Galahad

Цариград е особен случай и трудно може да бъде ориентир за динамиката на населението на Балканите. Все пак няма друг град, след превземането на който да са правени Великите географски открития. Сиреч това е важен търговски център свързващ тогавашните светове и той си има живот различен от този извън стените му. Но и при Цариград пак забелязвам стария проблем - не е ясно за кое време става дума и за какво точно - дали това, което е зад стените или влизат и предградията като Пера, Пиги, Принцовите острови? А за книжките, в които с лека ръка турят и махат едни 100 000 пък било и за град като Константинопол при това без особено ясна обосновка - е, от тях няма какво да научим. Някой капацитет така мислел, ама не може да се обоснове защо мислел така. Вилардуен не е обикновен пътешественик, а той дейно се е занимавал с разни по-прагматични задачи като наемане на кораби с определен брой места, разпределяне на плячка, настаняване кръстоносци в новите им домове в Цариград ... , тъй че неговите данни не са толкова дадени на слука, колкото се струва на някои. Само трябва да се има предвид, че когато кръстоносците поемат управлението на Града, той е имал доста опожарени части и доста избягали жители, особено сред елита. Но пък е имал и възможността да прави сметки преди да почнат споменатите проблеми на Цариград колко души младият Алексий е можел да издои, за да плати обещаното на кръстоносците. Тъй че стигаме до един съществен въпрос: какви други по-точни данни имаме, от хора, които по стечение на обстоятелствата е трябвало да направят по-точни сметки за населението, а не разни пътешественици, лепнали: видях София докато влака минаваше покрей нея и ми се струва, че е с население 2 234 721 души?

И какъв е проблемът с аеабзацът? Просто пишеш без да си имаш на представа за какво говориш.

Ами който иска Голямата базилика да бъде досъсипана със "Свещен кладенец" с фекална вода и с външен вид като на "Св. 40 мъченици" дето мяза на обор, със стърчаща арматура от бетон като на Царевец, тухли-четворки като Ларгото и стени като на Пернишката крепост - нека дари. И разбира се вътре Божо изписан я като Бог-Отец, я като поп Богомил, я като св. Тривелий или поне княз Борис. Който смята, че за такъв паметник първо трябва обществена дискусия и консенсус за външния му вид - по-добре да изчака. Защото вместо съвсем произволни фантазии може да се използват някои интересни образци, като напр. фреската от Монте Челио, по-точно по запазената рисунка - образът на папа Формоза още тогава е бил изчагъркан, но другият, за който някои предполагат, че може да е на княз Борис го има на рисунката. Казвам досъсипана, защото както забелязвате е "надстроена". Иначе Божо дума не е обелил какво е станало с предполагаемите мощи на Енравота, които след откриването са били отнесени в тогавашния Народен музей. Те са били в специално направена гробница, където са поставени вторично, т.е. това не е първоначалния гроб, а са положени само костите.

За това, че Иван Асен е убит при София пише в Анонимната българска хроника. Не е ясно обаче за кой Иван Асен става дума, защото Иван Александър има един с такова име от влахкинята, а втория е от еврейката. На миниатюрата е този на влахкинята. Но не виждам какво помага това с населението, освен евентуалното сравнение на броя деца на Иван Александър от двата брака с броя деца на наши съвременници с два брака. Броя население все пак е някаква функция на раждаемостта. Статийките, дето дават едни цифри, ама не пише откъде са ги извадили не виждам защо изобщо трябва да си губим времето да ги коментираме. Това си е играта - тука има, тука няма. Всеки може да напише със същия успех съвсем произволни числа, които му хрумнат, пък те я са верни, я не. София по-добре да не я забъркваме, че тогавашна София я била около банята, я около двореца. От тъмно петно да не правим фундаментални изводи. та да се върнем на по-скучните данни, щом се избрали тема за скучни данни. Какви са границите на Видинското царство към замервания момент? Какви градове има там? Какви крепости има там? Колко села има там? Какъв поминък има там? Примерно началото на католицизмът в Чипровци Клайнер свързва именно с този период, тъй че евентуално може да говорим за металургия. И появата на сасите (саксонци) във връзка с развитието на металургията. Какви са данните от турските регистри? Те са от един доста проблемен период, когато султанът е трябвало да подпомага спахиите от санджака, тъй като леновете им били пострадали от нападенията, а освен това има и данни за емигрирали в Унгария спахии-християни, които княз Фружин и синовете му трябвало прибират оттам. Но данните може да са някаква база за отговор на по-горните въпроси. Дори и като някаква ориентировъчна долна граница, тъй като през 14в. към Видин се стичат бежанци от завзетите от турците земи, докато след 1397г. не само спират да се стичат там, ами дори местните започват да се изнасят. Забелязах, че някои не правят разлика между население и брой граждани на дадена държава. Венеция дава на доста владетели и феодали гражданство, но въпросните граждани никога не са живели в самата Венеция. Днес с Видин съвсем ясно се вижда тази разлика - имаме български граждани и жители на Видин на тефтер, ама те не живеят нито във Видин, а много от тях и в България, а даже има и такива, дето децата им изобщо не са виждали Видин, ама на книга се водят граждани и жители.

И малко скални параклиси: По случай предстоящия празник на св. Пателеймон - скалния параклис от Мадара - както се вижда в днешно време е разкрасен доста. За съжаление от черквите, скалните килии, параклиси и гробници в Мадара са останали само руини и дупки. И нещо доста по-добре запазено, но не в България, а византийско в дн. Турция: Параклис № 25 в Гьореме, Кападокия

Е, и? Когато е било квартал на Бояна, Бояна е била село. Тъй че мЪтиряла пак този. Когато се е присъединило към София се е казвало Красно село. Иначе на сайта на Красно село има историята на околността. Статията е доста полезна с оглед дискусията, тъй като дава някаква представа за структурата на разселване. В смисъл това, което говорех - села, чифлици, отделни къщи. Даже до 1995г. имаше като населени места махали и колиби. И в крайна сметка Вазов ли го е кръстил Красно село или Партията? Името и разрастването е по-късно, но преди това е имало отделни къщи. Ако се подкарат старите имена и се мине през сливанията съвсем ще се оплескат нещата - напр. Биримирци и Обрадовци от които е станал дн. кв. Бенковски.

Част от днешните българи все още дълбоко вярват, че безплатния обяд съществува. Благодарение на тази си дълбока вяра, обаче обикновено все се оказват прецаканата страна. Търговията е базирана не на идеята за прецакването, а за взаимната изгода. Прецакването носи печалба, но в краткосрочен план. Гугъл предлага безплатно дигитално обучение, което ще помогне на повече хора да работят с интернет и в частност да ползват Гугъл, а това пък е добре за бизнеса на Гугъл. Гугъл печели от подреждането на сайтовете, като понякога многократно повтаря едни и пропуска други - в зависимост от това кой колко плаща. Това вече не е много коректно за потребителите, но Гугъл все трябва да печели отнякъде. Тъй че ако не намирате нещо, което преди сте намирали просто пробвайте с друга търсачка.

Съдейки по познанията ти предполагам си мислиш, че е станало през ХVв.

Правенето на сметки за населението на средновековна държава на база на населението на най-големите градове е като изчисляването на броя на ходещите на плаж на база на плажувалите по крайбрежието на Гренландия. През Средновековието няма големи градове по простата причина, че липсва промишленост и достатъчно бърз транспорт. Поминъкът основно зависи от земеделието, което ще рече, че много по-удачната форма е малки по население селища пръснати на повече места, така че всеки да стига по-бързо до имотите си. Няма големи заводи с хиляди работници, та да има прехрана за тях в селището, където е заводът. Пак по същите причини страните с не особено благоприятен климат, като тези на Стандинавския п-в и на Албион тогава не се радват на особено голямо население. На второ място сметките са правят по доста абсурден начин. Правят се примерно някакви сравнения между София след Освобождението и няколко десетилетия по-късно, като се отчита забележим растеж, без обаче да се прави сметка, че всъщност към София просто са били присъединени като квартали няколко села (Кремиковци, Драгалевци, Бояна, Красно село, Лозенец ...), селяните от тези села са станали селяни от София и в действителност няма никаква промяна в количествено и качествено отношение. Просто няколко селяни са обявени за граждани. После има един втори ръст, който обаче също е механичен - обезлюдяват се ред села (в най-добрия случай стават вилни зони) и жителите им се местят в градовете. Понякога това става заради липсата на препитание, понякога принудително - напр. при строежа на язовир "Искър" жителите на селата, които са останали под водата са станали софиянци. В момента на доста "софиянци" на месторождение съвсем не пише София, което показва, че "ръста" не е резултат от увеличаване на населението на България, а си е местене от единия джоб в другия. А иначе си е факт, че хора, които са пътували доста и са виждали големи средновековни градове отбелязват някои наши селища като големи и страната като гъсто населена. Той също се игнорира и се заменя с едни доста странни витаещи във въздуха умосъждения, които са "скарани" с всички реални факти.

Доста обширно зададена тема, което като цяло пречи едно по-достъпно и подробно проследяване, което би могло да стане ако говорим за по-малък участък или времеви период. Доста се набляга на монетите, но те са функция на типа стопанство и паричния оборот. Сиреч, може да има спад на циркулиращите монети без населението на дадено селище да е намаляло. Примерно през соца магазините бяха празни и натуралната размяна беше много важен фактор - всеки краде от предприятието, в което работи и разменя откраднатото с това, което другите са откраднали от предприятията, в които те работят. През VІ-VІІІв. има изместване на паричната от натуралната размяна. По крайбрежието има повече монети по простата причина, че там са търговците центрове и пристанищата, където паричния оборот е по-голям - там коприната и подправките се разменят за кожи, добитък, восък, зърно и мед. За София си остава открит въпросът кое точно е било София. При банята, където сега разкопаваха и някои считат, че само това е София теренът е доста равен. Освен това на бял свят ги няма руините от нещо доста важно за римския свят - термите. Във Варна примерно има намерени две доста големи бани. Това, което е експонирано като руини от баня в София трудно може да се мери като разкрита площ с това примерно от Варна, че дори и от Несебър (който няма собствена сладка вода, а се е захранвал с водопровод) или Акве Калиде. За София дискутирахме в една друга тема за района около двореца. Заради високите сгради днес не си личи толкова, но все пак стъпалата показват, че там теренът е денивелиран към Амфитеатъра. Тъй че естествено възниква въпросът, дали в смутните времена живота не се е изместил в тази по-висока точка на терена. С положителност освен стената, която е минавала покрай халите и днешната баня има още една стане покрай реката. Много от по-големите ни средновековни градове имат и цитадела, докато при София в нейната доста малка крепост такава липсва. Липсата на някои емблематични обекти в иначе значимия античен и средновековен град по-скоро говори, че има доста какво да се желае да се направи като проучвания, преди да се правят гръмки изводи на база на намереното.

Нашето бъдеще резултат от все още несрязаната пъпна връв с Партията-кърмилница е още по-тревожно, но това е друга тема.

По-скоро въпросът е дали не включват населението на Сърбия и Босна, защото унгарците по това време воюват и с тях. При похода на Али паша имаме армии формирани на два съвсем различни принципа - феодална армия (на Иванко, Шишман и Страцимир) и на турците, формирана на наборно-опълченски принцип. Сиреч това е като да сравняваме българската армия преди 1989г. и сегашната по численост и да стигнем до извода, че населението на България е спаднало 10 пъти. Заиграването с брой на население обикновено е любима игра на хора с оскъдни познания, защото поради оскъдните данни им се открива огромен простор за фантазиране. И за сърдене, ако някой ги попита откъде черпят данните, на база на които са писанията им.

Бутафорния преврат спретнат от сподвижник на Ердоган е по-скоро "Пръст Божи", който да послужи на Ислямската революция в Турция. Целта е да се използва повода, за да бъде прочистена държавата и най-вече армията от кемалистите, които поддържат светската държава и досега, макар дори с цената на преврат успяваха да опазят Турция от фанатизираните ислямисти. Тъй че бъдещето на Турция е изключително обезпокоително.

Ами сравни от кои места са събрани участниците в битката при Никопол и при Анкара и сравни с Грюнвалд. За тамплиерите е достатъчен факта, че не успяват да спретнат пуч на Филип Хубави. Не виждам какво значение има самия процес. При успешен пуч процесът можеше да завърши и по-друг начин.

Приликата при звученето на някои думи съвсем не означава, че това са същите думи. Относно календара, облеклото, титлите и имената на прабългарите има аварско и тюркско влияние, но при анализите на тези паметници се изпуска, че има и византийско - напр. датиране по индикта и дори византийски титли/длъжности като кесаря Тервел. Това не е нещо необичайно. Днес също навлизат доста чужди думи и имена като напр. президент, омбудсман, Ричард Груев и др. под. Иначе Именника както се вижда и от местоположението му в сборниците си е от типа на Бревиария на патриарх Никифор и познатите от по-късно време примерно сръбски родослови. Най-вероятно Именника е бил по-дълъг и е стигал до Борис или Симеон, но на руска почва са изоставили изписването му до края заради доста големия набор от непознати думи. Тогава не са били известни надписите от ПБЦ и доста от думите не е било ясно какво означават.

Битката при Грюнвалд не е особено голямо сражение. Тя е фетишизирана по-късно в услуга на по-късни политически цели, т.е. на противоречията между Полша, Русия и Германия. Имаме сблъсък на един военен орден с феодални армии на не особено гъсто населените по онова време Полша и Русия. В по-гъсто населената Франция без много проблеми изпичат Рицарите на храма. За територията на Видинското царство по това време 600 000 души съвсем не са голяма цифра. То е било с доста по-голяма територия от днешна Северозападна България и тогава е било с по-добри условия за демографски просперитет от същия регион днес (от 1944г. до днес). Демографските условия сега там са по-близки до тези от 15в.

Шегмон и Сигизмунд - крал на Унгария, а по-сетне император на СРИ. Яков е Яков Светослав и човекът сериозно се е гласял за поста цар. С Куман е по-интересния момент дали е собствено име на доста влиятелен български феодал или става дума за Чака. Помениците са списъци на царе и доста влиятелни феодали, тъй че като имена са интересни, но трябва да се внимава с титлите, защото понякога това е списък с имена едно под друго, като на първия има цар, а след това за следващите имена липсва титлата и е по подразбиране. В резултат от всичко това се получават и разни такива титли "деспота царя". Императорите действително до един момент си служат с деспот като с императорско название, но в случая човека си е само деспот, а цар е резултат от объркване от списъка. Иначе Фружин е пуснал доста фантасмагории, които нямат никакво потвърждение в изворите. Туй са пълни измишльотини. Първо Шишман по-скоро няма втора съпруга, а дъщерята на Лазар е женена за Александър. Иначе дъщерята на Лазар е сестра на деспина Оливера - жената на Баязид, която е имала доста голямо влияние върху него и на нея приписват "заслугата" той да се пропие. По време на битката при Никопол Александър е по-скоро управител на Самсун и не е известно да е участвал на страната на който и да е. Заловен е по-скоро през 1395г. и тогава се е потурчил. Единственото вярно е, че Фружин е, че Фружин е пребивавал в Унгария.

В списъка, който изглежда е правил Глишев не виждам някои важни центрове като Преслав и Крън. В Преслав първо е Петър-Теодор, а после и Мицо. Подбраните за сравнение обекти също са неудачни. Родос принадлежи на Ордена на хоспиталиерите, който се попълва отвън, а не чрез възпроизводство, а второ място тъй съществува като преден пост срещу исляма, т.е. в една перманентно напрегната обстановка и на трето място природо-климатичните условия на острова не са така добри като в България. Мистра добива някакво значение по времето, когато Византия угасва и територията й и сведена до минимум. Тъй че тям особени условия за развитие на значим град както примерно при Търново и Видин няма. По приемливо е положението на Дубровник, но млетската република съвсем няма късмета на свободните градове в Италия, като първо е под сянката на Сърбия, а после под несравнимо по-тежката сянка на Османската империя. Не става дори ясно какво точно се включва в населението на града - обитателите на цитаделата, обитателите на цялата крепост, крепостта+субурбума. Примерно за Търново дали това е само Царевец, дали всичко зад стените, дали и Момина крепост, землянките между нея и Царевец, еврейската махала. Също дали в сметките влизат околните манастири и кои - на Света гора, "Преображенски" и "Света Троица" и т.н. Сещате се, че разликите между това, какво точно приемаме са в пъти.

Флоренция, Ораторията „Добрите мъже от Свети Мартин” / Florence, Oratorio dei Buonomini di San Martino Нещо малко по-различно. Става дума за благотворително дружество създадено през 15в., което съществува и до днес. За съжаление не можах да снимам фреските вътре, но те може да се видят и в нета.

За да се прецени верността на даден извод е важно да се знаят базовите данни и методиката, по която са анализирани. Статията е излишно да я коментирам, защото при нея доколкото има базови данни и методи, те са напълно объркани. Напр. се взима за база армията на Крум при едно от сраженията с Никифор, но е добре известно, че схватките са повече от едно и в крайна сметка хана има достатъчно сили да нанесе катастрофален погром на ромеите. Не е ясно също каква част от тази войска се приема за наша, каква за наемници, каква за мъже и каква за жени, тъй като е имало и такива. Наред с това не е ясно каква мобилизация е успял да извърши Крум, т.е. дали по някаква причина част от силите му са останали неангажирани. В този период имаме доста мащабно строене на валове, което предполага един значителен ресурс. Дори и целокупния китайски народ се озорил доста с Великата китайска стена, а Китай е с две морски граници при това без стена по нас, докато при нас и Черноморието е с валове. Римската империя прави валове, но тя е доста развита технологично в сравнение с векове преди и след нея. А строежът на валовете е значителен ресурс - хора откъснати и от служба в армията, и от земеделието за периода на строеж. Съществен недостатък на статията е, че там изобщо не става дума към дадения период за каква и коя точно територия става дума. Доста проблемно е третирано едно изследване за две села. Населението на едно селище демографски варира значително в зависимост от различни фактори. например Бургас е бил дълго време малко селище и дори за да се отличава от Люле-Бургас е бил наричан Анхиало-Бургас, т.е. Бургас край Анхиало. Сиреч едното е било селцето, а другото големия град. В един момент обаче нещата се обръщат и се появи една песен, за едно градче на 20км. от Бургас. Сиреч градът, по който се е определяло къде е Бургас се е озовал в позицията той да се определя от някогашното рибарско селце. Сега обаче има една нова тенденция на ръст и на двете селища, тъй че и двете вече са доста по-големи от много други неотдавна по-значими села и градове. Тъй че едно такова проучване може да има някакво краеведско значение, но трудно може да се възприеме като някакви базови данни, от които да се направи модел за населеността на България. Всъщност доста критики може да се отправят към статията, тъй че бих предпочел да продължа с нещо друго и по-полезно. Става дума за демографски тенденции по периоди и региони. За начален момент да приемем този, в който Рим се изтегля на юг от Дунава. Знам, че доста биха се зарадвали да подхвана по-отрано, но стеснявам периода, за да може да обърна внимание на повече неща, защото едно по-пълно описание би ми отнело твърде много време. Изтеглянето на юг от Дунава води до изселване на населението живеещо на север. Става поетапно, но като цяло населението на юг от Дунава нараства механично. Това не е особено добър фактор, защото има население, но няма осигурен поминък за него. Това предполага разреждане в резултат от по-ниска раждаемост тъй като не може да се осигури бъдеще за потомството и миграция към по-малко засегнатите от варварите земи. Голямата криза в началото на VІІв. когато Византия е притисната от варвари от север, а от юг първо от перси, а по-сетне от араби е сериозен демографски проблем. За разлика от Западната империя, Източната има ценното предимство да е от двете страни на Босфора. Така според заплахата населението мигрира през Проливите. В този кризисен момент обаче няма спокойно кътче. Това обаче до голяма степен е мобилизиращ фактор, защото иначе при натиск населението предпочита да емигрира, вместо да се бие. Идването на Аспарух е следващия интересен момент. Заселването на българи на юг от Дунава започва около 2 века по-рано. Мизия обаче е пострадала значително демографски, защото натискът върху нея е станал в един период, когато по на юг все още е имало спокойни кътчета. от друга страна обаче точно пък там се заселват части от разни племена, вкл. славяни и българи. Идването на Аспарух е нова приливна вълна, но миграционния процес не протича така бързо като във филма. В действителност имаме по-скоро разширяване на Аспарухова България към Мизия, а впоследствие имаме един процес на изнасяне на част от населението, към по-сигурните земи на юг от Дунава. Управлението на Крум е период на военни успехи за България. За да насели опустелите земи на север от Дунава, на които е сложил ръка той изселва ромеи от Тракия. Нестабилното положение на земите на север от Дунава обаче притискат новото население да търси път за връщане и при наследниците на Омуртаг те успяват да се върнат. Симеон разширява територията, но не на всички подници се харесва и имаме един миграционен процес към Византия. Управлението на Петър е мирно и това позволява един демографски ръст. Макар да е трудно да се определи точния период, но видно от грамотите на Василий ІІ градската мрежа в края на ПБЦ е напълно възстановена. Византия обаче не успява да стабилизира завзетите земи - от запад те са обект на нападения от нормани, а от север на печенеги, кумани и узи. От юг обаче напират турците, тъй че добри условия за емигриране няма. Второто царство стартира в един чудесен период, когато на север притока на араби секва, а турския напън изглежда овладян. Латинците разкъсват Византия, което води до някои локални миграции, но като цяло това не влошава съществено положението. Следват обаче първо настъплението на татарите, а после на турците. Първото явно засилва демографски Сърбия и тя най-сетне се възползва от своя шанс за възход. Турското настъпление пък спомага за демографския растеж на Влашко, Молдова и Седмоградско, а на по-късен етап на Бесарабия и Таврия. Руско-турската война 1828-1829г. е последния значим фактор преди Освобождението довел до значителни механични демографски промени. Тогава има значителна вълна от дн. североизточна България към Русия. Тя особено засяга Варна, която е напусната от значителна част от населението си и голяма част от града, който заварва Освобождението са от заселили се след това. Та както се вижда, отделните региони на България се влияят твърде често от механични фактори каквито са миграциите, а не толкова от трайни тенденции, като напр. нови сортове, нови иригационни съоръжения, подобрен транспорт и др. под. В Скандинавието поради студения климат през Средновековието регионът е чест източник на войнствени емигранти, но развитието на промишлетостта не само, че доведе до преустановяване на тази тенденция, но дори днес към полуострова се стичат емигранти. Та ето че там тенденцията е по-скоро в една възходяща насока.

И колко монети има в проучения район при ротондата? Ако във времето на хиатус трябва да има поне фолисче, то това значи, че преди това би трябвало поне от всеки император да има поне една шепа. Та колко, какви и къде са намерените монети в и около ротондата? Остава си фактът, че двете сгради са поддържани, което трудно ще се получи при 2 века запустение. За толкова време Света София в Несебър е останала само по стени.

Откриха палимсест с антични текстове. При работата в патриаршеската библиотека в Йерусалим по проекта " Паламед" в Codex Hierosolymitanus Sancti Sepulcri 36, стр. 539 откриха непознати фрагменти от творчеството на Еврипид и бележки към Аристотел. Горният ръкописен слой е от 13в.

Двете църкви за които говоря са "Св. София" и Голямата базилика, а не Ротондата и теренът около нея. Ротондата не е по линията север - юг: Амфитеатър - Голяма Базилика - Ротонда, а е сравнително доста далече от тях в западна посока. Но като стана дума за ротондата и колко добре е проучена хайде да видим колко и какви монети са открити при това проучване?

Крепостите не са били предназначени да поберат цялото население. Тъй че не може да се определи по тях точния брой. Но може да се добие представа за гъстотата на тези пунктове - в кои райони са повече, в кои по-малко. В Италия е имало големи градове, като крепостните стени и сградите са също ориентир за площта на селището и гъстотата на сградите. Там много хора са си имали кули, които са си в самия град, а не покрай крепостната стена. Флоренция примерно има доста запазени вътрешноградски фортификационни съоръжения. Те са както кули, така и сгради с архитектура удобна за отбрана, като Сеньорията и Барджело. Ето и кулата Джиочи и къщата на Данте. Сградите в укрепените градове са били разположени на гъсто и във височина. На първото са се дължали тъй често споменаваните опустошителни пожари. Сиреч руините са ориентир за населеност на района, площ на селищата и гъстота на сградния фонд. Не е като преброяване на населението, но е нещо доста по-определено.

Ами руините дават някаква представа за плътност на застрояване и са някаква реална база. Другото за фантазии при които няма отговор на каква точно база са направени. В таблицата по-горе се вижда, че цифрите за всички държави се намалят или увеличават са съответната години. Сиреч всички държави едновременно нарастват или оредяват откъм население. Но прираста на едни държави често е бил за сметка на оредяване на друга територия. Примерно през турско българите се изселват, но нараства населението на Влашко или на Румъния. Баварския хронограф дава сведения за 9в. Тогава България е обширна и на практика във вътрешността крепостите не са особено необходими. За съжаление с обикновените селища и къщи е доста по-трудно, защото останките са по-малко и не така видими, тъй че по-точна информация може да се събере само при обстойни разкопки, което на практика е невъзможно за всички селища. Но някаква по-реална база дори за даден период би била от голяма полза.