Galahad

Става дума, че липсва изображението на Солун на фреската със смъртта на цар Калоян, макар на другата фреска, на която е изобразено как свети Димитър брани Солун от щурмуващите кумани да го има. За сравнение може да погледнеш иконите с конно изображение на св. Георги - на тях обикновено има схематично изображение на град на заден план. Но в случая Солун го няма и на двете изображения със смъртта на Колоян. Но за Дечани прави впечатление защото на другата фреска със щурма градът го има. Тначе казано художника си има идеята, че събитията се развиват при Солун, в главата си има художествено оформено изображение на града, но просто не го слага по някаква причина. За екипировката от Дечани мислех да кажа малко повече думи, но реших да оставя вероятностите за в хода на дискусията. Освен с долната част има момент за гадаене е във връзка със шлема - дали е плетена качулка върху която има шлем или просто плетената част около врата е прикачена към шлема. Тъй като на снимките, които имам Калоян е сравнително малък за да се види дали художника е сложил някакво по-ясно податки, засега ще може да предположим и да се надяваме, че в бъдеще в нета ше се появят по-големи снимки с интересуващите ни детайли. По-сложен е въпросът с долната част на екипировката, тъй като е покрита от ризницата. Около самата ризница на Калоян също има известна неяснота. Докато на същата фреска на св. Димитър под кафеникавата кожена ризница (по-малко вероятно платняна дреха - туника, акетон и т.н.) се подава краят на плетена ризница, то при Калоян липсва такава част. По тази причина предпочетох да използвам малко по-ищороко понятие "панталони" с риск да е доста неточно. Всъщност в случая може би става дума за метален "гащиризон" - в смисъл ризницата и панталона са едно и по тази причина не се вижда краят на плетената ризница под кожената (вж. прикачения детайл от гоблена от Байо). Иначе за фреската от Дечани е възможно да е сравнително точно изобразяване на български владетел, но не на цар Калоян, а на Михаил Шишман. Затова наблегнах на обстоятелствата за брадата и за липсата на схематично изобразяване на Солун. Обстоятелството, че именно в Дечани са порисували доста за смъртта на Калоян и като знаем при кои србъски владетели е станало изграждането и изписването на този манастир, то е напълно възможно съвсем целенасочено да е търсено сходство на образите (вж. прикаченото изображение на сина на цар Михаил Шишман от Д. Каменица, който е с къса брада). Изображението на иконата от Призрен е по-интересно и не само защото вероятно е по-ранно. От една страна облеклото прилича на това от прослувутия гроб в "Св. 40мци". От друга страна то прилича на начина на изобразяване на владетелите във Ват. препис на Манасиевата хроника. Вярно, че тя е по-късна, но все пак е някакъв ориентир при липса на подобни миниатюри от България от времето на Калоян.

Неотдавна се вдигна шум около конните икони на свети Димитър, тъй като на тях е изобразена смъртта на цар Калоян. Няма да се спирам върху изворите от ХІІІ-ХІVвек, а още по-малко на по-късните за това събитие, тъй като многократно сме ги обсъждали. Макар известния иконографски мотив да не е приятен за нас като българи, но както се казва - медалът си има и обратна страна. В случаят положителното е, че благодарение на този мотив има запазени изображения на цар Калоян от ХІІІ-ХІVв. Едното изображение, което се смята по ранно (от края на ХІІІвек) е на икона от Призрен. Най-ранното споменаване на черквата "Свети Димитър" в Призрен е от 1277г. в грамота на крал Стефан Драгутин. Палеографското изселдаване на надписа показа, че иконата също може да се отнесе към края на ХІІІв. На иконата е представена познатата ни сцена, в която св. Димитър пробожда цар Калоян. Цар Калоян е изобразен на бял кон. Облеклото му е червено, зъз златоткана украса. На главата му има корона. Царят е с къса тъмна брада подобна на тази на цар Михаил Асен от Костур. С такава къса брада е изобразен и цар Иван Асен на златния печат и монетите си, а вероятно и на предполагамия му портрет от Милешево. Дргото изображение е на стенопис от Дечанския манастир, което се отнася към 1348г. На него Калоян е изобразен във военни доспехи - шлем, плетана ризница и панталон. Интересното е, че на това изображение цар Калоян е без брада - начин, по който са били изобразявани млади хора. Друг интересен момент е, че въпреки зографът на друга фреска да е изобразил как св. Димитър брани Солун от куманите, то на фреската със смъртта на царя се вижда висок връх. Схващането, че св. Димитър е убил цар Калоян е прокарано в Сърбия още със житието на свети Сава от Теодосий. Но разпространението на изображенията на това събитие в края на ХІІІ-ср. на ХІVв. може да се свърже и със обтегнатите отношения между сърбите и Видинските Шишмановци - Шишман и синът му цар Михаил Шишман.

Текста в хрониката на Мокса за смъртта на Дан І е взет от една маргинална бележка към известната ББЛ . В повечето издания на тази хроника обаче липсват маргиналните бележки и затова като източник се дава Мокса, който обаче само е съкратил сведението и го е интерполирал вече в основния текст, а не го е оставил като странична бележка. Тъй като за разлика от тоста изадия на хартиен носител, цитираното електронно е и с глосите, то бележката вече я има там. Вижда се, че годината е 1393г., при това няколко месеца след падането на Търново. До годината 1386 се стига въз основа на грамотите на Дан І и Мирчо І - в смисъл тогава спират да се издават грамоти от единия и започва да ги издава другият. Но е възможно Дан І да е бил само пленник на Шишман в периода 1386-1393г., а след падането на Търново да е екзекутиран. Примерно за да не бъде изискан от турците и изполван срещу Мирчо. Макар че те тутакси си намерили друг претендент за влашкия трон в лицето на Влад Узурпатора, който бил използван успешно от турците и даже за известно време успял да прогони Мирчо. При това положение вероятното място на екзекуцията на Дан І ще е по-скоро Никопол. Разбира се може да е бил държан и в някоя друга крепост, но по това време на Шишман не са му били останали кой знае колко подходящи.

Като става дума за пръстени с лилия се сещам и за още един. На него няма надпис, а само лилия и четири **** от горе, долу, съотв. ляво и дясно. Не го сложих, защото го имам само на хартиен носител и то на снимка с доста лошо качество. Слабостта към лилията през Средновековието се дължала на белият и цвят (свързван с чистотата) и това, че нейната стилизирана форма напомня на кръст. Като такава лилията става емблема и на френските крале - Цветето. Иначе казано - на пръстените-печати играе ролята по-скоро на заместител на често срещаното изображение на кръст. А Сеновият пръстен го свързах с този на кралица Теодора заради прецизната украса. Както се вижда доста от пръстените-печати не се отличават с кой знае колко старание на ювелира. Слагам още два от тези с по-прилична изработка, за да се види, че има и други добре изработени пръстени. Единият е Ходоровият. Но снимките прикачени от Зитко наистина са много хубави.

Г.нар. "Сенов пръстен" заради богатата си украса на халката малко напомня за пръстена на майката на сръбския цар Стефан Душан - кралица Теодора, дъщерята на цар Смилец. Иначе има основания да се смята, че поне двама "Асенчовци" са погребани в "Св. 40 мци" - Иван Асен ІІ като ктитор и синът на цар Иван Александър от първият му също с името Иван Асен (погребението е изобразено във Ват. препис на Манасиевата хроника, а от там е и надгробния надпис с това име). Покрай намирането на "Сеновия пръстен" се спомена нещо, че притежателят му е бил млад човек (зъбите били в много добро състояние), но поне сега не мога да намеря тази информация, тъй че може и да си е било някаква свободна интерпретация на някой недоразбрал. Но ако е вярно, то Иван Асен ІІ определено отпада.

По времето на Паисий се появяват 4 истории - Зографската, Паисиевата, Спиридоновата и Клайнеровата. Като историограф определено Блазиус Клайнер е най-добрия. Но най-значима е Паисиевата. Това не е случайност, а е резултат от съдържанието на самата творба. Тя се появява във време, когато Цариградската патриаршия се опитва да ликвидира Охридската и Ипечката архиепископии (в техния диоцез била и родната му епархия) и да елинизира славяните на Балканите. Затова и неговият отпор е насочен повече към гърците и за него е важно да се види, че българските владетели и архиереи са били дори и от гърците. И в крайна сметка е успял. По-добрият историограф Клайнер пък като католик повече се вълнувал от това какво е признал или не е признал папата. Историческите факти винаги минават през главата на автора на една история и докато станат книга непремнно прикачат по нещичко от онова, което има там.

Ако писателят не беше Гор Видал, а примерно някой персиец/иранец, то тогава щеше да се подчертае къде-къде по-достоверното, че по времето, когато галите и германите са живеели още по пещерите и дърветата, то азиатците вече са имали държави и вискоразвита култура. Иначе казано - това си е мислене на Видал, а не на римляните. Римляните, както във всички държави тогава, а и от тогава до днес са третирали по-особенно чужденците. И днес да речем чужденците нямат избирателни права, но това не се възприема като някаква ксенофобия или расизъм. Рим преуспява толкова много именно защото подобни идеи са му били съвсем чужди. Това му позволило да интегрира завладяните народи и да расте на територия и население. Да видим обратния пример с Германия през ВСВ. Хитлер гледа на другите раси и налоди като на врагове. Затова среща решителна съпротива от противниците си и враждебност сред съюзниците. Затова за разлика от Рилската империя, Третият райх е бил изначално обречен на провал. Една система неспособна да просперира навън и самоизяждаща се отвътре. Докато римляните са преследвали само онова, което би попречило на интегрцията в pax Romanum. Да речем евреите. Не защото са били евреи, а защото не искали да се покланят на статуите на императорите като на богове (и разбира се да не плащат данъци на империята). Иначе казано римляните подхождали прагматично, а не първосигнално.

Ако става дума за истинските прасета, това е много резонен въпрос. Може могилите да са разкопани, но положението на животновъдството у нас не е по-радващо. Тъй че да не обиждаме нашенските прасета, които са не по-малко потърпевши от нашенските могили.

А уж нямало пари? Ама като дойде за крадене - все се намират. Иначе няма никаква логика за се финансират частни училища от държавата. То идеята е да са си частни. Важното е да има единен стандарт, така че всички училища да издават еднакво валидни дипломи. За частните училища е по-удачно да има данъчни преференции за дарителите, а не наливане на пари от бюджета. Така частните училища ще са си освен всичко бизнес и няма да им се налага да се забъркват в бюрократичната държавна система. Но какво да се прави? Още сме си в епохата на упадъчния социализъм. От всичко правим пазарно-социалистически мелез, който е негоден за нищо.

Не се хващам за думата. Просто по-заобиколно обясних, че даденото определение въобще не струва. Първо защото в градовете болшинството винаги е работело. Може би освен в Рим в даден етап от развитието си, който обаче загинал щом загубил провинциите, които го издържали. В голяма част от съществуването на градовете една прилична част от населението им се е занимавало със земеделие - както в околностите на града, така и в самия град (разбира се по-големите, като Константинопол, където оставали някакви площи между кварталите и за обработка). Ако не беше така обсадите през лятото нямаше да са толкова проблемни за градовете.

Японските градове оградени ли са с крепостна стена - което според някои е критерия за град? Става дума за селището, а не за замъка. Иначе то и в Батак известната черква е била с ограда, но това не е направила Банак от село в град. Що се отнася до самоубийството като цивилизационен маркер ами когато наказателния англ. корпус нападнал Бенин, в своето отчаяние управляващите се обърнали към боговете, като направили едни доста забележителни човешки жертвоприношения за каквито няма сведения в по-спокойните времена. Въпреки това обаче англичаните никак не оценили цивилизоваността на ритуала, а подобно на касапските изпълнения в Япония го определили за проява на диващина. А това в Бенин си е било доста повечко като ходожествено-идейно изпълнение от просто разпаряне на корем и рязане на глава. Различни културни характеристики имат дори отделните щати на САЩ. Те са породени от ред различни обстоятелства - на кого са били колонии, най-разпространена религия и т.н. И това е една сравнително нова държава. Това обаче не прави от всеки щат различна цивилизация.

В Дубровнишката грамота на Вълкашин от 5 април 1370г. той се е подписал: "+Вь Х(рист)а Б(о)га Бл(а)говЕрни и Х(рист)wлюбiви Млькашинь Краль+", а такста на печата въпху грамотата е: "БлаговЕрна кралЕ Влькашина прьстень". Бел. Вместо "ять-а" използвам голямо Е. Тъй че Вълкашин си е написано не само на монетите и полиелеи, но го има и в документи и на печати.

Струва ми се, че основния проблем сме го разисквали в темите, свързани с демографията. Църковните регистри отразявали смъртните случаи и затова за християните има повече данни. Но не всички религиозни общности са имали подобна статистика. Затова и за някои от тях като например евреите излиза, че смъртността е по-малка. Всъщност, става дума не - за по-малка смъртност, а - че просто смъртните случаи не са се регистрирали. Специално за чумата, поради масовия и характер дори при християните данните не са много точни, защото повсеместната смърт доста затруднявала регистрирането на починалите. Специално през средновековието евреите не са имали и някои предразсъдъци на християните за медицината. Но пък познанията им не са били чак толкова напредничави. Тъй че основната причина за оскъдните сведения за пораженията сред евреите от чумните епидемии си остава липсата на регистрация. Евреите не я обичали, защото е свързана с плащането на данъци, което хич не им било по вкуса. За тях митарите си били направо грешници по занаят. Когато един от царете им се опитал да направи преброяване, последвала масова смъртност, тъй че целият труд отишъл на вятъра. И от там насетне избягвали да го практикуват. Евреите държали на родословието, но при тях пък няма данни за причината за смъртта на предците.

Това никак не би харесало на почитаемите бюргери/буржуа, които са си по същество гражданите. Тези, дето не полагат труд обикновено живеят в предградията (Версай, Бояна). Да речем, че Япония не покрива критерия за културна обособеност. В случая имаме по-скоро китайска провинциална култура. Просто Холивуд е създал доста митове за да обясни с кого толкова дълго е воювал през ВСВ, вместо САЩ честно да си кажат, че просто са изчаквали другите държави да се изтощят от войната за да заемат лидерското място. Иначе то от наш кавхан Исбул цял шогун може да стане, а от Чакър войвода - направо нинджа със 7 живота. А лошото състояние на цитаделата В Зимбабве се дължи не само на времето, но най-вече на съприкосновението й с европейската култура. Впечатляващите постройки били обявени за рудниците на цар Соломон и се превърнали в Мека за иманярите, които щателно преровили всичко (гледайте Арчар и си представяйте какво е ставало). Същата работа свършил в Бенин английският наказателен корпус, който помлял и обрал всичко като американски правоопазващ корпус в националния музей на Ирак. Но въпреки всичко и оцелялото е достатъчно да покаже, че става дума за две кутурно обособени държави.

Японската сграда не се отличава от сградите в Югоизт. Азия. По-скоро си е копие от азиатската култура, която е по на юго-запад. Дори и мъничко княжество като Бутан си има такива. За Бутан е преведена книгата на Мишел Псел (да не се бърка с Михаил Псел - виз. автор) "Пътуване до Бутан и Мустанг". Докато коничните кули са си нещо съвсем характерно. Що се отнася до коридорите в стените и оптическите измами - ами то дворците и манастирите в Европа също имат такива (вкл. и запазените български). Това не е нещо особенно и изключително.

Много интересна тема. Надявам се, че някъде ще има "примерче" на български език как се прави някоя игричка (за примерчето се предполага елементарна). То има доста напътствия, ама са все енглизирани, даже и визуализираните и качени в YouTube. Тъй че и едно съвсем простичко примерче на български език ми се вижда много полезно.

Май освен като не получава евросубсидии и като опрощава дългове . Въобще, оригинален подход. Че защо не? Щом коня на Калигула е станал сенатор, а Дянков - министър на финансите, а агент Тервел е просто министър на заплата, защо едно куче да не може да е общински съветник у нас (напр. кучето на бат Бойко)?

Владенията на Вълкашин и синът му Марко се намирали в някогашната виз. тема България и в диоцеза на архиепископа на Охрид и цяла България. Тъй че е нормално да бъдат наричани крале на българите, въпреки че нехнически погледнато носят втората по значение титла на Сърбия след царската. Още Паисий пише, че Вълкашин се наричал крал на българите:

След битката при Одрин мощите на св. Филотея били екскортиранни до Търново от отряд от 300 "отбрани воини", командвани от Теодор. Останалите май са дадени. А епископата пи по това време е следният (някои ще го повторя, ама иначе ще изпусна някой от покрай допълненията: Анастасий - митрополит на Велбъжд Сава - митрополит на Преслав Марин - епископ на Скопие Аврам - епископ на Призрен Кирик - епископ на Ниш Климент - епископ на Видин

На японските дворци като този като им махнеш хартийката и дървенийката ще остане нещо доста печално. Нека не бъркаме "съборетините" с това, което е било. То и Рим днес са съборетини. А за града като оградено място. Град или градище иде от градеж, градено, т.е. място, където се строи. Затова днес градище се ползва и за крепости, които никога не са били селище, пък камо ли град. В най-добрият случай около тях е имало някое-друго село. От друга страна пък не всички градове са били оградени нацяло. Понякога укрепена е била само "цитаделата" (Кремъл, Акропол), а останалата част не е имала стени.

След Освобождението е щяло да се получи трудно, защото тази част вече си е била застроена. Но по време на ВСВ тази част е била доста пострадала от бамбардировките и спокойно е можела да се остави. Разбира се и не всички старинни сгради са равностойни. Някои не са особенно ценни и на тяхно място е можело да се строи. Ама то какво се направило - говори се за хилядолетна София, пък може на пръстите да се изброят сградите по-стари от сградния фонд на Вашингтон или Чикаго. После искаме да идвали туристи. И какво да гледат - как др. Станишев е трябвало да построи магистрала, но вместо това е била направена отсечка от 5км?

И защо да е аргумент срещу вярата в Бог? А бедността е последица от комунизма, а не причина. Др. Маркс и др. Енгелс са смятали, че богатите държави първо ще стигнат до него. Което си е логичен начин на мислене. Все пак и двамата не са пролетарии. Както и помещиците Улянови. Но техните шегички са излезли прекалено солени за много народи.

Що не се възползва от темата за майтапи, ами пусна отделна тема. Комунизмът си е религия, но от доста примитивните. Светлото бъдеще, което трябваше да изгрее или след 1980г. или след 800 дни на Н.В. си е чиста проба вяра, защото никой не го е виждал като осъществена действителност. Вярата в комунизма обикновено се котира най-добре сред народи, на които по-умните глави са били подрязвани преждевременно векове наред.

Динамичния технически прогрес отвори сериозен проблем по въпроса с интелектуалната собственост. Преди книгопечатането авторите пишели за чест и слава, като в най-добрия случай ако възхвалели някой силен на деня можело да извлекът и някоя друга облага. Затова нямало преблем нито с копирането на книгата, нито с ползването й в библиотека. С книгопечатането проблема се усложни. Вече авторите е можело да печелят от тиражната цена. Известно време копиращата техника е била доста специализирана, тъй че нямаше проблеми с кинолентите, грамофонните плочи и книгите на хартия. Това и беше златния век на авт. право, защото беше достатъчно само да се контролират издателите. Но в този щастлив свят дойде първия пробив с записващите аудиокасетофони, който беше последван от записващото видео и накрая за капак се появиха и ксероксите. Всичко това обаче позволяваше един ограничен обмен. Интернет наистина промени всичко. Сега вече може да се правят евтини копия и да се разменят безплатно. Така в крайна сметка се стигна до един абсурд - в библиотеките може да четем дадена книга съвсем безплатно както си е било откакто има библиотеки, но за авторските права се сещат, ако книгата се качи в нета. Макар че и в двата случая човек може съвсем безплатно да изчете някоя книга. Авторските права са в сериозен конфликт с едно друго основно човешко право - да получава и да разпространява информация. Тъй че законодателите тепърва ще трябва да се напъват да намерят начин как хем авторите да препечелван нещо от труда си, хем да не спре прогреса на човечеството. Защото ако трябваше да плащаме на наследниците на Кирил и Методий по 2000лева годишно за да пишем на кирилица щеше да падне голяма неграмотност.

Аз го казах, ама някой май не чете.