Galahad

Използвайте раздела за нумизматика за такива въпроси. Тази информация е спецефична и трябват каталози. По времето на Калигула (Gaius Julius Caesar Augustus Germanicus (31 август 12г. – 24 януари 41г.) и васалните владетели понякога са слагали образа на римския император, тъй че вариантите стават доста. Ето нещо подобно:

Е, щом "науката" все още не е съживала др. Ленин, значи в световните университети продължава да се преподава богословие, което ще рече, че може да отложим дискусията до щастливото събитие.

Бенин и Зимбабве не са нещо просто ей така - поне в сравнение с Япония. Що се отнася до определите за град, то в голямата си част те се отнасят и до селата. Това, че град е онова, дето не е село може да мине за определение на град на Чукотка - нещо от рода, че крокодила е нещо, дето въобще не прилича на лос. Имало е и има много села, които не са се изхранвали със земеделие - това са да речем рударските села или пък селата на гурбетчии, а днес пък се изхранват да речем от туризъм (Равда, Черноморец, Ахелой). Това доколкото покриват критерия за уседналост, който е необходим за една цивилизация. Че така както е даден този критерий, може май по-успешно да се приложи за чергарски бивак. Чипровци си е било село, което е произвеждало златарски изделия, които са си предмет на лукса. Има доста села в България, които са центрове на община, в която влизат няколко други села. Това обаче не ги прави град. Векове наред не е имало кой знае какво изобилие от специалисти ... и най-общо казано тяхната специалност не се е отличавала много от тази на специалистите в града. Пък и сега в по-големите села има учители, кметска администрация, поп, партиен секретар, участаков лекар, зъболекар ... - те всички не са ангажирани прако със земеделие. В градовете пазара не е бил постоянен (поне у нас, а е ставал в определени дни). От друга страна е имало панаири като този в Узунджово. Много днешни села привлякоха мужденци за жители - като съотношение с останалото население, май процента е доста по-голям от ред наши градове. Дали битовия стандарт в села като Копривщица и Арбанаси е бил по-нисък от този да речем в Малкия Истамбул, т.е. Велики Преслав - става дума за Османския период? Исторически "влиянието на градовете" е относителен критерий. Често са е случвало владетеля и правителството просто да резидират в някой замък или манастир, който е бил до някое село. Да речем до Лазаревичите Сърбия не е имала постоянна столица, а жупаните и кралете са резидирали на разни места. Печ е бил седалище само на архиепископите. Големите градове поради социалното разслоение и населеността били склонни към бунтове и правителството предпочило често да е извън тях. Така папите предпочели да идат в по-малкият Авиньон, а фр. крале дето им гарантирали сигурността пък се изнесли от Париж във Версай. Иначе казано по тези критерии, това, дето ги покрива, може и да е град, ама може и да е село.

Опасявам се, че всички номади по някакъв начин са се сдобивали с мечове и други железарийки, в което също са имали традиции. А и африк. фигурки се правят по засукани правила и се счита, че в тях са духовете на хора. А и не виждам защо толкова се подценява Африка. Това, което си е в Зимбабве си е доста забележително: Или пък Бенин: Интересът към Япония е по-скоро, че поради своята изолираност в миналото изглежда някак по-екзотична. Останалото може да го докараме за всяко диво племе. Що се отнася до градовете, то възниква въпросът: Що е град? И ще се види, че е едно много спорно понятие. Много от най-разпространените технологии са възникнали толкова отдавна, че е трудно да се говори, че са създадени от някоя цивилизация - обработката на почната, паленето на огън ... Все пак поне ние трябва да сме наясно, че всичко хубаво е дело на македоноидите.

Аз пък имам съмнения, че философията е псевдонаука. Друг е въпросът останалите какво общо имат с философията, че да са в един раздел с нея. Тази подредба трябваше да отпадне с новия дизайн на форума, но е останала. Дисциплините, които са сложени за "Философски науки" имат общо помежду си, тъй като изучават обществените регулатори каквито са правото, морала и религията. Философията определено не е в тази група.

Опасявам се, че ако не се намерят още образци от този език в надписи от региона на Езерово или някъде другаде да, може дори да се окаже, че е просто някаква имитация на гръцки текст, без обаче набора на букви да е свързан с формиране на думи или смислен текст.

Преслав трудно може да се сравнява с Константинопол. И това се дължи не на постройките, а не географското положение. Ако столичният живот на Преслав не е бил толкова кратък, то навярно той е щял да се разрастне, да се появи нова, по-външна и по-укрепена стена, нови дворци и черкви. Но Цариград е връзката между Европа, Мала Азия и Африка. От там минава пътя на коприната и подправките. Пак от там преминават поклонниците - туристите на средновековието. Освен това Преслав се появява като столица във време когато големите империи в Европа отиват към разпад. Което пък значи доста по-малко ресурси за развитието на Преслав.

Струва ми се, че щом във всеки университет има богословски факултет, то и в един форум за наука би трябвало да има раздел "Религия". Иначе аз пък не смятам за науки онези дисциплини дето претендират че са науки, но не виждат нищо научно в религията. Въпросните науки като са толкова напред с материала защо не могат да съживяват умрели хора?!? Но всичко това едва ли е причина да ги махнем от форума.

В "Господарите на ефира" пък върви едно клипче за трите раси на света: македоноидна, монголоидна (туй ще да сме ние) и негроидна. Въобще посткомунистическите размисли са доста забавни.

Иначе казано цивилизационното търсене пак стигна до това: Японци и британци квасят мляко и дърпат баници на гости в арбанашка къща http://www.borbabg.com/?action=news&news=2293 . Те това си е културно влияние от Лондон до Токио. Предполагам, че шефовете на Митьо Пищова са уредили и онова, което е пропуснато в статията. То резиденция Арбанаси отдавна си е обърната на бардак. Или по-точно си е построена за бардак. Иначе казано на мен ми е трудно да видя в обикновена японска купичка някакъв особен цивилизационен скок. Тъй че ако ще прилагаме някакви естраваганти критерии, то със своите дървено-хартиени къщурки японците нямат голям шанс да минат за цивилизация. Щото и аз имам у дома африкански абаносови глави, ама за негърска цивилизация не съм чувал.

За буквата "А" ли питаш или за цялото "ТАГ", което е направено като плетеница?

Аз пък като бях малък имах от онези картонените къщички за сглобяване - бяха разни колиби от различни райни на Аэрика. Иначе казано с тези рисунки май се отклонихме от темата. По време на Великите геогр. открития художници често са рисували представители на примитивни общества и дори са взимали за музеите в техните страни разни предмети свързани с тяхната култура. Това обаче съвсем не означава, че примитивните общества са цивилизации.

Сиреч мечоносеца Таг(чи) може да означава и тагма (подразделение във виз. армия) на мечоносците,т.е. това да е печата на отряд мечоносци.

По принцип проблема с бездомните животни трябва да го реши общината. Но ето къде отидоха парите на бургаските данъкоплатци - http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=5374&sectionid=2&id=0000502 .

Ако някой елемент не е задължителен, значи не е определящ. Напр. няма нито една цивилизация, която да не е свързана с държава. Ако пък изцяло копира друга, значие не е самостоятелна цивилизация, а е част от другата. По-точно е някаква форма на развитие на другата. Но японската класическа култура днес е много популярна извън страната. Ние знаем какво е суши, а японците какво е кисело мляко. На това днешното обаче се вика глобална цивилизация. Традиционна китайска и италианска кухня с домати, трядиционна руска кухня с картофи, традиционна мамалига ...

Въпросът беше кой е подражавал на ацтеките, а не те на кого са подражавали. Също и за японците. Иначе да речем будизма си иде от Индия, но се появява също в Китай и Япония. Тъй че въпросът е те на кого са повлиляли.

При което възниква въпросът на инките и ацтеките кой е подражавал? А защо да не сложим в сметката също китайците и евентуално японците (ако ги броим за нещо различно от номади).

Понятието "цивилизация" иде от латинската дума "civitas", която преведена на български има две значения: 1. град 2. държава. Въпреки слабостта на класиците на марксизма и ленинизма към градовете, които според тях били "цветовете" на средновековието, която се е предала на днешните възпитаници на социалистическата историография това определено не е съществен фактор. Причината е, че "град" е доста разтегливо понятие и на практика по отнощение на понятието за цивилизация по-удачно се покрива от доста по-конкретното "уседналост". Затова ще започна с уседналостта, тъй като тя ще ни трабва и за изясняването защо за да има цивилизация трябва да има държава. Уседналостта е важен критерий, защото динамиката при преселването затруднява развиването на онези дейности, с които свързваме наличието на цивилизация за дадена епоха. Тук трябва да уточним обаче какво е това уседналост. Защото търговията е свързана с движение и именно от там пък идат някои белези, които според някои са толкова важни, че дори ги възприемат като иманентни признаци на цивилизацията - корабоплаване, монетосечене, писменост. Пътуването е важно и за културния обмен, който е изключително важен за просперитета и развитието на всяка една цивилизация. Уседналостта е съществуването на някакъв устойчив населен център и дори да има някакво движение на население, то дори и при динамика на някаква част от обитателите, винаги има неизбежно завръщане. Като казвам център не трябва да се разбира столица, а може и да е село. Затова да речем, въпреки че животновъдите и днес заради работата им периодично мигрират, днешното общество е цивилизация, а не някаква номадска култура. Държавата е онази обществена структура, която е способна да организира живота на значителна маса от хора и благодарение на държавната принуда при необходимост дори да ги застави да идвършват дейност, която е нежелана. Държавата е онази, която е способна да мобилизара армии, да организира големи групи от хора за мащабни строежи като Великата китайска стена или египетските пирамиди. Тя създава стандарти, един от които са монетите, които по своята същност са били ценен метал, чието тегло и чистота държавата е удостоверявала със своя щемпел. Днес разбира се стойността на метала няма значение, но без удостоверителната роля на държавата и днешните пари биха изгубили своето значение. Тук трябва да отграничим държавата от едно сходно явление каквото е военно-племенния съюз (спирам се на него защото от останалите форми на организация той стои най-близо до държавата). На ВПС му липсват два важни белега на държавата - устойчивост и територия. Територията понякога може и да е налична, т.е. съюзът продължително да обитава една и съща земя, но на нея не е отдава толкова важно значение. Затова ВПС може да се измести на значително разстояние или пък да не прояви охота да брани земите си. По съществено е, че му липсва устойчовост. ВПС е временна организация и по тази причина ако не се развие в държава се разпада и изчезва. Доколкото устойчивостта неразривно свързана с държавата и второто е по-сложното понятие, то може да изключим това по-широко понятие. Така се ограничаваме до по-спецефичните като уседналост и държава, при които устойчивостта е един от белезите, но има и други. Обособеност - за да различаваме една цивилизация от друга, тя трабва да притежава особенни белези, които да я отграничават от останалите, по начин, че да може да се отличат нейните продукти от тези на останалите цивилизации.

Въпросът за същността на понятието "цивилизацията" отдавна предизвиква спорове и доведе до затлачване вече на няколко теми. Затова ще е добре да обсъдим какво всъщност е цивилизацията. Поне от маргиналните спорове възникнали до сега в други теми се вижда, че представите за това понятие са доста объркани. Изискванията за да се приеме, че има цивилизация се простряха от това, да има организирано общество, което има характеристики обособяващи го до другите, през това да има монетосечене и собствена писменост и се стигна до това, че били необходими GSM-и. Първото нещо, за което човек се сеща да погледне е Уикипедията http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F но и там нещата са не по-малко объркани. Например в основните характеристики виждаме следното: Да приемем, че това в скобите са алтернативните школи. Но в отделните редове се вижда, че логично конструкцията не е издържана. Класовата структура и йерархията са свързани с държавата. Сиреч ако махнем едното, вероятността да остане другото е клоняща към нула. Не е по-добро пологението и с вторичните признаци: Говори се, че трябвали огромни култови сгради. Добре де, ами ако сградите са светски, ама много големи няма ли да е цивилизация? Другото пък е търговия с далечни земи - е докато не е била открита Америка и не се е появила САЩ и харвард нима не е имало цивилизации? Та целта на темата е всеки да си посочи своите изисквания за наличието на цивилизация. Искам да напомня, че според правилата на логиката изискванията трябва да покриват всичко онова, което приемаме за цивилизации. Ако нещо не се връзва, значи лог. конструкция е грешна, което води до гришно твърдение. Напр. ако се твърди, че има египетска цивилизация и цивилизация на маите, но се държи на монетосечене, то излиза, че или не трябва да има монетосечене или че египтяни и маи не са имали цивилизации. Ние живеем в свят, в който за едно и също нещо може да има множество теории. Ще рече, че едва ли ще се стигне до едно мнение. Но ще е добре поне всеки да е наясно по неговата теория да може да обясни кое е цивилизация и кое не, защо е така, кога тя се е появила и защо и кога е изчезнала и защо. В отделен постинг разбира се ще си пусна и моего становище.

За Климент Охридски си е казано в житието му в прав текст: През първите 10г. у нас освен византийска мисионерска мисия е имало една от Цариград и още една от Германия (водача на последната е оня, дето после е налитал да бие Методий).

С идването на демокрацията Закона за допитване до народа стана крайно недократичен, след като го пипна правителството на Жан Виденов. Тъй че народната инициатива е с пожелателна стойност. Що се отнася до Турция ... от Западна Европа отдавна смятат да изминат по суша пътят до ББлизкия Изток. С влизането на България и Румъния в ЕС преградите по този път отпаднаха и нищо няма да ги спре когато вече са пред целта.

Формоза определено не е грък, пък е сред духовниците от началния период. За Климент изрично се сочи, че е българин и определено е пропуснато, че е ромей. Същото за вилокоморавския произход на Константин Преславски. За Сергей има сведение само, че през тази година бил възстановен като епископ в Белград.

Ами аз ще започна с 16 важни битки за историята ни. http://ald-bg.narod.ru/materiali/batle_index.htm Ше рече, че търсим други 10 освен тях. ПСВ, ВСВ и Междусъюзническата можем да ги изключим. Там силите не са били равни и е било просто въпрос на време да изгубим. При Първата балканска е неуспехът при Чаталджа. През Сръбско-българската в сянката на боевете при Сливница и Драгоман е неуспешния опит на сърбите да превземат Видин. Значението е, че ангажират твърде много ресурси, вместо да настъпят към София и дават възможност бълг. армия да се пругрипира, да настъпи и да докара сърбите до разгром. При Руско-турската освоб. война е десанта при Свищов. От по-рано. Войната с Вазинтия, след която Борис се покръстил. Заради покръстването. Не е толкова значима, защото мирът с Византия е бил повод, но те заради успех на виз. дипломация, а заради външно и вътрешнополитическа необходимост на България. Войната с Византия при Петър І - признаване на цар. и патр. титла, брак с виз. привцеса, но и размиване на разелитела между България и Византия. Битката при Драч, в която е убит Иван Владислав - след нея просто съпротивата рухва. Не е толкова важна, защото и без това силите са изчерпани. Възвръщането на Цариград от Византия - България се сдобила отново със сълен и обединен съсед. Неуспешният опит на Махаил Шишман да завземе Цариград - не е важна заради малкия шанс за успех.

Струва ми се, че е важно да се кажат няколко думи за Осм. империя (ще ползвам за по-кратко Турция по натам). 1. Няма османска или турска писменост. Преди просто са ползвали арабската азбука, а след Ататюрк използват латиницата. 2. Ислямът естествено си е дело на арабите. 3. Особеност обаче е, че Турция не ползва само шериата, но има и светски закони. За разлика от арабите. Византийско влияние. 4. За сградите. Турците не са велики строители и дори не можели да поддържат вече построените сгради. Герлах да речем се оплаква, че и сградите в Буда (по негово време турска) са били изключително зле поддържани. Виждаме и "Св. София" в София в какво състояние е била преди Освобождението. 5. Като говорим за османците все пак трябва да държим сметка също за селджуките, а и за остатъчните емирати след разпада на техния султанат - Караман, Айдън ... Османците може да са и чергарско племе, но като си имат по-културни сънародници, с които да се обединят по-бързо може да направят скок. 6. Турция възприема доста от Византия - като се почне от деленото на Изток (Анадол) и Запад (Румелия) до ползването на плистияни в държ. апарат.

През 878г. белградски епископ станал евнухът-славянин Сергий Епископи-българи са също Климент Охридски и Константин Преславски. При липсата на точни данни кои са епископите и какви са по народност е малко пресилено да се твърди, че всички са били гърци.