Galahad

Скилица нарича един от викшите боляри на Иван Владислав "Топарх на вътрешните крепости" (ГИБИ, 6, ИБИ 11, стр. 291). Ще рече, че длъжността може да е нещо от рода на куропалат, сенешал, палатин, дворцов маршал, управител на двореца, майордом. Все пак да не забравяме, че след като си отимахме "президент" Жельо Желев се оказа, че днешните българи са франкофони. Та щом от това, че се употребява думата "президент" да сме франкофони, какво им пречи на тогавашните българи да са тюркофони щом са заели някоя и друга титла. Отделен е въпросът дали титлата е е оплзвала с тюркското значение. Напр. у нас се говори за "Премиер". Това означава "пръв министър", който председателства съвета на министрите в отсъствието на държ. глава (крал, президент), който е шеф на кабинета. А ние имаме министър-председател, който не просто е пръв министър, а е шеф на кабинета. Та ето как една дума се ползва днес у нас със значение съвсем различно от това на страните от които родните политици и журналисти са я заели. А в миналото едва ли е било много по-различно. Най-малкото, че по времето на чъргубиля Мостич тюркския и да е бил в употреба вече ще да е излязал, защото надписа на надгробната плоча не е на тюркски. Което пък ще рече, че дори титлата да е заета от тюрките може да не е имала вече значение, отговарящо на тюркския смисъл на думата.

Този инок за разлика от Арафат и евреина от "Сан Клементе" е с черно покривало на главата. Другото е шаренко като на Арафат. Арафат е от т.нар. "Близък изток", където се носят такива покривала. Носели са ги и монасите, но не като монашеско отличие, а просто като местно покривало за глава. Затова авторите на сайта са го писали "източен монах". Става дума, че е от Близкия Изток - Сирия, Ливан, Палестина, юдею и т.н. Ей го и св. Йоан от Дамаск с такова покривало. PS: Постинга с нумизматична еротика го сполетя съдбата на предния.

Упадъка се дължи по-скоро на централизацията на европ. държави. Ликвидирането на феод. сепаратизъм и въвеждането на наборна армия е позволило да се изваждат на бойното поле армии съпоставими с турците. За Испания като участник в битката важен момент е и златото от Америка.

Елтимир и Светослав по това време са съюзници. Най-вероятно са действали заедно. Навярно пасажът, че византийците са отрязали в един по-късен момент (август 1304г.) Елтимир е станал основа за предположението, че той е водел кампанията. Съотв. битката е преди август 1304г. Скафида е оттокът, а мостът се предполага, че е бил под сегашния голям мост през който се минава на излизане от Бургас в посока към Созопол. Тогава българите са действали в участъка между Несебър и Созопол и може би в тази връзка употребата на последния е подвела някого.

Драконът не е само римски символ. Дори китайците също си имат дракон. Пендрагон означава "Драконова глава", което е малко по-различно от късно-римските и византийските знамена. Ако търсим някаква връзка, то може да е някакво трофейно или по-скоро намерено знаме. В смисъл, че може да са намерили глава от твърд магериал, на която платнанята част образуваща тялото на дракона е липсвала. Ето един сайт с изображения на дракони във връзка с Уелс -иначе казано има изображенията на дракони-знамена от Траяновата колона, гоблена в катедралата на Байо и Psalterium Aureum. Траяновата колона (сърматски дракон) Psalterium Aureum Но на всички драконът си е цял, а не е само Драконовата глава. А за похожденията на Амброзий към Рим някои търсят достоверната следа в Anonymus Valesianus (има го в ЛИБИ, но точно тази част май липсва): Става дума, че Одоакър е помилвал някакъв човек на име Амбросий. И от едното име се прави механична "римска" връзка с героят от легендите за крал Артур.

Ето ви позицията на РИМ-Бургас със съответните снимки и рисунки. Обръщам внимание, че пиргът (кулата) е част от укреплението, което е пазело античния Деултум. Предполага се, че мостът е бил на мястото на днешния - естествено не толкова висок и дълъг. Скафида е отокът на езерото в морето,като някога са го сматали за река. Самото селище Скафида вече е под водата. За негов наследник се счита село Димчево.

Ако знака е тЮркски, то по табличката в книгата на Клящорный С.Г. "Памятники древнетюркской письменсти и этнокультурная история Центральной Азии", 2006, стр.161, по скоро ще е Л, а с пречуни два края - Р. Що се отнася до Т, то е един друг знак (на прикачената снимка в края). Ще рече, че няма как да е първата буква на Тангра.

Опасявам се, че сагите не са наблегнали кой знае колко на този момент. Исландския скиалд (поет) Тиодолф живял през ХІв. е вкарал в две от творбите си два съвсем кратки пасажа. В едната, като се разказва, че помогнал на брат си е наречен "сразителят на българите". В другото се казва, че преди да се е завърнал е воювал в 18 люти битки и е сразил "кафявия орел безок". И тъй като Делян бил ослепен, нашите изследователи считат че става дума за него.

По принцип причините може да са много: Неясен или повреден текст в ръкописа - тогава може да се сгреши, защото приписвача се опитва да разчете, но може да оприличи един знак на друг. Възможно е да е попаднал и на друг източтик и да е решел, че е по-достоверен и затова да го е променил. Може чисто и просто да си се е объркал - то и на форума често става да се обърка годината при набирането и някое събитие да се приближи до нас с няколко века. Та причини много. Преписвачите не са отбирали от авт. право и не са се старали нито да посочат името на автора, нито да възпроизведат точно текста. Ако ГДБОП можеха са пътуват във времето кяха да оправят тези проблеми като с "Читанка".

Всъщност Симеон едва ли е бил такъв кръвник. Иначе едва ли патр. Николай е щял да му пише гези сърцераздирателни писма. Защо няма запазени писма от патр. Давид до Василий ІІ, в които бълг. архиерей с едната реторика и призиви за християнски добродетели да спре настъплението на византийците? Дори виз. автори признават, че войните му не са били безпричинни. Първата е провокирана от Византия заради преместването на тържището, макар да не било голям проблем да бъде върнато и да се избегне войната. Другата е защото Александър отказал да поднови мир. договор. При следващите войни и от изворите и от писмата се вижда, че Византия иска мир, но не иска да признае новите граници. По принцип Македонската династия си е била доста агресивна, но не всичките й владетели са били достатъчно спосони да постигнат желаното. От прозвищата, като изключим обичайните комплименти на книжовниците (от рода на "Нов Прометей"), то по-ранно сведение имаме само за "полуелин".

Ами то това е бъдещето - българите напускат масово България, затварят сайтовете с български книги ... Нищо чудно след 50г. като спомен да остане само песента на Паисий Календарски.

Въпросът със земите западно от България в този период е доста мъглив. Оцветяват се в лилаво, защото Византия има там някакво влияние. То не е същото, каквото имат бълг. владетели между Борис І и Иван Владислав, които не просто влияели на живота на тамошните племена, ами направо си кадрували. Неспособна да запази фактическата власт върху ред територии Византия се е задоволявала и с това да разполага с някаква чисто номинална власт. Бълг. владетели пък възползвайки се от това кухо пространство непосредствено да западната им граница, са се опитвали да превърнат тези територии, ако не в провинции, то поне на нещо като васали. Тъй че картите са верни, но не трябва да очакваме, че виз. власт е била същата, като българската там.

Филип Хубави е успешен владетел и постига вътрешна стабилност и външна сигурност за Франция. Храмовниците са си били държава в държавата. Вижте какво се случва в България, когато няма някой Филип Хубави да направи същото с "бившата Държавна сигурност" - за 20г. населението и е намаляло с 2 милиона, а повечето големи предприятия са закрити. Или пък ликвидирането на еничарския корпус в Турция - еничарите също са били държава в държавата и се предизвиквали постоянна вътрешна нестабилност и чести военни и външнополитически неуспехи. Иначе преди няколко месеца бяха пуснали филмиран сериал по романа, като сценарият доста точно възпроизвежда книгата.

Янкиге във филмовото си (игрално и документално) творчество надълго и широко се жалват колко лоши били японците, че им съсипали военната база без да обявят война. И с голяма гордост са филмирали възмездието, при което са бомбардирали цивилни квартали в Япония и са избили мирно население. Обаче така и не са направили филм, защо пък след като България и Италия културно са им обявили война без обаче да им причиняват щети, що са бомбардирали София, Венеция и Помпей?

Началото на концепцията за "Третият Рим" в Русия наистина се свързва с брака на Зоя Палеологина. Появата й в Русия обаче е резултат от т.нар. Второ бълг. влияние. Като цяло руските княжества са били големи, но те не са претенцирали нито да имат царе, нито да имат патриарх. България получава цар и патриарх. Така бълг. владетел става третият император в Европа. Но концепцията за загиването на двата Рима и оставането на Третият е развита от Охридската архиепископия. След превземането на Цариград от латинците и Вторият Рим станал католически. Тогава погледите на православния свят се обърнали към Търново. В едно свое послание Охр. архиепископ развива идеята, че за известно време е изглеждало, че полит. център на православния свят е Търново. С издигането на патриарх в Никея, а още повече след като Византия си върнала Цариград интересът към тази идея като че ли изчезнал, но когато Византия се забъркала с Лионската уния този път инициативата била подета Търново. В една преписка патр. Игнатий се величае като "стълб на православието", а цар Константин Тих се захванал със сложна дипломатичска кампания. От тази уния не излязло кой знае какво, но и на поредното затишие дошъл краят когато Византия се забъркала в поредната уния на Фераро-Флорентинския събор. Този път отново щафетата била подета от Охрид. Вече нямало под ръка православна светска власт, но това не попречило на охридския архиепископ да се сдобие с още един превославен владетел, като включил в диоцеза си Молдова. Цамблак, след като вкарал Молдова в диоцеза на Охридската архиепископия се озовал в Киев. Преди това чичо му Киприан пък бил станал Московски митрополит. Преминаването на бълг. книжовници в Русия е довело до т.нар. Второ бълг. влияние. През 1458г. московския митрополит вече формулира същата идея, като просто механично заменя България с Русия - Цариград отстъпил от православието и загинал, но православната вяра въведена в Русия от Владимир била още жива. Споменаването на Владимир не е случайно - той е женен за Ана Порфирогент, племенницата на имп. Василий ІІ Българоубиец и дъщеря на имп. Константин VІІІ Багренородни, за чиято ръка безуспешно кандидатствал бълг. цар Роман. Този брак останал бездетен, но технически това си е първото сродяване и то с имп. щерка. През 1512г. вече в писмо да Василий ІІІ Филотей написва знаменитата фраза "два Рима са паднали вече, третият сега стои здраво, а четвърти няма да има. Що се отнася до брака на дъщерята на деспот Тома - Зоя и руския княз Иван ІІІ, то повечето я намират за неуместна. За Русия както стана дума нуждата от този брак за "сродяване с Рим" е съвсем излишна, тъй като още Владимир се е оженил на Ана от Македонската династия. Папа Сикст ІV пък е гледал на този брак като дипломатически успех, но за негово разочарование в Русия Зоя, освен че станала София приела и православието. Дъщеря и Елена станала кралица на Площа и католичка, но умряла бездетна. С царевича Димитрий изчезнала и владетелската линия на Василий ІІІ. За самият Тома какво да кажем. По-скоро е претендирал да е император, колкото да е изместил Димитър. Но излагацията започнала при синът му Андрей. За разлика от по-малкият си брат Мануил поне не постъпил на служба при султана (единият от синовете му умрял млад, а другият се потурчил). В замяна на това се оженил за уличница и затънал в дългове. След като прекарал папата да му отпусне пари за поход срещу турците, който естествено не се състоял, Андрей продал титлата си на френския крал, като си "оставил" само Морея. Синът му Константин пък го определят като хубаво, но недостойно момче. Та това е историята на деспот Тома и наследниците му. Ако се поровичкате из нета ще попаднете и на някои забавни историйки, като например, че Зоя Палеологина била тежика и брачното легло не я издържало дори за първата брачна нощ.

За огромно съжаление научните и академичните звания и титли се раздаваха не зазаслуги в науката, а на едно друго място. Така Батето Иван Славков е професор, Ал. Лилов е член-кореспондент ... Рожбите на любовта също се присъединаха на научно-титулуваните - проф. Владимир Живков, Жени Живкова и дъщерята на Г. Джагаров (член на Държ. съвет) работеха в специално създаден за такива като тях научен институт (закрит след 1989г., тъй като беше просто явна хранилка на рожби). Не е и случайно, че днешните научни кадри не само не се славят зад граница с научните си достижения, но и в страната не се ползват с уважение. Днес си нямаме Васил Златарски (историк), Богдан Филов (археолог), Демостенов (икономист) и още много други. Какво си имаме - агент Тервел, ст.н.с., дето по форумите е обект само на критики и подигравки (а като министър и по медиите). Проблемът не е, че са просто комунисти или доносници, а че са некадърници, които само пречат на развитието на бълг. наука.

Това са различни преписи, което ще рече, че между тях има и различия. В основата стои един и същ текст, но преписвачите са правили редакции. Вкл. и като са допълвали в края.

Не се изразих много правилно. За класиците е 50г., защото промяната е от 2000г., пък те са измрели преди 1944г. Ще рече, че 50г. от смъртта им са изтекли преди да стане 70г. И при това : Те тъй да се каже вече са станали достояние на цялото човечество и вече няма как да ги приватизират някои издателства. Но иначе наистина вече е 70г. Макар че от друга страна по конвенции са си още 50. Това за 70-те си е един друг важен нашенски въпрос. Депутатите са направили някому услуга срещу спонсорство. Сега пък гражданите трябва да ги понатиснат да свалят. 50г. след смъртта са си 2 покеления. Сиреч автора си получава пари цял живот, после неговите деца и внуци. Със 70г. се включват чак и правнуците, което си е прекалено. Ще рече, че това, дето го направиха нащите депутати е в услуга на големите акули. Защото някое издателство може да получи на безценица авт. права, след това да печели луди пари, а авторът няма да може да иска преразглеждане на договора. След като полицаите ги бомбиха няколко пъти при Бойковото главно секретарство, те се изнесоха в чужбина. То и от Читанка заплашват същото. Не е от неискане, а от неможене. Лошото е, че тази държава се управлява така, че в нея нищо законно не вирее. Каквото и да се опитва да направи човек, в един момент все разбира, че е най-добре да го прави зад граница.

Нумизматите слагат и узурпаторите за да се систематизират монетите. Защото и узурпаторите секат монети и трябва да се включат някъде систематически. Иначе колекционерите ще има да се чудят на чий император са попаднали на монетата, ако я няма в каталога, пък пише, че е императорска.

За молдавско-немската летопис - търпение. Започнах да я превеждам. Във Воскресенската летопис е инкорпориран един от вариантите на тази група летописи. Един от най-интересните за нас пасажи е свързан с подчиняването на Молдова на Охпидската архиепископия (в Молд. летописи някъде се среща сръбския архиепископ, но това се дължи на обстоятелството, че през част от периода обхващан от хрониките Ипечката архиепископия е била закрита, а диоцеза и е бил присъединен към Охриската архиепископия).

Ако откъса е сложен за да се правят асоциации между случилото се с бълг. наука след 9.ІХ и сегашните опити да се реформира "харема на Людмила", т.е БАН аналогията меко казано е несполучлива. След преврата през 1944г. са прогонени много талантливи учени. За щастие техните места са заети от техните асистенти, така че срива настъпва с развитието на "социалистическата наука", когато е важно не какво е открил някой за науката и написаните статии и монографии, а каква мръсотия е изровил за някой колега и колко доноса е написал. В резултат от последвата интелектуална катастрофа книгите и учебниците на изгонените професори и след половин век са си в употреба.

Творческият журналистически подход си личи. Във всеки вестник по нещо различно. Тук се появява и печат на виз. администратор Йоан: http://culture.actualno.com/news_79824.html Тук обаче излиза, че има и печат на цар Петър І: http://www.bg-news.org/news/read/c:pari/dva-pechata-na-tsar-petar-i-georgi-sinkela-otkriha-arheolozi Ще рече, че е напълно възможно манастирът да си е дело на Мостич, с изграждането му да е бил свързан някой синкел, който да е изпратил или занесъл някои документи съставени от негов предшественик - синкела Георги и Йоан. Щом в манастира е погребана майката на синкела и малко дете, то вероятния ктитор е родственик на синкела. Може дори някой от синовете на Мостич да е станал синкел (тати очевидно е имал подходящите връзки). А мощите излезе че са отдавна познатите "етикети". Позицията на Преславския музей все още е, че Георги Синкел е персона от ІХв. http://www.museum-preslav.com/seals.html И информацията на музея:

Годините на управление на владетелите се дават различно в зависимост от методиката, която се прилага. Същото важи е за списъка на владетелите. ВАРИАНТИ ПИ СПИСЪК НА ВЛАДЕТЕЛИТЕ: 1. Вкюлчват се само титулярните вбадетели (старшият владетел) - понякога трудно се определя кой е старшият владетел. 2. Включват се и съвладетелите -- могат да станат доста. Имп. Константин VІІ Багренородни е управлявал с тъстъ си и синовете му (сред които и Христофор, бащата на царица Мария-Ирина), Василий ІІ Българоубиец през цялото си властване е имал съвладетели - освен брат му Константин, са също Никифор ІІ Фока и Йоан Цимисхий. Без съвладетелите обаче ги дават да речем така: Константин VІІ, Роман ІІ, Никифор ІІ, Йоан І, Василий ІІ, Константин VІІІ. 3. Включват се и узурпаторите (антипапите). Те не са офиц. императори, но за известно време контролират реална част от държавата. Често някой офиц. владетел тръгва като узурпатор, но елиминира титуляра и става титуляр. ВАРИАНТИ НА ДАТИРАНЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО: 1. Ако са само титулярните владетели, то тогава може да е само периода, в който е титулар. 2. Ако са и съвладетелите, може да е периода от обявяването му за владетел до момента, в който се разделя с властта (смърт, преврат) 3. Ако са и узурпаторите, пак си е един от периодите 1 или 2. В случаи като този с Юстиниан ІІ, когато той реално е лишен от властта се дава като първи път, втори път ... При цариградските патриарси в миналото понякога се стига до 3-4 пъти тякой да е бил снеман и връщан на патр. трон. Във Византия Йоан V е бил детрониран от регента си (Кантакузин), сина си и внука си и в крайна сметка все пак умрял като император. У нас често се прави произволно или по-тактично казано - комбинирано. В смисъл както дойде. Петър е провъзгласен за цар при въстанието, а след това последователно е имал за съвладетел брат си Асен, а след него и Калоян. Той си е цар от въстанието до смъртта си.

Напомням, че авторските права важат 50 години след смъртта на автора. След това произведението става част от световното културно наследство и е достояние на цялото човечество. В случая проблемът е, че са качени книги и на други автори и преводачи, които са още живи. Ако не беше така, форума щеше да си имам една чудесна библиотека от нови издания. Отделен е въпросът за правата на гражданите по Конститучия и по мегдународните договори подписани от България, според които се признават сред човешките права и тези да се получава и разпространява информация, а също гражданите на държавата да имат осигурен достъп до достиженията на световната наука и култура. И в случая се пита, след като удрят интернет-библиотеките как държавата ще осигури на семействата с месечен доход 300лева възможността да четат книги от по 50 лева (тях обикновено ги няма и в библиотеките). Може би държавата ще отпусне пари на хартиените библиотеки да ги закупят като спести пари закривайки ГДБОП?

Като гледам надписа, от него не е ясно дали става дума за сингел Георги или за някой друг синкел. Иначе синкел Георги най-вероятно е и архиепископ Георги, тъй като печатите им са доста сходни. Пък и си е напълно в реда на нещата синкелът да стане архиепископ. Тъй че може да е георги Синкел, ама може и да е сингелът на (архиепископ) Георги. В навалицата с фантазии тъй и не става ясното най-интересното - дали са намерени мощи или само мястото, където са съхранявани мощите. Тъй като има монети на съвременници на цар Симеон, а от друга страна мощите на двама светци носят името Симеон, то може би храма по-скоро има връзка с този владетел. Владетелите имали голяма слабост към светци носещи тяхното име. Не че и днес някой би отказал да получи част от мощите на именния си светия, но тогава са били още по-запалени.