Galahad

Дори великите революционери трудно може да удовлетворят претенциите на всички. Факт е обаче, че Куба държи на Кастро дори и по време, когато няма външна полит. власт която да го подкрепя дори с цената на Карибска криза. Или пък да погледнем какво става с възрастта за пенсиониране - едно доста настойчива пропаганда да се вдигне до възраст, до която хората рядко достигат. Сещам се за един западен филм в който един стюард и 2 стюардеси издигнаха глас срещу ранното пенсиониране. Но не пуснаха някой миньор да видим дали ще каже същото. Та ето че днес капиталът е в настъпление и май съвсем не се нуждае вече от демокрацията. А регламентираното работно време, отпуските, пенсионирането не са дадени даром, а са постигнати с кървава борба. Проблемът е, че големите идеи трудно се претворят в действителността и започват компромисите. Кастро не е искал да прави точно държава от сталински модел. Но в един момент притиснат от САЩ е трябвало да търси някаква помощ и подкрепа. Че е е произхождал от имотно и влиятелно семейство, което би му позволило да просперира и в собствената си страна при много комфортни условия. Вместо това той води доста рискован и изпълнен с неудобства живот. Не може да се каже, че е бил Майка Тереза, но живота на хората в Ю. Америка не е бил чак толкова сигурен и безопасан от гледна точка на полит. репресии. Много хора в миналото не са си давали точна сметка какво точно е СССР, както и днес много хора не си дават сметка какво е Западна Европа и САЩ. Както се казва - тревата в чуждия двор е по-зелена. Днес много хора съжалеват за времето на социолизма, но дали това автоматично означава, че десидентите са искали за страните си днешната бедност и разруха, която виждаме в България? Но и тогава са смятали, че сега е зле, защото е преход, но после нещата ще се оправят. Тъй че нека не бъдем прекалено строги към Че. Може да не е направил от Куба рай на земята, но страхът, че рев. вълна може да се пренесе и в други държави е станала причина да се подобри живота на обикновените хора в много страни.

Аз лично не виждам в темата дори и в началото някакви наченки на езикознание. В смисъл нещо свързано с езика. Да речем колко е неуместно докато се пее "моята полиция ме пази" балетистите да седят със скръстени ръце или да се разхождат като безделници по сцената. Или пък докато се пее, че било гордост да се служи в редовете на МВР, балетистите да са с гръб към публиката и да въртят дупета като стриптизьори. Не става дума дали мъже може да са балетисти, а дали хореографията има някаква връзка с песента. В случая танца пародира малкото свързани помежду си думи в текста. Според мен никой езиковед не би одобрил този механичен сбор от думи в тази песен избирани май най-вече на принципа просто да се римуват една с друга. Тъй че ако темата беше стартирала с нещо, което да има връзка с езикознанието, то щеше да е ураганна критика към безобразната употреба на езика в това нещо (текста на песента, който трудно може да мине за стихотворение).

Честит рожден ден! Много здраве и успехи. И разбира се весело изкарване на празника.

Олигархът Путин се оглеждаше като гърмяна свиня подобно на Доган и Иван Костов когато чуят да се вика: "Всички престъпници в затвора". Не му допадна идеята на песента, че полицията трябва да служи на гражданите, а не на олигарсите за да мачкат гражданите. Още по-неприятно му стана, че хората в залата много харесаха идеята, че работата на полицията е да служи на цялото общество, а не да е "моята полиция". Тъй или иначе текста на песента е просто лош превод на руската. Що се отнася до танца, той съвсем не е оригинален, а също е пошло копие от танца на една друга песен, която съдейки по облеклото на балетистите би трябвало да се казва "Химн на ВУЗ-овете" (ако бяха с бели престилки, щеше да е на медиците ... но на преподавателите е излязъл късмета; текста е на сръбски, ама кой го гледа след като и певицата и балетистите са готини). Предполагам, че това изпълнение ще изпълни с гордост всеки че има честта да е преподавател или студент в български ВУЗ. Та каква е равносметката: Веско Маринов макар и най-много да обра от критиките в действителност е най-малко виновен за станалото. Както се вижда от интервютата му той тръдно може да свърже едно изречение, което предполага, че също тъй му е трудно да разбере дали в текста, дето му е даден да го изпее има някаква връзка между думите. Несъмнено доброто му намерение обаче да зарадва хората работещи в МВР е похвално. Както казва Цветанов концерта е бил безплатен. Тъй че човечецът просто е искал да изпее една песен, която да зарадва хората. Композиторът, след като са му дали текст с гордото заглавие, че ще е химн вече е въпросът дали е трябвало да съчинява една толкова водевилно-кабаретна мелодия? Авторът на текста е единият от основните виновници. Той е направил изплагиатстването и нескопосния превод на руската песен. Аз се чудя дали го е превеждал човек, или просто превода е направен от Гугъла, та се е получил един толкова фриволен набор от думи. Хореографът - изплаогиатствал е танца от песента на Ана Николич (нейното творчество е любима плячка за окепазяване от страна на Пайнерките), като определено се усещат моментите, в които се очаква Веско да изпълни сценките на Анчето, ама пък и някак не върви да го направи. "Балетистите" или са стриптизьори или са хванати от патрула и набързо им е пуснат за обучение някой танц на групата "Максимус", а след това са "специализирали", гледайки танца на Анчето (ма май повече нея са гледали, а не стъпките на "колегите", които е трябвало да имитират). В крайна сметка едното от момчетата като се разгорещи в танцуването понечи да си свали ризата (школовката си каза думата), но се усети на време, но до края на танца си остана с извадена от панталоните риза, като изпаднал германец. Или както казваше един наш поет: "Каквото друго и да напиша, скръб ще бъде майко моя".

За съжаление, когато се нагази в помията, колкото повече се рови, толкова повече се затъва с нея. Та същата е работата с бълвоча на Веселин Маринов. Освен всичко друго, са имали наглостта на празника на МВР да изпълнят като своя една изплагиатствана песен, която само са обезобразили с една просташко-чалгаджийска редакция.

Сега погледнах и клипчето с балета. Някой ще може ли да обясни, защо докато се пее "моята полиция ме пази" балетистите стоят със скръстени ръце, а пък като се пее "Гордост е да служиш в редовете на България и МВР" застават гърбом и почват да правят едни чупки в кръста достойни само за стриптизьорки с консумация. В интерес на истината това дали са истински балетисти или просто Цецо е докарал дежурната смяна от патрулите да ударят един танц? Защото през цялото време изглежда, че не са много наясно какво точно трябва да правят на сцената.

Езикознанието и литературознанието макар да имат доста допирни точки, са все пак две различни неща. Допирната им точка е, че се изследват езиково литературните произведения. В литературознанието наред с това се ползват както познанията на други науки, така и свои собствени. Има да речем историческо изследване - какво е било времето на написване, какви са били идейните възгледи на автора и др. под. Има сравнително изследване - при него се съпоставя дадена творба с друга - било на същия автор, било на друг автор, но от същото течение, било с автори от предходна или последваща епоха. Тази тема поне така, както е стартирала си е точно в областта на литературознанието. Езикознанието е свързано с развитието на езика. Може да става дума за поява на нови думи в резултат от глобализацията, евроинтеграцията, развитието на интернет или пък скапването на езика от триумфа на чалга-културата. Ако темата беше свързана с езикознание, то Бойко, Цецо, комунисти и ред други нямаше да имат място в нея. Въобще езикознанието е доста по-сухичка материя. Някаква връзка към езикознанието и развитието на езика има трайното схващане по всички форуми, че писането с големи букви е уместно като изключение, а честото му прилагане в големи размери е меко казано проява на лош вкус. Затова дори в работата човек да използва по-често големите букви за разни документи (напр. в ДО ... ШЕФА НА .... , УВАЖАЕМИ...), все пак не е лошо да си дава сметка и за новите особености на интернет-културата. А сега за кажа няколко думи за песничката, с която толкова нелепо се изгавриха с хората, които работят в МВР (има няколко клоуна, за които може би пасва, но те по-скоро получават заплати от МВР, а не работят според предназначението на това министерство). Преди да се захвана с нелепия и нагъл текст на песента да кажа няколко думи за проблема с поръчковите изпълнения. Вярно е, че много произведения са правени поръчково. Въпросът е, че поръчките обикновено са възлагани на хора, които не са се изявили в писането на доноси, а имат идеи, които съответстват на идеите на поръчката. Не е задължително целта да е полит. проганда. Напр. известната "Лили Марлен" да речем е имала по-скромната идея да се възпее една типично житейска ситуация от епохата, поручило се е нещо хубаво, което умело е използвано за пропаганда. Пропускам медийното отразяване на появата на песента, загатващо се предполага, че авторите не са виновни за списването на журналистическите статии.. Първо да вземем често повтарящото се "моята полиция", "родната полиция". За мен е просто проява на глупост да вземеш основната идея на един от соц-лозунгите, които неизбежно присъстват във всички топ-класации за най-тъпи соз-изрази: "Милицията принадлежи на народа и народа принадлежи на милицията!". Пък е нещо силово не е най-добрият обект за възхвала. То е нещо като "моите мутри ме пазят", "Моята бухалка ме пази" ... Просто омешването на рекетьорско-мутренска сила и поезия някак не вървят! Тук ще дам за пример откъс от едно стихотворение от някогашната ми читанка за първи клас, което още си го спомням "Граничар": Съвсем различно щеше да е ако се тупнеше нелепото "моят граничар". Де не говорим как би звучало при клипчето, което са спретнали на тази песен, дето има сложена снимка на Веселин Маринов начервен и гримиран. Е, ако беше използвано "Моят Цецо ме пази" можеше и да има някакъв смисъл, ама авторите нямаше да искат да признаят какъв е. Стихоплетството е направо безобразно. Гледана е някаква рима, като са слагани случайно попаднали думи, които често се оказват съвсем не на място. Отечеството се предава, но не и славата. следващия ред си е направо класическа мутренска чалга: В нета във връзка с клипа бях срещнал една пародия на текста, където това беше преправено много по ня място: Следващото е (смайлика замества няколко епитета): Продажен е този, който дето се вика би продал и майка си. А и брат си. Тъй че не виждам нищо общо между братство и Догановите обръчи от фирми, Виденовите приятелски кръгове или Костовите фондации. Тук не е ясно каква точно вяра някой убива, като престъпниците прикрива. Ами ако човека вярва въвв всемогъществото на мафията, защо да убива вярата на други със същиге убеждения помагайки на някой мафиот? Или може би убива вярата в светлото комунистическо-герберско бъдеще? Има поети писали за тяхната вяра, ама в това епикурейско-чалга изпълнение не става много ясно каква точно е вярата. Пък то май творците не са имали вяра, а поръчка. Тъй че няма как да разберем какво точно някой им е убил. Иначе следващото си е написано баш за покойници: Защото помним мъртвите и им носим цватя. Ама пък да изпееш на празника на МВР "Вечная памят и вечен покой" та тези дето ни пазят си е меко казано безобразие. И като стана дума за безобразие, то някой трябва да е доста нагъл и безочлив да се изправи пред служителите на МВР и баш сега да им изпее това: Защото заплатите в МВР са ниски, а точно около празника се започна дискусия за орязването и на един от малкото останали им бонуси - този за по-ранното пенсиониране. Що за безсрамие е да се изтъпаниш (или да знаеш, че ще те слуша) да речем полицая Митко Чавдаров и да му изпееш това. Човека, който беше изправен пред съд, защото арестувал шестима роми, които се катерели по сградата на общинското читалище за да скъсат националния флаг. Или пък пред Михаил Цонков. За разлика от накои други, аз харесвах това, което триото правеше до сега, но с тази гавра ми паднаха страшно много в очите.

Да се даде еднозначен отговор е доста трудно. Творчеството му определено не е на някаква научна висота. Но това си има и друга страна. Днес, живеем в страна, която е в епохата на упадъчен социализъм. След като комунистическата идеология претърпя тотален крах, то философския материализъм се изроди в чисто битов. Така много от нравствените ценности, които ги има днес на Запад и ги е имало у нас, вече звучат някак странни и нереални. Въпреки това обаче виждаме, че и в една епоха на култ към наркотици, алкохол и силикон все пак към историята се проявява голям интерес. Факта, че Петър Добрев се радва на доста фенове показва, че той е от хората, на които се дължи днешния интерес към науката история. Днес хората знаят него, а не "феодалните страчета" потънали в академична друмка. Някои ще кажат каква е ползата, че е събудил интереса към историята, като е напълнил главите на последователите с с глупости. Та ето една история. Това е статуята на Христос от Wieskirche. Реалистичното изпълнение (била използвана дори истинска човешака коса) предизвикало доста голям интерес и хората започнали да се стичат да я видят. Виждайки това монасите се обърнали към игумена и изразили тревогата, че явлението се е превърнало в идолопоклонство. Тогава той отговорил, че нека първо хората дойдат в храма, а после лесно може да им се обясни. Та не е достатъчно да имаш знанието. Трябва да се привлече и интереса на хората към него.

Понятието "поръчково изпълнение" у нас се свързва с нещо долно и срамно. За съжаление това с пълна сила се отнася за гаврата със служителите на МВР, която тук е окичена с гордото название "Химн на МВР". До голяма степен омразата на разни чалгаджийски предавания като "Шоуто на Слави" и сродните му него "Ку-ку", "Хъшове", е че подвизамащите се там пишман-певци и пишман-певици, заедно с подпомагащите ги пишман-поети и пишман-музиканти доста се дрязнят от това, че триото направило сегашната гавра с МВР до скоро се радваше на обичта на публиката. Определено е дразнещо за хора, дето си продават дисковете с песни прикрепени към парче македонска наденица да гледат, че на други изпълнители песните си се търгуват сами. Дето се вика на едни песните вървят саради наденицата, а на други наденицата заради песните. Проблемът е, че критиката срещу това дето е наречено "ХИМНЪТ НА МВР" този път беше подета повсевместно. Както се вижда и този форум не направи изключение. И възниква въпросът защо се получи така. За разлика от летците, моряците и армията наистина полицията по цял свят е по-недолюбвана. Иначе казано от полицията се очаква много сила, когато действа срещу накой който е заплаха срещу нас и широко затворени очи, ако ние сгафим нещо. Казано по-просто: да не ме закачат аз като карам пиян и газя, ама да не дават другите да карат пияни, че да не ме сгазят. Сиреч - невъзможна комбинация. Та неласкавато отношение към полицията си е направо класика. Спомнете си филмите с Чарли Чаплин или Лаурел и Харди, които толкова радват и веселят публиката като правят полицаите диви и щастливи. За да се ограничи това се е стигнало до там, че ФБР е трябвало да преговаря с киностудията в Холивуд да пооправят имиджа на полицая и така се е стигнало до днешното положение, та в американския филм полицаят е супергерой, за който моментално се лепва най-красивата мацка. Въпреки всичко това обаче монетата има и друга страна. Днес да речем на руските сайтове потребителите качват и свалят маршовете на Народната милиция. Донякъде заради носталгията от миналото време, но все пак и за да бъдат слушани като проява на уважение към хората, които бдят за тяхната сигурност. Та защо у нас се случи така? На първо място са циркаджийско-клоунските операции със смешни имена спретвани от МВР, които обаче са с нулема ефективност. Типичен пример е нелепата снимка от сп. "Правен свят". Чудно ми е как някой е решил, че тази простия може да издигне нечий имидж у нас, пък още по-малко в чужбина. И всичко това на корицата на списание, което е с претенциите за някаква сериозност. Но да се върнем на участниците в този както по всичко изглежда мащабно организиран резил, на които е посветена темата. След доста критикуваните безмислени полицейски операции, които обаче бяха изпълнени с доста насилилие и нахлуване "по грешка" в домове на съвсем случайни хора е някак доста неуместно да пееш "моята полиция". Още повече след като в чужбина ни определиха за полицейска държава, а и българските граждани се оказа, че не са на друго мнение за сегашното положение на страната ни. Изразчето звучи още по-противно, тъй като при една от операциите, когато по грешка полицаите бяха нахлули в дома на един друг певеч се заговори, че доста му харесал обиска извършен от силни полицейски ръце. Да не говорим, че въпросният певец взе че и благодари за това, че полицаите са се поборичкали с него. Та след тази случка някак естествено се появи клип на ХИМНЪТ НА МВР, в който В. Маринов е начервен, напудрен, гримиран и с обички като ефтина проститутка, застанала в нежна поза. Не ще и дума, че трябва да се положат от управляващите усилия за подобряване на имиджа на полицията. Но в случая това беше направено по възможно най-тъпия и пародиен начин. Така че нека просто си се погаврим известно време с тази простотия и я забравим скоро като всеки боклук!

Може би заглавието ви звучи малко автохонно, но преди миналият ХХвек е била много популярна, дори направо клоняща към ортодоксална. Интересното е, че дори някои от видните претенденти да носят названието "автохонци" въпреки това не са се обърнали към нея, а да речем към Анонимния хронограф, в който българите и траките са дадени, че произхождат от различни потомци на Ной. Изворовото начало на "Дунавската теория" се свързва с летописеца Нестор и неговата "Повесть временных лет" (Ч.1, М.-Л., 1950, стр.11): Според тази теория, след Вавилонското стълпотворение и появата на различните езици славяните се били заселили там където са България и Унгария, а след това вече се пръснали и по други места. По-сетне тази концепция е тотално отречена, но се сочи, че разказа на Нестор има все пак някаква историческа почва. За тези, които желаят да се задълбаят повечко по въпроса, може да разгледат книгата на Седов "Славяне. Ист.-археолог. исследование".

Лий е любимият борец на имп. Галерий. Той убивал на арената християни, като ги хвърлял на копия.Християниня Нестор, като получил благословия от св. Димитър успял да победи Лий. Императорът се ядосал, като наред да убият Нестор, после св. Димитър, а след това и слугата на последния Луп. За останалите с нясно съдържание - много е малка резолюцията на снимките и не се четат надписите на фреските. Тъй че е трудно да се каже дали имаме Христос пред Пилат или св. Димитър пред императора.

Виж ти, виж ти. Значи все пак създателите на сериалът "Мерлин" дето върви сега по БТВ синема са били прави, че Гуинивиър е била негърка. И при това положение като се сетя за оня диск от Панагюрското съкровище направо почвам да се чудя, дали пък и Орфей не е бил негър като в оня филм? Или пък може британските археолози като са намерили девойката да се се консултирали с нашенто Лъжливо овчарче. Защото като се сетя за първата лястовица на латиносериалите у нас - "Робинята Изаура", то и въпросната девойка имаше богати ухажори, но все пак си беше робиня. В интерес на истината робите в Рим не винаги са били социалнослаби и безвластни. Дори Веспасиан е просперирал до император благодарение на това, че е имал за покровител един роб. Да речем, че по-скоро за Римската империя негрите са били малко настрана от завоеванията й, което ще рече, че и чернокожото присъствие не е било така изявено както в Америка след откриването й. Тъй че някакъв приток на роби може да е предизвикал интереса на Рим, но не е имало чак такова приобщаване на местна аристокрация, каквото се е случвали с народите непосредствено около Средиземно море или както са го наричали римляните "Нашето море". Пък и римляните не се били расисти. Тъй че девойката може да си е била богата и влиятелна робиня, а може и да била богата и влиятелна свободна.

За султанския трон доста братя са се карали и клали, но това не е било чак толкова фатално за империята. Та и този случай едва ли е щял да е изключение.

Евтимий е бил ученик на Теодосий Търновски и е възможно да е придружавал своя учител, но само като наблюдател. Изброеният състав на съборите показва, че думата е имал само светския и църковен елит - по изключение и Теодосий Търновски. Маврубир сочи като име на втората съпруга на цар Иван Александър Браида. Но днес като се каже Сара май по се сещат за кого става дума.

Зависи за кой Джем става дума - дали този от "Листопад" или примерно за този. Ако е този от "Листопад" лесно. Ама ако е някой друг няма да е лошо да кажеш първо няколко думи за него, та да е ясно за какво става дума. Ако става дума примерно за синът на Мехмед ІІ, то като е седнел на трона най-вероятно е щял да управлява като останалите султани, които в някакъв момент са се възползвали от някоя христ. държава за съюзник, т.е като почти всеки. Ако е оня добряк от филма, той вече можеше да управлява мирно и да застрои империята с хамами и кервансараи.

Ами първо не ми е много ясно как е щял да спечели при Ватерло. Разузнаването му работи ужасно - той не знае какво е движението на неговите войски, пък да не говорим за вражеските. От там логично иде, лошия избор на време и място за битката. В положението при което е бил тактиката му не е много уместна. Успехът му в тази битка щеше да си е чист късмет. Но да речем, беше успял. Щеше да има някакво консолидиране на определени ресурси около него, но и враговете му нямаше да го оставят да се възползва от победата. Тъй че е било въпрос на време да замине на о-в "Св. Елена". Иначе аз мисля, че по-скоро можеше да постигне нещо с една война с Турция в съюз с Русия - той разбира се трябваше да действя някъде в Близкия Изток. Разбира се от тази работа кяра за Франция можеше да е между малък и никакъв. Но щеше да скара Русия и Англия, а парче от "Болния човек" щеше да си е истински бонус. Пък и с една такава война можеше да постави под контрол прусаците и като прати войската им срещу турците да им направи малко кръвопускане, та да не им кипи толкова кръвта. За да не се усили прекалено Русия от успеха, то можеше да направи съюза за освобождение на християните на Балканите. Тъй се появяват нови държави, които православието ще ги тляска към Русия, но пък старите феод. порядки там, ще ги оттласкват към модернизираща се Франция. Иначе казано Русия и папата ще си мислят, че това е успех за тях, но и Франция ще получи симпатиите на новите държави, а същевременно ще е можела да пакости на Англия без Русия да й пречи. По-точно е щял да има уникалната възможност да се разправи сам с Англия, правейки се нов Фридрих Барбароса отвоюващ християнските земи. Нещо сплотяващо европейските му поданици, които до преди няколко века дружно са ходили на поход, злепоставяне на Англия, че помага на иноверци и при това положение кой би го винил и би му пречил да се опита да направи успешен десент на острова?

Не знам защо, но аз на варианти 2,3, 7, 8 и 9 нищо не виждам като отговор, тъй че ми е много трудно да кажа дали е верен. Иначе историята на Паисий е свързана с образователното дело, само доколкото всяка една книга образова в някаква насока. Ако съставителят на задачата сам среща затруднения да попълни бройката, трудно може да се очаква, че останалите ще могат да го направят. Затова е по-добре, ако ще има по няколко верни отговора, та да има повече възможности, като се избере по-широко формулировка - напр. "науката и образованието" - така може да се сложи като отговор напр. и създаването на Бълг. книжовно дружество.

Блазиус Клайнер т. 2 - Хроника на българското францисканство (малък откъс от нея ) Клайнер е не само изследовател от 18в., но е заварил живи някои от бежанците от Чипровско. Този том го продават във Филиалите на Държавния архив, а някои книжарници го предлагат и по пощата. Иначе темата е много обща. Освен документи има и много интересни статии - за "История на Видинското княжество" от Петър Ников, за Враца, за Ловеч, за нерелигиозните книги в библиотеката на Осман Пазвантоглу (от Видин), за въстанията в Северозападна България ... Тъй че ако въпросът се конкретизира ще е много по-лесно какво точно да се посочи.

Няма чак такова значение дали системата е пропорционална или мажоритарна. И двата случая кандидатите се издигат от някоя партия, хората представа си нямат що за стока е кандидата (в повечето случаи) и пак си гласуват за партията. Ако искаха да гледат хората написани в бюлетината, то и сега може да го правят, тъй като кандидат-депутатите са си изброени в листата. Ама не го правят, тъй че можоритарния вот няма да промени нищо. Освен че ще оскъпи изборите (защото трабва и балогаж), да не говорим, че ще направи нашия парламент още по-непредставител и олигархичен. Тъй че мажоритарния вот е по-голямо зло за гласоподаватели, които гледат само цвета на бюлетината или с клечката мерят кое квадратче да зачертаят.

Първо трябва електората да узрее, за да може да си управлява държавата. Нашият електорат така и не прави разлика между избори и футболен мач между Левски и ЦСКА. Като бяха БСП и СДС питам да речем някои защо ще гласуват за тези, след като е ясно, че не са стока, а не например за някои други. А те казват, че онези нямало да спечелят и гласът им щял да е загубен. И не се замислят, че правят много по-лошо като гласуват за хора, за които са наясно, че не биват. изборите не са тото, та да трябва да пуснеш фиш за победителя. Електората трябва да вдене, че трябва да гласува за тези, които предлагат идеи, които са най-близо до техните, независимо от шансовете им за успех. Защото гражданина трябва да отстоява своите идеи, а не да познае победителя в изборите. Но нашия електорат доста трудно разбира, че не е загубен този глас, който е пуснат за партия, която отстоява идеите на гласувалия, пък дори и партията да не успее да влезе в парламента. Та оправия няма да има, докато електората не се научи да не гласува за партии само защото са сини или червени, както не си купува от магазина скапани патладжани или домати само заради цвета. А то нашенския електорат как гласува: царя да ни оправи, Бойко да ни оправи ... е, оправят ни, ама що се оплакваме че боли, като сме си ги искали. Иначе някои съществени и нужни промени са: Махане на имотния ценз, т.е. депозита за участие в изборите. Махане на 4% избирателен праг - всички, които са събрали гласове за едно място имат правото на свой депутат. Махане на финансирането на партиите от бюджета - има си членски внос. Огласяване на източниците а финансиране на партиите - тук трябва и умен електорат дето да не пуска бюлетини за партии, дето крият от къде им идат парите. Иначе мажоритарния вот не променя нищо - нали и сега кметовете се избират мажоритарно, пък те си се оказват крадливи като пропорционално избран общински съветник. Референдумът е твърде скъп за да се прилага често и не позволява да се приеме прецизен закон - при него се гласува нацяло.

Формалните граници на Средновековието са между падането на Рим и падането на Цариград. А това в общи линии съвпада с времето, за което се използва понятието Византия. За Античността си имаме полиса (градът-държава), който носи малко по-различното название - Византион. Ще рече, че имаме средновековна Византия и античен Византион, което пък ще рече, че при тази малкар и малка разлика си спестяваме писането на прилагателни.

Класика в жанре. Когда османцы наступала на Балканах местные христ. владетели верно служили им, а за то в М. Азий остальные турецкие емиратый отважно берегли свою свободу. То само е и с индейцев в Ц. и Ю. Америки и конквистадорый - так мало людей покорили великие империи.

Христос и Адам никога не са били монаси. На фреската е изобразено как Христос изважда праведниците от Ада, по-конкретно Адам. Там няма нито цар Петър, нито монаси. Друг е въпросът, че както си я подкарал, спокойно можеше да обявиш, че на фреската е изобразено как летящия Боян-магесникът помага на цар Петър І да се възкачи на трона. Източен монах е употребено в смисъл, че е от Близкия Изток или Анадол. Всъщност турците са заели думата Анадол от византийското Анатолия, което в превод означава Изток. По-просто казано "източен монах" означава по-скоро "анадолски монах". Тогава не е имало разделението на Изнок-Запад в днешния смисъл. Виз. автори като говорят за ставащото в България и по границата и с Византия казват, че това се е случило "на Запад".

След битката при Клокотница си е било обичайно да се освобождават пленниците. По-ранните държави са били по някакъв начин сравнително обособени - напр. по време на ПБЦ в Европа има 4-5 големи империи, като едната е католическа, другата православна, третата ислямска, четвъртата езическа, а чак петата вече е като някоя от другите. Но през 13-14в. държавиците са всъщност отделни феод. имения, като населението им етнически и верски е същото като на съседа - напр. Видинското и Търн. царство. Освен това има патримониална теория за държава (държавата е имущество на владетеля), а владетелите са били обвързани от дин. бракове - напр. сръбската кралица Елена е сестра на бълг. цар Иван Александър или пък бълг. цар е женен за дъщерята или сестрата на виз. император. Да избиеш пленените войници на съседа е било като да отровиш котето на баба си или кученцето на сина си.

Трудно е да се каже, че едно недоносче, каквото е Авторското право е започнало да се забравя. Всъщност в продължение на хилядолетия не е имало авторско право и никой не го е познавал. Но ето, че с появата на книгопечатането в Европа се пръкна и то - младо, но лакомо да погълне всичко. От там идат и проблемите. Ако авт. право се прилага само към комерсиалното ползване няма да има проблеми - напр. продажбата на тиражирани книги, грамофонни плочи, дискове и др. В интерес на истината в много случаи има хора, които претендират, че притежават авторските права за нещо, върху което нямат никакви права. Но тъй като явно въпросът за авт. право е интересен може би ще е добре да се пуснат няколко теми тук по въпросите свързани с авт. право, защото пък от друга страна се вижда, че тази материя е доста неясна и се дискутира повече на чувства и желания. Но тъй като темата е тръгнала като по-широка дискусия, може би пък в нея трябва да отбележем, че автори и интелектуални пирати са не само в антагонизъм, но и в симбиоза. Напр. ако една песен можеше да се слуша само след изрядно заплащане на авт. права, то много от днешните мултимилионери певци, композитори и автори на текстове едва ли щяха да са кой знае колко по-богати от кръчмарските певици. Защото масовото слушане иде от безплатното слушане, но пък от популярността идат мегаконцертите и големите хонорари. Вярно е, че световните хитове може да бъдат премахнати от някои популярни сайтове. Но те ще бъдат заместени от песните на ентусиасти, които често не са по-лоши певци от големите звезди, а просто не са преспали с когото трябва. А какво би се случило с Уиндос без пиратите - ами безплатния Лисукс би го помел отдавна. Защото дори за богатите да не е проблем да си плащат за Уиндоса, те все пак трябва да влязат в интернет-общение с множеството по-бедни ползващи друга операционна система. Защото каква полза ако си направят рекламен сайт, но преобрадаващия брой клиенти няма достъп до програмата, която може да го отвори? Авторските права могат да съществуват без популярността, но не и носителите на авторските права. Тъй че ще е от полза както за авторите, така и за издателствата ако държавите поограничат в разумна степен егоистичните им стремежи. Всъщност някои разбират това. Може да се види, че в интернет се появиха електронни издания на някои от най-популярните вестници от преднетния период. Също и някои производители на софтуер предлагат безплатни и платени версии на продукта си, като най-често платената позволява и създаване на нещо, което да може да се използва чрез безплатната. Или пък пускат старата версия гратис. Излишно е да ги изброявам, защото по-този начин са си осигурили доста водещи позиции, с които пък се съобразяват всички.