Galahad

Ако този знак е лилия, то отгоре трябва да го има този US, а не да са 2 І от страни. По-плодотворно ще е занимаването с розетата във връзка с този знак. Тъй като лъчите на розетата са 7 и тя напомня Слънце, то може да са 5 планети + Слънцето и Луната. И тъй като прабългарите най-много са си падали по Слънцето и Луната (поне така е споменато в изворите), то ще рече, че най-срещания знак по-скоро трябва да е Слънце, а не планетата Юпитер.

Ако Y е ипсилон, не виждам какво пречи І да си мине за "и" - и си става едно "Ийи". И въпреки че във фолклора има едно такова доста продължително провикване, много ме съмнява да е точно това. Без съмнение става дума за популярен знак, който се среща по-често от останалите. Но неговата роля не е ясна и волно се тълкува от всеки, който си е измислил нещо. За едни е от ония резки, с които са гадаели преди буквите. Това си е напълно възможно, защото е един от символите върху розетата от Плиска. Според тангрианците естествено е Тангра. За бог Юпитер в езическия период пък разбира се нямаме и толкова, колкото за Тангра - в смисъл в някакъв надпис поредица от букви без установено значение, която може да си подредим и като Юпитер. За привържениците на шаманизма това си е просто някакъв магически знак. Ако ви се фантазира може да го видите заже като мартеничка - двете І са Пижо и Пенда, а Y е връзката между тях. Но поне засега не може да се каже с някаква степен на вероятност какво е точното значение на този знак.

Сведения за падащи звезди има (т.е. метеорити) през всички тези 1 000г. Тъй че така погледнато е невярно. Освен това бъркаш още нещо съществено - дали се обсъжда принципната възможност нещо да се е случи или става дума за факт, който някой е възприел. Като имаме сведения за "падащи звезди" или че Расате е Владимир, а не Валдемар, става дума за неща, които са видяни, факти, нещо, което се е случило и е било възприето. Ще рече, че това не е хипотеза, а чиста фантазия. Все пак не трябва да забравяме, че варягът Владимир е издънка на Светослав, а не на Свенсон.

Ефори надзиравали управленитето на държавата и можели да отстранят дори и царете, ако създавали опасност за държавата. Те не са онези чудовища, които са показани във филма "300", но в интерес на истината служели на консерватизма и олигархията. Герузия иде от геронти, т.е. старци. Съвет на старейшините. Тъй като по-възрастните хора стават по-консервативни, то в Спарта наблягали на спиращата развитието роля на старците.

Ами този период е преди галите да опожарят Рим, тъй че е бил малко мъгляв дори за римляните, живели по времето на залеза на Републиката. За разлика от последвалите императори на Рим, които само на теория били избираеми, то кралете управлявали до живот, но властта им не се наследявала, а се избирали. В това отношение нещата стоят по-близо до Жеч Пасполита (Полската република). В смисъл, че кралете имат родствена връзка, но всеки си се избира. Вероятно в началния етап управлението е било като в Спарта - от двама владетели. В смисъл, че първо Ромул управлявал с брат си Рем, а след като го убил и се обединили със събините - с царя им Тит Таций до смъртта му. Но още при Ромул кралят станал един. Вероятно Ромул е имал идеята още да засили кралската власт, тъй че отците-сенатори решили, че му е време да се възнесе на небето като бог Квирин. И го убили. От тук насетне има едно засилено присъствие на крале от етруски произход. С Ромул се свързат първите светски закони. Той направил първото укрепване на Рим, делението по курии и триби и въвеждането на царския съвет от отците-сенатори, което е основата на по-сетнешния сенат. Потомците на тези "бащи" станали римските патриции. При него били въведени и ауспициите. Вторият владетел е Нум(а) Пополий(ус) бил сабинянец. Той допринесъл най-вече за развитието на религ. култ. Третият Тул Хостилий въвел правилата за обявяване на война. Четвъртият - Анк Марций е внук на Нум(а). Разширил държавата за сметка на латините и Рим се разпрострял на още 2 хълма. Петият е Луций Тарквиний Горди, етруск. Той бил наследен от зет си Сервий Тулий, който взел властта без избор, но със съгласието на гражданите. Той направил известната реформа с разредите. И накрая е последния - Тарквиний Горди, също известна фигура.

К. Костенечки споменава за една кампания на претендента за тур. трон Сюлейман срещу някакъв Каралюк, без да го назовава по име: В маргиналните бележки е посочено също името Дебел Новак. Във връзка с него е кампанията срещу бълг. градове, която е обявена за потушаване на въстанието на Константин и Фружин. Но по е вероятно той да е получил като феод някои бълг. градове. Та напълно е възможно да има смесване на Каралюк и Марко Кралевики. Този Каралюк вече може и с Муса Кеседжия да се е борил, а не само с брат му - няма сведения, но те са съвременници. Един тур. анонимен писар описва, че на 10 юли 1521г. босненският санджяк бей с около 6-7 000 души превзел 3 града и пленил някой си Дели Марко, който се опитвал да хване "език". Този Дели Марко бил заловен и изпратен окован при султана, а заловените около 60 души от неговия отряд били обезглавени. Тъй че има и исторически Марковци и Каралюци, които продължили да вършат подвизи и след смъртта на историческия крал Марко. А за Шишман. Не трябва да забравяме, че труците все пак завоювали България. Но навярно в по-ранния етап, когато ресурсите им на Балканите били още малко военните им действия не били много успешни, което е станало причина да се пропуснат някои неудобни моменти, а Нешри да се изказва много остро за Шишман, макар от това, дето е описано в "Огледалото" не става дума с какво бълг. цар е заслужил такава омраза.

Честит рожден ден! Много здраве и успехи! А за свещите на тортата - по-важното е дали на масата ще се съберат 737чаши?

По всичко личи, че по онова време направо масово са се бъркали с това име. Добре че след 1 000г. се намериха хора, които да знаят по-добре от съвременниците на Расате как е било истинското му име.

Не е първият, а първият според тебе - а между двете има голяма разлика. А Расате може да е преименуван на Владимир заради мира с Германия и Вазинтия покрай покръстването. И ето откъде харесало на германците това име е се разпространило в Германия като Валдемар.

Има песен и за двамата. Но тъй или иначе срещите им във фолклора са доста редки. Марко има доста 4срещи" с други персонажи като Хрельо (кесаря Стефан Хрельо Драговол - ктитор на Рилския манастир), Филип Маджарип (Пипо Спано), Муса Кеседжия, Янкул войвода и др. Това не е толкова трудно за обяснение, защото прототипите на Крали Марко са повече от тези на Шишман. В неговия образ има по-стари вярвания за тракийските богове Бендида (в легендите Вида самовила) с нейните нифи и Сабазий. Всъщност Сабазий е едно от прозвищата на бога, другите са Дионис, Бакх. Навярно заради култа с виното при траките в едно по-късно време и при друга религия Марко е изкаран "върл пиеница". Бендида е близка до по-познатата гръцка Артемида - пазителка на горите. Затова и към нея отношението е двойствено (като към всеки горски) - понякога е положителен образ и "побратим4 на Марко, но понякога ролята и на пазител на горите я превръща във враг. Каралюк и Дели Марко пък са по-късни личности, които вече са от времето на Муса Кеседжия, Пипо Спано и Хуняди. Хрельо може би по-скоро е имал някакви отношения с Вълкашин и Углеша. Шишман от легендите има и по-късен прототип, който може би е синът му Фружин - става дума за събитията по време на походите на Владислав Ягелон. В крайна сметка се получава така, че тъй да се каже макар от Шишманово кале да може да се види Маркова трапеза, то двата легендарни персонажа се срещат във фолклора твърде рядко. Но навярно контактите на прототипите с други личности са се оказали по-силни от събирането на два популярни фолклорни героя.

Михаил Шишман също не е имал кой знае какви скруполи да се опита да завземе Сърбия, както преди това и деспот Шишман е проявил интерес към нейните земи. Та при мерак да се вземе между прилична част от Сърбия и цялата, едва ли много са умували дали да вземет едно сръбско име щом им се е харесало.

Със същия успех може да се твърди и че Валдемар/Валдемир/Валтер/Уолтър и т.н. иде от славянското Владимир. Имената са проняви не само при кръщения, а и по друг повод. Напр. жената на Петър І си е била православна християнка, но като се омъжила заради установения мил била преименувана на Ирина. Тъй че ако на някой му се фантазира, може да речем да си развие нещо от рода - Расате е умалително на Ростислав (Черноризец Храбър го нарича Растица), но тъй като Великоморавия и България си били пообтегнали отношенията, Расате се прекръстил на Владимир за да покаже колко са сърдити българите на Ростислав. При всички случаи си имаме доста случаи на повече от едно име: Роман-Симеон, Петър-Делян, Гаврил-Радомир-Роман ... Дори нещо да е объркано показва, че все пак е имало такава практика.

Май на някой е попаднал учебник по научен комунизъм. Да не забравяме обаче, че в основата си тези писания са дело на хора расли сред степи и тайга. Делението на християните не е като разликата между троцкисти и правоверни комунисти. Както се вижда борбата за власт и пари успешно може да се проведе и без да се закача идеологията по същество. Иначе идеята, че светлото бъдеще на комунизма е някакъв соларен култ е доста забавна. Въпреки това обаче не всички религии се свеждат до слънчепоклонничество. А за православието и католицизма. Ами в Южна Америка също са католици, но не се радват на кой знае какъв стандарт. Иначе и православният свят не е толкова малък. Просто е по-близо да Азия и проблемите, които идат от там. Разликите се дължат повече на географията, отколкото на вярата.

Може да дабавим и Маврубир - той е по-късен автор, но пък най-подробно от всички други извори описва изгонването на Теодора и женидбата с еврейката, която той нарича с името Браида.

Гръцкият не се изчерпва с 3 букви.

Но именно Белаур е този, с чиято подкрепа въпросната сръбкиня и синът й управляват България след смъртта на Михаил Шишман.

Владенията на Щищман са в съседство със Сърбия, а Михаил-Шишман е женен за дъщерята на ср. крал. Това определено не е нищо.

Това предполагам е някакъв черен хумор. Ако през 13в. ромеите са искали нещо да допълват, то е можело да стане много по-лесно. В бълг. двор през 14в. да речем е ползван превод на историята на Манасий. Тъй че е можело просто да ни услужат малко по-рано с допълнен превод, като подробно опишат каквото си искат. Много по-ясно и убедително от някоя-друга фраза в стихотворна творба. А колко нашата писменост е неразбираема за света, може да се разбере като се погледне картата на този свят. Аха - 1/5 от света пише на китайски, една голяма част на арабски, една също голяма на латиница, индийците, които също не са малко си имат своя писменост, всъщност на кирилица се пише в една доста голяма част от света ... а на гръцки - дайте лупа да намерим къде се ползваше това.

Как Елка Икономова - майка на съдията, заличил парк "Странджа", построи четириетажна сграда Както се вижда случилото се с парк "Странджа" не е безплатно.

Опасявам се, че ще е доста разочароващо и рексовете ще се окажат не крале, а кехаи: Стоян кехая, Петър кехая... Имаше тема за една църквица, за пак бяха питали за едно такова изброяване на имена. Та май е същата работа.

Предполагам говориш не за написването на съчинението, а за преписването му. От текста му се вижда, че то е от времето след смъртта на Методий, но преди прогонването на учениците му от Моравия. Някои неща просто няма как да са написани през 13в. Например кой е с титлата княз, за който се молят да удържи победа срещу варварите? Ако пък е руски княз, то защо липсва споменаване на руснаците?

Всъщност историята за заложничеството на Борис ІІ и Роман не е много ясна. По-скоро се касае за грешка, защото виз. автори ги намират във виз.столица и не могат или не искат да обяснят защо в действителност са там. По-скоро присъствието им може да се обясни с подготвяния брак между две бълг. принцеси и императорите Василий ІІ и Константин VІІІ. Двете принцеси обаче пристигнали точно в навечерието на преврата срещу Никифор ІІ (имп. Теофано се измъкнала под предлог че отива да види как са се били настанили), след което той е убит. Цимисхий има свои планове за бъдещето на България, но те трудно ще се реализират, ако Петър умре, Борис и Роман са пленници в Цариград, а Светослав поеме нещата в свои ръце. Тъй че просто пуснал Борис и Роман, после нападнал България и обявил, че идва да помогне срещу руснаците. Като превзел Преслав просто отново пленил двамата братя. Тъй че на този етап Комитопулите ги няма и по-скоро сме изправени пред поредното сбиване на материала и поредната последвала грешка (като това, че Роман е управител на Скопие - по време на събитието той вече е бил пленник, но пък в този град е бил настанен византийския управител след завоеванието като управтел на новооформената териториално-административна единица "България", което показва, че селището е било повечко от крепост, на която Роман е бил градоначалник). За Комитопулите имаме по-скоро сведения, че те са свързани с византийски гарнизон от арменски произход. За това подсказва и името на майката на Комитопулите. Разбира се няма пречка действително да има византийски гарнизон на територията на Византия и дъщерята на командира му от арменски произход в някакъв предшестващ събитията за които говорим период да се е омъжила за управителя на съседния български комитатат.

Когато става дума за въвеждането на славянската азбука в България, то в съзнанието ни се появяват сведенията, картините и филмовите сцени, в които Климент, Наум и Ангеларий тържествено са посрещнати в двора в Плиска. Но дали и буквите са дошли с тях. Сведенията, къито се съдържат в творбата на техния ученик и епископ на Преслав Константин "Памет на преподобния Методий, учител на славянския народ, брат на Кирил Философ" обаче ни насочват към един по-раншен момент. Константин Преславски също като в другите извори посочва, че Константин Кирил Философ и брат му Методий развиват мисионерска дейност във Великоморавия и Панония: Но наред с това пише: Дали в групата попадат и българите се разбира от песен 7, където това вече е посочено пряко: За Солун, Панония и Моравия е ясно - това са родния град и страните, в които са извършвали своята мисионерска дейност. Но сред тях е посочена и Мизия. Това се допълва косвено и от още един пасаж, от който се вижда, че става дума да повече държави от Панония и Моравия, в които са се разпространили буквите: Разбира се най-простото решение е, че след прогонването на учениците от Велокоморавия и идването им в България Методий е станал учител и на българите. Но както се вижда от вече цитираните откъси, така и от следващия стихотворението е писано по време, когато последователите на вече покойният Методий все още имат надмощие във Великоморавия: Действително следният пасаж създава впечатлението, че все пак е възможно да става дума и за времето за след прогонването на Методиевите ученици от Моравия: Но тук по-скоро става дума за времето, когато Методий е бил затворен с някои от учениците си, а други са били преследвани. Но епископ Константин когато говори за княза не упоменава за някакви негови заслуги за опазването на Кирило-Методиевото дело и приемане на учениците: Името на княза липсва, но ако става дума за времето след прогонването на учениците от Моравия, то очевидно няма да е нейният княз. Ако пък е българският, което е по-вероятно (споменава се за победа срещу варварите, а маджарското населване на територията на Моравия е станало след като Симеон І разорил селищата в Междуречието), то в този случай би трябвало да се упомене и че е приютил прогонените ученици. Ако обаче славянската писменост се разпространява в България когато последователите на Кирил и Методий все още имат надмощие във Великоморавия, то появата на славянската писменост у нас би трябвало да се отнесе към по-ранен момент. Едната възможност е по време на затварянето на Методий. Другата е въвеждането на слав. писменост да е започнало паралелно в България, Моравия и Панония, но тъй като Византия се борела със Запада за Панония и Моравия са били изпратени там двамата братя, а в България, където германското духовенство нямало позиции, а от там не могло да създава и сериозни проблеми да са били изпратени само ученици, сред които е бил и Константин Преславски.

За румънската история е нормално да започне през 13-14в. защото от тогава са началните сведения за някаква обособеност на съставните княжества Влашко и Молдова. Що се отнася до конференциите и мирните договори - при всички случаи решаващите фактори са предбочитали по-голам "Болен човек", отколкото голяма и силна България. Що се отнася до районите с преобладаващо гръцко население, те са малки анклави, които трудно може да се обособят като самостоятелни държави. А и с учредяването на Екзархията и намалянето на броя на гърчеещите се българи е намалял и броя на новоелините.

Опасявам се, че заслуга за изнасянето на хиляди и хиляди артефакти имат и дневните иманяри, т.е. щатните археолози. Знам, че са им малки заплатите, както и на митничарите, по времето на чиито смени ги изнасят. Тъй или иначе опита с Китов показа, че намереното е повече когато полицаите овреме преджобват археолозите по време на редовни археологически разкопки. Тъй като темата е за пръстените, то те обикновено са в гробовете в някой некропол. Намирането им е резултат от спокойна, дневна и систематична работа.