Galahad

САЩ също ще се намеси, но на по-късен етап. Тяхната тактика през ПСВ и ВСВ е в изчакването другите да се изтощят. Така от бивша колония издрапа до позицията на първа световна сила. Тогава вече и Чукотка можеше да стане щат. САЩ също действат доста хитро. Като територии не взимат нищо за себе си, но правят така, че старите метрополии да загубят колониите си и дори да задлъжнеят към тях, като преди това разбира се им дадат златото си за да купуват патрони и да воюват. Разбира се всичко това в името на правата на човека и световния мир. Така те хем е нямало да позволят на Русия да стане по-голяма сила, но същевременно изцяло в своя полза ще намалят тежестта в световната политика на Франция, Англия и Германия. САЩ си следват свои цели, за тях няма вечни врагове и приятели, нито малки братя и сестри. В Париж са влизали германски войски (по-точно са влезли като пруски, а са си тръгнали като германски), но са влизали и руски войски. В Берлин също са влизали руски войски преди ВСВ. По-голямата заплаха винаги е силно сплотяващ фактор, дори за големи врагове.

Има много научни археологически списания, в които пишат много археолози и често те са на различни и дори противоположни мнения. Това, че на теб Археологията ти говори единомислено, единодушно и единогласно показва единствено, че не си наред с главата. Това, че александрийския патриарх през 16в. е резидирал в Константинопол с оглед дискусията според теб би трябвало да означава: 1) през 16в. Александрия не съществува, а през 17в. е изграден наново; 2) в диоцеза на Александрийската патриаршия няма християни през 16в., а сегашните са били закарани там след това. Защото го даваш като аргумент, че може да има епископ, но да няма град/население. При всички случаи е ясно, че не знаеш какво говориш, с което пак се връщаме на извода от предния абзац. На фона на всичко това някак бледнее, че си нямаш представа какво е представлявала София през 6в. Районът между трите най-големи известни засега постройки - амфитеатърът, "Св. София" и Голямата базилика не е проучван. Сравняването с Рим разбира се е напълно неадекватно - има много непроучени обекти при разкопки, но никой не прави малоумни изводи какво нямало под непроучените пластове. Да не говорим, че има запазен античен план на античния Рим, какъвто няма за София, което още веднъж показва пълното невежество, което е в пълен контраст с голямото съвсем необосновано самочувствие.

Все пак е добре да говорим по периоди и за територии. При първите Асеневци да не забравяме, че Белград, Бранчево и Призрен са български, а при Иван Асен ІІ и още повече. 8 000 000 при първите Асеневци съвсем не означава население като България преди началото на упадъчния социализъм и последвата масова миграция извън страната. Това е доста по-малко население и от днес, защото е пръснато върху територия включващо земите на днешните България, БЮРМ и Сърбия, че и нещо от Унгария, Румъния, Гърция, Албания и Турция в някои моменти. Тъй че 8 мл. на тогавашната територия не е равно на 8 мл. на сегашната.

По-скоро ситуацията щеше да е като с Кримската война (май с оглед скорошните събития трябва вече да я наричаме Първата Кримска война). Англия и Франция започват да воюват с Германия заради Полша, тъй че едва ли биха позволили съветско настъпление. А и СССР е твърде изтощен от ПСВ и вътрешните междуособици за да си позволи лукса да води нова война като Кримската. По-скоро нещата са се развили успешно за СССР в реалната ситуация - оттеглил се е навреме и след това е имал възможност в благоприятен момент да настъпи. При предложените алтернативи по-скоро СССР щеше да изостри отношенията си с всички останали държави и при благоприятен момент най-вероятно щеше да бъде разпарчетосан. Не е имало атомни бомби, тъй че не е било никак трудно Руската империя да бъде ликвидирана завинаги като голяма държава. Сталин може да има много недостатъци и да е създал ужасни условия за живот за народа в СССР, но не може да му се отрече, че що се отнася да разширение на държавата е имал нюх.

При Асеневци първо има кумани и власи, които имат армия формирана на наборен принцип, а на второ място самата българска армия е въстаническа, т. е. формирана не само от прониари, но и от обикновено опълчение. Това е съществен проблем, защото една такава армия не може да се ползва целогодишно, защото наемниците струват пари, а без тях си заминават, а опълченците трябва да копаят нивите (както е и с армията на Ивайло). Обичайния брой на армията на ВБЦ е около 20 000, но се ползват и наемници, защото това е доста по-икономичен подход. Армията е малко относителен фактор, защото тя зависи и от противниците. Ако съседите имат малки армии не е изгодно да се има голяма. В условията на развит феодализъм дори да се завземат земи, то те пак се пръсват между едрите феодали, които действат доста сепаратистки спрямо централната власт. Османците успяват, но те залагат на силна централна власт и в началото на акънджиите, които са си доброволци. После когато започват да разчитат на ленниците, нещата на империята тръгват на зле. Някои проучени крепости като Царевец и Шумен показват доста голяма гъстота на сградите в самата крепост, но за съжаление в субурбума, където е живеела по-голямата част, т.е. по-бедното население, постройките са били от нетрайни материали и е трудно да се определи по-точна бройка на сградите. Между другото и в Цариград като в Плиска е имало и свободни площи вътре в крепостните стени. Не толкова големи, но не са липсвали и такива пространства, които са се ползвали за градини.

Маврикий и Фока управляват в края на VІ-началото на VІІв. Свети Северин от Норик е починал век по-рано, т.е. през 482г. "Изчезналите градове" (според Торн) си фигурират в епархийските списъци - както в Псевдоепифаниевия (от времето на Ираклий), така и Исаврийския, дето описва какво е положението през VІІІв. Симоката пише че са били ограбени, за някои дори говори за повече от едно обиране, но не и за изчезването им. Тъй че става дума за съвсем свободни фантазии. На археолозите доскоро им се губеше цял амфитеатър, тъй че едва ли убедено са твърдели, че е невъзможно да се открият няколко монети. Все пак засега в София има само няколко дупки. Просто като са видели огромното невежество на своя събеседник и още по-огромния му инат просто са направили това, което би сторил всеки разумен човек, за да го разкара. несъмнено са предполагали, че дори да сподели разговора, то всеки запознат с писанията му просто ще прояви съчувствие към тях. Написаното от графа за Одрин е излишно да коментирам - той пак си фантазира без никакви реални факти в подкрепа на съвсем свободните си съчинения.

Май за теб всички варвари са авари? Питах кои са унищожени от аварите, а не кои са унищожени въобще от варвари. Последният известен епископ на Никополис ад Иструм е Аманций - 519г. Аварите още са в степите. За Сердика нещо си се объркал - при Никифор тя е превзета от Крум. Иначе запазените и досега ротонда и св. София показват, че е имало кой да ги поддържа. Епископа на Одрин участва в събора по време на битката при Онгъла. Казано по просто за една част аварите нямат особена заслуга, а другите си ги е имало, втори е въпросът, че някой е много неинформиран. За упадъка на градовете между Дунава и Балкана основна е заслугата на готите. Не на аварите.

Излиза, че според смехориите на нашия Граф персите трябвало да обяснят на всички, че като превземат Цариград после ще поробят аварите и ще резнат главата на хагана ... и аварите с радост ще се включат в обсадата?!? Смешки в типично негов стил. То си има сравнително изследване, ама де Графът да е чувал за такива работи. Какво правят хуните и готите, като първо минават от тука - ами продължават към Рим. Какво правят турците - ами продължават към Виена. Защо точно парсите да са оригинални и да се задоволят само с Цариград?!? Ако Византия е била толкова слаба, а персите толкова силни, колкото са в графските фантазии, то са щели да продължат на Запад, както са го направили в Африка. Просто се гледа какво обикновено се случва и това е, което ще се случи най-вероятно и следващия път, когато се появят сподни условия. Елементарно!

Е кажи тогава на каква база се прави сметка за населението? Съновидения?!? Точно в турските регистри има данни за демографски упадък на региона в сравнение с предходния период - изселвания, икономически срив в резултат от нашествията на маджари и власи. Примерно, че се е стигнало дотам султана да подпомага финансово гарнизона на Видин, който иначе се издържа от леновете.

Е, все пак руините също са показател. В по-слабо населените региони като Странджа-Сакар въпреки важното й значение на гранична зона те са много по-малко отколкото примерно в Подунавието или Горно-тракийската низина. Или пък Царевец - имаме основи на сгради от ВБЦ и имаме и снимки какви сгради има в края на турското робство. Значението на регионите се мени и с това населението там. Промишлеността даде поминък на северните страни, но преди възможностите за прехрана са лоши и това води до чести мигрантски вълни - напр. при норманите. Природо-климатичните условия на България са изключително добри - не е прекалено студено като на Скандинавския п-в или пък в Исландия, но не е и сухо, т.е. да няма достатъчно реки за напояване като в Анадола. От тази гледна точка условията са по-добри отколкото в Германия и Англия, редп. Анадола. Тук обаче е по-неспокойно, защото е кръстопът и от тази гледна точка Франция, Англия и Германия са доста по-добре. Макар за техен лош късмет покрай тях да минават норманските вълни, това съвсем не е същото, като първо оттам да минават всякакви източни племена.

Явно трябва да цитирам половината дискусия, за да се види какво твърди Торн, защото след това се кълне, че не е казвал такова нещо. Та той твърди, че в превзетите от аварите градове градския живот се прекратявал, освен ако не бъдели възвърнат много бързо. Попитах за имената на на някои от изчезналите градове ... и това се оказаха София, Пловдив и Одрин. Вторият цитат е с моя въпрос - питам кои градове са изчезнали завинаги - да няма увъртане, че то било друго, защото това май е модел на дискутиране на Торн. То не че си има на представа какво пише, но за щастие тук има и такива, които все пак разбират какво четат. Та излиза, че днес няма и помен от София, Пловдив и Одрин. И така от времето на аварите. Още един пример, за да не остане съмнение, че човека пише, без изобщо да си има представа. Последното изречение. Ние за какво дискутираме - дали хагана може да си направи голям каменен град там дето е хаганата му или какво може да направи в Цариград? Защото има разлика дали Конго ще направи космическа програма на своя територия или ще завладее примерно Байконур и ще накара персонала да изстреля някоя готова ракета. А че хагана вместо да продаде Цариград на ромеите срещу откуп и след това пак ще дои императора ще предпочете да го подари/остави на персите, за да могат да стъпят на Балканите, ударно да стигнат до хаганата му, да му отсекат главата, да поробят поданиците му и да продължат към Рим - несъмнено децата и възрастните, които мислят че оспрейките не са само за деца могат да оценят по всякакъв приказен начин, но за останалите е ясно колко меко казано наивни са такива разсъждения.

Е разкажи де, да се посмея още! Дотук беше много весело - персите се нуждаят от кораби, ама вместо да правят, горят византийските, които си седят в пристанищата на превзетите градове и чакат персите или аварите да ги подпалят. Тъй че давай имената в градовете. Между другото в статиите не пише нищо от глупостите, които твърдиш.

За какво точно става дума в статията. Комунистическите правителства на Станишев и Орешарски, както и неоживковитското правителство начело с Бодигарда на ексПървия се опитаха да възстановят част от разпоредбите на Живковата конституция от 1971г. Отчасти успяха, отчасти - не. Става дума за възстановяване на разпоредби и принципи, когато нямаше разделение на властите, а държавната власт беше силно централизирана и формално подчинена на бутафорния парламент, а на практика на Съвета на олигарсите, който в Живковата конституция носеше името Държавен съвет, а в Коларовата - Президиум на народното събрание. Така например бяха възстановени напълно разпоредбите на на чл. 132 ал. 3 и чл. 134 ал. 3 от Живковата конституция: чл. 132 ал. 3: ВС отговаря и отчита своята дейност пред НС, а межд, сесиите - пред ДС. чл. 134 ал. 3 Гл. прокурор е отговорен пред НС и отчита дейността на прокуратурата пред него, а между сесиите пред ДС. След реставрацията на старите комунистически порядки в сегашната Конституция, макар теоретично да има разделение на властите, на практика е върнат стария ред и съдебната система е на подчинение на парламента, което пък с оглед особеностите на родната система означава, че е на подчинение на правителството. Ето как изглежда старата песен на нов глас: Чл. 84. Народното събрание: 16. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика; 17. (нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон. Голямата болка, която благодарение на протестите срещу първото живковистко правителство на Бойко, после и срещу Орешарски, а накрая и в резултат на външния натиск не стана е в съдебната система да кадруват избрани от парламента представители. Идеята беше квотите да се направят така, че избраните от парламента да са мнозинство спрямо професионалната квота и тя да няма никакво значение. Тъй като във всички бели европейски държави където обичат да емигрират българските граждани парламентарната квота е едва 1/3, то естествено наред с вътрешните протести последва и външен натиск и за по-убедително затягане на кранчетата с европари (предполагам всички усещате, че за много неща, за които по време на царското управление имаше пари, сега парите не стигат, въпреки драстично вдигнатите данъци и доста големите изтеглени заеми). Тъй че в крайна сметка се ограничи ролята на политическото кадруване и политическия натиск при правораздаването. Не напълно разбира се, тъй като у нас парламентарната квота е половината от членовете (превеса на професионалната квота се дължи на назначените от президента трима главни, но както се видя единия от тях обикаляше да протестира заедно с натрапените от Плевналиев правосъдни министри), а и правосъдния министър има изключително широки правомощия в дейността на уж независимата съдебна власт.

Излязъл е и 12 том на ГИБИ, тъй че да се надяваме, ако някой го има в електронен вариант да го сподели. http://www.bg.cobiss.net/scripts/cobiss?command=DISPLAY&base=60000&rid=1274496996&fmt=11&lani=bg аглавие Гръцки извори за българската история. [Т.] 12, Сведения за българската история в съчиненията на Дука, Лаоник Халкокондил и Критовул / подг., [увод, състав., прев., комент.] Владимир Ангелов ; [отг. ред. Илия Илиев] Корично заглавие Извори за българската история Други заглавия Fontes Graeci historiae Bulgaricae Вид/съдържание книга Език български, гръцки (съвременен от 1453) Година 2015 Издателски данни София : Институт за ист. изследвания - БАН, 2015 ([София] : Булгед) Други автори Ангелов, Владимир Петров, 1976- Илиев, Илия Георгиев, 1954- Физическо описание VII, 334 с. ; 30 см Серия Извори за българската история ; 32 = Fontes historiae Bulgaricae ; 32 Забележки Загл. на кор.: Извори за българската история ; Загл. и на лат. ез.: Fontes Graeci historiae Bulgaricae Имената на ред., състав. отбелязани на гърба на загл. с. Парал. текст на гр. ез. Библиогр.: с. 329-333 Именен показалец ISBN ISBN 978-954-2903-15-4 (подв.) Предметни рубрики България - история - Средни векове - извори Балкански полуостров - история - Средни векове - извори УДК 949.72.032.24(093) 949.7(093) COBISS.BG-ID 1274496996

Поредната порция графски смехории и фантасмагории. Та какво излиза според него. Каганът с лодки-еднодръвки разбива византийския флот и превзема Цариград. Вместо да се настани с харема в някой лъскав дворец, решава да се върне във въшливата си и парцалива юрта, защото е преценил, че няма да може да организира премитането на столичните улици и поливането на цветята в дворцовата градина. Затова решава да го даде съвсем безвъзмездно на хагана, защото са съюзници. е, някой би казал, че хагана би се опитал поне да продаде Цариград на персите и дори на спретне търг на тях и византийците, ама това ще е такъв, дето не ги разбира тези работи. Или пък да използва оцелелия византийски апарат за да дои с данъци цариградските сергии, където се стичат стоки от целия познат тогавашен свят. Ама не. Хаганът просто ще го дари на персите само защото са съюзници. И хич няма да му пука, че след това няма да има Византия, който да му дава редовно подаръци, за да стои мирен. Защото хаганът е герой. Той мъжки ще изчака персите да завладеят балканските владения на обезглавената Византия, а после и неговите земи. Все пак персите трябва да продължат към Рим, където има нещо за грабене, а като нямат флот пътя им минава през земите на аварите. И като завладеят земите на аварите и поведат хагана към ешефода, той геройски ще запее: "Съюзници, изменници ...". Другите оспрейщаджийски глупости се чудя дали има смисъл да ги коментирам, защото са тъй очевидно невероятни. При всяко от превземанията на Цариград флота доколкото са го имали загубите града винаги се е изнасял. Да не говорим колко безумна е идеята някой, който иска да превърне Средиземно море във вътрешно езеро да изгори готови кораби, вместо да си ги вземе и да ги ползва. Нещо не видях имената на градовете, които аварите са заварили процъфтявящи и непокътнати, а след тяхното идване да са изчезнали вовеки. Да не говорим какви са данните, че това се дължи точно пък на аварите.

Това някой си е съчинявал, предполагал, но няма точни данни. На няколко места Фружин е споменат поименно, а другаде се предполага че става дума за него. Но може да е Константин, може да е Александър.

Не знам кой от авторите е ходил да брои населението на Видинско през ХІVв., че е било 5 човека на кв.км., но практиката показва, че въпросът на каква база данни е стъпено, за да де се направят сметки ... следва мълчание. Тъй че ето нещо по-обективно. Тук са изброени крепостите във Видински окръг, за които има днес някакви данни Това е на база на топоними, разкопки, налични руини, изворови данни. Сиреч някаква съвсем реална основа. Балканско население или гърци без да се броят българи и други народи? По-скоро е второто - селища, в които има по-засилено гръцко присъствие. По крайбрежието са търговските градове. Тъй като тогава не е имало бум на плажен туризъм точно там интересът не е бил толкова голям, колкото примерно към Видински окръг. През ХІVв. не е имало градски и междуградски транспорт, тъй че селищните формирования са били много повече като брой от днес, много по на гъсто, но и много по-малобройни като население. Все пак хората е трябвало да стигат до работните си места, сиреч до нивите без да се налага с каруцата или пеша да изминават 20км. на ден. Днес на много места се сочат местата на изчезнали в миналото села.

Ами то си е казано достатъчно ясно - Александър приел исляма, а Шишман отказал и бил посечен. Сиреч станало е 1395г. Втори е въпросът дали Доган бей управлява Никополския санджак или е комендант само на Никопол, а Искандер вече като мюсюлманин управлява бейлъка. Между битката при Никопол и тази при Анкара Александър се озовава управител на Самсун. След битката при Анкара всеки си се връща в земите си. След битката при Чамурли, но неизвестно след колко точно, са разменени санджаците на Джунеид и на Александър и той става управител на Смирненската област до смъртта си. Това е съдбата на Александър. За Фружин нещата са доста по-тъмни. Най-вероятно с майка си отива при брат й деспот Стефан, а после се озовава в Унгария. Тъй като похода от 1396г. е подготвян още от 1394г. обаче не е изключено Фружин да е бил при Сигизмунд и там да го е заварила битката при Ровине и екзекуцията на Шишман. Той се споменава покрай пратеничество на Сигизмунд до албанците, тъй че втората версия е твърде вероятна.

Винаги много съм се смял на бисерите ти, но този път надмина себе си. Ама точно така. Всеки владетел в Европа мечтае да завладее Цариград с едничката цел да го хариже на някой азиатски колега, който да стъпи на Балканите, да превземе Солун, после останалата част от полуострова, да завладее и неговата държава и да му резне умната зелка. В сравнение с този шедьовър направо бледнее как аварите с лодките-еднодръвки разбиват византийския флот и превземат Цариград.

В Скопие по време на протестите се опитаха да бутнат част от кичозната украса http://bradva.bg/bg/article/article-85452#.V31patSLSt9 На Царевец не е толкова проблемен въпросът с прожекторите, колкото с бетона, стърчащите арматури и бурените. Въпреки доста скъпия вход, поддръжката е сведена до събирането на пари, като дори не се почистват бурените и те в почти човешки ръст закриват голяма част от руините. Стенописването на патриаршията е пълно безумие. За нея има сведения как е изглеждала стенописната украса, а също и фрагменти от стенописи. Тъй че е имало уникална възможност да се направи нещо, което поне стилово да напомня оригинала. Но уви, направено е пълно безумие. На това се вика - на свинче - звънче. То не че не може да се удари една баданарка и да се направи като хората. Ама два пъти ще се плаща за едно нещо. А е можело тези стенописи да са примерно за украса на музея на второто царство, а патриаршията да си е с реконструкция по запазените образци.

На сайта за където е линка пише: Становище, което не е потвърдено документално поставя началото на нейното съществуване по време на братя Петър и Асан (XII век - 1185), Йоан Куманина (1230)и дори на великия владетел Мирчо Стари. Много градове носят български названия на север от Дунава, вкл. старата столица Търговище. Старите надписи са си на кирилица. Иначе дворцовата черква в Търново "Св. Петка" най-вероятно е изглеждала като тази. Или май е по-точно да се каже, че тази прилича на нея. Но нямаме данни за някакво точно местонахождение на братята на север. И по-вероятно те не са стояли на едно място, защото е трябвало да набират армия, което не става със седене и чакане.

Не ще и дума, че е крайно забавно в края на деня човек да изгледа някоя комедия или да прочете бисерите на графа и да се посмее. Детските книжки и комиксите обикновено се правят от големи, но са предназначени за интелекта на малки деца. Шарени книжки, в които се разказва интересна случка и няма нужда нито от познания, нито от обмисляне на прочетеното. Та според феновете на оспрейките излиза, че персите е можело да направят флот, ама просто не им е било кеф. Практиката е показала, че Цариград се превзема с флот, пък то от неговото превземане зависело бъдещето и на Персия и на аварите. Ама те упорито не искали да направят кораби. А само трябвало да кажат вълшебните думички и духът от бутилката да направи флота. После се появил Мохамед. Казал Абра-кадабра и песъчинките станали на армия. Говоря за арабите, но някои решават, че непременно става дума за Мохамед и халифите след него. Само дето по това време каквото е станало е станало, Персия е в упадък и вече е неспасяема. Момента отдавна е изтърван. Фактите са ясни и прости. Цариград е превземан, но с флот. Персите нямат силен флот до края на Сасанидското царство. Солун е превземан от сицилийците и Триполит, но с флот. Персите нямат силен флот до края на Сасанидското царство. 10г. след обсадата Персия е в пълен срив. Българите, руснаците и арабите няколко пъти обсаждат Цариград, ама никой не се е сринал тотално 10г. след обсадата. Приказните чудеса от оспрейките няма как да се случат. То е като да завали дъжд от ясно небе. Можело е и извънземни да кацнат тогава в Цариград. Ама просто досега такива неща не са се случвали, за да може да се твърди така уверено, че са щели да се случат тогава. Обществените процеси дават прогнозируем резултат, макар и да не може да се определи точната дата, както е примерно при лунните затъмнения. А прогнозиремия резултат се прави на база на случило се при сходни обстоятелства. Само дето сподни обстоятелства на фантазиите на читателите на оспрейки няма.

За попадането на иконата повод за размисъл навява един макар и късен разказ за пленяването на сицилийския крал Алкуин от българския цар. Въпросният герой, който иначе е Алдуин е сред ръководителите на кампанията на сицилийците, при която е превзет Солун. По-късно той е хванат и е бил съден от Исак ІІ Ангел. По време на процеса яко се е подмазал - в смисъл преди да бъде пленен яко обиждал Исак, но след като ситуацията се променила, казал, че е говорил така, защото е мислел, че навия император бил същия като Андроник, но всъщност много се е объркал. И тук става интересно - докато за другите лидери на сицилийския поход има сведения за по-сетнешната им съдба, този иначе до този момент перспективен командир изчезва от историята. А ние имаме този късен разказ, че е съден от бълг. цар. Не пише нищо за иконата, но може и да има връзка, между изчезването на Алдуин в изворите и появата на иконата в Търново. Алдуин не е бил крал, но сред останалите командири е бил Танкред, който по-късно станал крал на Сицилия.

Ако погледнете житието на св. Теодосий Търновски ще видите, че там е отбелязано, че регионът на Келифарево не бил така усамотен като Парория, което било съществен проблем са пустиножителите. Тъй че то е много съществено за кой регион става дума. Защото и днес една е населението на София, а съвсем друго на Странджа-Сакар или Врачански окръг. Странджа-Сакар и тогава си е била като сега. Но за времето си северозападна България е била гъсто населена в сравнение с Влашко, Молдова, Седмоградско и дори с "унгарската пуста". Тогавашните руски княжества са с просторни територии, но със сравнително малко население. За съжаление от този момент насетне нещата в този регион стават и си остават зле и до днес, докато на другите неща има значително подобрение.

За сборника, в който е летописа и изданията му погледнете какво пише в линка. Летописа доста се различава от сръбските, влашко-молдавските (изключая тази на Мокса, която в която просто е копирана българската) и византийските си събратя. Ако сте обърнали внимание на заглавията в темата, предполагам сте забелязали, че често ист. съчинение имат заглавия като "сказание", "повест", "повествувание". Доста повлияната от България и оттам съдържаща доста сведения за бълг. история руска Повест временних лет също има тази дума в заглавието си, което показва, че названието си е доста отдавна в употреба. Та ако сравните българските с другите, ще видите, че нашите са си наистина по-скоро повест/сказание, отколкото хроника. При хрониките има просто сбор от сведения, подредени хронологично и понякога подбрани тематично. В този случай, както и при БАЛ макар съчинението да е формирано по същия начин, т.е. чрез сбор от разни летописни бележки пръснати в разни книги, то има опит не само да бъдат свързани в единен разказ, но и са разкрасени със сравнения и библейски цитати. Ако погледнете и БАЛ, то там положението е същото - събитията са подредени хронологично, но като разказ, с опит да бъдат свързани. При хрониките например е дадена годината и събитието. Но при нашите има между сведенията разни "след това", "после". Този елемент го има дори в Именика и Бориловия синодик. По принцип това трябва да са просто списъци с имена, като в именниците, които са правени по подобие на бревиария на патр. Никифор има и годините на управление. Но в нашия случай има допълвания и за част от хората са се получили направо кратки биографични справки. Като стил летописа е близък до този на Григорий Цамблак, Константин Костенечки и редактора на Бориловия синодик. Например сведението на Цамблак за падането на Видин доста прилича на това от летописа. Географските описания и ранната история на османците пък приличат на Житието на Стефан Лазаревич от Константин Костенечки. Сведението за Кера Тамара от летописа пък прилича на това от Синодика. Тъй че възниква въпросът защо не отъждествя автора на летописа с някой от изброените. Цамблак е фаворит, защото сведението му за Видин е близко до това от летописа, а и се навърта в района, където е намерен сборника с летописа. Но в летописа няма нищо за падането на Търново и Евтимий. Тъй че ако не става дума за препис, при който да е била изпусната някаква по-обширна част за тези събития, то по-скоро не е Цамблак. Друг контрааргумент е, че стилът на Цамблак е някак по-изящен. Костенечки си пада по географията и има описание на ранната Османска империя точно като в летописа. Палаузомия препис на Синодика уви не е целия, като най-вероятно Грегорович си е скъсал няколко интересни листа, както е обичал да прави. Но списъка с патриарсите си е цял и там Евтимий присъства като име, но не пише нищо повече. В замяна на това за Кера Тамара има сведение близко до това в хрониката. Сиреч има сравнително рядко сведение от една страна (има го още и при Халкондил) и от друга за Евтимий не пише нищо. Докато Костенечки, Цамблак и Йоасаф Бдински при всеки сгоден случай се изкушават да го споменат. При всички случаи обаче летописът стилово е сроден с посочените автори и съчинения. Кантакузин пише, че когато пратениците му съобщили офертата, населението на Търново се събрало и горещо подкрепило предложението му, като при тази ситуация Иван Александър се съгласил. После обаче бил разубеден от Душан и сестра си Елена, че доброволно е станал данъкоплатец на ромеите. затова после се отказал. Сиреч предложението на Кантакузин е било много популярно в Търново, тъй че няма нищо изненадващо авторът на летописа да е някой от огромната навалица. За Калоян сръбската, латинската и византийската пропаганда усърдно подемат, че св. Димитър го е убил, тъй като той е покровителят на Асеневци. Въпреки това виждаме св. Димитър на монети на цар Иван Асен, а и по-късно са взимали миро от мощите му за нуждите на БПЦ. Тъй че у нас линията е в друга насока - на отграничаване на изобразения в миниатюрата от цар Калоян. Има много икони с тази сцена, но на нашите не пише, че царят е Калоян. Започват да се прокарват идеи, че това е борецът Лии или унизеният заради загубата му в двубоя негов фен император Максимиан. Летописът съдържа редки и точни данни за българските земи. Много от международните събития имат силно отражение върху съдбата на бълг. държава. Някои, макар и чужди като битките при Черномен, Косово, Ровине и Никопол изглежда са забъркани от Шишман, което му струвало главата, но пък донесло 6-7г. рахатлък на Баязид. При Черномен формален лидер на Сърбия е братовчед му Урош Млади, после имаме династичен брак с Лазар и битка при Косово, след Ровине Шишман е посечен, а според Костенечки Баязид заявил на деспот Стефан че българските царе напразно се надявали на маджарите, като явно става дума за похода на Сигизмунд, чиято подготовка започва докато Шишман е жив.