Galahad

Летописната бележка на поп Методий Драгинов след публикуването си от Ст. Захариев е обект на голям интерес и текста и е издаван многократно. Заедно с интереса към нея, тя е станала обект и на много спорове, като главният е около нейната автентичност. С промяната на конюнктурата, а то това у нас се случва често и бележката според посоката на вятъра ту е обявяване за автентична, ту за мистификация. Затова реших да отделя малко внимание на въпроса. Съдържанието на бележката но Методий Драгинов се среща и в други два паметника: Беловския летопис и Баткунския летопис. Основният проблем и при трите летописни сведения е свързан с ръкописите. Летописа на поп Методий Драгинов е изчезнал, след като той е публикувал сведението. Баткунския летопис пък бил преписан от д-р Владос, но ракописа от който е взет го няма и това, което се ползва е всъщност обратния превод. От Беловския летопис все пак има запазен един лист. Тъй като между лет. сведения има включени и статистичски данни за населението на някои страни, то може да се предположи, че се касе за два летописа, от които единият е запазен в началото, а другият края. Статистическите данни насочват, че преписът на листа е от сравнително късно време. Вторият препис обаче е също от изгубен ръкопис. Освен това съдържанието й е преразказано от Ст. Захариев веднъж няколко страници преди летописа на Методий Драгинов и според някои изследователи пак негово е и едно по-ранно съобщение от 1860г. За летописа на Методий Драгинов първото нещо, което трябва да се каже, че той по-скоро е от рода на типичните летописни бележки, които преписвачите на някоя книга поставяли в края или в началото на преписаната от тях книга. Тези бележки често се възпроизвеждали и от следващите преписвачи. Най-вероятно и този случай е такъв и в случая Захариев е ползвал не оригиналната бележка, а по-късен препис на требника, който си е бил преписан и с по-ранната бележка. Вероятно в използвания прототип и за трите летописа е имало дефект в текста при годината, което е станало причина за разночетение и така всеки от текстовете е с различна година - 1600, 1620 и 1670г. За най-достоверна се приема годината 1670г., тъй като от една преписка в Зографския манастир става ясно, че преминаването на великия везир и пристигането му в Солун е станало през 1666 (БСМ, с.254). Употребата на титлата бан, за която се изказват съмнения в статията не е нещо необичайно. През 17в. обаче тя няма значение на областен управител, болярин, а просто на местен първенец, кмет, кнез. Най-вероятно и споменатия пък в Беловския летопис врачански княз Дамян ще е също таков местен първенец, а не брат на Петор Делян. В статията забелязах, че един надпис, в който се говори, че една от черквите е била построена по времето на цар Петър Симеонов е мистификация. Предполагам, че дискусиите около аналогичния Самуилов Воденски надпис са изяснили за какво става дума. В интерес на истината, не е особенно ясно защо с такъв хъс се обявяват и двата за мистификация, при положение, че практиката на създаване на подобни сведения си я има и днес. Напр. в Търново, в двора на "Св. 40 мъценици" си има плочи с надписи "Калоян", "Бесар", "Доброслав". Да, пръстени с тези имена има, но няма нито една такава плоча с надпис еле фрагмент от нещо подобно. В София пък ако идете в "Света Петка Стара" ще видите закачен лист, на който се описва, че тази черква е била построена от севастократор Калоян. Лазбира се ктиторски надпис няма. Просто, тъй като става дума за централната част на средновековния град, ккато и че там е била махалата Калоян се е стигнало до предположението, че може ктитор да е севастократор Калоян. Разбира се може и да е цар Калоян. На другата "Св. Петка Самарджийска" пък поставиха вече каменен надпис, че там е погребан Левски, въпреки че тази хипотеза търпи сериозна критика. Всичко това показва, че имаме две неща - един надпис може да не е мистификация, но да е неверен, тъй като към дадено време отразява предположенията на хората, които са го правили. Това отново ни връща към трите летописа. При тяхната преценка не трябва да се забравя, че преписите са правени за конкретни цели - те са задоволявали потребности на своето време, а не изискванията на бъдещето. И днес за по-голяма достъпност старите текстове се превеждат и се публикуват именно на говоримият днес език. Затова и като се преглеждат трите летописа трябва да се държи сметка и за това, че преписите им са правени без преписвачите да са си правили сметка, че един ден техните копия ще предизвикат такъв интерес.

Защото тука го има. А и позицията на ръката го показва. Миниатюрата е правена като върху един пласт е рисуван следващия. При окото е по-лесно защото долния слой е еднотипен и като се променят цветовете, то се появява. Но дрехата е доста шарена, тъй че не е лесно да се види за кръста. Просто трябва много по-качествена снимка.

Аз лично така и не мога да разбера творците на бълг. музейно дело. Мазетата (които ласкаво се наричат хранилища) се пълни с експонати, но това, което обикновено изпълва поне 30 % от експозицията са снимки на неща, с които са пълни и книгите и нета. Специално за музея в Плиска ги питам томошните служителки де са оловните парчета от покрива на двореца. Те мънкаха, усукваха и така и не разбрах. Ама в залата ги нямаше. Пък Плиска може и да била столица, а музеят да е в нейният широк център, ама все пак това не е широкия център на София. Въобще не е ясно защо експонатите седят в някакви дупки, вместо да се направи някоя по-голяма зала и хем да са на сухо, хем хората да видят повечко. Цялото поле е пред тях. Явно правенето на мазета и каптажи им се вижда по-лесно от надземна сграда. Но пък заради честите заливания и наводнявания често трябва и да се искат, усвояват и присвояват парици. Защото ако пострадалите ценни неща бяха на 1м. над земята сега нямаше да трябва нова скъпа климатична техника, а просто старата щеше да си е в изправност. Е, повреждат се експонатите, ама има и по-важни лични интереси.

На православието има няколко изображения на княз Борис и тъй като са приличен комплект, го слагам като връзка. Ето цялото изображение. Ако продължаваме да я караме така, ще излезе, че Борис І е бил и без един крак. Останките от окото и кракът се виждат добре. На по-голямо копие ще се видят добре и следите от кръста, но нямам такова.

Двете ментета - Джагфара и Шана не са писани съвсем произволно. До 20-те год. на ХХв., което е приблизителната долна граница на появата на двете ментета братушките са имали вече съвсем приличен брой преводи на гръцки и арабски извори. Всичко това, миксирано с ПВЛ е основата на двете ментета. Двете ментета може да ги разглеждаме като много слаб ист. роман и много слаба ист. поема, които както обикновено успешната мистификация е направила незаклужено известни. Но както във всеки ист. роман или поема и там може да намерим доста верни неща, а ако автора архаизира (като тук) и доста автентични думи от миналото.

При металните печати проблемът е, че след известна употреба матрицата се износва. Затова и нашият княз Борис се оказа едноок. Това разбира се е крайно неприятно за владетеля на печатите да излиза недъгав. Затова се е правела нова матрица. То и сега поне у нас печатите се сменят чест, при това без да са се износили - заради честите структурни реформи и преименувания. При Симеон е било пък много съществено - все пак от архонт е станал василевс. При аналогични обстоятелства по времето на Фердинанд са били също сменени печатите. На анонимните печати на Симеон също се вижда износването при някои екземпляри. А това в "Бележити българи" е рисунка по вторият от хоризонтално разположените, които съм сложил.

Теодора е отговорила, защото е управлявала вместо сина си. А е управлявала вместо него, защото е бил млад. Младите владетели се изобразяват без брада. На това се е държало много повече през средновековието при изобразяване на владетелите отколкото на посоката на конете. А и от цялата операция хронистите са наблегнали на отговора на императрицата, тъй че спокойно може да е показано на миниатюрата връщането на пратениците с възпроизведения в хрониката отговор.

Според сръбските летописи крал Марко е загинал заедно с Константин Велбъждки в битката при Ровине, като загинали още 3 воеводи. Марко бил убит от Новак Докманович, но не е уточнено как. Другото за смъртта му са предания и народни песни.

Автохонната вяра има и добри страни - прави последователите изключително усърдни в търсенето на факти подкрепящи твърденията им. Докато ортодоксалната наука май вече съвсем е загубила връзката с фактите и е ударено само на преразказване от по-новите изследователи на твърденията на по-старите. Така се беше стигнало до забавната случка, когато една млада и напориста изследователка беше преизчислила началната година на управлението на цар Иван Шишман по Търновския надгробен надпис. Само дето не е погледнала какво точно е запазено от този надпис - иначе щеше да види, че годината, която е ползвала за база просто си е била добавена от прот. Гошев. Или пък с надписа за Тангра - то направо цяла религия се резви, пок то надписа не само, че едничък съдържа споменаване на Тангра, ами е под въпрос дали и в него се споменава за такъв бог. Тъй че дейността на автохонците в някои отношения действа пречистващо от господстващата в ортодоксалната историогафия наивна фантастика.

Може и императрица Теодора да е постъпила много мъжки, като се е оперила на кням Борис, но много ме съмнява да е имала брада. По-скоро посоката на конете няма значение. Просто са представени пратениците при единият и другият владетел.

Статията е почнала с една много добра идея, но е последвала една много лоша реализация. В смисъл идеята да се покажат сходствата между двете евангелия е много добра. Обаче от там насетне ... Севастократор Константин е обявен за император и образец за изписване на императори. Севастократора може да е бил брат на василевс, тъст на цар, респ. дядо на цар, ама той самият не е бил император. А "оскубаните орли" - е, вече си имаме дреха на един деспот Константин точно с такива орли и надписи с името на цар Иван Александър от Станичене. Ще рече, че такива орли съвсем реално е имало по дрехите на челната четворка в управленската ранглиста. Струва ми се, че и това е достатъчно да се преценят някои от изводите в статията.

Тези на снимките от аукционите както се вижда от текста са бронзови. И бронза като в месинга има мед. Обаче бронза чернее, докато месинга е златист на цвят. Ако е бронз може и да е от римско време.

Трябва да се внимава в подобни случаи, зашото подобен израз може да има и други значения. В смисъл, че човека е стар, нозете вече го болят от старост за да ходи, ама той въпреки това поди и пакости. Й. Андреев в "Бълг. ханове и царе" за Иван Александър е още по-забавен. изкарал го е, че е боледувал от детски паралич. И това само защото в една възхвала е казано, че бил правоходец и със свити нозе. Та от свитите нозе се стигнало до извода, че е имал детски паралич. А автора просто го е използвал в смисъл, че владетеля проявява смирение и се моли на бога на колене, т.е. изразът просто представя царя като образцов християнин. За заболяванията - може да сложим епидемиите. При Иван Асен ІІ умира царицата, евентуално едно негово дете, а може би това е причината и за смъртта на св. Сава Сръбски (Акрополит явно се е оплел, защото св. Сава е първият сръбски архиепископ, а Йоаким отскоро е бил патриарх, макар това вече да е описано в историята му).

Т Изображението на цар Иван Александър си е съвсем точно. Друг е въпросът кой малоумник е пуснал съвсем прост и невеж човек да "реставрира" портрета на този цар във Бачковската костница?!? То бива свинщина, бива - ама това си е пълно безобразие. Но това ще го оставя за друга тема - топ-класация на най-малоумните и безобразни реставрации у нас. Та да си се върнем на темата. Във Верона под портрета си има и надпис: Липсва името (по-точно е сложен етноним), но по годината може ад се ориентираме за кой става дума. На синия фон просто са обработени цветовете с някоя програмка за да се вижда по-добре. Но иначе си е съвсем същото. За Мадарския конник си има отделна тема.

Това за надписа Борис-Глеб го обсъждахме - имаше специална тема за тази миниатюра. Най-вероятно просто е копирана миниотюра с образа на княз Борис-Михаил, но миниотюриста е решил, че е Борис - брата на Глеб, които са по-популярни в Русия. Иначе Борис и Глеб обикновено се изобразяват заедно. Иначе Борис-Михаил обикновено си е с две очи. На миниатюрата от Учително евангелие просто има дефект, като е паднал горния слой с бялото и зеницата и е останал долния. На печата има износване на матрицата. Освен това не е княза, а е Христос. На печатите на Борис-Михаил обикновено са изобразявани Хростос и Богородица и ако матрицата не е дефектна обикновено си имат 2 очи. В хрониката на Скилица също е е с две очи, макар и на тази миниатюра боята да е поопадала. На по-близките до наше време фрески като тази от Сан Мария ин Органо или пък още по-новата в Зограф да не говорим за сравнително новите си е с две очи.

Симеон и в Мадриския препис на хрониката на Скилица и във Ватиканския на Манасий е с брада. На някои от печатите също е с брада. Това означава, че най-вероятно тези, на които е без брада са от времето, когато е бил по-млад, а на тези, на които е с брада са от по-късно време. Сиреч като млад архонт е бил без брада, а като опитен василевс вече е бил с брада. Монетите и печатите от 10в. все още са със сравнително качествени изображения и това предполага, че е възможно да е търсена прилика с владетеля. Докато тези от 13-14в. вече са доста схематични и от тях най-много да се разбере дали когато са правени владетелят е имал мустаци и брада и дали му е била дълга косата. На анонимните печати е интересна огърлицата - тя прилича на онази от преславското съкровище.

Става дума за една недатирана грамота на вселенската патриаршия, в която се казва, че Видинския митрополит взима под свое управление епархията на Триадица. По мястото й обаче (между март и юни 1386г.) може да се съди, че вероятно това е станало след като София била превзета от турците, т.е. нещо подобно на Търново, където след падането на града царигр. патриарх решил кой да управлява епархията. Иначе синодалния акт за ръкополагането на Касиан за Вид. митрополит е от 1381г, а на Йоасаф е от 1392г.

1. Мавро Орбини се състои от 2 думи, а Маврубир от 1. По-лесно за писане. 2. Мавро Орбини е латинската версия на името, като има ред спорове как всъщност трябва да се пише точно - Мавър Орбин, Мавро Орбин и т.н. Щом нямаме някаква утвърдена форма на името си иде принципа на първото вкарване в употреба на български.

Много добра идея, но май ще е по-добре да съберем всичко, което можем. Защото се опасявам, че с доста печати е трудно да се намери каквото и да е копие, пък камо ли да е качествено. Аз лично бих се зарадвал и на не много качествени копия на печатите на патриарх Симеон или пък на Тарасий от Куборав България. Тъй че е добре не само да съберем качествените копия, но и да се разбере какво и къде трябва да се търси още. Тъй че ще сложа каквото имам и е по-прегледно. Събирано е отвсякъде дето има няккав снимка - статии, снимки по аукциони - въобще до коквото може да се докопа човек по интернет. С целия риск някое от тях да е и менте. Първия е от типа на "анонимните" печати, които обаче се свързват с цар Симеон І. Диаметъра е 30мм, 25.57гр е теглото.

Мавро Орбини. За 14 век той дава множество сведения, но не е ясен източника им. Освен вкарания от него в оборот Дуклянски летопис е известно, че е ползвал богатите архиви на Дубровник. Но поне това което е запазено в архивите на Дубровник до наше време също не съдържа всички сведения, които той дава. То според Маврубир Шишман нападнал Страцимир с помощта на турците. Когато силите на двамата братя се изчерпали в междуособната война, Мурад решил да вземе земите и на двамата и го направил. Не е много ясно сведението за смъртта на Шишмановия брат Иван Асен - дали е убит в сражение със Страцимир или при последвалото турско нашествие. Тази изтория е преразказана после от св. Пасий, Спиридон и Зографската история.

По-скоро проблема е в мафиотизирана "бивша" Държавна сигурност, която след 1989г. се превърна в "Държавна несигурност". Много от академично-профероския елит сред много титли обикновено имат и агентурен псевдоним - напр. агент Тервел. Така наречените "други университети" обаче доста добре се спряват със самоиздръжката, макар СУ да беше първият, който въведе платеното обучение (стана при ексцерския министър Георги Петканов, който тогава беше декан и заради успешната финансова операция стана зам. ректор по финансовата част. При държавните ВУЗ-ове е на лице общия проблем с държавната работа - всеки гледа да открие службица за родата. Тъй че в тях бъка от библиотекарки, гардеробиерки, портиери, секретарки и какво ли още не. В частните ВУЗ-ове просто я няма тази шуро-баджанашка котерия, заедно със службиците за тях. Иначе казано не само БАН се нуждае от реформа и закриване на "службици".

Опасявам се, че цялата държава е в колапс. Което си е много по-голям проблем.

На мен ми прилича на пиринчен пръстен изгубен при някое от предишните прекопавания на градината за около 150г. назад. Не е лошо да се слагат малко по-големи снимки. Все пак детайлите са много важни като става дума за такива предмети.

Това е голяма фреска, но трябва и доста по-голяма снимка на детайлите за да се види например как плетената метална мрежа около врата се съотнася към шлема, т.е. дали е свързана с него или отдолу си е плетена качулка, а отгоре е шлем. Гобленът от Байо е дело на придворните дами от двора на Вилхелм Завоевателя. Вярно е, че дамите много не разбират от брони и ризници, но все пак са можели да различат дали това, дето носят съпрузите им е "бермуден гаширизон" или за ризница като къса рокля. Разбира се "бермуди" не е точната терминология, но се надявам, че по този начин е по-достъпно това, за което говоря. Да, добро предложение. Поне докато не се сдобием с по-големи снимки на детайлите. Аз имам що-годе по-голямшка снимка само на един куманин щурмуващ Солун и това, което е показано на нея показва, че поне неговата ризница е най-вероятно кожена. Което вече си отговаря на сведенията, които имаме за куманите по времето на Калоян. Тъй че детайлите са важни и без тях ще е преливане от пусто в празно.

Ето още един детайл от гоблена в Байо - както се вижда не е просто цепка, а по-скоро нещо като гащиризон-бермуди. Като на гоблена вариантите са 2 за след тези "бермуди" да са края на бронята - единият е надолу да има ботуши и чорап/панталон, а другият е вече да има метални плетени "чорапи". Вторите вече можело да се захванат или за "гаширизона-бермуди" или примерно с жартиера към колан. Е, сега жартиера има по-друг популярен смисъл, но е носела и такива неща. Когато е ризница, то обикновено се изобразява как долният й край се подава под връхната дреха - както в случая е направено с доспехите на св. Димитър. За възможността да става дума за кожена ризница е, че св. Димитър и Калоян са в еднотипен светло-кафяв цвят. Пък и за куманите си имаме сведения, че наблегали на кожената екипировка, а със същия цвят е защитната екипировка на куманите щурмуващи Солун. Идеята ми е да се сравнява това, с което разполагаме тук, а не това, което по Оспрейки и други такива книжки. Все пак през Средновековието няма ширпотреба и не е можело даден тип доспехи да се пускат серийно като Оспрейките, а екипировката е била тъй да се каже с думите на днешното време "бутиково производство".