 119 с. Спасов, Б., Държавни органи на НРБ. С., Наука и изкуство, 1955 г., 371 с. Спасов, Б., Развитие и усъвършенствуване на представителните органи на НРБългария. С., Наука и изкуство, 1962 г., 152 с. Стайнов, П., Административно правосъдие. Т. 1-2. С., изд. авт., 1936 г., 1937 г., 707 с. Стайнов, П., Чиновническо право. Т. 1-2. С., Държ. унив. "Кл. Охридски", 1932 г., 1934 г. (Унив. библ. 115 и 139) Сталев, Ж., Граждански процес. Т. 1-2. С., Наука и изкуство, 1955 г., 1958 г., 626 с., 599 с. Сталев, Ж., Трудово право. Текст на законите за закрила на работническия труд със синтез на юриспруденцията. С., Унив. печ., 1946 г., 254 с. Стефанова, С., Международни актове и договори (1618-1918). С., изд. Наука и изкуство, 1958 г., 484 с. Сто години от създаването на Търновската конституция. Сборник доклади и научни съобщения от научно-практическа конференция от април 1979 г., В. Търново. С., 1986 г. Стойчев, Ст., Сборник нормативни актове по държавно право на НРБ. С., СУ "Кл. Охридски", 1973 г., 104 с. Стоянов, П., По закона за облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита. Речи. С., Държ. печ., 1934 г., 44 с. Таджер, В., Право на трудовокооперативните земеделски стопанства. (Учебник за ЮФ). С., Наука и изкуство, 1964 г., 408 с. Танчев, Хр., Екзархийски устав. С тълкуванията и наредбите на Св. Синод, Министерствата, Върховния касационен съд и съответните законоположения. С., печ. Ст. Атанасов, 1904 г., 367 с. Токушев, Д., Извори за историята на българската държава и право. С., СУ, 1983 г., 257 с. Токушев, Д., Народният съд 1944 - 1945 г. Правно-историческо изследване. С., 1989 г., 204 с. Фаденхехт, Й., Българско вещно право. Владение. Лекции. С., Соф. Унив., 1919 г., 39 с. Фаденхехт, Й., Българско вещно право. Собственост. Лекции. С., Соф. Унив., 1919 г., 260 с. Фаденхехт, Й., Българско гражданско право. Обща част. Лекции. С., Соф. Унив., 1919 г., 64 с. Фаденхехт, Й., Българско семейно право. Лекции. С., Соф. Унив., 1919 г., 89 с. Фаденхехт, Й., Коментар на Търговския закон. Кн. 1. С., печ. Гражданин, 1910 г., VI, 200 с. Фаденхехт, Й., Лекции по българско наследствено право. С., Соф. Унив., 1919 г., 148 с. Фаденхехт, Й., Обезпечение на вземанията и привилегии и ипотеки. Лекции. С., Соф. Унив., 1919 г., 168 с. Фаденхехт, Й., Облигационно право. Лекции. С., Соф. Унив., 1919 г., 168 с. Фаденхехт, Й., Облигационно право. Специална част. Лекции. С., Соф. Унив., 1919 г., 52 с. Фаденхехт, Й., Сервитути. Лекции. С., Соф. Унив., 1919 г., 108 с. Фаденхехт, Й., Система на българското вещно право. Ч. 1. Увод. Владение. Пловдив, печ. Хр. Данов, 1902 г., 8, 218 с. Цончев, Кр., Благоустройствено право. Лекции. С., Фонд за подпомагане на студенти, 1946 г., 288 с. Цончев, Кр., Горско право. За студенти - лесовъди. Записки по лекциите на ... С., Фонд за подпомагане на студенти, 1946 г., 112 с. Янулов, Ил., Инспекция по труда и социално законодателство. С подробно разглеждане на новия закон за женския и детски труд, който влиза в сила на 26 септ. т. г. С., Центр. комисия на раб. синдикати в България, 1905 г., 68 с. Янулов, Ил., Социалната политика в чужбина и в България. Причини, развитие и система. С., печ. Радикал, 1924 г., IV, 245 с. Янулов, Ил., Социално законодателство в България. Ч. 1. Основни причини и фактори. Ч. 2. Развитие на социалното законодателство в България. С., Висше у-ще за стоп. и обществ.-полит. науки, 1938 г., 1939 г., 379 с., 179 с., (Ч. 2. също в Год. СУ-ЮФ, 34, 1939 г., 2, 1-179). Янулов, Ил., Трудово право и социално законодателство. Ч. 1. С., Държ. висше у-ще за фин. и адм. науки, 1946 г., 440 с.

Ами не е толкова лесно да се прави превод. Това, че на някои градове по света ние сме сложили нашенски имена си е едно. То не е Вашингтон, не е Рим. Има един фейлетон за нашенски пълномощен министър (това е ранг на дипломат в посолство, не е член на кабинета) дето поискал билет за Рим и му дали за Римини. В Римини вече се сетил да каже, че искал да иде в "Рим", "папа", та разбрали, че искал билет а Рома. Та и държава не винаги пасва. Напр. полис се превежда като град-държава, както би трябвало да е и латинския му аналог, което обаче не пречи да си имаме в превод съчинението "За божия град", а не "За божия град-държава". Нямаме си и понятие онговарящо на щати, лендери, в смисъл на федеративните региони на федералните държави. Нямаме си и дума за укрепен градски център подобна на Акропол или Кремъл и даже на нашенските слагаме "Малък (вътрешен) град". Ако пък почне да се превежда нещо от няколко паралелни текста на разни езици става още по интересно. Напр. почвате превод на Великата харта на свободите. В руския превод стои "граф", в английския е "ърл", а в латинския е "комес". И се пита как трябва да е в българския - дали да си следваме руската традиция преминала у нас и да го пишем граф, дали да се съобразим, че все пак това си е английска харта или да си държим на латинския текст и да го оставим комес. И тъй като се върти една тема за Уикипедията я да видим как е там втория римски крал - Нума Помпилий (на латински: Numa Pompilius). В един форум ме питаха що го пиша Нум, като е Нума. Ами защото в бълг. имена като има накрая "а" обикновено означава, че е жена. И се пита защо тогава да се остави толкова объркващото "а" в края на името, при положение, че и тъй не е възпроизведено оригиналното звучене на второто име Помпилиус. Ако ще е Нума, нека поне да е и Помпилиус, та да си е на един език. Ама като ще го побългаряваме е по-добре да променим онази част, която създава объркване, вместо другата, която както и да я напишем, не създава грешни асоциации. Или като Йожка Фишер - спокойно можеше да го превеждат като Йожко Фишер и хиляди български блондинки нямаше да си мислят, че германците си имат русокосо маце за министър. Та превода си има много подводни камъни. Понякога точното възпроизвеждане може да се окаже много объркващо. Друг е въпроса защо нашите журналисти ползат примерно "премиер", при положение, че у нас няма пръв министър, а министър-председател, който не е просто първия сред останалите министри, а е самия шеф на кабинета.

Що се отнася до външната страна на обряда най-добре попитай жените, които работят в черквата където ще се кръстиш. Те ще ти обяснят различните опции и ще може да избереш някоя от тях. Предполагам си видяла, че някои свещеници кръщават не в черквата, а примерно в реката. Мен да речем са ме кръстили у дома в една от стаите. При всички случаи кръщелното се издава от черквата, в чийто регистър е отразено. Друго за което предварително трябва да се помисли е кръсникът. Той става нещо като родител на кръстения (което ще рече, че не може да сключват брак помежду си, тъй че не може да се ползва гаджето за тази цел). В бълг. традиция кръстниците са радват на особена почит. Тъй че е желателно да е човек, когото уважаваш и е авторитет за теб. В интерес на истината за православието не са много характерни фанатизма и верската нетърпимост. Затова в България и Русия има мюсюлмани, а в Испания и Италия макар да са били владяни дълго от арабите няма. Друг е въпроса, че днешното православие отчасти е засегнато от някои болшевишки идеи за громене на меншевиките. В смисъл, че тази теория е дело на англиканския богослов Чарлз Дарвин ли? Това вече трудно ще стане. Тук нещата опират не толкова до доктрина, колкото до вяра. При православните тя е останала такава, каквато е получена от св. Апостоли. При другите има разни Научно-технически революции. Напр. дискусията на Запад за абортите - дори папата да излезе революционер и да благослови абортите, то грехът остава за извършващите ги така, както и сега, когато папата не ги одобрява. Църквата е общността на вярващите, но правилата не се определят чрез демократично гласуване, а са си дадени свише. Изглежда доста будистки израз - те са за средния път. В християнството повече се говори за трудния път на спасението. В смисъл, че по пътя на спасението ти срещаш трудности, а не че трябва да правиш труден живота на околните. Второто спада към лесния път на грехопадението. Християните трябва да обичат ближните си. А за това кой е ближния има една притча за добрия самарянин.

Бойната дружба може да е от времето на Светослав, но търговската както се вижда е още от основателя на Киев. Което показва, че др. Т. Живков наблагайки на внос на руски суровини и износ на скапани зеленчуци и консерви за Матушката е един продължител на изконни древни традиции. Иначе имаше един руски учебник по всеобща история, на който е бил направен специален превод на български в полза на ограмотяването на бълг. студенство с марксистко-ленинска история , в който освен че пишеше, че "девичият разбой" бил форма на класова борба практикувана в България , но и просперитета на нашата страна при Борис І, Симеон І и Петър І се обясняваше с това, че държавата се намирала на търговския път между Киев и Цариград. Ама то, тъй де - я Швейцария - докато руснаците по времето на похода срещу Наполеон не минали покрай нея си тънела в беднотия и сиромашия.

В соцпериода държавата доста трудно е успяла да убеди населението, че ако някой убие съпругата си прелюбодейка трябва да бъде наказан. Знам за случай, при който цяло село се е вдигнало да не бъде наказан съпругът, който е убил жена си защото му е изневерила. А в соцпериода по принцип всякакви граждански инициативи без ръководството на партията ставаха трудно. Брачните договори също са елемент на юридическия брак. Всеки договор е юридически акт, двустранна сделка. И както се вижда също така брачните договори въобще не решиха проблема. Тъй че проблема не е във формата на сключване, а в произтичащите от това последици - съпружеска имуществена общност, презумция за бащинство, запазена част от наследството, скъп и тромав бракоразводен процес .... Да не говорим, че и новия семеен кодекс си е същата социалистическа недомислица като стария. В смисъл, че за да се покаже, че новото семейно социалистическо право е нещо ама на светлинни години напред от буржоазното, в СК бъка от "норми", които обаче не са никакви норми, а са кухи изречения, които имат единствено ниска художествено-публицистична стойност.

Освен Киев на Днепър е имало и Киев на Дунава, умилително наричан Киевец. Тъй че още Кий преди Светослав явно е обходил бъдещия плацдарм за освобождаване. Но по всичко личи, че още от началото не потръгнало и Кий също бил изпратен да върви на изток, подобно на последвалите го радетели за задунайска губерния.

Не виждам, как точно германците могат да пренесат етнонима, при положение, че културното им развитие е като това на славяните. То е същото като да се твърди, че славяните пренесли в изопачен вид етнонима на грузинците върху германците, които до тогава са се наричали хипербореи. Струва ми се, че изследването бързо и излязло от обоснованите догадки и изводи и е преминало във волното фантазиране.

Днес прелюбодеянието не е престъпление в България. Времево и пространствено не е така. В по-големия период на съществуването на писаното право жените прелюбодейки са били наказвани, като едно от най-прилаганите към такива случаи наказания е смъртното. И днес има държави по света където е така (в линка има снимка на изпълнение на смъртна присъда на прелюбодейка чрез убиване с камъни, тъй че който е с по-слабо сърце по-добре да не гледа). Що се отнася до детето, негово право е да знае кой е истинския баща и да носи неговото име. Най-честата причина за да се спотайва истинския баща е, че той има съпруга, която обикновено проявява "голяма глупост и неблагодарност към съдбата" и вместо да е безкрайно доволна, че съпругът и има да издържа 5 деца, но само за 2 от тях й се е налагало да кара тежка бременност, тя започва да иска развод дори да е разбрала само за едната от трите му любовници, от които са останалите му чеда. Защото истинския баща ще трябва тъй или иначе да издържа 5 деца, независимо дали ги е родила тя или не. Разходите са същите, но й са се разминали 3 бремености и раждания, от които всяка жена се оплаква. Що се отнася до съпругът, който не е баща, то не виждам той какъв кяр има от това, че някой друг е заплодил съпругата му, при положение, че той самият е трябвало да взима предпазни мерки, та да не товари сем. бюджет с разходи за още деца? При всички случаи намалящия брой на бракосъчетаващите се е недвусмислен белег, че след премахването на смъртното наказание за жените-прелюбодейки обществените отношения са се развили и по-нататък и вече отхвърлят самия брак, който налага презумцията за бащинство. Или както е казано в поговорката - жилото вървяло с меда.

Проблемът е, че мощите са в реликвария, а надписа е на празна кутийка, в която няма никакви мощи. Може и да не е празна, а в нея да е била примерно част от дрехата на св. Йоан Кръстител, която да е изгнила. Тъй като двете кутии са сложени отделно е възможно между тях да няма абсолютно никаква връзка. Ще рече, че под престола е имало мощи на мъченици, което е обичайното, а в кутийката реликви на св. Йоан, които може да са слажени в другия реликвариум, но по-вероятно е да не са. А сега хайде и ние като нашата преса да поцитираме чужди медии. Това не е оригиналното заглавие, но бях вдъхновен от Божо да измисля едно по-сензационно заглавие. "Виа милитарис" се сблъска с магистралата между Сърбия и България в Западните покрайнини. Тъй като е на сръбски, ето за какво става дума: Източно от Цариброд (дн. Димитровград) са открити останките на римския път Via militaris, като са започнали спасителни проучвания от сръбския институт за опазване на паметниците на културата. Ширината на калдаръмената настилка на пътя в проучения участък е 8м. Проучени са 3 участъка край село Градине, които са застрашени от разрушаване заради строежа на пътя от Сърбия за България. Статия за една интересна статуя. Въпреки интерпретациите, че става дума за куче, на мен по ми прилича на агне, захапало за крака глиган. А ето и статията със снимка на "Константиновата вила" край Ниш.