Galahad

Май трябва да се повторя. Когато става обединението на Германия и Бисмарк е неин канцлер по-тлъстичкия пай от колониите вече е разпределен между други. За Германия е останала някоя-друга пустиня и някой-друг бълхарник. Златото на Южна Америка е отишло в Испания, Англия е сложила ръка върху Сев. Америка (че даже е загубила част от нея). Индия е перлата в английската корона. За новообединените като Германия и Италия не са останали кой знае колко блага. Италия има Етиопия, дето и днес цял свят не може да се оправи с глада, та какво остава метрополията да се облажи. Така се стига до идеята, че световното богатство трябва да се преразпредели, което пък ляга в основата на последвалите две световни войни. Бисмарк започва с колониите, прави съюзите и тайните договори, развива армията. Крайната цел е преразпределянето на световното богатство. Друг е въпроса, че последващите германски ръководители твърде зле са доразвили започнатото. Вътрешната стабилност, която не е толкова голяма колкото твърдиш (проблемите на Бисмарк са доста големи и нямат нищо общо с розово-фантастичната статия за него в българския раздел на Уикипедията), е резултат от реформите. В смисъл те се правят, за да се избегнат вътрешни размирици. Както и по времето на Че в Западна Европа положението на работниците значително се подобрява, макар в Европа да няма революции и партизани, а само някоя-друга стачка, митинг или концерт с пролетарски песни. Сега пък, когато го няма Че и такива като него, въпреки стачките, концертите с пролетарски песни и митингите положението на работниците се влошава - удължава се работния ден, растат данъците, вдига се пенсионната възраст ... Застаряващото население на Европа не е причината за всичко това, а последицата от него.

Бисмарк, освен че обединява Германия, на следващия етап работи за сдобиване с колонии, а също за създаване на една силна армия. За разлика от по-сетнешните герм. лидери гледа да не афишира много плановете си за бъдещето, за да не срещне съпротива. Така той в един момент демонстратира, че не се интересува от придобиване на солонии за Германия и при първия сгоден случай пак при неговото управление ... Германия се сдобила с колонии. Той полага основите на идеята да се преразпредели световното господство в полза на Германия, друг е въпросът, че по време на ПСВ и ВСВ тази идея са се опитали да я реализират доста неспособни хора. Социалните реформи в Германия се правят заради вътрешните вълнения, а не от някакви хуманитарни подбуди. Станало е по-скоро по принуда, отколкото от някакво желание на Бисмарк. Ако зависеше само от него, то реформите щяха да се проведат дори точно в обратната насока. Правителство и Райхстага може да са направили законите, но не от добронамереност, а защото са били принудени от хора като Че (естествено самият Че не е участвал в този процес в Германия по времето на Бисмарк, защото не е бил роден).

Защото от 62 000 са се завърнали 2 000 - явно тези, които са тръгнали в обратна на обичайната посока, т.е. на север към България, а не на юг към тяхната си страна. http://vbox7.com/play:e4e2ad96

Надявам се утре да мога да пусна клипчето със снимките. Тъй като не се получи слейдшоуто, го направих като клип и макар текстовата част да е по-кратка, все пак ще се видят снимките. В интерес на истината най-вероятно флота е заминал за да транспортира печенегите преди сухопътната армия, като евентуално само е оставил припаси по срайморските крепости, тъй като корабите и тогава, както и днес са транспорта с най-голяма товароподемност. Но сухопътната армия се е предвижвала по суша. Че движението й е било край морето може да съдим първо от мястото на битката, а и второ, че от крайморските бази е можело да се набавят провизии. Тъй че няма дебаркиране. Евентуално проблем за византийците би било форсирането на реката. Ако Кимеон ги беше ударил в този момент,той пак щеше да победи, но загубите на византийците нямаше да са така големи. Ако ги е пропуснал да преминат, то тогава те са отрязани от изток и юг (морето и реката). За бягане им остава северът, където са бълг. предели и е логично по-голямата маса да избегне този вариант както и става. Остава запада откъдето настъпва царя. В тази ситуация настъпването на паника във виз. армия е фатално за нея - те и от там са големите загуби на хора - стъпкани, издавени, пленени. Ще рече, че Симеон не ги е изтървал да преминат реката и да му обърнат в бягство армията, а просто съвсем съзнателно ги е набутал в старателно замислен капан. За маджарите се съди по Масуди и Чудото на св. Георги, като и в двата извора се говори за чужда помощ и се изброяват народи, сред които се счита, че са посочени и маджарите. Но това е изброено в изворите. В самото сражение каква е ролята им е трудно да се каже, защото сведенията както се вижда от прегледа на изворите са оскъдни. Тъй че дали са били в резерва или и са участвали в началото на битката е трудно да се каже. Маджарите са имали сметки за уреждане с Византия, защото след като ги е набъркала във Война със Симеон и е сключила изгодно за себе примирие ги е оставила на произвола на съдбата. А в случая като съюзници на Симеон са могли съвсем безнаказано да си грабят чак до Цариград. Този път печенегите даже им помагали в грабежите.

На Бисмарк и Хитлер дължим по една световна война, разсипана Европа, милиони убити и ранени и това е всичко. Не че е малко де. Пенсионата система като се е развивала еволюционно защо сега, когато го няма конкурента на Изток еволюцията тръгна на обратно? Може би защото някои се опитват да направят хората пак маймуни? Иначе разни пенсии и ренти си ги е имало и преди френската революция, ама са нещо доста по-различно. Германия се е радвала на една доста революционна обстановка, която е наложила някои промени, както на Йоан Безземни (по известен като брата на Ричард Лъвското сърце - принц Джон) се е наложило да издаде един от най-прогресивните законодателни актове в Англия - Великата харта на свободите. Но англицаните кой знае защо не тачат подобаващо своя благодетел, а го кепазят като народен обирджия. В интерес на истината революционерите най-добре се котират в държави с традиции в диктатурата и доста им е трудно да пробият в утвърдени демокрации. Друг е въпроса, че не допадат на някои демократични държави, които поддържат диктаторите в съответните страни.

Ослепените са били в тежест и за себе си, и за близките си. Но не са били от едно село. Толкова големи села не са нещо обичайно по онова време, все пак е нямало градски автобуси. Тогава селата са били с по-малко население, но пък са били повече и по-нагъсто. Някои може и да са станали гуслари, но нямаме такива сведения. Една част най-вероятно са умрели, защото ослепяването не се е правело много стерилно, като изключим нагорещеното желязо.

При всички случаи бойното поле трябва да е близо до морето и река Ахелой, защото все пак трябва да има къде да се давят византийците. Каблежково се пада на югозапад от сегашното село Ахелой, т.е. от реката и морето. И изобщо не ми е ясно защо от Каблешково трябва да бягат в Несебър, а не в Поморие, че и в Дебелт където е границата. Близостта а реката е важна и заради водостабдяването на армията - ако Симеон е при река Ахелой и там чака византийците армията му няма да изпука от жажда в горещините. Не виждам причина за такова движение ан югозапад. Византийците пък заради флота гледат също да се движат край морето, да не говорим, че от изток Балкана е по-нисък.

За съжаление нещата не са чак толкова прости. Благодарение на хора като Че Гевара днес знаем що е 8 часов работен ден и почивка в събота и неделя. Но това не винаги е било така. И няма и да бъде. Когато конкуренцията изток-запад изчезна навсякъде започнаха да стягат каиша на работниците - пенсионната възраст трябвало да се вдигне, повече трябвало да се работи (за същите пари), можело да се изхъврлят на улицата излишните работници и на никой да не му пука как ще се изхранят. Е, не го обясняват точно с тези думи, но ту е световна криза, ту намалящо население, ту гастарбайтерите (които иначе са за да компенсират намалящото население) ... Щом с такава готовност са умирали преди по барикадите, значи живота им не е бил чак толкова хубав. Благодарение на Горби научихме що е безработица, големи данъци, големи сметки та да не е ясно как човек може да си плати тока. За съжаление революциите ги правят идеалистите като Че, но после властта я поемат хора с по-практично мислене като Тодор Оивков и Сталин и правят нещо съвсем различно. Донякъде по реално-осъществимо, донякъде по удовлетворяващо личните им интереси, които обикновено далеч не са благородни. Затова и едни от честите въпроси е какво щеше да стане с хора като Левски и Ботев , ако бяха преживали Освобождението. Защото живота да речем на капитан Петко войвода и след Освобождението не е бил много лек. То май и не всички от комунистите преди 9.9 са просперирали след тази дата, като тези, дето са се осъзнали в затвора точно на паметното събитие и от крадци на кокошки са станали Човеци. В преобладаващия брой случаи не всичко е черно-бяло. С Горби е малко по-просто - Перестройка е била необходима, ама не тази, дето той я направи. Системата можеше да се реформира по-плавно. Соц-лагера беше самостоягелен пазар със собствени ресурси (силно зависими от СССР обаче).

Един от многото примери, че соцармиите съвсем не са били някакъв нов тип войска на равните другари, а са запазили старите традиции, при които офицери са ставали аристократите, а простосмъртните войници. Май новото социалистическо общество се е осъществило най-вече на художествено-пропагандно ниво. Уравниловката май си е била доста далеч от 100%. Различията би трябвало да са само в отличителните знаци, а другото да си е социалистическо равно.

Тоя дето е правил картата заклужава да му се направи 10 пъти марш на скок от Поморие до Несебър, та да не рикува повече такива глупости. Тези чергожници май си нямат на представа какво означава на 20 август да се вземе пешком разстоянието от Поморие до Несебър с шлем и ризница от някой, който същевременно се и сражава. За такава битка военачалниците явно са имали GSM или поне радиотелеграфисти. За да я ръководи от там му са трябвали само мобилен телефон, бинокъл и хеликоптер, който да го откра до бойното поле, та да се включи в битката. Много ме съмнява който е превил снимките да е минал разстоянието от хълма до реката пеша, пък макар и само с фотоапарат на рамо.

Горби е един много голям глупак, който за наше огромно съжаление се появи на изток, а не нан запад. С такъв водач и капитализма нямаше да изглажда преуспял. Него го мразят много хора на изток, а напоследък и на запад почват да осъзнават вредите от дебилността му. Докато за Че може да се кажат много критики, както и за Левски, че и за някои легандарни или приказни герои като Робин Пуд и Зоро. Те рушат обществения порядък, причиняват вреди на определени хора. Това са султански душмани, нелоялни поданици на привц Джон и врагове на армията. Но както се вижда и днес, богатите често обичат да изтискват максимално бедните. И ако няма накой, а още по-добре хилади такива става лошо за всички - и бедни, и богати. Е, има и революционери като Панчо Виля или пък Сапата. Да, ама днес и от Мексико бягат тъй, както и от Куба. Тъй че по-скоро и Че го споходи да сподели участта на съборените довчерашни кумири. Но когато вълната отмине и за него оценката ще е доста по-положителна.

Ами и аз съм минавал през Дарданелите нощем, но нито стъпих на брега, нито проливът стана български (или поне социализмът да беше победил тогава там, та сега някое тамошно българско ДПС да беше уредило новини на български по местната телевизия).

Картагенци са хора-търговци, сергийката, дебит, кредит, при война салдото може да излезе отрицателно ... Иначе да речем след битката при Кана Ханибал моли метрополията за помощ, прави атрактивно шоу със златните пръстени на убитите римляни, въобще това е моментът за обрат във войната ... но виж предното изречение. Да речем, че при създалите се обстоятелства, все пак метрополията беше подкрепила Ханибал. Войната щеше да продължи по-дълго, но в крайна сметка картагенци пак да загубят. На въпроса защо - виж. изр. 1. Римляните по това време са едни гладници като османците по времето на султан Орхан. Картагенците пък са богатички, като поданиците на римския император по време на варварските нашестивя, балканските феодали при султан Орхан ... Пък както казваше Чингиз хан в един филм, за шансовете на Китай да го победи: "Сита мечка не излиза срещу гладни вълци". Защото ако си бедняк, плячката е важна. Ама това де се дигнеш от пухеното легло и копринените чаршави и да тръгнеш да се трепеш по кални полета или под парещото слънце - абе, трудно става тази работа.

За съжаление, презентацията ми нещо не се получи, пък статията както казах е пилотна, т.е. без снимките и картата. Ако не се получи май ще трябвав да сложа снимките в статията или във фотоалбум. На изток от днешното село Ахелой е селския плаж. Поморие е на юг, Месемврия е на север. Спрямо днешното село р. Ахелой тече в неговата южна част, като в участъка криволичи. Б. Чолпанов счита, че битката е станала южно от река Ахелой, тъй като Лъв Фока е бягал на север. Аз лично не миждам голяма логика византийците да бягат на север, а не на юг към държавата си. Ако Византия държи черном. крепости Несебър и Поморие, то разстоянието от Ахелой до коя да е от двете е еднакво. Но все пак си е по-добре да се бяга на юг, отколкото към контролирания от врагът север. Аз считам, че битката е на север от реката. При това положение, тези, които са действали логично и са побягнали към страната си, т.е. на юг са се издавили в реката или морето - сиреч по-голямата част от армията. По-малката част, но пък спасилите са действали тъй да се каже нестандартно, като са побягнали в обратна посока на навалицата и са се спасили - сред тях е и Лъв Фока. Това, което май забравих да добавя в статията е, че е имало и пленени византийци - знае се поне 1 от тях. И нещо забавно - в една брошурка посветена на битката, която преди доста години прегледах в библиотеката бяха направили карта, на която бяха простряли бойните фронтове от Ахелой до Бургас, да не говорим, че беше описано какво са правили отделните български отряди, чети и орляци. Въобще, соц-качество. Но да се върнем на въпроса. Сещета се купищата кости, за които говорят Лъв Дякон и Лиудпранд. Та в счучая не е лошо да обсъдим дали не става дума за някое предшестващо събитие с много жертви в района (всички посочени страници са по ИБИ VІ, ГИБИ ІІІ): Поморие: 1. Битката между Тервел и Юстиниан ІІ; 2. Битката станала на 16 юни 763г. между хан Телец и Константин Копроним (св.Теофан, стр. 271, св. Никифор, стр. 303-304) Ахелой: Флота на Константин Копроним се разбива там (20 юни 766) и тъй като жертвите били много се наложило да ги вадят с мрежи от морето (св. Теофан, стр. 273, св. Никифор, стр. 305) Роман Лакапин е бил при печенегите и после се върнал в Цариград без дори да вземе остатъците от разбитата виз. войска. Заради това за малко в столицата не го наказали с ослепяване. Но Лъв Фока се е евакуирал от там.

В цитата ясно се вижда, че слуха е, че да снигнали до Лампсак и ако се окажел верен, то един ден като се появял на бял свят Нероден Иванчо, начело с него българите току-виж преминели Дарданелите и навлезели в областта на Лампсак. В писмото ясно си е казано, че българите не са били навлезли изобщо в областта на Лампсак (т.е. не са преминали въобще в М. Азия), но ако не се вземели мерки, е можело да навлязат някой ден, ако ги оставят да се щляят там. Не че патриарха не проявява прозорливост - турците се помотали, помотали, пък един ден преминали проливите. Тревогата на патриарха не е без основание. Византия оцелява, тъй като се брани с две ръце - Балканите и Мала Азия. И да се парира едната - както арабите правят с южната, а българите със северната част (за щастие на Византия в различно време), то винаги империята може да черпи ресурси от другата, да оцелее и да мине в настъпление (както става след събитията през 1204г). Аз затова не се ангажирах с предположение какво може да бъде, тъй като ще ми е много трудно да налучкам, в кой точно случай когато Симеон не е ходил в М. Азия, някой е решил, че е бил там.

Картаген е търговска държава. Ако беше победил, щеше да продължи да си върти търговийката и да не мисли за война . След някоя-друга година Рим щеше да се възстанови и пак да стане същото. Кампанията в Италия си е частна дейност на сем. Барка. Дето се казва - исторически процес.

Струва ми се, че едно такова стъпване при силния флот който има по това време Византия първо е доста трудно, второ е доста рисковано. Да не говорим, че подобни експерименти завършили доста зле за руснаците и флота на Лъв Триполит. Технически не е чак толкова трудно, но при намесата на византийския флот си е направо невъзможно. Дори а де се промъкне през конвой някаква бълг. част, то има опасност пътя и да бъде отрязан за отстъпление, провизии и попълнение. Дори Цариград да бъде блокиран по суша, флота си е съвсем свободен да пресече един десант. Пък и в М. Азия няма масово бълг. присъствие, на което да би могъл да разчита. Струва ми се, че Симеон не би поел такъв риск. Дори някъде да има такава информация, то тя най-вероятно ще се дължи на някакво смесване на региони в Европа и М. Азия с близки названия. Симеон се е опитал в съюз с арабите да притисне Византия както от север, така и от юг, но не е успял, защото му заловили пратениците.

То охраната на Доган и редовно разгонваше журналистите на Скат. Ама точно преди изборите по една ама мноого голяма случайност Доган се изцепи и пак по една голяма случайност звукът и образът на записа бяха идеални. То ако у нас с малко политическо театро не ставаха чудеса нямаше да сме най-бедната държава в Европа.

Виж в Й. Иванов Старобългарски разкази,с. 129 и сл. Александър от Троада. И той си пада вълшебник.

За улеснение, първо ето http://ald-bg.narod.ru/materiali/Battle/aheloi/aheloi.htm'>една пилотна статия за Ахелойската битка, която ще улесни участниците в дискусията с боравенето на изворите и какво да търсят в тях. Първият въпрос е свързан с датата на битката - повечето извори сочат 20 август, но Скилица дава като дата 6 август. Вторият въпрос е свързан с мястото на битката - река Ахелой при днешното село, край Анхиало (Поморие) или край един приток на Ахелой край Поморие, за който някои считат, че когато е имало дървета, е бил по-пълноводен. Третият въпрос е свързан с хода на битката - имаме поне три версии: конят на Лъв Фока избягал и войниците помислили, че военачалникът им е убит; военачалникът научил, че Роман Лакапин е извършил преврат и побягнал към Цариград, с което предизвикал и бягството на армията; неочаквано нападение на българите. Четвъртият е - на чия земя е станала битката - изворите сочат, че византийците са навлезли в българска територия, но пък има основание да се счита, че Несебър, който е в непосредствена близост до бойното поле, е бил във византийски ръце.

Отчасти - многократно. За целия просто не съм обръщал внимание дали е пълната версия или обширен откъс. Ако говорим за старобългарската версия на романа.

Че БСП и ДПС кога напуснаха властта, че да се връщат? Това, че командироваха по няколко депутати в други партии, не значи, че не управляват.

Я да видим колко динозавъра ще направиш от мощите на монсеньор Евгени Босилков? Предполагам католиците-светци са по твой вкус? Може да пропуснеш частите от дрехи, че ако събереш само това накой ще помисли, че си излапал останалото. http://www.omda.bg/bulg/narod/bosilkov.html

Нещо като на съкровището от Наг Сент Миклош

НИщо не е наред. Ако говорим за днешна България. Вдигат се пенсионна възраст и пенсионни вноски, макар че те само ще увеличат дефицита на НОИ, тъй като повечето хора нямат интерес да плащат за пенсия, която ще могат да получават на възраст, която няма да доживеят. Готви се клиентите на енергото да плащат и за парно каквото въобще нямат (като бонус в и без това голямата сметка на тока може да се включи и такса за БНТ, която иначе повечето българи не гледат, защото не знаят турски, а това е езика, на който по нея вървят новините и филмите). Готви се вдигане на цените заради поскъпването на хлебната пшеница на световния пазар, само дето нашия хляб няма отношение към това, защото се прави от фуражна пшеница ... Май ще е по-лесно да изброим кое е наред в тази държава, защото просто няма какво да се пише.