Galahad

Думичката хубаво, ама този израз не разбрах какво значи - "both", туй нито е на руски, нито е на български. Иначе за Безмер текста си е пределно ясен и си е в пълно съответствие с останалите извори: "Злугата страна на Дунава" не бива да се разбира като територията на днешна Румъния. Просто Дунава се явява разделитела, пък Безмер и в Монголия да е бил, пак е от другата страна на Дунава. В интерес на истината доста сполучлива формулировка е спретнал автора на Именника. Защото както го пишем сега като юг и север си е като византийското Запад и Изток, които по-скоро са си север и юг.

Деденце, пробелмът е, че депутатите са свързани не от партията, с която ка влезли в Парламента, а от бившата ДС. Сега доносниците просто менкат партиите и си седят депутати - вж. агент Бончо (СДС, БББ, Атака), агент Тервел (БСП, ГЕРБ) ... Сменят се партиите, но не и хората на депутатските столове. По-скоро трябва да се махне 4% бариера за влизане в парламента и имотния ценз (наричат го изборен депозит, но си е същото - нямаш парици, нямаш право да участваш в изборите). Докато БДС с мерните каси определя кой може да участва в изборите промяна няма да има.

Прикачвам изображението с по-висока резолюция. Така се вижда, че нечие въображение се е намесило ама страшно много, за да открие приликата. Даже с още малко напъване и видя във фреската чичко Ленин. А можеше да е нещо много по-близко до изображението на фреската, като това:

Ами линковете сочат към миниатюри, на които има и руски владетели с такива корони - напр. Иван Грозни. Иначе може да погледнете тук за някои руски, византийски и др. корони, ама темите не са довършени http://theatron.byzantion.ru/topic.php?forum=1&topic=111&start=2 А това е въз основа на монитите http://theatron.byzantion.ru/topic.php?forum=14&topic=9&start=1

Аха, знаел си, че фигурата е от фреска, в която не присъства бълг. владетел.

Съвпадението наистина е интересно, но фреската за слизането в Ада, в лявата част на която стои този образ се датира от 8век, т.е. преди Борис І и наследници.

Аутопсията и изследването на сърцето сочат естествена смърт. Просто у нас всеки ден се правят по няколкостотин аутопсии, но няма такъв рандеман на карантии дори на простосмъртните. А в случая са забравали сърцето на самия цар. При варианта за балсамация не е много ясно защо царицата е била против по религиозни причини при положение, че папи и крале са били балсамирани. В случая не си спомням дали правиха ДНК анализ (или поне тедн за кръвна група) за да се установи дали е сърцето на Борис ІІІ или се задоволиха с това, че буркана е намерен в гроба му. Тъй че излезе из нета дори това, че сърцето от гроба не е било на Борис ІІІ и дори не е било на мъж, а на жена:

Аз споменах за аутопсията. Отделно е гледано и сърцето, което сега е в гроба в Рилския манастир. А и това с двустранната пневмония - такова заболяване не минава толкова незабелязано. Ако е бил болен нямаше да се развихри цялата тази история с отравянето. Ето тук нещо за пневмониите. Както се вижда заболяването е с видими симптоми и с репутация в смъртността - тъй че смъртта на царя не би трябвало да е някаква изненада. А и както казах има ред странни неща - аутопсията е направена тайно, хартисало е едно сърце, а накрая останалата част от тялото е изчезнала. При положение, че да речем гробът на царицата-майка Мария-Луиза си седи непокътнат и в целия си блясък в "Св. Лудвиг" в Пловдив. Разбира се човекът може да си е умрял от естествена смърт, но да са се чудели каква спекулация да спретнат и затова да се е действало по-особено.

Освен за отравяне има и версията за промяна във височината на самолета, което предизвикало отказа на сърцето. Офиц. версия от аутопсията е, че е естествена смърт. Разбира се Германия е можела да окаже натиск върху патолозите, а след това и СССР, тъй като новата власт не би искала от цар Борис да излезе герой. Във всеки случай историята около аутопсията е малко мътна, а след това като изчезват и тленните останки на царя положението се усложнява. Казвам, че историята с аутопсията е мътна, защото тя е направена малко тайно, което се обяснява с обстоятелството, че царицата е била против и е била направена тайно и от нея. Та какви са версиите. Най-популярната сред населението е, че Хитлер е отровил царя заради отказа му България да вземе дейно участие във войната. Трябва да се каже, че наистина след смъртта на цар Борис ІІІ, България увеличава своята намеса във войната, макар и не толкова, колкото би се искало на Хитлер. Самият Хитлер счита, че царица Йоана е отровила царя. Дори е искал да бъде арестувана, но го разубедили. Къмненията му са свързани с поведението на баща й - крал Виктор-Емануил ІІ спрямо Мусолини. В интерес на истината от страна на царицата е имало пък противопоставяне за аутопсията, като са изтъквани религ. причини. Зад нейните действия евентуално биха стояли Англия и САЩ. Но пък ако те се бяха помирили с България за СССР щеше да е трудно да обяви война на България, а това можеше да означава друга карта на Европа. Сталин - навярно се е притеснявал Борис ІІІ да не попречи на плановете му за следвоенна Европа. България не е била във война със СССР, а само със САЩ и Англия. Борис ІІІ е можел да постигне помирение, защото за разлика от августейшите си италиански и румънски колеги е запазил позиции в управлението на България. А и в крайна сметка не само българската династия са Кобурги, а и англиската. Родство, полит. интерес и възможност - лесно можели да променят границите на Източния блок. Именно когато България вече е била в сферата на влияние на Сталин тленните останки на царя изчезват. Но пък възможностите на Хитлер са били най-малки защото позициите му в царското обкръжение са били слаби.

2 юни е празник на превърнатия в мускул мозък - чуваш сирената и спираш. Идеята е, че социалистическия гражданин е едно добре обработеното куче на Павлов. Церемонията е публична, та доносниците да проследят и видят дали някой не се опитва да мисли, вместо безусловно да изпълнява. Та и с филма е същата работа. Младите ТРЯБВАЛО да го гледат. Че сценарият не бива, че Коста Цонев не е никакъв артист, че режисурата е слаба - няма никакво значение. Младият социалист не трябва да мисли, а да изпълнява повелите на партията (или султана - според случая). Да прави не това, което смята за добро, а това, което падишахът или Партията повеляват. Дали като гледаме калпави бълг. филми правим нещо добро за държавата си? Не говоря дали радваме доносниците и номенклатурните рожби, които са се забавлявали да правят и да се снимат във филмче. Говорим за киноиндустрията, която трябва до носи данъци в бюджета, а не да иска пари от него. Говорим за филм, който българите не искат да гледат. Говорим за филм, който и чужденците не искат да гледат. Има много чужденци, които като идат в друга държава виждат еуфория около филм дело на отечествената им киноиндустрия и се чувстват горди. На българските граждани такова нещо нито се е случвало, нито скоро ще се случи. Въпросът не е само смяна на датата, а на същността на празника. Ако има вътрешно съдържание пропагандата не е толкова важна. Ей, на - за Великден, за който говорех... Соц. пропагандата го беше атакувала, доносниците следяха кой ходи на черква, пускаха хубав западен филм (голямо събитие в онова време!) в полунощ, когато трябва да се ходи на черква. Отделно имаше беседи в часа на класния ръководител и на събранията на колектива, че религията е "опиум", но празникът не беше забравен. Както се видя, социалистическата пропаганда така и не може да запълни духовната празнота, създадена от социализма, което доведе до израждане и до появата на разни "мъдри" Доганови филосовски сентенции, като тази, че нямало нищо лошо в това да се краде.

Както се вижда на 2 юни повечето не се сещат защо стоят като пукел, тъй като се прекалено ангажирани да зяпат, кой не седи. Въобще формулировката "седене като пукел" е доста показателна за дълбокия смисъл, който носи начина на отбелязване на 2 юни и значението на самият празник. Именно по този начин в соц-периода направиха от "патриот" мръсна дума и превърнаха масовата апатия в начин на живот.

Защото едното е написано с гръцки букви, а другото с арабски, пък те едва ли са били толкова образовани, че да боравят и с двете. Когато някой ракъпис е бил неразбираем обикновено е използван за разпал или е бил продаван ако се намери купувач. Тъй че като са стигнали до 19в. по-скоро би трябвало поне единият екземпляр да е продаден в някоя колекция. Това не е грамота, а ръкописи, като поне единият от тях би трябвало да е неразбираем. Ако преписът е от 15в. дори разбираемият като азбука ще е бил не съмсем разбираем като език, защото и той се мени с времето. Хазарите са юдеи, макар по-сетне някои вече да се мислят за руски евреи. И ако нямат своя писменост, би трябвало да ползват еврейската. Предполагам, че "преводачите" по-добре обаче са били запознати с арабския и гръцката азбука и им е било по-лесно и "прототипите" да са на познат за тях език, отколкото на по-непознат като иврит или поне на тюркски с арабски букви.

Ето го на руски прегледа на бойците: Ето ги на руски и другите упоменавания на българите: Пак сме на сметка, че Ролан само е воювал, докато горките ромеи били принудени да предадат и Цариград. Това е цялата история за българите в тази песен и както се вижда нищо интересно и неизвестно.

Не съм се занимавал подробно с това съчинение, но историята на ръкописа намирисва на менте. Ръкиписите са доста стари, но се оказва, че са достигнали в един единствен екземпляр, който над всичко отгоре изчезнал и е запазен само превод. За едната дори се оказва, че всъщнст е превод от 15в., който през 20в. бил вече кирилизиран, та това е останало при нас. Най интересното е, че прототипите са на арабски и гръцки. Това е обяснимо за руски ръкопис защото русите са православни и поддържат връзки с Византия или пък за Волжка България, която е ислямска и е във връзка с халифата. Но евреите са юдеи и по-скоро ръкописът би трябвало да е на еврейски. Не е ясно защо двата ръкописа се пазят толкова ревностно, но до 20в. не се правят усилия да се издадат. Или да ги продадът, защото притежателите им иначе ще да са били доста образовани, та да ползват гръцка и арабска азбука. Нещо историята на ръкописите ми се вижда съшите с бели конци. Във връзка с летописа на поп Методи Драгинов обсъждахме нещо близко. Но както се вижда летописа на М. Драгинов може и да е достигнал в един екземпляр, но събитието фигурира в два други летописа Баткунския и Беловския. А що се отнася до това съчинение - е, от него няма нищо. И тук като историята на Джагфар и Сказанието за Шан всичко вижда бял свят за първи път през 20в. Но тъй или иначе текста трябва да се проследи внимателно.

Не пречи едната минута стоене на място, а че в едний социалистический ред на обществото през тоя престой не се мисли за загиналите, а се следи кой върви и кой не върви. А познатите, които не са спрели по възможност се докладват в конака. За сравнение вижте какво се случва на Великден, на Цветница или задушница - хората се редят на дълги опашки за върба, за свещи, отиват на черква или на гробищата и никой не прави сметка дали има някой дето на този ден не е направил същото, а си е останал у дома. На тези дни хората не смятат какво ще направят другите, а какво ще направят те самите. А то в деня на Ботев, като Ботев - какво направила Екзархията, какво направила Добродетелната дружина ... Е ако Левски и Бенковски смятаха същото и чакаха владиците и поповете да им направят комитетите, а те някъде от Букурещ само да ръководят щеше ли да се освободи България от турско? И дали фиаското на Ботевата чета щеше да е достатъчен повод за Руско-турската война, при положение, че примерно Хаджи Димитър и Стефан Караджа са се били представили доста по-впечатляващо? За Иван Шишман същественото като пример е човек да направи нещо според възможностите си. Да - имало е три Българии и няма съмнение, че Шишман е предпочитал да е цар и на трите. Но цяла Европа е феодално разпокъсана. Не случайно се говори за османско завоевание, защото и турските емирати са били разпокъсани и с тях султаните са воювали не по-малко оспорвано отколкото с християнските си противници. В историята има много владетели, които като видели проблем събирали де що ценно има в двореца и избягвали на безопасно място. Шишман търси чужда помощ за да спре турците, но той самият остава в страната до края. За разлика да речем от соц. героят Димитров, който забъркал Сепетемврийското въстание, но щам се появила и най-малката опасност избягал колкото може по-далече. Трябва ни празник, който да ни напомня за делата на достойните хора, а не такъв, по време на който да следим комшиите кой как го празнува.

Тъй като Сфранцес не е включен в поредицата ГИБИ си спретнах едно малко продължение, за съжаление включващо на този етап само малката хроника. Та ето краткото сведение за Сфранчес при мен: Това разбира се си е съвсем за лично ползване, тъй че те съм се престарал със списването.

Аз броя 3 юни - днешната дата - посичането на цар Иван Шишман. Спомен, който векове народа е пазил в сърцето си. Честването на 2 юни си е нещо твърде социалистическо - голяма показност и малко вътрешно съдържание. Сиреч - гледам по това време да не съм навън, та да не се налага да правя идиотщини. Някак ми е трудно да възприема, че проявявам уважение към хора борили се за свободата, като участвам в някаква насилствено организирана масовка . Тъй че съм по-склонен празника да се измести на 3 юни, като се отбелязва с някои по-доброволни мероприятия, пък ако трябва да се отбелязват на няколко места - напр. заупокойни молитви в черквите, поднасяне на цветя, но да речем, както пред Бъкингамския дворец при смъртта на принцеса Даяна ... А то 2 юни е не ден свързан с борците на свобода, а ден на доносника, който е наклепал най-много другарчета, че не са станали прави или са вървели докато са свирели сирените. Ако хората, които би трябвало да почетем, се бяха борили срещу бабичките, които са си шушукали клюките по време на черковната служба, май още щяхме да сме си под турско.

В стих 2329 българите се изброяват народите, които Ролан с помощтта на меча си Дюрандал е покорил за имп. Карл Велики. В 2922 пък има жалване, че българите са сред народите, които след като страшилището за тях Ролан у убит, те ще тръгнат срещу Карл. В 3244 има пак едно изброяване на племена (печенеги, авари, пруси и т.н.) и се счита, че под "Самуиловото племе" се разбират българите - поданици на цар Самуил. Приема се, че песента се е появила към 9-10в., но записа с това, което по-горе посочих е от 11в.

Обстоятелството, че Кайь са използвали такъв символ, не означава, че той е изобретение на племето. Така както свастиката, петолъчката и лилията макар да са били използвани съотв. от герм. фашисти, комунистите и френските крале са по0стари символи с определено значение. Възможно е един и същ символ като изображение да има различно значение - както луните по короните от Мерое не са полумесецът от днешното турско знаме. Това, което е на бронята е издрацкано допълнително, а не е част от украсата. В този смисъл наистина е близо като идея с графитите у нас с този знак. Но и кръстът се среша в много гербове, тъй че ще е съвсем погрешно заради обстоятелството, че сме видели кръст в герба от 15-16в. на някоя държава или феодал да твърдим, че това е тяхно национално или родово откритие.

Теофановото продължение е направено по поръка на Константин VІІ. Той горкичкият от една страна понесъл жестока лична обида по времето на сведбата на цар Петър, когато бащата на булката Христофор бил приветстван втори по ред като император, а Константин макар и втори по ред получил приветствията трети. Та този Константин в другите си писания обяснява, че Роман І Лакапин тъй като не бил багренороден, не разбирал много от императорските традиции и забъркал голяма каша с българите. И Константин се опитал да замаже неприятната подробност, че Роман І нарича Симеон в писмата си "брат", като се възползвал от фактическото родство и се опитал да извърти, че пратениците трябва да се питат за бълг. владетел като за "духовен син" на императора - формула, използвана за владетели от по-долен ранг. Не че номерът минал, но човека опитал. Та под надзора на този Константин е направено Теофановото продължение. А че Омуртаг пръв е започнал да се сочи като владетел от Бога - по-скоро е факт, че той е първият, от който имаме запазени сравнително големи части от надписи. Сиреч и по-рано може да е използвано, но просто тази част от надписа да не е запазена.

Ами за покръстването на Русия има такава забавна история в руските ръкописи - че от мюсюлманската Волжка България предложили на княз Владимир да приеме исляма. Обяснили му, че ислямът позволявал да има няколко жени, но забранявал пиенето. И за русите изборът на новата вяра би станал лесен. При това положение как щеше да изглежда Горби без сухия режим, самогона и опашките за одеколони. През 10-11в. арабите вече не са толкова силни, а великите дни на турците още са бъдеще. Въпреки това те контролират част от Азия, северна Африка и част от Иберийския п-в. Ако на изток редом до Волжка България се появеше и ислямска Русия то съдбата на Европа можеше да е съвсем различна. А и на целия свят.

Христос Емануил е когато Христос е изобразен като дете Ако е като млад мъж с евангелие, благославящ (може и на трон) е Христос Пантократор. Старозаветният бог - Бог Саваот се изобразява на куполите като възрастен мъж с триъгълна шапка. Столичните храмове ги има в галерията на М. Митов. "Свети Димитър" Животворен източник Интериора с фреските на куполите обаче го няма.

Хрониката на Скилица е сравнително късен паметник, а Мадридският препис е още по-късен. След цар Петър І византийците общо взето претръпват с това, че бълг. владетел е признат за цар и започват твърде волно да използват понятието "василевс на българите". След като пък кръстоносците превзели Цариград вече си е съвсем обичайно във виз. текст нашия цар да е наричан "василевс на българите/мизите), а в латинските извори все по-често започва да се среща и другият еквивалент - император на българите/Загоре. Ще рече, че когато е направен мадридския препис използването на василевс на българите за нашия цар не е било нещо необичайно. Иначе другите европ. владетели освен сръбските Душан и синът му Урош нито са наричани император, нито са претендирали за тази титла.

Откриха част от подовата мозайка на търновския храм "Св. Петър и Павел". Като изключим обичайните фантазии на Лъжливото овчарче наподката е изключително интересна. Тя за пореде път показва, че средновековно Търново няма много общо с направените реставрации в стил "социалистически реализъм". http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=538464 И в българската столица независимо от соц. мита за мрачното и сиво средновековие е имало багри и лукс.

Съдбата на цар Иван Стефан не е особенно ясна. Възможно е да е бил ликвидиран по време на преврата. В Цариград се подвизава един син на Михаил Шишман, но той е споменат само с името Шишман. От друга страна, ако Иван Александър толкова се вълнува от този Шишман, то той е или Иван Стефан или пък царя е бил мъртъв и затова брат му е станал основния претендент. Но ако пък беше Иван Стефан, то в дългата си тирада Кантакузин (който тогава все още не е бил станал превратаджия) би казал това-онова за детронирането му. От друга страна пък виждаме друг син на цар Михаил със същото име изобразен в Долна Каменица. Такрая се появява и един Людовик, който поне се представя за бълг. цар. Но според Маврубир тази тип е самозванеца Никола Цапина. Трябва да кажа, че още в края на Втората бълг. държава вече е имало прилична обърквация даже за това какви точно си се падат Михаил Шишман и и Иван Александър. В един от изворите са третирани дори като братя, а пък в ямболския надис имаме брат на Иван Александър с име Михаил, който пък имал син Шишман. При всички случаи обаче след преврата името Иван-Стефан изчезва.